Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.12.2022 12:15 - Личните дневници на една Ш-матка 2
Автор: liulina Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3386 Коментари: 2 Гласове:
4

Последна промяна: 14.09.2023 12:05

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Всички сме въжеиграчи. Вървим по въжето на живота си и се учим да балансираме с пръчката между доброто и злото, кривото и правото, егото и душата. Всичко зависи от нивото ни на осъзнаване, на възможността ни да се изкараме с хастара навън и да оцелеем след разкритото. Кодираме сами онова, което идва, но осъзнаваме, че сами правим формулите си или късно или никога в този живот. Може да открием Бог, а може и да не го открием и да лъжем сами себе си, че вярата ни е истинска. Бог ни дава уроците, които трябва да получим, дори най-страшните и болезнени неща пак са от него. Понякога се питам, защо на жената по-често се падат по-горчивите хапове, повечето отговорност, по-голяма е несправедливостта към нея. Дали още в градината, когато тя е била изкушена от змията и е подмамила Адам, това не е знак, че и Бог е имал Его и дали не е бил жена? Той сам е създал хората несъвършени, а после ги е наказал заради тяхното несъвършенство. Иска от тях да страдат за да достигнат до него и смята, че само в страданието душата се пречиства и издига на други честоти. Така и е създал съществуващото, като една вечна дуалност. Така е, малки егоистични създания сме хората и за да достигнем до висотата на неговото съзнание и осъзнатост ние трябва да минем през лавата на съществуващото и да разберем какво е нищото и несъществуващото. Нищо не е просто за онзи, които върви по-бавно от охлюв, но не му е дадено да види повече от това, което може да приеме. Кой е наясно, че дори думите са живи същества, които прелитат над нас и се загнездват в мозъка ако ги поканим. Те ръководят онова, което смятаме за своя реалност , като със собствения си набор от мисли привличаме хора със сходни мисли или такива, които реализират нашето възприятие за нещата около нас.
В самотата на грешните жени има много сила причинена от иронията на Бог! Дава им се много да издържат, много да направят и преодолеят. Тази нежност и грижа, която носят и раздават може да бъде използвана, поругавана и захвърлена. Всъщност мъжете са тези, които трябва да осъзнаят, че жената е онази, която продължава техния ген и те също носят, даже по-голяма отговорност, когато създават деца и осъзнато не поемат отговорност за тях. Никъде не е казано, че жената трябва да знае, че мъжът е негодник или негоден за семейство. Обаче тя трябва да знае как да възпита един мъж да носи тази отговорност, така ли е? Не съвсем, защото едно дете е правено и трябва да се отгледа от двамата си родители. Не онзи, който го прави да не хае и да се мисли за недостижим. Защо мъжете остават с впечатлението, че на тях някой нещо им е крив, че жената иска да ги обвърже към себе и, че иска нещо от тях? Всъщност каквото предлагат, това се очаква от тях, което е логично. Надеждата понякога е мръсна дума. Особено, когато се надяваш, някой да се промени, някой който обещава, а нищо не прави за това, някой който не осъзнава собствената си отговорност не може да бъде накаран да направи нищо. За добро или за лошо процесът за нещата е двустранен, но никой не е притежател, тоест животът на едно дете не е нито на майката, нито на бащата, той е само на детето, а светът така е създаден, че тялото се създава от мъж и жена, два елемента, които трябва да помогнат детето да бъде по-полезно за себе си и за околните. Това така ли е? Всъщност и тук не знаем каква е истината, защото хората са си създали общества и са станали толкова етикетирани, шаблонни и всяка разлика от шаблона е сякаш грешна, сякаш лудост, крият се зад маската на поставени от самите тях ограничения и воюват по-между си за правото да притежават, да ръководят, да са над тълпата, тоест подчинени са но егото си, а не грижата. Това се приписва повече на мъжката част от човечеството.
Обичаме представите си, а не самия човек. Всички хора сме изтъкани от грешки, от грешни избори и съмнения. Никой не е съвършен още от първообраза си. Приемем ли това, ще приемем и хората около нас с всичките им несъвършенства и с това, което харесваме и с това, което не харесваме. Тогава ще можем да обичаме истински и бялото и черното и всичката цветност и безцветност на мъжа или жената до нас. Все пак осъзнат избор е да си с някой, а от там насетне, осъзната отговорност е да създаваш живот само ако наистина си готов да го отгледаш и да се грижиш.
Защо някои жени цял живот остават наивни и вярват в любовта и това трябва ли да е подсъдно? Не, не трябва, не е виновна жената, че е прави това, за което е създадена. Мъжът не е виновен за същото, но все пак е лесно да остави всичко в ръцете на жената, щом тя го ражда, тя ще го гледа. Това е едно лесно оправдание, едно глупаво измъкване от отговорност. Всеки дърпайки чергата към себе си, мислейки си, че той е повече или затваряйки очите си за нещата плаща това… Рано или късно, кармата се връща за него със страшна сила. Той осъзнава като охлюв, всички тежести, които оставя по пътя си. Тогава се завръщат към него и го смъкват, идва собствената му Голгота, но той сам си я е заслужил. Ако не разбере, че тя е създадена да го пречисти, че е създадена да му покаже какво е той и какво трябва да направи, ще се мъчи. Така работи този свят.
 


Тагове:   мъж,   жена,


Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

1. wonder - Много сладка "шматка" с ...
05.12.2022 12:18
Много сладка "шматка" с кристално, правилно мислене!
Приятно ми беше да прочета!
Благодаря! :)))
цитирай
2. liulina - Много сладка "шматка" с ...
05.12.2022 18:05
wonder написа:
Много сладка "шматка" с кристално, правилно мислене!
Приятно ми беше да прочета!
Благодаря! :)))
Аз благодаря ;)!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: liulina
Категория: Други
Прочетен: 360556
Постинги: 215
Коментари: 162
Гласове: 1395
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031