Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Юни, 2021  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930
Постинг
09.06 15:32 - ЧОВЕКЪТ-БОГ (ВЪЗМОЖНОТО БЪДЕЩЕ)
Автор: kordon Категория: Лични дневници   
Прочетен: 436 Коментари: 15 Гласове:
8

Последна промяна: 10.06 10:59

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
ЧОВЕКЪТ-БОГ (ВЪЗМОЖНОТО БЪДЕЩЕ)


Автор: Виктор Кордон


През по-голямата част от своето съществуване човешкият вид е бил на границата на изчезването. Милиони години сме били плячка на всякакви хищници и сме се борили ежедневно за оцеляването си. Това се дължи на факта, че ние нямаме особени предимства пред останалите видове – липсват ни големи и остри зъби и нокти, а и не сме достатъчно силни и бързи. Единственото ни преимущество е нашият мозък. Но все пак то е толкова силно, че, за добро или лошо, ни осигурява господството над цялата планета. Така от плячка сме се превърнали в доминиращ вид, намиращ се на върха на хранителната верига, далеч над другите видове. За разлика от останалите животни, които са доволни, когато са нахранени, напоени и сексуално удовлетворени, нашето съзнание е устроено така, че не се задоволява само с удовлетворяването на нагоните и естествените ни нужди. Ние винаги се стремим към нещо повече - ако имаме най-доброто, ние искаме още по-добро; ако имаме най-голямото, искаме още по-голямо и т.н. Тази вечна неудовлетвореност ни тласка към нови земи, върхове, острови, континенти, завоевания, успехи, изследвания. Поради тази причина сме заселили всички материци, изследваме океанските дълбини и дори Вселената. Няма съмнение, че ще настъпи време, когато ще започнем да се разселваме из космоса, а това ще ни сблъска с нови предизвикателства. Но ние сме адаптивни и ще се справим с тях, както и със следващите. А изследвайки света, ние откриваме и себе си, защото съществуващото отвън ни казва много неща за нас самите и малко по малко ни разкрива кои сме, как сме стигнали до тук, откъде идваме и накъде отиваме.


Вземайки предвид историята ни като вид и вечно търсещата ни природа, можем да се опитаме да предположим какво ни очаква в близкото и далечно бъдеще.

Това, че сме оцелели, въпреки малките ни шансове в конкуренция с много опасни видове, и че сме населили толкова различни екосистеми, е доказателство за високата ни приспособимост. Но ние никога не спираме да търсим нови места и нови неща. И така, както преди столетия сме се решили да прекосим непознати и враждебни води и да достигнем нови територии, давайки началото на Великите географски открития, така и в недалечното бъдеще ще прекосяваме необятните и негостоприемни космически простори, където ни очакват Великите космически открития. Това е нашият шанс да избегнем пренаселеността, както и евентуалната гибел на човешкия род в случай на гигантски катаклизъм, който би могъл да сложи край на живота на Земята. При този процес на разселване ние ще достигнем до напълно различни от нашия светове, което ще ни наложи да изградим нови стратегии и да вземаме нестандартни решения. В наша помощ ще бъдат познанията и постиженията ни в разни сфери, които непрекъснато нарастват и увеличават възможностите ни както за проучване, така и за адаптиране към напълно различните условия.

Биониката, кибернетиката, криониката, квантовата механика, генетиката, биомехатрониката, невронното инженерство, мозъчно-компютърния интерфейс, AlterEgo системите, IA (Intelligence amplification – усилване на интелигентността) и другите научни области ще ни помагат в нашите космически завоевания. Ще имаме помощта и защитата на екзоскелет, на изкуствени телесни органи и мозъчни импланти и всякакви прибори, инструменти и апарати. Колониите ни ще стават все повече и ще проникват все по-навътре в дълбокия космос и самите ще създават свои колонии. Някои ще се откъснат напълно от родната Земя... и не само като разстояние. Съвсем разнородните условия и знания ще изискват да променим мисленето си и дори телата си. В нас ще настъпят генетични промени под влияние на околната среда и на изкуствена генетика. Нашите потомци, живеещи на далечни планети, няма да изглеждат като нас както физически, така и ментално. Те ще мислят различно от нас, защото мозъкът им неизбежно ще се промени. За това ще допринесе внедряването на изкуствен интелект в човешкия мозък. И така постепенно ще се превърнем в кибернетични организми - тоест съчетание от органична материя и технологични елементи.

Различни сензорни, телесни, мозъчни и други импланти ще повишат моториката ни и способностите ни да възприемаме и обработваме данни от заобикалящата ни среда и да комуникираме. Напредъкът в медицината ще повиши качеството и продължителността на живота ни. Хората ще могат да трупат знания и опит вече не в продължение на десетилетия, а на столетия, което ще ги направи по-мъдри.

Вече няма да сме толкова зависими от нашата физиология и ще можем да отделяме повече време за други занимания. Ще разполагаме с огромно количество информация и много от тайните на Всемира, които днес ни изглеждат неразгадаеми, ще се разкрият пред нас. Ще сме в състояние да си предаваме информация чрез мислите си, но не точно под формата на телепатия в строгия смисъл на това понятие, а с помощта на технологиите, които ще са вградени в нас, ставайки част от нас.

Технологично ще сме напреднали толкова много, че ще можем да създаваме и рушим светове. Тогава, в очите на други, по-неразвити от нас цивилизации, ще изглеждаме като богове и за тях ще бъдем такива. В тази връзка е възможно някога Земята да е била посещавана от иноземни пришълци, които заради високите си технологични способности, да са възприемани от предците ни като божествени създания. Може би дори нашият свят е плод на експеримент на високо развити извънземни. Възможно е, но не е доказано. Но ние със сигурност ще достигнем до такова ниво на технологично развитие, че за някои обитатели на чужди светове ще бъдем богоподобни и за нас ще се разказват и пишат легенди и ще се създават религии. Тогава човекът ще се превърне в Бог.

Но това няма да бъде Бог в смисъла, който влагат свещените писания, а една високо развита цивилизация, чиито познания и възможности далеч ще надхвърлят тези на останалите не човешки общества. За тях хората ще бъдат техните богове, защото ще са изумени от способностите им, които ще им се струват свръхестествени. Но те няма да се основават на свръхестественото, а на дълбоки знания и напреднали технологии, натрупани и развити в продължение на човешкия прогрес.

Вероятно такова бъдеще ни очаква, ако преодолеем препятствията и предизвикателствата, които неизбежно ще се изправят пред нас. Защото опасностите ще дебнат отвсякъде. Всяка развита цивилизация (ако такива съществуват), която срещнем по пътя си, ще ни смята за конкуренти и ще се стреми да ни отстрани, като ни завладее или унищожи. Всяка неразвита цивилизация може в даден момент да напредне и да се превърне в наш враг, защото ще се наложи да се конкурираме за ресурси, които винаги ще бъдат причина за конфликти. Ако преодолеем тези трудности, Космосът ще бъде в ръцете ни и над нас няма да има нищо друго, освен звездите, защото благодарение на технологичния ни напредък ще можем да преодоляваме ограниченията на физичните закони.

Разбира се, никой не знае каква съдба очаква човечеството, но по всичко изглежда, че описаното по-горе е едно правдоподобно бъдеще, с оглед на човешката история.




Гласувай:
9
1



Предишен постинг

1. dobrodan - Предполагам, че не сте прочел това.
09.06 18:30
Може би ще Ви е от полза.

https://www.mediafire.com/file/jhmrnjh4uzvzpb4/NOVACUUM.pdf/file
цитирай
2. rosboz - Чудесно описание, на грозното б...
10.06 07:04
Чудесно описание , на грозното бъдеще ,
което ни очаква !
Поздравления !
цитирай
3. rumyn - :)
10.06 09:39
rosboz написа:
Чудесно описание , на грозното бъдеще ,
което ни очаква !
Поздравления !

Защо да е грозно?
Инстинктът ни за оцеляване (бий се или бягай) е в основата на разсъждението тук. В търсене на изход от липсата на хранителни ресурси вече се оглеждаме за други планети - домове , за вида ни.
Неизбежно е да се получи видоизменение в нови условия на живеене.
Обръщайки поглед към развитието на вида ни през вековете - ние не сме копия на предците си, а само подобия. Подобрена версия - различни. И по тази логика бъдещите поколения (ако има такива разбира се) ще са различни от нас.
предците ни навярно са използвали жестове преди да се оформи речниковия запас. И са разчитали само на собствения си опит за да оцелеят. Ние днес използваме интернет за да добавим липсващата ни информация , която някой друг е събрал от опита си. Защо в някакво бъдеще да не можем да си добавяме липсващата ни , и нужна в даден момент информация без да ровим в интернет?
Или в конкретния случай , на този пост- да можем да проведем разговора без да се налага да натискаме клавиши за да изкажем мислите си?
Е , според мен всеки напредък ни дава преимущество в нещо, но също и ни лишава от друго. Навремето Пишехме писма. Разговаряхме когато пием кафе. Днес пишем в чат програми, и си ровим в телефоните докато пием кафе. Станахме самотници. Това ни даде постижението - светкавичен достъп до човека с който искам да си говоря; получихме и - самота...
цитирай
4. rosboz - Прав сте ! Но аз не отричам това, к...
10.06 10:42
Прав сте ! Но аз не отричам това , което сте
Написали ! Имам предвид духовността , която
Вероятно ще изчезне !Хората ще спрат да обичат
Заети с техническите постижения !
цитирай
5. rumyn - Роси,
10.06 19:25
Не знам,
Не ми се иска да приема че чувствата като емоция ще изчезнат.
Точно сега под прозореца ми има младежи , на по биричка . Приятно е да чувам шума от разговорът им. Не , не ги знам какво си говорят. Но тембърът на тона показва , че им е приятно да са точно там , точно в този момент.
Те в този момент изпитват емоцията- наслада от общуването.
Вероятно днес са минали през множество други емоции - задоволство от постижение в работата си; гняв към някой колега или клиент; съпричастност към нечия радост или болка и др. но сега изпитват наслада.
всеки човек е изтъкан от емоции , дали ги осъзнава или не е друг въпрос.
Моето лично мнение е , че няма да изгубим емоционалният си живот. Може да е видоизменен , навярно няма да е такъв какъвто ние го познаваме. но предците ни са се радвали на други неща и са страдали от други фактори нали?
За нас не е притеснително дали ще си набавим храна или ще станем храна за животното което искаме да изядем. За нас е притеснително да пресечем кръстовището заради наличието на нарушители на правилата, за предците ни не е имало такъв проблем. Но те са обичали и ние обичаме. Защо тези след нас да спрат да обичат?
цитирай
6. kordon - Ще престанат ли бъдещите хора да обичат?
10.06 20:38
По принцип съм съгласен с Румяна и не мисля, че хората ще престанат да изпитват обич и други чувства, защото те са заложени дълбоко в нашата същност. Все пак искам да изложа виждането си по този въпрос, който за мен представлява интерес.

Предполагам, ще се съгласите, че мислите, чувствата, емоциите и усещанията са функции на мозъчната ни дейност и съответстват на качествените и количествени характеристики на нашия мозък, които пък са резултат от милиони години еволюция. Тоест начинът, по който мислим, чувстваме и усещаме, отговаря на степента на развитие на мозъка ни на този етап. Ако този наш орган претърпи промени в процеса на разселването ни из космоса, което, смятам, е неизбежно, несъмнено това ще окаже влияние и върху мозъчната ни активност в различните й аспекти. Освен това, трябва да имаме предвид, че наред с естествената еволюция на мозъка ни, ще има значителни изменения и поради това, че напредналите технологии ще позволят в него да бъдат интегрирани и технически елементи, които подсилват и подпомагат неговата работа (впрочем, такива се използват и сега). Изхождайки от горното, мисля, че измененията в мозъка ни ще променят сериозно нашите възприятия, но в каква посока не мога да кажа. Дали ще станем по-малко чувствителни, или, напротив, ще станем свръхчувствителни, кой знае?
цитирай
7. rosboz - Благодаря и на двамата ! Нека в...
11.06 13:09
Благодаря и на двамата !
Нека вярваме , че бъдещите високи
технологии и техники ще помогнат
хората да обичат повече !
цитирай
8. zarenkow - Не се връзват писанията
15.06 01:59
Веднъж сме без свободна воля и следователно всичко е предопределено, втори път ще сме творци. Е, сещам се и че истините са само субективни, защото не ни е писано да знаем абсолютните, така че позволено е да сме сериозни и противоречиви, нищо че е малко комочно. Смехът е здраве.
цитирай
9. kordon - До zarenkow
15.06 15:00
Не виждам къде е противоречието в това всичко да е предопределено, от една страна, и, от друга, да правим нещо, въобразявайки си, че сме творци със свободна воля.
цитирай
10. zarenkow - Когато твърдим, че
15.06 18:16
нямаме свободна воля, то следва , че друг предопределя поведението ни. Съвсем логично е и се връзва с обяснението за липса на свободна воля, като да речем - живеем в строго причинно-следствен Свят и това е логически несъвместимо с идеята, че избираме, означаващо също, че събитията са предопределени. От друга страна , ако някой е кукла на конци, то тази кукла не може да е творец и да има претенциите за избори. Би следвало. че някой друг твори заради куклата и тя е само инструмент за изпълнение на плановете му. В такъв случай, не можем да имаме претенция нито за творци, нито за Богове макар, че изобщо няма дефиниция за Бог, защото всяка формулировка е далече от опита, още повече, че Боговете са виртуални персонажи в религиите и имат специална мисия в тях, което е друга тема, на друг разговор. От къде идва илюзията за избор е друга, интересна тема , свързана с мисленето. Какво е то, как се появява и защо точно при хората . Когато се разбере, какво е мислене, става съвсем ясно от къде идва илюзията за избор. Чудя се наистина ли не видяхте връзката ?
цитирай
11. kordon - До zarenkow
16.06 08:17
Човекът-бог - това е само метафора и се надявам читателите да го разбират по този начин. Да, в едно далечно бъдеще, достигнали до много високо ниво на технологично развитие, хората биха могли да бъдат възприемани от по-слабо развитите извънземни цивилизации като богове. Но те няма да бъдат богове в смисъла, който предполагат религиите - съвършени същества, които виждат, знаят и могат всичко, а просто ще са много напреднали в технологично отношение. Мисля, че изрично съм акцентирал върху това в изложението си.

Тук ще цитирам част от Вашия коментар: "От друга страна , ако някой е кукла на конци, то тази кукла не може да е творец и да има претенциите за избори. Би следвало. че някой друг твори заради куклата и тя е само инструмент за изпълнение на плановете му."

Това е изцяло Ваша идея, която не се появява никъде в моя текст, освен, може би, като недоказано предположение. Аз не смятам, че щом живеем в причинно-следствен свят, значи сме марионетки на някой, който направлява нашите мисли и постъпки. Според мен предопределеността е следствие от действието на природните закони и не съществува разумна сила, която да ни контролира. Един от най-очевидните фактори, доказващи, че всичко е предрешено, е смъртта - ние всички в крайна сметка умираме. Начинът и времето, по които ще умрем, зависят от това как живеем и от много други условия, а всички те са подчинени отново на природните закони. Тоест природата е нашият "кукловод", ако използваме алегория.

Претенцията, че сме "богове" или"творци" е продукт изцяло на нашето съзнание, което е създало още много други инвенции, претендиращи за правдивост. Аз не рекламирам този тип мислене, защото, според мен, ние сме нещо като биологични машини, един вид биороботи, създадени от Природата, чиито мисли и действия са напълно подчинени на нейните правила и следователно са предопределени от нея, а не от някакъв свръхразум.
цитирай
12. zarenkow - Сега, по ред на нещата:
16.06 12:50
"Човекът-бог - това е само метафора". Метафората вменява същите качества. Най малкото Бог е творец по смисълът на общоприетият Бог. " хората биха могли да бъдат възприемани от по-слабо развитите извънземни цивилизации като богове". И днес има смятащи някой за Бог, това не го прави такъв. Биха могли, а биха и не могли и това никак не променя, което ще сме реално. А реалността, както е известно е строго причини следствена, на което дължим и логиката и паметта, т.е, всичко, което сме. Ние сме част от тази действителност и за нас всичко това също е валидно. "те няма да бъдат богове в смисъла, който предполагат религиите - съвършени същества, които виждат, знаят и могат всичко". Нито религиите, нито Боговете са това, което предполагат хората, но това е специална тема. Обичайната представа за религиите и Боговете е съвсем наивна и първосигнална. Те не са това, което са. "Това е изцяло Ваша идея, която не се появява никъде в моя текст, освен, може би, като недоказано предположение." Не задължително да се каже, че две и две е четири. Три и едно е също четири. Коментарите ми започнаха с вашето твърдение, което споделям, че няма свободна воля, а изводът от това е, че действията ни са предопределени. Все пак не са хаотични и за това, трябва да има причина извън нас. Това споделяте и с поста си за случайността. Наистина, случайност наричаме слепотата ни да видим причините, съществуващи извън нас. Е, какво сме тогава, ако не кукли на конци ? Това е моя идея, съдържаща се и в статиите ви, които споменах и не е задължително да казано, като мен. Не съм казал, кой предопределя поведението на Действителността. Просто предопределеността е очевиден факт. Причина за илюзията за избор има и това е мисленето, а то както всичко в действителността се подчинява на основният и закон: причина-следствие и често се вижда в логиката , релацията ако-то. Никакво значение няма дали някой, или каквото и да е предопределя поведението ни.Марионетната ни същност е факт. Което е писано ще знаем, което е писано ще се случи.
цитирай
13. kordon - До zarenkow
16.06 14:00
Май съм съгласен с всичко или почти всичко, казано от Вас. Очевидно споделяме приблизително общи възгледи, но може би ги изразяваме по различен начин, което понякога може да доведе до неразбиране. Мисля, че най-важно е разбирането за причинно-следствения характер на света, в който живеем. Това е фундаментът, върху който може и трябва да се гради всяка логическа система. Разбира се, има хора, които по една или друга причина не са съгласни с това схващане, но нима това има значение...
цитирай
14. zarenkow - Следващата стъпка е
16.06 18:31
да си отговорим на важният въпрос- Безусловно ли можем да се доверим на логиката ? Моят отговор е Не, защото логиката е релация в множества, но Действителността е цяла и неделима, т.е логиката ни е резултат от единственият ни начин да познаваме Действителността, да отделяме части от принципно неделимото, да ги превръщаме в множества и да създаваме релации, което е неприсъщо за цялото, на което множеството е неприсъщо и следователно нашата логика, също. Още повече , че ние оперираме с елементи с вероятностни характеристики, нямащи много общо с действителността. Така е , защото границите обособяващи елементите, реално за нас са недостъпни, те са хипотеза, както и самата действителност в този смисъл. Думите ни нямат конкретика, те са събирателен образ. Света за всеки е изграден от такива обекти в представите му, които надграждаме, или разграждаме. Светове уникални за всеки, обитавани от представи и виртуален център наречен АЗ и всеки Свят с претенция за оригинал, без да има такъв. Шантава работа, нали ? Много забавни заключения следват от тази посока, а смятам и полезни, но полето за размисъл е много широко.
цитирай
15. kordon - До zarenkow
08:37
Съгласен съм, че не можем да се доверим безусловно на логиката, защото тя не работи безгрешно и, както казвате в коментара си, "логиката е релация в множества, но Действителността е цяла и неделима, т.е логиката ни е резултат от единственият ни начин да познаваме Действителността, да отделяме части от принципно неделимото, да ги превръщаме в множества и да създаваме релации, което е неприсъщо за цялото, на което множеството е неприсъщо и следователно нашата логика, също."

Знаете, че в математически контекст първичните релации са интуитивни, тоест не подлежат на доказване. Ако прехвърлим това в полето на логиката би трябвало да се получи хаос, защото не съществува единно определение за всичко и всеки от нас има своя собствена интуитивна представа за нещата - предмети, вещества, събития, явления, процеси - която със сигурност се разминава с представата на другите. Ако всеки трябва да даде дефиниция за обикновен и прост предмет, да речем тухла, то дефиницията на всеки ще бъде различна. Същото ще се случи и с дефиницията за вода - вещество, което ползваме ежедневно. Още по-голямо разминаване би имало в определенията на по-сложните неща и още повече - на света като цяло. В тази връзка не е ли прелюбопитно как, при положение, че всеки има свое различно виждане за всичко, все пак успяваме да комуникираме, да се разбираме някак си и да изграждаме, поддържаме и развиваме такива сложни общества?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kordon
Категория: Политика
Прочетен: 3747441
Постинги: 446
Коментари: 2441
Гласове: 2124