СЪВЕТСКАТА НАСТЪПАТЕЛНА ДОКТРИНА И ПЛАНОВЕТЕ НА СССР ЗА НАПАДЕНИЕ НАД ГЕРМАНИЯ

 

Втора част

Плановете на СССР за нападение над Германия

 

Автор: Виктор Кордон

 

„Болшевиките не са просто пацифисти, които въздишат за мир и грабват оръжие само в случай че са нападнати. Това е невярно. Има случаи, когато самите болшевики ще нападат, ако войната е справедлива, ако обстановката е подходяща, ако условията са благоприятни... Това, че сега крещим за отбрана, е само воал, воал. Всички държави се маскират: „Когато живееш с вълци, вий като вълк.“ Би било глупаво да извадим наяве същността си и да я сложим на масата. Ще кажат, че сме глупаци.“

Йосиф Сталин

 

„Добрата отбрана означава, че трябва да настъпваме. Нападението е най-добрата защита.“

Йосиф Сталин

 

„Нашата армия се готви за нападение и това нападение ни е необходимо за отбрана... Трябва да обезпечим страната си не чрез отбрана, а чрез настъпление.“

К.А. Мерецков, Началник на Генералния щаб на Червената армия

 

„Говорейки за идеологията на Червената армия, трябва да започна с нейната доктрина. Знаете, че военната доктрина на Червената армия е настъпателна, основана на известната формула на Ворошилов: „да се бие врага на неговата територия“. Този принцип остава валиден и днес.Трябва да сме готови, ако е необходимо, да ударим първи, а не просто да отвърнем на удара с удар.“

полковник Е.А. Болтин, главен редактор на „Червена звезда“ (централен печатен орган на МО на СССР)

В първата част на този материал, озаглавена „Съветската настъпателна доктрина“, разгледахме идеологическите корени и основания на военната доктрина на Съветския съюз, чиято несъмнено офанзивна линия е формирана под влияние именно на болшевишката представа за месианската роля на СССР като разпространител на комунизма в световен мащаб. Тоест, ако перифразираме известната сентенция, червеноармейците ще донесат болшевизма на освободените от тях народи на върха на своите щикове. Въз основа на тези разбирания се разработват и оперативните планове за действие на Червената армия, които поставят нападението над западните съседи, и преди всичко над Германия, като основна цел. Пътят към болшевизиране на Европа, а след това и на света, несъмнено минава през Германия, тъй като тя попада в главното направление на неговата траектория, насочена на запад, където се намират основните капиталистически и империалистически държави – Франция, Великобритания и Съединените щати. Германия сама по себе си също е важна цел, тъй като е един от флагманите на капитализма с нейната силно развита индустрия и със забележителния организационен и интелектуален потенциал на нейния народ. Така че титаничната битка между съветска Русия и националсоциалистическа Германия е предопределена от исторически и идеологически предпоставки.

За да увеличат своите шансове и да си гарантират победата в тази неизбежно предстояща схватка, съветските военни и политически деятели планират да нападнат врага първи и изненадващо, което е отразено във всички техни планове за оперативно използване на РККА (Рабоче-крестьянская Красная армия – Работническо-селска Червена армия) срещу Германия. Във втората част, която стои пред вас, ще разгледаме как тази експанзионистична комунистическа концепция, отразена в офанзивната същност на съветската военна доктрина, се въплъщава в съветските оперативни планове, които определят конкретните направления и задачи на въоръжените сили на СССР. В течение на периода 1936-1941 г. тези планове се доразвиват и допълват с оглед на променящата се международна обстановка, но без изобщо да се променя техният нападателен дух. Тоест във всичките си варианти те си остават изцяло настъпателни, а отбраната играе само спомагателна роля на отделни второстепенни участъци.

Решението за започване на война винаги се взема на политическо ниво, тоест отговорността за него пада върху управляващите политици. В авторитарна страна като СССР последното мнение, и на практика решението, принадлежи на Сталин, поради което той носи тази ответственост. Следователно въпросите дали да се води война, кога да стане това, какъв трябва да бъде нейният характер, с кого ще се воюва, зависят изцяло от субективната представа на Сталин за възможностите на собствените и противниковите сили, за намеренията на вражеските ръководители, за евентуалните съюзници на едната и другата страна, за стратегическите, политическите и, не на последно място, идеологическите цели, които трябва да се преследват в евентуалната бъдеща война. Така че, за да разберем какви са били действителните стремежи на Съветския съюз и защо е постъпвал по един или друг начин, трябва да познаваме гледната точка на „стопанина на Кремъл“. Без това знание не можем да имаме адекватна представа за причините за определени съветски действия, а още по-малко пък – за цялостната съветска политика, както в полето на дипломацията, така и във военната сфера.

В първата част представихме достатъчно голям обем от данни и цитати от самия Сталин, които безспорно доказват, че той е следвал марксистката концепция (в сталински вариант) за неизбежното и насилствено разширяване сферата на социализма посредством световна пролетарска революция, която ще бъде подкрепена с военни действия от Червената армия. Намерението обаче е да се изчака търпеливо капиталистическите страни да затънат отново във втора световна война, която ще ги омаломощи и отслаби значително (както през Първата световна война), и чак тогава съветските въоръжени сили да преминат в атака на голям фронт. На този етап изтощените от войната западни страни ще станат лесна плячка на СССР и безпроблемно ще бъдат болшевизирани (както се случва с държавите, попаднали в края на Втората световна война в съветския лагер). Съветските военни планове са създадени именно от гледна точка на тази диспозиция и сами по себе си удостоверяват истинските намерения на съветското ръководство.

Първият известен ни документ е от 1936 г. и е озаглавен „Изходни положения на оперативната част от плана за война на Запад за 1937-38 г.“. Подписан е от Началника на Генералния щаб на Червената армия маршал Александър Егоров и е утвърден от Народния комисар по отбраната маршал Климент Ворошилов. В документа като главен противник на СССР е представена Германия, въпреки че по това време двете страни нямат обща граница.

„Без участието на Германия и без нейната пряка подкрепа, изправянето срещу нас на други граничещи ни държави е малко вероятно. Ние включваме Германия, Полша, Унгария и Финландия в агресивния антисъветски блок.“

Предполагам, че за повечето читатели включването от съветските военни на Полша в антисъветския блок на страната на Германия е изненадващо. Но по онова време Варшава и Берлин са имали доста тесни отношения и много близки интереси, което е предизвикало у съветските дейци впечатлението, че са съюзници. Представата им е била погрешна, но нас ни интересува какво е било тяхното автентично мнение, без значение дали е вярно, или не, защото са се ръководили именно от него.

„Да се нанесе поражение на противопоставящите се на СССР държави, провеждайки стремителна настъпателна операция с цел разгрома на техните въоръжени сили по части, за което:

а) основните усилия да бъдат насочени срещу германо-полските въоръжени сили с цел категоричния им разгром, имайки предвид нанасянето на унищожително поражение на поляците в първото пригранично сражение преди да получат подкрепа от немците, така, че след това с всички сили да се нахвърлим на последните. Непосредствената задача на Червената армия е да овладее Виленския коридор от град Вилно, а на юг да достигне с главните сили на фронтовете... (пропускаме някои географски названия и имена на селища, за да „олекотим“ текста; всички те се намират на чужда територия – В.К.)“

Още тук не остава съмнение относно офанзивния характер на предвижданите в плана действия на съветските въоръжени сили.

„г) с началото на войната незабавно да се предприемат самостоятелни операции с всички авиационни сили със задачата да се унищожат вражеските самолети на летищата за оперативно съсредоточаване, да се наруши железопътното съсредоточаване на сухопътните войски, да се парализира управлението в столичните центрове и работата на основните промишлени предприятия с отбранително значение, да не се допускат немски десанти в пристанищата на Балтика и появата на техния флот във Финския залив.

д) едновременно с откриването на бойните действия от въздушните сили, да започне операция за нахлуване в основните направления... със задачата да унищожат частите за прикритие и да разстроят мобилизацията в граничната зона, да прекъснат съсредоточаването на основните сили на противника в предварително подготвените за прикритие позиции.“

От този абзац става ясно, че бойните действия ще бъдат започнати от въздушните сили на СССР, едновременно с които ще започне сухопътната операция по нахлуването на съветските войски на териториите на Полша и балтийските страни. Следователно началото на войната не е обвързано нито с положението на фронта, нито с мероприятията на противника, а ще бъде дадено от ВВС на Съветския съюз, които, естествено, ще получат съответната заповед от Командването.

„За осигуряване на внезапността на нахлуването, да се подготви скрита мобилизация (ГУС – големи учебни сборове) на частите и формированията, предназначени за тези операции…“

Не е необходимо човек да е стратег, за да проумее истинските намерения на съветското командване, изложени в този документ. За разлика от предназначените за вътрешната и външна публика изявления и агитационни материали, в които лицемерно се сипят лозунги за мир, разбирателство, отбранителна политика и колективна безопасност, в строго секретните документи, какъвто е горният, открито се посочват действителните цели, които, нямат нищо общо със защитата и мира, а са чисто нападателни. Именно тях трябва да вземаме под внимание, ако имаме искреното желание да се ориентираме правилно в коварното море на световната политика, в което демагогията и лъжите са основни инструменти.

„Изходните положения...“ (както и останалите оперативни документи, които ще изложим тук) са точно такъв изчистен от пропагандистки клишета източник, от който безпристрастният изследовател може да черпи информация от първа ръка за тайните кроежи на съветските другари, кроежи, които напълно се разминават с предназначените за широката общественост техни изяви. Той показва, че подготовката за нахлуването в Полша и други държави трябва да бъде извършена чрез скрита мобилизация под формата на специално измислените за тази цел “Големи учебни сборове”, които са нищо друго, освен тайно мобилизиране на въоръжените сили на СССР. С обявяването им за “учебни” се цели да бъде заблуден противникът относно истинските замисли на съветската страна. Завършили своето разгръщане, те следва да нахлуят внезапно (“За осигуряване на внезапността на нахлуването, да се подготви скрита мобилизация”) на територията на противника докато той все още не е приключил своята подготовка за военни действия. Първата им задача е “да унищожат частите за прикритие и да разстроят мобилизацията в граничната зона, да прекъснат съсредоточаването на основните сили на противника в предварително подготвените позиции за прикритие”. Частите за прикритие, които съветските войски трябва да унищожат в първия етап от войната, имат само една роля, която се подразбира от наименованието им – да предпазват мобилизиращите се и съсредоточаващи се вражески войници. Което недвусмислено доказва, че съветското политическо и военно ръководство е планирало да нападне противниците си в най-уязвимата фаза на техните мероприятия – докато все още не са се организирали. Трябва да признаем, че това е съвсем прагматичен план, защото винаги е по-добре да изпревариш противника и да го нападнеш ти, вместо да чакаш първо той да нападне теб. За съжаление на някои обаче този план напълно противоречи на официалната версия за планиращия отбрана Съветски съюз.

По същия начин стоят нещата и със следващия по хронологичен ред от известните ни съветски планове, които, естествено, тогава са били строго секретни, и чак през 90-те години на ХХ в. са разсекретени и публикувани. Той се нарича „Записка на началника на Генералния щаб на Червената армия до народния комисар по отбраната маршал Ворошилов за най-вероятните противници на СССР“ и е с дата 24 март 1938 г. Нека безличният термин „записка“ не ви кара да подценявате важността на документа. През септември 1938 г. с решение на Комитета по отбрана при Съвета на Народните комисари на СССР е утвърден редът за разработване в Генералния щаб на Червената армия на строго секретни документи, според което:

"Оперативният план се състои от следните документи:

а) Директива на правителството за основите на стратегическото разгръщане на РККА;

б) Утвърдена от народния комисар по отбраната записка на началника на Генералния щаб за общото стратегическо разгръщане на РККА и задачите на фронтовете, флотовете и авиацията с приложени карти и таблици за разпределението на войсковите съединения по фронтове и армии..."

Ето как тогавашният началник на Генералния щаб командарм 1 ранг Б. Шапошников вижда ситуацията към дадения момент:

„Настоящата политическа обстановка в Европа и в Далечния Изток издига като най-вероятни противници фашисткия блок – Германия и Италия, поддържани от Япония и Полша.
...

Полша се намира в орбитата на фашисткия блок, опитвайки се да съхрани видима самостоятелност на външната си политика.“.

Виждаме, че Полша отново се появява в ролята на враг на СССР, което далеч не е лишено от смисъл. Поляците изначално и закономерно с оглед на историята притежават силни антируски настроения, а след узурпирането на властта в Русия от болшевиките, тези настроения са подсилени и със силен антиболшевизъм. Съветските комунисти се опитват да използват узурпираната от тях Русия като плацдарм, от който да изнасят комунизъм и революция към другите страни, включително и с военни средства, а Полша е непосредствената им цел. Антагонизмът между двете страни е изострен още повече от кръвопролитната полско-съветската война (февруари 1919 – март 1921), вследствие на която Полша окупира Западна Украйна и Западна Белорусия, а руската страна е принудена да изплати огромна контрибуция. Поради това плановете за установяване на комунистически режими в Полша и Западна Европа са временно преустановени, но не и забравени.

Продължаваме с плана от 24 март 1938 г.:

"Поради това Съветският съюз трябва да бъде готов за борба на два фронта: на Запад срещу Германия и Полша и частично срещу Италия, с възможно присъединяване към тях на лимитрофите (под лимитрофи се имат предвид държавите, образувани след преврата на болшевиките в Русия на покрайнините на бившата Руска империя – Естония, Латвия Литва, Финландия; някои включват Полша и Румъния, или поне части от тях – В.К.), и на Изток срещу Япония.
...

Най-вероятните противници на Запад Германия и Полша ще разгърнат във военно време на първо място...

Няма да цитираме количеството и съотношението на силите, отбелязани в документа, защото в случая не е необходимо. Само подчертаваме невярната представа на съветските ръководители за съюзническите отношения между Берлин и Варшава, каквито на практика не е имало. В текста двете страни многократно са представени като съюзници (германо-полски армии, германо-полски дивизии, германо-полски части и т.н.), които действат координирано срещу СССР. Но главната ни цел е да покажем, че Съветският съюз в никакъв случай не се готви за отбрана, а за настъпление.

"Първи вариант – разгръщане на север от Полесието
...

Основи на това (съветското – В.К.) разгръщане трябва да бъдат:

1. Нанасяне на решително поражение на главните сили на германо-полските армии, съсредоточени на север от Полесието;
...

По такъв начин, най-изгодното направление на главния удар (на Червената армия – В.К.) ще бъде провеждането му по двата бряга на река Неман със задача разгрома на съсредоточаващите се тук германо-полски сили, като основните ни сили достигнат района на Вилно, Гродно, Волковиск, Новогрудок, Молодечно.

Пробивът на противниковия фронт ще ни позволи или да развием операцията чрез удар по германската групировка на територията на Литва, или да нанесем удар по Барановичката групировка на поляците.
...

Основната задача на втория вариант за стратегическо разгръщене на нашите сили ще бъде да нанесат решително поражение на германо-полските войски. Следователно, основните ни сили трябва да бъдат разположени на фронта Новоград-Волински-Проскуров, за да атакуват фронта Луцк-Лвов, с намерението да достигнат района на Ковел, Лвов, Броди и Дубно с последващо настъпление към Люблин."

Както в този, така и във всички останали съветски планове, се изхожда от положението, че Червената армия ще изпревари противника и първа ще нападне все още съсредоточаващите му се войски (в случая германо-полските), главните от които ще срещне на до 120 км. в неговата територия. Трудно е да разберем откъде произлиза този безапелационен оптимизъм на съветските ръководители, които някак не отчитат по-добрата немска организация и по-добрите мобилизационни възможности на германската армия, която ще се възползва от по-добрата железопътна и шосейна инфраструктура в Европа, за разлика от тази в СССР.

През пролетта на 1939 г. започва планирането на военни операции срещу Финландия. Интересите на СССР в този регион са свързани не само с тази страна, а и с балтийските държави (и дори със скандинавските страни), като стремежът е да бъдат съветизирани. Огромният натиск върху Литва, Латвия и Естония довежда до пречупване на техните управляващи, които се съгласяват да допуснат разполагането на съветски контингенти на своите територии. Впоследствие (1940 г.) съветското "присъствие" логично преминава в окупацията и пълната им анексия. Още преди анексията и веднага след въвеждането на съветски войски в Балтика, идва време за Финландия и Съветският съюз инициира преговори, предлагайки срещу определени финландски територии да бъде дадена на финландците по-голяма съветска територия. На пръв поглед сделката изглежда изгодна за финландската страна. Но не винаги по-голямото е по-добро. Защото на територията, за която претендира Москва, се намира важна част от отбранителната система на Финландия. Ако тя бъде предоставена на руснаците, страната ще бъде оголена и беззащитна пред съветска агресия, каквато е и целта на Кремъл. Това е една от причините, поради които финландците не се съгласяват с привидно изгодните съветски предложения. Преговорите са прекъснати и върху Хелзинки започва силен натиск от съветска страна. Обаче натискът върху Финландия (чието население е приблизително с размера на балтийските страни) няма очаквания резултат и Съветите разбират, че трябва да получат желаното чрез военни действия. На 29 октомври 1939 г. Военният съвет на Ленинградския военен окръг представя на Народния комисар по отбраната Ворошилов "План за разгрома на супохътните и морски сили на Финландия". В същото време Москва създава "финландско народно правителство" и "финландска народна армия" от финландски комунисти (комунистите, независимо от националността си, винаги са лоялни на Съветския съюз, Комунистическата партия и комунизма, но не и на страната си, което автоматично ги определя като предатели), като алтернатива на легитимните институции, която трябва да поеме властта след окупацията на страната.

За започване на войната с Финладния СССР се нуждае от формален претекст и изфабрикува такъв, станал известен като "Майнилския инцидент". На 26 ноември 1939 г. съветската артилерия обстрелва собствената си територия в района на граничното село Майнила, убивайки четирима и ранявайки деветима съветски воини, което Съветите използват като обвинение срещу финланците и в крайна сметка послужва като casus belli – повод за война, започната от Червената армия на 30 ноември 1939 г. Ето части от плана, които недвусмислено доказват агресивните намерения на Съветския съюз спрямо Финландия:

"Нашите войски от Ленинградския военен окръг на Карелския провлак, разположени непосредствено на границата, са готови при получаване на заповеди за незабавни действия за изпълнение на поставените задачи, а в други райони части, разположени на 4-5 км от държавната граница, ще бъдат готови за действие в рамките на 4-5 часа дневна светлина, което е необходимо за заемане на изходните им позиции.

Оперативният план е следният.

След получаване на заповед за атака, нашите войски едновременно ще нахлуят във финландска територия от всички посоки, с цел разпръскване на групировката на противника и, в сътрудничество с въздушните сили, нанасяне на решително поражение на финландската армия. Основните сили на нашите войски, нанасяйки удари от посока Видлица и от Карелския провлак, ще унищожат основната финландска армейска групировка в района на Сортавала, Випури и Какисалми (Кексхолм).

На север (посока Мурманск), с разрешение за преминаване на границата, нашите войски ще превземат Петсамо (Печенга), като първо нанесат въздушен удар по вражеските сили там.

В посока Кем задачата на нашите войски е да действат в посока Оулу (Улеаборг), да разгромят противниковите финландски части и да предотвратят приближаването на вражеските сили от север, с крайна цел превземане на Оулу (Улеаборг).
...

Целта е да се унищожат прикриващите сили, да се превземе укрепеният финландски район на Карелския провлак и, развивайки настъплението в северозападна и северна посока, в координация със силите във Видлицкото направление, да се разгроми основната вражеска групировка в района на Сортавала, Випури и Какисалми (Кексхолм) и да се превземат районите на Хиитола, Иматра и Випури. След изпълнение на тази задача, да се подготви за по-нататъшни действия в дълбочина на страната в зависимост от ситуацията."

На 30 ноември 1939 г. СССР започва бомбардировки над Хелзинки, включително с касетъчни бомби РРАБ-2. Три съветски въздушни нападения разрушават 2000 сгради, убиват над 900 души и тежко раняват над 500. Знаем, че смелият финландски народ възпрепятства, поне отчасти, изпълнението на завоевателните планове на СССР и избягва незавидната съдба на балтийските страни, борейки се решително и самоотвержено с коварния и многочислен враг. След крайно неудачното представяне на Червената армия във войната с Финландия (особено във връзка с многократните несполучливи опити за превземане на финландските отбранителни съоръжения, известни като "Линията Манерхайм") съветските ръководители се опитват да направят някои поправки, които да им осигурят успех при следващия опит и изобщо в бъдещите им войни. Защото съветските настъпателни намерения предполагат нападението над чужди страни, което неизбежно поставя пред съветските въоръжени сили задачата по преодоляването на укрепените им линии. Това особено добре се разкрива от два документа от пролетта на 1940 година. Първият е "Предложения по проекта за Полеви устав (ПУ-39)" и е изработен не по-късно от 21 април 1940 г. от специално създадена общовойскова комисия, председателствана от заместник-народния комисар по отбраната командарм 1-ви ранг (по-късно маршал) Григорий Кулик. Документът съдържа изключително важни за разбирането на агресивните намерения на съветското ръководство установки и затова е наложително да бъде цитиран тук:

"Комисията счита:

1. Проект ПУ-39 (Полеви устав за 1939 г. – В.К.) е по-модерен полеви устав в сравнение с ПУ-36.

2. Въпреки това, като устав, предназначен предимно за маневрена война, ПУ-39 не отчита, че всяка война на нашите граници ще започне с пробив на предварително оборудвани укрепени райони (УР) или укрепени зони с добре развити полеви инженерни укрепления (ДЗОТ) и че едва след успешно пробиване на поредица от укрепени зони ще започне периодът на маневрена война.

Следователно, ПУ на Червената армия трябва да включва раздел за настъпление и атака срещу УР и укрепени зони със здрави инженерни укрепления.

Този раздел следва да предостави обща информация за системата за организиране на настъпателен бой и общи разпоредби за методите на атака, без да разкрива разпоредбите.

Този раздел следва също да наблегне на бойното използване на инженерни войски при пробив на УР, както и на възможността, при благоприятни условия, за използване на всички оръжейни системи за водене на директен огън срещу дотове (ДЗОТ)."

В този проект за полеви устав директно и недвусмислено се посочва, че съветското ръководство поставя като задължително условие всяка бъдеща война, водена от Съветския съюз, да бъде настъпателна и затова ще изисква най-напред атакуване и преодоляване на граничните отбранителни съоръжения на противника и след това преминаване към настъпателни маневри. Това е доказателство, че намеренията на съветските дейци са били да нападат и завладяват съседните им страни, след което следващите съседни страни и така докато натрапят комунизма на всички държави и народи.

След около половин месец, на 5 май 1940 г., излиза "Проект на постановление на Главния военен съвет за осигуряване на Червената армия с устави, разработени въз основа на опита от последните войни". Главният военен съвет на Червената армия е колегиален орган на Народния комисариат на отбраната на СССР, в който по това време участва и другарят Сталин (тогава член на Политбюро на ЦК ВКП(б) и секретар на ЦК ВКП(б)).

"I. Общи дейности и издаване на нови устави и инструкции

1. Да се преработят съществуващите устави и инструкции на Червената армия въз основа на опита от последните войни и особено войната с Финландия, съвременната организация и устройството на войските на Червената армия.
...

— проектът ПУ-39, макар и да отразява като цяло правилните възгледи за воденето на маневрен бой, не учи войските да преодоляват укрепени райони и предварително укрепени зони със силно развити инженерни съоръжения от полеви тип;
...

В Глава V („Основи на бойните заповеди“), да се подчертае:
...

— необходимостта от дълбоки бойни формирования на пехота и танкове за атакуване на укрепени райони и укрепени позиции и необходимостта от използване на блокиращи (щурмови) групи в тези условия.
...

Към Глава VIII („Настъпателен бой“):

— да се разработи и включи раздел „Атака срещу укрепени райони (УР) и предварително укрепени полеви позиции и техния пробив“, в който се очертава процедурата за подготовка на пробив и принципите на атаката. В този раздел се акцентира върху:

1) инженерното обезпечаване на пробива и бойното използване на инженерните подразделения по време на атака срещу УР;

2) задачите на артилерията и се предоставя съвременна концепция за артилерийска обработка на УР, като се разделя на периоди на разрушаване, изтощаване на противника и потискането му преди атаката;

3) необходимостта от специални методи за артилерийска поддръжка на пехотата и танковете по време на атака по предния край на УР и по време на бойни действия в укрепената зона (кратка артилерийска подготовка за следващите цели на атаката);

Ако сме имали някакви колебания досега, от тези документи научаваме извън всяко съменние, че единственият вид война, който Съветският съюз е планирал да води, е нападението срещу други държави, което, естествено, изисква преодоляването на отбранителните им линии от укрепени полоси и съоръжения, с което Червената армия ще започне военните действия ("всяка война на нашите граници ще започне с пробив на предварително оборудвани укрепени райони..."). Това означава, че инициативата за започване на война ще изхожда изцяло от съветска страна! Именно поради това, по изрични указания на висшето командване, в новия устав на РККА следва да бъдат вмъкнати чисто нови раздели и инструкции за подготвка, предварителна артилерийска и инженерна обработка и атакуване на такива укрепени противникови райони и последващите действия.

Следващият по ред документ е не по-късно от 19 август 1940 г. и носи заглавие "Записка на Народния комисар на отбраната на СССР и началника на Генералния щаб на Червената армия до Централния комитет на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики) – И. В. Сталин и В. М. Молотов относно основите на стратегическото разгръщане на въоръжените сили на СССР на Запад и Изток през 1940 и 1941 г." Обстановката по това време е доста различна от тази при разработването на предишния план. Сега вече Полша не съществува, тъй като е поделена между Съветския съюз и Третия райх. Двете страни имат обща граница и са съюзници по силата на "Договора за ненападение между Съветския съюз и Германия" (известен като "Пакт Молотов-Рибентроп") от 23 август 1939 г. До август 1940 г. Москва, следвайки "мирната" си политика, е успяла да си присвои 51,6% от полските земи (септември-октомври 1939 г.), да заграби територии от Финландия като резултат от нападението на СССР над тази страна (30 ноември 1939 – 12 март 1940 г.), да окупира принадлежащите на Румъния области Бесарабия и Северна Буковина (юни 1940 г.) и да окупира и анексира Литва, Латвия и Естония (август 1940 г.). Вследствие на това положението на Съветите доста се е променило. Територията, ресурсите и населението на СССР са нараснали, границите му са се изместили на запад, а стратегическата му позиция значително се е подобрила. По това време на запад тече война между Германия, от една страна, и Франция и Англия, от друга. Тоест основните противници на Русия са се хванали за гърлата, образно казано, и се очаква това да продължи дълго, което дава възможност на Москва да усили въоръжените си сили и да ги хвърли срещу враговете си, когато те са достатъчно обезкървени и няма да представлява проблем да бъдат победени и съветизирани.

"Настоящата политическа ситуация в Европа създава възможност за въоръжен конфликт по западните ни граници.
...

На западните ни граници най-вероятният противник ще бъде Германия...

По това време германците са изцяло заети на запад с техните си задачи и няма никакви основания дори и за далечни предположения, че могат да нападнат Съветския съюз. План "Барбароса" ще бъде изготвен като превантивна мярка в случай че Русия демонстрира вражески намерения спрямо Германия едва в края на годината, а до прехвърлянето на първите германски части на съветската граница има още много, много време. На този фон изглежда повече от странно заключението, че по западните граници на Съюза е създадена "възможност за въоръжен конфликт", в който "най-вероятният противник ще бъде Германия".

"Въоръжено стълкновение между СССР и Германия би могло да въвлече във военен конфликт с нас Финландия и Румъния – с цел реванш, а евентуално и Унгария.
...

Основната задача на нашите войски е нанасянето на поражение на германските сили, съсредоточаващи се в Източна Прусия и в района на Варшава; със спомагателен удар да се нанесе поражение на групировката на противника в района на Ивангород, Люблин, Грубешов, Томашев, Сандомир, за което да се разгърнат:

Северозападният фронт с основна задача от момента на съсредоточаването си да атакува противника с крайна цел съвместно със Западния фронт да нанесат поражение на групировката му в Източна Прусия и да овладеят последната.
...

Основи на стратегическото разгръщане на Изток

Основни задачи на фронта – с решителен удар от частите на 17 армия да се унищожат частите на японците и да де овладее Солун (Суолун, днес е част от Вътрешна Монголия, Китай – В.К.) и Хайларското плато... имайки предвид по-нататъшно настъпление покрай Манджурската железопътна линия...

Основните задачи на фронта да се определят

1. С приключване на съсредоточаването да се премине в стремително настъпление с цел разгрома на основната групировка на противника... имайки предвид по-нататъшно настъпление в общата посока на Харбин.

В този план отново виждаме познатата схема: съветските въоръжени сили изпреварват в мобилизацията и съсредоточаването си своите противници на западния и източния фронт, като сигнал за настъплението им служи моментът на собственото им съсредоточаване. Това недвусмислено доказва за пореден път, че началото на военните действия ще бъде дадено от съветска страна, тоест СССР ще бъде инициатор на войната срещу Германия и/или Япония. А настъплението, естествено, ще се провежда на вражеска територия, която ще бъде окупирана докъдето е възможно.

Само след около месец, на 18 септември 1940 г., се появява поредният вариант на плана за стратегическо разгръщане с идентично на предния заглавие "Записка на Народния комисар на отбраната на СССР и началника на Генералния щаб на Червената армия до Централния комитет на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики) – И. В. Сталин и В. М. Молотов относно основите за разгръщане на въоръжените сили на СССР на Запад и Изток през 1940 и 1941 г.".

"I. Нашите потенциални врагове

Настоящата политическа ситуация в Европа създава възможност за въоръжен конфликт по западните ни граници.

Този въоръжен конфликт може да се ограничи до западните ни граници, но японско нападение по далекоизточните ни граници не може да бъде изключено.

На западните ни граници най-вероятният противник ще бъде Германия...
...

IV. Основи на нашето стратегическо разполагане

През този период, ако е необходимо стратегическо разполагане на въоръжените сили на Съветския съюз на два фронта, Западният театър на военните действия трябва да се счита за основен театър и именно там трябва да бъдат концентрирани основните ни сили.
...

V. Основи на нашето стратегическо разполагане на Запад

В зависимост от ситуацията, основните сили на Червената армия на Запад могат да бъдат разположени или южно от Брест-Литовск, с цел нанасяне на мощен удар в посока Люблин и Краков и по-нататък към Бреслау (Братислава) още в първия етап на войната, за да се откъсне Германия от балканските страни, да се лиши от най-важните й икономически бази и да се окаже решително въздействие върху балканските страни по отношение на участието им във войната; или северно от Брест-Литовск, с цел разгромяване на основните сили на германската армия в Източна Прусия и нейното превземане.
...

Основите на това разгръщане трябва да бъдат:

1. Да се защитят здраво границите ни с активна отбрана по време на периода на съсредоточаване на войските.

2. Във взаимодействие с левофланговата армия на Западния фронт, силите на Югозападния фронт трябва решително да разгромят Люблинско-Сандомирската групировка на противника и да достигнат река Висла. Впоследствие да нанесат удар в общо направление Келце и Краков и да достигнат река Тилица и горното течение на река Одер.

3. По време на операцията да защитят здраво границите на Северна Буковина и Бесарабия.

4. Чрез активни действия на Северозападния и Западния фронт да се скове по-голямата част от германските сили северно от Брест-Литовск и в Източна Прусия, като същевременно здраво се прикриват направленията Минск и Псков.

Ударът на нашите сили в посока Краков и Братислава, отрязващ Германия от балканските страни, придобива изключително политическо значение.

Освен това, атаката в това направление ще се осъществи на територията на бивша Полша, която все още е слабо подготвена в отбранително отношение.
...

За да се скъси фронтът на 11-та армия и заемането й на по-изгодна изходна позиция за настъпление, по време на периода на съсредоточаване на войските, във взаимодействие с 3-та армия на Западния фронт, да се превземе районът Сейни, Сувалки и да се достигне фронтът Шиткемен-Филипово, Рачки.

След съсредоточаване на войските, да се нанесе удар в общо направление Инстербург и Аленщайн, съвместно със Западния фронт, за да се сковат германските сили в Източна Прусия.
...

Югозападен фронт –

Основна задача: здраво прикривайки границите на Бесарабия и Северна Буковина, със съсредоточаването на войските, във взаимодействие с с 4-та армия на Западния фронт, да нанесе решителен удар на Люблинско-Сандомирската групировка на противника и да достигне река Висла. Впоследствие да нанесе удари в направленията Келце-Петроков и Краков, да превземе района Келце-Петроков и да достигне река Пилица и горното течение на река Одер.
...

Следователно, предвид настоящия капацитет на железопътните линии в югозападната част, съсредоточаването на основните сили на армиите на фронта може да бъде завършено едва на 30-ия ден от началото на мобилизацията, едва след което ще бъде възможно да се започне общо настъпление за решаване на поставените по-горе задачи.
...

Втори вариант – разгръщане северно от Брест-Литовск.

Основите на това разполагане трябва да бъдат:

1. Здраво прикритие на направленията към Минск и Псков по време на периода на съсредоточаване на войските.

2. Нанасяне на решително поражение на основните сили на германската армия, съсредоточени в Източна Прусия, и превземането на последната.

3. Поддържаща атака от Лвов не само би обхванала здраво Западна Украйна, Северна Буковина и Бесарабия, но и би разгромила вражеската групировка в района на Люблин, Хрубешов и Томашев.

Разгромът на германците в Източна Прусия и превземането на последната са от изключително икономическо и преди всичко политическо значение за Германия, което неминуемо ще се отрази на целия последващ ход на борбата срещу Германия.

При решаването на тази задача е необходимо да се вземат предвид:

1. Силна съпротива, с въвеждането на значителни сили, което Германия несъмнено ще окаже в борбата за Източна Прусия.

2. Сложните природни условия на Източна Прусия, които правят настъпателните операции изключително трудни.

3. Изключителната подготовка на този театър за отбрана, особено в инженерно и пътно отношение.

Извод – възникват опасения, че бойните действия на този фронт биха могли да доведат до продължителни битки, да обвържат основните ни сили и да не постигнат желания и бърз ефект, което от своя страна би направило неизбежно и би ускорило влизането на балканските страни във войната срещу нас.

Ако разполагането на нашите въоръжени сили по този вариант е неизбежно, се предлага следната групировка.

Границите между Северозападния, Западния и Югозападния фронт ще останат същите, както при първия вариант за разполагане.

Северозападен фронт –

Основната задача е със съсредоточаването на войските, атакуване на противника с крайна цел, заедно със Западния фронт, да се нанесе поражение на неговата групировка в Източна Прусия и нейното превземане.
...

Основите на нашето стратегическо разполагане на Изток трябва да бъдат:
...

Възползвайки се в началния период на войната от превъзходство на силите и възможността за разгромяване на японците на части, незабавно след завършване на мобилизацията и съсредоточаването на войските, да се премине към общо настъпление, да се унищожи първия ешелон на японските войски и да се достигне до фронта Таонан, Цицикар, Беянжен, Самсин, Боли и Дуннин.

По-нататък трябва да се имат предвид действия за разгромяване на основните сили на японската армия и завземане на Северна Манджурия."

Въпреки някои различия, този план не само не отстъпва, но дори превъзхожда предишните по настъпателния си дух. Отново съветските войски по магически начин изпреварват противниците си в разгръщането и първи им нанасят удар. Отново нападението е основна стратегическа задача, както и превземането на чужди територии.

След неуспешния опит да бъде завладяна Финландия в Съветския съюз планират да направят това при втория опит. На 18 септември 1940 г. (същата дата като на предния документ) народният комисар по отбраната маршал Тимошенко и началникът на Генералния щаб генерал Мерецков изпращат до Сталин и Молотов докладна записка "Съображения по разгръщането на въоръжените сили на Червената армия в случай на война с Финландия" (Пълното заглавие е "Записка на Народния комисар на отбраната на СССР и началника на Генералния щаб на Червената армия до Централния комитет на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики) – И. В. Сталин и В. М. Молотов относно съображенията за разгръщането на въоръжените сили на Червената армия в случай на война с Финландия"). В началото на документа се обръща специално внимание на активното строителство от страна на финландците на отбранителни съоръжения по границата със СССР и в други ключови райони. Това несъмнено е разтревожило съветските другари, защото наличието на линия от дълговременни укрепления сериозно би затруднило и дори е възможно да възпрепятства съветските стремежи за окупиране на тази страна. В Москва добре помнят двумесечните неуспешни опити на съветските войски да пробият по време на съветско-финландската война недостроената при това линия Манерхайм, която все пак е преодоляна, но с огромни загуби.

"След края на войната със Съветския съюз, финландците незабавно започнаха да строят укрепления по новоустановените граници.

Главната линия на финландските укрепления, която в момента е в процес на изграждане, започва от Финския залив близо до Виролати и преминава през Лапеенранта, Пункахарю, Иломантси и продължава до Пислисъярви и Улеаборг, завършвайки в Ботническия залив северно от Улеаборг, обграждайки централна Финландия.

В Северна Финландия се работи по разширяване на укрепленията, построени по време на войната...
...

В южна Финландия, освен основната линия на укрепления и тези, които минават директно по границата, се изграждат още две укрепени линии по линиите Кайпяйнен, Хамина и Коувола, Котка.

В района на полуостров Ханко също се извършват обширни работи.

Обезпокоени от интензивното изграждане на нови и укрепването на стари отбранителни линии, руснаците решават, че трябва да действат своевременно, за което:

"Чрез атака на основните сили на Северозападния фронт през Савонлина до Сан Михел и през Лапенранта до Хейнола, заобикаляйки укрепленията, създадени в посока Хелзингфорс, и чрез едновременна атака от Виборг през Сипола до Хелзингфорс (шведското название на столицата на Финландия Хелзинки, което по незнайни причини се използва в този документ – В.К.), да се нахлуе в централна Финландия, да се разгромят основните сили на финландската армия тук и да се превземе централната част на Финландия.

Да се съъчетае този удар с атака срещу Хелзингфорс от полуостров Ханко и с действията на Краснознаменния Балтийски флот във Финския залив;

Едновременно с главната атака на Северозападния фронт да се нанесе удар в посока Рованиеми-Кеми и Улеаборг, така че достигайки брега на Ботническия залив, да се отреже Северна Финландия и да се прекъснат преките комуникации на централна Финландия с Швеция и Норвегия".

Но това не е последният план за нападение над Финландия и нейната окупация. Следващият се появява само 69 дни след този, но тъй като между двата е разработен друг план, първо ще разгледаме него, за да спазим хронологичния ред. Той е изработен не по-рано от 5 октомври 1940 г. Наименованието му е "Записка на Народния комисар по отбраната на СССР и началника на Генералния щаб на Червената армия до ЦК на ВКП(б) – Й.В. Сталин и В.М. Молотов".

"Главният противник и главният театър на военни действия е на Запад, затова тук трябва да бъдат съсредоточени и главните ни сили.

На изток трябва да назначим такива сили, които не само биха ни гарантирали стабилност на положението, но и биха ни позволили да разбием японските сили на части още в първия период на войната.
...

На запад основната групировка трябва да бъде в състава на Югозападния фронт, за да може с мощен удар в посока Люблин и Краков и по-нататък към Бреслау (Братислава – В.К.), още в първия етап на войната, Германия да бъде откъсната от балканските страни, лишена от най-важните си икономически бази и да окаже решително въздействие върху балканските страни относно участието им във войната.
...

Незабавно да се предприемат мерки по инженерно укрепване на северните и северозападните граници, за да може в бъдеще да бъдат освободени още сили за усилване на основните групировки на югозапад за сметка на създадените надеждни укрепления.
...

Планът за стратегическо разгръщане на Запад с нанасянето на главния удар със силите на Югозападния фронт да се счита за основен. Да се признае за необходимо едновременно да се има разработен план за разгръщане на войските на Запад с основната групировка в състава на Западния фронт с цел с усилията на Западния и Северозападния фронтове да бъдат разбити немците в Източна Прусия, със силите на Югозападния фронт да се нанесе спомагателен удар към Люблин.
...

Като основна задача на войските на Далекоизточния фронт да се постави – в първия период на войната, използвайки своето превъзходство в техника, да се разбие противника по части и да се завладее Северна, а после и Южна Манджурия."

И този план не оставя никакво съмнение, че основната цел на Червената армия е да атакува първа на чужда територия както на запад, така и на изток, и да завоюва тази територия.

Въз основа на докладната записка от 18 септември 1940 г. за война с Финландия на 25 ноември 1940 г. е издадена "Директива на Народния комисар по отбраната и Генералния щаб на Червената армия до Командващия войските на Ленинградския военен окръг" за война с Финландия. Да не се бърка с така наречената "зимна война" (30 ноември 1939 г. – 12 март 1940 г.), при която СССР напада Финландия около една година по-рано и отнема нейни територии. Това е война между Давид и Голиат – Червената армия към декември месец 1939 г. е най-голямата в света и наброява 3,3 милиона души, а цялото население на Финландия по това време е 3,7 милиона. Въпреки това на Съветския съюз са му необходими повече от три месеца, за да успее да откъсне няколко парчета от финландската земя. За сравнение, Вермахтът принуждава Франция (която има далеч по-голяма и добре въоръжена армия от финландската) да капитулира само след 46 дни, или около месец и половина. Но съветските апетити не са утолени и болшевиките кроят нови планове. В този случай Съветите отново се подготвят за нападение над Финландия, използвайки благоприятната международна обстановка.

"В условията на война на СССР само срещу Финландия за удобство на управлението и материалното обезпечение на войските се създават два фронта (Северен и Северозападен – В.К.)
...

При общия вероятен план за отбранителни действия на финландската армия, не може да се изключи възможността за нейни активни действия в първите дни на войната с цел създаване на заплаха за Ленинград чрез достигане до Ладожкото езеро и превземане на Виборг.

Тоест съветското ръководство очаква, че финландците ще водят като цяло отбранителни действия, което напълно изключва, че съветското нападение над Финландия може да е предизвикано от агресивни финландски прояви. Следователно войната ще бъде провокирана и предприета изцяло от съветската страна.

"Като основни цели на Северозападния фронт поставям:

Разгромяване на въоръжените сили на Финландия, превземане на територията й в рамките на разграниченията (имат се предвид разграниченителните линии между Северозападния, от една страна, и, от друга, Северния фронт, действащ в централна и северна Финландия – В.К.) и достъп до Ботническия залив до 45-ия ден от операцията...
...

След съсредоточаването на войските, бъдете готови по специална заповед да започнете общо настъпление на 35-ия ден от мобилизацията с главен удар в общото направление Лапеенранта, Хейнола и Хямеенлина и поддържащи атаки в направленията Корниселкя, Куопио и Савонмина и Микели. Разбийте основните сили на финландската армия в района на Микели, Хейнола и Хамина. На 25-ия ден от операцията превземете Хелсингфорс и достигнете фронта Куопио, Ювяскюля, Хямеенлина и Хелсингфорс.

Вдясно, Северният фронт (щаб Кандалакша) да започне настъпление на 40-ия ден от мобилизацията и на 30-ия ден от операцията да превземе района на Кеми и Улеаборг. Неговият левофлангов 20-ти отделен стрелкови корпус да напредва в посока Суомусалми, Пуоланкаю и в деня на операцията да поема контрола над района Пуоланкаю, Щакор-Ухта.
...

Щаб на армията – Кексхолм.
...

След съсредоточаването, нанесете главния удар с четири стрелкови дивизии в посока Вирмунтийоки и Юва, обкръжете и унищожете противостоящея противник и на 15-ия ден от операцията достигнете фронтовите линии: Савонранта, Юва и Кампила.

Никъде в тази директива не се говори за германски войски на финландска територия (такива на практика няма по това време) и опасност от германско нападение от това направление. Дежурното оправдание за заплаха от немско-фашистка агресия този път напълно отсъства, което доказва, че планът е създаден единствено с цел да бъде превзета цяла Финландия, което не е сторено година по-рано. Всички дати и срокове са обвързани единствено с мобилизацията и съсредоточаването на съветските войски, които служат като отправна точка за започване на операциите и настъпленията.

Маршал Манерхайм ( финландски военен, политик и държавник, командващ армията на Финландия в неравната битка срещу СССР през двете фински войни), съдейки по очевидните признаци, е разбрал, че съветско нападение е неизбежно в близко време, за което пише в мемоарите си:

„...Още през есента на 1940 г. Финландия можеше отново да стане жертва на нападение, което страната не би била в състояние да отблъсне... Точно както преди Зимната война, броят на нарушенията на границата от самолети се увеличи опасно... Признанията на всички без изключение болшевишки агенти, които задържахме, свидетелстваха, че подготовката за война срещу Финландия е в пълен ход. Данните на финландското контраразузнаване потвърждават това още по-точно. През август 1940 г. един полковник и двама майори (от Червената армия – В.К.), които обучават разузнавачи за разполагане във Финландия, заявяват: „Финландия е капиталистическа страна, която ще претърпи същата съдба като Естония, Латвия и Литва. Включването на Финландия към СССР е въпрос на седмици, най-много на няколко месеца...“

Въпреки болезнените уроци от войната с Финландия, Сталин дава следната ниска оценка на финландските бойни възможности на съвещание на висшия команден състав през април 1940 г.:

„...Финландската армия е много пасивна в отбраната си и гледа на отбранителната линия на укрепения район както мюсюлманите гледат на Аллах. Глупаци, седят в бункерите си и не излизат, мислят си, че (руснаците – В.К.) не могат да се справят с бункерите, просто седят там и пийват чай... Що се отнася до финландската офанзива, тя не струва и пукната пара. След три месеца боеве, спомняте ли си дори един случай на сериозна масова офанзива от страна на финландската армия? Това никога не се е случвало... Финландската армия е неспособна на мащабни настъпателни операции...“

Единствената причина, поради която съветските завоевателни планове спрямо Финландия не са реализирани, е нежеланието на германците (които по това време все още са формални съюзници на руснаците) по стратегически съображения да допуснат окупацията на Финландия от СССР. В тази страна се произвежда много целулоза, която е най-важната суровина за производството на взривни вещества, а в Петсамо се намират най-големите никелови мини в Европа, като никелът е основен легиращ елемент при производството на високоякостни конструкционни стомани и се съдържа в неръждаемите и топлоустойчиви сплави. Но превземането на Финландия от Съветския съюз би създало и други, още по-големи опасности за Германия. В такъв случай Съветите ще стигнат до шведската граница, само на 120 километра от която се намират шведските мини, добиващи желязна руда, от която германската цивилна и военна икономика е изключително силно зависима. Освен огромните количества от тази суровина, германците внасят от Швеция и милиони тонове висококачествена шведска стомана и много други видове суровини и готови продукти, включително и сачмени лагери. Съветско нахлуване в Швеция (което неизбежно ще последва окупацията на Финландия) или дори само разрушаването на шведските рудници би позволило на Москва да сломи германците, дори без да води сражения с Вермахта.

За чрезмерното значение на шведската желязна руда (по-голямата част от която се транспортира от рудните находища в Швеция до норвежкото пристанище Нарвик и оттам с кораби до Германия) за германската икономика говори следният факт. Когато в Берлин научават, че Британия и Франция планират (под прикритието на "помощ" за Финландия във войната й със Съветския съюз) да окупират през април 1940 г. части от Норвегия и Швеция, за да прекратят доставките на желязна руда за Германия (Plan R 4), ограничени немски контингенти изпреварват англичаните и французите и от своя страна окупират Дания и Норвегия (операция „Везерюбунг“), попречвайки на плановете на Лондон и Париж. Освен това настаняването на СССР в този регион му дава възможност да контролира и възпрепятства корабоплаването в Балтийско море, което също силно застрашава германските интереси. Тези основания заставят Германия да се противопостави дипломатически на съветските попълзновения спрямо Финландия, Балтийско море и района като цяло. Неотстъпчивостта на Берлин по финландския проблем и някои други събития оставят у Москва впечатлението, че между Германия и Финландия е сключен договор (в действителност такъв няма на този етап), предположително с тайни клаузи, което има възпиращ ефект върху руските апетити към финландската земя.

Съветският съюз оказва огромен политически, дипломатически, икономически и военен натиск над финландския народ, опитвайки се да го сломи и принуди да приема съдбата на балтийските страни. Единственото, което постигат обаче руснаците, е да тласнат финландците – един малък, но много твърд и достоен народ – в орбитата на Германия. Дотогава финландските политици са се стремили да не се обвързват с Берлин, вероятно за да не дразнят източния си съсед и да не му дават поводи за агресии. Но с непремерените си действия съветската страна ги принуждава да се сближат с германците и в крайна сметка да се включат във войната срещу СССР, който е отнел тяхна територия, избил е тяхно население, включително и цивилно, нанесъл е много големи материални и финансови щети на страната, причинил е много страдания и дълго време ги е подлагал на изключително груб политически шантаж.

Предвид благоприятната военнополитическа обстановка в Европа, в съветския Генерален щаб тече интензивна оперативна дейност, което се вижда от честотата, с която се издават директиви и се произвеждат военни планове. Тя е най-наситена през втората половина на 1940 г. и първата половина на 1941 г. Това важи и за щабовете на отделните военни окръзи, които в съответствие с текущия генерален план и решенията на фронтовите съвети разработват свои частни планове. Така през декември 1940 г. се появява "Записка от началника на щаба на КОВО (Киевски специален военен окръг – В.К.) във връзка с решението на Военния съвет на Югозападния фронт относно плана за разгръщане на войските за 1940 г.". Между първите редове на документа срещаме констатацията:

"Въоръжено нападение от страна на Германия срещу СССР е най-вероятно в ситуация, в която Германия е победител в борбата с Англия и запазва своето икономическо и военно доминиращо влияние на Балканите."

Тук отчетливо се забелязва влиянието на Сталин върху мненията и оценките на военните дейци, защото именно той внушава на останалите тезата, че Германия, макар и да се подготвя за бъдеща война със СССР, няма да посмее да го нападне преди да приключи с успех операцията срещу Англия, да установи пълен и здрав контрол над континента, да увеличи материалната си база, да си осигури ресурси и да натрупа запаси. Във втория раздел "Театър на военните действия" се описват подробно природните дадености и отбранителните линии на териториите на тези източноевропейски държави, които ще станат обект на нападението на войските на Югозападния фронт.

"Театърът на военните действия за Югозападния фронт ще включва следните територии: южната част на Генералното губернаторство (има се предвид окупираната от Германия част от Полша – В.К.); югоизточна Германия и Чехословакия, Унгария и Румъния (последните три територии са възможни).
...

Територията на противника

1. Теренът на театъра на военните действия се характеризира като цяло с: а) наличието на Карпатите, които в северната си част са успоредни на западните оперативни оси, отделяйки територията на Генерал-губернаторството от Унгария и могат да служат като естествен фланг за армиите, действащи в западна посока.

Карпатите, простиращи се от север на юг и известни като Трансилванските Алпи, представляват пречка за западните оперативни направления, идващи от Молдовската ССР. Заобикалянето им от юг създава условия за разминаване на оперативните направления със самостоятелно стратегическо значение; б) основните реки (Западен Буг, Сан, Прут, Висла, Вислока и Серет) са перпендикулярни на основните оперативни направления и изискват тяхното пресичане.

Следва дълго изброяване (което ще пропуснем) на инженерните дейности, изграждането на железопътни линии, пътища и аеродруми и строителството на отбранителни съоръжения, предприети от Германия, Унгария и Румъния на собствената им територия. Страна, която няма агресивни намерения, а се кани само да се защитава, не би следвало да се интересува от тези деятелности, защото те се извършват на чужда земя. Те представляват интерес само за страната, която крои да нападне съседите си, каквато е Съветският съюз. Това ясно се разбира от задачите, поставени пред фронтовете (фронтът, освен линия на съприкосновение с противника, е, според съветската и руската военна терминология, оперативно-стратегическо обединение на войски на въоръжените сили в континенталния театър на военните действия (ТВД), предназначено за провеждане на стратегически операции за унищожаване на големи вражески групировки или защита на жизненоважни територии)...

–––––––––––––––––––––––

Към продължанието на втора част: https://kordon.blog.bg/politika/2026/03/23/.1981576