СЪВЕТСКАТА НАСТЪПАТЕЛНА ДОКТРИНА И ПЛАНОВЕТЕ НА СССР ЗА НАПАДЕНИЕ НАД ГЕРМАНИЯ

 Автор: Виктор Кордон

 

“Държавникът, който вижда, че войната е неизбежна и не се решава да удари пръв, е виновен за престъпления срещу страната си”.

Карл фон Клаузевиц 

Първа част

Съветската настъпателна доктрина

Втората световна война е колосално по мащабите си явление, което няма еквивалент в историята. Именно поради огромните си обхват и дълбочина е много трудно да бъде осмислено дори от специалистите в материята, а още повече – от лаиците, каквито са болшинството от хората. Допълнителна и комай непреодолима трудност пред разбирането му представляват умишлените манипулации, неверните внушения, некоректно представените факти и укриваните все още в архивите на съюзниците документи, които създават невярна представа у световната общественост. Повече от ясно е, че тези тежки и фатални деформации са дело на силните на деня – победителите – които владеят изцяло каналите за разпространение на информацията и имат много силен интерес да прикриват своите престъпления, злодеяния и грешки и да клеймят, много често, незаслужено опонентите си, приписвайки им цялата отговорност за разпалването на войната. Същата ситуация ще се получи, ако оставите един престъпник да дава обяснение за деянията си, без да вземете предвид гледната точка на другата страна. Тогава престъпникът ще се представи за жертва, която е упражнила неизбежна и законна отбрана при непосредствено нападение от ответната страна, представена в случая за виновник. Дали другата страна е жертва, свидетел, подбудител или съучастник няма как да бъде установено надлежно, ако не се разгледат безпристрастно всички гледни точки и всички съществуващи факти, свидетелства и документи. На тези принципи е изградена модерната демократична юриспруденция, които обаче са грубо пренебрегвани и погазвани от съюзниците по време и след войната. Идеален пример за това, че не е възможно да има справедливост и неутрално представяне на истината при установеното след войната статукво, са така наречените Нюрнбергски процеси, на които прокурори, съдии и изпълнители на присъдите са представители на страните, пряко замесени в конфликта и поради това изключително заинтересовани да не ги злепоставят. Поради изброените дотук причини, по отношение на разглеждания тук казус има наличие на сериозни бариери, възпрепятстващи обективния анализ и правилното му разбиране. Затова в този материал ще се постараем да осветлим истинските намерения на един от основните участници в конфликта – СССР, който играе една от главните роли в него.

След смъртта на Ленин през 1924 г. Сталин, отстранявайки методично партийните си съперници, успява постепенно да присвои цялата партийна и държавна власт. Той поема изостанала аграрна страна, много голяма част от населението на която е функционално неграмотно. За периода на своето управление (грубо тридесет години), до смъртта си през 1953 г., той трансформира Съветския съюз в мощна военно-индустриална сила в световен мащаб, притежаваща ядрено оръжие и водородна бомба. За първите 19 години от управлението си увеличава индустриалното производство близо 70 пъти! По негово време са построени над 1500 само големи промишлени обекта (без да вземаме под внимание по-малките) и са заложени условията за скорошно излизане в Космоса. А само една година след смъртта на Сталин, на 27 юни 1954 г. в Обнинск, Съветски съюз, започва работа първата в света атомна електроцентрала, генерираща електроенергия за електрическа мрежа. Разбира се, проектът и строежът на централата са започнали още в ерата на Сталин. Всички тези успехи, естествено, са постигнати с цената на много лишения, принудителен труд, терор, глад в огромни размери, масови политически репресии, несправедливи съдебни процеси, религиозни преследвания, концентрационни лагери, депортации на цели народи, изтезания, разстрели.

Сталин осъзнава, че страната му е обградена от врагове и се намира в условията на постоянна външна заплаха. Затова ключово значение за оцеляването й има обезпечаването на нейната безопасност. Той едва ли е загрижен за сигурността на гражданите, а по-скоро за подсигуряване на своята власт и за преследване на главната комунистическа цел – налагането на комунизма по целия свят. До края на Втората световна война единствената друга социалистическа страна, освен СССР, е Монголия (1924 г.). Тя е и единственият съюзник на Москва, ползата за която от нея се състои само в това, че служи като бариера срещу японските домогвания спрямо руския Далечен Изток. На практика Съветският съюз няма никакви други съюзници и е значително изолиран политически, дипломатически, културно и икономически от останалия свят. Сталин си дава сметка, че не може да разчита на външна помощ и затова трябва да развие и укрепи военните възможности на страната си, за което е необходима силна индустриална база. И такава наистина е изградена под неговото ръководство.

Характерът на производството на всяка военна индустрия се определя от целите, заложени в нейната военна доктрина. Ако страната няма аспирации към съседни или други държави, тя ще се готви за отбрана в случай на външно нападение. Затова военната й промишленост ще произвежда наземно, морско и въздушно отбранително стратегическо и тактическо въоръжение. Ако има агресивни намерения към други страни, ще произвежда съответните нападателни оръжия – танкове, далекобойни бомардировачи – и ще организира армията си по съответния начин, подходящ за настъпление. Следователно, ако разгледаме въоръжението и структурата на дадена армия, можем да определим дали е предназначена за отбрана, или за нападение. Следвайки този критерий, лесно можем да определим призванието на Червената армия, а оттам и насоката на съветската военна доктрина.

Според разсекретени през 90-те години в Руската федерация съветски документи, в навечерието на съветско-германската война СССР е разполагал с около 25 хиляди танка, което (забележете!) е два пъти повече от танковете на всички останали страни по света, взети заедно! Дори само това е достатъчно, за да разберем, че Съветският съюз се е готвел за нападателна война, защото танкът е изцяло нападателно оръжие. Нещо повече – в началото на войната Червената армия е разполагала с тежки танкове, каквито у германците се появяват едва в края на 1942 и началото на 1943 г.

За мащабите и целите на съветското военно планиране говорят изнесените от Георгий Жуков (Началник на Генералния щаб) данни по време на разширено заседание на ЦК на ВКП (б) от 24 май 1941 г. (29 дни преди войната), на което присъства и Сталин:

„През 1938 г. производството на танкове нарасна повече от три пъти в сравнение с началото на 30-те години. В момента, в отговор на целите, поставени от ЦК на ВКП (б) и съветското правителство, се разработват танкове с по-мощна бронезащита и въоръжение, наред с висока мобилност и експлоатационна надеждност (средни Т-34 и тежки "КВ")... Сред най-неотложните задачи, пред които сме изправени, е изключително важно формирането на нови механизирани корпуси. Досега са създадени само девет. През март тази година е взето решение за формиране на поисканите от нас 20 механизирани корпуса... За пълното въоръжаване на новите механизирани корпуси са необходими 16 600 танка само от новите типове, което прави общо приблизително 32 000 танка (тоест заедно с танковете от старите типове, които трябва да бъдат произведени – В.К.).“

Въпреки че в същия момент Съветският съюз има на разположение 25 хиляди танка от различен тип, той планира да произведе още 32 хиляди броя, с което количеството им ще нарасне до колосалната число 57 000! За сравнение, през целия период на Втората световна война (1939-1945 г.) Германия произвежда 49 777 танка и бронирани машини. Като имаме предвид, че в състояние на отбрана танковете са абсолютно безполезни, а предназначението им е само да атакуват, е лесно да осъзнаем, че СССР се е подготвял не за защита, а за гигантско настъпление.

На същото заседание Жуков казва още, че:

“Характерът на възможните бойни операции определи необходимостта от значително увеличение на въздушно-десантните войски.”

Въздушно-десантните войски се използват предимно за превземане на стратегически важни точки преди пристигането на основните сили, като например летища, мостове или командни центрове. Тоест те са самото острие на нападението и са предназначени изключително и само за настъпление, от което разбираме, че характерът на бойните операции, за които се готвят в съветска Русия е настъпателен, а не отбранителен, защото този род войски не се използва при отбрана, а при нападение. Неслучайно в началото на войната, когато съветските въоръжени сили са принудени да отстъпват дълго време, много въздушно-десантни корпуси са трансформирани в стрелкови дивизии за усилване на сухопътните войски, тъй като в условията на отбрана и отстъпление те на практика са ненужни. Малко преди войната, между 1939 г. и 1941 г., настъпва рязко нарастване на въздушно-десантните войски, ставайки най-многобройните в света, въоръжени с автоматично оръжие, а също и с танкове и артилерия! В навечерието на войната, през пролетта на 1941 г., е взето решение за окрупняване на въздушно-десантните подразделения и прехода им от бригадна към корпусна организация. Всички създадени бригади е трябвало да бъдат обединени в корпуси и разположени в западните военни окръзи. През март и април 1941 г. са сформирани пет въздушно-десантни корпуса и всички те до един са дислоцирани във военните окръзи, намиращи се по границата с Германия, което ясно говори за агресивните намерения на съветската страна спрямо своя западен съсед.

Освен въздушно-десантните войски, в близост до границата се намират още и огромен брой войници и много голямо количество въоръжение, складове, летища, самолети, танкове, оръдия и т.н. Много от тях са пометени от германския ураган, връхлетял ги на 22 юни 1941 г. Чия е вината за нечувания разгром в първите дни на войната научаваме от същият този Георги Жуков, тогава вече маршал. През май 1956 г., три години след смъртта на Сталин и единадесет години от края на войната, Жуков изпраща на Никита Хрушчов своя проект за изказване на предстоящия Пленум на ЦК КПСС (който така и не се състоява). В тази реч Жуков, който несъмнено добре познава Сталин, остро изобличава неговите грешки и директно го обвинява за катастрофата, която спохожда Червената армия и СССР в началния период на войната с Германия.

„Отдавайки дължимото на заслугите, енергията и организационната дейност на Сталин, съм длъжен да кажа, че култът към личността на Сталин при отразяването на войната доведе до омаловажаване на ролята на нашия народ, партията и правителството, както и на нашите въоръжени сили, докато ролята на Сталин беше преувеличена прекомерно. В името на възвеличаването на Сталин в нашата военно-идеологическа работа беше допуснато грубо изкривяване на редица исторически факти, премълчаване на неуспехите, грешките, недостатъците и техните причини, а постигнатите успехи се приписваха изключително на ръководството на Сталин. Всичко това създаде изкривена представа за историческите факти и тяхната оценка.

В продължение на няколко години преди Отечествената война на съветския народ се внушаваше, че нашата страна се намира в постоянна готовност да даде съкрушителен отпор на всеки агресор. По всякакъв начин се възхваляваше нашата военна мощ, на народа бяха внушавани опасни настроения за лекота на победата в бъдещата война, тържествено се заявяваше, че винаги сме готови да отговорим на удара на врага с троен удар, което, несъмнено, притъпяваше бдителността на съветския народ и не го мобилизираше за активна подготовка на страната за отбрана.

Действителното състояние на подготовката на страната ни за отбрана по това време беше далеч от тези хвалебствени твърдения, което беше една от решаващите причини за големите военни поражения и огромните жертви, които нашата Родина понесе в началния период на войната.

Подозрението на Сталин към военнослужещите нанесе огромни щети на Въоръжените сили. Само за четири години, от 1937 до 1941 г., принципът на еднолично командване беше премахнат два пъти в нашите Въоръжени сили и беше въведена институцията на военните комисари. Това пося недоверие към командните кадри, подкопа дисциплината във войските и създаде несигурност сред командния състав.

Слабостите в подготовката на страната ни и на армията ни за война, разкрити по време на Съветско-финландската война и събитията в Далечния изток, не само не бяха премахнати, но дори не бяха сериозно обсъдени нито от Централния комитет, нито от Съвета на народните комисари, тъй като всички тези въпроси бяха в ръцете на Сталин и никой не можеше да взема решения без негови указания.
...
Вследствие игнорирането от страна на Сталин на явната заплаха от нападение от фашистка Германия над Съветския съюз, нашите въоръжени сили не бяха своевременно приведени в бойна готовност, не бяха разгърнати към момента на удара и не им беше поставена задача да бъдат готови да отразят подготвяния от противника удар...

Знаеше ли Сталин и председателят на Съвета на народните комисари В.М. Молотов за концентрацията на хитлеристките войски на нашата граница? Да, знаеха... Генералният щаб системно докладваше на правителството за съсредоточаването на немските войски близо до нашите граници, за тяхното усилено авиацонно разузнаване на редица участъци на нашата пригранична територия с проникване дълбоко в страната ни до 200 километра.
...
Неуспехите в първия период на войната Сталин обясняваше с това, че фашистка Германия е нападнала Съветския съюз внезапно. Това е исторически невярно. Никаква внезапност на нападението на хитлеристките войски не е имало. За подготвяното нападение беше известно, а внезапността беше измислена от Сталин, за да оправдае своите грешки в подготовката на страната за отбрана.

Както виждате, освен грешки в оценката на ситуацията и липса на подготовка за война, още от първите минути на войната висшето ръководство на страната, в лицето на Сталин, демонстрира пълно объркване в управлението на отбраната на страната. Врагът, възползвайки се от това, здраво завзе инициативата и диктуваше волята си във всички стратегически направления.

Не се съмнявам, че ако нашите войски в западната гранична зона бяха приведени в пълна бойна готовност, бяха правилно организирани и имаха ясни цели за отблъскване на вражеското нападение веднага след неговото начало, характерът на борбата в първите часове и дни на войната щеше да бъде различен и това щеше да се отрази на целия й последващ ход. Съотношението на силите в театъра на военните действия, с правилната организация на нашите войски, щеше да ни позволи поне надеждно да сдържим настъплението на противника. Неправилно е да се твърди, че Сталин, разгадавайки плановете на нацисткото командване, е решил да изтощи и обезкърви противника с активна отбрана, да спечели време за съсредоточаване на резерви, а след това, чрез контраатака, да нанесе съкрушителен удар и да победи противника. В действителност такова решение не беше взето и „теорията за активната отбрана“ беше необходима, за да се прикрият истинските причини за нашите неуспехи в началния период на войната.

Какво всъщност се случи, защо нашите войски претърпяха поражение по всички стратегически направления, отстъпиха и се оказаха обкръжени в редица райони?

Освен неподготвеността на страната за отбрана и непълната готовност на въоръжените сили към организирано отразяване на нападението на противника, ни липсваше пълноценно Върховно командване. Имаше Сталин, без когото, при съществуващия ред, никой не можеше да вземе самостоятелно решение.
...

Последствието от това решение беше това, че той (Сталин – В.К.), непознавайки в подробности положението на фронтовете и бидейки недостатъчно грамотен по оперативните въпроси, даваше неквалифицирани указания, без даже да говоря за некомпетентното планиране на големи контра мероприятия, които обстановката налагаше да се провеждат.

Воските ни, без да бъдат разгърнати в правилните оперативни построения, фактически се биха по отделни съединения и отделни групировки... Без да получават своевременни заповеди от висшето командване, те бяха принудени да действат изолирано, често се оказваха в тежко положение, а понякога и в обкръжение.
...

Всичко това доведе до големи жертви и неуспехи на нашите войски в първия период на войната и предоставянето на врага на грамадни територии от нашата страна.

И само голямата патриотична любов на съветския народ и неговите въоръжени сили към своята Родина, предаността им към Комунистическата партия и съветското правителство, дадоха възможност под ръководството на нашата партия да се преодолее тежката обстановка, която се случи вследствие на грешките и пропуските на сталиновото ръководство в първия период на войната.
...

Защо му беше на Сталин да издава заповеди, позорящи нашата армия? Смятам, че това беше направено с цел да отклони от себе си вината и недоволството на народа за неподготвеността на страната към отбрана, за допуснатите лично от него грешки в ръководството на войските и за тези неуспехи, които бяха тяхно следствие.
...

Трябва да си неграмотен във военното дело, за да повярваш, че един човек може да замисли, изчисли, планира и подготви съвременна фронтова операция или операция на много фронтове, провеждана на обширна територия, с участието на всички видове въоръжени сили и родове войски.

Дали Сталин е бил архитект на някакви операции?

Да, за съжаление, беше.
...

Не мога да отмина с мълчание и това, че Сталин принуждаваше представителите на Ставката на Върховното Главнокомандване и командващите фронтове без всякава нужда да провеждат спешно организирани операции без достатъчно материално и техническо обезпечение, което водеше до извънредно големи загуби.
...

Могат да се приведат още немалко факти от оперативното творчество на Сталин, за да се оцени колко струват в действителност неговите пълководчески качества и „военен гений“.
...

Като правило, неуспешните операции на нашите войски не се изследваха, а ако се описваха, то без съблюдаване на историческата правда.
...

Култът към личността безцеремонно зачеркна от историята имената на истинските герои, а техните колективни заслуги безсрамно се приписваха на Сталин.

На много места в своето изложение Жуков набляга на неподготвеността на съветските въоръжени сили за отбрана на страната, за тяхното неправилно построяване и за неадекватните заповеди и указания, които получават от висшето ръководство (разбирай от Сталин). Ние нямаме никаква причина да се доверяваме безрезервно на Жуков, най-малкото защото той е изрекъл много лъжи и изпразнени от съдържание пропагандни клишета, което е характерно за комунистите. Но в случая трябва да му се доверим, защото казаното от него в този проект за реч се потвърждава от фактите, но и ни принуждава да се запитаме какво правят тогава на границата, ако не се подготвят за отбрана, над три милиона червеноармейци, около 60 хиляди оръдия и миномети, над 15 хиляди танка и повече от 10 хиляди самолета, към които денонощно продължават да се присъединяват и други?

Отговорът на този въпрос се намира в стратегическите планове (и техните варианти), изработени от съветското военно командване в периода преди Втората световна война и до началото на съветско-германския конфликт. Именно те ни дават ясна картина за действителните цели и замисли на съветското военно и политическо ръководство и безапелационно изясняват причините, поради които Червената армия претърпява съкрушителни поражения и понася огромни загуби в първия етап на войната.

За да разберем факторите, обусловили специфичния характер на съветската военна доктрина, определяща насоките на съветското военностратегическо планиране, се налага да се запознаем най-общо с обстановката и настроенията в Съветския съюз и с целите на болшевишката му партия, които цели изхождат от комунистическата концепция.

В хода на Първата световна война, през 1917 г., болшевиките извършват преврат (който тенденциозно наричат революция) в изтощената от военните действия и икономическата оскъдица Русия, предизвиквайки гражданска война, отнела милиони животи. От 1918 г. в страната започва военна интервенция на около 14 държави, които се намесват в гражданската война на страната на антиболшевишките сили, опитвайки се да отстранят превратаджиите. В крайна сметка чуждестранната интервенция претърпява крах и болшевиките постепенно стават пълновластни господари на по-голямата част от бившите територии на Руската империя, насаждайки с ужасяващ терор своята власт и идеологическите си схващания. През 1924 г. те успяват да наложат съветска власт и в Монголия, която остава единственият съюзник на СССР чак до Втората световна война, когато уж демократични страни като САЩ и Великобритания стават съюзници на най-мракобесната и недемократична страна на света, представляваща един огромен концентрационен лагер. Обкръжени отвсякъде от враждебни капиталистически страни, комунистите в съветска Русия си дават сметка, че военната интервенция, продължила от 1918 г. до 1922 г., може да се повтори във всеки момент, поради което е наложително да се подготвят като създадат силна армия, за което е необходима мощна икономика. С тази задача се заема Сталин, обсебил с всякакви прийоми цялата политическа и военна власт.

Но болшевиките нямат намерение да стоят и да чакат пасивно да бъдат нападнати, още повече, че комунистическата идеология ги задължава да разпространят комунизма над целия свят, което може да бъде осъществено само с настъпателни действия. Затова, още след като икономическата мощ на Съветския съюз нараства и в армията са въведени нови оръжия и технологии, започват да се разработват нови теории и проекти отговарящи на нарасналите военни възможности на страната. Неслучайно актуални и модерни стават идеите за поемане от съветска страна на военната инициатива и провеждането на нападателни операции срещу капиталистическите държави с цел завладяването им и насаждането на болшевизма в тях.

Според идеите на Ленин, за капиталистическата система е характерно, че отделните страни се намират на различни нива на икономическо развитие, което повишава конкуренцията и антагонизма между тях и е предпоставка за перманентно възникване на военни конфликти. Като пример се дават постоянните войни в капиталистическия свят, въпреки които проблемите между страните не се решават, а се задълбочават. Империализмът, който според Ленин е последният етап от развитието на капитализма преди смазването му от пролетарската социалистическа революция, непрестанно повишава напрежението и неизбежно води до изостряне на съперничеството и до избухването на световни войни. Първата световна война е идеален пример за това как големите въоръжени сблъсъци, съпроводени от икономически и социални кризи, довеждат до революционни настроения сред масите. По време и след тази война в много страни възникват съветски републики, а в Русия болшевиките узурпират властта и създават първата социалистическа държава. Водени от тези идеи, комунистите по света и съветските болшевики в частност очакват с нетърпение след Първата световна война да последва втора, която окончателно да сложи край на капитализма в глобален мащаб.

След Голямата депресия, започнала през 1929 г. и нанесла колосални поражения на световната търговска, икономическа и финансова система, несигурността в капиталистическите страни нараства значително, а с това и отношенията между тях се обтягат застрашаващо. Това обаче носи големи надежди на световните комунисти и най-вече на СССР, защото предвещава нов световен конфликт, който би отслабил в много голяма степен участващите страни (сред които Съветският съюз се надява да не е) и би подкопал фундамента на техните политически и стопански системи, тоест капитализма. Възползвайки се от тяхната слабост, Червената армия ще излезе в настъпление и, с помощта на разбунтувалите се със съветска подкрепа работнически армии, ще ги завладее и ще ги болшевизира. Това в общи линии е желаният от световната комунистическа камарила сценарий, който ще натрапи комунизма на всички народи по земята. И ще се възцарят вечен мир и всеобщо благоденствие...

Раждането и развитието на съветската военна доктрина става на фона на тези реалности и тенденции, които определят нейния настъпателен характер. Мнението на лидерите на комунистическото движение Ленин и Сталин, което дефинира основните установки на доктрината, е показателно. Ето какво казва през декември 1920 г. Ленин по този въпрос:

“В момента се намираме между двама врагове. Ако не можем да ги победим и двамата, трябва да успеем да позиционираме силите си така, че да се бият помежду си, точно както когато двама крадци се бият, честният човек винаги печели. Но още щом станем достатъчно силни, за да победим целия капитализъм, веднага ще го хванем за врата."

Сталин напълно споделя тези ленинови възгледи, за което разбираме от негова реч на пленум през януари 1925 г.:

“Това не означава, че непременно трябва да предприемем активни действия срещу някого в такава ситуация. Това не е вярно... Нашето знаме си остава по старому знаме на мира. Но ако войната започне, ние не трябва да стоим безучастни; ще трябва да действаме, но да действаме последни. И ние ще се включим, за да хвърлим на везните решаващата тежест, тежест, която може да наклони везните.”

Тези изказвания разкриват истинските стремежи и замисли на съветските комунисти. Официално те пропагандират световен мир и апелират за всеобщо разоръжаване, докато в същото време подготвят икономиката, армията и страната си за нападение над капиталистическите държави, реализирайки концепцията за световна революция. Но това нападение ще се извърши, когато страните от капиталистическия лагер затънат в следващата неизбежна световна война и се изтощят и обезкървят. Това ще бъде знакът за атака на Червената армия, която, стоейки настрана от тези събития в изчакване, ще е съхранила напълно своите сили и ще смаже с огромната си мощ буржоазния ред, заменяйки го с комунизъм. Това е вълшебната формула, която ще осигури осъществяването на заветната цел – насаждането на комунизма над всички народи на света.

Нека видим точно върху какви идеи и постановки е изградена съветската военна доктрина.

Съветският военачалник и политически и партиен деятел Михаил Фрунзе, извършил значителни реформи в армията, разработва военна доктрина, основаваща се на прилагането на марксизма във военната теория. Неговите възгледи оказват осезаемо влияние върху по-нататъшното развитие на съветската военна доктрина. Той излага идеите си във влиятелния си труд „Единната военна доктрина и Червената армия“, издаден през 1921 г.

„Между нашата пролетарска държава и целия останал буржоазен свят може да има само едно състояние на дълга, упорита, отчаяна война не на живот, а на смърт; война, изискваща колосална издръжливост, дисциплина, твърдост, непоколебимост и единство на волята...
...

И трябва напълно да се осъзнае и открито да се признае, че съвместното паралелно съществуване на нашата пролетарска съветска държава с държавите от буржоазно-капиталистическия свят не е възможно продължително време.
...

На въпроса за характера на военните задачи, които могат да възникнат пред нас, т.е. трябва ли да бъдат строго отбранителни или Червената армия трябва да бъде готова в случай на необходимост на преход към настъпление – от всички предшестващи съображения произтича напълно определен отговор. Общата политика на работническата класа, класа, стремяща се към победа над целия буржоазен свят, не може да не бъде активна в най-висока степен.
...

Към политиката е напълно приложим принципът от висшата стратегия, който казва: „ще победи само този, който намира в себе си решимостта да настъпва, страната, която само се отбранява, неизбежно е обречена на поражение“. От самия ход на историческия революционен процес работническата класа ще бъде принудена да премине към настъпление срещу капитала, когато за това възникнат благоприятни обстоятелства.
...

Във връзка с материалното осигуряване на възможността за провеждане на тази настъпателна линия е необходимо да се вземе предвид фактът, че базата на нашето настъпление може да бъде не само Русия, но и цяла поредица от други страни. Всичко това зависи от степента на съзряване на революционните процеси вътре в тези страни и способността на тяхната работническа класа да излезе на открита борба със своя класов противник. Класовият характер на предстоящите сблъсъци, който гарантира, че всички пролетарски елементи ще ни съдействат в интерес на общата кауза, до голяма степен елиминира негативното значение на горното позоваване на трудното икономическо положение на страната ни. Следователно, пролетариатът може и ще атакува, а заедно с него, като негово основно оръжие, ще атакува и Червената армия. Оттука произтича необходимостта да възпитаваме нашата армия в духа на най-голяма активност, да я подготвяме за довършване на задачите на революцията посредством енергични, решително и смело провеждани настъпателни операции.
...

Необходимо е да се организира работата на висшите щабове така, че Червената армия да може да изпълнява своите задачи във всяко оперативно направление и във всеки сектор на евентуалния бъдещ фронт. Границите на този фронт се определят непосредствено от границите на целия континент на Стария свят.“

Тоест цяла Европа трябва да се разглежда от съветското висше командване като бъдещ театър на военни действия на Червената армия, което е възможно само при гигантско настъпление, а не при отбрана. Чак до войната с Германия съветските военни и политически дейци, в това число и Фрунзе, изхождат от идеята, че бъдещата голяма война на европейския материк ще се проведе под формата на граждански конфликт, в който европейският пролетариат ще застане на страната на Червената армия. Това означава, че воюващите капиталистически страни няма да имат силен тил зад гърба си, защото там работниците ще въстанат срещу буржоазните си угнетители, а съветските въоръжени сили ще им помогнат да се отърват от капиталистическото робство.

И още от Фрунзе:

„А сега какво сме ние, нашата болшевишка партия – партията на работническата класа? Ние сме партията на класата, вървяща към завладяване на света.“

Важен принос към военната теория и формирането на съветската военна доктрина има Владимир Триандафилов (военен комисар, Заместник-началник на Щаба на Червената армия, военен теоретик), чийто класически труд „Характер на операциите на съвременните армии“ излиза през 1929 г. и е преиздаден през 1936 г. за трети път. Идеите, изложени от Триандафилов в книгата, поставят основите на оперативното изкуство на Червената армия. Той анализира влиянието на механизацията, авиацията и икономиката върху мащаба и методите на бъдещите войни, подчертавайки високата роля на дълбоките операции. Основната идея на теорията се състои в нанасянето на удар по цялата дълбочина на отбраната на противника с използването на артилерия, авиация, бронетанкови войски и въздушни десанти с цел да се нанесе поражение на цялата оперативна групировка на врага. В хода на дълбоката операция се постигат две цели: пробива се фронта на отбраната на противника по цялата му тактическа дълбочина и веднага се въвежда групировката на подвижните войски за развитие на тактическия пробив в оперативен успех. Теорията за дълбоките операции е приета в армията и включена в бойните устави от 1936 г. и 1939 г.

Триандафилов:

„Балканизацията на Европа след Версайския договор доведе до създаването на редица малки държави, чиято дълбочина на територията е повече от покрита от посоченото по-горе разстояние (250 км) (Това е оперативната дълбочина на удара на Червената армия, провеждан от няколко ударни армии по пресичащи се направления, която според Триандафилов е достатъчна, за да бъде напълно дезорганизирана отбраната на противника – В.К.). По отношение на по-големите държави, това разстояние е равно на почти половината от общата им териториална дълбочина. Това означава, че дори на такава дълбочина, с умели военни действия, операциите ще засегнат почти всички въоръжени сили на държавите-лилипути и поне половината, или най-много една трета, от по-големите страни. Това от своя страна означава, че лилипутските държави могат да бъдат смазани с един удар, докато по отношение на по-големите държави, поредица от последователни операции може да постигне такъв разгром на въоръжените им сили, че при благоприятни условия това би могло да създаде предпоставки за истинско стратегическо преследване или в крайни случаи да доведе до значително отслабване на въоръжената им мощ.

Дълбоките и съкрушителни удари могат да извадят от играта доста бързо цели държавни организми. По отношение на големите държави тези удари могат да доведат до разгрома на въоръжените им сили по части, на големи групи. Тези удари са най-правилното средство за бързо изтощаване на човешките и материални ресурси на противника, за създаването на обективно благоприятни условия за социално-политически сътресения в неприятелската страна.

Политическият апарат на армията е изправен пред огромна задача да съветизира (съветизацията, където и когато и да е била приложена, винаги е протичала по варварски начин – незабавно физическо унищожаване на политическия, военния, партийния и интелектуалния елит, избиване на опонентите и критиците, въдворяване в концлагери на неудобните, тероризиране на населението, принудително изселване не само на отделни лица и групи, но и на големи маси хора и безброй други безчинства – В.К.) отвоюваните от врага региони... В случая с малките държави това означава, че е необходимо да се съветизират цели държави за кратък период от време (2-3 седмици) или, в случая с по-големите държави, да се съветизират много големи региони в рамките на 3-4 седмици. Разбира се, пълната съветизация на такива територии е дългосрочно начинание, но разполагането на съветския апарат трябва да се осъществи в посочените по-горе срокове. Същевременно е необходимо от самото начало да се стремим към висококачествен, надежден апарат, отдаден на идеите на съветската власт; необходимо е незабавно да се назначат хора, които могат на практика да демонстрират на населението на новоотвоюваните региони разликата между съветската и капиталистическата система.“

През 1937 г. излиза от печат второто допълнено издание на „Еволюцията на оперативното изкуство“ – труд на Георгий Самойлович Исерсон (съветски военачалник, военен теоретик, началник на катедрата „Оперативно изкуство” към Военната академия на Генералния щаб, комбриг). В него авторът очертава оперативните въпроси в контекста на бъдеща революционна класова война, когато основната форма на бойни действия на Червената армия ще бъде настъпателната, дълбока, разрушителна операция (което на практика е блицкриг, но доста преди да бъде използван от германската армия). Характерът и целите на тези действия отново са изведени от марксистко-ленинските директиви и са предопределени да решат кардиналния въпрос, стоящ пред всеки комунист – унищожаването на капитализма, с което автоматично се поставя началото на комунистическата ера.

Исерсон:

„Нашата ера на многомилионни армии и напреднали военни технологии е ера на дълбока стратегия и дълбоки операции. Трябва обаче да се има предвид, че пишем за операция, която никой досега не е провеждал. Използваме бойни средства, чието използване в бой и операции все още не е тествано.
...

И най-важното е, че класовите противоречия и в двата империалистически лагера (по време на Първата световна война – В.К.) нарастваха с все по-голяма сила. За да може новият боец да намери достатъчно сили да преодолее вражеската съпротива в открита конфронтация, трябваше класовата воля да се пробуди в масите; за да прераснат класовите противоречия в открита въоръжена класова борба; за да се превърне империалистическата война в гражданска война.
Нашата гражданска война от 1918-1921 г., с нейните смазващи, дълбоки удари, довели до окончателното поражение на врага, несъмнено бележи началото на нова ера в историята на военното изкуство и коренно промени целия характер на въоръжената борба.

„Революционните войни“, казва Клаузевиц за войните на Френската революция, „обърнаха всички стари трикове с главата надолу и ги прогониха от Шалон чак до Москва.“ Не е нужно да си Клаузевиц, за да разбереш целия активен характер на нашата революционна класова война, променяйки последните думи в посока от изток на запад.
...

Изхождайки от революционното класово съдържание на нашата бъдеща война като решителен сблъсък на взаимно изключващи се светове, ние трябва да стигнем много по-далеч във военната си теория и да изискваме значително повече.

Настоящата епоха на пролетарски революции, изграждане на социализъм и революционни класови войни несъмнено предопределя настъпването на нова ера на военното изкуство.

„Истинското освобождение на пролетариата, пълното премахване на всички класови различия и пълната социализация на всички средства за производство... предполага създаването на нов метод за водене на война“, казва Енгелс (Събрани съчинения на К. Маркс и Ф. Енгелс, том XIII, стр. 491-493);

Нашата оперативна доктрина е изправена пред огромни предизвикателства, които не бяха и не можеха да бъдат решени от империалистическата война: преодоляване на фронталната отбрана, провеждане на дълбоко настъпление, което разбива и пробива огневия фронт по цялата му оперативна дълбочина, и накрая, нанасяне на смъртоносни, смазващи удари с цел окончателно и пълно разгромяване на противника.

При тези условия, първостепенната задача на нашето оперативно изкуство е да обоснове и развие теория за дълбоките, разрушителни операции.
...

Абсолютно ясно е, че по новите пътища на еволюцията на нашето оперативно изкуство е необходимо, преди всичко, да се изхожда от характера на нашата бъдеща война като революционна класова война.

Като най-висша проява на класовите противоречия между две изключващи се социални системи, тази война ще има характер на решителен сблъсък със световноисторическо значение.

В историята на борбата на народите и класите, интензивността на тази война, в радикалния характер на нейните цели, несъмнено ще достигне най-високата си точка.
...

В настоящата епоха на социалистически революции и революционни класови войни, сложната система от социално-политически отношения предопределя неизбежността на три вида войни: империалистическа, националноосвободителна и революционна класова война, характеризиращи се съответно с различна степен на интензивност.

Борбата в гражданска, революционна класова война несъмнено достига най-високото си напрежение. Бидейки проява на класова борба в най-висшия й етап на развитие, тази война, поради антагонизма на противостоящите класи, противопоставянето на икономическите системи на социализма и капитализма, решителността на целите си, насочени към свалянето на едната страна, изключвайки другата, ще доведе напрежението на борбата до най-високия й исторически предел.

Завършвайки последния етап на войните в историята като социални явления, разрушавайки самата институция на войната, революционните класови войни представляват концентриран израз на борбата в нейното най-високо, крайно напрежение.

Решавайки най-големия проблем на историческия прогрес – преходът към ново, комунистическо общество на свободния труд – тези войни трябва да заемат цял период и да се разгърнат върху огромна част от земното кълбо. Нашата гражданска война от 1918-1921 г. беше само първият акт на тези войни и несъмнено ни предстоят още огромни събития.
...

В този период на войни не става въпрос за разрешаване на някакви частни противоречия между дадените страни, влезли в борбата, а за разрешаване на историческия спор на две епохи, две взаимно изключващи се системи в глобален мащаб.
...

В тези войни е възможен само един изход – гибелта на капитализма и триумфът на един нов свят – светът на социализма... Именно такова е призванието на нашата Червена армия като първата класова армия на пролетарската диктатура.
...

Тази световноисторическа роля ни дава в бъдещата война най-голямата сила за сваляне на класовия враг – сила, произтичаща от политическите условия на борбата на младата, исторически прогресивна класа срещу стария, разлагащ се свят на капитализма. Прогресивните, справедливи военни цели винаги са давали на революционните армии огромна настъпателна мощ... Червената армия, бидейки армията на най-голямата „социалистическа революция“, вече демонстрира голямата си настъпателна мощ по време на гражданската война от 1918-1921 г. Историята показва, че великите исторически задачи се решават по същество чрез настъпление и че революционната армия трябва да бъде обучена в готовност за най-решителните настъпателни действия.

Още през 1905 г. Ленин пише:

„Великите въпроси на политическата свобода и класовата борба в крайна сметка се решават единствено със сила; и ние трябва да се погрижим да подготвим и организираме тази сила и да я използваме активно не само отбранително, но и настъпателно.“

Този завет на вожда остава основната директива за развитието на цялата ни военна система и днес.

Основите на нашата военна подготовка, нашето оперативно изкуство, са основите на настъплението.“

В началото на месец септември 1939 г. един от водещите органи на Политическото управление на Червената армия публикава статия, озаглавена „За лозунга „защита на отечеството“, за справедливите и несправедливите войни“, чийто автор, полковият комисар Н. Осипов, представя марксистко-ленинското разбиране за характера на войните в съвременната епоха. Показателно е, че материалът се появява точно в началото на Втората световна война, само няколко дни след започването на германския поход в Полша и също няколко дни преди Червената армия да нахлуе от изток в тази страна. В материала несъмнено са изложени идеите на съветското ръководство за естеството на военните действия, които съветските въоръжени сили ще водят по време на предстоящата световна война. Затова е полезно да се запознаем с тях, за да можем правилно да разберем идеологическите мотиви и стратегическите цели на болшевиките.

„Изхождайки от дълбокия анализ на империалистическата епоха и характера на империалистическите войни, болшевиките призоваха работниците към активни революционни действия. Болшевиките издигнаха лозунга „Превръщане на империалистическата война в гражданска“ и призоваха трудещите се от всички страни да обърнат оръжие срещу буржоазията на собствената си страна. Не защита на буржоазното отечество, а поражение на своето правителство и буржоазията в тази грабителска война, превръщането й в свещена, справедлива война против буржоазията – ето за това се бориха болшевиките.
...

Развивайки и обогатявайки учението на Маркс и Енгелс чрез изучаване на противоречията на епохата на империализма, Ленин и Сталин дадоха нова, единствено правилна и единствено марксистка трактовка на империалистическите войни и отношенията на работническата класа към тях.

Несправедлив и разбойнически характер носи и втората имтериалистическа война (статията е публикувана през септември 1939 г., тоест непосредствено след започването на Втората световна война – В.К.). Обстановката в тази нова война се различава от войната от 1914-1918 г. На една шеста от земното кълбо съществува могъщата държава на работниците и селяните, построили социалистическо общество под ръководството на болшевишката партия. Това социалистическо общество е отечество на световния пролетариат и могъща база за освободителната борба на трудещите се против империализма. Защитата на това отечество се явява свещен дълг на международния пролетариат.
...

Социалистическата революция на пролетариата е едиственото средство за полагане край на всякакви войни. Но е неправилно да се мисли, че социалистическата революция, победата на социализма в една страна веднага слага край на всички войни, още повече на реакционните войни срещу победоносния социализъм. Военните провокации, както учи ленинизма и както показва опитът от съществуването на СССР в капиталистическото обкръжение, диверсиите и шпионажът на империалистическите държави са неизбежни против страната на социализма.
...

Политическото съдържание на войната, нейният характер се определят не от това на чия територия се води войната, нито от това „кой е започнал войната“. Несправедлива война води този, който защитава контрареволюцията, реакцията против народа, против интересите на пролетарската революция. Войната на угнетените народи, войната на исторически прогресивната класа, революционната война не престава да бъде справедлива от това, че е започната от угнетените класи или народи.
...

В свещената война против враговете на социализма Червената армия, опирайки се на обединените усилия на великия съветски народ и международния пролетариат, ще защитава народите по целия свят от ограбване, поробване и закрепостяване, от средновековни погроми и нечувани издевателства над човешкото достойнство. Червената армия ще защитава трудещите се от всички страни на света от мъките на глада и разорението, тя ще защитава човешката култура против варварството и диващината. Червената армия ще води тази война за делото на цялото напреднало и прогресивно човечество, против извергите на реакцията, експлоатацията и контрареволюцията.
...

При известни условия Червената армия може да изпревари нападението на агресорите против отечеството на социализма. С желязна ръка тя ще хване разбойника за гърлото преди той да успее да извади кървавия си нож. Един от моментите, характеризиращи действията на нашата Червена армия, са активността и настъпателността. Още Маркс е писал, че настъплението е най-добрият вид отбрана. Врагът ни е обкръжил от всички страни, заплашвайки ни постоянно с активни враждебни действия. Това означава, че не е изключена възможността от такава международна обстановка, когато самият ход на историческия процес ще принуди работническата класа да поеме инициативата за военни действия.
...

Червената армия е призвана да решава интернационални задачи и ако ситуацията се развие по този начин, че нашата помощ може да даде решаващи политически и военни задачи, то ние ще окажем такава помощ. Нашата Червена армия е дълбоко предана на делото на международната работническа класа; тя и политически, и технически, и психологически е готова за разрешаване на интернационални задачи. Нека буржоазните „политици“ и „стратези“ не мислят, че справедливият характер на войната на СССР и нашата принципиално мирна политика изключват настъпателни действия на Червената армия във военностратегически и оперативнотактически смисъл. Обратното, Ленин и Сталин учат, че най-добрата отбрана е преминаването в настъпление срещу врага, разгромът на врага в неговата страна. „На чужда земя да защитаваме своята земя“ – така ни учеше Ленин, така ни учи Сталин, такива са нашите стратегия и тактика.
...

През 1920 г. на VIII Всеруски конгрес на Съветите, посочвайки постоянната опасност, която ни заплашва от световния империализъм, Ленин ни указваше:

„Да ни казват, че трябва да водим чисто отбранителна война, когато ножът все още виси над нас... да ни казват това, означава да повтарят старите, отдавна изгубили смисъл фрази на дребнобуржоазния пацифизъм. Ако се кълнем, както ни предлагат, пред такива постоянно активно враждебни сили, че никога няма да предприемем определени действия, които биха могли да се окажат настъпателни във военно-стратегически план, тогава бихме били не само глупаци, но и престъпници.
...

Вярна на заветите на Ленин и наставленията на Сталин, Червената армия ще премине границите на агресора, ще смаже врага с мощта на оръжията си и с въоръжена ръка ще помогне на работниците от страните агресори да свалят капиталистическото робство.“

Тези многобройни и обширни цитати бяха необходими, за да бъдат изяснени дълбоките идеологически основи, върху които е построена съветската военна доктрина. Тази идеологическа база предопределя и изцяло нападателния характер на военното планиране в Съветския съюз и агресивните му стремежи спрямо Германия (както и спрямо целия свят). А това съвсем ясно обяснява причините за превантивните действия на германската страна срещу готвещия се да я нападне източен съсед. Гледайки от този ракурс, всички неща си идват по местата и добиват напълно логична конфигурация, за разлика от официално разпространяваните лъжи за миролюбивия, но безпричинно и внезапно нападнат Съветски съюз, които влизат в крещящо противоречие с фактите и логиката на събитията. Единствената причина, поради която тази фрапантна измама продължава да битува като съществена част от казионната „история“, е, че тя е изгодна на всички победители (които дефакто са съчинители на тази псевдо история), докато истината ги дискредитира.

Проектът за боен устав на Червената армия от 1939 г., който е продукт на военното и политическо ръководство на СССР, също съдържа доказателства за агресивната насоченост на съветската военна доктрина. Но променящите се бързо реалности, засягащи непосредствено Съветския съюз (започването на Втората световна война, участието на страната в подялбата на Полша, съветското нападение над Финландия, окупацията и анексията на Литва, Латвия и Естония, присвояването на Бесарабия и Северна Буковина) налагат корекции и редакции в проекта за устав. Новата версия е трябвало да бъде одобрена на заседание на Главния военен съвет на Червената армия на 25 юни 1941 г., но избухването на съветско-германската война не позволява това да се осъществи. Така този проект остава основният документ на РККА, който се ползва до 1941 г. Извадките от него са красноречиви:

„Червената армия съществува като непобедима, всеразрушителна сила. Такава е тя, такава ще бъде винаги.

Защитата на нашата Родина е активна защита.

Ако врагът ни наложи война, Червената армия на работниците и селяните ще бъде най-атакуващата армия в историята.

Ние ще водим войната настъпателно, с най-решителната цел да разбием напълно врага на собствената му територия.

Като най-културната армия в света, Червената армия щади и защитава всички културни ценности и избягва ненужните разрушения, когато това не е причинено от бойни условия.“

Тезата, че Червената армия е най-културната армия в света, е направо смехотворна.

„Настъпателният бой е основният вид действия на Червената армия. Врагът трябва да бъде смело и бързо атакуван, където и да бъде намерен.

Основната роля на танковете е директно да подкрепят пехотата и да й проправят пътя по време на настъпление.

Основният начин на действие на танковете е танковата атака.

Танковите съединения са мощно маневрено средство за нанасяне на удар. Те трябва да се използват за решителния разгром на противника на главното направление...

В настъпателния бой танковете са мощно средство за подкрепа на пехотните атаки и развиване на техния успех.

Те се причисляват към дивизиите, настъпващи в посока на главния удар, и действат предимно като част от ударни групировки.

Танковете трябва директно да подкрепят пехотата, да проправят пътя за нейното настъпление и да я придружават през цялата дълбочина на настъплението.“

Това съвсем категорично потвърждава тезата, че танковете са нападателно оръжие и следователно създаването и наличието на такъв огромен танков парк говори недвусмислено за агресивни намерения.

„Командването трябва да осигури постигането на пълна изненада във всички бойни операции на войските.

Изненадата е едно от най-важните условия за умелото изпълнение на маневри и постигането на решителен успех в боя.

Изненадата се постига чрез: скритост и бързо придвижване на войските, неочакваната им поява, съсредоточаване на огромно превъзходство на сили и техника в решаващото място, нападение на авиацията, откриване на унищожителен огън и бързо настъпление на пехотата (кавалерията) и танковете.

Изненадата се постига и чрез неочаквано използване на нови оръжия и бойни техники.

Изненадата за противника е най-важното условие за успешно настъпление. Следователно, всички приготовления за настъплението трябва да бъдат изключително скрити.“

Изненадата тук е представена, съвсем правилно, като условие и изискване от изключителна важност („Изненадата е едно от най-важните условия...“), защото дава сериозно предимство на използващия я. Но докато в Съветския съюз имат намерение да я използват като нещо закономерно, то изненадващото нападение на германците е представено като негативен акт.

Навсякъде в Бойния устав на Червената армия от 1939 г., където се разглеждат различните видове бойни действия, на първо място винаги без изключение е поставено настъплението. Нещо повече. На настъплението е отредено значително повече място, отколкото за отбрана. Например Глава Осма “Настъпателен бой” съдържа 25,5 % повече текст от глава Десета “Отбрана”. А в Глава Пета „Основи на бойния ред“ са отделени цели 48 изречения за настъпление срещу само 12 изречения за отбрана, което означава, че 4 пъти повече внимание е обърнато на офанзивните спрямо дефанзивните действия! Доста странен подход при положение, че Съветският съюз уж е нямал агресивни намерения, а се е готвел за отбрана.

Дори при бегъл поглед (а още повече при задълбочен) става ясно, че уставът на РККА от 1939 г. се различава значително от предхождащия го от 1936 г. по своя агресивен и нападателен дух. Видно е, че той изразява настроението на авторите му (тоест представители на висшето командване и политическото ръководство), които, предвид изгодната международна обстановка, се готвят за настъпление в удобен за тях момент. Тези намерения са прикрити зад практичната формула “ако врагът ни наложи война”, която има за цел предварително да оправдае действията на СССР като уж защитни срещу “атакуващия враг”. Тази схема е отработена при нападението на Съветския съюз над Финландия, което е оправдано с нелепото твърдение, че Финландия подготвяла нападение над СССР(!!!), а като конкретен повод е използван инцидент на съветско-финландската граница, инсцениран от НКВД, вината за който е хвърлена върху финландската страна. Съветското нападение над Германия е щяло да бъде осъществено по същата формула – германците щяха да бъдат обвинени в агресивни действия срещу СССР и щеше да бъде изфабрикуван удобен повод под формата на граничен инцидент, с което е щяло да бъде оправдано нахлуването в Третия райх. При успешно за Съветския съюз развитие на войната никой е нямало да му търси сметка за неспазване на международното право и за военни престъпления. Впрочем точно това се случва след края на Втората световна война, когато на руснаците не е потърсена отговорност за нападението и окупацията на Полша, за избиването на десетки хиляди полски офицери в Катин и депортацията на над 1 милион и петстотин хиляди поляци, за нападението над Финландия, за бомбардирането на Хелзинки и причиняването на смъртта на невинни хора (за което СССР е изгонен от Лигата на нациите, предшественикът на ООН), за заграбването на финландски територии, за окупацията и анексирането на Литва, Латвия и Естония, за окупацията на Северна Буковина, Бесарабия и Херца, за депортирането на огромен брой хора, за репресиите, терора, мъченията и разстрела на граждани от окупираните територии и още безброй други престъпления. Защото “победителите не ги съдят”

За нашите цели интерес представлява и докладът на Началника на политическото управление на Червената армия армейски комисар 1-ви ранг (това е най-високото воинско звание на военнополитическия състав на Червената армия, еквивалентно на командарм 1-ви ранг) Лев Мехлис от 13 май 1940 г.

Лев Мехлис:

„Своето изказване аз основах на инструкциите на другаря Сталин, с които сте запознати, и на моите разговори по въпросите на военната идеология с народния комисар другаря Тимошенко.“

Тоест изказването на Мехлис се основава на идеите на Сталин и Тимошенко, следователно изразява тяхната позиция и преди всичко следва сталиновите указания, които имат първенстваща роля.

„Личният състав се възпитаваше в духа на високи темпове на настъпление, което фактически доведе до пренебрегване на вражеския огън.
...

Основната причина за тези отрицателни моменти (съществените недостатъци, проявени от Червената армия по време на войната с Финландия 1939-1940 г. – В.К.), несъмнено са:

1) Ниската военна култура на армейските кадри и произтичащата от това изкривена представа за характера на съвременната война и неправилното разбиране на съветската военна доктрина.

2) Лъжливите постановки във възпитанието и пропагандата в Червената армия (лозунгите: непобедимост на Червената армия; армия на героите; страна на героите и патриотите; теорията за абсолютното техническо превъзходство на Червенат армия...).

В съответствие с това трябва да се възпитава целия личен състав на армията и цялата ни страна в този дух, че всяка война, водена от армията на социализма, ще бъде прогресивна война, ще бъде най-справедливата от всички войни, които са се случвали. В тази връзка Ленин недвусмислено е казал: „Това ще бъде война за социализъм, за освобождаване на другите народи от буржоазията. Енгелс беше напълно прав, когато в своето писмо до Каутски от 12 септември 1882 г. директно признава възможността за „отбранителни войни“ на вече победилия социализъм. Той е имал предвид именно отбрана на победилия пролетариат срещу буржоазията на другите страни.“

Тоест нападението над други държави ще бъде оправдано като отбрана срещу тяхната буржоазия?!

"И второто изказване на Ленин: „Победилият пролетариат на тази страна, експроприирайки капиталистите и организирайки социалистическо производство, ще се изправи срещу останалия, капиталистическия свят, привличайки угнетените класи на другите страни, вдигайки в тях въстание против капиталистите, действайки, ако е необходимо, дори с военна сила против експлоататорските класи и държави“.

Става дума за активно действие на победилия пролетариат и трудещите се от капиталистическите страни против буржоазията, за такова активно действие, когато инициатор на справедливата война ще стане нашата страна и нейната Работническо-Селска Червена арми. В този дух трябва да се възпитава нашата Червена армия и целия пролетариат, за да знаят всички, че всяка наша война, независимо къде се води, е прогресивна и справедлива война.“

Докато четем и анализираме този текст, не трябва да забравяме, че той всъщност въплъщава тезите, внушени на другаря Мехлис от държавния глава на Съветския съюз Йосиф Сталин и министъра на отбраната Тимошенко, както самият Лев Захарович признава. Тоест чрез устата на Мехлис говори Сталин.
...

–––––––––––––––––––

Към продължението на Първа част:
https://kordon.blog.bg/politika/2026/02/07/.1977231

 

имперската доктрина на Русия заляга в основите на външната руска политика вече векове...
Съветската е особено отвратителна, така че дерзайте, г-н Кордон, има нужда!

Благодаря за подкрепата!