СЪДБОНОСНАТА ГРЕШКА НА СТАЛИН 
Защо Сталин пропуска германското превантивно нападение

Автор: Виктор Кордон

Рано сутринта в неделя на 22 юни 1941 г. въоръжените сили на Германия преминават границата със СССР в изпълнение на операция “Барбароса”. Съветската пропаганда твърди, че нападението е извършено без официално обявяване на война и без предявяване на каквито и да е претенции и го провъзгласява за внезапно и вероломно. Подобно на много други постановки от съветската митология обаче и тази противоречи на реалността. Противно на пропагандните лъжи, разсекретените и публикувани през 1990-те години в Русия документи разкриват, че рано сутринта на същата дата германският посланик в Москва Вернер фон дер Шуленбург връчва на народния комисар по външните работи (тоест външен министър) на СССР Вячеслав Молотов меморандум, с който се обявяват официално война на СССР и мотивите за нея. По същото време, в Берлин министърът на външните работи на Германия Иоахим фон Риббентроп приема съветския посланик Владимир Деканозов и му предава нотата с детайлни обяснения за причините за началото на военните действия. Понастоящем тези документи се съхраняват в Архива по външна политика на Руската Федерация. 

Други разсекретени многобройни документи доказват недвусмислено, че съветските военни и политически ръководители, в това число и Йосиф Сталин, са знаели за извършваните от германците подготвителни мероприятия по общата им граница. Информацията идва от донесения на разузнавателните служби, на чуждестранни агенти, на дипломати и хора от различни националности, включително и германци. Въз основа на тези данни и на анализ на военно-политическата обстановка народният комисар по отбраната (военен министър) на СССР маршал Тимошенко и началникът на Генералния щаб Георгий Жуков изготвят около средата на май 1941 г. (тоест около четиридесет дни преди нападението) доклад, предназначен само и лично за Сталин. В доклада, озаглавен “Съображения към плана за стратегическо разгръщане на съветските сили в случай на война с Германия и нейните съюзници”, се казва:

“Според Разузнавателното управление на Червената армия, Германия понастоящем разполага с приблизително 230 пехотни, 22 танкови, 20 моторизирани, 8 въздушно-десантни и 4 кавалерийски дивизии, общо приблизително 284 дивизии. От тях към 15 април 1941 г. до 86 пехотни, 13 танкови, 12 моторизирани и 1 кавалерийска дивизия са концентрирани по границите на Съветския съюз, което прави общо до 112 дивизии.

Смята се, че предвид настоящата политическа ситуация, Германия, в случай на нападение срещу СССР, би могла да разположи до 137 пехотни, 19 танкови, 15 моторизирани, 4 кавалерийски и 5 въздушно-десантни дивизии, което прави общо до 180 дивизии.
…
Общо Германия и нейните съюзници биха могли да разположат до 240 дивизии срещу СССР. Като се има предвид, че Германия в момента държи армията си мобилизирана, с разгърнати тилове, тя има възможността да изпревари нашето разгръщане и да нанесе внезапен удар. За да се предотврати това и да се разгроми германската армия, считам за наложително при никакви обстоятелства да не се дава инициативата на германското командване, да се изпревари противника в разгръщането и да се атакува германската армия, докато тя все още е в процес на разгръщане и все още не е имала време да организира фронт и взаимодействие между родовете войски.

Първата стратегическа цел на операциите на Червената армия е да разгроми основните сили на германската армия, разположени южно от линията Брест-Демблин, и да достигне фронтовете Остроленка, Нарев, Лович, Лодз, Кройцбург, Опелн и Оломоуц до 30-ия ден от операцията. Следващата стратегическа цел е да се настъпи от района на Катовице на север или северозапад, за да се разгромят големите сили на Центъра и Северното крило на германския фронт и да се завземат териториите на бивша Полша и Източна Прусия.”

От документа става пределно ясно, че съветските военни са знаели за германските мероприятия, ориентирали са се донякъде в сложната обстановка и са се застъпили за неотложно нанасяне на превантивен удар срещу съсредоточаващите се на западната им граница германски сили. Теоретично това е потенциално печеливша стратегия, тъй като използва фактора на изненадата и ще свари противниците им неподготвени. Поради това версията, че в Съветския съюз не са знаели за подготвяното от германска страна нападение, заради което то е било внезапно, е напълно несъстоятелна.

Остава да се уточни какви са причините, поради които съветската страна не е предприела нито отбранителни действия, нито превантивна офанзива, при все, че очевидно на главните действащи лица в съветската държава е било известно какво се готви на границата им с Германия. За да се ориентираме в тази обстановка, трябва да имаме предвид, че доминираща фигура в съветската политика по това време и в продължение на близо 30 години до смъртта си през 1953 г. е Йосиф Сталин. Важните решения по политически, военни, икономически и други въпроси взема той еднолично и безусловно.

Несъмнено Сталин е бил умел политик (поне за руските условия), за което се изисква известен интелект. Иначе не би било възможно да управлява тази огромна страна с многобройно население, да се справя с вътрешните си опоненти и да лавира в световната политика. И все пак той е бил човек и като такъв следователно не е бил безгрешен. Пример за негова грешка е невярната представа (която той е разделял с останалите членове от ръководството на Съветския съюз), че Полша, до подялбата й в края на 1939 г., е съюзник на Германия. Може би така е изглеждало от страна на Съветите, но в действителност полските власти са се стремели да провеждат самостоятелна политика на необвързване с техните съседи. Вярно е, че полските и германските интереси са били близки в много отношения и вероятно това е подтикнало съветските ръководители да си изградят грешната представа, че между Полша и Германия има съюз и двете заедно ще нападнат съветска Русия. Но друга грешка на Сталин има много по-тежки последствия за страната и народа му. И тази грешка е лично негова, а отговорността за огромните негативи, произтичащи от нея, лежи върху него. Става дума за това, че Сталин игнорира подготовката на германците за нападение над СССР, въпреки очевидните предупреждения и знаци.

За да разберем обаче поведението и решенията на Сталин, трябва да имаме предвид, че той, като ортодоксален и праволинеен комунист, се е ръководил от главната стратегическа цел на комунистите – налагането на комунизма по целия свят. Идеална среда за това представляват големите социални катаклизми в капиталистическите общества, защото те, първо, отслабват системата, и, второ, карат гражданите им да се чувстват разочаровани от нея и да търсят по-приемливи алтернативи. А комунизмът щедро обещава всякакви блага – мир, равенство, човешки права, справедливост, липса на експлоатация, икономическо благоденствие – и с това примамва невежите, обърканите и лекомислените, особено в смутни времена. Именно при такива условия, по време на Първата световна война, болшевиките извършват преврат в изтощената от бойните действия и икономическите несгоди Русия и вземат властта. Използвайки тежката ситуация, комунистите извършват преврати и създават съветски републики в още много европейски и няколко неевропейски страни (Полша, Италия, Унгария, Словакия, Ирландия, Литва, Латвия, Естония, Иран, Китай, няколко в Германия) сеейки кървав терор в невиждани мащаби. За тях войните между капиталистическите държави и предизвиканите вследствие на тях дълбоки обществени сътресения са възможно най-благоприятната среда за разпространение на комунизма. Ето какво казва през декември 1920 г. Ленин по този въпрос:

“В момента се намираме между двама врагове. Ако не можем да ги победим и двамата, трябва да успеем да позиционираме силите си така, че да се бият помежду си, точно както когато двама крадци се бият, честният човек винаги печели. Но още щом станем достатъчно силни, за да победим целия капитализъм, веднага ще го хванем за врата."

Дали Сталин е споделял тези ленинови възгледи добиваме представа от негова реч на пленум през януари 1925 г.:

“Това не означава, че непременно трябва да предприемем активни действия срещу някого в такава ситуация. Това не е вярно... Нашето знаме си остава по старому знаме на мира. Но ако войната започне, ние не трябва да стоим безучастни; ще трябва да действаме, но да действаме последни. И ние ще се включим, за да хвърлим на везните решаващата тежест, тежест, която може да наклони везните.”

В тези изказвания на едни от най-видните комунистически дейци се намира квинтесенцията на комунизма, от която се ръководят неговите адепти: комунистите трябва умело да настройват империалистическите страни едни срещу други, за да стигнат до военен конфликт, и когато бъдат максимално изтощени и обезкървени, Съветският съюз ще се намеси, ще ги победи лесно, ще изкорени капитализма и на негово място ще внедри комунизма. Логично и удобно!

Същите тезиси излага Сталин и в свой отчетен доклад през януари 1934 г., което говори за педантична последователност и принципно придържане към тази линия:

“Продължителната икономическа криза доведе до безпрецедентно влошаване на политическата ситуация в капиталистическите страни, както вътре в тях, така и между тях.

Засилената борба за външни пазари, унищожаването на последните остатъци от свободната търговия, забранителните тарифи, търговската война, валутната война, дъмпингът и много други подобни мерки, демонстриращи краен национализъм в икономическата политика, изостриха отношенията между държавите, създадоха почва за военни сблъсъци и направиха войната приоритет като средство за преразпределение на света и сферите на влияние в полза на по-силните държави.
…
За пореден път, както през 1914 г., на преден план излизат партиите на войнстващия империализъм, партиите на войната и реванша.

Нещата очевидно се насочват към нова война.
…
Както виждате, нещата вървят към нова империалистическа война като изход от сегашната ситуация.

Разбира се, няма причина да се предполага, че войната може да осигури реално решение. Напротив, тя неминуемо ще обърка допълнително ситуацията. Нещо повече, тя със сигурност ще отприщи революция и ще постави под въпрос самото съществуване на капитализма в редица страни, както се случи по време на първата империалистическа война (тоест Първата световна война – В.К.). И ако въпреки опита от първата империалистическа война буржоазните политици все още се хващат за войната като давещ се за сламка, това означава, че са напълно объркани, стигнали са до задънена улица и са готови да се гмурнат с главата напред в бездната.
…
Както е добре известно, по време на първата империалистическа война те също искаха да унищожат една от великите сили – Германия – и да се възползват за нейна сметка. И какво се получи от това? Те не унищожиха Германия, но посяха такава омраза към победителите в Германия и създадоха такава плодородна почва за реванш, че до ден днешен все още не са успели и вероятно няма да могат още дълго време да почистят отвратителната бъркотия, която самите те създадоха. Но те постигнаха поражението на капитализма в Русия, победата на пролетарската революция в Русия и – разбира се – Съветския съюз. Къде е гаранцията, че втората империалистическа война ще им даде „по-добри“ резултати от първата? Не би ли било по-точно да се предположи обратното?
…
Накрая, четвърта група смята, че трябва да се организира война срещу СССР. Те възнамеряват да разбият СССР, да разделят територията му и да се възползват за негова сметка. Би било грешка да се предположи, че само определени военни кръгове в Япония мислят по този начин. Знаем, че подобни планове се кроят и в средите на политическите лидери в някои европейски страни. Да предположим, че тези господа преминат от думи към дела. Какво може да се получи от това?

Няма съмнение, че тази война ще бъде най-опасната за буржоазията. Тя ще бъде най-опасна не само защото народите на СССР ще се борят до смърт за завоеванията на революцията. Тя ще бъде най-опасна за буржоазията и защото войната ще се води не само на фронта, но и в тила на врага. Буржоазията може да бъде сигурна, че многобройните приятели на работническата класа на СССР в Европа и Азия ще се постараят да нанесат удар в тила на своите потисници, които са започнали престъпна война срещу отечеството на работническата класа на всички страни. И нека буржоазните господа не ни винят, ако на следващия ден след такава война те се окажат без някои близки до тях правителства, сега щастливо царуващи „по Божия милост“.

Една такава война срещу СССР вече се е състояла, ако си спомняте, преди 15 години (Сталин има предвид международната военна интервенция в Съветска Русия, продължила от 1918 г. до 1925 г. – В.К.)… Вие, разбира се, помните, че тази война обедини всички работници на нашата страна в единен лагер от безкористни борци, които защитаваха своята работническо-селска родина от външни врагове. Знаете как завърши тя. Тя завърши с прогонването на интервенционистите от нашата страна и създаването на революционни „Комитети за действие“ в Европа. Едва ли може да има съмнение, че втора война срещу СССР ще доведе до пълно поражение на нападателите, до революция в редица европейски и азиатски страни и до унищожаване на буржоазно-помешчическите правителства на тези страни.
…
Но ако буржоазията избере пътя на войната, тогава работническата класа на капиталистическите страни, доведена до отчаяние от четири години криза и безработица, ще поеме по пътя на революцията. Това означава, че назрява и ще продължи да назрява революционна криза. И колкото повече буржоазията се заплита във военните си маневри и колкото по-често прибягва до терористични методи за борба срещу работническата класа и трудещите се селяни, толкова по-бързо ще ескалира тази революционна криза.
…
В тази връзка би си струвало да си припомним пророческите думи на Ленин за революционната криза, произнесени на Втория конгрес на Коминтерна:

„Сега подходихме към въпроса за революционната криза като основа на нашите революционни действия… Буржоазната система по целия свят преживява дълбока революционна криза. Сега трябва да „докажем“ чрез практиката на революционните партии, че те имат достатъчно съзнание, организация, контакт с експлоатираните маси, решителност и умение да използват тази криза за успешна, победоносна революция.
…
Работниците на Запад казват, че съветската работническа класа е ударната бригада на световния пролетариат. Това е много добре. Това означава, че световният пролетариат е готов да продължи да подкрепя съветската работническа класа с всички сили. Но това ни поставя сериозни отговорности. Това означава, че ние трябва да оправдаем почетното си звание ударна бригада на пролетариата във всички страни. Това ни задължава да работим по-усърдно и да се борим по-усилено за окончателната победа на социализма в нашата страна, за победата на социализма във всички страни.”

В подобен дух са изявленията на Сталин в Кремъл пред Молотов, Жданов и Генералния секретар на Коминтерна Георги Димитров, записани от последния в дневника му на 7 септември 1939 г., тоест само няколко дни след започване на полско-германската война, което според официалната версия е и начало на Втората световна война:

“Сталин:
Войната се води между две групи капиталистически страни (бедни и богати от гледна точка на колонии, суровини и т.н.).
За преразпределение на света, за световно господство!
Ние няма да имаме нищо против, ако се сбият добре и се отслабят взаимно.
Няма да е лошо, ако позицията на най-богатите капиталистически страни (особено Англия) бъде разклатена от ръцете на Германия .
Хитлер, без да го осъзнава или да иска, дестабилизира и подкопава капиталистическата система.
Позицията на комунистите на власт е различна от тази на комунистите в опозиция.
Ние сме господари в собствената си страна.
Комунистите в капиталистическите страни са в опозиция; там буржоазията е господар.
Ние можем да маневрираме, да тласкаме едната страна срещу другата, така че те да се бият по-добре.
Пактът за ненападение помага на Германия до известна степен.
Следващата стъпка е да се тласне другата страна.
Войната доведе до радикална промяна.
Полската държава преди (в историята) е била национална държава. Ето защо революционерите я защитаваха от разделяне и поробване.
Сега е фашистка държава потискаща украинци, беларуси и т.н.
Унищожаването на тази държава при сегашните условия би означавало една буржоазно-фашистка държава по-малко!
Какво лошо има, ако в резултат на поражението на Полша бихме разширили социалистическата система върху нови територии и население.

Цитираните тук идеи на Ленин и Сталин не оставят никакво съмнение относно техните нагласи, намерения и очаквания. В кризисните ситуации, перманентно възникващи в капиталистическия свят, и особено в големите, световните войни, те виждат “перфектната буря” – идеалното съчетание от фактори, които способстват обезсилването на буржоазната система, нарастването на недоволството от нея и разгръщането на активна и масова революционна антикапиталистическа дейност, което в съчетание с финансовата, организационна и военна подкрепа от страна на СССР, ще доведе до унищожаване на капитализма в световен мащаб и замяната му със справедливия и прогресивен комунистически строй.

Ситуацията към средата на 1941 г., тоест до германското нападение, би трябвало да е изглеждала в очите на Сталин изключително изгодна с оглед на горните основания. Буржоазните страни са в състояние на икономическа криза от 1929 г. (Голямата депресия) и освен това се намират в световна война от около две години, като от Великите сили само Съединените щати и Япония (донякъде) са все още извън нея. Германия е завладяла почти целия европейски континент и се опитва да окупира и Англия. Франция е елиминирана като колониална сила, а Великобритания е на път да бъде сполетяна от същото. Техните колонии, които представляват огромна част от земната суша и население, са слаби и неспособни да се защитават. В този момент германските войски се намират далеч на запад. Част от тях осигурява окупацията на завладените територии, друга част участва в операцията срещу Острова, а трета част е разсформирована и върната в Райха, където е включена в икономиката и селското стопанство. Никога в историята няма да се появи по-сгоден случай за комунистите да излязат в настъпление и да подчинят големи части от планетата. Повечето европейски страни (всъщност всички, които не са германски съюзници и не са неутрални) са завладени от германците, а немските сили, заети със своите задачи в западната част на Европа, са оголили удобно за източния си съсед своя тил.

Тази разстановка на силите предоставя отличен шанс на Съветския съюз да нападне германците в гръб и да превземе безпрепятствено целия материк. Колониите на европейските страни пък, лишени от защитата на метрополиите си, ще станат лесна плячка за Съветите. Така голяма част от света ще попадне в ръцете на болшевиките и в нея несъмнено ще бъде наложен комунизмът. С нейните човешки и материални ресурси няма да е трудно да бъде превзет и последният бастион на капитализма – САЩ.

Но какво в крайна сметка повлиява на съветския лидер да пренебрегне огромния брой сведения и сигнали, предупреждаващи за надвисналата от страна на Германия заплаха?

Военните мероприятия на Италия и Германия в Северна Африка, Средиземно море и на Балканите през втората половина на 1940 г. и първата половина на 1941 г. навеждат наблюдателите на идеята, че усилията на двете страни са насочени към Близкия Изток. Липсват германски източници, които да потвърждават тази теза. Но масовата кампания в западната преса, предвиждаща именно такова развитие, дава възможност на Германия да представи придвижването на немски войски на Изток като част от тази кампания, и това се превръща в елемент от големия германски план за дезинформиране на съветското ръководство. Не знаем дали точно тя е повлияла на Сталин, но има безспорни данни, че той е дълбоко убеден, че Германия ще продължи своето движение в югоизточна посока и това дава време на Съветския съюз да прегрупира силите си. Г. К. Жуков свидетелства, че на 11 юни 1941 г. (единадесет дни преди започване на войната), в отговор на искане от военните за разрешение за привеждане на войските в западните гранични райони в пълна бойна готовност, Сталин заявява, че „за да водят голяма война с нас, германците, първо, се нуждаят от нефт и тепърва трябва да го завладеят, и второ, трябва да ликвидират Западния фронт, да дебаркират в Англия или да сключат мир с нея“. Сталин се приближава до картата и, посочвайки Близкия изток, заявява: „Там ще отидат те (германците)“, имайки предвид, че за да се снабдят с необходимите им петролни ресурси и запаси, германците ще се насочат към този богат на нефт регион.

Становището на Сталин несъмнено има своите основания. Почти една година преди това (01.07.1940 г.) той приема посланика на Великобритания в СССР Ричард Крипс по желание на Чърчил. По време на беседата им британският дипломат излага тезата на своето правителство, че действията на германците на Балканския полуостров са етап от кампанията им за завоюване на Близкия Изток. Той изразява желанието на Англия да види стабилизиране на положението на Балканите под егидата на Съветския съюз. В действителност задачата на дипломатическите маневри на британците (част от които е и тази), уж мотивирани от загриженост, е да подтикнат Съветския съюз да се намеси на Балканите, с което ще постигнат две цели: първо, ще бъде провален опитът на Германия да нахлуе в Близкия Изток през Балканския полуостров и, второ, ще вбият клин между Москва и Берлин, които по онова време са съюзници. В най-добрия за англичаните случай ще се стигне до военен сблъсък между тях, което е и основната им цел, защото би отклонил вниманието на германците от Великобритания и би отслабил значително основните й противници – СССР и Третия райх.

Ето какво казва британският посланик по време на визитата му при Сталин:

“...една от основните цели на Англия е поддържането на приятелски отношения със СССР и Турция. Както е добре известно, Англия има договор с Турция, който в момента се счита за валиден и по силата на който Англия би могла да бъде въвлечена в път, който би довел до пресичане на интересите на СССР и Англия, което би било крайно нежелателно и което англичаните биха искали да избегнат.”

Крипс заявява още, че:

“...британците са дълбоко загрижени за настоящата ситуация, тъй като Англия има споразумение с Турция и всеки конфликт на Балканите би ангажирал Англия с изпълнението на това споразумение. Англия смята, че тъй като Германия има недостиг на петролни продукти, съществува опасност Германия да проникне на Балканите и в Близкия Изток, за да се сдобие с още петролни продукти.”

От своя страна Сталин заявява, че стремежите на Италия и Германия в Близкия изток не са изключени.

Около една година по-късно, на 24 май 1941 г. (точно 29 дни преди започването на съветско-германската война), на разширено заседание на Политбюро Сталин излага своите възгледи относно настоящата международна обстановка и положението на Съветския съюз сред враждебното обкръжение:

“Ситуацията ескалира ежедневно и изглежда много вероятно да бъдем обект на изненадваща атака от нацистка Германия. Разбира се, това е трудно за вярване, тъй като Германия в момента не е подготвена за война със Съветския съюз, нито икономически, нито военно. Въпреки това, от авантюристи като хитлеристката клика може да се очаква всичко, особено след като знаем, че нападението на нацистка Германия срещу Съветския съюз се подготвя с пряката подкрепа на монополистите на Съединените щати и Англия. Англо-американските агенти в Германия правят всичко възможно, за да насочат Германия срещу Съветския съюз възможно най-бързо. Англо-американските империалисти разглеждат нацистка Германия като ударна сила в борбата срещу Съветския съюз и демократичното движение по целия свят… Достатъчно е да си припомним, че в навечерието на пакта ни за ненападение с Германия, бившият британски министър-председател Чембърлейн, с лицемерието, характерно за управляващите кръгове на Англия, направи всичко по силите си, за да изложи страната ни на нападение от нацистка Германия. По време на преговорите в Москва между трите делегации – британска, френска и съветска – относно организирането на колективен отговор на агресията от страна на нацистка Германия, стана ясно, че британската и френската делегации умишлено забавят преговорите и нямат инструкции от своите правителства да сключват каквито и да било военни споразумения за съвместни действия със Съветския съюз в случай на агресия от страна на Германия. В същото време научихме, че британското правителство, докато преговаря с нас, едновременно води тайни преговори с Хитлер, предлагайки на германците, зад гърба ни, да сключат пакт за ненападение и да разделят територията на Съветския съюз и Китай между Германия и Англия. Същността на тази политика не е трудна за разбиране. Да се настроят Германия и Съветският съюз един срещу друг във военен конфликт, за да могат те да стоят настрана и, както е типично за британците, да загребат жарта с чужди ръце. Те се надяват, че след като Германия и Съветският съюз се унищожат взаимно, запазвайки въоръжените си сили, ще царуват в света. Те ще убият два заека с един куршум: ще ликвидират Съветския съюз и ще елиминират от световната сцена своя конкурент за глобално господство, нацистка Германия. Договорът, който сключихме с Германия през 1939 г., осуети тези коварни планове.
…
Следователно, сключването на пакт за ненападение с Германия беше правилният политически ход от наша страна. Той осигури необходимата почивка за по-добра подготовка на страната за отбрана и ни позволи да разделим Мюнхенския фронт на империалистите – Германия, Италия, Англия и Франция – със застаналите зад тях Съединени щати, насочени срещу нас. В резултат на това единната кампания на империалистическите сили срещу СССР се провали. Това е основният резултат.
Как тогава можем да обясним факта, че Втората световна война започна, противно на надеждите на англо-американските управляващи кръгове, не с германско нападение срещу Съветския съюз, а като сблъсък между империалистите на Германия, от една страна, и империалистите на Англия, Франция и монополистите на Съединените щати, стоящи зад тях?
...
Англо-американският империализъм не можеше да отстъпи господството си над капиталистическия свят на своите конкуренти Германия и Япония. Второ, това се обяснява с факта, че управляващата клика на нацистка Германия не може да пренебрегне добре познатите уроци от Първата световна война: тя се стреми на всяка цена да избегне война на два фронта и да победи противниците си един по един. Тъй като са смятали, че Англия и Франция са по-слаби противници от СССР, те са решили да започнат с тях… Трето, дори ако нацистите решат да нападнат Съветския съюз, те ще го направят едва след като подчинят Западна Европа, поставят всички ресурси на европейските страни в услуга на германския империализъм и радикално укрепят и разширят военната мощ на Германия.“

В горните изявление на Сталин откриваме истинските основания, от които се е ръководил съветският вожд при вземането на своите решения относно курса на държавната политика и избора на военна стратегия. В общи линии той е смятал, че на онзи етап Германия не е готова икономически и военно за война със Съветския съюз и трябва да мине доста време, докато постави изцяло в свое владение европейските човешки и материални ресури, което би им позволило да увеличат военната си мощ и да натрупат резерви. Той е разчитал, че неподготвеността на германците му дава възможност да съсредоточи достатъчно запаси и сили на съветско-германската граница и предимството да нападне пръв и неочаквано. Той дори е смятал, че германската военна динамика ще бъдат насочена към Близкия Изток с намерение да се сдобият с петрол, което ще ги направи още по-уязвими и ще увеличи шансовете на СССР да нападне и победи Германия лесно.

Сталин е бил прагматичен и проницателен човек и е знаел, че сблъсък между СССР и Германия е неизбежен, предполагайки, че затова е необходимо наличието на определени условия, а именно Германия трябва да овладее напълно Европа (за което е необходимо да подчини Англия или да сключи споразумение с нея) и да достигне дадено ниво на икономическо и военно развитие и насищане с ресурси. В действителност обаче конфликтът между тях се случва при отсъствието на тези условия. Точно затова той е шокиран (според думите на неговите приближени) и изпада в ступор. Елементарното и глуповато обяснение, съчинено и разпространявано от пропагандната машина на победителите, е, че от “авантюристите от хитлеристката клика” не може да се очакват разумни решения, а нападението над СССР е безумен ход и затова е бил труден за предвиждане. Предполагам, че за облъчените от пропагандата на съюзниците и интоксикирани с германофобия съзнания тази инфантилна измислица е приемлива. А истината е, че провежданите от Червената армия мащабни мероприятия по съветско-германската граница, струпването на големи количества бойци и военна техника са убедили германците, че Съветският съюз се готви да ги нападне в гръб и са ги принудили спешно да предприемат контра мерки и да изпреварят коварния противник. Противно на желанията и намеренията на германското командване, то е било заставено от обстоятелствата да прекъсне временно (както са се надявали в Берлин) операцията срещу Британия и да отвори втори фронт, нападайки превантивно СССР, за да избегне неизбежното съветско нахлуване. Само това обяснява логично решенията на Хитлер и неговите военни в онзи момент.

Това добре се вижда в директива № 21 (Оперативен план „Барбароса“), издадена от Хитлер на 18 декември 1940 г., в която се съдържат две ключови изречения, умишлено игнорирани от онези, на които не са удобни:

„Ако е необходимо, ще наредя разполагането на войски срещу Съветска Русия осем седмици преди планираното начало на операцията.“

„Всички заповеди, издадени от главнокомандващите въз основа на тази директива, трябва съвсем ясно да изхождат от това, че става дума за предпазни мерки, в случай че Русия промени настоящата си позиция спрямо нас.“

Тези две важни указания недвусмислено показват условността на директивата, тоест зависимостта й от наличието на конкретно условие. В първото Хитлер съвсем категорично заявява, че заповед за нападение над Съветския съюз ще даде, само ако е необходимо. Във второто абсолютно ясно е посочено, че този план е само предпазна мярка, която може да бъде задействана единствено при наличието на определено обстоятелство – промяната на отношението на СССР към Германия от приятелско (по това време двете страни са съюзници) към враждебно. Поставянето на плана в действие означава, че в някакъв момент условието се е появило, тоест Русия е предприела неприятелски действия спрямо Германия. В какво са се изразявали тези действия от руска страна разбираме от логиката на събитията, подкрепена от фактите и документите. Огромното количество унищожени и пленени от германците вражески сили, въоръжение и бойна техника в непосредствена близост до границата, веднага след германското нахлуване, означава само едно – те са били подготвяни за нападение над Германия и затова са били изненадани и сварени напълно неподготвени за отбрана. Германците просто са ги изпреварили. Всички съветски планове, без никакво изключение, включително и последният известен от средата на май 1941 г., са били настъпателни и са предвиждали нападение над германските сили на тяхна територия. Затова няма абсолютно никаква причина да смятаме, че наличието на такъв значителен брой съветски бойни части в граничните райони е било с цел отбрана. Тяхното предназначение е било само едно – след завършване на съсредоточаването си да нападнат германците в гръб, докато ония са заети на западния театър на военни действия.

Като доказателство, че съветската военна доктрина е била изцяло настъпателна, ще приведем извадки от първия по хронологичен ред известен съветски оперативен план, който датира от 1 декември 1936 г.

„Без участието на Германия и без нейната пряка подкрепа, изправянето срещу нас на други граничещи ни държави е малко вероятно. Ние включваме Германия, Полша, Унгария и Финландия в агресивния антисъветски блок.
...
Да се нанесе поражение на противопоставящите се на СССР държави, провеждайки стремителна настъпателна операция с цел разгрома на техните въоръжени сили по части, за което:
а) основните усилия да бъдат насочени срещу германо-полските въоръжени сили с цел категоричният им разгром, имайки предвид нанасянето на унищожително поражение на поляците в първото пригранично сражение преди да получат подкрепа от немците, така че след това с всички сили да се нахвърлим на последните. Непосредствената задача на Червената армия е да овладее Виленския коридор от град Вилно (който е на полска територия – В.К.), а на юг да достигне с главните сили на фронтовете…
...
г) със започването на войната незабавно да бъдат започнати самостоятелни операции с всички сили на авиацията с цел да унищожат авиацията на противника на летищата за оперативно съсредоточаване, да прекъснат железопътното съсредоточаване на сухопътните сил, да парализират управлението в столичните центрове и работата на ключиви за отбрената промишлени предприятия, да не допуснат немски десанти в пристанищата на Прибалтика и повята на флота им във Финския залив.
д) едновременно с откриването на бойните действия от въздушните сили, да започне операция за нахлуване в основните направления... (следва изброяване на селищата и географските обекти, избрани за основни направления, всички от които се намират на чужда територия – В.К.) със задачата да унищожат частите за прикритие и да разстроят мобилизацията в граничната зона, да прекъснат съсредоточаването на основните сили на противника в предварително подготвените за прикритие позиции.
...
За осигуряване на внезапността на нахлуването, да се подготви скрита мобилизация (ГУС – големи учебни сборове) на частите и формированията, предназначени за тези операции…

Анализът на този документ изважда наяве истинските намерения на съветското командване. Подготовката за нахлуването в Полша и други държави трябва да бъде извършена чрез скрита мобилизация под формата на специално измислените за тази цел “Големи учебни сборове”, които са нищо друго, освен тайно мобилизиране на въоръжените сили на СССР. С обявяването им за “учебни” се цели да бъде заблуден противникът относно истинските замисли на съветската страна. Завършили своето разгръщане, те следва да нахлуят внезапно (“За осигуряване на внезапността на нахлуването, да се подготви скрита мобилизация”) на територията на противника, докато той все още не е приключил своята подготовка за военни действия. Първата им задача е “да унищожат частите за прикритие и да разстроят мобилизацията в граничната зона, да прекъснат съсредоточаването на основните сили на противника в предварително подготвените позиции за прикритие”. Частите за прикритие, които съветските войски трябва да унищожат в първия етап от войната, имат само една роля – да предпазват мобилизиращите се и съсредоточаващи се вражески войници. Което недвусмислено доказва, че съветското политическо и военно ръководство е планирало да нападне противниците си в най-уязвимата фаза на техните мероприятия – докато все още не са се организирали. Трябва да признаем, че това е съвсем разумен план, защото винаги е по-добре да изпревариш противника и да го нападнеш ти, вместо да чакаш той да нападне теб пръв. За съжаление на някои обаче този план напълно противоречи на официалната версия за планиращия отбрана Съветски съюз. Всъщност проблемът не е в самия план, а във фанатично вярващите в пацифизма на СССР негови поклонници, чиято единствена цел е да оправдаят на всяка цена Сталин, съратниците му и комунизма като цяло, включително и с лъжи, инсинуации и манипулации. Няма съмнение, че ако Съветският съюз беше успял да нападне пръв, същите тези комунистически и русофилски сектанти щяха да представят това като гениално решение на другаря Сталин, защото фанатиците не мислят и не поставят под съмнение действията на своя идол, а ги приемат като свещени и неподлежащи на обсъждане.

А в СССР по онова време за правилното възпитаване и насочване на новопостъпващите в армията офицери се грижи лично Сталин посредством речи, регулярно произнасяни в Кремъл пред випускниците на военните академии по случай завършването им на висшите военни учебни заведения. Изказванията му на такива мероприятия са ключови за ръководството на Червената армия, защото задават тона и стратегическата посока на развитие на въоръжените сили. Последната преди войната такава реч, произнесена от него на 5 май 1941 г.,(48 дни преди войната), е показателна и заслужаваща особено внимание, тъй като директно указва за какъв точно тип война трябва да се готвят червеноармейците и цялото общество.

Сталин:
“Мирната политика осигури мир за нашата страна. Мирната политика е нещо хубаво. За известно време следвахме отбранителна линия, докато не превъоръжихме армията си и не я снабдихме с модерни оръжия.

И сега, след като реконструирахме армията си, оборудвахме я с техника за съвременен бой и станахме силни, трябва да преминем от защита към настъпление.

Защитавайки страната си, трябва да действаме настъпателно. Трябва да преминем от защита към военна политика на настъпателни действия. Трябва да преструктурираме образованието, пропагандата, агитацията и пресата си в настъпателен дух.

Червената армия е модерна армия, а модерната армия е настъпателна армия.”

Едва ли има по-добро доказателство за нападателната целенаправленост на Червената армия от признанията на самия Йосиф Висарионович Сталин! Как неговите изказвания влияят върху подчинените му научаваме от маршал Жуков. През 1965 г. той казва следното в интервю за полковник Виктор Анфилов (преподавател във Военната академия на Генералния щаб) във връзка с плана за Стратегическо разгръщане на Червената армия от май месец 1941 г., части от който цитирахме:

„Идеята за предотвратяване на германско нападение дойде на мен и Тимошенко във връзка с речта на Сталин на 5 май 1941 г. пред завършилите военни академии (речта, цитати от която приведохме непосредствено преди този абзац – В.К.) в която той говори за възможността за офанзивни действия. Тази реч, в ситуация, когато врагът концентрира сили по нашите граници, ни убеди в необходимостта от разработване на директива, предвиждаща превантивен удар. На А. М. Василевски беше възложена конкретна задача. На 15 май той докладва проекта за директива на народния комисар и на мен. Ние обаче не подписахме този документ, като решихме първо да го докладваме на Сталин.“

Според Жуков, Сталин отхвърлил плана за изпреварващ удар от съветска страна срещу германците, защото се страхувал да не ги провокират с тези действия. Изказването му идва като потвърждение на тезата, че в Съветския съюз са знаели за германските приготовления и от своя страна са планирали нападение, както и че Сталин е считал, че моментът не е подходящ за такова, тъй като германците далеч не са готови за война със СССР и това ще даде възможност на последния да организира по-добре силите си за предстоящия сблъсък и да ги нападне пръв в подходящ за него момент. Разбира се, ние не можем да се доверим напълно на Жуков (нито на Анфилов), защото маршалът е силно заинтересован да не се знае за истинските, нападателните намерения на Съветския съюз. Той удобно пропуска факта, че съветското военно офанзивно планиране против Германия започва много преди съставянето на този план (който е само продължение на серията от такива) и преди речта на Сталин.

В книгата си „Спомени и размисли“ Жуков директно обвинява, че

„И. В. Сталин допусна непоправима грешка, като се довери на лъжливи сведения, идващи от съответните органи.“

Като пример за такива неверни сведения маршалът привежда изводите в доклада на Началника на разузнавателното управление към Генералния щаб генерал Ф. И. Голиков от 20 март 1941 г. В края на документа Голиков прави две заключения:

„1. Въз основа на всички горепосочени твърдения и възможните начини на действие тази пролет, смятам, че най-вероятният момент за започване на действия срещу СССР би бил след победата над Англия или след сключването с нея на почетен за Германия мир.

2. Слуховете и документите, сочещи неизбежността на войната срещу СССР тази пролет, трябва да се разглеждат като дезинформация, произтичаща от британското и може би дори германското разузнаване.“

Вероятно Сталин се е доверил точно на такъв род сведения, просто защото съвпадат с неговото становище и неговите аспирации. Както казва старата истина, „най-лесно се лъже този, който иска да бъде излъган“ и, възможно, хитрият стопанин на Кремъл е паднал в този капан, защото в крайна сметка никой не е безгрешен. А може би е бил подведен от ефекта на ехо камерата, който самият той е предизвикал. Както в затворено пространство с подходяща акустика (зала, камера, пещера), където издадените от нас звуци се отразяват в стените му и се връщат към нас, когато човек е обграден с хора, които мислят като него, или които, бидейки негови подчинени, му казват онова, което иска да чуе, той ще получава, подобно на ехо, едностранчива информация, съобразена с мнението му. Редките противоположни данни ще му изглеждат неестествени и изфабрикувани със злоумишлени намерения. Точно такъв изглежда случаят с игнорирането от страна на Сталин на силните сигнали, предвещаващи нападение от западния съсед. В същото време неговите подвластни Жуков (Началник на Генералния щаб) и Тимошенко (народен комисар, тоест министър, на отбраната на СССР) правилно схващат германските намерения и дори предлагат план за предварването им посредством изпреварващ, превантивен удар по силите на Вермахта, съсредоточени в близост до съветската граница. Уверен в правотата си, Сталин пренебрегва предупрежденията и проектите, противоречащи на становището му, и налага продължаване и удължаване на подготовката за нападение над Германия до пълната готовност на съветските въоръжени сили, смятайки, че германците са неспособни да ударят СССР в близко време. Това е фатална грешка, струваща извънредно скъпо на съветския народ.

В своите мемоари (“Спомени и размисли”) Георгий Жуков излага за пореден път мотивите на Сталин за отхвърляне на възможността Германия да нападне Съветския съюз.

„И. В. Сталин ни убеждаваше, че хитлеристка Германия се е ангажирала за дълго време, като се е замесила във война с Франция и Англия, и ще излезе от нея толкова отслабена, че ще са й необходими много години, за да рискува да започне голяма война със Съветския съюз. Междувременно нашата страна ще стане значително по-силна икономически, ще усвои присъединените към Съветския съюз балтийски държави, Западна Беларусия, Западна Украйна и Молдова и ще завърши изграждането на укрепени рубежи по новите държавни граници.“

Сталин:
“Германия е затънала до гуша във войната на Запад и вярвам, че Хитлер няма да рискува да си създаде втори фронт, нападайки Съветския съюз. Хитлер не е такъв глупак, че да не разбере, че Съветският съюз не е Полша, не е Франция, дори не е Англия, нито дори всички те взети заедно.”

Хитлер наистина не е глупак. Затова още в края на 1940 г. нарежда да бъде изготвен план за евентуална война със Съветския съюз, който план, както показва хитлеровата директива, ще влезе в действие, само ако последният предприеме застрашаващи Германия мерки. Тоест план “Барбароса" на практика е резервен вариант, а не заповед за задължително започване на военни действия срещу СССР. Можем да го сравним с предпазните мерки в случай на пожар. Вие не искате пожар, нямате намерение да палите пожар, но имате благоразумието да извършите предварителна подготовка, в случай, че възникне такъв, защото ако не сте подготвен по-отрано, после ще бъде късно.

В следващия цитат ще видим как, едва ли не в последните мигове преди нападението, Сталин реагира на данните, които не съвпадат с гледната му точка. Само пет дни преди войната, на 17 юни 1941 г., Народният комисар по държавна безопасност (началник на КГБ) на СССР В. Меркулов, тоест съвсем не случайна фигура, изпраща специално секретно съобщения до Сталин, съдържащо информация от германски източник, работещ в Щаба на авиацията на Третия райх, което съдържа следното предупреждение:

„Източник, работещ в щаба на германските военновъздушни сили, съобщава:

Всички германски военни мероприятия по подготовката за въоръжено нападение срещу СССР са напълно завършени и удар може да се очаква по всяко време.

Сталин трябва да е бил много разгневен от това съобщение, защото е поставил нецензурна резолюция директно върху документа:

„До другаря Меркулов.
Можете да изпратите вашия „източник“ от щаба на германските военновъздушни сили на *** майка. Той не е „източник“, а дезинформатор. Й. Ст.“

Буквалният израз, използван от Сталин, е „к еб-ной матери“, съкращение от „к ёбаной матери“. Предполагам всеки, дори и незапознат с тънкостите на руския език, може да се досети какъв е смисълът на тази фраза. Убеден в своята непогрешимост и вярвайки, че въпросното съобщение е английска дезинформация, целяща да подтикне СССР към война с Германия, докато последната няма да посмее да воюва на два фронта, Сталин отхвърля всички сигнали и предупреждения за предстоящия германски удар, до който всъщност остават броени дни.

Картите с разположението на съветските части в граничната зона сочат, че процесът на стратегическо съсредоточаване и разгръщане на Червената армия в навечерието на съветско-германската война е започнал и се извършва в съответствие със “Съображения към плана за стратегическо разгръщане…” от средата на май 1941 г., което е най-силният аргумент, че този план е бил приведен в действие, с някои поправки. Без съмнение той е бил съобразен с мотивите на Сталин за неподготвеността на германците и поради това началото на съветското нападение е било отложено до пълната готовност на Червената армия. Това решение обаче е било фатално, защото германците са проумели съветските замисли, подготвили са се по-бързо от руснаците и са ги нападнали, сварвайки ги неподготвени.

В тази обстановка на всеобща еуфория, агресивна войнственост и самодоволен оптимизъм, обхванали съветското ръководство с оглед на благоприятните перспективи, генерал Жуков е един от малцината, запазили хладнокръвие и благоразумие. По време на цитираното по-горе разширено заседание на Политбюро на ЦК на Комунистическата партия от 24 май 1941 г. след своето изказване Сталин дава думата на Жуков.

Жуков:
“...Важен проблем е изграждането на укрепени линии по държавната граница и състоянието на шосейните и черните пътища… Строителството на укрепените райони не е завършено и от тази гледна точка новата граница е изключително уязвима. В тази връзка считам за свой дълг да заявя, че разоръжаването на укрепените райони по старата ни граница (Жуков има предвид границата, съществуваща до подялбата на Полша между СССР и Третия райх през 1939 г. – В.К.), както е предложено от другарите Кулик, Шапошников и Жданов, е очевидно грешка. Те все още могат да бъдат полезни.

Сталин: Наистина ли мислите, че ще отстъпваме до старата граница?

Тук се намесва Ворошилов (по това време член на Политбюро на ЦК на Партията, а до май 1940 г. – Народен комисар по отбраната – В.К.), който опонира на Жуков:

Другарят Жуков очевидно надценява бъдещия враг и подценява нашите сили.

Жуков: Всичко може да се случи във война, другарю Сталин. Свикнал съм винаги да се готвя за най-лошото. Тогава няма изненади. Що се отнася до забележката на другаря Ворошилов, неговото подценяване на врага вече струваше скъпо на нашите въоръжени сили по време на Финландската кампания.

Сталин: Значи Вие смятате, другарю Жуков, че разоръжаването на старите укрепени райони, за да се използват извадените от тях оръжия за оборудване на укрепени райони на новата граница, не е уместно? Прав ли съм?

Жуков: Абсолютно прав, другарю Сталин.”

В този момент проличава здравомислието и рационалната предпазливост на ген. Жуков, който не споделя бодрия и лекомислен ентусиазъм на своите партийни и военни колеги и пледира за повече осторожност и за предвиждане на предпазни мерки в случай, че военните действия не се развият според предварителните разчети и се налагат отбрана и отстъпление. А знаем, че такива наистина се налагат, но те по никакъв начин не са предвидени и липсва каквато и да е подготовка за тях.

Както казахме, всички известни съветски планове, от първия до последния, са издържани в нападателен дух и никой от тях не съдържа резервни варианти в отбранителен смисъл. Това се отнася и за последния известен такъв план, този от средата на май 1941 г., част от който цитирахме в началото на този материал. В него съвсем ясно е определено, че:

„Първата стратегическа цел на операциите на Червената армия е да разгроми основните сили на германската армия...“;

„Следващата стратегическа цел е: чрез атака от района на Катовице в северна или северозападна посока, да се разгромят големите сили на Централното и Северното крило на германския фронт и да се поеме контрол над територията на бивша Полша и Източна Прусия.“



Карта, приложена към „Плана за стратегическо разполагане на въоръжените сили на СССР в случай на война с Германия и нейните съюзници“, 15 май 1941 г.

Съдържащите се в плана указания, както и картата, приложена към него, не оставят никакво място за съмнение, че намеренията на съветските ръководители не са били да се отбраняват, а да водят настъпателна, агресивна, завоевателна война, инициатор на която ще бъде Съветският съюз. И ако германците не бяха прозрели съветските замисли, или бяха пропуснали важния момент, червената лавина щеше да се стовари върху тях и да ги смаже. Нараствайки, тя щеше да премаже цяла Европа, а след нея – и целия свят, превръщайки го в съветски концлагер, в който милиарди хора щяха да загубят свободата си, а стотици милиони – живота си. Затова можем да заключим, че превантивните действия на германците срещу СССР, без значение каква е била мотивировката зад тях, предотвратяват случването на този мрачен сценарий. Непредвиден резултат от Втората световна война, част от която е съветско-германската война, е разпадът на империите и краят на колониализма. Това позволява създаването на глобална търговска и икономическа мрежа, благоприятстваща движението на хора и обмена на стоки, ресурси, капитали и идеи. От този процес печели световното население, което става по-свободно, по-здраво, по-грамотно и по-богато от когато и да било в историята. В този смисъл войната, освен негативните въздействия и последици, характерни за всяка война, има и огромен положителен ефект, от който се облагодетелства цялото човечество, което никога преди не е преживявало толкова продължителен период на неспирен прогрес и благополучие при толкова малко военни конфликти.

Литература:

Краткая запись выступления И.В. Сталина на выпуске слушателей академий Красной Армии в Кремле. 5 мая 1941 года
https://docs.historyrussia.org/ru/nodes/148105-kratkaya-zapis-vystupleniya-i-v-stalina-na-vypuske-slushateley-akademiy-krasnoy-armii-v-kremle-5-maya-1941-goda#mode/inspect/page/1/zoom/4

Fall Barbarossa
https://de.wikisource.org/wiki/Fall_Barbarossa

Упущенный шанс Сталина. Советский Союз и борьба за Европу: 1939-1941.
https://militera.lib.ru/research/meltyukhov/index.html

 
Три плана товарища Сталина
https://berkovich-zametki.com/2010/Zametki/Nomer8/Solonin1.php

Схема стратегического развертывания вооруженных сил СССР на случай войны с Германией и ее союзниками
https://www.prlib.ru/item/1323488

Первый удар
https://www.solonin.org/article_pervyiy-udar

К наступлению готовы…
https://rodina-history.ru/2025/11/17/k-nastupleniiu-gotovy.html

Непроизнесенная речь Г.К. Жукова (май 1956 года)
https://grachev62.narod.ru/stalin/t18/t18_279.htm

Беседа Секретаря ВКП(б) И.В. Сталина с послом Великобритании в СССР Р.С. Криппсом в Кремле
https://www.alexanderyakovlev.org/fond/issues-doc/1010652

Сталин И.В. Выступления на расширенном заседании Политбюро ЦК ВКП(б) (конец мая 1941 года)
https://grachev62.narod.ru/stalin/t15/t15_03.htm

Из дневника Генерального секретаря Исполкома Коминтерна Г.М. Димитрова
https://www.alexanderyakovlev.org/fond/issues-doc/1012181

Отчетный доклад XVII съезду партии о работе ЦК ВКП(б) 26 января 1934 г.
https://www.marxists.org/russkij/stalin/t13/t13_46.htm

И.В. Сталин. Речь на пленуме ЦК РКП(б) 19 января 1925 г.
https://www.marxists.org/russkij/stalin/t7/plenum_tsk2.htm

Спецсообщение В.Н. Меркулова - И.В. Сталину о военных приготовлениях Германии
https://www.hrono.info/dokum/194_dok/19410617merk.php

Жуков Г.К. Воспоминания и размышления. T.I.
https://loveread.ec/read_book.php?id=12555&p=90

Соображения к плану стратегического развёртывания сил Советского Союза на случай войны с Германией и ее союзниками
https://docs.historyrussia.org/ru/nodes/181233-soobrazheniya-po-planu-strategicheskogo-razvertyvaniya-vooruzhennyh-sil-sovetskogo-soyuza-na-sluchay-voyny-s-germaniey-i-ee-soyuznikami-narodnyy-komissar-oborony-soyuza-ssr-locale-nil-i-v-stalinu-may-1941-g#mode/inspect/page/1/zoom/4