У нас е общоприето схващането (насадено и затвърдено от родната историография), че българската държава е създадена през 681 година. То се основава на договора, сключен между Византия и българите през тази година. Идеята зад това гледище е, че щом византийската империя е сключила договор с нас, значи или вече е имало българска държава, или със самия акт на сключване на договора се признава нейното създаване. Изхождайки от нашите съвременни представи, ние приемаме, че понеже международните договори се подписват между равноправни държавни субекти, това означава, че България следва да е равнопоставена на Византия страна по визирания договор. Тъй като последният не е наличен и следователно не е възможно да черпим сведения директно от него, се налага да тълкуваме това събитие в общия за византийската политика контекст.

Подписването на споразумения с околните народи е последователна политика на Константинопол, чрез която управляващите там се опитват да регулират отношенията си с тях и да ги държат в своята орбита. И тук се появява най-големият проблем за нашата историография. Защото византийските императори са сключвали договори не само със суверенни държави, но и с всякакви племена и народи, които към момента на подписването на договор с Византия не са имали държавност, а някои не са имали такава нито преди, нито след това, тоест изобщо.

Какво ни казва това? Преди всичко, че актът на подписване на договор с Византия по никакъв начин не може да служи като доказателство за съществуването на държава, тъй като империята е сключвала договори и с много племена, на които дори се е задължавала да плаща. Този факт нито отрича наличието на българска държава, нито го потвърждава, а само ни предупреждава да бъдем осторожни при интерпретирането на историческите събития и да не се поддаваме на емоции и сантименти, защото истината не се влияе от тях.

Косвени улики какво е представлявала българската държава в първия век (и дори малко повече) от нейното потенциално създаване (което, както видяхме, изобщо не е доказано) можем да черпим от злополучния поход на Никифор I Геник през 811 година. Археологическите данни и писмените извори свидетелстват, че няколко дни преди да бъде убит от воините на Крум, византийският император е завзел столицата на българите Плиска и, забележете (!), опожарил нейните сгради и крепостни стени. Както се досещате, това е било възможно, само защото всички тези съоръжения са били изградени от… дървен материал. Има необорими доказателства, които недвусмислено удостоверяват този факт.

Излиза, че 130 години от основаването на българската държава нейната столица представлява по-скоро стан на степен народ, чиито здания (включително и ханския дворец) и отбранителни стени са дървени. Археолозите отдавна са открили техните останки и безспорните следи от опожаряването им. Тоест великият хан Крум е обитавал дървен сарай, заобиколен от дървени къщи и предпазван от дървена ограда, тоест палисада. По подобен начин са устройвали лагерите си вождовете на народите, скитащи из безбрежните степи, много от които също са се наричали ханове и не са имали държавност.

От всичко това не могат да бъдат правени каквито и да било категорични изводи, което показва слабостта на хипотезата за създаването на българската държава през 681 г., която не е подкрепена нито от изворови, нито от археологически данни. Нейните постановки са изцяло тълкувателни и хипотетични и нямат абсолютно никаква доказателствена стойност. Може би нови извори и археологически находки ще хвърлят повече светлина върху разглеждания период, защото съществуващите не позволяват да правим сигурни и окончателни заключения. Въз основа на това можем да кажем, че 681 г. като дата на основаване на българската държава е изключително спорна и не бива да се приема като неопровержим факт, а само като недоказано предположение, което предстои да бъде потвърдено или опровергано. 

Литература:

Плиска, "Крумов дворец" и Голям дворец
https://historicalcities.narod.ru/photo_Pliska_Gol_dvorez.html 

Столиците и градовете на българските царе и патриарси
https://www.tourism.government.bg/en/tourist-destinations/2309/2314 

Дървената Плиска респектирала чужденците
https://www.standartnews.com/turizam/darvenata_pliska_respektirala_chuzhdentsite-197934.html 

Плиска
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BB%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0 

Плиска, Строителни материали и декорация
https://historicalcities.narod.ru/photoPliskaGolBazUkrasa.html

Дворецът на хан Крум в Плиска
https://tretavazrast.com/2023/08/13/%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B5%D1%86%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D1%85%D0%B0%D0%BD-%D0%BA%D1%80%D1%83%D0%BC-%D0%B2-%D0%BF%D0%BB%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0/