ГРЕШКАТА НА МАКС ВЕБЕР, ИЛИ ПРОИЗХОДЪТ НА СЪВРЕМЕННИЯ КАПИТАЛИЗЪМ

Автор: Виктор Кордон 

През 1905 година немският социолог, философ, историк и политически икономист Макс Вебер издава своя труд “Протестантската етика и духът на капитализма”. В него авторът прави анализ на въздействието на религията върху капиталистическото устройство на обществото. Една от основните идеи на Вебер е, че именно Протестантството, с неговата специфична трудова етика, представлява най-благоприятната среда за икономически дейности от капиталистически тип, от което той прави извода, че капитализмът е следствие от Протестантството. Главните тези на Макс Вебер влизат в противоречие с марксистката доктрина, която постулира, че обществените идеи, процеси и трансформации са просто отражение на битието, тоест материалното предшества и предизвиква идеите. Според Вебер материалната среда и съзнанието взаимодействат и влияят едно на друго, тоест хората, обществата не са пасивна и инертна маса, задвижвана само от материални основания, а активен фактор, който не само се влияе от околната среда, но и сам й въздейства енергично. Следователно взаимодействието между човека и заобикалящата го среда е двупосочен процес на взаимно влияние. 

За Вебер концепцията на марксизма, че капитализмът е задвижван единствено от алчност и егоизъм, отразени в преследването на печалби, е невярна, защото идеалите на протестантската религия за стремеж към самоусъвършенстване, инициативност и трудолюбие, заложени единствено в нейните канони (и в никоя друга религия), лежат в основите на усърдието, с което протестантите полагат усилия и грижи за своите икономически дейности, както добрите земеделци се грижат за нивите си, а добрите животновъди – за добитъка си. В това той вижда връзката между протестантската религия и капитализма.

В мой материал, озаглавен “Прав ли е Маркс, че битието определя съзнанието?”*, разглеждам тази проблема и съм се постарал да оборя марксовото твърдение с достатъчно аргументи и примери, включително и от неговите собствени писания и умозаключения. Впрочем, целият цитат е: „Не съзнанието на хората определя тяхното битие, а напротив, тяхното обществено битие определя тяхното съзнание” (из „Към критика на политическата икономия”, 1859)

Наистина, становището, че “битието определя съзнанието” е проява на груб материализъм и е твърде опростено и едностранчиво, защото изключва напълно човешкото съзнание като движеща сила (по-точно една от движещите сили), приемайки хората за лишена от собствена мисъл и инициатива безидейна тълпа, мотивирана само от материални стимули. Но това означава ли, че Макс Вебер е прав?

Нека изследваме тази материя в историческа перспектива. 

 След падането на Западната римска империя се разпада и престава да функционира цялата политическа, административна, транспортна и икономическа система, създадена и контролирана от Рим. Това води до колапса на градовете и много от тях изчезват, а други се свиват до обикновени села. Нужни са столетия, докато започнат да се появяват нови градски центрове и се изградят нови търговски и културни връзки между тях. Специално в новопоявилите се германски градове местната управа (състояща се основно от заможни и влиятелни търговци, тоест от представители на същото общество, само че по-състоятелни) наред с всички други обществени норми, налага сериозни ограничения върху парадирането с дрехи аксесоари и други предмети на лукса (Виж “Градският въздух прави човека свободен. Сборник с документи и материали за средновековния европейски град”, 1995 г.). Това, от една страна, възпитава скромност в поведението и облеклото, и, от друга страна, принуждава притежателите на “излишни” средства да ги спестяват и влагат в полезни дейности, а не в луксозни, тоест ненужни стоки. Така у германеца** се напластяват с течение на времето пестеливост, умереност на нравите и маниерите и благоразумно разходване на наличните средства, което в крайна сметка е полезно както за него самия, така и за обществото като цяло. Но за да се случи това, значи то не е било напълно чуждо на германския гражданин, а е отговаряло в значителна степен на неговата вътрешна настройка. Затова може да се каже, че той не е открил тепърва тези норми, а само ги е доразвил, защото те са били залегнали дълбоко в неговите характер и душевност. 

На по-късен етап тези характерни за германците черти се проявяват под формата на естествена непоносимост към отличителните за католицизма показна пищност, разточителство, продажбата на индулгенции, симонията (продажба и покупка на висши свещенически санове, а в по-широк смисъл всякакъв вид търгуване с духовни ценности) и много други очебийни отклонения. Мартин Лутер синтезира и формулира възмущението на мнозинството от германците в своите 95 тезиса, които демонстративно заковава на вратата на катедралата във Витемберг през 1517 година. С това започва Реформацията и впоследствие се трансформира в нова християнска деноминация, известна като Протестантство. Лутер изобщо не е имал намерение да създава нова фракция или да премахва католицизма, а само да реформира последния. Категоричният отказ и агресивният отпор на църковните дейци и католическите владетели (напълно очаквана реакция от тяхна страна) довежда до открита конфронтация и отцепване на недоволните в отделно религиозно тяло в рамките на Християнството. По този начин Протестантството изкристализира по съвсем естествен път от духовните недра на германските общества, въплъщавайки техните иманентни ценности и потребности и без съмнение е чисто германска рожба. Поради тази причина е некоректно и съвсем погрешно да се разглежда Протестантството като нещо отделно, като самостоятелен субект, съществуващ извън контекста на германското начало и германската среда, който е способен независимо да създава неща, включително и капитализма. То, Протестантството, е етап от германската обществена еволюция, чийто следващ стадий е капитализмът от съвременен тип. 

Капитализмът не е модерно изобретение, а е присъствал в различни епохи и сред различни общества. Винаги е имал свои специфики, съответстващи на епохата, географските дадености, нивото на материално и технологично развитие и манталитета на практикуващите го. Тоест съвременният капитализъм е различен от капитализма в Древна Елада и този в италианските градове-републики, но на всички тези места и във всички тези времена той притежава необходимите за дефинирането му като такъв основни черти. По същия начин републиките, съществували през различните векове и хилядолетия, са имали своеобразни особености, но все пак си остават републики, независимо от наглед големите различия между тях, благодарение на присъщите на всяка републиканска форма на управление главни типични свойства. 

В този смисъл, германците не са изобретили капитализма, той се е появявал и проявявал и в други общества и епохи вследствие на благоприятни условия. Такива подходящи условия се появяват и в германската сфера, където капитализмът избуява в най-голяма степен и откъдето се разпространява из целия свят, с малки изключения. Но докато при другите той е привнесен отвън и донякъде е сурогат, чуждо тяло, при германците е естествен продукт на техния психологически конструкт. 

Глобалната икономическа система, базирана на капиталистическите отношения, е следствие от появата на капитализма в германския свят и разпространяването му от германците (основно англичани, холандци и немци, но и представители на другите германски народи) във всички възможни кътчета на планетата. Затова германците се справят много добре в неговата среда, но все пак не са единствените. Има и други народи, които извличат изгоди от съществуващата световна търговска и финансова мрежа. И всички те притежават подобни на германците характеристики – трудолюбие, дисциплинираност и отговорност (тук изключвам паразитиращите общества, които се облагодетелстват на чужд гръб). Всички си приписват тези качества, но малцина ги притежават реално. Тези, у които липсват, не успяват да се справят ефективно, не съумяват да извлекат ползи от предоставените им възможности и поради това изостават в развитието си, което се отразява негативно на икономическите им показатели и стандарта на живот. Защото капитализмът изисква усилен труд, упоритост, инициативност и поемане на лична отговорност. Последното е изключително важно в условията на действащи капиталистически отношения и затова обществата, на които то не е присъщо, не могат да постигнат значими успехи и винаги ще бъдат в периферията на тази система, докато тя съществува. 

Вебер е прав, че капитализмът възниква в протестантските общества, но това далеч не означава, че е продукт на протестантството (или на протестантската етика, както е у Вебер). Да, едното се появява преди другото, но това не означава, че го причинява.

"Преди това" не означава непременно "поради това"! Някога хората са смятали, че когато нощно време е облачно и вали дъжд, появата на Луната води до спиране на валежите. В действителност дъждът спира, когато вятърът разсее облаците, при което се появява и Луната, тоест и двете са следствия от конкретна причина, а именно движението на въздушните маси. Друга подобна заблуда е било вярването, че ако в дървен сандък се поставят стари дрехи и трици, от тях ще се родят мишки. Ние знаем обаче, че мишките не се самозараждат нито при тези, нито при каквито и да е други обстоятелства, а са привлечени от подходящите условия в сандъка, които им осигуряват храна, топлина и известна сигурност - идеална среда за създаване на потомство. 

В случая с Протестантството и капитализма ситуацията е сходна (макар и не точно същата) – и двете явления са следствия от фактори, които ги причиняват и от благодатната почва, която им позволява да се зародят, развият и избуят. Мисля, обаче, че най-подходящо е сравнението с добре поддържана овощна градина, която дава качествена продукция. Ясно е, че за да се родят хубави плодове, са необходими няколко фактора – подходящи климатични условия, добри плодни дръвчета и нужната обработка на почвата. Климатът е външен фактор, над който нямаме контрол и който оказва влияние не само върху тази, а и върху много други градини. Но само тази ражда толкова хубави плодове! За това следователно роля имат останалите фактори, тоест грижата на добрия стопанин за поддържането на градината и засаждането на плодоносни дръвчета, подходящи за климата и почвата. Всички останали градини в региона разполагат със същите климат и почва, но продукцията им не е толкова качествена, което означава, че причината е в усилията, полагани от стопаните на тази градина. По подобен начин стоят нещата и с капитализма – неговите семена са били посети на много места, но само в протестантската градина са израснали най-хубавите дървета, даващи най-качествените плодове. Защото стопаните на тая градина – германците – са създали най-добрите условия за това! Протестантството в случая можем да сравним с начина, по който се обработва земята – той е изключително важен, но зад него стоят хората, които, въоръжени със своите знания, опит, умения и трудолюбие, полагат неуморни грижи за своето стопанство, което им се отплаща с прекрасни плодове. 

Затова можем да кажем, че Макс Вебер се е движел в правилната посока, но не е успял да стигне до края, до същността на материята, изследвана от него. 

За да разберем естеството на разглежданата тема, непременно трябва да вземем предвид това, че Протестантството, макар и сега да е разпространено навсякъде по света, първоначално се ражда и после се разпространява основно из германския ареал, което може да се приеме като свидетелство, че то е възникнало в тази среда и е получило масов прием точно там, именно защото отговаря на душевността на германците. Тоест Протестантството е външният израз, еманацията на вътрешния мир на германската народност. С други думи, Протестантството е продукт на германския колективен дух. По същия начин съвременният капитализъм е продукт на същото характерно за германците обществено съзнание, изразяващо се в трудолюбие, привързаност към реда и законността, дисциплинираност, отговорност, организираност, предприемчивост, иновативност, борбеност, усърдие, постоянство, прецизност, прозорливост, адаптивност. Успехите на германските народи в усвояването и облагородяването на нови, неизследвани, диви и некултивирани райони навсякъде по света, на най-различни географски ширини, са доказателство за тяхната неизчерпаема градивна енергия и държавническо чувство. Точно това ни кара да заключим, че капитализмът, също като Протестантството, е плод на германския манталитет, доказал през вековете своята съзидателна сила и интелектуален потенциал. 

Неслучайно именно Мартин Лутер, член на германския етнос, се е противопоставил на злоупотребите и корупцията в Католическата църква, която, бидейки без конкуренция и опозиция, се покварява и извращава, превръщайки се в антипод на христовата вяра. Може да се каже, че той е изразявал мнението на болшинството от германското население, защото неговото начинание намира добра почва именно сред германските народи и рядко извън тях. Докато другите са приемали равнодушно разложението на Католическата църква, германците са негодували срещу нейните прегрешения и са искали да ги прекратят. Движението на Лутер идва от дълбините на германското общество и изразява осъзнатото становище или интуитивното усещане на широките народни маси и дори на висшите слоеве. Тоест то е общонационално, общогерманско движение и следователно е рожба на германския ген. След това Протестантството става благоприятна среда за развитието на нови икономически отношения, от които се появява капитализмът в съвременната му форма. В този смисъл капитализмът наистина има корени в протестантството, но това е само част от картината. В действителност протестантството нямаше да съществува без специфичната атмосфера в германското лоно, което е неговото рождено място. 

Да приемем тезата на Макс Вебер, според която протестантството е създало капитализма, е все едно да приемем, че постиженията на древен Рим са продукт на римската религия. А в действителност и римската религия, и духовните и материални достижения на Вечния град са родени от гения на римския народ. По същия начин протестантството и капитализмът от съвременен тип са рожби на германските народи. 

Можем да определим религията като система от вярвания, тоест от идеи. Тогава според Вебер излиза, че идеите са породили капитализма. Само че в реалния живот не идеите предизвикват някакви социални явления и процеси, а самите идеи възникват в умовете на хората под влияние на някакви фактори. Следователно не религиите карат хората да действат по един или друг начин, а реакциите на хората са предопределени от съответните условия в обществото, които пораждат определени настроения и стремежи, от които се появяват и религиите. Тоест идеите, в това число и религиите, са реакция на субектите на дадени обстоятелства, които ги принуждават да мислят и действат по съответен начин. От това следва, че Протестантството, в частност, е следствие от специфични фактори, възникнали и съществуващи единствено сред германските народи, което определя и неговата уникалност. Същото се отнася и за последната версия на капитализма, която е възникнала само в пространството, населявано от германците (под "германци" тук се имат предвид народите от германската етнолингвистична група). Във всички останали места, в които днес съществуват капиталистически отношения, те са били привнесени, а не са били породени там. 

Протестантството (като всяка религия) е съвкупност от идеи, а идеите са продукти на човешката мисловна дейност. Генерираните и акумулирани от нас идеи също могат да ни влияят, но не като автономни субекти, намиращи се извън нас, а като част от процес, при който нашите собствени мисли, съчетани с чужди идеи, ни водят до решения и действия. Затова трябва да гледаме на Протестантството не като на самостойна чужда сила, откъсната от обществените процеси и способна да ни направлява отвън, а като на резултат от вековното духовно и материално развитие на германските общества. В тази светлина Протестантството не е началото, първоизточникът на процеса, довел до капитализма, а част от този процес, инструмент на германския дух за постигане на по-високо ниво на усъвършенстване. Пример за това са протестантските общества, които са единствените, достигнали до разбирането, че робството е неморално, и не само развиват тази концепция теоретично, но и я прилагат на практика, ставайки също единствените, които премахват робството. И след като отстраняват робския институт първоначално от собствените си селения, те правят всичко възможно, за да принудят, дори и със сила, останалите да сторят същото. Така на тази порочна практика е сложен край именно благодарение на протестантската етика, която всъщност олицетворява германската иманентна нравственост. 

Капитализмът се съотнася към протестантството приблизително както борбата за българска църковна независимост към българското Възраждане – едното предшества другото, но да се твърди, че заслуга за църковната ни независимост има Възраждането, означава да се пропуска основното, а именно, че и двете са функция на възкръсналия български национален дух, стремящ се към цялостно освобождение. По същия начин протестантството и капитализмът са функции на германския борбен, деятелен и предприемчив характер, който търси чрез тях себеизява и възможност да реализира способностите и дарованията си. 

Това идва да покаже, че теорията на Макс Вебер не е пълна и завършена, защото не взема предвид най-важния фактор в цялото уравнение – германския дух, който стои в основата на всичко, разглеждано тук – Протестантството, капитализма и дори демокрацията, която е следствие от капиталистическите взаимоотношения. Слабото място на веберовата хипотеза е в това, че тя обяснява произхода на капитализма с Протестантството, но не обяснява откъде произлиза самото Протестантство. Все едно да се твърди, че детайлите се създават от струга, без да се вземе предвид човешкият фактор, който е създал и самата металообработваща машина, и материалите, с които работи, и енергията, която използва, и проекта за детайлите, и необходимостта от изработването им. Тоест стругът и останалите елементи, участващи в процеса, са само прости инструменти, средства и материали, чрез които човек осъществява своя замисъл. Това е пример, който показва, че Протестантството е само инструмент на германския съзидателен дух за цялостно развитие, а не първопричината за капитализма. 

Бележки:

**Под “германци” навсякъде в този материал се имат предвид представителите на германската етнолингвистична общност – немците, шведите, норвежците, датчаните, холандците, значителна част от белгийците и швейцарците, люксембургците, лихтенщайнците, австрийците, англичаните, исландците, фарьорците и други. Техни производни са голяма част от американците и канадците, австралийците, новозеландците, бурите в Южна Африка и т.н.