Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
16.07.2011 20:00 - КРИТИКА НА ИДЕЯТА ЗА БОГ - първа част
Автор: kordon Категория: История   
Прочетен: 8661 Коментари: 22 Гласове:
8

Последна промяна: 09.02.2012 14:02

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

 Искам да уточня, че тук не се подлага под съмнение самото съществувание на Бог, а единствено библейската представа за Него, разширена и допълнена от християнските теолози и превърната в непоклатима и неприкосновена догма от църковната институция. Фундаменталният въпрос "има или няма Бог" не е в компетенциите на автора, поради което и не се повдига и разглежда в настоящото критично изследване.                                                                    

Основните положения, залегнали в представата за Бога, изградена в библейските писания, са че Той е всезнаещ, всевиждащ и всеможещ. Това е неделимата "света троица" от условия, на които трябва да отговаря "нещо" или "някой", за да претендира за божествения трон. Липсата дори и на едно от тях нарушава задължителния актив от качества, които детерминират Бог и го отличават от всички останали същества, независимо дали обитават земния, подземния или небесния свят. Казано по друг начин, Бог трябва да Вижда абсолютно всичко от миналото, настоящето и бъдещето; трябва да Може абсолютно всичко, при това да го прави безгрешно и безупречно и трябва да Знае също абсолютно всичко от началото на света до самия му край. Само този, който отговаря на всички тия специфични белези, може да бъде Бог, защото Той е Съвършен. Именно абсолютното съвършенство е основната специфична особеност, разграничаваща Бог от всички останали създания, които освен изначалното си несъвършенство, са и негови творения.         

 Освен това концепцията за Бог, въведена в употреба от Библията и установена от християнската богословска традиция, Го представя като създател на всички неща – на Вселената с всички небесни тела, на живата и неживата материя, на духа и на законите, според които функционира целият Всемир от най-малките градивни частици до най-големите космически обекти. Бог наблюдава и контролира всички явления и процеси в създадения от Него свят. Следователно Той е началото и края, Той е създателят и заличителят, Той е всичко и навсякъде, Той вижда, знае и може всичко, и нищо и никой не се ражда или умира, не се движи или стои неподвижно, тоест нищо не се случва извън Него и без Неговото знание и санкция. Принципът е, че който отговаря на тези ръководещи и първостепенни характеристики, Той е Богът, а всички останали сме Негови създания и се раждаме, живеем, мислим, постъпваме и умираме по Неговата воля и по Неговите закони.                                                                                                    

Това са основните компоненти, които моделират библейския образ на Бог, извън които всичко друго е ерес и противоречи на каноничните максими.  

Това вече не е стария възглед за езическите елински божества, притежаващи досущ човешки характери, недъзи и несъвършенства, които се различават от хората само по това, че са безсмъртни и обладават определени, непосилни за човека възможности (макар и това да не е малко). Тук става дума за класическия библейски Бог, за съвсем различна концепция, за напълно отделен модел.                                                                                                

Изхождайки от тези основополагащи за проумяването на библейския Бог постановки, които едва ли някой би оспорил, ние сме в правото си да заключим, че щом Бог е създател на всички неща и те съществуват по Неговите правила, значи Той е и първопричина за всичко случващо се в необятния Космос. А от това следва, че Той е ответствен за всичко, включително и за всички събития и явления на Земята. Тъй като Доброто и Злото са част от това Всичко,  съставен елемент от Божието дело, значи Той е отговорен и за тях. На какво основание тогава Доброто се приписва Нему, а Злото на други сили, мисля е резонен въпрос, който следва да се зададе на защитниците на тая теза.                                                                                        

Но ако все пак някой държи да освободи Господ от бащинство върху Злото, той трябва да признае, че щом То не е божие дело, значи е създадено от някой друг. Това означава, че този някой друг има поне същата сила и власт като Бог и може наравно с Него да създава неща по свое усмотрение, без да се съобразява с волята Му. Щом Бог не е могъл да се противопостави на този Някой, създал Злото в противоречие с Неговото желание, значи Господ не е всесилен, не е всемогъщ, значи Неговата сила е крайна и ограничена.                  

Ако някой създава нещо пряко божието желание, то този Някой не е ли по-силен от Бог (а дали не е и създател на самия Господ)?                                    

Ако някой прави нещо, с което ние не сме съгласни, но не можем да му се противопоставим и той продължава да го върши, не означава ли това, че той е по-силен от нас?                                                                                                        

А щом Този, когото наричаме Бог, не е творец на всичко и не е всемогъщ, то с какво право нему се приписват божествени черти и характеристики и с какво право се назовава Бог, след като не отговаря на едни от най-важните условия, поставени от самата Библия и от християнската теологическа традиция?

 Друг полемичен въпрос, който ще разследваме в следващата публикация, е учението за т. нар. „първороден грях”, вината и последствията от който се прехвърлят автоматически на всички живели и живеещи на земята хора по силата на наследяването на осъдената от Бога и повредена от греха човешка природа.




Гласувай:
8



1. allvin - Произход на злото е мистерия и това е казано ясно в глава 29 - ,,Произход на злото" от книгата на Елена Вайт ,,Великата Борба"
17.07.2011 14:10
Произходът на злото е мистерия:
,,За много умове причината за произхода и за съществуването на греха е
повод за голямо объркване. Хората виждат действието на злото с неговите
ужасни последици - нещастия и опустошения, и питат как е възможно да
съществуват те, когато владее Безкрайният в мъдрост, в сила и в любов.
Нещо, което не могат да си обяснят. Несигурни и съмняващи се, те стават
слепи за истините, открити ясно в Божието слово и важни за спасението.
С въпросите си за съществуването на греха някои се опитват да проникнат
в неоткритото от Бога познание. Затова не могат да разрешат своите
затруднения. Когато изразяват съмнение или несериозни възражения,
започват да ги представят като оправдание, за да отхвърлят думите на
Свещеното писание. Други пък не успяват да стигнат до задоволителен
отговор на големия проблем за злото, защото традиции и погрешни
тълкувания са затъмнили ученията на Библията за характера на Бога, за
естеството на Неговото управление и за принципите Му по отношение на
греха.
Невъзможно е да се обясни произходът и да се посочи причината за
съществуването на греха. И все пак, може да се разбере достатъчно както
за произхода, така и за крайната му участ, изявяващи напълно
справедливостта и добротата на Бога в цялостното Му отношение към
злото. В Свещеното писание няма нищо по-ясно от учението, че Бог в
никакъв случай не е бил отговорен за навлизането на греха във
вселената; че никакво произволно оттегляне на Божествената благодат,
никакво несъвършенство на Божественото управление не са дали повод за
възникването на бунт. Грехът е натрапен и за него не може да се посочи
причина. Той е тайнствен, необясним; да го извиняваме, означава да го
защитаваме. Ако бихме могли да оправдаем някак появата или причината за
съществуването му, би престанал да бъде грях.Единствената му дефиниция е дадена в Божието Слово:той е ,,престъпване на закона",действието на принцип,противопоставящ се на великия закон на Любовта - основата на Божественото управление."
цитирай
2. allvin - ,,Великата Борба"- Елена Вайт
17.07.2011 14:12
линк:http://www.amigosbg.com/forum/viewforum.php?f=59&sid=50b568c5569db8d1d015fdc9a4e3bd1c
цитирай
3. allvin - Линк и за някои други книги на Елена Вайт като ,,Патриарси Пророци";,,Пророци и Царе" и т.н.
17.07.2011 14:14
http://www.amigosbg.com/forum/viewforum.php?f=54
цитирай
4. kordon - от kordon до allvin
17.07.2011 18:28
Благодаря за изпратените линкове, които ще прегледам с интерес. Те ми дават възможност да се запозная с аргументите на своите опоненти, а може би дори да променят мирогледа ми. Кой знае...
цитирай
5. kordon - от kordon до allvin
17.07.2011 18:54
Все пак имам два въпроса. В посочения от Вас текст се казва следното:
"Грехът е натрапен..."
Първо, Кой може да натрапва нещо на Господ, след като Той е създател на абсолютно всичко, тоест не съществува нищо, което да е създадено от Някой друг. Ако съществува още някой създател, значи имаме поне двама такива, което е невъзможно според свещените писания.
Второ,изрично Бог е представян като всемогъщ, което може да се преведе като способен на абсолютно всичко. Ако е така, значи Той трябва да може да се противопостави на всеки натрапник и на всяко натрапване. Щом грехът е натрапване, следователно Бог не е могъл да му се противопостави, което означава, че не е всемогъщ.
Това са парадокси, които са дело и вина на авторите на Библията, а не на тези, които ги забелязват. И тъй като аз съм разумен човек, който е надарен с интелект от Бог (както и всеки друг индивид) не случайно, а за да разсъждава над нещата и да не ги приема на доверие, аз ще продължавам да упорствам в търсене на истината. Ако Господ искаше сляпо да се доверяваме, нямаше да ни дари с такъв силен разум, а щеше да ни направи примитивни като зверовете. Но Той ни е надарил с разсъдък именно за да разсъждаваме и да не приемаме наготово това или онова. Ако ние сляпо се доверяваме на някакви "авторитети", значи похабяваме най-ценното и могъщо оръжие, завещано ни от нашия Творец-своя разум.
цитирай
6. letopisec - хубаво е да се разсъждава логически, но дали е достатъчно
20.07.2011 10:02
Православното богословие, което е носител на основната философска култура за богопознанието във Византия, след ХV в. постепенно затихва. Бослужебната ритуалност в църковните храмове поема ролята на основен защитник на християнството в Отомaнската империя. Монашеския бит, който до ХV в. е бил най-ярката арена за случване на догматичното в обществения живот на Византийската империя, се оттегля изцяло зад зидовете на манастирите. Православното Предание, което до ХV в. е стимул за развитието на богопознанието, нещо особено видно от доктрината на паламизма през ХІV в., е лишено от възможността да е обществено – съборно явление и формира оттук насетне единствено центростремителни нагласи, т.е.не може повече да еволюира.
Богословието не е философско учение, то е философия, но чрез събори. Именно съборността е обществения орган на Църквата за формиране на догмите и изчезването на този форум е причината „догматичния корпус” да се консервира на Изток. Действително още след ІV в. там има „консервативно ядро” около изповядването на Символа на вярата, ала това случва православното богословие като метафизико – ипостасно учение и в никакъв аспект не е завършено догматично познание, корпус. Християнството на Изток не е само въпрос на познание, но и въпрос как се случва самото познание, как се случва човешкото същество като „словесно същество”. Ще рече, още от ІV в. гръкоезичното богословие в лицето на Св.Василий Велики разработва метафизико – ипостасен отговор на въпроса що е „Логос”, въпрос дълбоко традиционен за старогръцката култура. Той става фактически традиционен и за елинистичната култура. С други думи, тук имаме нов културен феномен, който чрез личността на Иисус Христос е юдео-елински феномен и се нарича „православно богословие”. Случването на православната мисъл през ІV в. е случване на интерполиране на темата за Христос от юдейската култура към метафизичната култура на гръцката способност за познание, където, както посочихме, най-важен е архетипа на Логоса. В юдейската култура най – важен е архетипа на Месията.
цитирай
7. kordon - от kordon до letopisec
20.07.2011 19:01
Добър въпрос!
Аз ще Ви отговоря по следния начин.
Всичко, създадено от нашия Творец, от най-елементарните частици, до гигантските космически обекти, е свързано чрез някаква структурна организация и се подчинява на законите, определени от Него. Всички явления и процеси в живата и неживата природа, от клетъчното делене, до сблъсъкът на галактики, протичат под въздействието на установените от Създателя закономерности. И тъй като Всичко съществува и функционира според тия принципи и нищо не става случайно и произволно, то ако човек вникне в същността на нещата, ще открие, че съществува последователност и взаимовръзка между отделните елементи, от които е изградена Вселената. Проследявайки причинно-следствените връзки, ние откриваме принципите, по които функционира света. А щом има принципи, организация, структура, закони, значи те могат да бъдат проследени по логически път. Тоест, Всичко е подчинено на логика. Значи в идеалния вариант ние би трябвало да можем да обясним целия модел на Космоса и на живота. Но за да е по-интересно логиката сама по себе си не е достатъчна. Необходими са и познания. Комбинирайки разсъжденията с нови и нови познания ние малко по малко разкриваме тайните на света и научавам повече за себе си и все повече се дивим на съвършенството на Твореца.
Ето защо смятам, че логиката е не само полезна, но и задължителна, ако искрено се стремим да разберем как е устроена природата. А защо трябва да се занимаваме с тия неща? Аз самият не зная, но щом Бог ни е дарил със силен разум, любопитство, откривателски дух, вечен стремеж към нови, неизследвани области, то със сигурност е имал нещо предвид.
цитирай
8. strianakiev - Имам въпрос....
30.08.2011 15:00
В контекста на разговора, който се води питам : След като Бог е съвършен то Той трябва да създава само съвършени неща. Несъвършените неща за него са невъзможни. Как обяснявате тогава този пасаж: "Именно абсолютното съвършенство е основната специфична особеност, разграничаваща Бог от всички останали създания, които освен изначалното си несъвършенство, са и негови творения. "
И още един въпрос:"Защо сравнявате Б-г с неговите създания. Това е нон сенс. Не ни ли налагата Вашата антропоморфна представа за Бог? Какво Ви дава основание да казвате, че Бог ни е създал несъвършени? Ако е така тогава ние нямаме никакъв шанс да се променим и да станем съвършени. Волята на Бог е непроменима. Нима смятате, че с тази наша предопределеност да сме несъвършени ще можем да вникнем в своята същност и същността на нещата? Нима смятате, че с нашата несъвършеност ние бихме могли да открием принципите по които съществува света?
Не схващам и желанието Ви да противопаставяте науката и религията. От къде правите извода, че ние имам силен разум след, като сме несъвършени?
цитирай
9. ramus - Нима не е очевидно разминаването?
31.08.2011 20:41
Тук дискутиращите са се стекли по силата на виртуални линкове (или на интереси), но не са се разбрали помежду си за множество основни положения. И това води до качествено разминаване.

1. ВЯРА и УБЕЖДЕНИЯ са психологични понятия и изразяват поредица от психични процеси и механизми. Те възникват от психични потребности. Няма никакви други противопоставяния ( като в примера за "науката и религията" в коментар номер 8), освен различията в психичните нагласи. ВЯРА и УБЕЖДЕНИЯ са понятия, които изразяват специфичен психичен феномен на "вкопчване" готово социално описание. И в този смисъл то служи да се използва за ИДЕНТИЧНОСТ (АЗ-образ)... Така се прикрепват и спояват идеологиите с идентичността... Когато описанието е общо за група хора, те се сплотяват и резонират. И се появя явлението ЕГРЕГОР - груповата аналогия на ПСИХИЧНОТО у личността.

2. РЕЛИГИЯ, НАУКА и ПОЗНАНИЕ са абстрактни понятия и те въобще не се припокриват. Незнанието за смисъла на РЕЛИГИЯТА, НАУКАТА и ПОЗНАНИЕТО (както и други словесни абстракции) довеждат до генерално разминаване от недоразбиране на пълнежа и смисъла на тия понятия. За една група привърженици значението и пълнежа на тия понятия е едно, за други - друго. А думата е една и това довежда до объркване и неразбиране в дискусиите и споровете. Именно думичката БОГ и използването й от толкова много различни социални описания по света, дават объркванията и различията... и несъответствията.

3. Когато е създавана ПАРАДИГМАТА на християнството са предпоставени постулати, характерни за времето, идеите и нивото на средностатистическото човешко познание за света, човека и вселената. Наивно е да се смята, че задълбочения съвременен анализ на тая парадигма, би довел до логически издържан и перфектен основен модел. Той служи главно за ония хора, които не би трябвало да се замислят много и да вникват в дълбочина в основните идеи и взаимовръзките им. РЕЛИГИИТЕ се правят от последователи, за последователи. Те са направени да задоволят вътрешни и социални потребности за същите тия последователи. А тия потребности не е да се размишлява над живота. Винаги е имало такива хора по планетата и през всички исторически епохи. Има ги и сега и те са средностатистическата социална маса.

4. РЕЛИГИЯТА и НАУКАТА са два различни вида на описание на света. Тия описания са предпоставени от две коренно различни парадигми (основни постулати или аксиоми). Тия предпоставени основни идеи не кореспондират помежду си - в смисъл те взаимно се изключват. Което е естествено, защото парадигмата на т.н. НАУКА е изнесена в основната си цел именно на зараждащите се потребности в социалния живот да се породи нова парадигма, различна от библейската такава.
Възникването на двете основни различни парадигми е следствие на комплексни исторически, демографски, географски и социални процеси и следват тенденциите в развитието на груповите процеси.

5. Наличието на философски размисли в даден текст или слово показва доста ясно нивото на всеки автор, който се изразява чрез тях. Но размишленията и анализа някак си никога не включват самия автор - като основа, начало и цел на самите размишления.
Именно това е единственият общ елемент както между религията и науката, така и за всички останали идеологични схеми и описания на света, които всъщност се използват отново за регулация на социално-;личностния живот. Такива социално-обособени идейно-образни описателни схеми на света всъщност играят ролята да са "КОНСЕНСУСНИ ИСТИНИ" за различните групи от които те произхождат и обслужват. Това е единственото което разделя НАУКАТА, РЕЛИГИЯТА... от ПОЗНАНИЕТО и респективно - САМОПОЗНАНИЕТО. Това е неразбиране, което и в привържениците на науката не е ясно и е недоразбрано. НАУКАТА не е чисто ПОЗНАНИЕ. Затова има едно условно разделяне - на социална наука... и на чисто ПОЗНАНИЕ. Социалнно-приетите истини за даден момент и историческа действителност много наподобяват религиозните канони в библията. И затова религиите имат толкова широко социално значение. Ключа към всичко това се намира именно в разбирането и задълбоченото вникване във ВЪТРЕШНИЯ СВЯТ НА ЧОВЕКА. Защото всички въпроси и отговори, идеи и мисли, описания и изживявания... се пораждат оттам - СУБЕКТА ги поражда... С ТЯХ СЕ ИЗРАЗЯВА - заради самия себе си.

6. Типичния днешен образ на размишляващия философ е да разсъждава концептуално... и с това изнесено и дистанцирано. Липсата на автора на която и да е концепция в нея самата е типично за всеки западен "мислител". И по правило тия размисли са израз на доказване на някаква теза. Смисълът на доказването има значение единствено пак за самия автор - и на тезата и на доказването и на размишленията. Така, че винаги всяка мисъл се заражда, развива и изразява именно АВТОРА СИ. Знанията за субекта и субективния му свят са най-голямата празнина на съвременната материалистична научна парадигма днес. И всеки мислител, който пропуска тая празнина... е предпоставен да греши. Защото основното - неговото авторство, смисъла за самия него... е заличен от фалшивия блясък на идеята наречена ОБЕКТИВНА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ. А в нея ако внимателно се задълбочи анализа й, биха изскочили редица несъотвествия - не по-малки от тия, изведени в текста в блога, касаещи БОГ и библейското описание за него. Обаче именно приетото за АКСИОМА не предпоставя да се разсъждава по него... И така е при всеки привърженик на която и да е описателно-идейна система.

И накрая - няма сериозен човек, който да се нарича така и да не е открил две основни положения в познанието:
- че всяко описание е УСЛОВНО, и в него са включени ОТНОСИТЕЛНИ опорни моменти, които играят ролята на аксиоми (фундамент)
- НИКОЕ ОПИСАНИЕ (КОНЦЕПЦИЯ) за света, НЕ СА СВЕТА. Както и никое отражение не е онова, което се отразява.
В ТОЗИ СМИСЪЛ, понятието ИСТИНА, вярно, правилно, бог, живот, свобода, добро и зло - са относителни и условни понятия и носят единствено в себе си потребностите на изразителите си.
цитирай
10. allvin - за Кордон
01.09.2011 13:25
Първо искам да се извиня за закъснението с моя отговор,че чак сега отговарям,но чак сега забелязах въпроса. И така,ето какво мисля аз:

Някога,като малък,сънувах един сън,който и досега си го спомням много добре. Сънувах,че съм попаднал в някакъв грамаден подземен дворец,подобен на ,,Мория" от филма и книгата на Толкин ,,Властелинът на пръстените". Бях запалил своя ,,магически жезъл" както Гандалф и светлината осветяваше надлъж и нашир каменните подземия,но нямаше никой.Много време прекосявах зали,изкачвах стълби,преминавах по коридори и край каменни арки,но навсякъде цареше пустота и мрак. По едно време изведнъж се отзовах в някаква грамадна и необятна зала - толкова огромна,че не се виждаше нито краят 'и,нито таванът.Царяха древна тишина и безмълвие,също както при Гед,когато се изправи срещу своята сянка в ,,Магьосникът от Землемория" от Урсула Ле Гуин.Въпреки това аз тръгнах през пещерата,а тя сякаш нямаше край.Огромна,необятна,,,безкрайна"...... и както си вървях,се събудих :)

Ето и моето тълкувание - през живота си човек разбира,че не може да разчита на никой докрай.Също така виждаш,че много неща в живота са преходни и ,,празни" и се оказваш в положението на мъдреца от книгата ,,Еклесиаст' от Библията - тоест попадаш в огромната и празна зала.Тук вече и светлината от ,,жезълът" ти - твоите психични и духовни сили,вече не вършат работа.Тогава ти остава само едно - Вярата .Вярата,че Бог ще се завърне според древните пророчества от Библията,които до сега са се изпълнили всички през изминалите векове,и ще те изведе навън в истинския живот от огромната,но празна ,, зала" на сегашната цивилизация. ,,Праведният чрез вяра ще живее" (Римляни 1:17).
цитирай
11. allvin - И едно допълнение към горния ми пост:)
01.09.2011 13:37
Първо послание към коринтяните: Глава 13

1 Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка.
2 И ако имам пророческа дарба, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.
3 И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползува.
4 Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее,
5 не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,
6 не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,
7 всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.
8 Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати.
9 Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме;
10 но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати.
11 Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствувах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското.
12 Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат.
13 И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.
цитирай
12. allvin - И още едно допълнение
01.09.2011 15:31
Искам да кажа,че аз съм си най-обикновен човек и както всеки човек има в себе си и добро ,и зло,така е и при мен.
цитирай
13. begetron426 - В постингът вярно са зададени...
01.11.2011 16:51
В постингът вярно са зададени логичните параметри на съдържанието Бог: всезнаещ, всевиждащ и всеможещ, но тези параметри не са достатъчни, за да е Бог.Остава най-важния параметър действието, което трябва да се извършва мигновенно.Така вече Бог е с пълен набор от божествени възможности: Абсолютно съвършенство.Ако продължим логично да мислим ще се убедим,че е абсолютното съвършенство е невъзможно да съществува по три причини. Първо Абсолютно, означава безкрайно и вечно, в което процесите не са завършени и системата е отворена. На обратния полюс е съвършеното, при което всички процеси са завършени и системата получава цялост. Това означава, че абсолютно съвършенство е невъзможно, защото в единия случай системата е безкрайна незавършена, а в другия случай е крайна и завършена, което означава относителна система. Така че този извод доказва, че по тази причина съществуването на Бог е невъзможно.
Втория логичен извод:Все пак ако допуснем,че абсолютното съвършенство Бог е възможно,то Космосът ще бъде запълнен само с него и за света няма да има място. Но света съществува!Това означава,че съществуването на относителния свят е отрицание на Бог.
Третата основна причина за несъществуването на Бог творец е логичния извод, че Бог няма къде да стъпи извън безкрайността за да сътвори света.Остава му възможността той да бъде вътре в безкрайността,за да твори света.При това положение Бог не може да знае всичко, не може да вижда всичко, не може да прави всичко и неговата мигновенност също е невъзможна.Така че безкрайността обезмисля съществуването на Бог,а придава смисъл в съществуването на несътворима, неунищожима и неразумна първична материална субстанция с потенциални свойства за развитие и стигане до разум.Това е единствената възможност света да съществува,да се развива,да бъде управляван и разбиран.В такъв материален неразумен свят има място за доброто и злото, защото в него всичко е противоположности,които се раздвояват, за да се удвоят и човешката логика е вярна.Поздрав!
цитирай
14. strianakiev - Що се отнася до представата ни за Б-г...
02.11.2011 11:44
Единствено коректният отговор на въпроса що е това е Б-г е : НИЕ НЕ МОЖЕМ ДА КАЖЕМ НИЩО ЗА СЪЩНОСТТА НА Б-Г. всеки опит да му придаваме или "отнемане" параметри" говори, че става дума за непознаването на природата Му. Всеки подобен опит превръща Б-г в човек. В нашият свят ние изучавам себе си и това, което определяме, като своя среда единствено като сравняваме. Да изследваш Б-г в този ред на мисли е възможно само ако го сравняваш с друг Б-г. Този етап на политеизма вече не се приема дори от така наречената наука да не говорим за монотеистичните религии. С човешката логика не може да се обяснят неща, които са дело на Б-жествената логика.
цитирай
15. kordon - от kordon до begetron426
02.11.2011 15:35
Вие тук ми посочихте други аргументи в подкрепа на тезата за божията несъстоятелност. Признавам, че до този момент не са ми били известни. Нистина си заслужава си да се поразсъждава върху тях. Все пак искам да направя една бележка. Вие предлагате „действието, което трябва да се извършва мигновенно” като най-важния параметър, детерминиращ Бог. Аз смятам, че действието е функция на всеможенето. Ако Бог може всичко, значи би могъл да действа и мигновено. Това е моята логика.
Поздрави!
цитирай
16. kordon - от kordon до strianakiev
02.11.2011 16:09
Аз не виждам особени причини да не използвам логиката, която смятам за универсален инструмент, при разглеждане на кое да е явление. Всичко, което се случва в света е дело на Бог (дали това е субстанция, надарена с разум, или е Природата, в конкретния случай няма значение) и се подчинява на неговите закони. В цялото това многообразие от форми и процеси съществува диалектическо единство, синхрон, взаимосвързаност. Всички събития се случват в закономерна последователност. Ето това е логиката на природните процеси, явяваща се олицетворение на божествения замисъл. В това аз не виждам нищо свръхестествено или мистично. Всичко около нас си има естествено обяснение. Единственото, което противоречи на тази иманентна непринуденост, са религиозните писания и вярвания. Не намирам основание да се съмнявам в логиката на Бог/Природа, само защото някой някога е писал, че има ангели, Рай, Сатана, че тайнствени сили определят съдбата ни и т. н.
Иначе логиката Ви ми допадна.
Бъдете здрав!
цитирай
17. begetron426 - Има още много логични изводи...
03.11.2011 17:38
Има още много логични изводи за божията несъстоятелност, които са свързани с абсолютното нищо и др. т. Да мигновенността влиза във всеможенето, което е обобщаващо, но на него са подвластни и всевиждането и всезнанието, без които е невъзможно всеможене. Така че дори субективните атрибути за божествеността на Бог се подчиняват на Тетралектиката, защото триадата всевиждане, всезнание и мигновеност са обвързани с всеможенето, което е четвъртото по -различно състояние, както четирите агрегатни състояния на веществото, четворното обвързване на геометричното пространство и времето, четирите сезона, трите ъглови свойства /остроъгълно, правоъгълно и тъпоъгълно/ на геометричното пространство и четвъртото, закривяването, което е осново на цяла нова геометрия -- неевклидовата и м. др. във всички нива на обективното и субективното. Поздрав!!!
цитирай
18. strianakiev - от strianakiev до kordon и begetron426...
03.11.2011 19:16
Първо, благодаря на нашият домакин, че има търпението да прочете постинга ми. Логиката, която използвате в разговора, който водим е перфектна и въпреки това не ни води до истината защото априорно е ясно, че има само една истина, но ние не можем да стигнем до нея. Струва ми се, че и на тримата ни е ясно, че в нашият свят ние хората сме се съгласили, че няма "абсолютна" истина. Многовековният опит на човечеството ни дава много "сериозни" основания за това. Има ли нещо в нашият свят, което да е абсолютно? Струва ми се, че не. Мъдреците през вековете са разбрали и записали в своите трудове, че "нашият реален свят" е резултат от друг свят наречен от тях "духовен" в който действат други закони и сили, които ние дори не можем да си представим. Несъстоятелно е да се оспорват достиженията на науката при изследване на нашият реален свят но ето, че вече физиците, които наблюдават квантовия свят стигат до много интересни изводи. Оказва се, че света в който живеем не е детерминиран, както си е представял Нютон или Айнщайн. Нилс Бор и Хайзеенберг се оказват прави. Нашият свят (материалният) е вероятностен и е функция от нас самите.
цитирай
19. kordon - от kordon до strianakiev
04.11.2011 14:33
Съгласен съм с Вас, че цялото философстване, и не само моето, а и на всички поколения досега, не ни е довело до истината. Всички открития и постижения рано или късно биват ревизирани, а някои, макар и общоприети на даден етап – дори отхвърляни. Но това може би е необходима жертва по пътя, по който сме поели. Обратното би означавало идейна и технологична стагнация. В този смисъл ми е трудно да приема, че преди няколко хиляди години хората са имали познанията и методите да открият ключа за Вселената. Те със сигурност са притежавали свое светоусещане, своя представа за света около тях, за която узнаваме чрез различните религиозни доктрини, но тя е била продиктувана от условията на епохата им и от твърде оскъдните им знания. Да вярваме дословно на тези схващания, според мен, означава да се обречем доброволно на схоластична инертност.

Все пак аз смятам, че съществува Абсолютна истина. Всеки произволен отрязък от пространствено-времевия континуум съдържа в себе си всички събития и процеси, които протичат в него. Това, което се случва през избрания период е чистата, абсолютната истина. Ако можем да установим пълните параметри на явленията, ние ще знаем истината в идеалната и цялост. Нашите сетива, обаче, са напълно несъвършени за тази цел. Но тъй като не сме като останалите твари, за които е достатъчно да задоволят физиологическите си нужди, и вечно сме недоволни от постигнатото, ние си изработваме разни инструменти и уреди, които позволяват значително да разширим кръгозора си. Така представата ни за света става много по-мащабна и дълбока. А че визията ни за света постоянно търпи промени и реформи, просто показва, че сме силно критични към собствените си действия и концепции. И това, мисля, е много положително.

Трябва обаче да призная, че „фриволното” поведение на микрочастиците на атомно и субатомно ниво, изразяващо се в невъзможност да бъдат измерени техните точни координати, скорост и траектория, влиза в противоречие с теорията за детерминизма, чийто привърженик съм аз самият. На мен лично ми е трудно да синхронизирам двете противоречащи си (както ми се струва) теории в една обща, хармонична концепция. Допускам възможността относителността в „обноските” на елементарните частици, която им се приписва от учените, да се дължи на неспособността ни да измерим с достатъчна прецизност всичките им параметри. Или пък на непознаване на някои важни принципи на тяхната природа и поведение. Няма да е за пръв път от грешни предпоставки да се изведат и погрешни заключения. Но това е само предположение. Възможно е относителността и вероятностността на микрокосмоса по никакъв начин да не влиза в разрез с детерминираността на видимия свят (ако такъв детерминизъм наистина съществува). Как тогава случайния, хаотичен характер на явленията на субатомно ниво прелива в обективната закономерна взаимосвързаност и взаимообусловеност на процесите на по-горно равнище, на мен не ми е ясно. Разбира се, съществуват не по-малко сериозни теории, че светът не е детерминиран (индетерминизъм, тихизъм), както и такива, които предоставят отговорността за случващото се във Всемира на някаква свръх сила – Бог, субстанция, интелигентен дизайнер, Супер разум. Но, както споменах по-горе, на мен ми импонира идеята за абсолютната причинна предопределеност на всяко събитие от непрекъсната поредица от предшестващи го събития, което е и основата на детерминистическата концепция. Но аз не съм фанатик и допускам, че е възможно и да греша.
цитирай
20. antoninus - Библията ясно показва, че Бог обича ...
12.01.2012 10:37
Библията ясно показва, че Бог обича грешника, но ненавижда Греха. Затова той изпраща своя единствен син за спасението на всички, които повярват, за да имат вечен живот. Библията следва да се чете внимателно и с молитва и само тя самата трябва да се тълкува. Божият характер е изразен в Исус, защото Бог е свят, когато някой го види осъзнава грешното си естество (Исая казва погинах и нарича Бог свят, свят, свят).
Не следва никакви хора сами да тълкуват Библията. а иначе книгите на Е. Вахт ясно разтълкуват Бинлията, така че предлагам дори опоненитите й да я прочетат, както предлага allvin, тъй като Божият дух се усеща. Много хора се отказват, но това е сзащото знаят, че не са безгрешни, но и не искат да будат упрекнати в грях.
цитирай
21. zarenkow - . . . " всезнаещ, всевиждащ и ...
04.07.2012 22:33
..." всезнаещ, всевиждащ и всеможещ. Това е неделимата "света троица" от условия, на които трябва да отговаря "нещо" или "някой", за да претендира за божествения трон." Според мен няма троица , защото първото всезнаещ включва в себе си другите - всеможещ и всевиждащ , защото ако всичко знам не ми е нужно да го видя , виждането е само вид знание от многото , или всеможещия само е отговорил не един от въпросите на всезнаещия , а именно "как". Още .."щом Бог е създател на всички неща и те съществуват по Неговите правила, значи Той е и първопричина за всичко случващо се в необятния Космос." - не разбирам защо щом е "създателя" трябва да е и причината , " Може жена му да е причината:-)))" , кое изключва алтернативата. Друго Доброто и Лошото са чисто субективни понятия макар и в разширените рамки на един определен морал. Те могат да са такива в рамките на морала на определена религия да речем. Съвсем очевидно е , че за Бог ако Го има не съществуват тези понятия и Той може да ги нарече всякак , дори да им обърне местата. Изобщо тезата има ли Бог в рамките на религията е незащитима за логиката но извън тези рамки вече Бог не е това , което е , за него няма дефиниция и следователно няма как да бъде отречен. Той вече е Създателя и неговото място не е в религиите.
цитирай
22. kordon - от kordon до zarenkow
05.07.2012 12:23
Въпросът дали всезнаенето, всеможенето и всевиждането се изключват взаимно или пък се покриват, е по-скоро в сферата на софистиката, поради което не представлява специален интерес за мен. Относно това, защо Бог (ако съществува) освен създател на всички неща е и първопричина за всички процеси и явления, мисля, няма никакво недоразумение. Дори да приемем теоретично, че "съпругата" Му е причина за нещо, от това следва, че зад това също стои Бог, понеже, като създател на всичко, Той е създал и "жена" си и нейното желание всъщност изразява Неговата воля.
Да, Бог е Създателя, дали под формата на някаква свръхразумна субстанция или просто в лицето на Природата, но за него наистина няма място в религиозните тълкувания. Последните разкриват само нашите бедни представи за света около нас и в никакъв случай не и лицето на Твореца.
Бог-Създателят наистина съществува, след като съществува и нашият свят, който все пак трябва да е сътворен по някакъв начин. Силата, която е създала и организирала всички компоненти от пространствено-времевия континуум, всъщност е нашият Бог.
Въпросът е коя е тази сила...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kordon
Категория: Политика
Прочетен: 4843953
Постинги: 467
Коментари: 2759
Гласове: 2285