СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА

 

Автор: Виктор Кордон

 
        Вероятно всеки от нас се е питал какъв е смисълът на живота. Това е въпрос, който терзае всеки ум, издигнал се над злободневните теми от битието ни. Преди да подходим към него обаче, може би трябва да уточним дали става въпрос за човешкия живот конкретно или за живота въобще. И дали двете не са едно и също, защото нека се запитаме възможно ли е смисълът на човешкия живот да се различава от смисъла на живота като цяло? Ако се замислим сериозно, неизбежно ще осъзнаем, че ние, хората, бидейки част от живата природа, с абсолютно всеки един организъм от която сме свързани генетично, няма как да следваме (било то и несъзнателно) цел, различаваща се от тази на останалите живи организми.

        Изследвайки тази материя, няма как да не вземем под внимание, че един от най-мощните инстинкти у всеки организъм е да оцелява. Той е заложен у него изначално от самата природа. Дори не е трудно да предположим, че това е най-силният инстинкт. Дали пък в това не е смисълът на живота? Дали в оцеляването на индивида не се крие същността на живата материя?

        Но, колкото и да е странно, има нещо още по-силно дори от стремежа за оцеляване на всеки индивид. Та кой инстинкт може да бъде по-силен от инстинкта за самосъхранение, ще попита някой? Ами, това е инстинктът за възпроизвеждане. Под влияние на този нагон съществата пренебрегват даже и първия принцип и подлагат живота си на опасност в желанието си да създадат поколение. Освен това дори и след като са създали свои потомци те са готови да ги защитават с цената на собствения си живот. Следователно инстинктът за запазване на потомството е по-силен дори и от този за самосъхранение.

        Какво би трябвало да ни говори това?

        Според мен това означава, че груповото, видовото оцеляване е много по-важно от индивидуалното. Създавайки потомство, индивидите не просто предават своите гени, а продължават вида. А продължаването на вида означава продължаване на живота, независимо от формата – проста или сложна. Затова може би смисълът на живота е самият живот, тоест съхраняването му с всякакви средства, дори и с цената на лична саможертва. Защото индивидуалната смърт в този случай служи за продължаване на живота; жертващият се родител позволява на потомците си да живеят и продължат вида, а с това и самия живот.

        Наистина на пръв поглед изглежда, че животът на отделния индивид е най-важен и поради това трябва да бъде бранен с всички сили и средства. Но реалните примери с представители на различни видове показват, че не е точно така. Виждаме, че родителите са готови да защитават потомците си дори и с цената на собствения си живот. Следователно създаването на поколение и опазването му е върховната задача, в името на която дори може да бъде пожертван животът на отделния индивид. Тоест продължаването на рода, респективно запазването на живота, е първостепенната цел, а не запазването на индивида. Животът на индивида има стойност дотолкова, доколкото може да служи на главната цел – опазването на живота. И след като основна парадигма на всички видове е опазването на живота, то не е трудно да приемем, че това е смисълът на живота и на човешкия вид, независимо дали го осъзнаваме.

        След като индивидът е създал поколение, неговият живот става по-малко важен от този на потомците му, на които тепърва предстои да създадат поколение. Тоест оцеляването на индивида е с по-нисък приоритет от оцеляването на вида. И това се дължи на факта, че оцеляването на вида означава опазване на живота като цяло, което е сублимната задача на всеки организъм, която той изпълнява интуитивно, без да влага разум в това.

        Като всеки принцип и този не се прилага във всички случаи и не бива да се абсолютизира, но все пак универсалното му приложение и наличието му сред най-разнообразни форми на живот е достатъчен атестат за неговата извънредна сила и значимост. Може справедливо да заключим, че инстинктът за запазване на потомството, респективно на вида, и следователно на живота, е върховният инстинкт, на който са подчинени всички останали.

        Самата репродукция всъщност представлява инстинкт за продължаване на живота. Защото тя изобщо не е необходима на отделния индивид и дори е в негова вреда, понеже му коства време, енергия и ресурси и много често го поставя пред опасности за здравето и живота му, без да получава лична полза от това. Следователно възпроизвеждането в никакъв случай не служи на самите индивиди. Тогава защо го правят?

        Причината е в сексуалния нагон, който всъщност е израз на заложения у тях от Природата инстинкт за възпроизводство. Този нагон е толкова силен, че е трудно и дори невъзможно да бъде преодолян, поради което индивидите се стремят неистово към чифтосване, тоест към възпроизвеждане, при все че целият процес по създаване и отглеждане на потомство е времеемък, трудоемък, изпълнен с опасности и, в крайна сметка, напълно неизгоден за тях. Той не само не им носи абсолютно никакви облаги и преимущества, но и ги изтощава и излага на трудности и угроза за живота им. Следователно този инстинкт е по-силен дори и от биологичната нужда от храна и вода, която често е пренебрегвана от кандидатите за чифтосване и от настоящите родители. И, както казахме вече, този инстинкт е по-силен дори и от инстинкта за самосъхранение.

        При създаването и отглеждането на потомство ползите са изцяло за потомците, а негативите – изцяло за родителите. Затова е необходим този мощен и непреодолим вътрешен стимул – инстинктът за възпроизводство, който да подтиква индивидите към размножаване, въпреки вредите за тях, и който преодолява свойственото за организмите стремление за пестене на енергия и ресурси, и дори инстинкта за самосъхранение. Затова, водени от инстинкта за възпроизвеждане, индивидите пренебрегват останалите си инстинкти, страхове и нужди и се отдават изцяло на репродуктивната дейност, дори с риск за живота си, а някои и с цената на живота си.

        Ако главна цел беше оцеляването на индивида, тогава природата, чрез механизма на естествения подбор, щеше да заложи у организмите само силно егоистични наклонности, които щяха да се изразяват в пестене на ресурси и енергия и избягване на опасни ситуации. В такъв случай размножаването би било твърде проблематично, ако не и невъзможно, защото щеше да влиза в конфликт с индивидуалното оцеляване. Което означава, че в интерес на собственото си съхранение индивидите щяха да избягват всякакви конфликтни ситуации, каквито в процеса на чифтосване и отглеждане на потомство са неизбежни и многобройни. Тоест възпроизвеждането и индивидуалното оцеляване са несъвместими или поне са в доста антагонистични отношения.

        Ако индивидът имаше свободата да избира, той не би избрал дългия, сложен, труден и опасен репродуктивен процес, който му отнема много време и ресурси, изправя го пред сериозни проблеми и заплахи и не му носи никакви ползи. Защото потомството само по себе си не допринася с нищо за благополучието на индивида, а обратното – поставя го в неизгодна позиция, защото трябва да се грижи за други, а не за себе си. Затова се налага природата да заложи у него толкова силен инстинкт за възпроизводство, че да преодолява останалите инстинкти. Иначе не би имало възпроизвеждане и животът съответно не би могъл да продължи. Ето защо инстинктът за възпроизвеждане е по-силен от всички останали инстинкти, включително и този за оцеляване. 

         През значителна част от времето (когато инстинктът за възпроизвеждане не е задействан) индивидите са водени от инстинкта за самосъхранение, който е най-егоистичният (ако може да го наречем така) инстинкт. За това пък отглеждането на потомство е пример за висша степен на алтруизъм – обратното на егоизма. Следователно у организмите съжителстват два противоположни и противоборстващи/конкурентни инстинкта, но все пак единият – размножителният – е по-силен от този за самосъхранение. 

       У човешките същества повечето инстинкти, изглежда, са силно притъпени, включително и разглежданите тук два най-мощни от тях. Това вероятно се дължи на откъсването на хората от естествената среда, в която са съществували милиони години и която именно е формирала у тях всички инстинкти. От примери с други видове знаем, че при промяна в средата или на средата една или повече вродени предразположености могат да бъдат загубени, в това число и някои много важни. Например, галапагоските корморани са изгубили способността си за летене, след като са се преместили на тези острови от континентална Америка, вследствие на липсата на необходимост да се издигат във въздуха поради определени причини. Известно е също така, че видове, които живеят в изолирани райони (особено острови), където отсъстват хищници, престават да се страхуват, защото другите видове не представляват заплаха за тях. И ако там, за тяхно нещастие, се появяват хищни видове, те са беззащитни пред тях, защото са се лишили от инстинкта си за самосъхранение. 

        Затова коренната промяна в начина на живот на вида хомо сапиенс води до промяна и в някои негови инстинкти. Конкретно хората вече не изпитват такъв силен стремеж към възпроизвеждане. Или дори сексуалният им нагон да е все още силен, то желанието да имат деца започва да отслабва. И това се отразява на демографската картина, особено в развитите страни, където тече устойчива тенденция за намаляване на населението. Обратно на тях, в най-слабо развитите общества, в които условията на живот са далеч по-тежки (тоест хората са изправени пред постоянни лишения, подобно на далечните си предци), раждаемостта е много висока. 


        За да добием по-добра представа за това, че значение има не запазването на индивида, а на вида като основна форма за съхраняване на живота, могат да ни послужат примери от природата. Знаем, че в света на насекомите има шампиони по кратък живот и един от тях е вид пеперуда, известна у нас като гъботворка (Lymantria dispar). След като излязат от фазата на какавида, възрастните гъботворки живеят около една седмица. Те нямат активна храносмилателна система и не могат да се хранят, защото основната им цел е да се размножават.

        В обществото на мравките (в което всички грижи са насочени към яйцата, ларвите и царицата, която единствено снася оплодени яйца; и следователно приоритетът отново е по отношение на продължаването на рода) има каста от търтеи, чиято функция е изцяло размножителна, а продължителността на живота им е от един до два дни, тоест след като си свършат работата, те умират.

        Обаче първенци по кратък живот са еднодневките (разред Ephemeroptera), които на етап имаго (последната фаза от метаморфозата на насекомите) имат само рудиментарни устни апарати, поради което не могат да се хранят. Основната функция на еднодневките е възпроизводството и затова живеят не повече от 24 часа. А женската от вида Dolania americana (вид от разред Еднодневки – Ephemeroptera) има най-кратката продължителност на живота на зряла възраст от всяка еднодневка: възрастните женски от вида живеят по-малко от пет минути! За това време те се чифтосват с мъжките (които живеят не повече от 30 минути и умират от изтощение), отлагат яйцата си и умират. Това е фаза от живота, в която чифтосването е единственият приоритет и тези насекоми дори не развиват уста в крайната си форма, тъй като нямат достатъчно време за храненето. Но това е тактика, която работи, тъй като еднодневката е призната за най-стария вид летящи насекоми, които все още са живи.

        Вижда се, че в стремежа за запазване на вида природата стига до такива крайни стратегии, които са пример за това, че отделният индивид няма никаква друга стойност, освен като създател на потомство, като в някои случаи той няма дори и органи за храносмилане. Тоест всички ресурси са впрегнати за осъществяването на една-едничка цел – възпроизвеждане, което трябва да се разбира като ефективен начин за продължаване на живота, в която индивидът има второстепенна роля.

        Защото ако от първенствуваща важност беше опазването на индивида, то природата нямаше да го наказва с неимоверно кратък живот или с тежката задача по създаване и отглеждане на нова генерация, която задача му коства много време и ресурси, изтощава го физически и психически, заставя го да се изправя пред жестока конкуренция и по този начин скъсява жизнения му цикъл. Но, обратното, природата е вградила във всеки индивид един вид спусък под формата на неустоим вътрешен импулс за възпроизвеждане (не винаги работещ по правилния начин), който го принуждава да действа против личния си интерес, защото създаването на потомство по никакъв начин не служи в негова полза, а е изцяло в негова вреда. От това можем да заключим, че единствената причина, поради която съществата се чифтосват, създават поколение и в някои случаи го отглеждат, е скритият дълбоко у тях инстинкт, който ги подтиква да го правят, въпреки негативите, които неизбежно им носи.  

        А зад всичко това се крие извечният стремеж на живота да се запази на всяка цена, като формата и сложността нямат абсолютно никакво значение, защото животът сам по себе си е безценен на фона на безжизнения Космос (тъй като все още няма следи от живот извън Земята). 

        Еволюцията пък вероятно е средство на природата (без тук да имаме предвид съзнателна дейност или да търсим някакви метафизични основания) за създаване на огромно многообразие от видове, чрез което най-важната цел – съхраняването на живота – е много по-възможна. Колкото повече видове с различни характеристики, толкова по-голяма вероятност някой или дори няколко от тях да оцелеят при сериозни катаклизми. Знаем, че в историята на Земята има периоди, когато поради определени причини се е стигало до измирането на до 95% от съществуващите видове. Ако броят на наличните видове към момента на случване на катаклизма, довел до изчезването им, е бил по-малък, е съществувала опасност всички да измрат и животът да изчезне напълно.

        От една страна, колкото са по-прости организмите, толкова са по-многобройни и толкова са по-приспособими. Знаем, че съществуват екстремофили – организми, обикновено едноклетъчни, които виреят при екстремни условия (високо налягане, висока температура, висока киселинност, висока соленост и т.н.). Такива организми е много по-вероятно да оцелеят при някакви сериозни планетарни бедствия, които биха убили голяма част от останалия жив свят.

        От друга страна, човекът като интелигентно същество, може да създава уреди, апарати, прибори, машини и инструменти, с чиято помощ да оцелява в непривични и дори силно враждебни условия. Пример за това са апаратите за дълбоководно спускане, с помощта на които човекът се е спускал на огромна дълбочина в океана. Или пък космическите кораби, които го отвеждат на други небесни тела (засега само на Луната), предпазвайки го от вакуума, студа и радиацията в открития космос. Ето как двете крайности на живата материя – най-просто и най-сложно устроените организми, по свой специфичен начин могат да се явят като спасители на живота при следващия мащабен катаклизъм, който би бил фатален за останалите същества.

        Силният и вечен порив на човека да учи, търси, изследва и открива е вероятно израз на вечния стремеж на живата природа да запази живота на всяка цена, тоест хората са неин инструмент за постигане на тази висшата цел. Намирайки нови земи, пътища, хоризонти, знания, способи, човек всъщност открива повече възможности да избегне своята гибел, а с това и гибелта на живота в най-общ смисъл. Защото ако хората се разселят из Космоса, това ще ограничи силно заплахата от тяхното изчезване в случай на сблъсък с друго небесно тяло, който би разрушил Земята и би изтребил живота на нея. Естествено, човекът не е единственият инструмент на Природата за опазване на живота, нито пък може би е най-важният. Има организми, в това число и преди всичко микроорганизми, които съществуват много по-дълго от хората и са доказали, че могат да съхраняват живота при много тежки условия, макар и в много примитивно състояние. Следователно ние сме само един от многото инструменти на Природата за опазване на живота, а в това може би се състои скритият смисъл на нашето съществуване. Тоест смисълът на нашия живот вероятно е запазването на живота изобщо.

        Това не изключва в частност смисълът на живота на всеки отделен индивид да бъде различен, в зависимост от неговите качества, заложби, амбиции, нагласи и т.н. Но в крайна сметка всички негови дейности, желания и стремления са подчинени на първостепенната задача – продължаването на живота, като по правило ние не си даваме сметка за това. Можем да го сравним с организацията в едно предприятие, например. Всеки отделен служител изпълнява различна дейност, но всички заедно са обединени от една цел – да създадат определен продукт.

        Разбира се, има отклонения от този принцип (или поне на пръв поглед изглеждат като отклонения), но те служат като негово потвърждение. Тоест механически, водени от биологични и еволюционни механизми, ние следваме този път инстинктивно и неизменно. Което впрочем е и аргумент срещу свободната воля, за каквато не остава място, щом мислите, решенията и действията ни са мотивирани и предопределени от генетични фактори и социални условия. Следователно всеки от нас може да има своя лична цел, която зависи от собствената му индивидуалност, но никоя персонална цел не може да бъде по-важна от универсалната цел – запазването и продължаването на живота.

        В този контекст е възможно за природата да няма значение колко сложен е видът, важна е само способността му да се приспособява и да оцелява и по този начин да запазва живота. Така че колко важна е ролята на човека в тази система ще се реши единствено от това дали човечеството или някаква част от него, дори и минимална (но запазваща способността да се възпроизвежда), ще оцелее при следващите неизбежно предстоящи глобални бедствия, тоест дали ще може да продължи линията на живота. Затова разселването на човешкия вид извън нашата планета, на други небесни тела, е важно условие за оцеляването не само на нашия вид, но и на живота като цяло. Колкото по-широк ареал заема органичната материя, без значение от нейната сложност, толкова по-голяма вероятност има тя да оцелее при събития от катастрофален характер. Защото ако в този момент или в близко бъдеще планетата ни бъде унищожена от сблъсък с друг космически обект е много вероятно животът да изчезне напълно и завинаги. Но ако хората, или други земни организми, населят други планети, то разрушаването на Земята няма да означава гибел на живата материя. И колкото по-далеч се разсели земната флора или фауна, толкова по-малка е вероятността животът да бъде погубен от космически катаклизъм и безвъзвратно загубен. И може би точно в това е смисълът?!

        Въпреки претенциите ни, ние все пак си оставаме просто един от животинските видове на планетата, макар и с най-високо развита нервна система. Следователно за нас са в сила същите принципи както за останалите организми и ние изпълняваме подобни функции като тях. От което можем да направим извода, че щом предназначението на всички други видове е да поддържат живота, това трябва да важи и за нас. Разликата е, че ние би трябвало да разполагаме с повече инструменти за тази цел, което ни дава повече възможности за нейното осъществяване. Тоест всички видове, включително и хората, са инструменти на Природата за опазване на живота, което те вършат инстинктивно и подсъзнателно, защото е заложено дълбоко в гените на всички организми, подобно на инстинктите за самосъхранение и възпроизвеждане.

        Може да се каже, че засега се справяме успешно, след като вече сме 8 милиарда и сме един от най-многобройните видове на Земята, представители на който има на всички континенти и географски ширини. Но един сериозен катаклизъм би могъл да разруши планетата, а с това да сложи край на живота както на хората, така и на всички останали форми на живот. Затова нашата следваща цел е колонизирането на нови планети, което би намалило възможността да загинем при такова фатално събитие. Знаем обаче, че има такива гигантски явления в Космоса, които могат да унищожат всичко в радиус от светлинни години. Така че разселването ни в ограничени участъци може да не ни спаси от гибел в такива случаи. Затова наша главна задача е усвояването на дълбокия Космос. Което отново ще бъде израз на заложения у нас вътрешен подтик да разпространяваме и опазваме живота. Колкото по-далеч се заселим, колкото по-далеч посеем живот, толкова по-голяма е вероятността да оцелеем от някое катастрофално събитие, а с това и да запазим живота, който е много крехък и уязвим в условията на суровата и безмилостна космическа среда. Защото в крайна сметка всичко се свежда до съхраняването на най-ценното достижение на Природата - Живота.

        И може би точно човекът ще е средството, чрез което природата ще запази живота завинаги, защото ако нашият вид насели други планети, други системи, други галактики, други светове, той ще пренесе със себе си и други видове и няма да има катастрофално явление, което би могло да заличи живота! Освен ако не е от вселенски мащаб, разбира се…

Явно отричаш наличието на душата, отричаш наличието на живот във Вселената, което е твърде дръзко даже и за тебе.

Ние го унищожаваме всеки ден, целенасочено и целеустремено, напълно съзнателно.
Разумът е най-ценното, което е създала Природата. За съжаление ние го използваме по най-неправилния начин - той е средството, с което си помагаме при удовлетворяване на инстинктите си. Може би чрез него е трябвало да оцелеем, но нещо много се е объркало.
Другите животни също убиват себеподобните си, но никое от тях не ги измъчва...

И въз основа на какво си вадите заключение, че "отричам наличието на душата, отричам наличието на живот във Вселената"?

Защото говориш за смисъла на живота , който би трябвало да ти е ясен. И за разпространение на живота извън Земята.

е невярно? С какво са си режели косите древните хора?

Вярно е, че хората унищожават не просто животни, а дори цели видове. Но нима те, хората, не са рожби на природата или пък на Бог? Ако приемете, че е така (защото обратното е абсурдно), значи хората постъпват по начин, който е предопределен от Бог или от природата. По същите причини, обусловени от техния създател, който и да е той, човеците се раждат, израстват, хранят, съвкупляват, създават и отглеждат деца, занимават се с различни дейности и неизбежно умират. Следователно постъпването с животните, каквото и да е то, е предначертано от природните или божиите закони.

А с какво са режели месото от плячката?

с ножици? Разликата е колосална. Животното се пече цяло и се разкъсва лесно, когато си гладен. Аз не се меря с акад. Левашов, макар че му намерих 1 грешка. Има хора с необикновени мозъци и способности.

Вместо да цитирате постоянно някого си, все едно е автор на Евангелието, започнете да разсъждавате самостоятелно. Тогава сами ще си отговорите на елементарните въпроси, които задавате.

Така няма да умра с отворени очи.

Отговорих ти на въпроса. Сега ти ми отговори за косата на древните. Колаборираш се със сатанистите? Браво, това ми говори много.

А Вие откъде знаете, че древните хора са си режели косите?

Ако никога не си режеш косата, докъде може да стигне? Ще ти пречи да бягаш бързо. Оцелели са само плешивите? Монголоидите нямат много косми, у негрите косата се смята за овча козина. При белите има май доста плешивост. Не са ми известни такива опити с нерязане на косата.

А откъде знаете колко дълга е можела да стане косата на древните хора?

Докажи го. А нашата си расте.

Аз не твърдя нищо, само питам. Вие трябва да докажете, че косата на древните хора е растяла по същия начин като на съвременните хора.

Пиши си с хора от твоето ниво. Лаик.

Щом не знаете с какво са режели косите си древните хора, значи лаикът сте Вие.

значи си лакът.

Трие отговорите ми и пак пита. Тука има нещо гнило , като в Дания..

Всяко дете може да се сети с какво са режели косите си древните хора, но не и Вие. Значи нещо не е наред при Вас.

трудно ми е да приема, че смисъл, може да е инстинкт за съхранение на Живота. Нямат нищо общо. Не може и смисълът на Живота да е самият Живот, защото това е тафтология. Смисъл може да придава само създател на нещо. Ние не сме се самосъздали. Още повече, известно е че живеем в причино следствена Действителност и следователно изборът е илюзия на създалият си лошо копие на Действителността, където избира, в главата си и заедно с това не виждайки разлика между представата си за Действителността, в която представа времето е подвластно на виртуалното му АЗ и самата Действителност. Където само "може" да избира, забравяйки за причините създали и направили изборът му. Защо АЗът е виртуален ли ? Ами отнеми му паметта и е до там, точно като в компа. Все едно кадърът от филма да знае смисълът на режисьора създал филма. Другото е да отречем това и заедно с него, основната характеристика на Действителността, а заедно с това и мисленето разбира се, защото то е опит за емулация на причино следствените връзки. Но дори и този абсурд да приемем, смисълът е чисто субективно понятие. Ние сме като безброя камъни в реката на времето , всеки от който е придобил от течението и, уникална форма и начин на оценка. Както и да е , това е от моята форма, от твоята е различно. Направи ми впечатление един коментар, че "...коренната промяна в начина на живот на вида хомосапиенс води до промяна и в някои негови инстинкти. Конкретно хората вече не изпитват такъв силен стремеж към възпроизвеждане. Или дори сексуалният им нагон да е все още силен, то желанието да имат деца започва да отслабва." Кггато Религиите забраняват всички животински методи за конкуренция и оставят само най първият и естественият метод, а именно причино следствения анализ, наречен мислене, то в Човека се поражда нов център наречен духовен и вземащ решенията с мисленето , а не с рефлекси и заложени реакции. Център с претенции за контрол над Егото, развил се доста успешно и успяващ доста пъти в претенциите си. Та затова става така. Във всеки има такива два центъра воюващи за доминиране и по тази доминация може да се определи степента на човешкото във всеки. Дори сам човек, ако е честен към себе си, може да направи такава оценка. Опитай и ти! :))) Не знам защо, но винаги очаквам нещо от теб, а то ... Така е, винаги причина за разочарованията са единствено на самият разочарован, заради нереалните си очаквания, когато не приема, че нещата са такива, каквито са, а не каквито му се иска да бъдат.

Поради неразбиране или пък съвсем умишлено (вероятно за да компрометирате идеята ми и да можете да я атакувате) сте изместили центъра на моята главна теза, както се вижда от следния цитат от Вашия коментар: "трудно ми е да приема, че смисъл, може да е инстинкт за съхранение на Живота." Затова, тръгвайки от грешна предпоставка, неизбежно стигате до грешни заключения. В действителност никъде в моя материал не казвам, че някакъв инстинкт представлява смисъл на живота. Напротив, наблягам на предостатъчно за интелигентния читател места, че именно съхраняването на живота е смисълът на всичко, а инстинктът е инструмент за постигането на тази цел. Инструментът не е цел, а средство за достигането й. В този контекст тезата изглежда съвсем другояче, а не в онази опростена форма, която Вие й приписвате. Защото каква по-висша цел от запазването на живота може да има??? Нали всяка друга цел изглежда маловажна, ако липсва живот. Тоест, ако не може да бъде опазен животът, всичко останало е без значение, защото няма да има кой да го осъществи. Ето защо опазването на живота е върховната цел, поантата на всяко съществувание, пред която всичко друго е от второстепенна важност.

точно чрез инстинкта за самосъхранение. Малкото изключения не опровергават това. Малко по нататък споменавам, че смисълът на Живота не може да е самият Живот, защото това твърдение е тафтология, а в самото начало пък, казвам че смисъл може да придава на нещо само Създателя и другите смисли са субективни такива, а те могат да са безброй. Висшата цел може да обслужва Смисълът, но не и обратно. Висща цел е запазването на Живота, но висшата цел не е Смисъл на Живота, защото има и неизбежна Смърт, която поради своята неизбежност не е задължително да е смисъл. Изобщо, ако изпростявам, защото правя разлика между смисъл изобщо и висша цел на живота, ще си взема бележката на "предостатъчно за интелигентния читател" и ще забравя, че има такава разлика. като недостатъчно интелигентен коментатор, все си мислех, че един живот, сам по себе си може и да не представлява никаква ценност, а дори обратно и че живот без духовност е най много храна за някой. Та може да има някакъв смисъл от живота, но само в комплект с някои фактори. Пуста му наивност все ме подвежда. Все пак, благодаря, че ми отвори очите и извинявай за наивността ми.