Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Юли, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031
Постинг
09.10.2022 12:01 - РАЗМИСЛИ ВЪРХУ ПРИРОДАТА НА ВСЕЛЕНАТА
Автор: kordon Категория: Други   
Прочетен: 5173 Коментари: 2 Гласове:
4

Последна промяна: 13.10.2022 10:53

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
РАЗМИСЛИ ВЪРХУ ПРИРОДАТА НА ВСЕЛЕНАТА

 

Автор: Виктор Кордон


Вселената – това е цялото пространство и време в Космоса, заедно с всички форми на енергия и материя в него. Поради извънредната сложност на явленията и процесите в нея и непосилните за асимилиране разстояния и периоди, дори за астрономите е трудно (да не кажем невъзможно) да дадат точен отговор на фундаменталните и смазващи разума въпроси, като тези дали Вселената има край, или е безкрайна, как се е зародила, има ли център, ще загине ли или е вечна и прочее. За лаици като нас е още по-трудно да отговорят на тия ключови питания, които затрудняват даже учените. Но пък нищо не ни пречи да поразсъждаваме върху тях, използвайки базови инструменти – собствения ни разум и наличните знания, които, както знаем, са в основата на човешкия прогрес. Защото спрем ли да задаваме въпроси и търсим отговори, секва и прогресът.

И така, на базата на актуалните изследвания космологията изчислява приблизителната възраст на Вселената на около 13,8 милиарда години (13,787 ± 0,020 милиарда години). Нейното възникване се приписва на събитие, известно с популярния термин Големия взрив. Той се случва вследствие на концентрацията на цялата съществуваща маса в една точка, чиито огромна температура и налягане предизвикват колосалната детонация. От разнесените навсякъде частици материя, които постепенно започват да се групират в по-големи или по-малки обекти, се ражда Вселената.

В предишен материал („Как се е зародила Вселената”*) подложихме тази хипотеза на критичен анализ, който показа, че в нея зеят непреодолими противоречия, които я правят невалидна. За повече яснота тук ще разгледаме накратко главните аргументи.

Първият от тях отхвърля теорията за Големия взрив като родоначалник на Вселената, заради невъзможността тя да започне с готов взривен материал. Този аргумент се основава на факта, че никой взрив не се случва от само себе си и винаги е предшестван от продължителни и сложни процеси.

Вторият аргумент изхожда от ненарушимия принцип, валиден
както за живата, така и за неживата материя, че винаги и без никакви изключения простото предшества сложното. Тази аксиома директно анулира общоприетото схващане за зараждането на Вселената посредством Големия взрив, тъй като доказва, че не е възможно най-сложният обект, съществувал някога, а именно тялото, съсредоточило цялата материя и енергия и пораждащо Големия взрив, да предхожда по-простите елементи, от които е съставен.

Има още един, трети аргумент срещу тезата, че Големият взрив е дал началото на Вселената. Според нея, в момента непосредствено преди взрива материята е концентрирана в една точка с нищожен обем и безкрайна плътност, чиито огромни температура и налягане довеждат до гигантска експлозия, вследствие на която материята се разпръсква в пространството. Това означава, че със сигурност преди взрива са съществували материята, енергията и пространството. А това, моля, са основните компоненти на Вселената. И след като те са съществували преди взрива, следователно Вселената е съществувала преди него и не е възможно той да бъде нейно начало. При положение, че материята, енергията и пространството са съществували преди взрива, е много трудно да си представим, че са се появили точно преди него, буквално един миг преди експлозията (както постулира съвременната космология) и то под формата на готова експлозивна смес, без да са предшествани от каквато и да е друга активност.

Не е нужно да сте астроном, за да си дадете сметка, че тезата, според която Вселената е възникнала от Големия взрив, е смущаващо нелогична. Както не е необходимо да сте вулканолог, за да отхвърлите мигом твърдението, че лавата възниква в момента на изригването на вулкана, който се появява от само себе си, и преди това не е имало никакви други процеси.

Идеята, която искаме да представим тук, се различава радикално от установения, възглед и гласи следното: тъй като простото винаги предхожда сложното (което автоматично прави наложения в днешно време космологичен модел несъстоятелен), в началния момент от сътворението на Вселената (ако тя има начало) материята в нея трябва да бъде под формата на възможно най-елементарните частици, тези, които са едносъставни и следователно не могат да се делят на по-прости от тях, тъй като такива няма. Под влияние на своята гравитация тия свръхелементарни частици започват да се привличат и свързват и да формират по-големи обекти, които с течение на времето все повече нарастват и се усложняват. Появяват се планети, звезди, галактики и други небесни тела.

В процеса на еволюция на Вселената най-масивните обекти притеглят още повече материя и се превръщат в свръхмасивни тела, а този с най-голяма маса (защото такъв задължително трябва да има, понеже не може всички да имат еднаква маса) привлича всички останали. Колкото по-голямо количество вещество придърпва, толкова повече се увеличава неговата маса и респективно гравитация, и толкова по-силно започва да притегля другите обекти. Следователно в някакъв момент този процес се ускорява все повече с нарастване на неговата маса. Докато накрая, след много милиарди години, цялото вещество във Вселената бъде концентрирано на едно място. Чудовищните налягане и температура предизвикват експлодиране на този обект и събраната в него материя се разпръсква в пространството, раздробена отново на най-елементарните частици. И така процесът започва да тече отначало, следвайки същия ход, който в крайна сметка неизбежно ще доведе до съсредоточаването на материята в една точка и нейното избухване и раздробяване и така нататък.

Тук искаме да обърнем внимание на следния специфичен момент: най-масивното тяло във Вселената ще притежава съответно и най-силното гравитационно привличане и на даден етап ще се превърне в център на масите на цялата система от небесни тела, тоест ще бъде център на Вселената.

Ако Вселената наистина има център преди Големия взрив, както се опитваме да докажем тук по дедуктивен път, то ще има ли такъв след взрива? Нека разгледаме този вариант.

От физиката, и по-точно от законите на Нютон, знаем, че след взрива центърът на масата на даден обект прави това, което е правил преди взрива. Тоест, ако обектът не изпитва външна сила, центърът на масата на системата ще остане в покой, ако е бил неподвижен дотогава, или ще се движи с постоянна скорост, ако вече се е движил преди това. Можем да предположим, че тялото, в което се е събрала цялата налична материя преди Големия взрив, е било в покой, тоест не е било под въздействието на външни сили, защото цялата материя и енергия, които биха могли да му въздействат, са се намирали в него и няма какво да му влияе отвън. Следователно след взрива, тъй като обектът първоначално е в покой и експлозията е само под въздействието на вътрешни сили, линейният импулс на системата се запазва. Понеже линейният импулс на обекта първоначално е бил нула, линейният импулс на центъра на масата също е нула след експлозията. Следователно центърът на масата на фрагментите, отделени и пръснати след взрива, остава в покой. Затова този център на масите си остава център на Вселената, какъвто е бил до този момент.

След Големия взрив материята се разпръсква в пространството, но като при всеки взрив и тук би трябвало да има най-много материя в близост до взрива и центърът на масата да се запази. Този факт води до три извода: първо, че Вселената има център, второ, че в даден момент материята отново ще се концентрира в зоната на този център, трето, че този процес трябва да се повтаря многократно през определен период от време. Следователно Големият взрив не е изолирано, а циклично явление, което ще се репликира безброй пъти или поне до края на Вселената.

Областта в близост до центъра на взрива следва да се превърне в нещо като център на Вселената, вследствие на съсредоточаването на повече материя в нея. Това означава, че този център ще има по-силна гравитация и закономерно ще привлича към себе си намиращата се в близост до него материя. След като там се натрупа още материя, ще започне привличане на намиращата се по-далеч материя и така нататък, докато цялата съществуваща материя бъде привлечена на едно място, а именно в този център.

Ключов елемент в теорията за Големия взрив е законът на Хъбъл. Той е формулиран през 1929 г. от Едуин Хъбъл, който на базата на наблюдаваното от него червено отместване в спектрите на видимите галактики прави извода, че всички галактики се отдалечават от нас. Оттогава това наблюдение е потвърдено много пъти (констатирани са някои малки изключения) и се смята за установен факт. За да обяснят този ефект, астрономите обикновено използват асоциацията с балон с нарисувани по него точки, които при надуването му се раздалечават една от друга. Само че това е твърде опростена и неточна интерпретация, защото материята след Големия взрив трябва да се разширява не под формата на балон, а да се движи радиално на центъра на взрива във всички посоки.

Тогава единственото място, спрямо което всички останали обекти ще се отдалечават, е зоната в центъра на взрива. От това следва, че щом всички галактики се отдалечават от нас, значи Земята се намира в центъра на Вселената (или поне в центъра на масите след Големия взрив, в случай, че двата центъра не съвпадат), тъй като единственият вариант, при който всички галактики може да се отдалечават от нас, е ако сме в центъра на взрива. Във всеки друг случай ще има такива, които се отдалечават, и такива, които се приближават.

Това поставя на дневен ред идеята, че Земята може да е единственото място, където е възникнал животът или поне се е развил до най-голяма степен, заради специалните условия, които благоприятстват неговата поява и еволюция. Причина за това може да бъде именно, че се намираме в центъра на Вселената (на този етап това все още е в сферата на предположенията), което ни облагодетелства по две съображения. Първо, материята в центъра на взрива е трябвало да измине по-кратко разстояние. Второ, в тази зона има най-много материя на единица площ. Тези два факта означават, че веществото тук е имало най-много време и най-добра възможност да се обособи най-рано в по-големи и относително стабилни обекти, в които на по-ранен етап в сравнение с другите области са възникнали подходящи условия за зараждането на живота, еволюирането на организмите и достигането на някои от тях до високо ниво на сложност и в крайна сметка до нас. Следователно е възможно животът тук да е напълно уникално за Вселената явление или да е възникнал най-рано и да е еволюирал най-много, точно заради благоприятните условия, които по стечение на обстоятелствата са възникнали тъкмо в нейния център.


*Как се е зародила Вселената

https://kordon.blog.bg/drugi/2022/04/15/kak-se-e-zarodila-vselenata.1813760





Гласувай:
4



1. lightbody777 - E=mc2
22.03.2023 00:08
Горната формула казва, че енергията и материята са едно и също нещо. Просто материята е силно сгъстена енергия. МНО-О-ОГО енергия. Така че можем да опростим - Вселената е Троицата енергия, пространство и време. Или Дуализма енергия и време-пространство.
Сега, за Земята - център на Вселената, коментирам в следващия пост. По ми е интересно тук да поразсъждавам с вас за циклите на Вселената, или поредицата от "Големи взривове" и "Грандиозни черни дупки" - разширяване и свиване, излъчване и засмукване. Как от разширяваща се с все по-голяма скорост Вселена идва ред на събиране някъде в точка на гравитационна сингулярност. Тук може да помогне само Алиса в страната на чудесата...
Има един триизмерен обект, получен от двуизмерен, чието име забравих, но ще обясня как се получава. Ако отрежем ивица хартия (напр. 2см /40см) можем да съберем двата й края и да направим нещо като пояс, цилиндър с височина 2 см и обиолка на основата 40 см. Така ще има вътрешна част на цилиндъра и външна част. Обаче ако вземем единият край и го завъртим наопаки ще получим много интересна фигура, която няма да има вътрешна и външна част. Ако започнем да маркираме с химикал страната, която е външна (условно) и продължим да маркираме, ще видим, че пътя ни води и от вътрешната страна и после преминаваме там, където преди това сме маркирали от другата страна на лентата. Т.е. това е една фигура, която позволява обхождане и на двете страни на лентата без да вдигаме химикала - нещо, което с пояса не можем да направим...
Идеята ми е следната - вероятно Вселената е завързана по подобен начин на фльонга и така изтича пак в центъра си без да се налага да спира в някакъв момент разширението си и да се връща назад. Само че фльонгата вече се формира някъде, където измеренията са повече (както от двуизмерна лента получихме триизмерна фигура)...
цитирай
2. zarenkow - Би било добре,
29.05 19:00
преди да се говори за размисли за Вселената, да се знае , какво са размислите. Как се появяват, на какво дължат появата си, до каква степен са тъждествени с Вселената за да я отразяват реално. И да уточня, раз Мисли, за мисленето и тази тъждественост става дума. Защото, доколкото схващам не става дума само за Вселената, а за Двйствителността и има разлика, нали? Иначе се получава да говорим за Времето и да го обясняваме със самото Време. Така да се каже, с удобна тафтология, която не дава смисъл. В резюме, за да не натоварвам темата, става дума за представите ни върху, които мислим и разликата им с Дейтвителността. При така уточнена разлика, могат да се фиксират и възможните отклонения от размислите ни с Действителността. Все пак представите ни не са Действителността.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kordon
Категория: Политика
Прочетен: 5088365
Постинги: 468
Коментари: 2760
Гласове: 2295