---

Последният руски император - Николай Втори

---

Разстреляното по заповед на В.И. Улянов - Ленин руско императорско семейство....

---

София Фьодоровна Омирова - Колчак, съпругата на АДМИРАЛА

---

И..., ЛЮБОВНИЦАТА на Адмирала .... - Aнна Василевна Тимирева, с моминска фамилия Сафонова, променена след  втория й брак на Книпер (снимката и следващата биографична справка са заети от: http://admiralfilm.ru/files/razdel/photo_big_335.jpg  

---

Анна  Василевна Тимирева е родена през 1893 г. в Кисловодск. През 1906  г. семейството й се мести в Санкт Петербург, където  Анна  Василевна ззавършва гимназията на  княгиня Оболенска (1911)  и  занималва с  рисуване и живопис в частното студио на С.М. Зайденберг. Общувала свободно на френски и немски. През 1918–1919 г. в Омск работи като преводач в Отдела за пресата към Управлението по срочните дела към Министерския съвет и Върховния Управител.  работила допълнително и в ателие за изработка на бельо и се занимавала с раздаването на храна на болните и раненеи войници. През януари 1920 г. доброволно  влиза в ареста заедно с Колчак, без есерите да имат някакви обвинения или претенции към нея. Същата година е освободена по силата на Октомврийската амнистия на болшевишката власт. През май 1921 г. вече е арестувана като контрареволюционер от властите и прекарва известно време в затворите на Иркутск и Новониколаевск, освободена през лятото на 1922 г. в Москва от Бухтирския затвор, Москва. През 1925 г.  отново е арестувана и осъдена на тригодишно изселване, което прекарва в Тарус. За четвърти път е арестувана през април  1935 г., през май е осъдена  по чл. 58 п. 10 на 5 г.  в лагер, които след  при преразглеждане на делото са заменени с ограничение на движението из СССР  ("минус 15")  и намалени на три. Завръщайки се от Забайкалския лагер, където започнала излежаването на първоначалната присъда, живее последователно във  Вышнем  Волочке, Верея, Малоярославец. На 25 март 1938 г., няколко дни дни преди края на "минуса",  е арестувана в Малоярославец и през април 1939 е осуждена по гореспоменатия член  на восемь години лагери; в затворническите лагери в Караганда отначало е на общ режим, после се издига до художник в клуба на Бурминското отделение. След освобождението си живее извън забранената 100 км зона около Москва, в Завидово-Октябърское. Тогава арестуват и 24 г. й син Володя, от първия й брак с  Тимирев ―  даровит млад художник. Осъден по чл. 58, синът й е разстрелян на 17 май 1938 г. Реабилитиран е през 1957 г. На 21 дек. 1949  г.  тя е арестувана  в  Щербаков без никакво ново обвинение и прекарва 10 месеца в затвора на Ярославл и чак през октомври 1950 г. е изпратена по етапен ред в Енисейск със специално разпореждане. Заточението е отменено през 1954.  Следва  "минус" до 1960 г.  в Рибинск.  В свободното си време между арестите, Анна Василевна работи като библиотекар, архивар, предучилищен детски възпитател, чертожник, ретушор, картограф (в Москва), член на гилдията на шивачките (в Тарус), инструктор по украсата на детските играчки (в Завидово),  декоратор и  художник в  театъра на Рибинск; дълги периоди от живота си остава без работа, която и е отказвана предвид политическото й "криминално" досие и се препитава със случайни заработки. Реабилитирана е през март 1960 г, от септември й е отпусната и пенсия. Анна Василевна е съпруга на С.Н. Тимирев в периода 1911–1918. Омъжва се за втори път през 1922 г. за В.К. Книпер. Докато получи отговор от прокуратурата на РСФСР съдбата и реабилитацията (1956 г.) на сина си , В.С. Тимирева, носи двойната фамилия Тимирева-Книпер. Анна Тимирева и Александър В. Колчак се запознават през 1915 в Хелзингфорс (Хелзинки), където получава назначение първият й съпруг -  капитан първи ранг Сергей Тимирев. Первата им среща е в дома на контра-адмирал Николай Подгурски, общ познат на Колчак и Тимирев, – и тази среща се оказва съдбовна. "Носихме се на гребена на вълната", – пише Анна Василева в спомените си.  " Живеехме в Петроград  (Санкт Петербург е преименуван в нач. на Първата световна на Петроград по "патриотични" подбуди от царското правителство..; да не забравяме, че Николай Втори Романов е потомък на Екатерина Велика, която е с немски произход.., но той също е женен за германска принцеса; съгласете се, че някакси не върви управляваната от германци РУСИЯ да воюва с ГЕРМАНИЯ и АВСТРО-УНГАРИЯ!!!) .., и на него му се налагаше да прескача до Хелзигфорс. Веднъж, когато се разделихме на ж.п. гарата с Колчак, покрай нас мина един сравнително невисок широкоплещест офицер, който ме заговори и каза: "Вие знаете ли, кой е този човек?  Наричаме го Колчак Полярни. Наскоро се завърна от експедиция до северния полюс."  Анна Василевна първа се обяснява в любов на Колчак. «Казах му направо, че го обичам». Той също на свой ред й признава, че отдавна и безнадеждно е влюбен в нея. "Не съм Ви го казвал, защото това е повече от любов..." Тогава тя е само на 22, а той - на 41 г., и към този момент има зад гърба си две издадени книги, изследвал е водите на 4 океана, за първи път в руската история обикаля Земята, носител е на множество руски и чужди ордени. Между първата и последната им среща има 5 години. През повечето време живеят отделно, всеки има свое семейство, за дълги месеци и години не се виждат. Вземайки окончателното си решение да се сближи с Колчак,  Тимирева уведомява съпруга си в нач. на 1918 г. През август 1918 с постановление на Консисторията във Владивосток, получава развод и от тогава се счита за официална съпруга на А.В. Колчак.
«Бях арестувана във влаковата композиция на адмирала, заедно с него.    Бях на  26, влюбена до уши и по своемо много щастлива.., не можех да го изоставя в последните му дни. Това е всичко. Никога не съм била политическа фигура, и към мен никога не е имало политически обвинения" - така пише Анна в своите молби за реабилитация. Няколко часа преди разстрела си, Колчак пише следното писмо до Анна Василевна, което така и не й е предадено приживе: 
«Дорогая голубка моя, я получил твою записку, спасибо за твою ласку и заботы обо мне... Не беспокойся обо мне. Я чувствую себя лучше, мои простуды проходят. Думаю, что перевод в другую камеру невозможен. Я думаю только о тебе и твоей участи... О себе не беспокоюсь – все известно заранее. За каждым моим шагом следят, и мне очень трудно писать... Пиши мне. Твои записки – единственная радость, какую я могу иметь. Я молюсь за тебя и преклоняюсь перед твоим самопожертвованием. Милая, обожаемая моя, не беспокойся за меня и сохрани себя... До свидания, целую твои руки». 
След освобождаването си от лагерите, Анна Василевна живее в Рибинск, работи като художник в местния театър, и след реабилитацията си в 1960 г. се преселва в Москва, където почива на 31 януари 1975 г.   

---

Подписът на Върховния Управител на Русия - Александър Василевич Колчак

---

---

Александър Василевич Колчак (на руски език - Алекса́ндр Васи́льевич Колча́к) е руски морски офицер, адмирал, полярен изследовател, учен-океанограф по-късно главнокомандващ на антиболшевишките сили - Бяла гвардия, по време на Гражданската война в Русия 1917-1922. Участник в Руско-японската война, Първата световна война и Гражданска война в Русия. Върховен управител на Русия и Върховен главнокомандващ на въоръжените сили на Русия. Роден е на 4 ноември 1874 в с. Александровское, край Санкт Петерсбург. Разстрелян на 7 февруари 1920 г. край Иркутск от социалистите-революционери, които се опитали да се подмажат на Ленин, за измяната си към предходна договорка с болшевиките.  Първият известен представител на рода Колчак е османският военачалник Илиас Колчак паша (Калчак паша), комендант на крепостта Хотин (Украйна), взет в плен от руския фелдмаршал Йохан Буркхарт Христофор Миних. След края на войната Колчак паша се заселва в Полша, а през 1794 година семейството му се преселва в Русия. Поради много разпространената в Румъния и Молдова фамилия Колчак, някои румънски изследователи смятат, че адмирал Колчак е от румънски произход. Бащата на Александър - Василий Иванович Колчак (1837—1913), е офицер от морската артилерия, генерал-майор от Адмиралтейството. Първия си офицерски чин Василий Колчак получава след тежко раняване, получено при отбраната на Севастопол по време на Кримската война от 1853—1856 г. След войната завършва „Горный институт“ в Санкт Петербург. Александър Колчак получава начално образование  в дома си, а по-късно учи в Шеста петербургска гимназия. Преминава обучение в Морския кадетски корпус и на 15 септември1894 година е произведен в мичман. На 6 август с.г. е назначен на служба на имперския крайцер „Рюрик“, в качеството на помощник вахтен. На борда на този крайцер пътува до Далечния изток. В края на 1896 година Колчак е назначен на крайцер „Крейсер“ като вахтен началник и в продължение на няколко години пътува предимно в Тихия океан. На 6 декември1898 година е произведен в чин лейтенант, а се завръща в Кронщад през 1899 година.В тези походи Колчак не само изпълнява своите служебни задължения, но и активно се занимава със самообразованието си. Младежът се увлича силно от природните науки, океанографията и хидрологията. През 1899 г. публикува статия: „Наблюдения над поверхностными температурами и удельными весами морской воды, произведенные на крейсере „Рюрик“ и „Крейсер“ с мая 1897 года по март 1898 года“. След завръщането си в Кронщад Колчак се среща с вицеадмиралСтепан Макаров, който готви плаване с ледоразбивача „Ермак“ в Северния ледовит океан. Колчак отправя молба да бъде включен в състава на експедицията, но получава отказ. Успява да се присъедини към полярната експедиция на Едуард Тол с кораба „Заря“ през 1900 година в качеството на хидролог. След значителни трудности в тази експедиция Колчак се завръща през декември 1902 година. За сравнително кратко време участва в още три полярни експедиции, получавайки прякора „Колчак Полярни“. За своите успехи получава най-високата награда на Руското географско дружество. Когато започва Руско-японската война, Колчак е изпратен през март 1904 година в Порт Артур. Служи на крайцера „Асколд“, а по-късно и на разрушителя „Сердитый“. Постига победа над японския разрушител „Такасаго“ и е награден с орден „Света Анна“ IV клас. Когато японските сили обсаждат Порт Артур, командва морската батарея. По-късно е ранен и попада в плен, като прекарва известно време в лагер, намиращ се в град Нагасаки. Поради много влошеното му здравословно състояние японците го репатрират преди края на войната.Завръщайки се в Санкт Петербург през април 1905 година, Колчак взима активно участие във въстановяването на почти напълно унищожения във войната руски флот. През 1906 година се присъединява към Балтийския флот и служи там при избухването на Първата световна война през 1914 година. Ръководи защитата на Рижския залив. Повишен е в чин вицеадмирал през август1916 година, ставайки най-младия офицер с този ранг в историята, и е назначен за командир на Черноморския флот, поемайки поста от адмирал Еберхард.Вестта за Октомврийската революция и започналите преговори между болшевиките и германците заварва Колчак в Япония. Веднага се явява при британския консул в Токио с молба да бъде зачислен в английската армия "макар и с чин редник". Получава назначение на Месопотамския фронт в Ирак, но по пътя натам е застигнат в Сингапур от телеграма на руския посланик в Китай Николай Кудашев с молба да поеме сформирането на руски части в Манджурия. Колчак се отзовава на молбата и пристига в Китай, но заради разногласия с друг от лидерите на белогвардейците атаман Семьонов напуска и се отправя към Русия с намерение да се присъедини към Доброволческата армия на генерал Деникин.
В началото, като Върховен Управител на Русия, има два месеца успехи срещу болшевишката Червена армия.., но после е изтикан към Сибир. Колчаковци натоварват на една влакова композиция около 80 тона злато от имперския златен резерв на Русия и по транссибирската ж.п. магистрала се насочват към Владивосток.., но бягството им е спряно от т.нар. Чехословашки корпус - тези "братя славяни" са били първоначално организирани от царското правителство за борба срещу Австро-Унгария, надявайки се да получат самостоятелна/и/ държава/и/ след успешния край на войната. Малко преди да бъде арестуван от социалистите-революционери в Сибир, Колчак губи златото. Има версия, че чехите го открадват, като дават част на болшевишките власти, за да бъдат пропуснати да се завърнат безпрепятствено по родните си места. Някои изследователи твърдят, че именно това откраднато злато стои в основата на изненадващата финансова стабилност и икономически бум в разгара на световната криза от периода 1928 -1934 на новата държава Чехословакия, която единствена в Европа остава незасегната от нея... Лятото на 2010 г. вагоните от "златния ешалон" на Колчак бяха открити на дъното на езерото Байкал..., но златото така и не бе намерено... Прочее, съществуват данни, че и НКВД/КГБ е организирало поне две експедиции за търсене на това злато, по заповед на Сталин.

---

---

Казаци, сражаващи се на страната на Бялата армия в руската Гражданска война (1917-1921)

---

Обкръжението на Колчак..., според художник болшевик....

---

Белогвардейци - редовната армия

---

Войници от Чешкият метежнически корпус....

---

Владимир Илич Улянов ЛЕНИН

---

Лев Троцки

---

ИОСИФ ВИССАРИОНОВИЧ ДЖУГАШВИЛИ - Т О В А Р И Щ  С Т А Л И Н

---

Снимките и биографията на КОЛЧАК   са заети от Уикипедия, англ. версия, а всички останали - от: www.masterandmargarita.eu/  Превод, коментари и селекция на снимковия материал: Здравко Божидаров Спасов, 17.07.2011 г.

Малко са постингите като този! Буквално го изчетох на един дъх!

Приятен ден! Здравко Б. Спасов

Браво, наистина има неща, които се научават цял живот!

Хубав постинг! Ако болшевишкия заговор се бе провалил, днес света щеше да изглежда съвсем различно...Жалко, че не е имало повече хора като Колчак и Деникин...

Поздрави!

Желая ти всичко най-добро! Здравко

Скоро ще продължа с неуспешния опит за обществена и духовна РЕФОРМАЦИЯ от персийците Баб и Бахаулла на шиитския ислям.., за да разберем погрома срещу демокрациичната система, установена в иран от националния герой д-р Мохамед Мосадък в 1953 г. от ЦРУ и неуспеха на Бялата революция на втория Пахлави.., както и злоупотребата на част от иранския църковен клир - около аятолах Хомейни - с народната воля за промяна към демокрация и благоденствие, изразен по време на революцията от септември 1978- 11 февруари 1979 г. ... Приятна вечер!

определено си заслужаваше този постинг да бъде изтеглен по-напред и жалко, че не беше...