Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
15.04.2019 19:51 - ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА – СССР СРЕЩУ ГЕРМАНИЯ
Автор: kordon Категория: Политика   
Прочетен: 62985 Коментари: 2 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА СССР СРЕЩУ ГЕРМАНИЯ

Автор: Виктор Кордон

 

 

В предишни наши изследвания представихме тезата и приведохме доволно голям обем от доказателства в нейна подкрепа, че официалната история на Втората световна война е нищо повече от пропагандна версия, изработена от победителите с цел да скрият престъпленията си и участието си в разпалването на войната, както и да прехвърлят цялата отговорност за нея върху победените. Чрез така наречените Нюрнбергски процеси те въведоха в експлоатация своята митология и отстраниха най-важните фигури от победена Германия, които биха могли да оспорят лъжите им, бидейки преки свидетели и участници. С това те недвусмислено заявиха на света, че ще се разправят най-безцеремонно с всеки, дръзнал да поставя под съмнение наложената от тях догма. В това позорно деяние главни действащи лица бяха както западните страни – САЩ, Великобритания и Франция, така и техният съюзник по принуда СССР. За какви точно „съюзници” става въпрос можем да си направим изводите от това, че Съветският съюз в началния период на войната е съюзник на Третия райх, с когото сключва цял ред икономически и политически договори и си поделя Полша и сферите на влияние в Източна Европа. Тогава съветските лидери хулят Запада, че се стреми да предизвика мащабна война и отказва призивите на Хитлер за мирно регулиране на проблемите, и представят Германия като борец за мир. До 1941 г. СССР изнася за Германия широк спектър от хранителни продукти и суровини, включително петрол и други стратегически ресурси, с чиято помощ германците водят военни действия в Западна Европа. Руски и немски войски правят съвместни паради в завоюваната от тях Полша, а лидерите на двете страни се пазарят за парчетата от нея и си пращат поздравителни телеграми по повод важни дати. Но след германското нападение над Съветска Русия последната започва да търси подкрепата на Запада, срещу когото преди това се е опитвала да тласне Германия и когото болшевишката пропаганда е нападала жестоко заради опитите му да предизвика война между Москва и Берлин. Така от съюзник на Хитлер Сталин става пръв приятел на Запада.

 

 

Западът пък от своя страна наистина се стреми да се облагодетелства от една война между СССР и Германия, за която цел прави редица отстъпки на Хитлер и му позволява да анексира чужди територии и да създаде армия. Когато на западните „демократи”, окупирали по това време почти целия свят (изключително лицемерно е, че се наричат демократи, но още по-абсурдно е, че световната общественост ги приема като такива, при положение, че с войни и убийства са завладели огромни територии и са подчинили голяма част от населението на земята), им става ясно, че Москва и Берлин са станали съюзници, те започват да планират нападение над... Съветския съюз (Operation Pike), вместо да помогнат на Полша, както са й обещали и каквито са задълженията им според подписаните от самите тях договори! Тези планове започват още през септември 1939 г., тоест още докато трае съвместната съветско-германска акция срещу Полша. Целта е да бъде отслабена и победена Русия, за да бъдат прекратени доставките на руски суровини за Германия. Освен това по този начин войната ще се води на друг театър, далеч от Франция и Великобритания. Със сигурност тия западни планове са неизвестни на широката публика по причина на нежеланието и на Запада, и на Съветския съюз да се разгласяват тези неудобни детайли, защото ще бъде трудно за обяснение как привързаните към демократичните ценности западни държави първоначално са приемали, и то съвсем основателно, СССР за съюзник на Третия райх и съответно го третират като враг, а след промяна в посоката на вятъра стават първи приятели с Кремъл, на чиято съвест лежат безброй ужасни престъпления. Тоест тук въобще не става въпрос за следване на някакви либерални принципи, а за безпринципно преследване на интереси, дори и с цената на пожертването на други народи и съюзяването с Дявола. Ние нямаме намерение да търсим сметка на когото и да е за това, че защитава интересите си, но не можем да подминем с мълчание лицемерните заявления, че Западът, при цялото ни уважение към него, е действал винаги с демократични методи и не е подпомагал солидно престъпни режими, като този в болшевишка Русия (и не само там), съдействайки му с което да продължи да извършва злодеяния.

 

 

След Първата световна война и Германия, и Русия са поставени в международна изолация: Германия по причина на това, че е загубила войната и благодарение на съюзническата пропаганда, поради която в света битуват яростни германофобски настроения; а около Русия е създадена карантинна зона, заради заразяването й с чумата на болшевизма, от която се страхуват всички народи. И двете страни са загубили територии вследствие на войната – на Германия са й били отнети чрез Версайския диктат, а от Русия току-що създадената (1918 г.) „миролюбива” Полша откъсва Западна Украйна и Западна Белорусия по време на съветско-полската война (февруари 1919 – март 1921), на което Западът гледа благосклонно. И понеже и двете търсят изход от изолацията и се стремят към премахване на следвоенното статукво, наложено от Запада, съвсем естествено между тях възниква някаква близост.

 

 

В същото време отношенията на Съветска Русия със западните страни са много сложни и открито враждебни. Още след приключването на Голямата война (1914-1918) няколко държави започват военна интервенция в Русия (1918—1921) с цел да свалят болшевишката власт. Причината е, че болшевиките денонсират всички договори на царските правителства, спират изплащането на заемите, взети от чужди банки и държави, отнемат имуществото на западни граждани, прекратяват концесиите и експроприират всички банки, фабрики, заводи, предприятия, магазини и всякакви търговски обекти, с което нанасят огромни вреди на Запада, който е вложил много капитали и е превърнал царска Русия в негова  полуколония и суровинен придатък. Освен това съветските комунисти активно разпространяват комунистическата зараза навсякъде по света, за да предизвикат световна революция, възползвайки се от трудностите, които изпитват народите след войната.

 

 

Всички тези фактори принуждават западните страни да предприемат мерки за отстраняване на опасността от болшевизация на Европа и страните по света. Но тяхната интервенция в Русия се проваля, защото болшевиките чрез терор и агресивна пропаганда успяват да мобилизират огромни човешки и материални ресурси. Макар че се оттегля безславно, Западът никога не изоставя амбициите си за прогонване на комунистите от Русия и за връщане на старото статукво, което му е било изключително изгодно. Тези събития обаче го карат да осъзнае, че той самият не е в състояние да се справи с тази тежка задача, а за тази цел е по-удачно да използва друга сила, тоест някой друг да свърши неприятната работа, без той да си гори ръцете.

 

 

Такава сила те виждат в германската националсоциалистическа партия, която открито прокламира намеренията си да преустанови конфронтацията си със Запада и да насочи всичките си усилия към унищожаване на болшевизма и завоюване на територии от Съветска Русия. Затова западните страни започват да правят такива отстъпки на дошлите на власт през 1933 г. националсоциалисти, каквито дори и не са си помисляли да правят на предишните правителства, макар те да са били либерални и с това по-близки идеологически до Запада. Естествените германски стремежи към изтока на Европа, и специално към Русия, формулирани от Адолф Хитлер в  Моята борба”, съвсем разбираемо печелят симпатиите на страните от капиталистическата система и преди всичко на Запада, който изпитва органична ненавист към болшевишкия режим. Затова Франция и особено Великобритания (през 1927 г. отношенията мужду Лондон и Москва се обтягат дотолкова, че англичаните скъсват всички търговски и дипломатически връзки с Русия, а в последната настава военна психоза; действията на Великобритания се възприемат от руснаците като „кръстоносен поход” срещу СССР; тези събития са известни в Русия като „Военная тревога” 1927 г.) се опитват да придадат тласък на тези германски стремления и да осигурят свобода на действие и придвижване на германците в това направление.

 

 

Те, естествено, не правят това официално, а прикриват намеренията и действията си зад благовидни предлози, обяснявайки ги с някаква неотложна необходимост, измислен и напълно необоснован страх от Германия (която винаги е била по-слабо въоръжена, подготвена и осигурена с ресурси от тях и от СССР, особено преди войната и в началната й фаза), демократични принципи или желание да съхранят мира в Европа. Зад всичките им на пръв поглед нелогични постъпки стои стремежът да предизвикат конфликт между Съветския съюз и Третия райх, от който те да излязат единствените победители, защото ще съхранят силите и ресурсите си и ще могат да наложат волята и условията си на изтощените от продължителната и кръвопролитна война страни. Те с цялото си сърце искат болшевишка Русия да бъде победена, но не и Германия да излезе победител, тъй като тя представлява особена заплаха за тях с високо развитата си индустрия, която залива света с качествените си и надеждни стоки, измествайки техните от световните пазари. В идеалния случай кървавата борба между СССР и Райха трябва да свърши с победа на Запада, който ще обере плодовете и ще принуди двете страни да се подчинят на условията му.

 

 

След идването на Хитлер на власт през 1933 г., съвсем естествено отношенията между Германия и СССР се развалят, макар и да не прекъсват напълно. Непримиримите идеологически противоречия между двата режима не позволяват да се поддържат нормални дипломатически и икономически връзки. До август 1939 г. в двете държави тече яростна пропаганда срещу идеологическия враг и контактите на всякакво ниво са изключително слаби. Но ето че на 19 август 1939 г. те подписват широкообхватно икономическо споразумение, което предвижда Германия да предостави на СССР заем от 200 млн райхсмарки и различни видове военна техника, а Съветският съюз да изнася за Германия голям набор от суровини и зърно. В числото на суровините влизат и стратегически такива, като петрол и руди на цветни и черни метали, нужни за военната промишленост на Райха. Съветските доставки продължават чак до започването на съветско-германската война на 22 юни 1941 г. Тоест с помощта на руските ресурси Германия води успешна война на Запад, което западните страни помнят. А на 23 август Москва и Берлин подписват договор за неагресия, познат като Пакт Молотов-Рибентроп, в чиито тайни протоколи си поделят Полша и си разпределят сферите на влияние.

 

 

Въпросът е какво принуждава непримирими идеологически врагове да се превърнат в съюзници?

 

 

Всъщност то е същото, което кара заклети неприятели като Великобритания, Франция и Русия, враждуващи от столетия, да влязат в сговор против Германия по време на Първата световна война. И това е страхът, страхът от друга сила, която те преценяват, че представлява заплаха за тях. Западът винаги, дори и сега – в двадесет и първи век, се бои от икономическата мощ на Германия и прави непрестанни опити да я ограничи или премахне напълно. А в навечерието на Втората световна война и Съветският съюз, и Третият Райх са изпитвали силни притеснения от игрите, които води западната дипломация. Съветите съвсем справедливо са се опасявали от споразумение между Запада и Хитлер, насочено срещу СССР, а германците пък са се притеснявали, че западните политици могат да се сговорят с Москва срещу Германия. Великобритания и Франция лукаво са водили преговори и с едните, и с другите, за да им окажат натиск и да ги направят по-отстъпчиви. Но не са имали намерение да се договарят реално с Русия, защото това би означавало да поемат ангажименти към нея, а това би ги поставило в неудобно положение, когато Германия нападне СССР. Страхът на руснаците и на германците, че противната страна може да се съюзи със Запада и неотстъпчивостта на последния ги тласка към тази колкото противоречива, толкова и закономерна крачка, която шокира света.

 

 

В този момент Западът се е почувствал прекаран, разбирайки, че Берлин и Москва са се договорили за негова сметка и сега той е изправен пред furor teutonicus (тевтонската ярост). Опитвайки се да седне на два стола, той в крайна сметка пада на земята. Великобритания и Франция са направили всичко възможно да предизвикат война между Полша и Германия, която според тях би трябвало неминуемо да доведе до сблъсък между Райха и Съветския съюз. Но договорката между последните проваля плановете им.

 

 

Разбира се, Пактът за ненападение между СССР и Третия райх не прави от тях приятели (всъщност в политиката истински приятелски отношения не съществуват, всичко се основава на изгоди). За всички е ясно, че това е само временна отсрочка на големия сблъсък, който неизбежно предстои поради изначалната несъвместимост на идеологиите, които властват в двете страни. За германците това е добре дошло, защото според техните разчети страната им ще бъде готова за война с Русия не по-рано от 1943 г., но по-вероятно е това да стане още по-късно. На този етап (август 1939 г.) те са заети с полския проблем. Обратно на пропагандните внушения, Берлин многократно прави опити да стопли отношенията с Варшава, редуцирайки и смекчавайки исканията си. Но поляците твърдоглаво отказват дори не да отстъпят, а да преговарят. Германските призиви за сядане на масата на преговорите остават нечути от полските политици. Германските дипломати даже не биват приети от отговорните полски лица. Последните усилия на германците, отново високомерно отблъснати, датират от 30 август, т.е. един ден преди навлизането на Вермахта в Полша. След многократни отлагания на нападението заради надеждата, че е възможно мирно регулиране на проблемните въпроси между двете страни, и след оскърбителното отношение на поляците към немските предложения и към германските дипломатически представители, търпението на Хитлер се изчерпва и той решава да даде ход на операцията. На 1 септември 1939 г. в 4 часа и 45 минути, в съответствие с План „Вайс“, започват авиационни удари над полски обекти, а около 6 часа същата сутрин германските войски минават полската граница.

 

 

На 3 септември Великобритания и Франция обявяват война на Германия, а скоро след това същото правят и техните доминиони. С този акт локалният конфликт между Полша, от една страна, и Германия и Съветският съюз – от друга, е превърнат в световна война, която лежи на съвестта на онези, които я разпалват до глобален пожар. Въпреки задълженията, които са поели към Полша с така наречените си гаранции, и въпреки че обявяват война на Германия, Лондон и Париж не предприемат никакви ефективни действия за да помогнат на поляците. В същото време те отхвърлят предложенията на Адолф Хитлер за мирно споразумение между тях.

 

 

Ето как в Москва оценяват обстановката по това време. В доклад, произнесен на извънредна сесия на Върховния съвет на СССР от 31 октомври 1939 г., Вячеслав Молотов (Председател на Съвета на народните комисари и народен комисар по външните работи) казва:

„Първо, трябва да посочим промените, настъпили в отношенията между Съветския съюз и Германия. След сключването на Съветско-германския договор за ненападение от 23 август (1939 г. – бел. В.К.) беше сложен край на ненормалните отношения, съществуващи в течение на редица години между Съветския съюз и Германия. На мястото на враждебността, подхранвана всячески от някои европейски сили (имат се предвид Великобритания и Франция – бел. В.К.), дойде сближаването и установяването на приятелски отношения между СССР и Германия. По-нататъшното подобряване на тези нови, добри отношения намери израз в германо-съветския Договор за приятелство и граници между СССР и Германия, подписан в Москва на 28 септември.

Нашите отношения с Германия, както вече казах, се подобриха коренно. Тук делото се развива по линия на укрепване на приятелските отношения, развитие на практическото сътрудничество и политическа подкрепа за Германия в нейните стремления към мир. Сключването между Съветския съюз и Германия на договора за ненападение ни задължава към неутралитет в случай на участие на Германия във война.

Последващите събития напълно потвърждават, че новите съветско-германски отношения са изградени на солидната основа на взаимните интереси.

Германо-съветският договор за приятелство и граници между СССР и Германия, сключен в края на септември, укрепи отношенията ни с германската държава.

Ние непрекъснато се стремим да подобрим отношенията си с Германия и изцяло приветстваме такъв род стремежи в самата Германия. Сега нашите отношения с германската държава са изградени на основата на приятелски отношения, на готовността да се подкрепи стремежът на Германия към мир и в същото време върху желанието за пълно насърчаване на развитието на съветско-германските икономически отношения към взаимната изгода на двете държави.

Второ, необходимо е да се посочи такъв факт като военният разгром на Полша и разпадането на полската държава. Управляващите кръгове в Полша не малко се хвалиха със „силата” на своята страна и „мощта” на своята армия. Обаче се оказа, че е достатъчен кратък удар по Полша първо от страна на германската армия, а после – на Червената армия, за да не остане нищо от това уродливо дете на Версайския договор, живяло за сметка на угнетените неполски националности. „Традиционата политика” на безпринципно лавиране и игри между Германия и СССР се оказа несъстоятелна и напълно банкрутира.

Трето, трябва да признаем, че избухналата в Европа голяма война внесе коренни изменения в цялата международна обстановка. Тази война започна между Германия и Полша и се превърна във война между Германия – от една страна, и Англия и Франция – от друга. Войната между Германия и Полша свърши бързо поради пълната несъстоятелност на полските ръководители. На Полша, както е известно, не помогнаха нито английските, нито френските гаранции. До сега, всъщност, все още не е известно що за „гаранции” бяха това. Започналата война между Германия и англо-френския блок се намира едва в своя първи стадий и засега още не се е развила. Въпреки това е ясно, че такава война би трябвало да внесе фундаментални промени в положението на Европа, а и не само на Европа.

Сега, ако говорим за великите държави в Европа, Германия се намира в положението на страна, стремяща се към най-скорошно приключване на войната и за мир, докато Великобритания и Франция... се застъпват за продължаването на войната и против сключването на мир.

... правителствата на Англия и Франция, обаче, не искат прекратяване на войната и възстановяване на мира, а търсят ново оправдание за продължаване на войната срещу Германия.

Действителната причина за англо-френската война против Германия не е в това, че Англия и Франция са се заклели уж да възстановят предишната Полша и, разбира се, не е в това, че са решили уж да поемат задачата да се борят за демокрация. Управляващите кръгове в Англия и Франция има, естествено, други по-реални мотиви за война срещу Германия. Тези мотиви се отнасят не към областта на каквато и да е идеология, а в сферата на чисто материалните им интереси като могъщи колониални държави.

Опасенията за загуба на световно господство диктува на управляващите кръгове в Англия и Франция политика на разпалване на война против Германия.

От всичко това е видно кому е нужна тази война, водеща се за световно господство”.

 

 

От казаното от Молотов, което изразява тогавашната официална политика на Съветския съюз, можем да си направим сметка колко хлъзгаво поле е международната политика – постановките и отношенията се менят според обстоятелствата. Понякога буквално за часове може да настъпи коренен обрат и курсът да бъде променен на 180 градуса. В цитираното можем да откроим четири основни пункта: досегашният архивраг Германия днес е първи приятел на СССР (всъщност руснаците нямат друг приятел); Германия е борец за мир; Великобритания и Франция искат продължаване на войната; Западът влиза в поредната война между капиталистическите страни, от която Съветите трябва да се възползват, за се внесат „фундаментални промени в положението на Европа, а и не само на Европа”. Под „фундаментални промени” се има предвид, естествено, онова, което се случи в Русия по време на Първата световна война – победа на болшевизма. И за да се случи това, е необходима още една голяма война, която ще разстрои напълно капиталистическите страни и ще позволи на болшевиките да наложат своите мракобесни порядки.

 

 

Ето по какъв начин мислят комунистите. На 6 март 1920 г. Ленин обявява, че „Победата на комунистическата революция във всички страни е неизбежна. В не толкова далечното бъдеще тази победа ще бъде обезпечена”.

В реч от 6 декември 1920 г. той казва, че трябва да се използат несъгласията и противоречията между капиталистически страни, за да бъдат „насъскани” едни срещу други, „да се насочат ножовете на такива негодяи, като капиталистическите крадци, един срещу друг”, „защото, ако двама крадци се карат, то ще победи честният трети. Щом станем достатъчно силни, за да повалим капитализма, ние веднага ще го хванем за гърлото”. Как и кога може да стане това? Това ни обяснява самият Сталин в реч на пленум на ЦК на ВКП (б) през юли 1925 г.: „Ако започне война, то ние няма да останем безучастни –  ние ще действаме, но ще действаме последни. И ще хвърлим решителната тежест върху везните, тежест, която ще може да изиграе решаващата роля”.

 

 

В този момент (краят на 1939 г.) ситуацията се развива по възможно най-добрия начин за Кремъл – избегнат е военен конфликт с Германия (или по-скоро е отсрочен, както добре разбират в Кремъл), а върлите му врагове Англия, Франция и Германия се намират в състояние на война. Остава само съветските другари да използват мъдро този идеален шанс, както направиха по време на Първата световна война в Русия. Само че сега Съветският съюз е могъща сила и възможностите му са много по-големи, а с това и амбициите му. Той само трябва да изчака търпеливо, докато съперниците му се изтощят от военните действия помежду си (както става през Първата световна война) и тогава да хвърли своята „решителна тежест на везните”, с което ще реши крайния изход от войната. В онзи момент изглежда, че съдбата на Европа е решена и тя неизбежно ще стане притежание на Съветския съюз и ще бъде болшевизирана.

 

 

Обаче събитията оттук нататък не се развиват точно в желаната от Съветите посока. За покоряването на цяла Европа (включително и на Франция, с нейната огромна армия, подкрепена от Англия) на Германия й е било нужно не много повече време, отколкото е било необходимо на СССР да откъсне едно неголямо парче от невзрачна Финландия, с нейната миниатюрна армия. Действията се развиват с неочаквано от никой бързина и затова са наречени blitzkrieg – светкавична война. Това позволява изразходването на по-малко ресурси и, разбира се, причиняването на по-малко жертви и разрушения (поне на този етап от войната). Този неочакван развой поставя Съветския съюз в трудно положение. Той се е надявал войната да продължи много по-дълго, да причини много повече разрушения и жертви и да коства много повече усилия и средства на воюващите. Това би ги направило лесна плячка за Червената армия, която щеше да заеме изчаквателна позиция, да натрупа сили и резерви и да се включи, когато всички вече са крайно изтощени. Тогава целият континент щеше да е на разположение на болшевиките и да бъде устроен според техните радикални разбирания.

 

 

Но бързите победи на германското оръжие принуждават СССР да предприеме спешни мерки, защото единствената голяма, непокорена все още от германците страна е Англия. Ако и тя бъде поставена на колене също толкова бързо, то Съветите ще изпуснат своя шанс. След това Германия, разполагаща вече с материалните и икономически ресурси на цяла Европа и на колониите й, съвсем естествено ще се насочи към Съветския съюз, но вече много по-силна.

 

 

По време на френската кампания на Вермахта (10 май 1940-22 юни 1940 г.) се случва знаменателно събитие, на което и до днес фалшификаторите на историята в Русия и особено на Запад се опитват да намерят удобно за тях, но не и за истината тълкование. Настъпващите с голяма скорост германски части изтласкват на запад френско-британските войски. Накрая последните стигат до Дюнкерк, откъдето изход за тях няма – зад гърба им е Атлантическият океан, а навсякъде другаде са германците. Германските артилерия и авиация биха могли без усилие да ги унищожат. В реч в Камарата на общините на 4 юни 1940 г. Уинстън Чърчил нарича събитията във Франция „колосално военно бедствие“, казвайки, че „целият корен, сърцевина, и мозък на Британската армия“ е заседнал при Дюнкерк и изглежда, че ще загине или ще бъде пленен. Те могат да бъдат спасени само от чудо.

 

 

И чудото се случва – на 24 май Хитлер заповядва стремителното настъпление да бъде спряно. Паузата от няколко дни дава възможност на англичаните и французите да се евакуират. Чърчил приветства спасението им като „чудо на избавлението“, което показва колко неочаквано е било то за англичаните, почти като свръхестествено явление. Преди да приключи операцията, прогнозата е била мрачна, като Уинстън Чърчил предупрежава в Камарата на общините на 28 май да се очакват „мъчителни и тежки вести”. Затова евакуацията е известна в Англия също и като „Чудото от Дюнкерк”. Интерпретациите на победителите обясняват това решение на Хитлер с необходимостта да се даде почивка на изморените войници, да се стегнат танковете или на други фактори. Но това е твърде плитко обяснение, защото основната работа по унищожаването на англо-френската групировка в Дюнкерк би трябвало да бъде свършена от авиацията и артилерията, докато танковите части и войниците могат да почиват и да се включат по-късно. Победителите нямат честта да признаят, че Хитлер просто не е искал да унищожи беззащитните си противници, въпреки удалата му се брилянтна възможност. Можем лесно да разгадаем неговите съображения, ако познаваме достатъчно добре идеите, от които се е ръководел. Решението му може да се обясни не с излишна филантропия (каквато нямаме намерение да му приписваме), а с чист прагматизъм, от който изхождат и останалите му действия. Адолф Хитлер, както можем да се уверим от разсъжденията му в „Моята борба”, е изпитвал силен респект спрямо англичаните, първо, защото с право ги е смятал за родствен на германците народ (англосаксонците и немците са част от германската етническа група); второ, защото се е възхищавал на постиженията им в различни области, включително и на завоеванията им; трето, защото е смятал, на базата на съществуващата по това време геополитическа обстановка, че най-удачно за Германия е да бъде в съюз с Великобритания. Верни или не, именно тези основания го карат да не допусне избиването на огромен брой английски войници при Дюнкерк, защото е предполагал, че този жест ще склони британците да приемат предложенията му за мир с тях. Но когато той наистина отправя такива предложения към тях, те отново отказват, разчитайки на американската подкрепа и на това, че Съветският съюз е много вероятно да се възползва от възможността да удари германците в гръб, докато те воюват на запад. Именно тази перспектива кара Лондон и Париж да обявят война само на Германия заради нападението й над Полша, но не и на СССР, който също участва в разгромяването на полската държава и в нейната подялба.

 

 

А руснаците наистина не искат да пропуснат удалия им се шанс, защото знаят, че това е последната възможност да го направят, тъй като след като Германия подчини Англия, или ако двете се съюзят, идва ред на СССР. И тогава германците ще са много по-страховит противник, защото всичките им усилия и целият ресурс на покорена Европа ще бъдат впрегнати срещу Москва. Тогава Кремъл пуска в ход гигантска операция по мобилизиране и съсредоточаване на огромно количестсво войски на германската граница, подготвяйки се за нападение над Германия, докато последната е заета с умиротворяването на Британия.

 

 

По това време (1940 г.) тече германската операция „Морски лъв” (Unternehmen Seelцwe), чиято цел е завладяването на Острова. Но тази операция се извършва въпреки желанията на Хитлер, защото той не е искал да воюва с англичаните. След падането на Франция, Адолф Хитлер, фюрер и върховен главнокомандващ на въоръжените сили, се надява, че британското правителство ще потърси мирно споразумение и с неохота е разглеждал инвазията в Британия само като последна мярка, ако всички други варианти се провалят. Той до последно се надява, че британците ще склонят на мир. След като британците отказват мирните предложения, фюрерът нарежда да бъдат изработени плановете за завладяване на Британия. В Директива № 16: Операция Морски лъв се казва:

„Целта на тази операция е да се елиминира Англия като база, от която може да се продължи войната срещу Германия и, ако е необходимо, да се окупира напълно страната”. Дори и от този документ се вижда, че за Хитлер Англия не е враг, който трябва да бъде унищожен на всяка цена. Но той се опасява от възможността да бъде използвана „като база, от която може да се продължи войната срещу Германия”, имайки предвид вероятно, че Съединените щати могат да я използват като такава. Хитлер дотолкова е уверен в крайния успех на мероприятието, че заповядва разсформироването на германските дивизии, които не са заети пряко с конкретната операция или с поддържането на реда в окупираните страни. И докато операция „Морски лъв” е в ход... изведнъж тя е оставена на заден план, а Германия напада Съветския съюз!  Британците обявяват, че са спечелили така наречената „Битка за Британия”, а Съветите тръбят, че са нападнати „неочаквано и вероломно”. Предполагам, обаче, че всеки нормално мислещ и непредубеден човек ще забележи в това сериозна нелогичност. Защо Германия, която уж не могла да победи слабата Великобритания, се нахвърля върху далеч по-могъщия си враг на изток? Това е все едно някой да не може да набие беззащитно дете, а след това, разочарован и разгневен от неуспеха си, да нападне няколко здравеняци едновременно! Доста неуместно изглежда такова поведение... Но в историята на Втората световна война (а и не само там) има предостатъчно примери за това как германците воюват докрай, дори и в отчайващи условия, без достатъчно муниции и храна, срещу многократно превъзхождащ ги противник. Това идва да покаже, че те не се отказват лесно и много трудно могат да бъдат отклонени от намеренията им.

 

 

Но хората, които са обременени от съюзническата пропаганда и под нейно влияние смятат Хитлер за луд психопат, не виждат никакво несъответствие, защото „лудостта” на фюрера обяснява всички нелогичности в официалната история. А всъщност всичко това си има съвсем логично обяснение, чрез което всички части на пъзела се подреждат идеално и се появява ясно цялата картина на събитията. Истината, неудобна на победителите и затова изопачавана и деформирана от тях, е че докато германците провеждат операция „Морски лъв” Сталин е трупал войски на съветско-германската граница с цел да нападне Германия в най-неудобния за нея момент – когато всичките й сили се намират на запад, вниманието й е ангажирано с подчиняването на Острова, а част от дивизиите й дори са демобилизирани. Ето какво се казва в Директива № 21 (оперативен план Барбароса) на Върховното командване на Вермахта:

Германските въоръжени сили трябва да са готови да разбият Съветска Русия в краткосрочна кампания преди войната срещу Англия да приключи. (Вариант „Барбароса”.)

Тази концентрация на ВВС на Изток обаче трябва да бъде ограничена от изискването всички театри на военни действия и районите с разположена на тях наша военна промишленост да бъдат надеждно прикрити от въздушните нападения на противника, а настъпателните действия срещу Англия, особено против нейните морски комуникации, в никакъв случай да не отслабват.

Основните усилия на Военно-морския флот трябва и по време на Източната кампания, безусловно, да са съсредоточени против Англия.

...

Заповедта за стратегическо разгръщане на Въоръжените сили против Съветския съюз ще дам, ако се налага, осем седмици преди насрочената дата за започване на операцията.

Всички заповеди, които ще бъдат издадени от командирите на базата на тази директива, определено трябва да изхождат от факта, че говорим за предпазни мерки, в случай че Русия промени сегашното си положение спрямо нас.

 

Това важно уточнение ad hoc показва, че Оперативен план Барбароса е създаден за всеки случай, а именно ако „Русия промени своята сегашна позицията към нас”, както изрично се отбелязва в документа. Целта на изработването му е изцяло рационална – Германия да разполага с работещ проект, който би могъл да бъде приведен в действие, при положение, че руснаците решат да предприемат враждебни действия срещу Райха, а не да се прави такъв в последния момент, започвайки от нулата. Приемането му по никакъв начин не трябва да се разбира като сигурно, задължително и незабавно започване на война със СССР, а като предпазна мярка, която ще бъде предприета само в краен случай, ако обстоятелствата, отбелязани в Директивата, го налагат. Този план трябва да стои в пасивно, латентно състояние и би могъл да бъде задействан, само ако Москва реши да нападне Германия в гръб. А щом планът е задвижен, значи Русия наистина е променила позицията си така, че да представлява заплаха за Германия. И това показва, че планът е създаден предвидливо.

 

 

Директивата, издадена на 18 декември 1940 г., показва несъстоятелността на съюзническите сплетни. Става ясно, че Германия не е прекратявала операция „Морски лъв”, а нейното действие продължава чак до 13 февруари 1942 г., когато командващият Кригсмарине (Военноморският флот) адмирал Редер убеждава Хитлер да даде съгласието си за нейното прекратяване, предвид ангажираността на въоръжените сили на други театри на бойни действия, включително в Северна Африка и преди всичко в Русия.

 

 

Британските историци, обаче, възползващи се от позицията си на победители (което им дава правото да разтръбяват на всеослушание и безпрепятствено своята версия, докато тази на другата страна остава неизвестна на обществеността), извършват една грамадна фалшификация, която е подета услужливо и от останалите, които имат интерес да представят събитията в удобна за тях светлина. Версията, която тиражират британците, и която се превръща в официална, е, че така наречената Битка за Британия била траяла от 10 юли 1940 г. до 31 октомври същата година. А всъщност тази битка, както виждаме от Директива № 21, продължава и след това и е преустановена много по-късно. Логичният въпрос е защо Хитлер се наема да нападне Русия докато не е завършена още операцията срещу Англия и по този начин да отвори война на два фронта. Ако вярваме, че „Земята е плоска”, т.е. че Хитлер има психически отклонения, то за нас няма да има никакъв проблем да приемем каквато и да е небивалица (включително и тази), натрапена от победителите, защото тя ще бъде обяснена с „менталните проблеми” на фюрера. Но за здравомислещите хора е ясно, че за да предприеме този ход, от който толкова се е боял, Хитлер трябва да е имал сериозни основания. Същата директива ни дава отговора. Той се съдържа в следния абзац, който ни дава да разберем, че Оперативен план Барбароса се явява предпазна мярка, в случай че Русия промени сегашното си положение спрямо нас” и че „Заповедта за стратегическо разгръщане на Въоръжените сили против Съветския съюз ще дам, ако се налага. Не се изисква особено умствено усилие да разберем, че планът може да бъде пуснат в ход, само ако Русия застраши Германия в нарушение на договореностите между СССР и Германия. И щом планът е задействан, значи се е случило точно това – Съветският съюз е започнал действия, които са представлявали екзистенциална опасност за Германия.

 

 

За болшинството от хората, чиято представа за войната, за участващите в нея и специално за Хитлер е формирана изцяло от съюзническата пропаганда, т.е. от заинтересовани, меко казано, източници, под тяхно влияние мислят, че за германския фюрер не е представлявало никакъв проблем да нападне Съветския съюз със садистично удоволствие, защото бил имал психически отклонения и освен това имал предварителни планове за нападение. Формулата за „лудия Хитлер” е удобно създадена и тиражирана, за да може с нея лесно да се обясняват нелепостите, съдържащи се в пропагандната версия на победителите. По този начин, ако някому случайно направи впечатление някое несъответствие, то бива загладено чрез лъжата за „лудия Хитлер”. Това важи и за случая с нападението на Германия над СССР, в което хората виждат самоубийствено действие, акт на умопобъркан човек. И наистина така изглежда... ако човек гледа с пропагандните очила на победителите.

 

 

За Хитлер обаче, който винаги се е ръководел от прагматизъм, това начинание е било последна, крайна мярка, която той е бил принуден да предприеме за самозащита. В противен случай страната му е щяла да бъде нападната в гръб, докато всичките й войски са на запад, част от тях са разсформировани, а останалите са заети или с операцията срещу Великобритания, или с охраната на покорените територии. Тоест Германия е щяла да бъде сварена напълно неподготвена и разбита много бързо. След това цяла Европа е щяла да попадне в ръцете на болшевиките, защото армиите на останалите страни са победени от германците и не съществуват или пък са много слаби. Това е бил идеалният момент за Сталин! Но германците са предполагали, че е напълно възможно това да се случи и затова са разработили оперативен план в случай, че „Русия промени своята сегашна позиция към нас”. И този план е бил пуснат в действие едва когато е имало достатъчно доказателства, че Сталин има намерение да изненада Вермахта, като му нанесе смъртоносен удар в гърба. Следователно германското нападение е изцяло превантивна мярка, целяща да защити Германия от вероломно нападение, а с това да защити и Европа.

 

 

В писмо до Мусолини от 21 юни 1941 г., денят преди германското нападение над СССР на 22 юни, Хитлер излага част от своите основания, мотивирали го да предприеме тази мярка. Противно на пропагандните внушения, това решение е било много трудно и е коствало на Хитлер много душевни терзания.

„Пиша ви това писмо в този момент, когато месеците на тревожен размисъл и постоянното нервно изчакване завършват с вземането на най-трудното решение през целия ми живот. Вярвам, след последния преглед на ситуационната карта на Русия и след оценка на други, многобройни данни, че не мога да поема отговорност за по-дълго чакане и, на първо място, считам, че няма друг начин за елиминиране на тази опасност от по-нататъшно изчакване, което  задължително би довело до катастрофа през тази, или най-късно през следващата година.

Наскоро ви информирах колко точно експериментът с Крит показа как всеки самолет, който може да се използва, е необходим в много по-голям проект срещу Англия. Може да се случи, че в тази решителна битка ще спечелим благодарение на предимството на няколко ескадрили. Не бих се поколебал нито секунда да поема такава отговорност, ако, освен всички други условия, имах увереност, че няма да бъда внезапно нападнат от Изтока в този момент, или дори, че няма да има заплаха от нападение. Концентрацията на руските сили... е огромна. Всъщност всички налични руски сили са на нашата граница.

Ако не исках да се излагам на тази опасност, може би цялата 1941 г. няма да доведе до промени в общата ситуация. Напротив. Англия ще бъде още по-малко готова да сключи мир, защото тогава ще бъде възможно да свърже надеждите си с руския партньор. Излишно е да казвам, че тези надежди ще се увеличават с увеличаването на готовността на руските въоръжени сили.

В допълнение, Дуче, няма сигурност, че ще имаме това време, защото с такава огромна концентрация на сили от двете страни... стрелбата може да започне спонтанно, по всяко време... Ето защо, след дълги и болезнени размисли, най-накрая реших да отрежа възела преди да се е затегнал.

Предвид тези обстоятелства реших да сложа край на лицемерните действия на Кремъл. Надявам се, или по-скоро, убеден съм, че Финландия, както и Румъния, ще вземат участие във войната, която в крайна сметка ще спаси бъдещето на Европа от най-голямата опасност.

Вероятно Русия ще се опита да унищожи румънските нефтени находища. Организирахме отбрана, която, мисля, ще предотврати най-лошото. Освен това е задължение на нашите армии да отстранят тази заплаха възможно най-бързо.

Материалът, който ще оповестявам постепенно, е толкова изчерпателен, че светът ще има много възможности да се изненада от нашето голямо търпение, с изключение на онази част от света, която поначало се противопоставя на нас и за която аргументите ни са безполезни”.

 

 

Само и единствено надвисналата заплаха от нападение на СССР над Германия обяснява по логичен начин радикалната мярка, която предприемат германците, като временно намаляват активността по операция „Морски лъв” (но в никакъв случай не я спират) и нападат първи, изпреварвайки съветската инвазия, с което на практика започват да водят принудително война на два фронта. Това опровергава както английската версия за победа на англичаните в „Битката за Британия”, така и съветския мит за „вероломното и неочаквано” нападение на Вермахта. След подялбата на Полша съветската външна политика става твърде активна и агресивна – СССР окупира Литва, Латвия и Естония, води война с Финладния, окупира част от територията й, а също така окупира румънските области Северна Буковина, Бесарабия и Херца. С тези си действия руснаците се приближават притеснително до същинските граници на Райха и достигат много близо до петролните находища в Плоещ, Румъния, от които Германия черпи значителна част от необходимия й за икономиката и военните действия нефт. Освен това, месеци наред съветски войски биват дислоцирани по съветско-германската граница, достигайки огромен размер. Хитлер преценява, че ако този потоп се излее върху Германия докато нейните части са заети с покоряването на Острова, това би имало фатални последици както за страната му, така и за Европа.

 

 

Един от многобройните митовете, създадени от съветските историци, твърди, че съветското ръководство нямало представа за предстоящата инвазия. Несериозно е обаче да се твърди, че руснаците не били знаели за подготвяното от германците настъпление срещу тях. Няма как от запад на изток да бъдат прехвърлени незабелязано между 3 и 4 млн войници, около 3,500 танка, няколко хиляди самолета, хиляди оръдия, огромно количество муниции и още много други материали, техника и въоръжение, коне и т.н.

 

 

Разсекретяването на част от съветските архиви даде възможност на изследователите да се запознаят с огромен брой документи, от които става ясно, че по различни канали и от различни източници в разузнаването на СССР е постъпвало колосално количество информация за мащабното прехвърляне на германски съединения към съветската граница. Нещо повече ­– на Върховното командване на Съветския съюз (Ставката) е било известно, именно благодарение на разузнавателните донесения, името на всяка немска дивизия, откъде идва и къде е дислоцирана, какви са съставът и въоръжението й, както и много други подробности. Така че версията за незнанието на съветското ръководство е напълно несъстоятелна.

 

 

След като се разбра, че Ставката е била наясно с намеренията на германците, в обращение излезе нова басня, опитваща се да обясни странното поведение на Сталин и погрома, който Червената армия претърпява в началния период на войната. Според новия мит, макар Сталин да е знаел за странната активност на немските войски по съветската граница, той не вярвал, че Хитлер ще го нападне, защото, видите ли, му имал доверие – все пак нали имат договор за ненападение! Това наистина е потресаваща глупост. Сталин, който е пословичен параноик, не вярва дори и на най-близките си хора и съратници, и много от тях, всъщност повечето, ги е ликвидирал от страх да не го отстранят. Да се твърди, че е вярвал на Хитлер е жалък опит за прикриване на истината. През цялата си политическа кариера Хитлер яростно говори и се бори против комунизма и открито заявява, че СССР е най-големият враг на цивилизацията и че главна цел на Германия трябва да бъде завоюването на територии от Съветска Русия. Освен това Хитлер е показал, че не е особено стриктен, меко казано, в спазването на договорите и задълженията. Имайки предвид горното, няма как разумен човек да повярва на съветските митове за доверчивия и добронамерен чичо Сталин.

 

 

От това става ясно, че съветските политически и военни дейци са знаели за предстоящото германско нападение. Тогава следва въпросът какво са предприели за да защитят страната си? Според друга, адаптирана митологична версия, били предприети мащабни мерки за създаване на отбранителна линия, която трябвало да защити СССР от германска агресия. Само че резултатите показват, че германците нахлуват бързо и много дълбоко в територията на Съветския съюз, пленявайки огромен брой съветски войници и унищожавайки или пленявайки неизмеримо количество военна техника, танкове, самолети, боеприпаси, въоръжение, дрехи и т.н. Как се случва така, че уж Съветите се готвят за отбрана, а германците минават през тях като на парад? И какво прави това колосално количество хора, военна техника, бойни машини и въоръжение близо до границата? Това е поредната нелогичност във версията на победителите, чието обяснение е много просто, но не се съдържа в официалната история. Причината за нечуваните и бързи успехи на Вермахта в първата фаза на съветско-германската война е в това, че съветските войски са се готвели първи да нападнат Германия и са били разположени по съответния начин, поради което не са били готови за отбрана. Германското нападение ги сварва напълно неподготвени, подобно на  боксьор, който се готви да нанесе удар, но съперникът му го изненадва с контраудар, използвайки, че се е оголил.

 

 

С оглед на приведените дотук аргументи и факти можем да заключим, че единствено подготовката от страна на СССР на удар в гърба на Германия дава логично обяснение както на принудителното забавяне хода на операция „Морски лъв”, така и на причината германците да нападнат Русия много по-рано от планираното, а също и на невижданите победи на Вермахта още в първите дни на войната. Всяка друга интерпретация можем да смятаме за пропагандна инсинуация, целяща да скрие истината за Втората световна война, да създаде грешни представи и да внуши объркващи понятия и настроения изцяло в угода на победителите и в ущърб на правдата!

 




Гласувай:
7



1. lulchev - Очаквам продължения:
22.04.2019 13:03
САЩ срещу Германия. В този контекст е интересно и нелогичното поведение на Япония, катализирало пълното развихряне на касапницата.
И още едно продължение: последствията от Втората световна война. Това, че определен брой европейски страни бяха освободени, това е всеизвестно, но ми се струва, че последствията са по-дълбоки и дълготрайни.
цитирай
2. zaw12929 - Не просто война - 100 годишна, а за ...
02.05.2019 10:06
Не просто война - 100 годишна, а за 50-60 милиона невинни жертви и дне последствията стоят разделение по много линии
Добър анализ! Успехи!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kordon
Категория: Политика
Прочетен: 4843538
Постинги: 467
Коментари: 2759
Гласове: 2285