Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Април, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930
Постинг
07.04.2019 20:46 - ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА – ЗАПАДЪТ СРЕЩУ ГЕРМАНИЯ
Автор: kordon Категория: Политика   
Прочетен: 624 Коментари: 0 Гласове:
7

Последна промяна: 07.04.2019 20:57

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА – ЗАПАДЪТ СРЕЩУ ГЕРМАНИЯ 
Втора част

Автор: Виктор Кордон

В телеграма до министъра на външните работи на Великобритания от 9 март 1939 г. английският посланик в Берлин Невил Хендерсон пише:

„Накратко бих сумирал непосредствените цели на Германия, а именно в близките една-две години, по следния начин: Мемел, Данциг, колониите и пълно политическо и икономическо подчинение на Чехословакия от Германия... Някакво решение на колониалния въпрос се явява в крайна сметка необходимо, ако на Великобритания и Германия им предстои да живеят мирно една до друга. Но в същото време бъдещето на Германия на континента се определя от движението на изток, и, възможно, това не е чак толкова лошо. Drang nach Osten (нем. „натиск на Изток” – това е термин, с който се определя вековното движение на германските народи на Изток – бел. В.К.) е реалност, но Drang nach Westen („натиск на Запад” – бел. В.К.) ще стане такава само ако Германия открие, че пътят на изток е блокиран, или ако съпротивата на Запада бъде такава, че Хитлер се убеди, че не може да се придвижи в източно направление, без преди това да обезвреди това съпротивление.

 

 

В този документ британският дипломат Невил Хендерсон прекрасно е формулирал възможностите пред Германия на този етап: тя е водена от желанието да се движи на Изток, но ако почувства, че Западът застрашава това начинание, тя няма да има друг избор освен да „обезвреди това съпротивление. Точно така става, когато Британската и Френска империи и техните доминиони обявяват война на Германия след нападението й над Полша и след като категорично отхвърлят предложенията на Берлин за решаване на спорните въпроси между тях на масата на преговорите. Тогава Адолф Хитлер разбира от тяхната твърдоглава неотстъпчивост, че една бъдеща кампания срещу Русия е застрашена от опасността френските и английски войски да нахлуят в Германия, докато тя воюва със СССР. И това застрашава не само кампанията, а и съществуването на самата Германия!

 

 

Едва ли има нещо изненадващо или неразбираемо в това, че от момента, в който германците разбират, че англичаните и французите, които сами са се поставили в положението на врагове на Германия, след като са й обявили война, освен това не са склонни и на никакви компромиси, в Берлин започват да планират военен удар срещу Франция, чрез който да направят западните съюзници по-сговорчиви. Първоначалните цели на тази кампания в западно направление са били съвсем ограничени. Според директивата, издадена от Хитлер на 9 октомври 1939 г., Германия има нужда от още няколко години, за да се подготви за мащабна война, и затова в краткосрочен план може да си поставя само ограничени цели. В близко бъдеще се предвижда само окупацията на Нидерландия, Белгия и Люксембург. По този начин германците биха затруднили съюзническо настъпление към индустриалната област Рур и биха създали плацдарм за бъдеща въздушна кампания срещу Великобритания. В директивата не се споменава за мащабно настъпление във Франция, като се допуска само ограничено окупиране на някои крайгранични зони. Както се вижда, германците не са имали никакви предварителни планове за война срещу Франция, а още по-малко срещу Запада като цяло. Освен това първоначалните им намерения са се простирали само до ограничени зони и дори не са целяли окупация на Франция. Те са искали да завладеят някои области, от които да попречат на западните сили да нахлуят в Германия, както и да застрашат Великобритания с авиация, за да я принудят да преговаря.

 

 

С течение на времето обаче, германското разузнаване получава информация, че Англия и Франция планират окупирането на някои норвежки пристанища, железопътни линии в Норвегия и Швеция и шведски рудни полета за добиване на желязна руда. Първоначално Хитлер не обръща сериозно внимание на тези сведения. Но те стават все по-чести, което предизвиква основателна тревога у германското ръководство. Каква е причината това да е толкова важно за германците?

 

 

Германия не притежава достатъчни запаси от желязна руда, необходима за производството на стомана и други сплави и материали. До войната с Полша голямо количество руда се импортира от Лотарингия, намираща се във Франция. Но след септември 1939 г., когато Франция обявява война на Германия, тези запаси стават недостъпни за нея. Единственият голям източник на желязна руда остава неутрална Швеция. Доставките се извършват като рудата се транспортира от шведските мини в Гяливаре по жп линията Малмбана до норвежкото пристанище Нарвик. Оттам рудата се превозва с кораби до германските портове.

 

 

Съюзниците планират да минират норвежките пристанища и да извършат десант в Нарвик като го окупират, а след това да завладеят линията Малмбана. Това би позволило на съюзническите сили да окупират шведския район за добив на желязна руда. С това ще прекъснат потока от руда за Германия, което ще е равносилно на прерязване на артериите й. Истинската съюзническа цел е икономическата война: прекъсването на превозите на шведска желязна руда в Германия, което според тях сериозно би отслабило германската военна индустрия. Британското министерство на икономическата война заявява, че проектът срещу Норвегия вероятно ще има „Изключително сериозно отражение върху германското промишлено производство ... [и шведския елемент] може да доведе до застой на немската индустрия и във всеки случай да има дълбоко въздействие върху продължителността на войната”.

 

Техните планове датират още от 19 септември 1939 г. и са инициирани от Чърчил. За това ни осведомява английският историк и стратег Базил Лидъл Харт в книгата си „История на Втората световна война:

„Първата ясна стъпка за двете страни е направена на 19 септември 1939 г., когато Чърчил, както се вижда от мемоарите му, предлага на британското правителство да се поставят минни заграждения „в норвежки териториални води“, като по такъв начин „се попречи на норвежкото транспортиране на шведска желязна руда от Нарвик за Германия“. Той твърди че подобна стъпка е „от изключително важно значение за осакатяването на вражеската военна индустрия“. Според записката му до началника на морския щаб „правителството се обяви решително в полза на това действие“.

 

 

Лидъл Харт чистосърдечно признава, че германците не са имали военни планове за Норвегия, защото са искали скандинавските страни да останат неутрални, което задоволява Берлин. Освен това, в този момент техните усилия са били насочени в друга посока.

„Първият по-сериозен довод за това от германска страна, намерен в заловените германски архиви, е от началото на октомври, когато командващият военноморските сили адмирал Редер изразява опасения, че норвежците могат да отворят пристанищата си за англичаните, и докладва на Хитлер за вредата, която може да нанесе от стратегическа гледна точка подобна британска окупация. Освен това той е на мнение, че би било изгодно за германския под-воден флот да се сдобие с бази на норвежкия бряг в Тронхейм с помощта на руски натиск.

Обаче Хитлер отхвърля тази идея. Вниманието му е съсредоточено върху плановете за настъпление на Запад, за да принуди Франция да сключи мир, и не иска да бъде въвличан в каквито и да било странични операции и да отклонява ресурси”.

 

 

Както забелязвате, английският автор изрично набляга, че германските планове на запад имат за цел да принудят Франция (а с това и Британия) да сключи мир, за да могат необезпокоявано да се заемат с основната си задача – борбата срещу болшевишка Русия, която е била прекъсната заради англо-френските провокации.

 

 

В започнатата от Съветския съюз война срещу Финландия на 30 ноември 1939 г. западните съюзници виждат благоприятен случай за осъществяване на тези си планове. Те смятат да използват съветската интервенция като претекст за изпращането на „помощни” войски уж в подкрепа на Финландия в борбата й срещу съветския нашественик. Но основната им цел е да завладеят шведските рудни находища, както и сухоземните и морски пътища за превоз на руда. Повече светлина по въпроса хвърля отново Базил Лидъл Харт:

„Нов, много по-силен импулс и за двете страни е руското нахлуване във Финландия в края на ноември. Чърчил вижда в него нова възможност да бъде нанесен удар по германския фланг под прикритието на помощ за Финландия: „Приветствах този нов, благоприятен вятър като средство за постигане на важното стратегическо предимство да бъдат прекъснати жизненонеобходимите доставки на желязна руда за Германия.

 

Чърчил излага аргументите си за такава стъпка в меморандум от 16 декември и я определя като „голяма нападателна операция“. Той признава, че това може да принуди германците да навлязат в Скандинавия, защото казва: „Ако стреляш по противника, той ще ти отвърне“. Обаче твърди: „Ние ще спечелим повече, отколкото ще загубим, от една германска атака срещу Норвегия и Швеция“. (Той пропуска да спомене каквото и да било за това, на какви страдания ще бъдат подложени скандинавските народи, ако страните им бъдат превърнати в арена на сражения.).

...

Въпреки че официално афишираната причина за такава операция е оказването на помощ за Финландия, голямата цел е да бъде установен контрол над шведските железни мини.

 

 

В същото време Хитлер се среща с Виткун Куизлинг, бивш министър на отбраната на Норвегия, който иска лично да предупреди германския канцлер, че съществува реална опасност Великобритания скоро да окупира Норвегия.

„...това става на 16 и на 18 декември. Стенограмата от техния разговор показва, че Хитлер е заявил, че „би предпочел Норвегия, както и останалите страни от Скандинавия да останат напълно неутрални“, защото „не иска да разширява театъра на военните действия“. Обаче „ако противникът подготвя разпростирането на войната, ще предприеме стъпки да се предпази от подобна опасност“.

Въпреки това военният дневник на щаба на германските военноморски сили показва, че на 13 януари, месец по-късно, те все още са на мнение, че „най-благоприятното разрешение би било запазването на норвежкия неутралитет, въпреки изразеното безпокойство, че Великобритания възнамерява да окупира Норвегия с мълчаливото съгласие на норвежкото правителство“.

 

 

Тук вече се включват и французите:

„На 15 януари френският главнокомандващ генерал Гамелен изпраща меморандум до министър-председателя Даладие, в който посочва колко важно е да бъде открит нов театър на военни действия в Скандинавия. Той представя и план за съюзнически десант в Петсамо в северната част на Финландия заедно с превантивно „завземане на пристанища и летища по западното крайбрежие на Норвегия“, Планът предвижда също възможността за „разширяване на операцията в Швеция и окупиране на железните мини в Гяливаре“.

В реч по радиото Чърчил се обръща към неутралните страни и заявява, че е техен дълг да се включат в борбата срещу Хитлер, което, естествено, засилва германските страхове. Има прекалено много открити намеци за действията на съюзниците.

На 27 януари Хитлер дава изрични заповеди на военните си съветници да подготвят реални планове за нахлуване в Норвегия, ако е необходимо.

 

Но англо-френските планове имат и друга страна, не по-малко опасна за Германия. Тя се разкрива от разговора между Адолф Хитлер и ген. фон Фалкенхорст, в който фюрерът казва:

„Информиран съм, че британците възнамеряват да извършат там десант, и аз искам да съм там преди тях. Окупацията на Норвегия от британците ще бъде повратен момент от стратегическа гледна точка, който ще ги отведе в Балтика, където нямаме нито войски, нито брегови укрепления… Врагът ще се окаже в състояние да настъпи към Берлин и да пречупи гръбнака на нашите два фронта“.

 

 

И ето че „На 16 февруари става съдбоносен инцидент. Германският кораб „Алтмарк“, който се връща от Южния Атлантик с британски военнопленници, е преследван от британски разрушители и търси убежище в един норвежки фиорд, Чърчил заповядва директно на капитан Вайън, командир на разрушителя „Косак“, да навлезе в норвежки води, да превземе „Алтмарк“ и да освободи военнопленниците. На мястото на събитието се намират два норвежки патрулни катера, но те са прогонени, а на последвалия протест от норвежкото правителство за навлизането в норвежки води не е обърнато внимание.

...Според германските адмирали случаят „Алтмарк“ е повлиял категорично за решението на Хитлер да навлезе в Норвегия. Той става искрата, подпалила фитила на бурето с барут”.

...

На 1 март Хитлер издава директива за подготовка на нахлуването. Дания също трябва да бъде окупирана като необходимо стратегическо предмостие и за охрана на германските линии на комуникация.

Но дори и сега това не е окончателно решение за нападение. Стенограмите на разговорите на адмирал Редер с Хитлер показват, че той все още се колебае между убеждението, че най-доброто нещо е запазването на неутралитета на Норвегия, и страха от предстоящ британски десант там. На 9 март, представяйки военноморските планове, той разсъждава върху рисковете от предприе-мането на една операция, „противоречаща на всички принципи за водене на война по море“, като същевременно заявява, че тя е „наложителна“.

 

 

По време на съвещанието на съюзническия Върховен военен съвет на 28 март в Лондон, свикано с цел да се направят последни стиковки по отношение на плана за окупирането на Норвегия, френският генерал Морис Гамелен казва, че една от целите на операцията е да вкара противника в капан, провокирайки го да извърши десант в Норвегия. По този начин англичаните и французите смятат да пренесат военните действия на друг театър, което ще пренасочи германските сили в Скандинавия. Това, естествено, ще бъде в ущърб на скандинавските народи, но този детайл изглежда не тревожи съюзниците. По сходен начин и със същите задни мисли те провокират преди това войната между Полша и Германия, което причинява много загуби и нещастия на полския народ.

 

 

Неслучайно обърнахме толкова внимание на случая с Норвегия, който едва ли е представлявал интерес за неизкушените от тази материя. Той, обаче, ни дава отлична възможност да разберем, че понякога не само отделни личности, но и цели държави, провокирани от някого, са принудени да предприемат действия против своята воля в защита на своите интереси или живот. Освен това, той ни показва и лицемерието на онези, които претендират, че са демократи, но нерядко прибягват до лъжи, манипулации и погазване на чуждия суверенитет, приписвайки след това вината на противната страна. Това много добре разкрива същият Базил Лидъл Харт, когото цитирахме толкова обстойно по-горе. Ето какво казва той:

„Един от най-спорните пунктове на Нюрнбергските процеси е, че планирането и извършването на агресията срещу Норвегия стават едно от главните обвинения срещу германците. Трудно е да се разбере как британското и френското правителство са имали наглостта да одобрят включването на това обвинение и как официалните прокурори са настоявали за присъди по него. Подобна позиция е един от най-фрапантните примери за лицемерие в историята.

 

 

За нас няма никакво съмнение, че Нюрнбергските процеси са един фарс, пародия на правосъдие, чиято основна цел е да отмъсти на победените и да прехвърли цялата вина върху тях, и, скривайки, манипулирайки и преиначавайки фактите и налагайки удобни за победителите митологеми, да създаде нова митология, която оттогава се разпространява като „история” на Втората световна война. Тези процеси са провеждани в нарушение на основните юридически принципи, приети в цял свят и дори в самите страни, провеждащи този трибунал (с изключение на СССР, разбира се). Достатъчно е само да имаме предвид, че съдии, прокурори и изпълнители на присъдите са представители само и единствено на четирите големи страни-победителки: САЩ, Великобритания, Франция и СССР. Това означава, че тези, които са страна по делото, и които са силно заинтересовани от определен изход от него, единствено имат правото да обвиняват, да издават присъди и да ги привеждат в изпълнение! В същото време другата страна е нямала право да предявява обвинения, което е направено с цел да не се допусне огласяване на престъпленията на съюзниците. Това е достатъчно, за да осъзнаем колко порочно е било това мероприятие и какви са били неговите цели. Все едно да се явите на дело, в което прокурор и съдия да бъде ваш върл неприятел, който не само сам е организирал този процес, но и самият е извършвал престъпления, в които ви обвинява!

 

 

Колко покварен е целият замисъл за създаването на този трибунал можем да разберем от следните факти. Скоро след войната Съветският съюз, Франция, САЩ и Великобритания се събират в Лондон, за да определят правилата и процедурите, по които ще се провеждат Нюрнбергските процеси. На 8 август 1945 г. те приемат документ, известен като Лондонски или Нюрнбергски устав, чрез който се определя организацията на трибунала, неговата юрисдикция и общите принципи, процесуалните гаранции за подсъдимите и правата на Международния военен трибунал. Но, което е по-важното в случая, на Лондонската конференция е подписано и „Споразумение между правителствата на СССР, САЩ, Великобритания и Франция за наказателно преследване и наказание на главните военнопрестъпници от страните на Европейската Ос. Точно в това определение се крие разковничето на цялото начинание: то, обърнете внимение, е създадено за наказване само на военнопрестъпници от страните на Оста! Тоест Международният трибунал няма да разглежда военните престъпления изобщо и по принцип, а само тези на победените. Разбирате ли цинизма и несправедливостта на този порочен акт?! Това е все едно да се премахнат старите съдебни практики и да се създаде съд, който ще разглежда само престъпленията на жените (или обратното), например, и няма да се занимава с престъпленията, извършени от мъже, които, поради това, ще останат ненаказани.

 

 

Робърт Джаксън, който е главен прокурор на САЩ по време на Нюрнбергските процеси, пише през 1945 г. в писмо до президента Хари Труман, че самите съюзници „са направили или правят някои от нещата, за които ние преследваме германците”. Несправедливостите и двойните стандарти са крещящи и са навсякъде: германски военни и политически фигури са осъдени по обвинения, включващи заговор за извършване на агресия срещу Полша. Но такива обвинения не са повдигнати срещу съветските лидери, въпреки че са част от този „заговор”, тъй като подписват тайните протоколи към съветско-германския договор за неагресия от 23 август 1939 г. за подялба на Полша  и участват в самото нападение и подялба на Полша, като окупират дори по-голяма част, отколкото германците. Отговорните за избиването на десетки хиляди полски офицери в Катин съветски лица, начело със Сталин, също не са привлечени като подсъдими. Също така не са предявени обвинения срещу съветски политически и военни лидери за окупацията и анексията на Литва, Латвия и Естония, за войната срещу Финландия и окупирането на части от нея, за окупацията на румънските области Северна Буковина, Бесарабия и Херца и за безброй престъпления извършени от Съветите в окупираните от тях страни. Английските и френски политици, участващи в заговора за нападението над Норвегия, за окупацията на Исландия и Фарьорските острови и за подготовката и провеждането на англо-съветското нахлуване в Иран също не са подведени под отговорност. И това е само много малка част от престъпленията на съюзниците, които не само не са наказани, но и въобще не са разглеждани по време на този имитиращ правосъдие акт на въпиеща несправедливост. Но създадените от него фалшиви представи, внушения, стереотипи и предразсъдъци и до днес служат за основа на пропагандната версия на победителите, която хората по света, незапознати с истинските факти и обстоятелства, незаслужено приемат за история на Втората световна война.

 

 




Гласувай:
7
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kordon
Категория: Политика
Прочетен: 3302185
Постинги: 431
Коментари: 2272
Гласове: 2008