Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930
Постинг
19.08 15:16 - ИМИГРАНТСКИ СИНДРОМ
Автор: kordon Категория: Политика   
Прочетен: 1253 Коментари: 12 Гласове:
10


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
ИМИГРАНТСКИ СИНДРОМ

Автор: Виктор Кордон

 

„Si vivis Romae, Romano vivito more”.

(Ако живееш в Рим, живей като римляните)

 

„Ако стоиш при един народ 40 дни, то бъди един от тях или продължи нататък”.

Арабска (предислямска) поговорка

 

 

 

Искам да уточня, че този материал визира само онази част от имигрантите, които страдат от определен вид комплекси, описани по-долу, и не се отнася за останалите.

 

В списание „Простори“, брой 2 от 2018 г., попаднах на статия, озаглавена „Честита Баба Марта”, в която авторката Евелина Ламбрева-Йекер представяше чрез, най-вероятно, имагинерния образ на някакъв сръбски имигрант в Швейцария своята версия, популярна в някои среди, за неумеещите да живеят, материално зависими западняци. В разказа описваният като любезен и кротък сърбин (те, сърбите, са известни точно с тези си качества), който живеел от тридесет години в тази страна, се оплаква от тежкия живот в нея, от стреса на работа, от несигурността, от сивото и потискащо еднообразие на ежедневието, в което няма нищо хубаво – само работиш, ядеш, спиш и пак работиш, не смееш да се отпуснеш. За да бъде апокалиптичната картина още по-пълна – не притежаваш нищо, защото всичко е на банките и ако не си плащаш вноските, изгаряш. И депресията, разбира се, е естествен резултат от такъв начин на живот – всички са депресирани и на границата на самоубийството. Идва ти искрено да ги съжалиш тия швейцарци...

 

За разлика от меланхолията, песимизма и потиснатостта в швейцарското общество, в родната му Сърбия нещата са съвсем различни – след пенсионирането си баща му отишъл на село, където си имал лозе, произвеждал си сам вино и ракия, гледал си животни и бил доволен. Толкова добре се оправял сам, че не се било налагало да му даде и един франк. Сръбският ни герой дори обявява, че след пенсионирането си ще се прибере в Сърбия и ще живее на село, където щял да се чувства свободен. Мил балкански образ!

 

Тази басня (защото това не е нищо повече от скалъпена небивалица) веднага ме подсеща за стария анекдот, разказващ за македонец, подвизаващ се нейде из България, който ревностно превъзнасял изобилието на родната си Македония: „У нас жито као дренки, дренки као сливи, сливи као круши, круши као дини, дини као тикви! У реката - кат вода, кат риба!”.  Един от слушателите му шопи прекъсва дитирамбите му с логичния въпрос: „Епа, оти си не стоя тамо?”. „А камъни ли ке ядем? – отвръща с наивна откровеност македонският юнак.

 

Този парадокс, който аз наричам имигрантски синдром, проявяващ се в отричане и отхвърляне от страна на някои имигранти на начина, по който са устроени обществата, в които са имигрирали, и в чувство на превъзходство над тях, съм забелязал и в личните си контакти с такива лица, и в наблюденията си над поведението на имигрантските общности в западните страни. За него, естествено, си има конкретни причини, които съм си поставил за задача да разкрия в това изложение. Той не е характерен само за някои представители на балканските народи, а и за такива от различни други общества, при това у някои от тях, особено мюсюлманите, този синдром е много по-силно обременяващ и стигащ до крайности и радикални отклонения.

 

Парадоксът на имигрантския синдром се състои в това, че част от избягалите от мизерията в собствените си страни ненавиждат страната, която ги е приела и имат чувство за превъзходство над местното население, което безспорно е постигнало много по-големи успехи от тях. Причина за това вероятно е комплексът им за малоценност, породен от шока, който изпитват при сблъсъка си с по-развитата цивилизация. Единственият начин, по който могат да повдигнат нараненото си самочувствие, е като си самовнушат – без никакво основание – че са по-велики от местните. Това, обаче, им пречи да се интегрират, защото абсурдната им представа, че другите са по-нисши от тях, не им позволява да се адаптират към условията в страната-приемник, тъй като всячески странят от коренното население и по никакъв начин не възприемат неговите принципи, правила и нрави. По този начин те запазват общностните си черти, които именно са направили страните им непривлекателни, поради което и са ги напуснали. В същото време самият факт, че са избрали да се настанят в тези общества е доказателство за превъзходството на същите тия общества над техните, което дискредитира напълно неуместното им чувство за превъзходство.

 

Чудесен пример за такова поведение ни дава от първо лице германската писателка от турски произход Туба Сарица (Tuba Sarica) в свое интервю за Дойче веле. На въпрос на медията какво харесват турците у германците тя отговаря с убийствена откровеност:

 

Нищо, говори се само лошо за тях”...

„Германците са смятани за безсърдечни. Турците не могат да разберат например това, че германците изпращат своите възрастни близки в старчески домове, където „не се грижат добре за тях”. Същото, впрочем, важи и за родителите, които „изхвърлят” децата си от вкъщи, щом те навършат 18 години. При турците виждаме другата крайност: родителите държат децата им да останат да живеят при тях чак докато се задомят и не им позволяват никаква самостоятелност”.

 

На въпроса дали забелязва у турците чувство за превъзходство над германците тя отговаря:

 

„Да, защото ги чувам как презрително говорят за германците. Те са убедени, че германските ценности са лоши, а турските - добри. В техните представи германците не струват нищо. Не съм сигурна обаче дали трябва да отдадем това на някакво чувство за превъзходство или по-скоро на комплекс за малоценнност”.

 

А те дори не са завоеватели, които с известно основание биха могли да чувстват превъзходство над завладяния от тях народ, заради постигнатата над него победа. Но те са там, само защото този народ, благодарение на собствения си потенциал, постоянно създава нови работни места и се нуждае от повече работна ръка, приемайки ги в момент, когато те се опитват да се измъкнат от неблагоприятните условия в собствената си страна, създадени от тях самите и от останалите им съграждани. И вместо да изпитват нормално чувство на благодарност, те, обратно на това, изпитват презрение към приелия ги народ, който им осигурява работа, дом, по-висок жизнен стандарт, възможност да вземат и семействата си и правото да ползват по-високите материални и социални придобивки на това общества. Това е все едно да си принуден да напуснеш построения от теб дом заради проблеми с конструкцията, водопровода, електрическата система, течащия покрив, рушащите се стени и пропадащия под, да те приеме съседа ти, в чийто дом, построен от него, няма такива проблеми, а ти да твърдиш, че си по-добър строител и стопанин от него. Това би било абсурдно, каквито са и претенциите на имигрантите за превъзходство над народите, чиито блага използват с охота, но които смятат за по-низши от тях.

 

Въпреки че някои от тях твърдят обратното, с избора си имигрантите показват на чия страна реално е превъзходството. Защото, избирайки да работят и живеят в определено общество, те признават негласно и несъзнателно неговото превъзходство, макар гласно да обявяват друго. Тяхната ситуация изглежда като при човек, който твърди, че плодовете от неговата градина са най-вкусните на света, но в същото време въобще не яде от тях, а бере и консумира със семейството си само плодове от градината на съседа, който го е допуснал великодушно до нея, но за когото казва, че не разбира от градинарство. Ясно е, че ние следва да се доверим не на официалните му твърдения, а на рационалния му избор.

 

Трябва да имаме предвид, че материалното превъзходство означава и интелектуално такова, защото за да се създадат материалните придобивки, е нужен интелектуален потенциал, който се съдържа единствено в хората, които съставляват съответното общество. Тоест интелигентните хора създават материалното богатство на своята нация. Защото то, материалното благополучие на една нация, не е даденост, не расте свободно в природата, и не се създава от глупци, роботи или машини. Негови творци са хората, които могат да мислят разумно и рационално, защото нещата, които ползваме, трябва първо да бъдат измислени от някого, а след това да бъдат създадени по възможно най-удачния начин. А това се прави от интелигентни хора! Следователно нивото на материална задоволеност е индикатор за интелектуалното ниво на конкретното общество.

 

Още едно много важно доказателство в тази посока е и социалната политика, водена в дадено общество, защото тя показва загрижеността на гражданите към по-слабите, към болните, към инвалидите, към децата, към уязвимите слоеве, към загубилите работата си, към пенсионерите и т.н. А тази загриженост свидетелства за обществената ангажираност към проблемите както на отделните индивиди, така и на обществото като цяло. И тук става въпрос не само и не толкова за финансови възможности и материални блага, а за духовни ценности и за нравственост. Защото да си богат все още не означава да си благороден, морален и загрижен за другите човешки същества. Това е въпрос на етика, на културни нагласи, на обществено възпитание. А грижата за хората в неравностойно положение и за изпадналите в беда е на най-високо равнище именно в западните общества, което показва тяхното превъзходство и в морално отношение, освен в материално.

 

Всички тия обстоятелства от материално, духовно и социално естество са факторите, които карат хората от по-изостанали общества да търсят по-добър живот, професионална реализация и перспектива за децата си в по-развитите държави. Колкото и да не допада това на някои, самият акт на техния избор е удостоверение и признание за предимството на обществото, в което са избрали да живеят и работят, пред собствената им страна, предимство, което се дължи на интелектуалния потенциал на сътветния народ! Сигурно е, че тези факти и заключения няма да се харесат на много хора, защото компрометират удобната им, но нереална представа за тях самите, но целта на този материал не е да прави комплименти, а да разкрива истината такава, каквато е, защото познаването и осъзнаването на истината е предимство!




Гласувай:
10
0



1. getmans1 - Поздравления, Кордон.
19.08 17:03
Поздравления, Кордон.
цитирай
2. kordon - до getmans1
19.08 17:16
Благодаря!
цитирай
3. germantiger - 1
19.08 17:32
Прочетох изяло постинга ти и съм напълно съгласен с пътя на твоята логика и с много от утвържденията или крайните ти катъо резултат съждения и нека ги наречем резултати.

Нещо повече - ОТБЕЛЯЗЪЛ СИ КАТЕГОРИЧНО И ТОЧНО връзката между материални постижения и интелектуално ниво или дори да го наречем превъзходство. Тук дори може да добавим и постиженията в изкуство и култура, които в материално напредналите народи обикновено отново са нива над другите.

ВЕЛИКОЛЕПНО ТВОЕ ИЗРЕЧЕНИЕ:
Трябва да имаме предвид, че материалното превъзходство означава и интелектуално такова, защото за да се създадат материалните придобивки, е нужен интелектуален потенциал
цитирай
4. germantiger - 2
19.08 17:38
Ще добавя и лъжица катран в кацата с мед

ТИ, КАКТО И АЗ И МНОГО ДРУГИ ЗНАЕМ, ЧЕ СЪРБИНА (макар бил той и фикция, едва ли е реален) ВСЪЩНОСТ Е ПРАВ, както ПРАВА Е И ТУРКИНЯТА В НЕМАЛКО ОТНОШЕНИЯ ИЛИ СЪЖДЕНИЯ на нейните сънародници!

Тъй-като нон-стоп чета германоговоряща литература (вкл. швейцарска) отпреди век и половина писана, веднага категорично и без съмнбение ти заявявам, че в бол отношения германци и швейцарци са били... ТОПЛИ В ОТНОШЕНИЯТА СИ - ЖИВЕЛИ СА РОДОВО И СЕМЕЙНО ЗАЕДНО, СТАРЦИТЕ НЕ СА БИЛИ ИЛИ РЯДКО СА БИЛИ "ДАВАНИ" В ДОМОВЕ.

И тук обяснението НЕ е само в това, че тогава такива домове са били малко, далеч не комфортни или че тогава имота и финансите са стимулирали поколения да живеят под един покрив - не. Причината да живеят заедно цели родове в големи къщи и ТРАДИЦИИТЕ НА ГЕРМАНЦИ И ШВЕЙЦАРЦИ ДА СА БИЛИ БЛИЗКИ ДО ТИЯ НА СЪРБЕЖА И ГАДЖАЛКАТА ДНЕС не са финансови, а да ги нарека общо задушевни.

"Чипа" на северните народи беше умишлено променен стигайки в друга крайност.

ЛИЧНО АЗ СЪМ ПРОТИВ ИЗТОЧНИТЕ ИЛОИ ЮЖНИ МОДЕЛИ, НО СЪЩО ТАКА СЪМ ПРОТИВ СЕВЕРНИТЕ МОДЕЛИ, КОИТО БЯХА НАЛОЖЕНИ НЕ САМО ОТ РЕАЛНОСТТА, а севернбите народи само допреди век бяха други, разбира се, без да отричам още тогава по-хладната им, по-разумната, по-северно въздържаната им и рационална природа за разлика от плутовския юг.
цитирай
5. kordon - до germantiger
19.08 17:47
Благодаря ти!
За мен няма съмнение, че има съвсем ясна корелация между материалните постижения и интелектуалния потенциал на дадено общество. Не може глупави индивиди да правят иновации и изобретения, да създават материални блага и да имат достижения в науката и технологиите. За това безспорно е нужен интелект. Но недораслите индивиди и народи не са в състояние да прозрат тази зависимост и предпочитат да живеят в комфорта на утопичните си представи за своето "превъзходство", защото така им е удобно. Иначе трябва да признаят своята духовна и интелектуална нищета...
цитирай
6. kordon - до germantiger
19.08 18:14
Според мен настоящият модел до голяма степен е продукт на урбанизацията на западните общества и в частност на германското. В прединдустриалната епоха германците са живеели в не толкова големи общности, където хората са се познавали и са били свързани чрез родствени връзки, общи дела, традиции, познанства. Нещо, което може да се наблюдава и днес в по-малките населени места в Германия или, например, в балканските страни. След като започва промишлената революция в германските земи, настъпва преселване на големи маси хора от селата, където са живеели повечето от тях, към градовете в търсене на препитание и реализация. Естествен резултат от това е и промяната в мисленето и поведението на германеца, който в големият град няма вече близки и далечни роднини, освен семейството му. В това се изразява и "отчуждението" му, според мен.
Разбира се, в съвременния модел на германското общество има замесени и много други фактори, които също оказват влияние върху германския гражданин, но които са обект на друг дебат.
цитирай
7. germantiger - ...
20.08 00:57
КУЛТОВО И АБСОЛЮТНО ВЯРНО ИЗРЕЧЕНИЕ ОТ ТЕБ

Не може глупави индивиди да правят иновации и изобретения, да създават материални блага и да имат достижения в науката и технологиите. За това безспорно е нужен интелект. Но недораслите индивиди и народи не са в състояние да прозрат тази зависимост и предпочитат да живеят в комфорта на утопичните си представи

......

ТОВА ОТ ТЕБ СЪЩО ДОРАЗКРИВА, ДООБЯСНЯВА ТОВА КОЕТО ЗАПОЧНАХ АЗ В КОМЕНТАРИ, ТОВА ОТ ТЕБ ДОПЪЛВА ОБЯСНЕНИЕТО, КОЕТО АЗ ПРОПУСНАХ

Според мен настоящият модел до голяма степен е продукт на урбанизацията на западните общества и в частност на германското. В прединдустриалната епоха германците са живеели в не толкова големи общности, където хората са се познавали и са били свързани чрез родствени връзки, общи дела, традиции, познанства.

......

И ВСЕ ПАК аз държа, че "чипа" на северно европейските народи и централните такива беше сменен умишлено, като обяснението не е само в урбанизацията, убеден съм че урбанизацията която ти вкара в обяснението дава свяо дял, но имам аргументи и наблюдения, че въобще не е само тя, а както казах въобще убиването на национално, родово, задушевно там, което се прави целенасочено и отгоре десетилетия наред
цитирай
8. vencivaleri1951 - Статията ти е добра, но
20.08 09:03
остави всеки да има своята емоция Да, турците нямат старчески домове, нямат и сиропиталища. Най вероятно тези детски учреждения в Германия са луксозни за представата на балканеца, лекари, психолози , педагози...се грижат за хлапетата , но какво те искат-луксозно обгрижване или близка среда е друг въпрос. Така е и със старите хора вероятно. Щото на човек не му трябват само протеини, белтъци и въглехидрати поднесени му от диетолог, а най вече според мен близост и емпатия. Тоест не трябва да иронизираме този сърбин, който си мечтае за времето след пенсиониране-село , животинки, градина, а не иска уютна стая в някое заведение, където да "треперят" над него изследвайки му седмично" акото и пикото". Просто може би човекът иска да излезе поне зо последните си години от матрицата-сам да си е господар.
Писал съм го мисля, но ще го напиша отново -как и защо не станах германски зет. Бях на гости при гаджето си в Лайпциг през ваканцията -тя бе и колега в Университета. В първите дни на гостуването ми дойде единият и брат/те бяха двама/ за да и донесе малко плодове и зеленчуци , които и бяха изпратили родителите и -родно производство-имаха вила в околностите на града. Брат и ни свари на вечеря, но тя не го покани, а поговориха малко на дивана. Когато си отиде я попитах дали не са скарани, а тя ми каза , че това е любимия брат, как и защо да се карат!? След седмица отидох да я видя на работното и място. Беше в закусвалня-нещо като студентска бригада и работеше на касата. Взех си риба и бира-на касата приятелката ми маркира избраното и започна да чака да платя-ставаше въпрос за пфенинги-нямаше и марка. Отначало дори не разбрах , че чака пари...
Сега знам какво ще кажете-била е на работа и там гаджосване не важи, бат и не е бил предвиден за вечеря , а там не са ли те предвидили не сядаш на масата , независмо дали си кум, сват или брат. Знам го, разбирам го, но го разбирам с мозъка ...със сърцето не. Накрая ще завърша със спомен от студентството си. Във факултета различните националности имаха и свои вечери. Идваха им гости и се запознаваха с бит, гозби, как си правят купона... Е ще кажа, че сръбките вечери бяха едни от най-посещаваните, а немските сред най-самотните.
цитирай
9. morskipesni - i az smqtah 4e nemcite sa "podtisnati, studeni, ograni4eni, da ne kazha elementarni..."
20.08 10:06
taka si misleh pyrvite 10 godini. No eto 4e te se iznizaha i vse pove4e predpo4itam nemci pred "bylgari"-dokolkoto ciganiziranata i 4algosana balkanska sgan e dostojna za tova ime ...
цитирай
10. tera - В някои отношения съм съгласна с поста и с коментарите, в други - не толкова
20.08 10:07
Според мен след като си отишъл на живееш в чужбина и никой не те е бил с пръчки да отидеш и да седиш там - или се приспособяваш и приемаш навиците на местните или си Одиш дОма! Толкова е просто! Ама както е казал юнакът-маке: "Що да ручам овде?"

Така че предпочитат са седят и плюят по хората, дето са създали условия за живот, ама ДА СЕДЯТ ТАМ!
Била съм достатъчно време в Германия и лично мен техният манталитет или "студенина" изобщо не ме притесняват. Даже напротив - хората са възпитани, любезни, без излишни прилепчиви емоции и без да досаждат. Вярно, че паритата им не са кой знае колко жизнерадостни (била съм на такива студентски в Брауншвайг - най-старата политехника в Германия), но пък всеки уикенд на площада в града имаше увеселение, канеха се групи музиканти и немците си разпускаха с бира и вурстове както си знаят. Пътувала съм и с немска група из Италия - ами хора като нас, въпреки че не пият толкова яко като сърби и българи. Може и да им е далеч манталитета от славянската душа, но за сметка на това или точно поради това - държавата им е уредена и всеки имигрант за там са натиска и слава Богу, че не при нас, за да я втасаме съвсем!

В Грмания има и цели села, "окупирани" от турци, които си живеят все едно в Турция - с техните си нрави, обичаи и пр. Във Фаранкфурт баях в една спедиторска фирма, ситуирана на летището, там работеха и две туркинчета второ поколение - демек горди немски гражданки. Понеже са родени там - немският им е перфектен, само боята малко ги издава. Показваха ми снмики от някакво празненство - точно като в Ориента. Та нищо чудно да превземат крепостта от вътре. Навремето турците не са превзели Виена, ама сега турци, араби, негри и пр. са на път да превземат почти цяла Европа и то по нейна покана.

Има тук сайт на една госпожа в Швеция, която изнася "потресаващи факти" за отношението към децата и т.н. Като я питах - какво аджеба прави там, след като толкова не й харесва, тя ми отговори като македонския юнак по-горе.

"Храни куче да те лае"...
цитирай
11. krumbelosvet - Щом
20.08 10:11
Щом гертигер харесва, това е повече от рецензия. Не дочетох. Оти лъха на чуждопоклонство и майцехулене, откъснати от РЕАЛНИТЕ ПРИЧИНИ за миграцията.
цитирай
12. batogo - !!!:))) Поздравления, Викторе, за чудесната статия!
17.10 15:03
Много точен, обективен анализ на социално-психологическите различия и манталитет между Свободния свят и останалия свят.
Житейските факти са очевадни и само промити мозъци като крумбелосвета не могат да ги видят и да осъзнаят собствената си глупост.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kordon
Категория: Политика
Прочетен: 2370215
Постинги: 422
Коментари: 2240
Гласове: 1867