Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Май, 2018  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031
Постинг
21.04 14:06 - РУСОФИЛИЯ И РУСОФОБИЯ – БОЛЕСТИТЕ НА НАШЕТО ОБЩЕСТВО
Автор: kordon Категория: Политика   
Прочетен: 439 Коментари: 2 Гласове:
6

Последна промяна: 21.04 14:39

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

РУСОФИЛИЯ И РУСОФОБИЯ – БОЛЕСТИТЕ НА НАШЕТО ОБЩЕСТВО

„Поробен народ се освобождава, разделен народ не се обединява”

митрополит Методий Кусев

 

Автор: Виктор Кордон

 

Всяко общество си има свои недостатъци от различно естество и българското не е изключение от това правило. Някои от тези недъзи заслужават по-скоро присмех, но други са толкова сериозни, че спъват общественото ни развитие, защото разкъсват връзките между отделните индивиди и групи и не позволяват да обединим усилията си за общите каузи и цели. А липсата на единение ни прави слаби пред вътрешните и външните ни врагове и пред предизвикателствата на нашето време.

 

Едни от най-опасните пороци на българското общество (както и на всяко друго) са историческото невежество и политическата неграмотност, които при нас намират своя израз в такива крайно негативни явления като русофилството и русофобството. Но не си мислете, че те са антиподи и че се различават съществено. Не, те са двете страни на една и съща монета и на практика не се отличават по своята природа. Това се дължи на общия им произход, който се корени не в разума, а в чувствата. И двете категории се основават изцяло на емоционални предпоставки, а не на познания и логика, което ги прави близнаци. Едните обичат безрезервно Русия като някакъв бог и мразят фанатично Запада, а другите се прекланят пред идеализираната икона на Запада и мразят със сектантска ярост Русия.

 

Съвсем нормално и обичайно е за всеки човек да е привързан към това, което съвпада с неговите разбирания, желания, представи и нагласи. Ето защо всеки от нас симпатизира на определени идеи, каузи, възгледи, идеологии, партии, политики, страни, народи, принципи и т.н. Това е съвсем естествено и разбираемо и в него няма нищо укорително и недостойно. Проблемът възниква, когато тези симпатии преминат границите на нормалното и се превърнат в сляпо обожание на съответния обект. Тогава те се превръщат във фанатизъм, който е болестно състояние на духа и пречи на нормалното възприемане и оценяване на събитията, процесите и личностите. А русофилията и русофобията са именно такива патологични явления, което се доказва постоянно от проявите на русофилите и русофобите. Към тях не спадат ония личности, които са благоразположени към Запада или Русия, но съвсем умерено и без безсъзнателно благоговеене пред тях. Такива хора виждат не само добрите им страни, но и лошите, защото симпатиите им не  се основават на чувства като любов и омраза, които заслепяват разума и нямат място в анализа на обективната реалност, а на познания и трезва преценка.

 

Както казахме, и в двата случая става въпрос за чисти емоции, неподплътени с разумни доводи. И русофилите, и русофобите не познават обектите на своето преклонение и омраза, макар да си мислят обратното. Ако ги познаваха достатъчно, никога нямаше да изпаднат в състояния на сляпа любов или ненавист. И тъй като чувствата винаги са пречели на трезвите разсъждения, русофилите и русофобите, бидейки емоционално обременени, не могат да бъдат и не са обективни в своите оценки. Това отлично си проличава от техните публични изяви, включително и във всякакви форуми, където те с фанатична упоритост защитават своите езически идоли и нападат противната страна, без да използват смислени аргументи, а основно наситени с емоции послания. Несъстоятелността на техните „тези” си проличава най-добре от безпринципността, с която те следват не някакви постоянни принципи, а текущите опорни точки, спуснати от техните кумири (без значение дали са Русия или Запада), които са производни на конюнктурните им потребности и най-вече – на техните интереси.

 

Но кои могат да бъдат тези константни принципи, които ние, българите, би трябвало да следваме, и има ли изобщо такива? Такива наистина има и те най-просто казано са българските национални интереси! Ала за да определим кои са националните ни интереси, ние трябва да притежаваме известна политическа и историческа грамотност, тъй като без познания за миналите и настоящите събития и процеси ние сме като деца, загубили се в огромна и гъста гора. А дори и не особено задълбочени познания могат да ни поучат, че в голямата политика приятели няма, а още по-малко – братя! В света на реалната политика има само интереси! Понякога е възможно интересите на някоя друга страна – била тя Русия или пък западна такава – да съвпаднат с нашите, но не е възможно те да съвпадат винаги. Затова ние трябва да изхождаме от това какво на нас ни е изгодно, а не от сантиментална привързаност към някакви идеологии или празни философски лозунги за мир, равенство, братство и т.н. Никакви симпатии към страни, народи или съюзи не могат да бъдат основание да загърбим собствените си интереси в името на някаква измислена „благодарност” или „лоялност”. Защото ако ние се ръководим от това, значи ще сме единствените глупци, които го правят, тъй като всички останали държави и народи преследват своите интереси без оглед на средствата, поставяйки ги дори и над либералните принципи и международното право.

 

В подкрепа на това твърдение можем да приведем два примера. Първият е свързан с анексирането на Крим от Русия, което накара родните русофили да търсят оправдание за този противоречащ на международните норми акт. Те излязоха с довода, който е чисто и просто руска опорна точка, че Крим бил принадлежал някога си на Русия и че там живеели доста руснаци. Но в такъв случай излиза, че Третият райх съвсем справедливо е присъединил (при това без един изстрел и без една жертва!) Судетската област (подарена след Първата световна война на изкуствено създадената страна Чехословакия), която столетия наред е била част от Свещената римска империя на германската нация, и в която над 90% от населението е съставено от етнически германци. Да не говорим, че Русия доброволно подписва през 1994 г. „Будапещенския меморандум” заедно със САЩ и Великобритания, с което се задължава, според този документ, да: „уважава независимостта, суверенитета и съществуващите граници на Украйна” и да „се въздържа от заплаха със сила или нейното използване против териториалната цялост и политическата независимост на Украйна и никога да не използва никакво въоръжение против Украйна, освен за целите на самоотбраната или какъвто и да е друг начин в съответствие с Устава на ООН”. Подписвайки този меморандум Русия на практика се явява гарант за териториална цялост и суверенитета на украинската държава. Анексирайки Крим, Русия престъпи както международното право, така и собствения си подпис, с който тя гарантира целостта на Украйна. Този пример доказва, че каквито и да са руските претенции и основания, Русия не заслужава доверие. И накрая трябва да обърнем внимание на русофилите, че никой няма право да откъсва територии от която и да е суверенна държава, призната от международната общност, в това число и от Русия, с довода, че тя или части от нея са й принадлежали някога. По тази логика Гърция и Турция могат да предявят претенции за български земи, с аргумента, че в миналото са ги владяли. 

 

Другият пример е свързан с войната в Ирак и цели да свали ореола на светостта от т.нар. Запад, пред който мнозина прозападни идолопоклонници безсъзнателно благоговеят. След терористичните атаки в САЩ през 2001 г. американците и британците ловко се възползваха от възмущението на световната общност, за да лансират и прокарат собствените си интереси. Те най-безцеремонно и нагло излъгаха целия свят, че Садам Хюсеин имал връзки с Ал Кайда, че стоял зад споменатите атентати, че имал химическо, биологично и ядрено оръжие. Тези грандиозни по мащабите си лъжи, в които се включиха активно и медиите във Великобритания и Съединените щати, а останалите им пригласяха, бяха използвани от Вашингтон и Лондон като повод да нахлуят в Ирак, една суверенна държава. В измамата главна роля играеше не кой да е, а самият държавен секретар на САЩ Колин Пауъл, който в продължила повече от един час реч пред Съвета за сигурност към ООН показваше схеми с разположението на оръжията за масово поразяване, притежавани уж от Садам. Наглостта му стигна дори до там да покаже пред високопоставената публика и пред целия свят шишенце, в което, според него, се съдържал антракс от запасите на иракския държавен глава. През 2003 г. англо-американските сили нападнаха Ирак без резолюция на ООН и в пълно противоречие с международното право и унищожиха държавността, инфраструктурата и институциите й, което на практика доведе до раждането на Ислямска държава, вследствие на което бяха убити над 1 милион иракчани и настана тотален хаос не само в Ирак, но и в региона. После се установи, че всички англо-американски твърдения относно Садам Хюсеин са долнопробна лъжа. Но влюбените до безумие в Запада наши сънародници не виждат в това престъпление нищо, което да смущава тяхната идеализирана представа за западния свят и което да им попречи да вярват безусловно на всяка пропагандна формула, изфабрикувана там. И именно тяхната реакция или липса на такава, както и безкритичното им приемане на съчинените на Запад заклинания са смущаващото в този, а и много други случаи!

 

Но всеки мислещ човек би разбрал от тези и от безбройните останали примери, че не бива да се доверяваме безрезервно на никоя чужда сила, защото тя, която и да е, се ръководи единствено от своите изгоди, в името на които е готова да жертва истината и демократичните принципи и да погази международните норми. Мога да предположа, че с оглед на случилите се неотдавна събития (случят „Скрипал”) някой западофил би казал, че можем да се доверим на Великобритания и че трябва да бъдем лоялни с нея. На такива особи ще им припомня, че през 1939 г. същата тази държава дава гаранции на Полша, че ще я защити и ще й окаже всестранна помощ, включително и военна, в случай, че бъде нападната от друга страна. След като само след няколко месеца Полша е нападната и от Германия, и от Съветския съюз, Лондон не прави абсолютно нищо да изпълни задълженията си, произтичащи от собствените му обещания, скрепени с договор. Та за какво доверие и за каква лоялност можем да говорим тук! И проблемът не е в Британия, а в дураците, които не разбират, че тя, както и всяка друга страна, изхожда само от интересите си и ги преследва на всяка цена.

 

На русофилите пък ще им напомня, че Русия няколко пъти е нападала България и е воювала срещу нас и по суша, и по море, като е бомбардирала български селища и е нахлувала в български територии с войска. Но аз не виня Русия, а онези куртизани с български паспорт, но с руско сърце, които всякога поставят руските интереси над тези на българския народ. В такава връзка е и изказването на митрополит Методий Кусев (1838/1840 - 1922) относно българските и руските интереси: „Русофил съм от детинство, но винаги съм разбирал, че не всякога руските интереси са съвпадали с нашите, българските”.

 

Поради тази причина аз виждам и русофилите, и русофобите като невежи, фанатизирани сектанти, които сляпо се доверяват на обожествяваните от тях кумири и са готови да им служат безрезервно, което ги приближава твърде близко до измяната. Ние не можем да определяме кой ни е приятел и кой враг въз основа на сантименти и симпатии, защото приятелите и враговете се определят от интересите. Затова трябва да стоим твърдо на краката си, да бъдем хладнокръвни и лишени от емоции и да преследваме неуморно собствените си цели, защото над всичко стоят нашите национални интереси и нищо – нито симпатиите към Запада, нито любовта към Русия – не може да служи като основание да се отклоняваме от тях!




Гласувай:
6
0



1. apostapostoloff - И едните, и другите на разбират, че...
21.04 14:15
Русия е един мним гигант, измислен, сътворен и наложен от руската пропагандна машина. А истината е, че икономическият потенциал на тази страна е изключително слаб.

По сведения на Световната банка брутния вътрешен продукт на Русия през 2016 г. се изчислява на 1,28 трилиона долара. За сравнение БВП на Италия през същата година е 1,85 трилиона, на Германия 3,47, а на САЩ 18,57.

цитирай
2. get - "Още в Малта(1989) стария Буш ...
21.04 20:50
"Още в Малта(1989) стария Буш и Горбачов ни ебаха мамката!
Те там направиха един голям заговор срещу нашите народи.
Още там са се разбрали Съветският съюз да се откаже от комунизма, но икономическата и политическа ВЛАСТ ДА си ОСТАНЕ В РЪЦЕТЕ НА комунистите, на НОМЕНКЛАТУРАТА ...
Номенклатурата отново успя да лиши народа от имотите - първият път при национализацията - втори път при приватизацията ...

- Не обичам диктатурата, но не виждам разлика между диктатурата на танка(„социалистическата”) и диктатурата на някоя банка(„капиталистическата”) или идентичното с тях "Отворено общество" ... !"

Цитат от интервю с професора и доктор на философските науки Петър Юхас на Йовка Николова, от 2002 година.

Пост-социлистическият носталгик е като рогоносеца?
Последен от цяло село разбира истината, че жена му(разбирай комунистическата партийна номенклатура) цял живот го е правила на идиот!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kordon
Категория: Политика
Прочетен: 2159991
Постинги: 417
Коментари: 2207
Гласове: 1837