Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
Постинг
02.04 18:53 - РАЗМИСЛИ ЗА СЛУЧАЯ „СКРИПАЛ”
Автор: kordon Категория: Политика   
Прочетен: 1299 Коментари: 2 Гласове:
18

Последна промяна: 02.04 18:57

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 РАЗМИСЛИ ЗА СЛУЧАЯ „СКРИПАЛ”

Автор: Виктор Кордон

Случаят с отравянето на бившия руски агент Сергей Скрипал разбуни международната общественост и очевидно е изключително актуален в този момент, след като по него се изказват политици, анализатори, разузнавачи (включително и от ДС), журналисти, партийни функционери и обикновени лаици. Оставайки с усещането, че само аз не съм изразил мнението си по този въпрос, се заех да поправя този пропуск, за да не изостана от общата тенденция.

Прави ми впечатление, че много от изказванията са повлияни от политическите или идеологическите пристрастия на коментаторите и обикновено са ориентирани по оста русофили-русофоби, т.е. ако си русофил, защитаваш девическата невинност на Кремъл, а ако си русофоб – вярната по презумпция теза на Великобритания. От моя гледна точка обаче, на този етап не разполагаме с пълноценни доказателства, които да ни позволят да решим окончателно коя страна е права и следователно не можем да изразим категорично мнение по казуса. Но това не ни пречи да размишляваме малко, изхождайки от това, което знаем.

Аз съм последният човек, който може да бъде наречен русофил, но това не означава, че съм русофоб, тоест, ако и да не съм влюбен в Русия, то не я и мразя. Това ми дава възможност да разгледам случая без излишни емоции и предубеждения, които биха попречили на обективността ми. От тази позиция мога да кажа, че информацията, до която имаме достъп, ни казва, че деянието може да е извършено и от руската страна, но може и да не е, защото не разполагаме с убедителни факти, потвърждаващи обвиненията на Лондон.

Ясно е, че в миналото е имало случаи на отстраняване от руските служби на техни агенти, преминали на противната страна. Това обаче не ни дава право автоматично да припишем вината на Москва, както не можем обявим някого за виновен в убийство, само защото е лежал в затвора за извършването на такова преди това. Добросъвестният изследовател и наблюдател се нуждае от категорични доказателства, за да приеме нещо за вярно, а не се доверява на авторитети, клетви и лични пристрастия.

На тези, които твърдят, че трябва да бъдем солидарни с британците, трябва да им напомня, че има сериозни основания да не се доверяваме на техните аргументи. Нека си припомним случая с престъпното нападение на въоръжените сили на САЩ и Обединеното кралство над Ирак през 2003 г., извършено без задължителната резолюция на ООН и в нарушение на международните норми. Тогава двете страни използваха истерията около терористичните актове в щатите на 11 септември 2001 г., за да въведат международната общественост в заблуждение, както относно техните истински намерения, така и по отношение на Садам Хюсеин. Възползвайки се от масовото възмущение, предизвикано от нападението на ислямски терористи над обекти на американска територия, Вашингтон и Лондон излъгаха света, че иракският лидер е имал връзки с Ал Кайда и носи отговорност за тези актове, както и че притежавал химическо, биологично и ядрено оръжие, което им послужи като оправдание за незаконното им нахлуване в суверенен Ирак. Тогава повечето демократични общества подкрепиха гласно или негласно това позорно деяние, което в действителност заслужава да бъде разгледано от международен трибунал. Но някак си твърде лесно и безотговорно мнозина, обявяващи се за демократи, неглижираха и бързо забравиха това престъпление, оставяйки американско-британската пропаганда да отклони вниманието им от него към „враговете на демократизма” – Кадафи, Асад, Путин. В същото време и двете държави, особено Съединените щати, търгуваха успешно с най-мракобесния режим в съвременния свят – този на Саудитска арабия, обявявайки го за техен съюзник. Това показва колко струват аргументите на Великобритания и колко можем да им вярваме!

От римско време е известен принципът „Cui bono?” (чия е ползата, кому е изгодно), с който се изказва становището, че съмнението при едно престъпление пада върху този, който има най-много полза от това. Страната, която има изгода от деянието, може да не е винаги очевидна или може да е отклонила умишлено вниманието към изкупителна жертва например. Изхождайки от този принцип, трябва да се замислим кой има полза от премахването на Скрипал. Русия го е правила и преди, което безспорно я поставя в списъка на заподозрените. Но контекстът на случая, а именно наближаващите тогава президентски избори в руската страна, ни кара да се запитаме дали моментът е изгоден за Кремъл или по-скоро е в негова вреда. Това хвърля сериозни съмнения върху тезата за руската следа... което обаче не я изключва.

Ако се замислим, ще открием, че най-голяма изгода от случая „Скрипал” имат управляващите във Великобритания. Той отклонява вниманието от големите им проблеми, свързани с неудачната им политика, която доведе до отлив на гласове от управляващата партия, и от големите загуби, които Британия ще понесе вследствие на Брекзит. В момента фирми от всякакъв характер и размер, в това число и гигантски компании, преместват централите си от Острова и се предислоцират на континента, което носи и ще продължава да носи огромни загуби на пари и работни места за британците. Несъмнено това е сериозна беда за Тереза Мей и нейните съмишленици, която насочва вниманието на британската общественост към тях. Какво по-удобно в случая от нещо, което да отклони негативите в друга посока и няма по-подходяща жертва от вечния противник – Русия.

Нека не забравяме, освен това, че Великобритания винаги е имала собствена визия за Европа и нейната политика в повечето случаи е била в противоречие с интересите на континенталните страни, както добре ни показва историята. Това добре си пролича и в двойствената роля на Лондон в Европейския съюз, част от която роля бе торпилирането на отношенията между европейските страни и Русия. Причина за това поведение е нежеланието на Британия да допусне свързването на руските ресурси с икономическия и технологичен потенциал на останалите държави, разположени по-близко до руската страна. Особено неприятно за островитяните би било сближаването между Русия и Германия, като последната всъщност е техният най-голям и опасен политически, икономически и дори военен съперник, което бе и действителната причина за двете световни войни. Икономическият колос Германия би се превърнал в безспорен световен хегемон, ако поддържа достатъчно близки отношения с Русия, които биха му донесли евтини ресурси, толкова необходими за неговата и без това конкурентно способна икономика. Така че развалянето на контактите между Русия и европейските страни, и специално с Германия, е важна задача за британските политици от край време. А случаят „Скрипал” е точно такава удобна възможност за това! След него Полша (верен съюзник на САЩ) поиска проектът „Северен поток 2” да бъде закрит, Борис Джонсън сравни Путин с Хитлер (едно много недипломатично изявление), а много европейски страни отзоваха посланиците си от Москва, което изглежда като нова Студена война. И печеливши в случая са нито руснаците, нито континенталните държави, а Великобритания и Съединените щати.

Това обаче са само свободни разсъждения, които се основават на логически догадки и исторически факти, ала нямат доказателствена стойност. До разкриването на нови данни въпросът остава открит, а дотогава всеки обективен и безпристрастен човек трябва приеме, че е възможно отравянето на Скрипал да е дело както на руснаците, така и на британците, а защо не и на трета страна.

В тази ситуация позицията на българското правителство изглежда логична, премерена, оправдана и напълно издържана в духа на добрата дипломация, защото оставя оперативно пространство и предоставя възможност за маневриране при промяна на обстоятелствата и при появата на нови факти около случая „Скрипал”.



Гласувай:
18
0



1. tutankhamon661 - !!!!!!!!!!!!!!!!!!!
02.04 21:15

Най-добрият материал по темата, който прочетох. Затова го споделих в моята група във Фейсбук.

Винаги съм предпочитал разсъжденията пред сухите цифри, които често крият истината. Именно това има тук.

Cамо ще добавя моето лично мнение, а то е следното: звучи ми абсурдно Путин да поръча когото и да било точно преди президентските избори в Русия, т.е. докато не видя сигурни доказателства, каквито едва ли ще има, случаят "Скрипал" ще ми изглежда като постановка на Запада.

цитирай
2. kordon - до tutankhamon661
02.04 21:50
Благодаря! Аз не изключвам Русия от заподозрените, но без доказателства не мога да обявя руснаците за виновни по презумпция. На този етап не можем да кажем нищо категорично и всеки, който има мотив, е заподозрян.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kordon
Категория: Политика
Прочетен: 2308287
Постинги: 421
Коментари: 2235
Гласове: 1859