Прочетен: 7170 Коментари: 22 Гласове:
Последна промяна: 03.10.2017 13:24
ЗА СИЛАТА НА НАРОДА
Автор: Виктор Кордон
Едва ли някой би отрекъл, че България преживява труден период, който се характеризира с политически кризи, икономическа изостаналост, остри социални противоречия, разделение в обществото, външни зависимости, липса на адекватно правосъдие, демографски срив и други сериозни проблеми. Както за всяко нещо на този свят, така и за настоящото ни нерадостно положение има обективни причини. Но в духа на всеобщата ни национална дезинтеграция, всеки от нас вижда причините на различно място. Следователно дори и по този пункт ние сме разединени и гледаме в различни посоки. Едни обвиняват за трудностите ни политическата класа, други – политическата система, трети – изборното законодателство, четвърти – съдебната власт, пети – Конституцията, шести – пропорционалната форма на гласуване, седми – корупцията, осми – демокрацията, девети – комунизма, десети – циганите, единадесети – Турция, дванадесети, Русия, тринадесети – Съденинените щати и т.н. и т.н. Дори и по този кардинален въпрос обществото ни не е единно и е разделено на лагери и противоборстващи и мразещи се групи.
Има една история, обаче, която може да ни помогне да разберем кой носи отговорност за случващото се в страната ни и къде трябва да търсим причините за нашите проблеми. Това е история на повече от две хиляди години, но тя е вечна и показателна, тя винаги ще бъде пример, от който можем да черпим опит и вдъхновение.
Историята е за Рим и римския народ и започва преди около 2500 години. По това време градът на Тибър и седемте хълма е бил монархия, т.е. управлявал се е от един владетел, нирачан rex, което ние превеждаме като цар. От своето създаване Рим е бил управляван от царе, като това изглежда естествената и единствено възможна форма на държавно управление. Последните трима царе носят етруски имена, което означава, че в даден момент аристокрацията на късната етруска цивилизация е взела превес и е узурпирала властта. Дали заради това или поради други причини през 510 г. пр.н.е. римляните се вдигат и прогонват седмия си цар Тарквиний Горди (Lucius Tarquinius Superbus), който остава и последен. Защото те не само изхвърлят лично него, но изхвърлят и самата монархическа институция от употреба, въвеждайки нова. Тази нова форма на държавно управление става известна като република, който термин произхожда от латинското res publica – обществени дела. При нея властта се упражнявала от магистрати, а законите, по които функционирала държавата, били приемани от Сената (Senatus Romanus). Последната институция възниква от Съвета на старейшините на патрицианските родове, а названието й произлиза от латинската дума senex, което означава старец.
В действителност римският Сенат се е състоял изцяло от патриции; магистратите пък били избирани от народа, но можели да произлизат само от съсловието на патрициите. Това означава, че политическата власт била изцяло в ръцете на старите римски родове, тъй като представители на народа (plebs) нямали право да бъдат избирани като магистрати, да постъпват в Сената, да служат в религиозните колегии, а също така да познават законите, по които са управлявани. Патрициите имали пълен монопол върху политическите и обществени институции!
Освен от липсата на политически права, плебеите страдали и от правните различия между двете съсловия, които позволявали при невъзможност за изплащане на дългове, които били с голяма лихва, да им бъде отнета не само собствеността върху притежаваната от тях земя, но и да бъдат превърнати в роби и членовете на семейството на длъжника. Дълговото робство придобивало все по-големи размери и се превръщало в реална заплаха за голяма част от плебеите. Различията между патриции и плебеи били толкова големи, че не се допускали дори и бракове между тях.
Концентрирали цялата власт в ръцете си, патрициите и техните представители – магистратите, започнали да своеволничат и да подтискат обикновения народ, съставен от свободни селяни, занаятчии и дребни търговци, представляващи мнозинството от римските граждани. Разгневени от своето неравностойно положение, плебеите се разбунтували, искайки справедливост, политически права, представеност в институциите, достъп до обществената земя, премахване на дълговото робство, намаляване на лихвите, участие в Сената и другите събрания, право да бъдат избирани, възможност да встъпват в брак с представители на патрициите и др. Борбата на плебеите се усложнявала от това, че те не били единна обществена прослойка, а били разслоени на няколко обществени групи по различни икономически, племенни и други характеристики. Освен това към края на Царския период от средите на плебеите се обособила дори специфична върхушка. Тя се състояла от лица, които притежавали значителни икономически възможности в сравнение с останалите плебеи.
Въпреки неизгодната си позиция, произтичаща от неравностойното им положение и тяхната нееднородност, плебеите успели да си извоюват равнопоставеност с патрициите, политически права, представителност в публичните институции и длъжности, намаляване на лихвите, премахване на дълговото робство, достъп до публичната земя, правото да сключват брак с представители на патрицианското съсловие, публично огласяване на законите (които дълго време били достояние само на патрициите) и др. Всичко това, обаче, се случило след продължителни, трудни и понякога кървави борби с техните опоненти, които отнели много време, отнели векове и взели много жертви от техните редици. Но благодарение на своите упоритост, последователност и дръзновение те получили това, за което се борили в продължение на столетия!
С какво може да ни послужи тази история на 25 века? Преди всичко с това, че ни показва как всичко зависи от волята на народа и как всякакви препятствия и проблеми могат да бъдат преодоляни когато народната енергия е фокусирана в една точка. Тази история ни дава да разберем, че съдбата на всеки народ е в неговите ръце, че добруването или нещастията му са следствия от неговите решения и действия или от неговото бездействие. Това би трябвало да ни накара да осъзнаем, че за нашите национални проблеми пряка отговорност носим единствено ние; че корупцията, беззаконието, войната по пътищата, некадърните политици, бюрократизма, демографската криза, престъпността, разединението, икономическата изостаналост, политическата нестабилност, лошата инфраструктура и останалите проблеми са просто функция на нашето общество.
Историята на римския народ е универсална и може да бъде приложена спрямо всяко общество, включително и нашето, защото най-важният фактор в него са хората, които са еднакви по своята същност и природа. Тази история ни учи, че силен е само този народ, който осъзнава, че всичко зависи от него и че той сам е ковач на съдбата си. А всеки народ, който търси вината и причините извън себе си, е обречен на неуспехи и жалко съществувание; такъв народ не може да бъде двигател на историята, а само неин фон.
От това можем да заключим, че от нас и само от нас зависи коя от тези роли ще изберем и какво ни очаква след това, защото бъдещето ни зависи изцяло от решенията, които вземаме сега, тъй както случващото ни се днес е резултат от направеното или ненаправеното от нас по-рано!
© Обречената на неуспех борба с престъпн...
© Къси букви, къси умове и къси пишки
Много точно и ясно!
Поздравления!
Нещо повече - убеден съм, че "конструкторите" на света са намерили начини, механизми, политики итн да маргинализират или дори ликвидират тази сила като резултатна такава.
И тук не иде реч до вяра или убеждение, а до аргументи, които сочат това категорично.
съществуват грубо казано три групи - плебс, средна класа и елит
елита и средата в различни периоди са ползвали плебса за да постигнат своите цели в борба едни срещу други - среда срещу елит, буржоазия срещу аристокрация и в различна степен са успявали, но народа/плебса никога не е успявал да използва средата или елита за своя победа в тази условно да я наречем борба
днес на белите народи са оставени ниши за маневриране с референдуми и избори, плюс граждански да ги наречем инициативи, ужконтроли и организации, но всичко това е аспирин срещу рак, поне според мен
разбира се, ако народа има култура, информираност и право - то по-добре да ги упражнява и в този ред на мисли съм съгласен с твоята гражданска позиция от години, въпреки, че аз лично за себе си съм се отказал от упражняване на изборното ми право
16:27
Според мен силата на народа съществува винаги като потенциал, въпросът е дали народът може да се възползва от него. Иначе във всички епохи и общества е съществувало противоречие между елита и плебса, но малцина народи са успели да използват възможностите, които им дава тяхната многочисленост и интелект в борбата им срещу онези, които искат да узурпират властта“
лично България няма нито Елит, нито многочисленост..
и също така и интелектуален потенциал , за да „преобърне„ статуквото..
ще трябва да се търси..друга...маневра, или парадигма..
ако , ако, ако...и , дано, дано, данооо..
поздрав за идеята, кордон..
ИЗВОДЪТ НА АВТОРА е П О Г Р Е Ш Е Н. Не само погрешен, но самоубийствен. Защото унищожението на българите и България става по чужд план и прехвърлянето на отговорността върху "народа", означава оправдаване на неговите УБИЙЦИ.
за съжаление, колегата по -горе е прав..
не може с емоционални реакции/ и заглавия !
да обърнем Колелото на Историята и Геополитиката ..
идеята ти е добра, но не виждам Синтез,
/ предлагам ти сайта на Г Ифандиев/ Диагноза..
дойде ми на ум, защото, преди да действат,
лекарите имат нужда от безупречна ..Диагноза..
успехи за теб, и хубаво лято...
юлия
отново..емоционално ли?
това е ненужно/ и примитивно
/ а, овце са всички които са свикнали, да мислят ..анблок..
Пътят е само напред и нагоре..към 5 то Измерение
където няма да има граници..
/ хубава Тема, както винаги
поздрави..
цитирай
елит, плебс и средна класа не е хомогенно тесто, моля ви..
това е т.н социална пирамида, и то обърнаат наобратно..
което ще рече, че най горният 1 %, владеят останалите
„тухлички“ надолу..или 99%..
ако не сте чел Д ОРуел, потърсете в ютюб един амер.лектор..
Ричард Улф /има популярен канал..приятно четене.
/ юлия
https://youtu/wvO0P47dKPs
Няма по-рано в историята ИНФОРМАЦИОННА революция, няма ВЪЗМОЖНОСТ за глобално господство, няма психотронно оръжие, няма СЕРИЯ от "цветни революции", няма НАДМИНАВАНЕ на мечтата на алхимиците - вече злато се прави даже не от олово, даже не от хартия, а почти от нищо, виртуално...
А количествените натрупвания, колосални като никога, доведоха до КАЧЕСТНЕНИ промени...
Но, теорията настрана, ако авторът вижда КОНКРЕТНА възможност за ДЕЙСТВИЕ, аз съм с него.
Има "панта рей", има и "нищо ново под Слънцето". И двете са верни, с уточнения, за които могат да се изпищат много томове. Хората лесно допускат, че опонентът им не знае едно от двете.
Съдете сами!
„С какво може да ни послужи тази история на 25 века? Преди всичко с това, че ни показва как всичко зависи от волята на народа и как всякакви препятствия и проблеми могат да бъдат преодоляни когато народната енергия е фокусирана в една точка. Тази история ни дава да разберем, че съдбата на всеки народ е в неговите ръце, че добруването или нещастията му са следствия от неговите решения и действия или от неговото бездействие. Това би трябвало да ни накара да осъзнаем, че за нашите национални проблеми пряка отговорност носим единствено ние. …
А всеки народ, който търси вината и причините извън себе си, е обречен на неуспехи и жалко съществувание; такъв народ не може да бъде двигател на историята, а само неин фон.”
Да си представим, че отново се появи гениален и нравствено кристално чист водач като В. Левски, който ще съумее „да фокусира народната енергия в една точка”. Какво ще се случи след това? Най-вероятно ще бъде застрелян от някой негодяй.
Днес не само ние, а цялото човечество е изправено пред проблеми, решението на които не може да стане стихийно, както е било в досегашната история. Решението им изисква научна обосновка, а това може да стане единствено чрез един нов прочит на Маркс, освободен от догматичните наслоения./
12.09.2017 09:55
Ще те цитирам, защото си го казал много точно: "Историята на римския народ е универсална и може да бъде приложена спрямо всяко общество, включително и нашето, защото най-важният фактор в него са хората, които са еднакви по своята същност и природа. Тази история ни учи, че силен е само този народ, който осъзнава, че всичко зависи от него и че той сам е ковач на съдбата си. А всеки народ, който търси вината и причините извън себе си, е обречен на неуспехи и жалко съществувание; такъв народ не може да бъде двигател на историята, а само неин фон.
От това можем да заключим, че от нас и само от нас зависи коя от тези роли ще изберем и какво ни очаква след това, защото бъдещето ни зависи изцяло от решенията, които вземаме сега, тъй както случващото ни се днес е резултат от направеното или ненаправеното от нас по-рано!"
Друг подходящ пример може да ни бъде въвеждането през 1883 г. от Ото фон Бисмарк на първите в света задължителни осигурителни вноски за старост и за инвалидност за цялото работещо население в Германия. Това представлява огромна социална придобивка, каквато нито Европа, нито останалият свят познават. С този ход Бисмарк постига по-добро здравно обслужване за германските работници, насърчава икономиката и прави Германия по-конкурентоспособна. В предприятията започват да се трудят по-здрави работници, а те дават по-качествена продукция. По този начин канцлерът ускорява икономическото развитие на Германия в сравнение с една Англия, например.
Колко благородно, би казал някой. В действителност Бисмарк е имал съвсем други мотиви, когато е предложил и наложил тази мярка. По това време нарастващата армия на пролетариата, живееща и работеща при крайно неприемливи условия, е представлявала взривоопасна смес, искри в която постоянно са хвърляли комунистите и социалистите с цел да свалят правителството и да премахнат капитализма. За да избегне революционните вълнения от 1848-1849 г., представляващи един вид гражданска война, Бисмарк решава с този ход да „подкупи” работническата класа, предлагайки й по-добри условия.
Можем да кажем, че той е постигнал успех в това си начинание. Постепенно германското работническо движение губи революционния си характер и тези, които искат постигане на решения чрез умерен политически натиск надделяват над радикалните фракции, които целят събаряне на правителството и цялата капиталистическа система (но те продължават да съществува и днес).
Така че да говорим за благородни намерения в живия живот е неуместно – тук всичко се задвижва от интереси. Но важното за всяко общество е правилата, по които то е организирано, да отговарят на интересите на мнозинството, а не на шепа хора. А това зависи от човешкия материал, от който е съставено това общество.