Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031
Постинг
09.04 18:07 - ЗА РУСОФИЛИТЕ БЕЗ ЛЮБОВ
Автор: kordon Категория: Политика   
Прочетен: 3165 Коментари: 23 Гласове:
9

Последна промяна: 06.08 15:20

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 ЗА РУСОФИЛИТЕ БЕЗ ЛЮБОВ
Автор: Виктор Кордон


Русофилите са странни твари, които преценяват всяка ситуация и всяка личност от гледна точка на интересите на Русия. Например, когато се разбра, че проектът Южен поток не може да бъде осъществен на дадения етап през България и Путин започна да се договаря за него с Анкара, тогава Ердоган стана особено симпатичен и обичан от русофилите. Но в момента, в който руският самолет бе свален от турската противовъздушна отбрана над Сирия, русофилите автоматично разлюбиха президента на Турция. В момента той е на път отново да спечели русофилското благоразположение, поради затоплянето на руско-турските отношения. Това е само един от многобройните примери за това как симпатиите на тези руски прислужници непрекъснато се люшкат от една страна на друга, клатени от бурните вълни на руската външна политика, която също е подложена на силни турбуленции. Основен фактор, определящ посоката на русофилските пристрастия и предубеждения, са руските интереси, т.е., ако някой е добър за Русия, той е добър и за русофилите, и обратното. А българските интереси стоят на заден план, ако изобщо присъстват в дневния ред на русофила.

Тия предатели стигат до там в своето позорно изменничество, че си позволяват да плюят по такива титанични личности от нашата история като Стефан Стамболов и Захарий Стоянов. Причината за тази им примитивна ненавист е в това, че и двамата са прозрели подмолната намеса на Москва в българските дела, разобличавали са я и са се борили срещу нея в името на българската независимост. Но подлият български русофил не може да им прости проявата на самостоятелно българско мислене и ги залива с помията, която болният му мозък произвежда в неограничени количества.

За съжаление няма надежда за онези загубени, мъртви души, които виждат и преценяват всичко през руските очила, които им е надянала вековната проруска пропаганда. Както показва историята ни, те са готови да се изправят дори срещу достойните българи, защитаващи страната ни от попълзновенията на Кремъл и борещи се за независима България. Към тази жалка пасмина от руски слуги можем да прибавим и комунистите, които са някаква разновидност на русофилите и също ревностно защитават руските интереси. Цялата им дейност обаче, е в ущърб на българската държава, което без съмнение ги квалифицира като предатели и затова ние трябва да се отнасяме с тях като с такива!

Що за същества са русофилите си проличава и от отношението им към трагичните събития по света. Когато атентат или природно бедствие отнемат живота на хора някъде на Запад, тогава от страна на русофилите няма никаква реакция на съпричастност. Най-много да чуем от тях констатацията, че ония си го заслужават. Но ако нещо подобно се случи в Русия, тогава моментално русофилите се активизират, задействат се избирателният им хуманизъм и милосърдие, закичват се с руски байряци и започват да изреждат молитви и сърцераздирателни съболезнования. Държат на всяка цена да засвидетелстват верноподанническите си чувства към техния идол – Русия, като демонстрират огромната си скръб за загиналите руснаци, но състраданието им никога не се включва за европейците или американците. Проявите от тяхна страна на двойни стандарти дори в такива драматични и печални моменти само показват, че русофилите имат сериозен интелектуален и емоционален дефицит и че хуманността им е привидна.  

Това означава, че макар русофилите външно да приличат на хора, то им липсва човешкото съдържание, защото дори и чувствата им се задействат или изключват в зависимост от симпатиите им към Русия и са синхронизирани с руските интереси. Борбата с тях е важно условие за отстояванe на нашия суверенитет, тъй като те се явяват троянските коне на Москва в нашата крепост, чиито врати те с готовност ще отворят, както са сторвали това много пъти в нашата история. Свидетелство за това са и думите на бележити фигури от нашето минало, които са прозрели предателската роля на русофилите за прокарване на руските интереси в нашата страна, с което са нанасяли и продължават да нанасят огромни вреди на българския народ и държавност.

 

Димитър Благоев, Принос към историята на социализма в България, С., 1976 г.:

 „Русофилството е грубо политическо суеверие, умишлено култивирано сред народните маси; политическо знаме, вървенето и воюването под което неизбежно води към предателство и национална катастрофа. Защото русофилите, плувайки безогледно във водите на руската дипломация, неизбежно и фатално правят от България едно сляпо и послушно оръдие в ръцете на руската завоевателна политика на Балканите”. 


Георги С. Раковски Преселението в Русия, или руската убийствена политика, 1886,:

“От онези времена, когато започна да отслабва Турция, русите почнаха често да минават Дунава и да разоряват бедното ни отечество. От една страна необузданата тогавашна нередовна турска войска отвличаше, колеше, грабеше и обръщаше в свои роби българите; от друга страна руските войски, още по-немилостиви от турците, опустошаваха лозя и ниви, грабеха овце, говеда и градове. Когато се връщаха, като победители или победени, караха и отвличаха насила по няколко хиляди български домородства и ги заселваха в обширните си пустини. Оттогава водят началото си българските колонии в Харковска губерния. Там българите ставали крепостни и техните господари ги продавали един другиму като овце и говеда. В 1828 г. Дибич, от една страна, повдигаше българите на въстание, а от друга опустоши и изгори много техни села и градове. Също така подбуждаха за бунт българите през 1854 г., когато Паскевич (руски генерал) обсаждаше Силистра, а същевременно бяха приготвили закони по които да владеят България, ако черна съдба би ги покорила тям. На връщане русите отвлекли 13 000 домородства в Бесарабия”.


Захарий Стоянов, Най-големият ни неприятел днес е официална Русия. Русчук, 1-й март 1886 г. Предисловие към брошурата на Г.С. Раковски „Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите”:

 „Но ще да кажат мнозина: “Русия беше, която ни освободи”. Да това е вярно, това е велико събитие, ние сме благодарни на покойний Александра II, името му ще бъде у нас священно до века, благодарни и признателни сме на целий руский народ. Но трябва ли да бъдем благодарни и за това, че Русия ни освободи, за да ни зароби отново – нещо, което тя доказа вече от 6-ий септемврий насам? Ние сме благодарни на руский народ, който никога не ни желае злото, защото е удушен повече от нас, както бяхме в турско време, благодарни сме и на покойний император, но не и на днешното руско правителство, състоящо се от 5-6 души узурпатори. Това правителство иска да ни глътне. Не го искаме, защото то има : бесилки, Сибир, Сахалин, III отделение, тюрми, нагайки,камбани, шпиони и прочие. Ако то иска да има с нас братски и человечески съюз – добре дошло. Но то иска дружбата на вълка с агнето!...

...Поклон върху праха на великий български мъченик, че в днешните времена можем да си послужим с неговото име (става въпрос за Г.С. Раковски). Като народ ние можем да се гордеем, че всичките ни народни деятели и патриоти: Г.Раковски, Л.Каравелов, В.Левски, Хр. Ботйов, А.Кънчев, П.Волов, Г.Бенковски и пр., са били против официална Русия. Никога те не са апелирали към нея, защото са знаели, че нейний камшик повече боли от турския…”.


Кръстю Раковски, Русия на Изток, (оригинал, Варна 1898, изд. книжарница К. Евстатиев):

„Пътят на Русия към Цариград значи за нас политическа смърт... ако русите влезат още веднъж в България, под един или друг предлог, то те вече не ще излязат. Ний трябва да разберем, че опасността за нас иде от Русия и към нея трябва да водим една систематическа отбранителна политика, като се опираме на всички враждебни ней елементи. В разбирането на тази политика е спасението на България и рано или късно тази политика ще бъде политиката на голямото мнозинство на българския народ. Колкото повече ний напредваме в политическото си развитие и се проникваме с духа на независимостта и свободата, толкова повече у самия народ ще се усилва желанието да се освободим от всяко покровителство, било то руско или друго.

...Руската димпомация гледаше на Германския конгрес (Берлинския конгрес) като на едно изпитание – толкова по-тежко, че самите освободени – румънците, гърците и сърбите се изреждаха едни след други на трибуната да се оплакват от нейната (на Русия) черна измяна. Това изпитание трябваше да мине по-скоро, за да може Русия да се отдаде отново на своето „освободително” дело в България – поробването й ”.


Кръстю Раковски, Реч, държана на 20 юни 1910 г. в Народния дом, София:

 „Преди всичко, интересно е преди да минем по-нататък, да направим един малък анализ на русофилството, но не на русофилството като една политическа програма, а на русофилството, като на една особна партийна и класова психология.

В какво се състои то? Огговорът на този въпрос ще ни покаже че към русофилството ние не можем да бъдем равнодушни, че на него ние не трябва да гледаме като на едно полурелигиозно движение, което разпространява в простолюдието чувства на една мистическа любов и признателност към Русия, а като на проява на една особна психология; този аназиз ще искам да направя в няколко думи.

Какво казват постоянно русофилите на българския народ? Те искат да вкоренят в него това съдбоносно за политическото и социално развитие на България убеждение, че той е неспособен да води сам своите съдбини. И наистина, какво повтарят те? Те казват - „Вие се освободихте само благодарение на Русия“. Другата страна на този медал, другата част на тази мисъл е че „без Русия, вие не можете да отивате напред!“

Кой не разбира, че този мотив, който се повтаря като един припев във всичката русофилска фразеология, издава страха на една партия и на една класса от политическото съзравяние на българския народ, че издава едно желание да се държи българския народ, българските маси в постоянно безсилие, да ги държи в постоянно съзнание на своята политическа негодност и неспособност? Вие разбирате, какъв голям интерес има, действително, една реакционна партия, щото в народните маси да се убие всяка вяра в нейното самостойно развитие и да приучи същите тези маси да чакат от вън или от горе - и някои по-горе стояща от тях проведенциална сила - своето спасение, своето освобождение. Тук, в това именно, се състои страшната опасност от русофилството - не в националистките блянове, които разпространява, като говори за Св[ети]стефанска България, а в тази неуморима дейност да засили и тъй съществующето вече в българския народ политическо неверие, да парализира и тъй слабата у него политическа инициатива.

... И наистина няма позорни и съсипателни предприятия, няма увеличение на бюджета, няма война - с една дума, няма ни едно крупно вънкашно действие на руското самодържавие, което то да не е оправдавало пред руските маси и специално особната си мисия на Изток, сред славяните, със симпатиите към „славянските братя“. Ние трябва да спрем тази срамна експлоатация, която тук става за сметка на народните чувства и там в Русия - за сметка на народните чувства и народните интереси.

... Русофилството е значи не само едно оскърбление хвърлено на руския народ, но и една консервативно-реакционна химера, която иска да накара живия човек да свърже живота си с един издихающ болен, какъвто е руският царизъм.

... Русофилите мислят, че ни поставят на тясно в друга една област - в областта на чувствата. Те ни казват: „Можете ли да забравите жертвите, които Русия е дала за вас? Можете ли да забравите усилията, които тя е направила за вашето политическо освобождение? Ние приемаме и това, избрано от русофилите, поле на сражение. Ние също тъй мислим и твърдим, че живота на народите не е едно търговско счетоводство, в което всички действия се прекарват под рубриките на печалби и загуби. Не! в живота на народите, както и в този на частни лица, чувствата на солидарност, чувствата на привързаност, трябва да играят една голяма роля. Ние само питаме не си ли правят русофилите илюзии за сметка на чувствата на българския народ ? Не мислят ли те, че се явяват негови лъжливи тълкуватели, когато говорят за неговите отношения към официална Русия? Ако махнете мрежата от предразсъдъци, заблуждения и лъжи, която закрива от очите на българина руската действителност, ако Вие оставите да говорят у него не софизмите, не сухите формули, а неговото човешко сърце, неговото чувство на състрадание към ближния и потиснатия, ако се оставят да говорят у него не искуствено създадените чувства, а естественото просто човешко чувство, може ли да има съмнение, поне за един момент, към кого ще се простре неговата ръка? Можем ли да се съмняваме за минута, че българския народ ще изкаже своите симпатии не към тази Русия, която само официално се явява в лъжливия образ на мъченик на свободата на народите, но че той ще ги изкаже към великия руски народ, че той ще ги изкаже към работниците и селяните, че той ще ги изкаже към цялага нация, която от столетия пои със своята кръв всичките бойни полета на Европа и Азия, от Сен Готард до Владивосток, която е изпълнила със своите кости всички гробници на Европа и Азия, но която в своята земя няма нито един къс хляб, няма нито един лъч светлина, няма нито една частица гражданска и политическа свобода”. 


Предговор от Васил Коларов към сборника Авантюрите на руския царизъм в България, Държавно социално-икономическо издателство Москва 1935 г.:

„Публикуваните в този сборник документи от царските архиви разкриват истинското лице и действителните мотиви на така наричаната „освободителна мисия“ на царска Русия по отношение на българския народ, получил национална полунезависимост в резултат на Руско-турската война от 1877-1878 г. Създаването на „независимо“ българско княжество трябвало да послужи само като прикритие и етап от завладяването от Русия на подстъпите към Константинопол по западния бряг на Черно море. В продължение на десет години царското правителство влагало колосална енергия за укрепване на господството си в новообразуваната квазинезависима държава, като пускало в ход всички средства на азиатско-византийската дипломация — от масовата корупция и подкупи на политически гешефтари и армейски офицери до организирането на военни бунтове и държавни преврати, до вербуването на убийци и отстраняването на пречещи на плановете му държавни дейци на България. Ужасяваща, ненадмината по вулгарния си цинизъм картина разкриват секретните инструкции и донесения на царски министри и дипломати, извънредни емисари и чиновници. Пожълтялата хартия на тези документи пази забележки на монаршеския молив. Александър III е бил в течение на всички престъпни замисли, планове и подвизи на многобройната шайка дипломати и нелегални агенти. Той всичко знаел и всичко одобрявал. Той изпращал лично нему докладващи емисари. Съобщенията за терористични актове и убийства, носещи неприкрити следи от причастност към тях на правителствените агенти, не предизвиквали у него никакво възмущение. „Всемилостивото“ му сърце трогвали само съобщенията за неуспехите и печалната участ на завербуваните от царските агенти българи, върху които се стоварвал юмрукът на страната, отстояваща своята независимост и свобода. И все пак усилията на Александър III да подчини по един или друг начин България търпели неуспех след неуспех, докато той не бил принуден да признае съществуващото положение на нещата. Мъничкият народ отстоял своята държавна независимост срещу жестоките покушения на могъщия цар.

...Действително, икономическите и търговските връзки от първите дни на съществуването на младата държава създали и в България силно западофилско течение, на базата на което се образувала прогресивната антируска партия под ръководството на Стамболов. На тази партия се удало да обедини прогресивните сили на народа и да устои победоносно на кроежите и ударите на царското правителство.

...Най-важният, решаващият етап на тази борба, започнала в първия ден от съществуването на съвременна България и продължила чак до Октомврийската революция, са осемдесетте години, години на бури и най-тежки изпитания за българския народ. Публикуваните документи обхващат именно този исторически период и още веднъж потвърждават правилността — и от гледна точка на международната революция, и от гледна точка на развитието на революционното движение в България — на позицията на непримирима и ожесточена борба, на която българската революционна социалдемокрация /сегашната Българска комунистическа партия/ под ръководството на Д.Н. Благоев винаги е стояла по отношение на руския царизъм и русофилското политическо суеверие, усърдно разпространявано от реакционните партии в България”.

 




Гласувай:
10
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kordon
Категория: Политика
Прочетен: 1813438
Постинги: 407
Коментари: 2144
Гласове: 1769