Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031
Постинг
29.09.2016 17:02 - ЗА РУСОФИЛИТЕ, АМЕРИКАНОФИЛИТЕ, ЧУЖДОПОКЛОНСТВОТО И ПРОПАГАНДАТА
Автор: kordon Категория: Политика   
Прочетен: 1063 Коментари: 5 Гласове:
4

Последна промяна: 03.01 15:33

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

ЗА РУСОФИЛИТЕ, АМЕРИКАНОФИЛИТЕ, ЧУЖДОПОКЛОНСТВОТО И ПРОПАГАНДАТА
Автор: Виктор Кордон

 

„Понеже не познават нищо по-добро, те наричат това „цивилизация”, докато то е част от тяхното робство”.

Тацит

 

         Поради някакви особени обстоятелства у българския народ съществува ярка склонност към чуждопоклонничество, която е забелязана още от Паисий („О, неразумний юроде, поради що се срамиш да се наречеш българин?“), но съществува с не по-малка сила и днес. В различните исторически епохи е имало българи, които са били силно повлиявани от културното въздействие на други общества: гъркомани, франкофони, сърбомани, англофили, германофили, русофили, американофили, туркофили и т.н. Може би това е подтикнало Борис III да изрече знаменитата фраза: „Министрите ми са англофили, генералите - германофили, моят народ е русофилски, само аз останах българофил”.

         Тази забележителна склонност към идеализиране на чужденците и техните нрави и постижения е забелязана още от нашите възрожденци, които, естествено, я намират за неприятно явление. Това е намерило блестящо отражение в сатиричната пиеса на Добри Войников Криворазбраната цивилизация, написана през 1871 г. В това произведение авторът саркастично изобличава охотата, с която тогавашният българин, от който днешният не се различава особено, сляпо подражава на външните белези на европейската цивилизация. Нормално е желанието на българите да догонят напредналите в културно, икономическо и политическо отношение европейски народи, но реализацията на това естествено стремление предизвиква не малко уродливи явления. Творбата няма за цел да се подиграва с европейската цивилизация, а да осмее и разобличи нейните окаяни и противни имитатори сред сънародниците ни, които сляпо копират външните й черти, без да вникнат в истинските движещи сили на нейния прогрес. „Модата е зета вместо цивилизацията”, както казва Добри Войников в предговора към пиесата си. Но нека дадем думата на самия автор, който с една забележителна прозорливост разкрива мотивите, стоящи зад позата и подражанието на чуждопоклонниците, които мотиви много добре пасват и на техните съвременни еквиваленти:

„Подобен на маловръстно дете, нововъзрождающий са народ има слабостта да са досягва повече до ония неща, които бият повече на очи. Тъй вънкашната лъскавина на работите прави му най-силни впечатления. Следствието е взето вместо самата причина, отражението — вместо самата същност. Повърхните впечатления оставят и повърхни познания: а от такива познания излизат криви разсъждения. От това — и криви убеждения, които представят смешни умове” („Криворазбраната цивилизация”, Предговор).

Предразположението на българина към чуждо влияние вероятно е причинено от слабостта и уязвимостта на българското общество, живяло под чужда власт през твърде дълги периоди от време, което е създало у него някакъв комплекс по отношение на по-развитите народи. Но каквато и да е причината, не може да се отрече, че днес големи маси от българското население са подвластни на мощния натиск на външни културни и други фактори. Най-силно изразени без съмнение са двете основни чуждопоклоннически групи – русофили и американофили, обяснение за което е особено силното давление от страна на Русия и Америка в продължение на много десетилетия.

Не може да се отрече, че е нормално всеки човек, воден от собствените си представи, усещания и нагласи, да изпитва симпатии към определени каузи, идеи, партии, идеологии, политически възгледи, религии, исторически личности, култури, морални принципи, народи, държави и т.н. Всеки харесва това, което е близко до неговите възгледи и възприятия, и в това няма нищо неразбираемо нито пък осъдително. Проблем се появява тогава, когато симпатиите преминат нормалните граници и се превърнат в сляпо преклонение пред някакъв обект. Тогава вече говорим за фанатизъм, за който знаем от безбройните исторически примери, че е опасно и вредно подсъзнателно влечение. Ако човек премине в тази фаза, значи е пожертвал разума си в името на някакъв авторитет (идея, идеология, религия и т.н.), в който вярва безпрекословно. Но тъй като безгрешни и съвършени хора няма, то значи няма и безгрешни и съвършени авторитети, защото всички авторитети (включително и Бог) са функция на човешкото съзнание. Следователно не можем да се доверим безрезервно на нищо и на никого. От тази логика следва, че безусловната вяра в каквото и да било е симптом за тотален крах на индивидуалното или колективното съзнание, допуснало да се предовери на някакъв „авторитет”.

Следвайки тази нишка, можем веднага да обявим слепите обожатели на чужди култури, страни и народи, сред които са и нашите герои русофилите и американофилите (тук не става въпрос за хората, които само симпатизират на Русия или САЩ), за крайни фанатици, които наивно и без никакви уговорки се доверяват на своите идоли. Нашата собствена история предоставя предостатъчно доказателства за това, че чуждопоклонниците са нанасяли огромни щети на българската държава, заради склонността си да служат на чужди интереси в ущърб на националните. И тъй като основната тема тук са родните американофили и русофили, като най-многобройни представители на фауната на ксенофилите (гр. чуждопоклонници, ксеномани), то трябва да заявим, че тия нанасят най-големи вреди на обществото ни, тъй като са и най-сериозно представени във всички сфери на обществения живот, включително и на най-висшите етажи на политическата власт. А привличането и „вербуването” на тези неосъзнати агенти на чужди сили става с помощта на едно от най-мощните оръжия за въздействие върху човешкото съзнание – пропагандата

Превръщането на голям брой хора в слепи поклонници и оръдия на Русия и Съединените щати е лесно за обяснение. Повече от век продължава руската пропаганда по нашите земи, като по време на близо половинвековната комунистическа диктатура тя тотално владее информационното поле в страната ни. Проруската агитация бе повсеместна и разпространяваше дезинформация, преувеличения и откровени лъжи както за комунизма, така и за Русия, която в онези години бе поставена на пиедестал. Нейното зловредно влияние отрови съзнанието на милиони българи, много от които и до днес живеят с изкривен, нереално положителен, изцяло почистен от отрицателните си елементи и идеализиран образ на руския народ, държава, култура и история, възприемайки ги като нещо свято и като неделима част от България. Тази пропаганда с руска насоченост продължава с голяма сила и днес, но вече в съперничество с един могъщ конкурент.

След разпада на съветския блок, значително намаля пропагандният натиск от руска страна, но в същото време страната ни попадна в силното гравитационно поле на най-мощната в съвременния свят в икономическо и военно отношение държава в света – Съединените американски щати. Монополът върху разпространението на информацията премина от ръцете на загубилия надпреварата Съветски съюз (едно от превъплъщенията на Русия) в тези на победилия вече едноличен лидер. Това бе победа на глобално ниво и затова американската пропаганда днес залива не само нашата страна, но и целия свят. Тя ни облъчва от всякакви източници: кинофилми, телевизионни филми, документални предавания, телевизионни програми, новинарски емисии, сериали, литература, музика, детска анимация, радио, вестници, списания, образователни канали, научни статии и т.н. Днес ние живеем в океан от американска пропаганда и всекидневно поглъщаме огромни порции от нейните продукти, без да осъзнаваме това, без да си даваме сметка колко силно тя въздейства върху нашето съзнание, върху нашите възприятия и оформя възгледите ни, определя кръгозора ни, влияе върху чувствата ни и ни задава определени насоки и решения. Може да се каже, че тоталната американска пропаганда буквално ни програмира, обуславяйки стила ни на обличане, маниера ни на поведение, начина ни на изразяване, музиката, която слушаме, отношението ни към важните теми, проблеми и социални фактори: моралът, трудът, парите, обществото, държавата, политиката, бизнеса, културата, изкуството, религията, имигрантите, границите, националната идентичност, традициите и т.н.

Съвсем естествено е такова мощно пропагандно давление да окаже сериозно въздействие върху особите с по-лабилна психика и по-слаби познания. Поддавайки се на този непрестанен натиск, те възприемат буквално внушенията, излъчвани от източниците на информация, които почти напълно са под американски контрол. Постепенно и незабележимо за тях самите те се превръщат в неволни агенти на тази чужда сила, започвайки сами да разпространяват пропагандните й клишета и формули и да защитават основните тези и опорните точки на провежданата от нея пропагандна диверсия. Така американофилите стават най-ревностните и дори фанатизирани бранители на американските интереси, но без да осъзнават това и дори отричайки тази своя позорна роля.

Трябва обаче да обърнем внимание, че този феномен важи за всички ксеномани, т.е. чуждопоклонници, които в невежеството и неблагоразумието си действат като инструменти в ръцете на външни фактори, използващи ги често срещу интересите на нашето общество. Това са жалки подражатели, които, водени от комплексите и незнанието си, попиват и имитират дословно културните маниери, включително и най-лошите, на силните на деня, в подсъзнателен стремеж по този начин да се приравнят и отъждествят с тях, за да не се чувстват толкова малки, колкото са.

На подсъзнателно ниво у тях съществува измамното усещане, че преклонението им пред някоя силна и могъща държава ги отъждествява с нея, че ги прави тях самите по-силни и важни. Синдромът на острата недостатъчност на самочувствие ги подтиква да се прекланят пред своя Бог – Русия, Америка или някоя друга страна, оставяйки у тях фалшиво чувство за принадлежност към него, за тъждественост с него дори. Вярата им в този техен Господ е безпрекословна и безгранична, подобно на религиозно вярващите, което ги и определя като фанатици. Те са готови да служат на идола си със сектантско усърдие и ревност, пренебрегвайки напълно здравия разум. За да се превърне в такъв фанатично предан поклонник, човек трябва да бъде или силно комплексиран, или да е крайно невеж и наивен, или и двете. Никоя здравомислеща личност няма да допусне да изпадне в състоянието да приема някой народ или държава за безусловен авторитет, което е равнозначно на съвършен и непогрешим Бог. Но комплексираните и невежите са силно уязвими на външни влияния и на пропагандни внушения. Именно тази им предразположеност ги прави лесна плячка на чужди сили и интереси, които улавят беззащитните си жертви чрез информационните капани, залагани от тях в нашето общество. Ето защо е важно да ги разобличаваме и да се борим с тяхната подривна дейност, макар и вършена несъзнателно.  

Такава най-общо е ролята на отрицателните външни фактори, които при нас имат особено силно въздействие заради определени недостатъци на националния ни манталитет. Преди всичко става въпрос за силно изразените ни малоценностни комплекси, резултат вероятно от вековете чуждо господство в земите ни, което е формирало у нас ниско самочувствие и склонност да се прекланяме и раболепничим пред по-силните. Годините от Освобождението до сега видно не са донесли необходимата ни самоувереност и себеуважение, заради липсата на съществени и постоянни успехи, които да ни накарат да вярваме в себе си. Та, чуждопоклоннството у нас изглежда е следствие от неприятно стечение на неблагоприятни обстоятелства от външен и вътрешен характер, които водят до податливост на големи маси българи към чужди култури и влияния.  

         Технологията за подчиняване на обществата от чужда сила чрез корумпиране и покваряване първо на местните елити е добре описана от римския историк Тацит в произведението му De vita et moribus Iulii Agricolae („Животът и характерът на Юлий Агрикола”). В него той разкрива как римската власт в новопокорената Британия използва, освен грубата сила, и различни прикрити непринудителни методи и похвати, за да намали съпротивителните сили на автохтонното население – келтите. С цел да охлади страстите им и желанието им за война срещу римляните губернаторът на Британия Гней Юлий Агрикола предприема мерки за деморализирането на тяхната примитивна аристокрация чрез потапянето й в лукс. Идеята е, че когато местният нобилитет свикне да живее в такъв невиждан за него комфорт, той много по-трудно може да се откаже от този лежерен живот и да води войни, особено заради стремленията и тегобите на простия народ, от който той е предвидливо откъснат от съобразителните римляни чрез предоставяните им привилегии.

Тацит описва как Агрикола (който му е тъст) лично насърчава и щедро дава държавни средства за изграждането на храмове, съдилища и жилищни сгради. Той създава школи, в които се образоват по римски образец синовете на туземните вождове и по този начин ги привлича на своя страна, тъй като те ще са бъдещите помощници на римската военна и цивилна администрация. И когато накрая тогата, латинският език и другите видими атрибути на Рим стават модерни в дивата провинция на Британия, тогава делото на далновидните колонизатори е завършено – местните са достатъчно покварени и демотивирани да се съпротивляват и смирено приемат чуждата власт с мазохистично доволство. С убийствена откровеност големият историк разкрива същността на тази умишлено култивирана поквара и наивната слепота, с която обречените да слугуват сами и драговолно си слагат ярема: „Стъпка по стъпка те бяха водени към неща, които предразполагаха към порок – безделниченето, къпането, изискания банкет. Всичко това в своето невежество те наричат „цивилизация”, докато всъщност то е част от тяхното робство(Tacitus: Agricola Book 1 [20]).

Така покорените доброволно допускат чуждото владичество и сами съдействат за разширяването и задълбочаването му, смятайки погрешно, че сляпото и лековерно копиране на външните белези на чуждата култура ги прави част от цивилизацията. Това обаче е част от методите на пропагандата, която има огромна роля за обработката на съзнанието на народите и моделирането на определени нагласи сред тях, превръщайки ги във възторжени почитатели на собствените си чуждоземни господари.

         По такъв начин постъпват империите и всички онези сили, които искат да завладеят или да контролират дадена територия, защото знаят отлично, че за да постигнат това в нужната степен, трябва да владеят сърцата и умовете на подвластните им народи. Затова битката за душите на хората не се води на бойното поле и не се провежда с военни средства, а се осъществява чрез контрол върху информационния поток. Който владее каналите за разпространение на информация, той е в състояние да определя мирогледа, настроенията, желанията, мнението, решенията и постъпките на масите, защото има власт над съзнанието им. Защото мислите и действията на индивидите се определят от количеството и качеството на данните, с които разполагат. Когато техните количествени и качествени параметри са ограничени, често умишлено, тогава се ограничава и способността на индивидите за ефективна реакция на протичащите събития и процеси. Всъщност точно това е и целта на пропагандата – да стесни, затрудни и дори напълно да възпрепятства възможността за адекватно реагиране, за да бъде осуетена всяка опозиция и всякакъв отпор спрямо домогванията на външните фактори да бъде предотвратен.

         Несъмнените успехи на чуждата пропаганда на наша почва безспорно се дължат преди всичко на националните ни комплекси, които обаче намират и друг неприятен израз в точно обратната на чуждопоклонството посока, а именно в демонстративния и креслив пещерен патриотизъм, познат като патриотарство. Това е територия, обитавана от хора, страдащи от твърде ниско самочувствие, които в исторически недостоверните митове и легенди намират възможност да охладят болезнените си комплекси и да се почувстват важни и значими, каквито в действителност не са. Това са индивиди, чийто личен живот не им предлага особени поводи за гордост и самочувствие, което ги кара да намират такива поводи в съмнителни или чисто лъжливи източници. Но самочувствие не се гради въз основа на фалшиви предпоставки и изкуствени „мускули”, съчинявайки история според собствените нужди и нагаждайки фактите според желанията си, а само чрез постигането на реални лични или национални успехи. Докато ги няма истинските успехи, няма да го има и неподправеното самочувствие.

Но за да постигнем собствени и напълно действителни успехи, за да превърнем страната си в по-добро място, са необходими общите усилия на всички българи. За тази цел ние трябва да се борим непримиримо с това, което ни разделя и ни пречи: националните комплекси и недъзи, обществените пороци и социалните несправедливости. Трябва да се борим също така и с чуждопоклонниците, най-многобройни, влиятелни и вредоносни сред които са русофилите и американофилите поради широката си представеност. Те си въобразяват, че преклонението пред чуждата сила – обект на тяхното обожание, и дословното следване на нейните външни черти ги приобщава към нейната по-развита (според техните оценки) култура, но това, както проницателно отбелязва Тацит, е самочаст от тяхното робство. За да не се превърне то и в наше духовно иго, трябва да се противопоставяме неуморно на тези порочни тенденции. И не на последно място трябва да водим борба и с празноглавите патриотари, които дискредитират каузата на истинските родолюбци и натоварват патриотизма с негативни конотации.

 

Така че ни предстои огромна и неприятна работа, тъй като се налага да влизаме в сблъсък не само с чуждите натрапници, но и с упоените от пропагандните опиати наши сънародници, които не осъзнават зловредната си роля и състоянието си на зависимост, на почти наркотична абстиненция, в което се намират. Но борбата с това опасно и разрушително явление е единственият път към освобождаване на страната ни от чужди зависимости и превръщането й в място, където българите сами определят собствената си съдба!




Гласувай:
5
1



1. wonder - Бидейки абсолютен българофил, ...
29.09.2016 18:52
Бидейки абсолютен българофил, адмирирам целия текст до последната му точица!
Повечето българи не робуваме на авторитети /и наши, и чужди/ и затова сме оцелели през вековете, опазвайки духовността си.

Българин значи да бъдеш обичан.
Сам да градиш от мечти своя свят.
Българин значи да бъдеш различен.
Българин значи – духовно богат!
цитирай
2. kordon - до wonder
29.09.2016 19:01
Благодаря ти за подкрепата и за прекрасния стих!
цитирай
3. tomcat2 - Мъдри слова!
29.09.2016 22:54
Мъдри слова!
цитирай
4. kordon - до tomcat2
29.09.2016 23:04
Благодаря!
цитирай
5. krumbelosvet - "Склонността към чуждопоклонство"
21.05 22:53
Нашата "Склонност към чуждопоклонство" е така обрасла с предразсъдъци, с пропаганди и страсти, А НЯМА СТАТИСТИКА и не е лесно да се направи такава.
Изчезналите народи на тоя свят СА ПОВЕЧЕ от съществуващите, и ние, следователно, сме от избраниците, КОИТО СА УСТОЯЛИ на вековни борби и изпитания.
ОСНОВНА ПРИЧИНА за нашите национални неуспехи е, че сме врагували и врагуваме със СВЕТОВНИ СИЛИ. Византия, Русия, Османската империя, Великобритания, САЩ. Доказали сме, че можем да им объркваме сметките, но не и да ги УНИЩОЖИМ. Затова ТЕ се опитват да ни унищожат, с успех но не окончателно досега, но винаги има първи път, пази Боже...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kordon
Категория: Политика
Прочетен: 1803821
Постинги: 407
Коментари: 2144
Гласове: 1769