Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
06.09.2016 16:09 - МИРОЛЮБИВА РЕЛИГИЯ ЛИ Е ИСЛЯМЪТ?
Автор: kordon Категория: Политика   
Прочетен: 1568 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 06.09.2016 20:45

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

МИРОЛЮБИВА РЕЛИГИЯ ЛИ Е ИСЛЯМЪТ?
Автор: Виктор Кордон

 

„Колкото имами – толкова и ислями” 

„Мирът ще дойде, когато арабите започнат да обичат децата си повече, отколкото мразят нас”.

Голда Меир

 

Твърдението, че ислямът е миролюбива религия, защото в Корана не се съдържали призиви за война и насилие, е напълно невярно, тъй като се основава на поне две грешни предпоставки. Първо, в Корана се отправят съвсем откровени апели за тероризиране на неверниците, т.е. на немюсюлманите, за тяхното малтретиране, осакатяване и убиване. Това е напълно достатъчно да денонсира твърдението за миролюбивостта на исляма на основата на Корана, но то не е всичко и при това не е най-важното. Второто, което е много по-важно, е, че религията не се състои само в свещените книги, а е нещо много по-широкообхватно и сложно. Да се твърди, че мюсюлманската религия се състои само в Корана е все едно да се смята, че комунизмът се представлява само от „Капиталът” или „Манифест на комунистическата партия”, а национал-социализмът – само от „Моята борба”. Тоест това е много ограничена и погрешна представа.

Религията е организирана система от вярвания, културни наслоения, исторически пластове, мирогледи, ритуали, проповеди, обреди, традиции, правила, предписания, наставления, задължения, религиозни съчинения, тълкувания и т.н. Тоест, това е един изключително сложен комплекс от фактори от различно естество и далеч не може да се отъждестви единствено със светите писания, каквито имат всички световни религии.

Християнството например, се основава на Библията, но в никакъв случай не се съдържа единствено и само в нея, а е сбор от представите, интерпретациите и разбиранията на християните за Стария и Новия завет и обхваща църковните канони, теологическите текстове и целия набор от празнувания, практики, етикет, норми, внушения на Църквата. Освен това голяма част от християните със сигурност не са чели Библията, а и мнозина от тези, които са го направили, едва ли са разбрали за какво става въпрос. Но те несъмнено си остават християни, защото носят характерните за тази религия белези.

По същия начин стоят нещата и с исляма. Коранът е само една книга, докато самата религия е нещо много повече, нещо, излизащо далеч извън пределите и обсега на тази книга, нещо много по-всеобхватно и дълбоко, в което се съдържат тълкуванията на самата книга, влиянията на религиозните служители и институции, вярванията на мюсюлманите (повечето от които никога не са чели Корана), пречупени през техния светоглед, култура, начин на живот. Затова да се свежда исляма само до Корана е дълбоко погрешно и вредно и се прави съвсем целенасочено, за да се опрости проблема и да се избяга от неговата същност и истинска причина.

Но използвайки нарочно подбрани цитати от Корана, някои се опитват да докажат, че ислямът е миролюбива религия. Колко това е нецелесъобразно и порочно показва фактът, че други по същия начин се опитват да докажат обратното. Ала напълно погрешно е да се фокусираме единствено върху свещената за мюсюлманите книга, ако искаме да разберем тази вяра. Това е все едно да прочетем Тората и да претендираме, че познаваме юдаизма! Защото никоя религия не се основава само на светите си писания, а е много широк набор от вярвания, представи, внушения, канони, текстове, устни или писмени обяснения и тълкувания, обреди, церемонии, песни и др. под. Затова и съсредоточаването единствено върху Корана отклонява вниманието от другите многобройни аспекти, също представляващи исляма и не по-малко важни от това писание.

Основният проблем на исляма е, че той, за разлика от християнството, например, няма единни и общовалидни правила и принципи, които да важат с еднаква или поне с почти еднаква сила за всички ислямски общности по света или за общностите от една и съща мюсюлманска конфесия. В тази религия не съществуват също така и институти на духовенството, аналогични на тези в християнството както във функционално, така и в структурно отношение. Това позволява произволната интерпретация на Корана и останалите канонични текстове от всеки мюсюлмански свещеник на местна почва. Така настроенията на всяка отделна мюсюлманска общност зависят до голяма степен от нагласата на местния духовен водач и съответно от неговите внушения.

Тази ситуация на безредие и безсистемност се използва от силите, които се стремят да радикализират последователите на исляма в даден регион или диаспора. Тези сили финансират обучението и изпращането на подбрани свещенослужители в избраните райони със задача да подбуждат местните мюсюлмани към агресивни действия и неподчинение на централната власт. Липсата на единна теоретична и канонична база, на единна структура и организация и на всеобщо установени практики дава възможност за почти безпроблемното осъществяване на такива мероприятия. Много добър пример за това е финансирането от страна на Саудитска арабия на построяването на джамии в Белгия и Франция и изпращането там на саудитски духовници, които пропагандират в съответните диаспори. Съвсем разбираемо е тези духовници да действат като агенти на саудитското кралство и, възползвайки се от престъпната небрежност на европейските политици, да внушават на своето паство определени представи и настроения, обслужващи интересите на тази държава, в която доминираща форма на исляма е уахабизмът. А уахабизмът е ултраконсервативно течение в салафизма (салафизмът е направление в сунитския ислям), което през юли 2013 Европейският парламент определи като основен източник на глобалния тероризъм (виж).

През 70-те години на ХХ в. Саудитска арабия, използвайки огромните си приходи от износ на петрол и изключителното си влияние сред мюсюлманите като покровител на Мека, започва финансирането на уахабитски училища и джамии в целия свят, които претърпяват експлозивен растеж в следващите десетилетия. Според Държавния департамент на САЩ, през последните четиридесет години Рияд е инвестирал повече от 10 млрд долара в ислямски фондации и организации, а експерти от разузнаването на ЕС твърдят, че от 15 до 20% от тези средства са попаднали в ръцете на Ал Кайда (ръководена от саудитеца Осама бин Ладен) и други ислямски екстремистки групировки (виж). По този начин мракобесническите и античовешки идеи на този вид ислям проникват в много страни по света, включително и в Европа, а във Великобритания дори доминират в университетите (виж). Въпреки всички тези предупреждения, въпреки още че германският вицеканцлер обвини Саудитска арабия във финансиране на ислямския екстремизъм в Запада (Зигмар Габриел каза, че Саудитският режим финансира екстремистки джамии и общности, които представляват опасност за обществената сигурност) и въпреки че германското разузнаване предупреди за риска Саудитска Арабия да се превърне в основна дестабилизираща сила в арабския свят, ослепената и парализирана от отровната утопия за мултикултурализма европейска политическа класа продължава да води нашите общества към пропастта.

Наглостта на саудитците, подклаждана от европейското овчедушие, стига до там да предложат Саудитска арабия да построи в Германия 200 джамии за пристигащите от Близкия Изток мюсюлмани. В същото време петте най-богати арабски държави – Саудитска арабия, ОАЕ, Катар, Кувейт и Бахрейн – отказват да приемат каквито и да е бежанци от размирните региони, въпреки географската им близост и въпреки общите им етнически, религиозни, културни, езикови и исторически връзки, с оправданието, че пускането на голям брой сирийски бежанци на тяхна територия ще постави под сериозна заплаха сигурността на гражданите им, защото между имигрантите могат да се укрият и терористи (виж, виж). Излиза, че ние, европейците, сме по-глупави от тях и с оптимистично безразсъдство приемаме все повече и повече терористи, престъпници и паразити в страните си, създавайки си огромни проблеми, които ще ерозират обществата ни с десетилетия, а може дори да доведат и до края на нашата цивилизация.

Твърдението, че ислямът е миролюбива религия е абсолютен non-sens. Няма друга религия, в името на която да се извършват толкова атентати, при които освено това са загинали рекорден брой хора. При това атентатите, дело на мюсюлмани, се реализират от тях по цял свят – Китай, Филипините, Австралия, Индонезия, Тайланд, Малайзия, Бали, Пакистан, Индия, Бангладеш, Афганистан, Сирия, Ирак, Иран, Либия, Турция, Израел, Египет, Тунис, Мароко, Алжир, Ливан, Йемен, Саудитска арабия, Кувейт, Нигерия, Мали, Нигер, Сомалия, Еритрея, Судан, Танзания, Камерун, Уганда, Кения, Австрия, Испания, Италия, Гърция, Великобритания, Франция, Швеция, Дания, Германия, Белгия, Русия, Босна и Херцеговина, САЩ, Канада, Аржентина и много други страни. Където и да живеят, мюсюлманите са винаги агресивно и враждебно настроени към своите съседи – нападат ги, тероризират ги, убиват ги. За абсолютно никоя друга религия не може да се каже същото нещо; никоя друга религия не може дори и малко да се доближи до броя и характера на зверствата, извършвани от мюсюлмани, които наблюдаваме в днешно време. При всички тия очевидни примери за насилствени действия от страна на мюсюлманите по света, при всичките им злодейства и престъпления и при факта, че те извършват подавляващата част от терористичните актове в глобален мащаб и причиняват болшинството от жертвите, да се твърди, че ислямът е миролюбива религия е истинско кощунство и гавра с паметта на жертвите.

Ислямът обхваща 1,6 милиарда вярващи или 23% от населението на Земята от различни етноси, общества, култури, раси, държави и континенти. Цялото това многообразие, както и липсата на универсални правила и структури, са предпоставка за големите различия при практикуването на исляма в отделните диаспори и религиозни общности. Въпреки тези съществени разлики обаче, ислямът навсякъде (с много малки и незначителни изключения, сред които са и българските мюсюлмани) показва една своя, характерна само за него черта – крайната нетърпимост към друговереца, към инакомислещия, към различния. В никоя друга религия нетолерантността не е издигната в култ, и в нито една друга религия, освен в исляма, насилието не е обичайно средство за разрешаване на проблемите и конфликтите.

И въпреки това има хора, които твърдят, че мюсюлманите не са виновни за престъпленията и зверствата на ислямските терористи. Те дори не желаят да бъде свързван ислямът с терора, като се стремят да повлияят на политиците, медиите и обществениците да не изричат заедно думите ислям и тероризъм (ислямски тероризъм). Причината е ясна: те не искат върху тях – мюсюлманите, да пада каквато и да е сянка, каквото и да е съмнение, за да останат чисти в очите на обществото и за да могат да се изявяват като критици и ментори на това общество. И за да не им се търси отговорност! Но нека се запитаме къде се раждат радикалните ислямисти? Отговорът е много ясен, отговорът е очевиден... но само за тези, чито очи не са затворени от политическата коректност и чиито съзнания не са обременени от вредните влияния на мултикултурализма. Не съществува никакво съмнение, че радикалните ислямисти се раждат в мюсюлманските общности. Независимо къде се намират по света, независимо от континента, географската ширина, историческия контекст, културното обкръжение и икономическата ситуация мюсюлманските общности неизменно пораждат див и варварски екстремизъм.

Нека не се чудим защо, въпреки взетите драконовски мерки, ограничаващи свободите на гражданите, атентатите срещу мирните европейци продължават и ще продължават. Причината за това са мюсюлманските общности, чиято основна функция е да раждат индивиди, мразещи всичко чуждо, които много лесно стават терористи. Докато в Европа има такива големи мюсюлмански диаспори, представляващи изолирани общности със свои правила,  дотогава ще си имаме и „домашни” терористи и техния брой само ще се увеличава, а с това ще нараства и числото на невинните жертви от наша страна.

Именно в тази богата на насилие и нетолерантност почва се раждат, възпитават и израстват терористите и именно там трябва да търсим корена на проблема с ислямския тероризъм. Защото омразата към другите, нетърпимостта към различните и насилието над непринадлежащите към конкретната ислямска общност са изначално заложени в традициите на исляма. Точно тази отровена от ненавист атмосфера поражда крайния екстремизъм и склонността да бъдат избивани другите, независимо дали са индуси, будисти, християни, юдеи, язиди, атеисти, хомосексуални, журналисти, интелектуалци или обикновени граждани. Нетърпимостта в мюсюлманските общества произвежда ненавист, злоба, враждебност и агресивност, които тлеят и гният вътре в тях, търсейки си само повод за проява, търсейки си оправдание за зверствата, които жадуват да извършат. И те винаги си намират такова оправдание било то във вашата религия, култура, облекло, поведение, политика, история, начин на изразяване, обичаи и т.н.

Не бива да се заблуждаваме от пропагандните клишета, че вина за ислямския тероризъм носи Запада. Това е дежурното оправдание, което цели да оневини исляма и да му създаде мъченически ореол и имидж на борец за справедлива кауза. Истинското лице на исляма, лицето на чистото зло, може да бъде открито зад факта, че от ислямския тероризъм страдат най-много неговите собствени последователи. В изследване от 2007 г., Gunnar Heinsohn от университета в Бремен и Daniel Pipes, директор на Близкоизточния Форум, стигат до извода, че „около 11 милиона мюсюлмани са били насилствено убити от 1948 г. насам, като над 90% от тях са загинали от ръцете на други мюсюлмани, и само една незначителна част от тях са намерили смъртта си при военни действия на Запада и Израел (виж). Ситуацията днес не се е променила съществено: жертвите, причинени от намесата на САЩ, Русия и европейските страни в конфликтите в Близкия Изток, се измерват в хиляди души, докато жертвите от вътрешните граждански войни, религиозните сблъсъци и терористичните актове в този регион са стотици хиляди и дори милиони.

Би било необикновена и непростима глупост да очакваме, че, пускайки тези хора сред нас, те ще се интегрират, ще проявяват толерантност и ще бъдат полезни при положение, че собствените им страни тънат в отчайваща нищета, невежество, ретроградност, нетолерантност и насилие и че те самите се отнасят с варварска жестокост към собствените си събратя по език, религия, етнос и култура? Те ще продължат да ни мразят просто защото сме различни и винаги ще си намират оправдания да ни взривяват, колят и разстрелват, обвинявайки ни, че ние сме виновни за злодеянията, които те вършат. Нима трябва да търпим това и да гледаме безучастно, докато те убиват нашите деца, жени, майки, бащи, приятели, роднини и сънародници?

И нима след всичко това можем да наречем исляма миролюбива религия?!






Гласувай:
5



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kordon
Категория: Политика
Прочетен: 4828280
Постинги: 467
Коментари: 2759
Гласове: 2285