Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Август, 2017  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031
Постинг
29.08.2016 16:53 - ПРЕСТЪПНАТА ТОЛЕРАНТНОСТ
Автор: kordon Категория: Политика   
Прочетен: 1341 Коментари: 1 Гласове:
6

Последна промяна: 04.01 12:10

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

ПРЕСТЪПНАТА ТОЛЕРАНТНОСТ

Автор: Виктор Кордон

 

„Който е добър с лошите, е лош с добрите”.

 

Aditum nocendi perfido praestat fides –

 Доверието, оказано на вероломния, му дава възможност да вреди.

         Представете си, че някакъв човек се дави, а вие имате възможност да му помогнете. Ще го направите ли?

Точно пред такъв предизвестен избор ни изправят европейските политици, когато ни заявяват, че имигрантите, идващи от мюсюлманските общества, се нуждаят от помощ, каквато ние сме длъжни да им окажем, заради собствените ни принципи. Поставени по този начин, нещата изглеждат съвсем ясни – политиците са прави и ние сме задължени от хуманни подбуди да помогнем на нуждаещите се пришълци.

Проблемът обаче е в това, че светът никога не е толкова прост както в този тъй опростен въпрос, който зададохме в началото. Сега си представете, че човекът, който се дави, е престъпник, изнасилил и убил няколко деца, което вие известно. Освен това знаете, че в предишни подобни случаи същият този злодей е убил хората, които са го спасили и след това е продължил да върши злодеянията си. Следователно има голяма вероятност, ако го спасите, той да убие вас и семейството ви и да продължи да изнасилва малки невинни момиченца. Това, предполагам, коренно променя ситуацията и няма как да не окаже влияние на решението ви. Ето как само няколко бита информация повече или по-малко могат да имат съдбоносен характер и да определят разликата между живота и смъртта. Този пример идва да ни покаже, че е от изключителна важност да знаем кого спасяваме и кого допускаме в домовете си, че не можем да оказваме безразборно помощ на когото и да е, без да сме информирани за характера, поведението, миналото и настроенията му, особено когато става въпрос за огромни маси от хора, които променят баланса в обществата ни. Защото, ако спасим един живот, но това наше решение доведе до загубата на други животи и до нещастията на много хора, това прави ли ни по-добри, прави ли ни хуманни, прави ли ни отговорни и справедливи? Очевидно не.

Но политици, партийни функционери и представители на разни организации упорито ни внушават, че мигрантите се нуждаят от помощ, каквато сме длъжни да им окажем, ако искаме да бъдем добри. Следователно, ако не го направим, със сигурност сме лоши. Това обаче е изключително опростена схема, която умишлено пропуска да обясни ситуацията в цялата ѝ пълнота и сложност, за да ни въведе в заблуждение. За разлика от спасяващия, който трябва да действа без да знае нищо за спасявания, тъй като в екстремна ситуация няма време за проверка на биографията му, ние не сме поставени в такова неблагоприятно положение. Нашето огромно предимство е в това, че имаме достъп до „досието” на кандидатите за спасяване, които се тълпят пред портите ни, понеже познаваме историята и манталитета им и виждаме резултатите от начина им на мислене и от действията им. Освен това разполагаме и със специализирани институти, агенции и организации, които би трябвало да анализират богатата налична информация, да направят съответните изводи и да изготвят отговаряща на тях стратегия. За наше съжаление обаче, е повече от ясно, че тези отговорни органи не са в състояние да изработват ефективни планове за справяне с настоящата криза. Те не само не могат да намерят адекватно решение, но и самите се превръщат в част от проблема.

Няма никакво съмнение, че емпатията, толерантността, съчувствието, взаимопомощта, добронамереността, милосърдието са част от нещата, които ни правят хора. Затова едва ли някой ще отрече, че трябва да помагаме на изпадналите в беда. Но нищо не ни задължава да проявяваме същото отношение спрямо онези, които ни ненавиждат, които не уважават нашите закони, граници, правила, морални принципи, права и традиции, които искат да променя̀т основите на нашите общества в политически, социален, културен и религиозен план, които искат да ни наложат своите ретроградни, средновековни и отблъскващи обичаи и нрави и които убиват с варварска жестокост нашите жени, деца, братя, сестри, майки, бащи, роднини, близки, приятели, съграждани и сънародници, само защото са различни от тях. Допускането на огромни маси от такива индивиди в нашите страни под фалшивия предтекст, че се нуждаели от помощ не може да се определи дори просто като глупост, защото това е престъпно безумие с колосални последици за целия континент.

Представяйки ни нещата чрез елементарната и невярна формула, че щом не искаме да помагаме на мигрантите, значи задължително сме лоши ксенофоби, политиците разчитат на нашата наивност и на естественото ни желание да изглеждаме добри. Те обаче удобно пропускат очевидния факт, че когато си добър с лошите, си лош с добрите, защото позволяваш на злосторниците да вършат необезпокоявано злодеянията си, от което страдат добрите. Да бъдеш добър с лошите не е и толерантност, а престъпление, тъй като по този начин съдействаш на злосторниците да тероризират невинните. Затова и жертвите на терора, извършван от мюсюлманите в Европа, лежат на съвестта на онези, които допуснаха да се заселват масово и безконтролно в страните ни и подкрепяха това престъпление! 

Да помагаме на другите е добро дело, но да помагаме на лошите не е вършене на добро, защото с тази наша помощ те ще карат добрите, съвестните, отговорните, полезните, невинните жестоко да страдат. Така, за съжаление, стоят нещата и с мюсюлманските имигранти. Помагайки на тях да влязат в държавите ни, ние превръщаме сънародниците си в жертви, обричаме ги на страх, унижения, гаври, обиди, сексуални посегателства, грабежи, побои, смърт и терористични актове от всякакъв характер. Това се случва сега и ще продължава да се случва, но в още по-големи размери и с още по-засилени темпове, докато не се превърне в ежедневие, а ние не станем затворници в собствените си домове и страни. Защото тези хора са свикнали да живеят по този начин, защото те стават все повече и повече и защото не срещат от нас никаква ответна реакция, а виждат одобрението на заблудените наивни хорица и на платените неправителствени организации, които пък си имат користни цели. Но естественият ни стремеж да правим добро не може да бъде оправдание да помагаме на ония, които са откровено враждебно настроени срещу нашите общества и се стремят да ни наложат насилствено своите мракобесни порядки. Това, моля, не е добро! Това е отявлено престъпление, това е безумие, което обрича континента ни на конфликти и нещастия. Това не е и толерантност, защото толерантността е взаимен, двустранен процес, при който и двете страни трябва да проявяват уважение и разбиране. Но когато само едната страна проявява такова отношение, а другата не, това е осъдително и крайно неприемливо, тъй като вреди на първата и облагодетелства само втората страна.

Съвестните граждани, искрено желаещи да вършат добри дела, биват заблуждавани с помощта на приятно звучащи за тях и възбуждащи егото им лъжи, според които самоубийствената глупост да помагат на собствените си най-върли врагове е проява на благородство и толерантност. В действителност това е смъртоносна отрова, поставена в красива и примамливо изглеждаща опаковка, подвеждаща онези, които се доверяват на външния вид, без да се информират за съдържанието. Да помагаме на тези човеци е равносилно на това да помагаме на злодеите, рушащи основите на нашия дом с намерението да го съборят върху нас и да ни убият. Нима това е проява на доброта и толерантност? Нищо такова. Това е чиста проба самоубийство, извършвано под влияние опиати, ролята на които в случая играят измамните и престъпни внушения от страна на заинтересовани кръгове, насърчаващи ни да продължаваме да заселваме враговете си в собствените ни страни.

Когато някой в личните си отношения толерира онези, които не го уважават и нарушават правата му, това не е толерантност, това е проява на височайша глупост, която обаче засяга само него. Но когато едно общество или значителна част от него толерират индивиди или групи, които не спазват обществените норми, нарушават законите, не зачитат морала и чуждите права, тогава това не само че не е толерантност, но дори не е и глупост, а е отвратително престъпление. Защото не може да бъде квалифицирано по друг начин, освен като престъпление, толерирането на престъпни практики, прояви и нрави, чрез които проявяващият търпимост към тях се превръща в съучастник на самите извършители, чиито деяния толерира. Търпимостта към подобни действия всъщност е проява на одобрение и дори поощрение и мотивира нарушителите, създавайки им чувство за безнаказаност, тъй като знаят, че всички техни постъпки ще бъдат оправдани с дежурните обяснения за неспособността на останалите да разберат чуждите култури и с това, че нямаме право да съдим хората от другите общества, дори и когато живеят сред нас. С такива подмолни методи определени сили връзват ръцете на обществеността и дори на специализираните органи и не им позволяват да вземат необходимите мерки за пресичане на тези противообществени деяния, осигурявайки вечно алиби и оправдание за огромни групи, тормозещи добросъвестните граждани.

Превъзходен пример за фаталната роля на този вид престъпна пропаганда, която обезоръжава обществото и институциите, са случаите с безбройните изнасилвания в Англия от последните години. През 2014 г. избухна грандиозен скандал поради това, че беше разкрито от специална комисия как хиляди изнасилвания на малолетни момичета, извършени от пакистански мюсюлмани, са били прикривани от полицията, общинските власти, медиите, мюсюлманските организации, социалните служби и дори от членове на Парламента. Като причина за това комисията изтъкна отровната атмосфера на страх, умишлено създадена от лявата лейбъристка партия сред институциите в контролираните от нея общини. Представителите на тази лява партия са притискали служителите на полицейските управления и на социалните институции да не правят достояние на обществеността огромния брой случаи на ужасни сексуални посегателства, малтретиране, превръщане в проститутки и дори продаване в робство на непълнолетни и дори малолетни британски деца. Всичко това е правено с цел да не бъде дискредитиран фалшивият модел на мултикултурализма, широко пропагандиран именно от Лейбъристката партия и от другите леви организации, и да не бъдат загубени гласовете на пакистанците и другите мюсюлмани, които традиционно гласуват за тази партия (и подобните на нея), тъй като тя се явява техен неизменен и ревностен защитник. Виждаме, че левите са готови, в ущърб на собствения си народ, да защитават своите мюсюлмански избиратели, дори и в случаите, когато са извършили варварски престъпления срещу невинни деца.

Тази чудовищна престъпна дейност, превърнала се в система, не би била възможна без позорното усърдие на Лейбъристката партия, която е член на Социалистическия интернационал, а днес се оглавява от ляворадикалния почитател на Карл Маркс Джереми Корбин (виж). Тази партия с ляв уклон прави всичко възможно да криминализира критикуването на исляма и по този начин да възпрепятства какъвто и да е диалог относно интеграцията на мюсюлманите и техните антисоциални прояви и да осуети изказването на всяко критично мнение относно тях в публичното пространство (виж). Този порочен флирт с мюсюлманите от страна на левите е лесно обясним. В доклад на Съвета на мюсюлманите във Великобритания се казва, че мюсюлманите се очертават като основен електорален блок в британската политика и вече са на път да определят резултата от местните избори в много части на страната. Действайки като техни покровители и почитатели, левите се стремят да спечелят симпатиите им и да си осигурят техния вот. Те са готови на това дори и с цената на страданията на собствените си съграждани и на нещастията на може би стотици хиляди деца, срещу които фаворизираните от тях мюсюлмани ежедневно извършват брутални престъпления.

През 2016 г. излезе книгата на Peter McLoughlin Easy Meat: Inside Britain's Grooming Gang Scandal, в която той разкрива закономерностите зад варварските престъпления, извършвани в Британия и Холандия от мюсюлмани в индустриални мащаби, и благоприятстващата ги и поощряваща система на политическа коректност и сплашване на критиците, наложена предимно от левите партии и организации. В нея става ясно как левите политици и различни „правозащитни” организации използват термини като „расизъм”, „ислямофобия”, „ксенофобия”, „фашизъм” и др. под., за да сплашват и подтискат критичните гласове, обявяващи се против опасното неглижиране на ислямския проблем в европейските общества. Като отлично потвърждение на тази извратена схема идва признанието на Denis MacShane, дългогодишен член на общинския парламент от Лейбъристката партия в Родъръм, градът, където избухна скандалът за масовите изнасилвания на бели момиченца от глутници мюсюлмани. На обвинението, че доминираният дълги години от лейбъристите общински съвет и той самият не са направили нищо за да разкрият и направят достояние на обществото престъпленията на пакистанските мюсюлмани, изнасилили и гаврили се в продължение на 16 години с над 2000 момичета, той отвръща, че „като истински читател на Guardian (тоест представител на левите среди) и либерален левичар той не е искал да клати „мултикултурната лодка”. От това спокойно можем да направим извода, че левичарите са готови да жертват здравето и живота на мирните си съграждани в името на смъртоносно отровната утопия на мултикултурализма, чрез която заблуждават обществеността, привличат гласове и печелят избори. Тоест всичко се свежда до тясно партийни интереси и лична изгода, които единствено стоят зад фасадата на повсеместно проповядвания модел на мултикултурализма, прикривани от красиви лозунги и демагогска реторика.

Чрез този перверзен механизъм мнозинството става жертва на малцинства, ползващи се с абсолютната протекция на влиятелни кръгове, които използват тия малцинства като оръжие, с помощта на което поставят обществото в неизгодна, подчинена позиция. Малцинствата биват употребявани като зареден пистолет, постоянно насочен към главата на поставеното на колене общество, с помощта на който пистолет последното бива непрекъснато изнудвано и шантажирано. Поради това мнозинството се намира в унизителното положение да търпи без право на мнение безкрайните претенции, прищявки и престъпления на малцинствата, чиито интереси са поставяни над тези на мнозинството, което се превръща в безгласна и безправна маса, обслужваща изцяло интересите на малцинствените групи и на стоящите зад тях подкрепящи ги фактори. Това не е толерантност, а е противообществена дейност, която трябва да бъде пресечена на всяка цена, тъй като нанася непоправими вреди на обществения колектив.

Има ли нещо, което може да ни задължи да бъдем толерантни към хора, които не само не са толератни към нас, но и открито демонстрират презрението си към нашите традиции, обичаи, морал, религия и култура, които масово не уважават и нарушават нашите норми, принципи, права и закони и чиито общности са огнища на престъпност и тероризъм, от всичко което страдат нашите общества, на гърба на които живеят именно тези групи? Да помагаме на тях и да бъдем толерантни с тях не означава нищо по-малко от това да им позволяваме да разрушават с нашето съгласие принципите, на които се основават обществата ни – върховенство на закона, свобода на словото, толерантност, спазване правата на гражданите, свобода на вероизповеданията, отделяне на религията от държавата, равни права на половете, уважение към жените, разделение на властите и прочие. Толерирането на такива групи е акт на самоубийствено безумие, чрез което доброволно допускаме те да унищожават фундамента на нашата цивилизация. Тази престъпна толерантност представлява един абсурден парадокс, при който хора, които се кълнат в либералните ценности, съвсем умишлено и целенасочено позволяват на полулегално или съвсем незаконно проникнали пришълци да злоупотребяват с тези ценности и да ги сриват, твърдейки, че го правят в името на същите тези ценности. Това е все едно съдия да пуска на свобода отявлени престъпници, погазващи постоянно и най-безцеремонно законите, с мотива, че го прави в името на закона. На този фон да се толерират враговете на либералните ценности с оправданието, че самите либерални ценности изискват това е лицемерна подлост, която прикрива или невероятна глупост, или дълбоки и престъпни користни подбуди.

Либералните принципи са издигнати от някои мефистофелски особи и новойезуитски среди до ирационална абсурдност, до безумна крайност, според която същите тия принципи налагат да толерираме и подпомагаме враговете и унищожителите им. Може ли, питаме ние, да има по-голяма глупост от тази? Това е равносилно на твърдението, че законът изисква да не наказваме нарушаващите го и да толерираме онези, които целенасочено се стремят да го премахнат и да въдворят престъпен ред, сиреч беззаконие. Защото, толерирайки противниците на либералните ценности, ние всъщност им позволяваме да ги подкопават и съсипват. Все едно да бъдем толерантни към дървоядите, които прояждат дървените елементи, крепящи някаква сграда или конструкция. Толерирайки дървоядите, ние в действителност обричаме конструкцията на гибел. В този случай излиза, че дървоядите са по-важни от хората, които ще пострадат и загинат вследствие на нашата престъпна небрежност.

Неадекватността на европейските политици се отразява блестящо в изказването на една от най-авторитетните и титулувани личности в света – германския канцлер Ангела Меркел, която наскоро заяви, че „Ислямът има място в Германия само ако спазва конституцията и равноправието на жените”. Това заявление е напълно безсмислено и съдържа две основни слабости. Първо, то е ненужно, тъй като от само себе си се разбира, че във всяка правова държава първенстваща роля и място има законът. Второ, по-важно е това, че ислямът е изцяло несъвместим със светските закони и това добре се вижда от отношението именно на мюсюлманите към реда и правовите норми в европейските страни. Затова действията на европейската политическа класа във връзка с мигрантската криза могат да се сравнят с пускането в европейските градове на огромни количества диви хищници с обяснението, че в естествената им среда те трудно си намират храна, поради което ние сме длъжни да ги допуснем сред нас и да се грижим добре за тях. Когато обаче тези хищни животни започнат съвсем очаквано да нападат и убиват хората по улиците, дворовете и домовете им, отговорните за тази касапница излизат и най-авторитетно заявяват, че „дивите животни имат място сред нас, но само ако спазват нашите правила и не нападат хората”. Ситуацията, разбира се, е абсурдна, защото още от самото начало е било съвсем ясно, че ще се стигне до масови убийства поради напълно различните правила, по които живеят хората и животните и че последните не са виновни за това, че нападат хора, понеже действат според собствените си инстинкти. Очевидно е също така, че не е възможно хищни диви зверове да живеят свободно в човешките поселения и да се съобразяват с човешките закони. Още по-малко това може да се случи при положение, че никой не се и опитва да ги принуди да го правят, а тези, които си позволяват да критикуват тази порочна политика и да се защитават от дивите животни, биват обявявани от политици и организации в жестокост и омраза към животните. По същия начин стоят нещата и с безконтролното допускане на големи маси от полудиви хора от Анадола, Северна Африка, Близкия Изток и Южна Азия, свикнали да живеят според правилата на първобитнообщинния строй. Би било неизмерима глупост да вярваме, че те успешно ще се приспособят към условията и принципите на нашите общества и ще живеят безконфликтно с нас при положение, че са твърде много на брой и че ние не им налагаме по никакъв начин да се променят.

И тук неизбежно стигаме до болезнения въпрос, който неминуемо трябва да си зададем и на който трябва честно да си отговорим: готови ли сме да пожертваме нашите либерални ценности, демократични принципи, традиции, морал и културна идентичност; готови ли сме да пожертваме нашите страни, ред, закони, права и свободи; готови ли сме да пожертваме мира, спокойствието, домовете, жените и децата си; готови ли сме да пожертваме нашите близки, приятели и сънародници; готови ли сме да пожертваме историята си и постиженията на предците си и да загърбим онова, за което са се борили; готови ли сме да пожертваме всичко това и още много друго заради хора, бягащи от нищетата и проблемите, които сами са си създали, които идват при нас с едничката цел да се възползват от благата и придобивките ни, без да дадат нищо насреща, които са избягали от страните си, вместо да ги защитават, които носят мракобесни нрави и обичаи, които са агресивни, враждебни, жестоки и нетолерантни, които ни презират и ни мразят, защото сме различни от тях, които са фанатично обсебени от своята религия и са готови да убиват и да се самоубиват заради нея, които не се интегрират и живеят в самоизолирали се общности, генериращи висока престъпност и които произвеждат терористи в масови мащаби, готови да ни избиват навсякъде и по всяко време? Има ли природен, морален или юридически принцип, който да ни задължава да жертваме себе си, своите близки и своята цивилизация заради хора, които носят войната, разрушенията, зверствата, жестокостта, нетолерантността и смъртта със себе си и в себе си?

Не, такъв принцип няма и не може да има, тъй като би противоречал на естествените принципи и на историческите примери и уроци, които ни поучават, че собственото ни съхранение стои на първо място. Защото, ако ние – носителите на тези ценности – изчезнем, то с нас ще изчезнат и самите ценности, понеже няма да има кой да ги практикува и отстоява. Не можем да очакваме това да сторят ония, които изпитват органическа непоносимост към тях и които всячески се стремят да ги унищожат. Но точно тази опция ни предлагат почитателите на мултикултурализма и радетелите на масовото и безконтролно заселване на мюсюлмани в нашите земи, които ни внушават и натякват, че сме длъжни да ги приемаме в неограничени количества, въпреки че традиционно изпитват неприязън към нас и към принципите, които изповядваме. Това обаче е несъвместимо с както с либералните ценности, така и с принципите на живота. Това не е толерантност, това е съзнателно и предумишлено престъпление, целящо да заличи нашата цивилизация в името на някакви користни планове. Не бива да забравяме, че няма нищо на този свят, което да ни задължава да вървим против собствените си интереси, да помагаме на нашите врагове и да ги толерираме. Това, че те изпитват затруднения не е никакво основание да ги приемаме в домовете си и да отглеждаме собствените си палачи, които отдавна дебнат за реванш заради историческите си неуспехи, неспособност и комплекси. Всеки, който твърди обратното, несъмнено е наш зложелател и следва да бъде третиран като такъв независимо, че се крие зад пацифистки и филантропски патос. Защото интересите и добруването на нашата цивилизация са от първостепенно значение и всичко, което я застрашава, трябва да бъде задължително премахнато от нейната тъкан.

                      Свързани материали:

1.     Новите кюрета на политическата коректност

2.   A Look Inside Britain's Muslim Sex Grooming Gang Scandal

3.   Спасителка прибирала момиченца от улицата, за да ги дава на азиатска банда за изнасилвания

4.   Поне 1400 деца са станали жертва на жестока сексуална експлоатация в Северна Англия

5.    Меркел в реч: Ислямът има място в Германия, но пазете жените!

6.   Britain's Labour Party Vows to Ban Islamophobia

7.    Мултикултурализмът убива всяка обща идентичност, вкоренена в историята

8.   Rotherham child abuse: The background to the scandal - BBC News

9.   A multicultural rape culture

            10. Rotherham and the toxic legacy of multiculturalism - Telegraph                                                                                     








Гласувай:
7
1



1. breeze - За съжаление политиците знаят това.
30.08.2016 12:46
Следователно светът се тласка умишлено в посока хаос, а той е предвестник на някакъв нов вид робство.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kordon
Категория: Политика
Прочетен: 1705030
Постинги: 399
Коментари: 2044
Гласове: 1728