Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Май, 2017  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031
Постинг
03.06.2016 12:12 - ФРИДРИХ ЕНГЕЛС И ФАТАЛНИЯТ НЕДЪГ НА СОЦИАЛИЗМА
Автор: kordon Категория: Политика   
Прочетен: 880 Коментари: 0 Гласове:
6

Последна промяна: 03.06.2016 22:52

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

ФРИДРИХ ЕНГЕЛС И
ФАТАЛНИЯТ НЕДЪГ НА СОЦИАЛИЗМА

Автор: Виктор Кордон

В своя труд Развитието на социализма от утопия в наука (1880 г.) Фридрих Енгелс изразява виждането си, че „новият начин на производство”, т.е. индустриалният, който стои в основата на буржоазното общество и на капиталистическите отношения изобщо, още в самото си начало „поражда крещящи социални бедствия”. Едно от всички тия бедствия, които той изрежда, според него е „разрушаването на всички наследени от миналото традиционни връзки”. И макар Енгелс да отнася това към капитализма, то дава всъщност отлично обяснение на изначално заложения неизбежен провал на социализма и ни разяснява причините за неговия крах.

Вроденият смъртоносен дефект на социалистическия строй е породен именно от „разрушаването на традиционните връзки”, от категоричното скъсване със старите форми на обществено-икономически отношения, от премахването на абсолютно всички предишни порядки, от липсата на каквато и да е приемственост, от откъсването на населението от неговите културни, религиозни, исторически, идейни и дори трудови корени.

И докато при капитализма все пак имаме наследяване („наследени от миналото традиционни връзки”) на предшествуващите положения, които след това биват постепенно трансформирани под натиска на новите социални условия, то при социализма става въпрос за брутално отхвърляне, за грубо и безцеремонно смачкване и анихилиране на съществуващото преди това статукво. Това заличаване на предишното, това изтриване на паметта за миналото и неговото осакатяване, както и оскверняването на историческите факти и личности създаде огромна и незапълнима празнота в колективното съзнание на следващите генерации. Те бяха лишени от опита, знанията и спомените на предците си, които фактори винаги са служили като здрав мост между поколенията и епохите.

Неслучайно революциите, премахващи из корен всичко старо, рано или късно се провалят – те просто нямат основание, нямат корени в миналото, от които би трябвало да израсте новото. Защото всяко ново носи белезите, гените на старото, които постепенно еволюират, а не се появява чрез революционни преобразувания, отсичащи сами корените си. В последния случай на радикални преврати прогресът не е възможен, тъй като няма база, няма здрава основа (всъщност няма никаква основа) върху която да се изгради новото, понеже основата необмислено е взривена и от нея не е останало нищо.

С отнемането на собствеността и средствата му за производство, изконни негови придобивки, за които се е борил и умирал в течение на векове, на гражданина или селянина, превърнат насила в социалистически човек, му бе отнета и мотивацията, личната инициатива и даже индивидуалната отговорност. А това са основните движещи сили на прогреса, без които няма и не може да има напредък. Ето защо науката и технологиите в организираните по социалистически модел общества не отбелязваха почти никакъв вътрешен, собствен напредък, а такъв беше възможен само при закупуването или кражбата на чужди достижения. Това бе причината и за пълния застой в абсолютно всички сфери на обществения живот. Липсата на градивна лична мотивация доведе до тоталния дефицит на идеи в политически и икономически план и до загниване, гангренясване на този строй, който поради изброените причини не бе в състояние сам да обезпечи своето собствено съществувание. А недостигът на идеи за едно общество е като недостигът на кислород за организма – предизвиква неизбежна смърт.

В този смисъл гибелта на социализма е напълно логичен и естествен резултат от катастрофалните проявления на смъртоносния недъг, изначално заложен в социалистическата система чрез опитите да бъдат осъществени на практика тезите, залегнали в нейната ръководна програма – теорията на комунизма. Причината за това е, че комунистическите постановки представляват само априорни, теоретични, извънемпирични трактовки, неосновани на опита и противоречащи на историческите и респективно на природните закономерности, което безапелационно и недвусмислено бе доказано от скоропостижната смърт на тяхното отроче – социализма, който наивно бе гласен да бъде преходен етап от капитализъм към комунизъм. В действителност той бе само един нежизнеспособен мутант и то именно поради онези съществени недостатъци, които Енгелс приписваше на капитализма, докато те в действителност доведоха до кончината точно на бленувания от него и от останалите изгубени в теорията комунисти строй.



Гласувай:
7
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kordon
Категория: Политика
Прочетен: 1551194
Постинги: 397
Коментари: 2015
Гласове: 1711