Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
19.06.2015 15:44 - ТРЯБВА ЛИ ДА ОБИЧАМЕ ЕВРЕИТЕ?
Автор: kordon Категория: Политика   
Прочетен: 2912 Коментари: 1 Гласове:
8

Последна промяна: 24.07.2015 10:57

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

ТРЯБВА ЛИ ДА ОБИЧАМЕ ЕВРЕИТЕ?

Автор: Виктор Кордон


         Всички сме слушали направо до втръсване колко лошо явление е антисемитизмът. Вероятно има случаи, когато тази оценка е вярна и справедлива. Проблемът обаче е, че твърде много се спекулира с картата „антисемитизъм”, като в неговата категория на практика се поставят абсолютно всички критични мнения, коментари, бележки, предупреждения и оценки по отношение на еврейството. Оказва се, че в действителност е невъзможно да бъде посочен какъвто и да е пропуск, грешка, слабост или недостатък на който и да е представител на еврейския етнос, на Израел или на която и да е еврейска организация, без това да бъде изтълкувано като „антисемитизъм”. Попаднали сме в ситуация, при която всеки критик на което и да е проявление на еврейството е обявяван за антисемит и заклеймяван като мизантроп, ксенофоб, расист, лумпен. Нелепостта стига до там, че като антисемити (под което се разбира хора, мразещи евреите) биват квалифицирани дори и евреи, позволили си самокритичност. Излиза, че евреите или са привилегировани, или са съвършени, та срещу тях не бива да бъде отправяна никаква критика. Това, естествено, няма как да е вярно, защото всеки народ си има свои недъзи, несъвършенства и пороци. Затова състоянието на пълна безкритичност спрямо евреите е абсурдно и безобразно и не бива да бъде търпяно.

 

         Видно е, че от всички страни се опитват да ни внушат, че ние сме длъжни да обичаме евреите. Тази идея, обаче, е нелогична и безумна до парадоксалност, защото е равносилна на това да ни заставят да обичаме някоя личност, към която ние не изпитваме никакви чувства или дори ни е антипатична. Абсурдността произхожда от това, че обичта (любовта) е чувство, вътрешна нагласа, която не се появява по команда, препоръки или административни нареждания. Обичта е специфично, специално и строго индивидуално усещане, чийто генезис не е съвсем ясен и което не подлежи на контрол нито отвътре, нито отвън. Да ни задължават да обичаме някого или нещо е груба намеса в личния ни живот и нарушава неотменимото ни право на персонален избор и може да се сравнява със задължението да обичаме комунистическата партия и Съветския съюз в тоталитарната епоха. Ние имаме право да обичаме или да не обичаме, без да се срамуваме или страхуваме от това и без да се налага да даваме обяснения за своите чувства. Единственото, което сме длъжни, е да спазваме закона и да уважаваме правата на другите. Извън това нашите чувства, усещания и емоции, включително любовта и омразата, са наше висше право, което ние можем да ползваме безпрепятствено и неограничено и никой не може да ни търси сметка за това кого обичаме и кого – не.

 

         Евреите са просто един от многото етноси, които съществуват днес, и не се ползват и няма причини да се ползват с повече или с извънредни права в сравнение с другите. И така, както никой не може и няма право да ни вменява като дълг да обичаме палестинците, венецуелците, пакистанците, турците, финландците, зимбабвийците, китайците, германците, американците, руснаците, циганите и който и да е друг етнос, така няма право да ни задължава, да настоява и да изисква от нас да обичаме евреите. Наше изконно право е да обичаме или да не обичаме когото или каквото ние смятаме за правилно, според това какво ни съветват нашите чувства. Никой не може да ни принуждава и задължава да обичаме крадеца, но и никой не може да иска от майката на крадеца да не го обича. Следователно ние сме напълно свободни да обичаме или да не обичаме евреите (или който и да е друг етнос), без да чувстваме вина за това, без да се чувстваме гузни и без да дължим обяснения някому.

 

         Трябва да осъзнаем, че ние не сме длъжни да обичаме евреите, както не сме длъжни да обичаме съседа, определена партия, даден етнос, нация, религия или каквото и да било друго. Какво обичаме и какво – не е въпрос, който касае само и единствено нас, и никой няма право да се меси в нашите интимни чувства и да ни налага да обичаме това или онова. На никого не дължим обяснение защо не обичаме определено ястие, човек, цвят или етническа група. Да не си влюбен в евреите не е подсъдно, нито пък е осъдително от морална гледна точка, както не е противозаконно или нередно да не обичаш американците или руснаците. Щом спазваш законите, никой не може да ти търси отговорност и да ти иска обяснение за твоите симпатии и антипатии, защото те са нещо твърде лично и неприкосновено, над което никой няма власт.

 

         Изхождайки от това разбиране, ние спокойно можем да пренебрегнем плашилото „антисемитизъм”, което ни размахват при всеки опит да бъдем критични по отношение на някои прояви на държавата Израел, на еврейството като цяло  или на отделен негов представител. Критичността не е проява на омраза, както се опитват да ни убедят, а е желание за регулиране на процесите и отношенията чрез посочване на негативните явление, дефектите и пороците. Това е необходимо и задължително условие за развитието и успеха на всяко общество, на всяка култура и на всяка цивилизация. Допуснем ли да останем безкритични, да изпаднем в автоцензура поради страх от обвинения в „антисемитизъм”, например, значи сме изгубили битката. Нека не позволяваме това да се случи!




Гласувай:
8



1. 1997 - Не ТРЯБВА, разбира се
19.06.2015 18:44
Примерно аз обичах за кратко една еврейка, но тя не ме обичаше. Ако го направят да трябва, провалил съм се... но пък ако го направят задължително, нека поне ни пускат... поне по веднъж. ;)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kordon
Категория: Политика
Прочетен: 4845384
Постинги: 467
Коментари: 2759
Гласове: 2285