Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Май, 2017  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031
Постинг
01.01.2015 21:40 - АНГЛОСАКСОНСКА ЛИ Е ДНЕШНА АМЕРИКА, КОЙ ВСЪЩНОСТ Я УПРАВЛЯВА И ПРИЧИНИТЕ ЗА ПРЕДСТОЯЩАТА Й ГИБЕЛ
Автор: kordon Категория: Политика   
Прочетен: 2655 Коментари: 1 Гласове:
9

Последна промяна: 24.07.2015 20:38

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

АНГЛОСАКСОНСКА ЛИ Е ДНЕШНА АМЕРИКА,
КОЙ ВСЪЩНОСТ Я УПРАВЛЯВА
И ПРИЧИНИТЕ ЗА ПРЕДСТОЯЩАТА Й ГИБЕЛ

 

Автор: Виктор Кордон


„На миналогодишния банкет на организацията, която се нарича „Клуб на всички краища от света“, председателят, висш запасен офицер от редовната армия, заяви високо и въодушевено: „Ние сме англосаксонци, а когато англосаксонец иска нещо, той просто си го взема”...

Великото изказване на този воин, изтълкувано със значението, което влагаше в него, на обикновен английски език значи: „Англичаните и американците са крадци, разбойници, пирати и ние се гордеем, че сме част от това съчетание”. 

Марк Твен, „Ние, англосаксонците”.

 

             Първите европейци, открили Америка преди около 1000 години, са викингите (племена от германски произход), които основават там свои малки колонии. Но истинското заселване на северноамериканския континент и усвояването на неговите ресурси започва от XVI в. нататък в ерата на Великите географски открития. Макар първоначално испанците (виж Нова Испания) и французите (виж Френска Луизиана, Френска Канада, Акадия и Нюфаундленд) да са по-активни в колонизирането на Северна Америка, впоследствие те са изместени от по-енергичните и напористи англичани (които имат германски етнически произход). Именно англосаксонците стоят в основата на създаването и утвърждаването на новата държава, наречена Съединени американски щати, образувана след обединяването на няколко колонии (През декември 1620 г. на американския континент акостира английският кораб „Мейфлауър“ с пуритани-преселници на борда, които основават града Ню Плимут: започва английската колонизация на Новия свят. В следващите 150 години вече са създадени 13 колонии, толкова силни, че могат да се противопоставят на метрополията, водейки война за независимост). Англичаните са най-важният градивен елемент, способствал за политическата консолидация на САЩ, за изграждането на демократични институции, за създаването на една от първите конституции, за прилагането за първи път в света на практика на принципът за разделение на властите, за закрепването в позитивното право на „правата и свободите“ (rights and liberties) като човешки правдини и за израстването на държавата до велика сила в международен план. По късно (от втората половина на XIX в. нататък) там се появили големи маси германци (макар че германската имиграция в Америка започва доста по-рано – XVII в.), които имат огромен принос за икономическото, научното, техническото и културното развитие на северноамериканската държава, за всеобщия прогрес и благополучието на населението й, както и за превръщането й в първостепенен фактор на глобалната сцена. Слабоизвестен факт е, че официално германците са най-голямата етническа група в щатите, която наброява над 50 милиона души и съставлява над 17% от цялото население. Англичаните са третата по големина етническа група (9,0%) след германците и ирландците (12.5%). Но в интерес на истината демографи смятат тази цифра за нереална, тъй като много, ако не и повечето хора от английски произход имат склонност да се идентифицират просто като „американци” (особено след въвеждането на новата категория „американец” при преброяването от 2000 г.), или, ако са от смесен европейски произход, се идентифицират с „по-модерна” и отличителна етническа група. При  преброяването на населението на САЩ през 1980 г., над 49 милиона (49,598,035) американци заявяват, че са от английски произход, което тогава е около 26,34% от общото население и това ги прави най-голямата етническа група в САЩ (като германци при това преброяване са се идентифицирали 49,224,146 души или 26,14%, т.е. съвсем малко по-малко от англичаните).

             Вероятно повлияни от тези факти и от своите симпатии, някои хора вярват, че Америка е англосаксонска, което, макар и да е било вярно някога, не отговаря напълно на новите реалности. Вече от няколко десетилетия англосаксонците почти напълно са изместени от политическите процеси и присъствието им в представителните органи (Камарата на представителите, Сената, Президентството, Федералния резерв) е донякъде номинално, но не толкова като количество, колкото като влияние. Днес те са изместени от една сравнително нова, доминираща в най-важните сфери сила – евреите. Евреите имат слабо присъствие в Съединените щати в колониалните времена, но увеличават значително своя брой при няколко големи имигрантски вълни в края на XIX и началото на XX в., по време и след Втората световна война и след 70-те години на XX в., когато емигрират масово от СССР. Днес се приема, че са около 6,5 млн. в САЩ (всъщност точният брой на евреите в САЩ е обект на спорове, тъй като различните изследвания се движат в границите между 5,400,000 и 6,800,000 души), което е приблизително 2% от населението, но са много силно, непропорционално високо представени в политическите институции, финансовата система, медиите и филмовата индустрия.

         В рамките на малко повече от 40 години, между 1880 и 1924 г. (когато са приети мерки за намаляване на имиграцията в САЩ) около два милиона евреи емигрират в Съединените щати от Украйна, Западна Русия, Полша, Литва, Беларус (т.е. от Руската и Австро-Унгарската империи) и Румъния (виж). Те представляват 25% от еврейското население в тези страни, около 15% от световните евреи, и 10 пъти повече от броя на евреите, които емигрират в Палестина (днешен Израел) по време на този период. Така в САЩ е осъществена най-голямата концентрация на евреи в света. Но за сравнително кратко време евреите извършват огромен скок в обществената йерархия. През 1957 г., 75% от американските евреи вече са били  чиновници, в сравнение с 35% от всички бели хора в САЩ; само след 13 години, през 1970 г., вече 87% от евреите са работили на чиновнически работни места, в сравнение с 42% от всички бели хора, и евреите са спечелили 72% повече от средните за останалото население доходи (виж). Постепенно евреите навлизат във всички важни области на обществения живот и в някои от тях стават доминиращ фактор.

         Повечето евреи живеят в богатите градове: Маями, Лос Анджелис, Филаделфия, Бостън и най-вече в Ню Йорк. Едно проучване на Pew Forum institute от 2008 г. установява, че евреите са най-богатата религиозна група в САЩ: четиридесет и шест процента от евреите печелят повече от $ 100,000 на година, в сравнение с 19% от всички американци. Друга анкета на Галъп, проведена през 2011 г. установява, че 70% от американските евреи се наслаждават на „висок стандарт на живот”, което е повече от всяка друга религиозна група.

 

         Евреите са изключително добре представени на Wall Street, в Silicon Valley, Конгреса на САЩ, президентската администрация, Hollywood, телевизионните мрежи и американската преса – далеч отвъд техния процент от населението. Днес евреите притежават хиляди телевизонни канали и медии в Съединените щати и по света и могат да влияят на общественото мнение и да го насочват в благоприятна за тях посока. По същия начин влиянието им в политическите структури на американската държава се материализира в изгодни за тях закони и в крайна сметка в удобен за тях политически курс.

 

             Това поставя на дневен ред резонния въпрос англо-саксонска ли е Америка, след като, от една страна, своето появяване, развитие и възход до велика сила дължи преди всичко на англосаксонците, значителна част (най-малко ¼) от населението й е с англо-саксконски произход и то все още има голяма роля особено в икономиката на страната, а, от друга страна, ключови области от обществения живот са контролирани от евреи и може с голямо основание да се твърди, че икономическият и политическият курс на САЩ се определят именно от последните?

 

             Днес Съединените щати, които някои смятат за англосаксонска страна, са управлявани втори мандат от Барак Хюсеин Обама – човек, който категорично се самоопредели като афро-американец в последното преброяване на населението, въпреки че майка му е бяла американка (очевидно не е модерно да бъдеш бял в Америка). Но това не е от съществено значение, въпреки че е симптоматично, защото президентът на САЩ (без значение от неговия етнос), когото много хора смятат за най-влиятелната личност на планетата, всъщност е просто фигурант, който представлява интересите на онези кръгове, издигнали го до този пост. Същите кръгове го обграждат със съветници, които направляват и наставляват неговите действия, за да не се отклони от зададената му орбита. Ако разгледаме неговите съветници, ще разберем кои именно кръгове стоят зад президента и в действителност ръководят американската политика.

 

             Това, което веднага прави впечатление при едно по-внимателно наблюдение върху президентската администрация, и което се откроява веднага, е повече от сериозното присъствие в нея на хора от една етническа група. И тези хора не са англосаксонци, а са евреи (афроамериканците в сегашната президентска администрация също са много добре представени за разлика от предишни мандати). Сегашните членове от еврейски произход в администрацията на Обама са предостатъчно на брой, а общото им число през двата му мандата досега е повече от тридесет. Доста внушителна бройка за хора, които представляват едва 2% от американското население! И те не са случайни фигуранти, а заемат възлови места. Ето имената и длъжностите на някои от тези бивши и настоящи членове на кабинета на сегашния американски президент:

 

1.      Rahm Emanuel – Шеф на кабинета на Белия дом;

2.    Tony Blinken – Заместник-съветник по националната сигурност;

3.    Danielle Borrin – Директор по междуправителствените дела и заместник-директор по обществените прояви;

4.     Miriam Sapiro – настоящ шеф на Търговското представителство на САЩ;

5.      Gary Gensler е Председател на Комисията по търговия със стокови фючърси;

6.    Jonathan Greenblatt – Специален съветник на президента и директор на Службата за социални иновации и гражданско участие (Съвет по вътрешната политика);

7.     Jack Lew – Секретар на Министерството на финансите (т.е. министър на финансите);

8.    Eric Lynn – съветник по политиката в Близкия Изток;

9.    Matt Nosanchuk – асоцииран директор на Службата за обществена ангажираност за еврейско развитие;

10.    David Plouffe – Старши съветник на президента (!);

11.   Daniel Rubenstein – посланик в Сирия (Сирия е ключово място в сегашния момент);

12.  Michael Froman – шеф на Търговското представителство на САЩ;

13.  Dan Shapiro – посланик в Израел;

14.  Gene Sperling – Директор на Националния икономически съвет;

15.  Peter R. Orszag – Директор на Службата за управление и бюджет;

16.  Aviva Sufian е Специалния пратеник на САЩ по услуги за оцелели от Холокоста (интересна служба са интегрирали евреите в президентската администрация!);

17.   Adam Szubin – директор на Службата за контрол на чуждестранните активи към хазната;

18.  Penny Pritzker – Министър на търговията;

19.  Janet Yellen – Председател на Федералния резерв;

20.    Neal S. Wolin – Заместник-министър на финансите;

21.   Jeffrey Zients Директор на Националния икономически съвет, част от Изпълнителния офис на Президента; това е много важна позиция с оглед функциите на службата – да координира работата по провеждане на вътрешната и външна икономическа политика на САЩ, изготвяне на аналитични доклади и проекти за решения на президента, мониторинг на провежданата политика;

22.     Seth Harris Заместник-секретар по труда;

23.     Cameron Kerry бивш Министър на търговията;

24.     John Kerry – Държавен секретар на САЩ, оглавяващ Държавния департамент на САЩ и отговарящ за оперативното ръководство и провеждане на външната политика на САЩ (вижвиж)

25.     Alan Krueger – Председател на Съвета на икономическите консултанти на президента на САЩ, част от системата на изпълнителната власт в Съединените щати;

             Но еврейската инвазия в политическите структури на САЩ не започва от Обама, а продължава вече няколко десетилетия. В администрацията на предишния президент Джордж У. Буш евреите са били също над тридесет, а при Бил Клинтън са достигнали общо 45 души на възлови места. Евреите се придвижват във властовите структури със скорост и по време, близки до тяхната инвазия в сферата на услугите, където те заемат голяма част от чиновническите постове.

             Така че няма никакво значение какъв е етническият произход на американските президенти (повечето от тях, включително и последните 11, имат англосаксонски корени), нито дори какви са личните им качества, защото е по-важно кой стои зад тях, кой ги предлага за кандидати и кого те представляват. В последните десетилетия на Римската империя императорите й били римляни, но били издигани от германците, които проникнали във всички слоеве на късноримското общество и фактически издигали и детронирали държавните глави на Рим. Така херулът (херулите са германско племе) Одоакър свалил последния император Ромул Августул през 476 г. и изпратил инсигниите му на „източния” император Зенон, с което сложил край на Западната Римска империя. Римските императори в този период са били изразители не на волята на мнозинството – римския народ, нито дори на римската аристокрация, а на чужденците германци, които в крайна сметка със своите действия довели до колапса на империята. По същия начин днес американските президенти не представляват американската нация, а онези сили, обсебили възловите позиции в държавата. Същите тия сили водят Америка към пропастта, защото тя не е тяхната държава, не е тяхната родина, а поредният гостоприемник, от чиито живителни сокове се интересуват само. Когато тези вещества се изчерпят, или когато поради някакви причини бъде осуетена възможността за тяхното присвояване, тогава те веднага се прехвърлят на друг донор.

 

         Причина за падението на Рим е заселването в него на твърде много хора, притежаващи чужди за римляните дух, ценности, манталитет, мислене, светоглед, отношение към обществените дела, бит. И тези хора започват да управляват задкулисно империята, за които тя е само средство за задоволяване на персоналните, родовите или племенните амбиции, но нищо повече. Те гледат на Рим като на плячка, от която следва максимално да се възползват. Заради напълно различните си нрави, умозрение и душевност и заради различното ниво на обществено развитие на германците, които определят и техните несвойствени за римското общество кръгозор и светоусещане, те не знаят какво да правят с този щастлив трофей, не знаят как най-ефективно да се възползват от него. Те са като диваци (в действителност са варвари), в чиито ръце е попаднал много скъп, много фин и много деликатен предмет, предназначението на който обаче им е неизвестно. В крайна сметка те го потрошават, защото не знаят за какво служи и как се борави с него. И по-важното е, че тях въобще не ги е грижа за това.

 

         Същото се случва днес с Америка (и с много от развитите западни общества), нападната от тълпи имигранти, за които тя е само някакво чуждо място, в което са намерили препитание. Америка не е тяхната родина, тя не им е скъпа и те не са загрижени особено за нейното благосъстояние. Някои от тях обаче (евреите), имат много по-различни и далеч стигащи амбиции. Те не просто искат да живеят и работят там. Те искат да есплоатират в своя полза всички възможни ресурси на страната. А това може да стане само ако успеят да се настанят на господстващи позиции.

 

         Евреите имат изключително силно произраелско лоби, което влияе на външната политика на САЩ в изгодна за Израел посока. Насоката на американската политика в Близкия Изток идва почти изцяло от вътрешни фактори, и специално от действията на израелското лоби. Никое друго лоби не е успяло да я отклони толкова далече от националните интереси на страната и да убеди американците, че интересите на тяхната страна и тези на друга страна, в случая Израел, са еднакви. След войната от 1973 помощта на Вашингтон към Израел е несравнима с никоя друга страна. От 1976 Израел е получавал най-голямата помощ от всеки друг след Втората световна война, достигаща 140 милиарда долара. Годишно Израел получава три милиарда долара, или една пета от годишния бюджет на САЩ за помощи на други държави.

 

             Докато другите страни получават помощта си на всяко тримесечие, Израел получава цялата сума в началото на годината и така може да събира значителни лихви. Освен това от повечето други получатели на военна помощ се иска да направят своите покупки в САЩ, докато Израел може да субсидира с 25 процента от тия пари своята собствена оръжейна индустрия и е единствената страна, на която не се държи сметка как харчи цялата помощ. Това от своя страна прави буквално невъзможно да се контролира потока от пари, които не са съобразени с американската външна политика, като например строителството  на селища на Западния бряг. Нещо повече, САЩ осигурява на Израел почти три милиарда долара да развива нови оръжейни системи, както и достъп до най-модерни оръжия като Блекхок хеликоптери и Ф-16 изтребители. Отгоре на това Израел получава от САЩ тайна информация, която не получават дори неговите партньори от НАТО, а и двете страни мълчат по отношение на ядрените оръжия на Израел.

 

Дипломатическата помощ на Вашингтон за Израел е неизменна. От 1982 САЩ са гласували с вето 32 пъти в Съвета за Сигурност по критични за Израел резолюции. САЩ също блокира усилията на другите държави  да поставят на дневен ред ядрения арсенал на Израел (виж).

 

             Друг забележителен и сигурен признак за еврейската доминация над жизнено важни за Америка институции е случващото се с Федералния резерв – централната банка на САЩ (официалното название е Федерална резервна системаFederal Reserve System, наричана също неформално Фед), върховната институция, която определя паричната политика на Съединените американски щати. Федералният резерв е единствената институция, при това напълно частна, която притежава прерогативите да емитира американския долар, но е независима от американското правителство (между другото това е в противоречие с Конституцията на САЩ, която в чл.1, § 8.5. овластява именно само Конгресът да сече пари и да регулира тяхната стойност). Неговите основни функции са:

 

1.      провеждане на националната монетарна политика чрез въздействие върху монетарните и кредитни условия в икономиката, в преследване на максимална заетост, стабилни цени и умерени дългосрочни лихви;

2.    контрол и регулиране на банковите институции, за да се осигури стабилността на банковата и финасова система и защитят правата на вложителите;

3.    поддържане стабилността на финансовата система и рисковете свързани с финансовите пазари;

4.    осигуряване на финансови услуги на кредитните институции, американското правителство, включително играейки главна роля в управлението на националната система за разплащания.

 

             Както виждаме, Федералният резерв (най-важната и най-неясната сила, която формира американската, а оттук и световната икономика) има ключова роля за икономиката и финансите на страната и несъмнено е в състояние да влияе много силно върху обществените процеси, включително и на политическите, защото притежава най-важните инструменти. Той определя краткосрочните лихвени равнища, което означава, че има колосална власт над безработицата, инфлацията, силата на долара. И вече близо тридесет години тази институция – една от основните и най-влиятелни в САЩ, а и в света, е оглавявана без прекъсване от евреи.

 

           През 1987 г. постът е зает от Alan Greenspan (с баща румънски евреин и майка унгарска еврейка), който остава на тази длъжност до 2006 г., т.е. близо двадесет години. По думите на Нобеловия лауреат по икономика, професорът от Принстънския университет Пол Кругман (също евреин) „Грийнспан не само е лош икономист, но е и лош човек, който отказва да понесе отговорност за своите грешки и прогнози, направени докато е начело на Федералния резерв, както и след оставката си. Той продължава да прави всичко, което може, за да сее зло по света” (виж). Малко преди спукването на жилищния балон в САЩ и началото на финансовата криза, превърнала се в световна икономическа криза, Грийнспан усърдно съветва американците да купуват жилища без никакви притеснения, заради, според неговите уверения, добрите условия. Скоро след това обаче, настъпва катастрофата под формата (първоначално) на ипотечна/жилищна криза и много американци остават без домове, защото не могат да изплащат ипотеките си. Всъщност Грийнспан, със своите непремерени и некомпетентни действия, създава метастазите на пазара на недвижими имоти в САЩ и е един от главните виновници, довели през 2007 г. до ипотечната, а след това и до най-тежката глобална финансово-икономическа криза от 75 години насам.

 

         Следващият председател на Федералния резерв е друг евреин - Ben Shalom Bernankе (изповядващ юдаизъм), който заема този пост от 2006 до 2014 г. Бернанке проспива симптомите на проблема, създаден от неговия предшественик, и позволява да се развихри банкова, финансова и цялостна икономическа криза, която започва в началото на лятото на 2007 г. с т.н. „Жилищна криза“ (или ипотечна криза) в САЩ и се разраства до световна. По мащаби и обхват е сравнима и съпоставима с Голямата депресия от 1929 г. Ако се върнем на функциите на Федералния резерв, ще видим, че Бернанке, като негов председател, носи отговорност за случилото се, което е изцяло в неговите обхват на действие, правомощия и задължения. По време на дебатите в Сената относно преизбирането на Бернанке за втори мандат, сенатор Джим Банинг нарича председателя на Федералния резерв „морална заплаха” и „неудачник” затова, че е позволил на банките, регулирани от неговата институция, да предизвикат световната финансова криза.

 

         Но с това не свършва еврейската хегемония. На 3 февруари 2014 г. за Председател на Федералната резервна система е избрана еврейката Janet Yellen, която преди това е била заместник-председател на Федералния резерв (заемайки поста от друг евреин - Donald Kohn), Председател на Федералната резервна банка на Сан Франциско (част от Федералния резерв) и Председател на Съвета на икономическите съветници при президента Бил Клинтън. Това, което прави новият глава на Фед, е да продължи политиката на палиативни мерки, които имат известен положителен ефект върху американската икономика, но не могат да решат кардиналния проблем с гигантския външен дълг на САЩ, който продължава безконтролно да нараства, заплашвайки в даден момент да задуши страната. Тези методи притъпяват тежестта на симптомите на заболяването, но не водят до излекуване. Това е все едно болен от рак да се лекува с аспирин! И Съединените щати наистина страдат от злокачествен тумор, който навлиза и в други части на тялото и в крайна сметка неибежно ще доведе до фатален край. Похватите, използвани за лечение на американската финансова система, водят само до краткотрайни облекчения на страданията, но не са в състояние да спрат смъртоносния изход.

 

         Федералният резерв на САЩ държи 2 трилиона и 706 милиарда долара от държавния дълг на страната, т.е. това са парите, които тази напълно частна институция, ръководена няколко десетилетия от евреи, е заела на правителството на Съединените щати, респективно на американския народ, който ще трябва да ги връща. Този дълг, естествено, е инструмент за влияние върху американското правителство и за насочването му в посока, изгодна за силите, които управляват Фед и които знаем кои са. Или както се казва на английски: He who pays the piper calls the tune, чийто български еквивалент е: „Който плаща, той поръчва музиката”.

 
          В началото на 1970 г., т.е. преди около 40 години, във времето, когато евреите току що започват да се настаняват по високите етажи на властта в САЩ, дългът на държавата към Федералния резерв е бил в размер на нищожните (дори и след калкулация на натрупаната инфлация) 56 млрд. долара. Днес, когато тяхната инвазия е в своя апогей, задълженията на правителството към Фед (и към чужди заемодатели също) са на най-високото си ниво и продължават да растат. Би било проява на изключителна несъобразителност да не направим необходимата корелация между еврейския възход и декаданса на Америка, и в частност – смущаващо стремглавото повишаване на щатския държавен дълг. Този дълг поставя Съединените щати в сериозна зависимост, тъй като в отношенията между кредитор и заемополучател последният винаги е поставен в субординатна позиция. И докато външните заемодатели са в сложно положение и им е почти невъзможно да влияят на американската политика, по причина на различните си зависимости от САЩ, то Федералният резерв е в много по-изгодна позиция, поради почти пълната си автономност и независимост и главно заради мощните инструменти за влияние върху американския политически и икономически живот, с които разполага.

         Освен това, тоталната доминация на евреите в Централната банка на САЩ, т.е. във Федералния резерв, се затвърждава от факта, че дори и длъжността на вицепрезидента в тази институция се заема от евреи, като последните трима (Donald L. Kohn, Janet L. Yellen, Stanley Fischer) са такива, а от последните шест, т.е. от 1996 г. насам, четирима са евреи (останалите двама са жена и чернокож). Нещо повече! Настоящият вицепрезидент на Федералната резервна система Stanley Fischer е евреин, който дори не е роден в Съединените щати, а в Северна Родезия (сега Замбия) и едва на 26 години отива в Америка, като притежава също така и израелско гражданство и дори е бил управител на Централната банка на Израел! Ето как тази най-важна институция, представляваща сърцето на американската финансово-икономическа система и притежаваща лостовете за влияние върху политиката на страната, е завладяна от евреи, които на практика вземат съдбоносните за американската нация решения. И в резултат на това се стига до сегашния колапс, който води до стремглавото пропадане на САЩ.

 

         Причината за това е, че „лекарите”, т.е. именитите финансови експерти, които поставят диагнозите и определят лечението, или са некомпетентни, или не държат на оздравяването на пациента, или и двете. Как да си обясним по друг начин финансовия крах на САЩ, изразяващ се в перманентно генериране на невъзвръщаеми дългове (от което тресавище няма вече измъкване), при положение, че евреите, които днес безспорно управляват финансите, а оттам и политиката на страната, държат цели 41% от всички нобелови награди по икономика (и над 20% от нобеловите награди изобщо) и притежават над 50% от всички американски нобелови призове по икономика, макар да са само 0,2% от световното население (т.е. един на всеки 500 души) и едва 2% от американското (един на всеки 50 американци). Ако съдим по броя на Нобеловите награди по икономика, излиза, че американците, и преди всичко евреите, притежават най-големия потенциал в областта на икономическите науки, а на практика Съединените щати постъпват като пълен профан в тази област, харчейки далеч повече, отколкото могат реално да си позволят. Такова поведение е характерно само за финансово неграмотните или за онези, които спекулират с упованието машинациите им да останат без негативни за тях последствия.

 

         Много е вероятно днешните прословути финансови и икономически капацитети, в лицето на евреите, управляващи може би най-могъщата институция в света с огромни възможности да влияе на глобалните процеси – Федералния резерв, съветващи президента относно вътрешната и външна финансова и икономическа политика на САЩ (и реално определящи тези политики), подвизаващи се като финансови гурута на капиталовите пазари, бълващи безброй икономически трудове, печелещи голяма част от Нобеловите призове по икономика, да са комбинация и от двете – фрапираща некомпетентност и шокираща алчност, която води Америка към края на кратката й история.

 

             Съединените щати са като корпорация, която е била създадена и дълго време е управлявана успешно от определени хора, които съвсем естествено са загрижени за добруването на своето съдружие. Но след време влиянието на тези хора в самото  ръководство на корпорацията е отслабено целенасочено от известни фактори и фактическото управление преминава в ръцете на други личности. Тяхното разбиране за правене на бизнес, за търговски и корпоративен морал и етика е коренно различно (по-точно спекулативно) от това на предишните лидери на компанията, които са я извели някога до върховете. Известно време този добре смазан досега механизъм работи по инерция, но рано или късно тя се изчерпва и започват да се проявяват проблемите, които новите управители носят със себе си. Те назначават на важни постове свои хора със същото като тяхното мислене, което започва да се предава по всички нива на тази структура. Скоро това променя почти изцяло облика, стила и духа на фирмата, а с това се променя и нейната функционалност и ефективност – все едно качествените части и механизми на един скъп часовник са заменени с некачествени детайли. Именно това се случва днес със САЩ, където от няколко десетилетия тече активна подмяна на градивния, иновативен и енергичен англосаксонски елемент с еврейския, който притежава съвсем различни етно-културни характеристики. Негативните последици от тази интензивна подмяна се изразяват в сигурното и необратимо потъване на Америка към дъното на бездната.

 

             Предфалитното състояние, в която днес се намират Съединените щати, е пряко следствие от замяната на доброкачествения, ръководещ и съзидателен човешки материал с такъв, който притежава паразитно мислене и инстинкти. Манталитетът на новите стопани на Вашингтон е типично номадски – те се появяват на дадена територия и, след като усвоят (опустошат) ресурсите й, я напускат в търсене на друга такава, с която ще постъпят по същия начин. Такова е обичайното поведение на Израилевия народ от хиляди години и няма причина да смятаме, че сега той ще изневери на характера си. Трудно е да се повярва, че етнос, който традиционно скита от държава в държава, може да приеме САЩ (или която и да е друга нееврейска страна) като свое отечество и ще се чувства загрижен и отговорен за нея. Ето защо отношението му към състоянието на Съединените щати е съвсем естествено и отговаря напълно на националните му рефлекси. За тях Америка е просто поредната бензиностанция по пътя, на която са спрели само да заредят, но ако може без да платят.

Към Втора част –›

 




Гласувай:
9
0



1. germantiger - ...
03.01.2015 00:29
"Емблематични думи" от Марк Твен... много нации са били това в историята, но много малко са си го признавали - в случая Твен е бил откровен и справедлив.

Две грешки или неточности:
Викингите НЕ са германски племена, а германо-скандинавски и в световната наука се прави разлика между джърман и германик - германци и германи. Разбира се, че тези народи са от един корен (така да го кажем), но все пак не етнически произход.
Втората неточност е също като първата - англичаните не са от германски етнически произход, а са разбира се микс от англи, сакси, юти, норвежци, заварени келти, по-късно както ти добре знаеш и "пофренчени" нордмени или нормани. Да, това са все германо-скади или германо-скандинавци, но НЕ са германски етнически произход - германския етнос се формира по-късно.

Тези по-горе споменати "бели кахъри" НЕ са същността на твоя текст и две части постинги.

Това което си написал е последователно, подробно и логично и за това ще си го архивирам, то предлага и много конкретика, голяма част от която беше неизвестна за мен.

За съжаление (на моето "виждане" за САЩ) и за жалост за тяхното бъдеще, си защитил тезата си и вероятно си почти напълно прав!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kordon
Категория: Политика
Прочетен: 1551249
Постинги: 397
Коментари: 2015
Гласове: 1711