Отговорността за ИДИЛ е на Съединените щати

Агресията е най-голямото международно престъпление. С тези думи, цитат от Нюрнбергския процес, американският философ и политически активист Ноам Чомски описва ситуацията в Ирак, която според него е резултат от американската намеса в страната. Агресията се различава от останалите военни престъпления само по това, че носи в себе си цялото съществуващо зло. Заглавието е на Ureport.bg.

Американската система от възгледи, подобно на преса, смачква безброй човешки животи и дори цели поколения.

На първата страница на „Ню Йорк Таймс“ от 26 юни беше публикувана снимка на жена, оплакваща убит иракчанин.

Той е една от многобройните жертви на военната кампания на Ислямската държава в Ирак и Леванта (ИДИЛ), в хода на която иракската армия, която САЩ снабдяваха с оръжие и обучаваха в течение на дълго години, бързо се стопи, оставяйки по-голямата част от Ирак на няколко хиляди бойци, което едва ли може да се нарече нов опит в империалистическата история.

Под снимката е напечатан прочутият девиз на вестника: „Ние имаме всички новини, които могат да бъдат публикувани“.

Това е критичен пропуск. На първа страница трябваше да бъдат цитирани думите от Нюрнбергския процес – думи, които трябва да се повтарят дотогава, докато те не достигнат до общественото съзнание: агресията е „най-голямото международно престъпление, различаващо се от останалите военни престъпления само по това, че тя носи в себе си цялото съществуващо зло“.

Освен това тези думи трябва да послужат като наставление за главния прокурор на САЩ Робърт Джексън. „Свидетелствата, въз основа на които ние съдим подсъдимите днес, са свидетелства, въз основа на които историята ще ни съди утре. Да дадем на осъдените чашата с отровата означава да я дадем на себе си“.

За трибуналите от времето на Втората световна война /1939-1945/ нямаше никакво значение, че японските империалисти са искали да подарят „рай на земята“ на китайците, които безжалостно са изтребвали, или че Хитлер е изпратил войските си в Полша, за да се защити от „дивия терор“ на поляците. Това е все едно да отпиеш от чашата с отровата.

Тези, които се оказаха от неправилния край на тоягата, не хранят никакви илюзии. Абдел Бари Атван, редактор на панарабски сайт, отбелязва, че „основният фактор, довел до днешния хаос в Ирак, са американската/западна окупация и нейната подкрепа от страна на арабите. Всички останали версии са неоснователни и съществуват само, за да отвлекат вниманието на обществото от тази истина“.

В неотдавнашното си интервю за Мойерс и Ко иракският специалист Раед Джарар обрисува в общи черти това, което ние на Запад трябва да знаем. Както и мнозина иракчани, той е наполовина шиит, наполовина сунит, и до началото на интервенцията в Ирак едва ли е знаел религиозната принадлежност на своите роднини, „защото „религиозните секти в действителност не са били част от националното съзнание“.

Джарар е убеден, че „този междурелигиозен конфликт, който разрушава страната …очевидно е започнал с американското нахлуване и окупация“.

Интервентите са унищожили „иракската национална идентичност и са я заменили с религиозна и етническа“. Всичко е започнало със създадения от Вашингтон Съвет на управляващите, базиращ се на религиозната идентичност, която е била съвършено нетипична за Ирак.

Към днешна дата шиитите и сунитите са най-смъртните врагове благодарение на работата, която свършиха бившият министър на отбраната Доналд Ръмсфелд, бившият американски вицепрезидент Дик Чейни и други подобни на тях.

Те напълно не разбираха какво се крие зад насилието и терора и съдействаха за създаването на конфликти, които разкъсват в момента региона на парчета.

Други заглавия тръбят за възраждането на ислямисткото движение на талибаните в Афганистан. Журналистът Ананд Гопал обяснява причините за това в своята знакова книга „Няма добри хора сред живите: Америка, талибаните и войната през погледа на афганистанците.

През 2001-2002, когато американската мощ удари Афганистан, членовете на „Ал Кайда“ много скоро изчезнаха, а талибаните се разпръснаха, защото повечето от тях по традиция предпочетоха да се присъединят към новите завоеватели.

Тогава Вашингтон се отчая напълно в своите опити да открие терористите, за да ги унищожи. Лицата, които бяха поставени да управляват, бързо разбраха, че могат да се възползват от липсата на внимание от Вашингтон и да нападнат своите врагове, включително тези, които с желание сътрудничат с американските интервенти.

 Източник: ureport.bg