ВИНАТА НА ИЗРАЕЛ

Само ислямистите от Хамас ли са виновни за новата вълна на насилие в Близкия изток? Съвсем не, твърди близкоизточната наблюдателка на Дойче веле Бетина Маркс припомня предисторията на тези мрачни дни.

Светът наблюдава със затаен дъх случващото се в Близкия изток. Спиралата на насилието вече погълна близо 200 човешки живота и обрече хиляди на страдания. Европейците и американците са убедени, че вината за това е на ислямистката групировка Хамас, която обстрелва израелските градове с ракети и по този начин принуждава Израел да отвърне на провокацията. Такава е позицията и на германския външен министър Франк-Валтер Щайнмайер, който осъди ракетните атаки срещу Израел.

Истината

Нещата обаче съвсем не са толкова прости. Избухването на насилието бе предходено от поредица събития, които хвърлят сянка на съмнение и върху действията на израелското правителство. Всичко започна в началото на юни, когато в длъжност встъпи новото палестинско правителство на националното единство. То трябваше да помири враждуващите организации Фатах и Хамас и по този начин да засили позициите на палестинците в тяхната борба за самоопределение. За ужас на Израел, Европа и САЩ сигнализираха готовност да работят с новото правителство на палестинците.

Когато 10 дни по-късно недалеч от Хеброн на Западния бряг бяха отвлечени трима израелски студенти, Ерусалим съзря удобен шанс да разбие новото палестинско правителство. И макар израелските сили за сигурност още от самото начало да са знаели, че тримата похитени младежи са били убити непосредствено след отвличането им, властите дълго време поддържаха версията, че тримата студенти са живи и има шанс да бъдат спасени. За тази цел беше организирана мащабна операция, в хода на която бяха задържани стотици членове на Хамас, а домовете на предполагаеми съучастници в похищението бяха претърсени или направо разрушени. Истинската цел на тази операция беше друга – да бъдат разбити структурите на Хамас на Западния бряг и по този начин да бъдат подкопани усилията на новото палестинско правителство.

Два милиона съдби

Атакувани бяха и структурите на Хамас в ивицата Газа. На 29 юни член на организацията беше ликвидиран с удар от въздуха. На следващия ден към територията на Израел полетяха ракети на Хамас – първите след примирието, постигнато през 2012 година. С това бе сложен край на крехкия мир в региона, насилието ескалира.

Но и това не е цялата истина. Защото в основата на всичко стои блокадата на ивицата Газа: почти 2 милиона палестинци обитават тази малка територия, откъснати от света и без перспектива за достойно човешко съществуване. Мнозинството от тях са младежи под 18-годишна възраст, които не са поддръжници на Хамас. И въпреки това Израел ги обрича на живот в лишения и отчаяние. Докато това не се промени, в Близкия изток няма да има мир.

Източник: www.dw.de

С ракети срещу Голиат

Палестинските ракети, изстрелвани срещу Израел, са безобидни във военно отношение. Те обаче показват решимостта на един народ да се съпротивява на онези, които са му отнели почти всички човешки права.

Ракети от ивицата Газа в небето над Тел Авив, израелски бойни самолети и дрони над Газа: палестинци и израелци отново воюват. След кървавите войни от 2008 и 2012 година сега се стигна до ново възпламеняване на конфликта. От избухването на насилието в края на юни до днес са загинали повече от 160 палестинци, а ранените са над хиляда.

Какво запали този път искрата на насилието? Може би отвличането и последвалото убийство на трима израелски младежи на Западния бряг и недоказаното до този момент твърдение на Израел, че зад нападението стои ислямистката групировка Хамас? Или пък насилието, отключено от убийството на 16-годишен палестинец, извършено от еврейски екстремисти? Гледните точки тук са доста различни.

Нова форма на палестинската съпротива

Според израелския експерт по сигурността Шаул Шай отговорът е ясен: Хамас стреля с ракети срещу Израел, а еврейската държава е длъжна да се отбранява. По-различно вижда нещата Рания Мади от палестинската правозащитна организация "Бадил" - тя разглежда палестинския ракетен обстрел като реакция на бруталните действия на Израел след отвличането и убийството на тримата еврейски тийнейджъри. Според нея израелската държава е проявила неоправдана "свръхреакция" - военните задържаха стотици невинни хора, бомбардираха жилищата на двама членове на Хамас без никакви доказателства срещу тях. Затова много хора от окупираните територии са възмутени и одобряват ракетните нападения. "Повечето палестинци не са привърженици на Хамас, но подкрепят съпротивата срещу Израел", казва Мади.

В ивицата Газа хората се солидаризират с Хамас и заради безбройните трудности в ежедневието, причинени от Израел, казва политологът Усама Антар от университета в Газа. "Те се чувстват третирани като животни - подхвърлят им храна, но не им дават право да поставят някакви условия и изисквания, нито да напускат клетката, която обитават - ивицата Газа", казва той и добавя: "Ясно е, че никой не би се съгласил на такъв живот". А Рания Мади прибавя още един аргумент: "От гледна точка на международното право Газа продължава да е територия, окупирана от Израел. Населението там няма достъп до море или до собствено въздушно пространство. То няма право и да напуска ивицата Газа, а границите се контролират изцяло от Израел", аргументира се палестинската юристка.

"Докато страда едната страна, ще страда и другата"

Антар и Мади не са съгласни с твърдението, че Хамас обстрелва израелска земя с ракети, с цел да увеличи популярността си сред палестинците и да заздрави политическите си позиции. Битката отдавна вече не се води само от Хамас и другите ислямистки организации, към нея се присъединиха и редица светски сили, сред които и членове на умереното движение Фатах. "Всички те възприемат ракетите като форма на съпротива срещу безогледното поведение на израелците", казва Усама Антар. "Докато ние сме под обстрел, дотогава ще бъде обстрелвана и другата страна; докато ние страдаме, ще страдат и другите. В правотата на това са убедени всички палестинци", допълва политологът от Газа.

Двамата наблюдатели са единодушни, че най-мъдро би било тази война да бъде прекратена незабавно, след което да започне търсенето на политическо решение. В момента обаче това е невъзможно, включително защото автономното палестинско ръководство няма никакви визия за това, как да се противопостави на Израел, убеден е Антар. Той смята, че са нужни нови действия на международната сцена. Ако палестинците бъдат приети за член на Международния наказателен съд в Хага, това ще увеличи натиска над Израел: "Правителството на Нетаняху се страхува от Международния съд, и ако ние можехме да предявяваме международни искове срещу него, това щеше да го накара да се въздържа от използването на брутална сила срещу населението в Газа", допълва той. На този етап обаче палестинския президент Махмуд Абас се колебае да предприеме стъпки в тази насока, казва наблюдателят.

Палестинците са обезверени

След повала на мирните преговори и ескалацията на насилието в региона, много палестинци не вярват, че политическото решение все още е възможно. Изстрелваните от ивицата Газа ракети са напълно безобидни във военно отношение, казва Усама Антар. Но те са знак за това, че палестинците няма да се огънат пред Израел. От всичко това печели групировката Хамас, на която се доверяват все повече палестинци. В очите на обикновените хора дипломацията и политиката са се провалили напълно. И те възлагат надежди на последното, което им е останало - насилието.

Източник: www.dw.de

Религията като оръжие

Екстремистките израелски заселници представляват сериозна заплаха - те постоянно нападат палестниците и така органичават възможността за действия на израелското правителство, предупреждават експертите.

Изгорени и изсечени маслинови дървета, изпотрошени палестински автомобили, нападения над минувачи. На Западния бряг на река Йордан все повече зачестяват случаите на екстремистко насилие от страна на радикалните израелски заселници. Само през 2013 г. ООН е регистрирала 399 нападения срещу палестинци.

Групировката "Еврейски нелегални" извършва атентати срещу палестински кметове още в началото на 80-те години. Днес една от най-известните и брутални групи е "Младежта от хълмовете". Тя изгражда нелегални външни постове по хълмовете на Западния бряг, от които може да наблюдава целия регион и да извършва нападения над палестинците. Най-известният еврейски екстремист е Барух Голдщайн, който през февруари 1994 година разстреля 29 мюсюлмани в джамията Авраам в Хеброн по време на сутрешната им молитва. Впоследствие бе убит от оцелелите.

Насилие има и срещу израелците

Групата на екстремистките еврейски заселници, която обхваща няколко хиляди души, е много силна. Във времето, в което утвърдените религиозни доктрини губят значението си, и в юдейството се разпространяват екстремистки тълкувания на религията. Голяма част от израелските заселници се радикализираха през 2005 година, когато израелското правителство взе решение за изтегляне от ивицата Газа и опразни тамошните израелски селища. "Тези хора израснаха в атмосфера, която им позволи да мислят, че могат да правят каквото поискат. Това стана възможно и благодарение на защитата от страна на израелските сили за сигурност. Важна роля за радикализирането изиграха и някои равини, които публикуваха екстремистки текстове", казва равинът Арик Ашерман в разговор с Дойче Веле.

Заселниците само допринасят за увеличаването на напрежението

Междувременно някои екстремисти вече нападат и израелски войници. А насилието вече прехвърли границите на Западния бряг и обхвана и израелската територия. Радикалните израелски заселници разрушават жилищата на палестинците с аргумента, че това е "цената", която трябва да платят палестинците за присъствието си на израелска територия. Израелските екстремисти извършват нападения и срещу леви израелски активисти и християнски общности. Най-известната жертва на религиозно мотивирано насилие е бившият израелски премиер Ицхак Рабин, убит от еврейския екстремист Игал Амир през 1995 година.

Голяма част от израелските граждани осъждат остро екстремистките изстъпления. Критиката обаче идва твърде късно, казва равинът Арик Ашерман. "Израелците станаха бдителни едва когато екстремисткото движение започна да напада и израелски войници. По този повод един равин казва: не вярвай, че ръката, която удря някой неевреин, няма да удари и евреин. Точно това става сега", посочва Ашерман.

Израелското правителство вече също осъзнава проблема и в отговор на екстремистките нападения увеличава числеността на силите за сигурност. Властите арестуваха няколко израелски екстремисти, но до процеси все още не се е стигнало. "Израелското правителство трябва да обяви насилниците за терористи и да обуздае техните активисти. Силите за сигурност трябва да прилагат израелските закони и да преследват като терористи склонните към насилие. Независимо дали става дума за палестници или израелци", написа още през есента на 2012 година списание "Foreign Affairs".

Екстремизъм= тероризъм?

Израел все още не е квалифицирал радикалните заселници като терористи, но Държавният департамент на САЩ ги включи в доклада си за тероризма по света. Говорителят на израелската полиция Мики Розенфелд възрази веднага. "Не може да се прави никакво сравнение между криминалните случаи с националистически мотиви и проявите на тероризъм", заяви той.

Списание "Foreign Affairs" дефинира тероризма не само според избора на средства, но и според преследваната цел, а именно "психологическия ефект, който преследва терорът, за да прокара политическите си планове". В този смисъл насилствените действия на еврейските екстремисти могат да бъдат определени именно като терор, твърди "Foreign Affairs".

Това развитие на нещата буди сериозна загриженост, защото оказва влияние и върху умерените палестинци. "Докато те не могат да накарат Израел да прекрати нападенията над палестници, ще се чувстват в позицията на слабия", коментира "Foreign Affairs". Все по-малко палестинци вярват, че правителството им може да постигне мирен договор с Израел. Ако пък Израел се подчини на исканията на радикалните заселници, правителството в Тел Авив няма да има достатъчно пространство за действие. "Екстремистките заселници са не само етично, но и политическо предизвикателство", пише "Foreign Affairs".

 Ултрадесният Израел

От години Израел залита все по-надясно. От лявото мирно движение е останала само бледа сянка, а ултрарадикалните и расистки разбирания за "палестинските врагове", все повече завладяват центъра на обществото.

В центъра на Ерусалим, недалеч от някогашната граница между източната и западната част на града, неотдавна се състоя демонстрация, чиито участници размахваха израелски знамена и плакати. С възгласи "Смърт на арабите" те спираха таксиметровите коли, за да проверяват дали ги карат евреи или палестинци. В Ерусалим има много палестински таксиметрови шофьори от окупираната източна част на града. Хората очевидно бяха обладани от желание да линчуват някого: "Евреинът има душа, арабинът е кучи син", се провикна един от младите участници, а други добави - "Да им дадем да се разберат!".

Причина за вълненията бе смъртта на тримата еврейски младежи, отвлечени и убити на Западния бряг на река Йордан. Техните трупове бяха намерени в края на юни, заровени недалеч от Хеброн. В Израел се предполага, че убийците са от обкръжението на Хамас. На погребението на тримата министър-председателят Бенямин Нетаняху заяви: "Широка и дълбока пропаст ни разделя от нашите враговете. Те възвеличават смъртта, ние - живота. Те почитат жестокостта, а ние - милосърдието. Такава е тайната и фундаментът на нашето единство".

Расистки светоглед

Ден по-късно бе отвлечен, измъчван и жестоко убит младият палестинец от Източен Ерусалим Мохамед Абу Хдейр. Израелските извършители са от средите на десните религиозни екстремисти, възпитавани от учители и равини с расистки представи за света. Те поддържат заселническото движение и претендират за цялата територия между Средиземно море и река Йордан. За палестинците няма никакво място в техния светоглед.

Един от тези равини е Дов Лиор, който е сред водещите фигури на заселническото движение. Заради расистките си изявления той вече е бил изправян пред съда. Лиор е и духовният наставник на Игал Амир, убиеца на министър-председателя Ицхак Рабин. Лиор обобщава учението си само с няколко изречения: "Всички, които вярват в Тората, знаят, че тази страна е обещана изключително на нашия народ. Място за друга национална структура на това място няма. Тук никога не е имало държава на друг народ. Земята принадлежи единствено и само на еврейския народ."

Равинът Давид Бацри пък има много поддържници най-вече сред сефарадските евреи от ориенталски произход. И той е бил изправян пред съда заради расистки изявления, заради които е бил и осъждан. В Ерусалим Бацри се бореше срещу откриването на еврейско-палестинско училище. "Евреите са чисти, арабите не са, затова не бива да се смесват", казва той.

"Земята принадлежи единствено и само на еврейския народ", казва равинът Дов Лиор

Познат и известен в десните среди на Израел е и равинът Шломо Авинер, който настоява палестинските терористи да получават смъртно наказание. През 2010 той разпространи призив - да не се дават жилища под наем на арабите. Апелът бе подписан от над 50 равини. Авинер е равин на селището Бет Ел, което се намира на окупирания Западен бряг на река Йордан, и получава заплатата си от израелската държава. Същото се отнася и до и до бившия военен равин Авишай Ронцки, комуто бяха поверени войниците, участвали във войната в ивицата Газа през зимата на 2008/2009. Тогава той ги призова да не проявяват никаква пощада спрямо палестинците и да не се колебаят да убиват дори и цивилни граждани, ако това може да спаси живота на някой евреин. При това Ронцки явно не се притесняваше от факта, че призивът му влиза в ясно противоречие с военното право.

Легитимация за расизма няма

Според философката Рахел Елиор това са опасни изявления, които трябва да бъдат забранени. "При нас има кръгове, които отричат факта, че и палестинците са хора точно като нас, ни повече, ни по-малко. Мнозина за съжаление мислят, че ние сме свещен народ, а неевреите са нечисти и заслужават смърт", заяви тя пред Израелското радио.

Равините принципно се опират стари и традиционни еврейски текстове, посочва още Елиор, но това не може да служи като оправдание за пропагандирания от тях расизъм. Тя обръща внимание на това, че еврейският народ има над 3000-годишна история и добавя: "Колективната памет е формирана от текстове, някои от които са възникнали във времена, в които евреите са били гонено и притеснявано малцинство сред други народи." Както изтъква филисофката: "Много от писмените източници са на 3000 години и е ясно, че едно време са съществували убеждения, които днес вече не са приемливи. Така както днес вече няма робство, макар някои религиозни закони да го разрешават, не бива да са позволени и расистките изявления, които се позовават на старинните еврейски писания".

Дясното мислене обаче е разпространено не само сред религиозните кръгове - и в останалата част от обществото ултранационалистическите и расистки виждания са широко разпространени. Като например в ерусалимския футболен клуб "Бейтар". Той е средоточие на дясноекстремистки и расистки фенове, които изобщо не крият антиислямските си убеждения.

Това стана ясно, когато клубът миналата година ангажира двама играчи мюсюлмани от Чечения. Феновете на "Бейтар", организирани в ултранационалистическия фенклуб "La Familia", излязоха на барикадите и освиркаха играчите. Но техният призив "Смърт на арабите" не предизвика никаква отрицателна реакция на стадиона. Предполага се, че и убийците на младия палестинец Мохамед Абу Хдейр са членували във въпросния клуб.

Ултрасите в Кнесета

Кнесетът, според наблюдатели, също е доминиран от крайни националисти

В израелския парламент - Кнесета - дясноекстремистките и расистки изявления също намират място в дневния ред. Депутатката от "Ликуд" Мири Регев, например, изповядва фашизма съвсем открито. Хората, които са на друго мнение, трябва просто да бъдат игнорирани, убедена е тя. Бившата армейска говорителка настоява арабските партии да бъдат изключени от Кнесета, нарича ги "пета колона". При това Регев съвсем не е единствена, която заема такива позиции - депутатът от "Ликуд" Дани Данон нарече арабските депутати "маскирани терористи", а неговият съпартиец Офир Акунис заяви, че окупираният Западен бряг принадлежи на еврейския народ. Палестинците нямали там никакви права. "Това е наша земя", обяви той.

В същата посока са и изявленията на депутатката Айелет Шакед от партията "Еврейски дом" . В страницата си във Фейсбук тя написа, че Израел не води война срещу терористите, а срещу палестинския народ. Палестинците като цяло трябвало да се възприемат като врагове, чиято кръв следва да бъде пролята.

В Израел този вид виждания отдавна не са само позиции на аутсайдери - станали са нещо съвсем приемливо. Крайнодесният политически спектър на Израел е проникнал до самия център на обществото.