Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930
Постинг
16.06.2014 12:14 - ЗА ИЛИ ПРОТИВ ЗАДЪЛЖИТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ
Автор: kordon Категория: Политика   
Прочетен: 1762 Коментари: 0 Гласове:
16


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Автор: Стоил Стоилов


image
Хубаво е човек да ходи на протести. Среща приятели, които не идват редовно в кръчмата, защото жените им не ги пускат. Но пък идват на протести. Там ги пускат. И там, на кенче бира, човек може с умните си приятели да дискутира световните, националните и изборните дела. И когато приятелите ти са умни хора, то дискусията е мехлем за разума и катастрофа за портфейла.

Пациенти или граждани

Тъй като за изборните дела в следващите дни ще си говорим много, пък и президентът постави няколко въпроса за референдум, ще се опитам да разкажа за някои аспекти на изборите. Бих се радвал, ако повече хора като будни граждани си направят труда да обяснят разбираемо различните елементи и алтернативи на изборния процес. Не за друго, ами да се формира такова доверие, че да не ни мързи да отидем и да гласуваме. Защото, запомнете, независимо дали вие лично гласувате или не, тези, които влязат в парламента, ще определят колко пари ще получавате, колко ще плащате, за какво те ще ги харчат и коя част от общите ни имоти на кого ще продадат.

Луксът да не гласуваме ще си го платим през цените на стоките, през заемите за "Белене", през кражбите по жп релсите, през обезлюдените села, през бетонираната Странджа, през социалните помощи и купените гласове на контролирания вот.

Луксът да не гласуваме и досега си го плащахме през бандитските застраховки, корумпираната приватизация, бетонираното Черноморие, фалшивите пътни ремонти, откраднатите детски градини, стимулираната ромска раждаемост, закритите болници и др. Ако не разбираме връзката между участието си в изборите и горните безобразия, значи сме пациенти, а не граждани.

Така... Сега за задължителното гласуване...
 
В книгите пише, че първата страна, въвела задължителното гласуване, е Белгия. Станало е през 1892 г. После е въведено в Аржентина и Австралия. Най-много страни със задължително гласуване има в Латинска Америка и Европа. В Азия са две - Тайланд и Сингапур. В момента Австралия е типичен пример за задължително гласуване.

В основата на спора "за" или "против" задължителното гласуване е противоречието между степента на легитимност на законодателната (или друга избираема) власт и обхвата на решенията, които тя взема. Казано по-просто: парламент, избран с малко гласове, определя данъци, които трябва да се плащат от всички жители на страната (правната територия) или се разпорежда с гори, планини, плажове и други ресурси, които се смятат за общо притежание на голямата общност (народа) или на малката общност (общината, града, селото). Същата власт, избрана с малко гласове, вменява граждански задължения на всички, като военна служба например, задължително образование, солидарни или индивидуализирани социални системи. Това противоречие поражда и аргументите в спора.

Аргументи "за"

Основният аргумент е, че решенията на изборните органи имат по-висока легитимност, когато те са избрани от по-голяма част от избирателите. Най-добре - от всички. Смята се, че степента на обществено съгласие е по-висока и нараства толерантността към интересите на различни обществени групи.

При задължителното гласуване се наблюдава по-голяма ангажираност на населението в обществените дела, стимулира се гражданският диалог и разбирането на механизма на функциониране на властта. Избирателната активност е по-висока с около 15%. Някои анализатори твърдят, че политическите партии нямат нужда от значително финансиране (мехлем за душата), защото не се налага да агитират населението да гласува.

При разбиране на демокрацията като управление на народа по подразбиране това трябва да е управление на целия народ. Следователно всеки отделен избирател е длъжен да направи избор, като прехвърли своята свободна индивидуална воля на свободно избран представител или партия.

Важен аргумент в полза на задължителното гласуване е, че то елиминира възможността малки, силно мотивирани групи да избират властта, която после да изсмуква обществените ресурси в полза на същите или други групи или на олигархични мрежи.

Особен случай на задължителното гласуване е включването на маргиналните групи. По принцип то е в техен интерес. В случая на България обаче маргиналният вот е обект на купуване и други форми на въздействие, при което той става част от силно мотивираните малки групи и пропорционалното му влияние нараства. Като резултат този вот става неприемливо значим, особено на фона на ниския принос на маргиналните групи към създаване на обществените блага. Носителите на този вот се възприемат като консуматори и паразити.

В подобен контекст може да бъде разгледано и гласуването в чужбина. В местните и в парламентарните избори, когато се гласува за власти, които управляват ресурси, активността е много висока в един етнически и териториално обособен електорат. Той формира половината от задграничния вот, въпреки че е в пъти по-малък от останалата част български граждани зад граница. И като резултат произвежда непропорционална легитимност (депутати).

Аргументите против задължителното гласуване

Основният аргумент против задължителното гласуване е разбирането, че то не е в съответствие с възприемането на свободата като присъща характеристика на демокрацията. Защитниците на тази теза не приемат, че гласуването е вътрешно присъщо задължение и прилагането на такъв закон би било ограничение на свободата като право, което се свързва с демократичните избори. Стига се дотам, че задължителното гласуване може да намали интереса към обществените дела и ще се приеме като насилие от тези, които не желаят да гласуват.

Противниците на задължителното гласуване изтъкват факта, че в страните, където се прилага, рязко нараства броят на невалидните гласове или празните бюлетини. Въпросът за степента на легитимност на избраната власт при участието в гласуването против волята на хората също няма еднозначен отговор.
 
Смята се, че в резултат от задължителното гласуване нараства "случайният избор".Безразличните избиратели могат да гласуват за първите имена в бюлетината. За тях изборите нямат значение, а само фактът, че са спазили закона и са отчетени като гласували. Възниква въпросът каква легитимност произвежда такъв вот, който не подлежи на измерване. Този феномен на избиране на първите имена е в основата на нежеланието на партиите да допуснат гласуване със задължителна множествена преференция при пропорционалното гласуване, но за това друг път.

Как е по света? Закони, санкции и приложение

Задължителното гласуване присъства в много законодателства, но неговото прилагане не е еднозначно. Все пак съществуването на подобен закон има ефект върху гражданите и може да бъде дори частично прилаган. Такъв е случаят с Австрия, където е прилаган в два района до 1992 г. и в тези райони е отчетена по-висока избирателна активност в сравнение със средната за страната. В много страни хората над 70 години са освободени от задължително гласуване и не им се налагат санкции.

Неприлагането на задължителното гласуване, дори когато формално присъства в законодателството, е свързано и с разходите за организиране и контрол. В тези случаи се разчита, че законопослушните граждани все пак ще изпълнят това задължение и без да се налагат стриктно санкциите за негласуване.

На практика целият кръг въпроси за неспазването на закона за задължително гласуване, евентуалните санкции при негласуване, налагането им, освобождаването от санкции и други трябва да се разглеждат в контекста на отделните страни и навиците на избирателите.

В много страни, Австралия например, ако избирателят представи приемливо обяснение защо не е гласувал, то се приема за основание да не се налага санкция. Подобни "вратички" се прилагат в много страни със задължително гласуване – бележка от личния лекар, пътуване над определено разстояние от секцията за гласуване, пътуване в чужбина. В случаите, когато страната поддържа изборен регистър, задължението може да се отнася само за тези, които са се записали в този регистър. А това записване е доброволно.

Тук искам само да отбележа, че една от причините да се поддържат изборни регистри е опазването на избирателните права от злоупотреба. Регистрите се основават на съзнателно заявеното и периодически потвърждавано желание за реализиране на индивидуалното избирателното право на всеки.

Какви санкции могат да се налагат?

Глоба. Както е добре известно, по нашите ширини глобата е добро средство за налагане на закона. Размерът на глобите е различен и когато в Швейцария (само в един кантон) са се налагали глоби, те са били 3 швейцарски франка. В Австрия са били от 300 до 3000 австрийски шилинга до 1992 г., и то само в два района. Предполагам, че и за България една неголяма глоба би имала стимулираш ефект, ако се приеме задължителното гласуване. В Белгия се представя обяснение за негласуването. Ако то не е приемливо, глобата за първия път е от 5 до 10 евро, за втория - между 10 и 25.

Затвор. Има го като санкция, но няма писмени сведения да е била прилагана. Има обаче подобна санкция, и то прилагана за двойно гласуване и за двойна регистрация в изборен регистър. Това е обаче друга тема.

Лишаване от избирателни права. Такъв е случаят в Белгия, където може да загубите избирателните си права, ако не сте участвали в гласуване на поне 4 избора през последните 15 години. Ако в Белгия сте държавен служител, може да получите и други санкции и да бъде спряно израстването ви кариерата. В някои страни като Сингапур, ако не гласувате на избори, отпадате от регистъра, за да гласувате отново, трябва да поискате включване в регистъра, като дадете разумно обяснение защо не сте гласували.

Лишаване от публични услуги и др. Подобни санкции се срещат и могат да бъдат както формално вписани, така и да имат характер на обществено осъждане. В Белгия може да не получите работа в обществения сектор, ако не сте гласоподавател, в Италия може да не се доберете до детска градина. В българските условия подобни санкции могат да бъдат свързани с помощите за отопление, предоставяне на ваучери за някакви услуги или с даване на предимства за детска градина и др.

Това накратко е прегледът на темата "задължително гласуване".

Дали България да въведе задължителното гласуване
е трудно решение


Апатията, настроенията срещу политическите партии, убеждението, че изборите не решават нищо, са все фактори, които отблъскват гражданите от обществените дела. Да се разчита, че гражданската енергия на сегашните протести ще доведе до висока избирателна активност и адекватно представителство на интересите, е твърде оптимистично.

Може би наистина е време да се въведе задължителното гласуване за поне три избора от всеки вид (парламентарни, местни, президентски и за Европейския парламент), за да се направи оценка на въздействието им върху политическата представителност в страната, налагането на върховенство на закона и доверието в политическата почтеност на изборните власти.


Авторът Стоил Стоилов е изборен наблюдател. Член е на обществения съвет към парламентарната комисия, която обсъжда новия изборен кодекс, както и на съвета към предишната временна парламентарна комисия, която изготви черновата на закона.


Източник: dnevnik.bg



Гласувай:
16
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kordon
Категория: Политика
Прочетен: 2368026
Постинги: 422
Коментари: 2240
Гласове: 1867