Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31
Постинг
17.05.2014 12:04 - ПУТИН РАЗРУШАВА СВЕТОВНИЯ РЕД НА САЩ
Автор: kordon Категория: Политика   
Прочетен: 2966 Коментари: 5 Гласове:
9


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Автор: Ноам Чомски


Украинската криза се оказа толкова сериозна и опасна, че някои коментатори я сравняват с Кубинската криза от 1962 година.

В "Бостън глоуб" журналистът Танасис Камбанис накратко обобщи положението: "Анексирането на Крим е нарушение на онзи ред, на който Америка и съюзниците й се опираха след края на Студената война, тоест на такъв ред, при който големите държави отиват на военна намеса само при условие, че международният консенсус е на тяхна страна. В противен случай те не пресичат червените линии на държавите съпернички".

По такъв начин най-драстичното престъпление на нашето време, нахлуването на САЩ и Обединеното кралство в Ирак, не е било нарушение на световния ред. Без да са постигнали подкрепа от страната на международната общност, агресорите все пак не пресякоха червените линии на Русия или Китай.

В същото време завладяването на Крим от Путин и амбициите му в Украйна се възприемат като пресичане на американските червени линии.

Затова "Обама се съсредоточи върху изолацията на путинска Русия чрез прекъсване на нейните икономически и политически връзки с външния свят, ограничаване на експанзионистичните й амбиции и фактически превръщането й в държава, която е "черна овца", както пише Питър Бейкър от "Ню Йорк таймс".

Казано иначе, американските червени линии минават точно по руската граница. По такъв начин амбициите на Русия върху териториите на непосредствените й съседи нарушават световния ред и създават криза.

И тук се вижда една странност. На други държави понякога се разрешава да имат червени линии, които минават по техните граници (там минават и червените линии на САЩ). Но не и на Ирак. Не и на Иран, когото САЩ постоянно заплашва с нахлуване ("ние разглеждаме всички варианти за развитие на събитията").

Но такива заплахи нарушават не само Устава на ООН, но и резолюцията на Общото събрание на ООН, която осъжда Русия, но и която САЩ подписаха наскоро. Тази резолюция започва с това, че Уставът на ООН забранява "заплахите и използването на сила" в международната политика.

Кубинската ракетна криза ясно освети червените линии на големите държави. Светът се оказа на прага на ядрена война, когато президентът Кенеди отхвърли предложението на Хрушчов да се сложи край на кризата, като едновременно бъдат махнати съветските ракети от Куба и американските ракети от Турция. (Към онзи момент вече е било решено американските ракети да бъдат заменени с много по-смъртоносните подводници "Поларис", които трябваше да станат част от мащабна система, заплашваща Русия с пълно унищожение.)

В сегашната криза червените линии на САЩ също минават по руската граница и с това се съгласиха всички страни.

Нахлуването на САЩ в Индокитай, както и много по-късно в Ирак, не е нарушило никакви червени линии, както и всички останали безчинства на САЩ по света. Ще се повторя още веднъж: понякога на противниците се разрешава да имат червени линии. Но ако този противник изведнъж демонстрира "експанзионистични амбиции спрямо собствените си съседи", прекрачвайки американските червени линии, светът затъва в криза.

В последния брой на сп. International Security професорът от Оксфордския университет Юен Фунг Кхонг (Yuen Foong Khong) обяснява, че в американската стратегическа доктрина съществува "отдавнашна (и двупартийна) традиция: администрациите винаги наблягат на това, че ключовият интерес на САЩ е да попречат на враждебен хегемон да господства в един или друг регион на света".

Нещо повече, според всеобщото мнение САЩ трябва "да укрепват своите позиции", защото "именно хегемонията на САЩ поддържа регионалния мир и стабилност" - този термин предполага пълно подчинение на американските искания.

Оказа се обаче, че светът се придържа към друга гледна точка, като смята САЩ за "черната овца". Но какви ли пък разбира този свят?

В статията Кхонг разглежда кризата в Азия, породена от подема на Китай, който постепенно се придвижва към "икономическо господство в Азия" и - подобно на Русия – има "експанзионистични амбиции в своя регион". Така нарушава американските червени линии.

Обиколката на Обама неотдавна в Азия целеше да затвърди на дипломатическо равнище "старата (и двупартийна) традиция".

На Запад единодушното осъждане на Путин се базира и на едно от неговите "емоционални обръщения", в което той се оплаква, че САЩ и съюзниците им "неведнъж са ни лъгали, вземали са решения зад гърба ни, поставяха ни пред свършен факт. Така беше и с разширяването на НАТО на Изток, с разполагането на военна инфраструктура по нашите граници. Но през цялото време ни казваха едно и също: "Това не ви засяга". Лесно е да се каже "Не ви засяга".

Оплакванията на Путин са напълно обосновани. Когато президентът Горбачов прие обединената Германия да влезе в НАТО, което бе една огромна отстъпка от историческа гледна точка, това беше quid pro quo (услуга за услуга). Вашингтон обеща, че НАТО няма да мръдне на Изток нито със сантиметър. Това обещание веднага бе нарушено и когато Горбачов се оплака, казаха му, че това е било обещание само на думи и затова няма никаква сила.

Президентът Клинтън продължи с разширяването на НАТО до руските граници. А днес звучат призивите НАТО да приеме и Украйна, която е исторически съсед на Русия. Но това пак "не засяга" руснаците, защото американските червени линии преминават по руските граници.

Анексията на Крим от страната на Русия бе незаконно действие, нарушение на международното право и на много договори. Но нахлуването на САЩ в Ирак бе къде по-страшно престъпление.

И все пак едно сравнение идва на ум: това е контролът на САЩ върху залива Гуантанамо в югоизточна Куба. През 1903 г. САЩ отмъкнаха Гунтанамо от Куба чрез заплаха с военно нахлуване и така и не го върнаха, въпреки всички молби на Куба, която тя подаваше, откакто обяви независимост през 1959 година.

Русия има далеч по-убедителни аргументи. Дори да не отчетем мощната подкрепа на местното население, Крим исторически е принадлежал на Русия. Крим е единственият излаз на Русия към топлите морета, там е базиран руски флот, затова полуостровът има огромно стратегическо значение. В същото време САЩ нямат никакви права да претендират за Гуантанамо – освен заради монопола върху силата.

Една от причините, заради която САЩ отказват да върнат Гуантанамо на Куба, е, че градът е голямо пристанище и американският контрол над региона затруднява развитието на Куба. Това е една от ключовите външнополитически цели на САЩ през последните 50 години.

Но това изобщо не нарушава ничии червени линии и води до развитие или задълбочаване на една криза. Това напълно се вписва в логиката на американските нашествия в Индокитай и Ирак, системното отстраняване на парламентарни режими, натрапването на диктатури и други примери от нашите усилия по поддържането на мира и стабилността. /БГНЕС/


Ноам Чомски е американски философ и политически активист. Той е професор в Масачузетския технологичен институт. Статията му излезе в американското издание "ОлтърНет", което публикува независими анализи за вътрешната и външна политика на САЩ.


 Източник: darikfinance




Гласувай:
9
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. evrazol - Респект
17.05.2014 16:59
Ако това го беше написал Пуло Куельо, пак щеше да е респектиращо. Но аз отдавна подозирам тези двамата, че всъщност преписват от блогъра Кушел.
Ако го бях написал аз, щях да добавя още едно две изречения:
Все пак не мислете, че някой може всяка сутрин, ей така както му хрумне, да порисува малко линии по картата. Рисуването по картата изисква интелект, възможности и някакво материално обезпечение. И това няма нищо общо с моминското - Ти обеща да мъ пазиш!!!
цитирай
2. nbrakalova - Колкото и сериозна и опасна да е...
18.05.2014 00:30
риторично, концентратът за мен, средностатистическата.

В анализа не се отрича, че с днешна дата "Анексията на Крим от страната на Русия бе НЕЗАКОННО ДЕЙСТВИЕ, НАРУШЕНИЕ НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО И НА МНОГО ДОГОВОРИ." Според автора това достатъчно приемливо или оправдано е поради "по-страшно" стореното беззаконието със стара дата: "...нахлуването на САЩ в Ирак бе къде по-страшно престъпление."

Т.е. принципно, извършена някога неправда/беззаконие, достатъчно основание ли е да се приема и оправдава извършено с днешна дата нарушаване на договорени правила, независимо от минали исторически основания или управленски капризи? Да или Не?
цитирай
3. kordon - от kordon до nbrakalova
18.05.2014 10:20
Аз не съм адвокат на г-н Чомски, а още по-малко на Владимир Путин, но смятам, че ако Съединените щати изискват от другите да спазват международното право, те също трябва да се съобразяват с него. Освен това мисля, че не може САЩ да нарушават драстично основополагащи принципи и в същото време да се представят за морални съдници на останалите. Но ако сме реалисти, няма как да не приемем, че в този свят всеки взима това, което може – силните си присвояват каквото си поискат, но прикриват безобразието си с пацифистка демагогия. И американците не са изключение от това. Въпросът е дали сме достатъчно честни да признаем това, или предпочитаме да се взираме само в делата на онези, на които не симпатизираме. А това е чиста проба пристрастие.

Според мен анексирането на Крим е крещящо нарушение на международните правни норми. Но за да бъдем честни трябва да признаем, че Съединените щати извършват не по-малки престъпления, което ги лишава от правото да съдят останалите. Престъпното нахлуване в Ирак бе извършено без нужната декларация от страна на Съвета за сигурност на ООН, която да узакони инвазията на коалиционните сили. Окупацията бе оправдана с гнусната лъжа, че Садам Хюсеин произвеждал оръжия за масово поразяване и че имал връзка с международните терористи. Но днес вече е ясно, че нищо от това не е вярно, т.е. американците и британците (основните виновници за конфликта) са лъгали безсъвестно международната общност. Бомбардировките над Югославия през 1999 г. бяха извършени отново без съгласието на Общото събрание на ООН. Ето как съвсем очевидно американците нарушават международното право, което някак си остава незабелязано от онези, които иначе търсят отговорност от Русия уж от принципни позиции.

След Втората световна война САЩ са разпалили 201 от 248-те военни конфликта до 2001 г, според доклад на American Journal of Public Health. Най-шокиращото в изследването е заключението, че жертвите в тези 201 въоръжени конфликта са 90% цивилни. Така че, ако претендираме да сме справедливи, трябва да виждаме и осъждаме деянията на всички страни, включително и на тези, на които съчувстваме.

Да, аз симпатизирам на Запада, на неговите принципи и култура, но тази привързаност не може и не бива да заглуши гласа на моята съвест, не може да ме принуди да мълча, защото това би означавало да предам себе си, това би означавало да предам принципите на европейската цивилизация, които толкова ценя и за които се боря.
цитирай
4. nbrakalova - Съжалявам, ако коментарът ми е п...
18.05.2014 18:41
Съжалявам, ако коментарът ми е прозвучал предизвикателно. Ако все пак е усетена подобна спонтанност, то тя е към автора на статията, а не към Вас, който, за разлика от него, сте с пределно ясно и категорично становище. Подобна яснота очаквах и в споделения материал. Лично аз не съм пристрастна към никоя съвременна "велика" сила, но също не съм безразлична към действията на всяка една от тях и особено към съпровождащата ги демагогия. Знам много добре, че в политиката няма "да" и "не", а има интереси…
Благодаря Ви за обоснования и стойностен коментар, чийто мотив, Вие знаете, особено ценя!
цитирай
5. evrazol - Крим не е нищо друго освен повод да се ...
18.05.2014 23:01
Крим не е нищо друго освен повод да се каже кави са онези там другите ...
Крим е непочтен реванш на Путин към запада, които е непочтен . Това казва философа и на мен ми звучи квартално клюкарски, а не философски.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kordon
Категория: Политика
Прочетен: 2401477
Постинги: 422
Коментари: 2241
Гласове: 1871