КРИТИЧНО ЗА НЕГЛАСУВАНЕТО
Много често публичното пространство става арена на ожесточени дебати и словесни сблъсъци относно въпроса за правото на гласуване и негласуване. И двете страни, разбира се, имат своите аргументи, някои от които по-смислени, а други не толкова. Неприятно впечатление обаче прави агресивното поведение на негласуващите, които, губейки почва под краката си поради несъстоятелността на своето схващане, започват да отправят нападки срещу личността на опонентите си, вместо да критикуват противниковата теза по същество. Това, естествено, е признак на слабост, това е синдромът на губещия, който не разполага с логични доводи и в безсилието си прибягва до прийома ad personam, опитвайки се да дискредитира своя съперник в спора с личностни нападки и оскърбления. Такова поведение заслужава адекватен по сила и форма отговор, каквато е и целта на настоящото изложение.
Първо искам да уточня, че според мен (а и според законодателството) всеки има право да гласува или да не гласува, както има право да мисли или да не мисли, а също така има право да се интересува от здравето си или да не се интересува. Казано по друг начин, глупостта също има права, може би защото ако бъдат отнети правата на глупостта твърде много хора ще останат безправни.
Едва ли има съмнение за който и да е трезвомислещ човек, че политиката е жизнено важен фактор, който влияе върху всички аспекти на обществената деятелност: икономика, дипломация, финанси, бизнес, енергетика, образование, здравеопазване, инфраструктура, наука, техника, култура, трудово-правни отношения, обществен ред, съдебна система, законодателство, демография, национална сигурност и т.н и т.н. Следователно ние се сблъскваме всекидневно с различните проявления на политиката и тя влияе върху нашия живот независимо дали го искаме или не, независимо дали ни харесва или не и независимо дали си даваме сметка за това или нехаем за него. Ето защо е меко казано неразумно да не се интересуваме от принципите и тенденциите, които определят посоката и характера на политическите процеси, протичащи в страната, а дори и извън нея. Неразумно е, защото става въпрос за фактори, които влияят върху качеството и стандарта ни на живот и дори върху продължителността на живота ни. Неразумно е, понеже политиката е едно от най-важните (ако не и най-важното) социални явления и едно от най-големите достижения на човешката цивилизация.
Неразумно е да се правим, че политиката не съществува или е незначителен фактор, който не заслужава нашето внимание, защото, ако ние не се интересуваме от политика, то тя живо се интересува от нас и рано или късно ни го връща. Ако не се интересуваме от имота си, то крадците непременно ще се заинтересуват от него. И колкото по-малко внимание обръщаме на собствеността си, толкова по-големи поражения ще й бъдат нанесени, докато накрая не остане нищо. Така стоят нещата и с нашата държава – докато ние не се интересуваме от политика, от държавни и обществени дела, партийни апаши и мародери я ограбват необезпокоявано, поощрявани от нашето флегматично бездушие. По същия начин, когато не се интересуваме от здравословното си състояние, то неминуемо се влошава. Защото незаинтересоваността към проблемите не само че не ги решава, а и дори ги задълбочава. А когато човек не се интересува от нещо, той няма как да го познава.
Няма как човек да бъде компетентен в дадена област, ако не проявява интерес и внимание към нея. Ако не се интересуваш от история, не можеш да бъдеш компетентен по този предмет. Ако не се интересуваш от военно дело, няма как да бъдеш компетентен във военното дело. Ако не се интересуваш от електротехника – няма как да бъдеш компетентен в електротехниката. А ако не се интересуваш от политика – не можеш да бъдеш компетентен в политиката и съответно не можеш да имаш компетентно мнение и позиция относно нея и не можеш да взимаш адекватни решения. А щом не си изкушен от политиката и респективно въобще не си компетентен по тази тема, то тогава как може да имаш авторитетно и меродавно мнение и да отправяш градивни и убедителни критики, без да познаваш материята?
Разбира се всеки може да повтаря стандартните шаблони, които критикуват системата, политиците, партиите и др. под. и се въртят нескончаемо в публичното пространство, но това не означава познание, не означава самостоятелно мислене, а представлява безсъзнателно следване на течението. Резултатът от тази аполитичност и некомпетентност е точно негласуването, което е израз на неспособността на субекта да оцени правилно ситуацията и да се ориентира в обстановката, а тази дезориентация е следствие от липсата на интерес към съответната проблематика.
И все пак, ако негласуването е отражение на политическата апатия и непознаване на темата, то гласуването само по себе си не означава непременно и автоматично политическа компетентност. Защото пускането на бюлетината, ако зад него няма сериозни познания, информация и анализ, не е нищо повече от прост физически акт. Така че дори и гласуването не е достатъчно, ако не е извършено разумно и с нужната подготовка и внимание, тъй като целта не е просто да дадем своя вот, а да направим правилния избор. А той може да бъде направен само от компетентни хора, запознати с политическите принципи и с конкретната обстановка и конфигурация, от хора, които се интересуват и информират и влагат в своя избор знание и разум, а не политически пристрастия, пораженческа пасивност и престъпно безхаберие.
Много индивиди си въобразяват, че негласуването ги прави чисти и невинни, освобождава ги от отговорност и им дава неограничено право да критикуват останалите. Но това е все едно когато корабът попадне в буря, когато ситуацията е критична и е необходимо върховно напрежение на силите, някои субекти да се спотаят скрити в някой ъгъл, оставяйки другите да се борят и да взимат трудни решения. А когато всичко отмине, същите тия дезертьори да търсят сметка на останалите за техните действия, при положение, че те самите са бездействали, предоставяйки кораба на милостта на стихиите. Така че абдикирането от правата, отговорностите и задълженията (разбирай негласуването) също е форма на личен избор, подобен на избора да предадеш другарите си, когато имат най-голяма нужда от теб. Това наистина е твое право, приятелю, но то се нарича предателство!
Автор: Виктор Кордон
В България инженерите сме дискриминирани...
Великите народни събрания в България
16.05.2014 20:43
Поздрравление с едно произведение в което има ероика, погребален марш и неудържим устрем към по-добър живот, извоюван с много жертви и борба.
Аз писах скоро за Бетховен и още съм на тази вълна:
http://www.youtube.com/watch?v=dhmaiI8IVAo
Политиците и партийните функционери правят каквото си искат, понеже обществото не осъществява адекватен контрол върху тях, а липсата на контрол се дължи на факта, че болшинството от хората са политически неграмотни и неориентирани. Политическата некомпетентност не ни позволява нито да издигнем кадърни политици, нито да разпознаем и изберем компетентните и способни сред тях. Проблемът е, че ние очакваме съвършения политик, докато такъв не съществува никъде. Проблемът също така е, че ние очакваме политиците да правят чудеса и да извършат реформи и промени, без самите ние да изпитаме каквито и да е неудобства, без да правим каквото и да било. Но когато дълго време сме избирали и търпяли корумпирани лидери, които са нанесли огромни щети на държавата, безболезнено решение не съществува. Налага се хирургическа интервенция! Ала щом някой политик или партия предприеме такива болезнени реформи, ние тутакси оттегляме доверието си от тях и гласуваме за политическите шарлатани, които ни обещават светло и безпроблемно бъдеще. Е, такова няма и няма да има, защото животът е непрестанна борба – борба за отстояване на принципите, борба за отстояване на правата, борба за повишаване на компетенциите ни (включително и политическите такива). Лесно решение няма и ако искаме да излезем от перманентната криза, трябва да създадем и издигнем политици, които ще имат куража да извършат несъмнено болезнените реформи, без които не би било възможно да излезем от блатото.
Аз не предлагам готови решения, защото такива няма. Те трябва да бъдат изработени от всички нас, а не само от политиците, защото добруването на обществото не е проблем само на политиците, а на цялото общество. Докато не осъзнаем своята отговорност и докато продължаваме да прехвърляме задълженията си на политиците, оставайки пасивни наблюдатели на политическите процеси, те ще правят каквото си искат, защото ние по никакъв начин не успяваме да ги контролираме, просто защото не се интересуваме достатъчно от политика.
Не приемам толкова опростено представяне на такава сложна материя. Прекалено елементарно е и може би затова изглежда е удобно за тези, които търсят оправдание за пасивността и безхаберието си.
В политическият супермалкет, се предлага следната стока
БСП - алфата на всички продукти - кисело мляко служещо за закваска на всички други млека с различни марки и опаковки но същият прокиснал вкус.
ДПС - произведено по стара 100 годишна рецепта
ГЕРБ- същият "страхотен вкус" (от близкото минало) в старата опаковка.
НФСБ- подгряващ продукт на горният
България без цунзура - "нов" продукт използавщ царско ноу-хау
Реформаторски Блок - рога, копита, отпадъци и малко подправки в лъскава опаковка
Атака - но комент
АБспВ- омегата на всички продукти
Отговорно да "подкрепим родното". Нямате право да търсите по-качествени продукти защото е безхаберно, беотговорно и пасивно.
В крайна сметка, за да определим кое е по-малкото зло пак се нуждаем от достатъчно знания, опит и политическа компетентност. А такава очевидно ни липсва, което се вижда от резултатите...
Да гласуваш е твое право, приятелю, но гласът е като чаша бира за "бивш" алкохолик.
Второ, при положение, че, искаме или не, разполагаме точно с тия политици (което, да не забравяме, е по вина и на негласуващите) не е ли по-добре да постъпим разумно и да се съобразим с тоя факт, вместо да се правим, че не го забелязваме или че не носим отговорност за него?! Трезвомислещият човек ще прецени, че е глупаво да бяга от фактите и от отговорностите си. Той разбира, че ще се наложи да избере измежду всички политици от богатата партийна палитра на българската политическа сцена. Защото те, въпреки твърденията на негласуващите, няма как да се напълно еднакви, понеже не е възможно да съществуват две еднакви неща. Така че измежду тях той трябва да определи кои са по-способни и кои не са толкова (трябва да помним, че не е възможно те да са напълно еднакви). Но затова са необходими сериозни познания относно политическите отношения. Защото в противен случай всички политици ще ни изглеждат еднакви, което е отличителен симптом на политическите невежи.
Нека никога да не забравяме, че е предателство към обществото и към самите нас да оставяме други хора да правят нашите избори, криейки се зад комфортно бездействие, самозаблуждавайки се, че това е индулгенция за безхаберието, нерешителността и апатията ни. Но за да имаме шанс да направим правилния избор, ние трябва да сме достатъчно добре подготвени, защото иначе ще продължим да страдаме от обичайната болест на неопитните и незнаещите, които не могат да разпознаят добронамерените и достойни кандидати, готови да поемат отговорността за наложителните тежки реформи. Защото за невежите, подобно на слепци, всички политици са еднакви!
Сори, но не чуствам никаква вина за това че не гласувам което е следствие на подигравка и унищоженото доверие което съм делегирал на определени политически фигури и партий.
Всъщност въпреки, че много хора са били също така излъгани и с предадено доверие, като мен, продължаването на потдържането на лъжите и предателството е възможно именно благодарение на на наслагването на олигофренското разбиране "да изберем по-малкото зла пред по-голямото"
Т.е. подържането на статуквото е благодарение на продължаващото делегиране на доверие на тези кото предават това доверие. Това ако не е мазохизъм - здраве му кажи.
Аз и тези които отказваме да бъдем част от този цирк в никакъв случай не носим и няма да носим вината която се оптват да ни припишат (припишеш).
Сори, но не чуствам никаква вина за това че не гласувам
Аз и тези които отказваме да бъдем част от този цирк в никакъв случай не носим и няма да носим вината която се оптват да ни припишат
Това, че не чувствате вина само показва дебелоочие и незаинтересованост, но не и високите принципи, които си приписвате. Престъпниците също не чувстват вина, но това не ги прави по-малко виновни! Престъпниците по същия начин се опитват да прехвърлят вината си на чужд гръб. Колко показателно! Така че собствената ви самооценка няма никаква стойност. Тя обслужва само вашето его, но по никакъв начин не спомага за добруването на обществото.
Всъщност "вие" издигате капитаните които ни набутват в тези бури, "вие" продънвате кораба, когато го "поръчвате" на онези некадърници в корабостроителницата и пак "вие" не стоите в порта, а решавате да плавате в буреносно време ;)
Вие си въобразявате, че нещо може да промените.
Просто ние сме реалисти и не се заблуждаваме.
ОПТИМИЗЪМ ЛИ - ЛЕКАРСТВО ЗА СЛАБИТЕ!
Надявам се колебаещите се да намерят в моята теза разумно основание защо е толкова важно да упражняват правото си на глас при това с необходимата отговорност и с достатъчна информираност.
13:02
Всъщност моят критичен материал не цели да пробуди разума или съвестта на негласуващите, защото не се очаква от хора, които дезертират от обществените си задължения и предават колектива да притежават подобни качества. Тази статия е насочена към онези, които се колебаят по кой път да поемат, защото за тях все още има надежда. Докато негласуващите са просто мъртви души, хора, избрали да живуркат в удобното си леговище от невежество и незаинтересованост, защото другият избор изисква отговорност, компетенции, умствени усилия и непрестанна борба. Но това очевидно не е за всеки.
Надявам се колебаещите се да намерят в моята теза разумно основание защо е толкова важно да упражняват правото си на глас при това с необходимата отговорност и с достатъчна информираност.
...
Смело боравиш с "категори" като дезертьорство, които не са ти в пълна степен ясни, но имаш разбира се, пълното право на това.
В този ред на мисли, аз също бих определил гласуващите като овце и тумор, защото те с гласуването си, нанасят всеки път вреда на обществото, но и на себе си - в това се състои и възмездяването им. Но негласуващите я понасят с тях.
И все пак НЕ мисля, че гласуващите трябва да бъдат толкова жестоко съдени за недалновидността и грешката си.
P.S.
ВСЪЩНОСТ СИСТЕМАТА Е НЕПОБЕДИМА И ДВЕТЕ ПОЗИЦИИ - ГЛАСУВАНЕ И НЕГЛАСУВАНЕ СА ИЗЛИШНИ И ГУБЕЩИ.
Аз не съм отстъпник, защото не съм давал клетва на никой политик, на ничия партия и не съм в нейните структури!
Аз не дезертирам от цялото театро и гавра, което се случва с България (примерно) - аз приемам достойната позиция да не участвам въобще в цялото "виенско" колело.
„Ако от изборите зависеше нещо, щяха да ги забранят!”
А алкохолика Чърчхилл е казал/написал:
„Най-сериозния довод срещу демокрацията е 5-минутен разговор със средностатистическия избирател!”
Всъщност, наистина има хора, които честно защитават позицията си срещу гласуването. Да са живи и здрави. Споренето с тях обаче е също толкова безнадеждно колкото и воденето на вечните спорове дали трябва или не трябва да даваш път на пешеходна пътека, дали е добро или лошо да пътуваш без билет, дали трябва или е трябва да си изхвърляш боклуците по тротоарите и т. н. Просто нещата опират до фундамента на личността. Но на мен ми се струва, че една голяма част от агитаторите срещу гласуването не пропускат избори и гласуват за една или две точно определени партии и дори при възможност го правят по няколко пъти.
Разбира се, всеки има право да говори каквото си иска, включително и да критикува, но говоренето не го прави компетентен. Напротив! Когато лаикът се впуска в дебати по теми, които не го интересуват и не занимават дните му, то невежеството му непременно си проличава в очите на изкушените. За другите той може да звучи авторитетно, защото in regione caecorum rex est luscus
(в царството на слепите едноокият е цар – Desiderius Erasmus). Но за познавачите той е просто един непросветен дърдорко. Или както са казвали римляните по отношение на хора, които говорят по въпроси, в които са пълни невежи: „Всички го смятаха за умен, докато не си отвори устата”. Казано по друг начин: всеки трябва да се простира според компетенциите си, тъй като в противен случай рискува да стане за смях.
17:29
Ако от изборите не зависеше нищо, нямаше от 1990 насам да върви една много настойчива и диверсифицирана агитация срещу гласуването.
Всъщност, наистина има хора, които честно защитават позицията си срещу гласуването. Да са живи и здрави. Споренето с тях обаче е също толкова безнадеждно колкото и воденето на вечните спорове дали трябва или не трябва да даваш път на пешеходна пътека, дали е добро или лошо да пътуваш без билет, дали трябва или е трябва да си изхвърляш боклуците по тротоарите и т. н. Просто нещата опират до фундамента на личността. Но на мен ми се струва, че една голяма част от агитаторите срещу гласуването не пропускат избори и гласуват за една или две точно определени партии и дори при възможност го правят по няколко пъти.
...
Така е - другарите кому онанисти и рязаните карабнини почти винаги гласуват - иначе казано от моето и на други негласуване се ползват червените другари и джагалите.
И все пак ще цитирам това, което писах в мой постинг преди други едни избори:
Горд съм, че никога не съм избирал никой!
БЪЛГАРИЯ НИКОГА (или поне в близките десетилетия) НЯМА ДА СЕ ОПРАВИ, ЗАЩОТО:
1. След 1990г. никой червен не бе съден, червените пари не преминаха в държавата, а с тях бе създадена квазиикономика! Фалшивия фундамент, извратеното „стопанство и пазар”, мутренската среда са непреодолими и господстващи. Техните последствия дават и ще дават „плод” поколения подред!
2. Манталитета на бгработника (не всичкия – има чудесни млади и не само млади качествени професионалисти) да скатава, спи, краде и ПИЕ на работното място. Манталитета на бгработодателя (не всичкия – има съобразителни и коректни шефове) да плаща малко и със закъснение. Тези „две воли” са деструктивни, непродуктивни и традиционни!
3. Външните фактори – те са едва на трето или последно място за мен. Планове, общества, конспирации, велики сили и сие може да има и може би има, но те са след българина и неговите вини (не обикновения българин, който е ЖЕРТВА, а „необикновения” посткомунист - дивкапиталист или въобще изцеждащ своя народ. За проблемите на българина не е виновен баварския селянин, винаря в Бургундия и Шампан, лондонския финансист, австрийския коцертмайстер или друг нейде. До момента България получава повече пари, отколкото внася в ЕС (не съм му фен)! Сред външните ликвидатори на България пиша първо Россия и нейното лоби тук, след това турското, американското и европейското мисля въобще е последно – като влияние и вина!
Проблемите на България са на ПЪРВО МЯСТО тук – сред нейните предатели, печалбари, лъжетърговци или олигарси. За тези, които пишат срещу Европейския съюз и САЩ – защо децата ви бягат там, а не в Сибир, Куба и Корея?! Колко българи живеят в Щатите и кълнейки САЩ, заклевате ли българските си наследници?!
Когато пишете анти западна Европа и Америка, сещате ли се какво имате вие – там?!
Имате бгкръчми и ресторанти десетки (със сайтове) в „германия”, едно хубаво рекордно хоро си спретвате на стадион в Берлин, имате си бгучилища в Лондон, имате си ден на България в Чикаго и читалища също, в Испания и села с мнозинство в населението бгемигранти... Чужденците имат ли тук това и ако го имаха как вие бгнационалистите бихте писали против тях?!
ДЪРЖАВА В КОЯТО КОМУНИСТИТЕ НЕ БЯХА СМАЗАНИ, А БЕШЕ СЪЗДАДЕН ИКОНОМИЧЕСКИ МОДЕЛ ЗАМИСЛЕН ОТ ТЯХ, ДЪРЖАВА В КОЯТО МУТРИ И ДЕБЕЛИ ВРАТОВЕ БЯХА ГЕРОИ НА ПРЕХОДА (подобие само в Россия и никъде другаде), ДЪРЖАВА В КОЯТО МАНТАЛИТЕТА ДА МАЧКАШ РАБОТНИКА И ДА РАБОТИШ НЕУСТАВНО Е ПРАКТИКА...
ТАКАВА ДЪРЖАВА НЯМА ОПРАВЯНЕ!
ВСЯКАКВИ НАДЕЖДИ, МИСЛИ И ФАНТАЗИИ ЗА БЪДЕЩЕ, ПРОМЯНА КЪМ ДОБРО СА АБСУРДНИ, НАИВНИ И ИДИОТСКИ – БЕЗУМНИ! Цената ще бъде платена и тя се плаща не от днес, дай Бог да не е смъртта на цяла една нация (уж невъзможно, но дали?!).
Държава не се оправя и не се поправя с протести, палежи, дори с мечтите на някои да убива виновници. Бесилото, народния гняв, камъните в прозорците не създават утре работно място, не произвеждат хляб, нито печатат с вълшебна пръчка (разб. преса) пари...
Всеки, който си въобразява и се надява да има добро и по-добро е глупак!
Единствената възможност за да се пробие тоя дяволски кръг при условията на сегашната уникална чудовищна комбинация от корупция, икономическо невежество плюс политическа и управленска некадърност, застрашителна неграмотност, демографски и интелектуален срив, материална мизерия, културна и духовна нищета, е да се избере трудният дълъг път на "пробата и грешката" според скромно ми мнение. Това е методът с универсална приложимост, доказал своята ефективност точно при сложни, непредвидими ситуации с дефицит на информация. Приложен като "избор на път", той означава само едно - пробване чрез ГЛАСУВАНЕ! Гласуваш не защото имаш право на глас, а да се опиташ да промениш поне отчасти статуквото на фигурите в политическия шахмат, така както ти желаеш с предварително обмислен според твоите възможности вот. Вероятността за успешна "проба", разбира се, не е равна на 100% , но не е равна и на нула. Тя зависи от броя на гласуващите като теб.
Нямам и най-малко намерение да убеждавам когото и да било да гласува. Просто изразявам моите виждания и лично мнение дали е целесъобразно да се гласува или не. Всеки човек има право свободно да направи своя избор.
Много удобно, но напълно невярно! Т.е, в днешен ден преценката ни е напълно трезав и реалистична. И базирайки се на тази преценка вземаме самостоятелно и напълно осъзнато решение да не гласуваме.
Изказа се мнение, че промяната на статуквото ще стане само по пътя на проба-грешка. Да де, ама когато всеки път поредната проба се оказва и поредната грешка, реално не се въртим в кръг , ами около собствената ос. Защото всеки един път се предлага да бъдат избирани за, забележи, управленци, ане изпълнители на народна воля, все едни и същи образи. Дето се казава, винаги ни се предоставя нов (пребоядисан) бардак, но с със същите курви. И какво ще променят?
Нима наивно смяташ(те), че политическата върхушка ще тръгне сама срещу себе си, интересите си и себеподобните си в името на просперитета на народа?
Нима наивно мислиш (те) че някщой от тях, хей така само за идеята, ще отреже клона на финасовото си благополучие?
Нима наивно мислиш (те), че вълкат по собствена воля ще стане стане вегетарианец?
Ако е така, мога само да Ви (те) съжалявам. Защото това кото Вие (ти) желаеш несе постига с пожелания и вечните проби-грешки, а с малко по-радикални мерки. Дет се казва - со кротце, со благо и со яко кьотек!
Може би затова не е излишно да си припомним смисъла на обобщение във връзка с друг спор, макар по различен повод: "Всеки да бъде напълно уверен в своя ум. (…), а всичко, което не става от убеждение, е грях." (Римляни 14:5, 23)
…Жалко и разочароващо е все пак, че живеем във време, когато се симпатизира на шарлатани, (съз)дали им шанса да просперират…
Не гласувам именно защото съм добре запозната и никой не може и не трябва да нарича хората със собствено мнение - предатели. Предателите не са там, където ги търсите и намирате.
Напълно съм съгласна и с nbrakalova и другите потребители, по-горе изказали своето мнение - против гласуването и уважение към всеки избор.
19.05.2014 07:52
Примерно когато иде реч за наивността ти при войната като същност, въпреки, че си позволяваш да коментираш ЗАГУБИТЕ и следствие на какво са те, без (доколкото аз знам) да имаш моя опит и познание, но както ти сам заяви - всеки има право на мнение, дори на невежо такова. Аз все пак допускам да имаш право за немалко от нещата които не разбираш, но пишеш и това съвсем сериозно - без ирония!
...
Що иде реч до гласуването аз нищо ново не пиша - написали са го поколения хора и то почти сигурно знаещи повече не само от мен, но и от теб що иде реч до изборен процес, но знаещи повече и от теб, това не пречи ти обаче отново да си прав - поне аз го допускам.
С риск да стана както ти пишеш за смях, аз ще спомена семплите ми познания за политика или "история около нея" - години наред изучавах усилено история като профил във Хуманитарна гимназия и историята беше в пъти повече часове от всяко друго бгучилище - политиката я учихме повече от войните. Прочетох някои емблематични книги като Йосиф Сталин - "Основите на ленинизма", "Моята борба" от Мустака ;), "познавам тези двама диктатори" от Уорд Прайс, книгата на Дезмънд Сиуърд като сравнение на Хитлер и Наполеон I, книжлето на Херманн Раушнинг като свидетелства за Хитлер, "Анатомия на властта" от Джон-Кенет Гълбрайт, "страничните" за политиката двутомници на Питър Дракър (повече икономист, но все пак...), поредиците на Никола Николов в 5 книги (конспиративни в повече), чел съм разбира се за Гешев, Мошанов, Фердинанд Български, Борис III - все книги с доста политика в тях, чел съм дори Анти Дюринг, не целия Чърчилл и Хенри Кисинджър и вероятно още много което в момента пропускам.
Несъмнено е важно какво съм разбрал - със сигурност по-малко отколкото ти, а без съмнение сега като си отворих устата - станах за смях (както пишеш на финала в коментара ти, не за мен разбира се, но аз така самокритично се вглеждам в себе си).
А про по
ЖИВОТА Е ТВЪРДЕ ХЛЪЗГАВ ЗА ДА СЕ РЪКОВОДИ ОТ КНИГИ!
С "две думи" - от част от роднините ми по света съм понаучил нещо следствие на техния опит и доколкото знам или знаех за преди - те също не гласуваха - там (този опит ти го нямаш за разлика от мен като такъв от втора ръка впечатления).
P.S.
Това, че нещо не занимава дните и нощите ми сега, не значи, че не ги е занимавало годинки преди това. Тъй-като МАСАТА ГЛАСУВАЩИ БГПЕНСИОНЕРИ, ЦИГАНИ, ТУРЦИ ИЛИ ДОРИ БЪЛГАРИ НЕ СА НА ТВОЕТО НИВО НА ПОЗНАНИЕ (но при това гласуват лаишки) ЩЕ РЕЧЕ КАКВО... Ще продължиш ли изречението ми в логиката на твоя коментар от по-преди?
Имам впечатления от едно швейцарско семейство сега живеещо край Варна и ако бях швайцер - бих гласувал вероятно на повечето техни референдуми "барабар" с папките по пощата които получават.
Не бих гласувал и не гласувам засега в България (за жалост).
Напълно подкрепям мнението на viva за същността на политиката в БГ, а вероятно и навсякъде - пари и интереси (в това няма драма, а същност), както и на библейския цитат от Надежда Бракалова, който може би е трудно приложим към избора в 21-и век България, но ми харесва като (нека го нарека) кредо.
Допускам да си прав както ти томич, така и Кордон, така и всеки пишещ за това в нет-а или милион други непишещи и гласуващи. Действително вашата позиция е може би, по-практична, а моята и на част от другите негласували някак "идеалистична" (вследствие органичното ни отвращение от бгполитици).
Действително ли имаш опит в партия, в комисия, нима имаш "ценз" образование като политолог, социолог, дори статистик?
В този ред на мисли - ти вероятно си невеж лаик сравнен с професор Константинов (и ти несъмнено си), но пък признавам НЕ Е НЕОБХОДИМО (поне така мисля аз), човек да съзнава и познава явленията като професора за да гласува.
Мисля, че двете позиции на гласуващи и негласуващи трябва да се търпят с една повече толерантност от явно незаявената в постинга, нека бъдем по-прощаващи един към друг :)
Ако не искат- да съ дигнат ...и даходят и да задраскат всички!
Относно толерантността, към която ти призоваваш, ще кажа, че тя е двустранен процес, което ще рече, че и двете страни трябва да проявяват такава. А моят материал е в отговор именно на онази арогантност и агресивна неуважителност, която негласуващите проявяват спрямо опонентите си. Затова и тонът на статията бе преднамерено рязък.
Освен това сериозността на ситуацията вече изисква не софистки прийоми и празно философствуване, а открито да се кажат нещата с истинските им имена. Това е един вид война, в която или си от едната страна, или от другата. Друга възможност няма! Всъщност третата възможност е да се дезертира...
А сега да се върна на основния въпрос за вината на негласуващите за сегашното незавидно състояние на българското общество. Държа да подчертая, че вината не е само тяхна, но те носят голямата част от нея. Основният проблем на нашата държава от десетилетия насам са комунистите и ти самият знаеш това, като дори си акцентирал върху него в един от коментарите си по-горе. За огромна част от българите това е повече от ясно. И въпреки това днес ни управляват три партии – БСП, ДПС и Атака, в които има най-голяма концентрация на комунисти и служители на Държавна сигурност. Как, по дяволите, се получава така, че повечето хора разбират вредата от комунистите, а в крайна сметка пак такива ни управляват?
Ситуацията е следната. БСП и ДПС имат твърд електорат от хора, които гласуват не по съвест, а по инстинкт, по задължение. Техният процент от общия брой на хората, имащи право да гласуват, е сравнително малък. Така че, за да могат тези две партии да се докопат до властта (а те, странно, но факт, имат най-голям стаж в управлението на страната за целия период на прехода) е необходимо голяма част от останалите да не гласуват. Защото тези, които не гласуват, ако упражнят (примерно) правото си на вот, никога не биха гласували за бившите комунисти. Например, ако гласуването бе задължително, сигурен съм, че ти не би гласувал за комунистите. И така стоят нещата с почти всички негласуващи. Поне аз не познавам някой от тях, който да симпатизира на червените. А когато значителна част от избирателите не отидат до урните (очаква се на предстоящите избори близо 50% от тях да не гласуват), това автоматично увеличава тежестта на гласовете на гласувалите турци, комунисти и на купените цигани. Така в крайна сметка от негласуването печелят БСП и ДПС, но те не са какви да е партии, а представляват интересите на служителите от бившата Държавна сигурност, както подчертах по-рано. По този начин негласуващите позволяват на тези вредители да се внедрят дълбоко в политическата и икономическата система на държавата и да контролират всички важни процеси, случващи се в нея. Именно комунистите имат най-голяма изгода от негласуването и именно те най-ревностно разпространяват това вредно схващане и пропагандират тезата, че „всички са маскари”, поради което не си заслужавало да се гласува. Така че негласуващите всъщност помагат, макар и несъзнателно, точно на онези, които може би ненавиждат.
Аз също смятам, че е задължение на всеки гражданин да гласува, защото негласуването показва индиферентност към обществените проблеми. А всеки член на колектива трябва да бъде отговорен към него, защото човекът без обществото не може да бъде човек. Тоест, ние дължим човешкия си облик (в духовен смисъл) именно на обществото, без което дори нямаше да можем да говорим и мислим като хора. Ето защо негласуването, като израз на крайна незаинтересованост, е бягство от отговорностите и задълженията, които всеки човек има към социума.
Твърде радикално възприемаш гласуването и неглсуването - пишеш "това е война", това разбира се, не е война, а е такава за теб - същинската война повече би те ужасила, но ти разбира се, пишеш за съвсем друго и уважавам твоята позиция - за теб (и не само за теб) това може и явно е война. За мен (и други) обаче не е, и отново имаме ПОНЕ ДВЕ ГЛЕДНИ ТОЧКИ или възприятие за едно и също нещо.
За един (примерно дете) думата полицай може да олицетворява защитник, за друг (примерно затворник) думата полицай предизвиква аналогии с бой и болка. Не помня как се наричаше "това", алитерация или нещо друго.
...
Несъмнено тона на негласуващите е често арогантен (моя също понякога е бил на тази тема, но рядко, защото рядко съм писал за това), от друга страна аз също казвам, че тона на гласуващите също е арогантен и в този ред на мисли убеден съм НЕ МОЖЕМ да определим чия е "първата" арогантност и не това трябва да те води (струва ми се теб) като човек на разума и то с претенция за сериозен анализ. Ще рече - МОТИВАЦИЯТА ЗА ТОНА ТИ В ПОСТИНГА Я ПРИЕМАМ, но това показва целта ти - да предизвикаш, не толкова да дискутираш по същината на гласуване и негласуване.
Когато аз правя постингите мйи, много често още в самото начало споменавам ОТКРИТО именно подобни мои цели като провокативност, но това разбира се, не ангажира теб да го правиш като мен, а и до голяма степен пречи на целта на провокацията, но пък аз следвам повече коректността към хората които НЕ желая да провокирам и за това посочвам това в началото.
...
Напълно си прав, че ни управляват БСП, ДПС и Атака както ти си писал, но аз бих написал дори, че ни управлява само БСП, дори бих написал, че ни управялва просто Кремъл.
Бих продължил и с друго - над посочената нагоре московска рамка - нас ни управлява още по-мащабна рамка и тя е над московската - тя е световна и западна или американска. И точно тази рамка няма да позволи един файтон балкански комунисти да направят нещо кофти на ония от запад (и правилно)!
Иначе казано - за мен ти разглеждаш АБСОЛЮТНО ПРАВИЛНО ПРОЦЕСИТЕ НА ОПЕРАТИВНО ИЛИ СРЕДНО НИВО, НА СТРАТЕГИЧЕСКО ОБАЧЕ АЗ ГИ ГЛЕДАМ ПО ДРУГ НАЧАИН - НЯМА ЗНАЧЕНИЕ КОЙ ПОБЕЖДАВА В ИЗБОРИТЕ ТУК, ЗАЩОТО УМНИЯ ОТ ЗАПАД, НЯМА ДА ПОЗВОЛИ НА ГЛУПАКА ЧЕРВЕНИЯ ОТ ИЗТОК ДА ГО УПРАВЛЯВА ИЛИ БЪРКА.
Сега ще се върнем на нащия мащаб - българския - за него би трябвало да сме активни и да гласуваме, зщаото щатския, московския мащаб ние не променяме - но аз съм убеден, че ние не можем да променим и нашия български мащаб - там вероятно е нашата разлика.
Спора не е дали гласуваме или не, а дали след едно желано от вас гласуване (позицията на гласуващите) нещо ще се промени - е според мен - НЕ! (може разбира се, да греша).
15:22
Благодаря!
Аз също смятам, че е задължение на всеки гражданин да гласува, защото негласуването показва индиферентност към обществените проблеми.
...
Негласуването най-чсто показва НЕ индиферентност, а отвращение и несъгласие с "правилата на играта" и театрото.
Негласуването понякога е зрялост и много често протест.
Гласуващите в БГ винаги са кукли на конци.
Да, "всеки член на колектива трябва да бъде отговорен към него", но отговорността не е приоритет във възпитателния процес, ако такъв въобще днес има. Да не забравяме, че възпитанието бе считано за буржоазен предразсъдък и общо взето, ставайки чужда и опасна за робското съзнание дума, отмря… Благородството бе онова, което задължава (Монтескьо), но какво беше благородство…и дали няма да ни заведе под някаква поредна гилотина?... Връщаме се към една стара тема, че всичко "опира" до отделната личност, която участва във формирането на обществото. Ще се повторя, но съвременното ни общество се възпроизвежда в политиците ни и вие го потвърждавате с една своя мисъл по-горе. Това е резултат от процес, процес, в който се вписва и темата за НЕгласуването. Аз лично се уморих да гласувам… Що се отнася до обществото, то в масовата си част изобщо няма представа за такива като мен, защото вероятно смята, че "всяка коза – за свой крак"... Не съм засегната, само си давам сметка за значимостта и ролята на взаимоотношенията не само между индивидите, но между всеки от тях и обществото, което отново ни връща към възпитателния процес… В България все още има малко свободни хора, а младите не знаят за размерите и що е робство, затова не знаят и какво е свобода, докъде се простира тя и как се практикува… Съзнавам, че мислите ми, колкото и нахвърляни, са в страни от акцента, но съм твърде чувствителна на тема общество…
Аз също смятам, че е задължение на всеки гражданин да гласува, защото негласуването показва индиферентност към обществените проблеми. А всеки член на колектива трябва да бъде отговорен към него, защото човекът без обществото не може да бъде човек. Тоест, ние дължим човешкия си облик (в духовен смисъл) именно на обществото, без което дори нямаше да можем да говорим и мислим като хора. Ето защо негласуването, като израз на крайна незаинтересованост, е бягство от отговорностите и задълженията, които всеки човек има към социума.
А на мен ми звучи много, ама много комунистически това изказване - задължения, отговорности, само от народа ли, дадоха ли пример господа политиците какво е задължение и отговорност. Според мен - не. И ще минат поне едно-две поколения, докато всички си променят манталитета и тогава може би ... ще има промяна и някой понесе наистина отговорност. Досега виждам само отговорност от не политици - умни, знаещи, можещи хора, но които не искат да си цапат ръцете с политика - особено тук.
20.05.2014 00:23
За придобивките си го написал чудесно и може би истинно, аз бих добавил нещшо пропуснато на пръв поглед от теб - не само борбата на масите, но и съзнанието на властващите и капиталистите позволяват и постигат тези придобивки и това чудесно е показано примерно от Диккенс. Процеса на промяна е в двете страни (да ги наречем), не само в едната както се получава в твоя коментар.
Независимо от този детайл, отново отличавам силния ти коментар, зщаото той наистина ни напомня смисъла от действие (ДАЛИ ГЛАСУВАНЕТО Е ПЕЧЕЛИВШЕТО И ПРОМЕНЯЩО ТАКОВА В БГ- АЗ МИСЛЯ НЕ), ти мислиш ДА. Промяна и действия трябва да има, просто аз мисля, че не гласуването е такова действие, но ти посочваш и него и ВЕРОЯТНО СИ ПО-БЛИЗО ДО ИСТИНАТА ОТ МЕН.
...
Това в което грешиш (поне според мен)
Наричаш фриволно отношение неинтереса към политика, посочваш това като бездушие или негласуването като липса на съпротива... ще рее, че гении като Гьоте, Беетовен, Байрън и стотици други са тези бездушни невежи работили върху себе си, но често пъти неизкушени от обществото.
Не наричай бездушие моя стремеж или този на други да се развиват и трупат в себе си всеки в избраната нека я наречем област - най голямото "душие" (не бездушие) е тъкмо това ставащо в микрокосмоса на човека, а не в битака и ппазарпанаира на обществото.
Продукта, който ще създадат хора далеч от политиката и който продукт занимава дните и нощите им (ползвам онези мои думи, но нямам само себе си в предвид и не на първо място), та продукта на незанимаващите се с политика творци, учени, ако щеш дори спортисти е постамент на небездушието.
С "две думи" - прав си в исторически аспект, макар и не докрай точен, защото си пропуснал промяната и заяслугата на управляващи и имащи, може да си прав и за днешние ден - да гласуваме в България, но въобще не си прав в определението за неинтересуващите се от политиката като бездушни, несъпротивляващите сеи фриволни - на някои от тях душата и ума им се занимават с надполитичното вместо боклука нречен политика - ДНЕС И В БГ!
Относно „неизкушените от обществото”, според теб, Гьоте, Бетховен и Байрон имам следния апостроф. Първо, по тяхно време не е имало възможност да се гласува (едва по-късно, благодарение на много усилия и жертви хората си извоюват това право), така че няма как да определим дали те са били пасивни или активни в точно този аспект. Второ, аз никак не бих нарекъл тези господа „неизкушени от обществото”. В някои от творбите на Бетховен, например, са отразени идеите на Френската революция, много живи и актуални по това време. А ето какво пише Anton Felix Schindler, сътрудник, секретар и най-ранният биограф на големия композитор, относно записките с негови (на Бетховен) беседи:
„в тях (в записките – В. К.) се съдържаха най-груби и ожесточени нападки против императора, а също и към престолонаследника и към други високопоставени лица. Това, за съжаление, бе любима тема на Бетховен; в разговори Бетховен постоянно се възмущаваше от властимащите, от техните закони и постановления”.
Когато Бетховен е на 34 години, Наполеон се отказва от идеалите на Френската революция и се обявява за император. Затова Бетховен, който е бил ентусиазиран поддръжник на Френската революция и на нейните идеи за "Свобода, равенство, братство", се отказва от намерението да му посвети Третата симфония („Eroica“, която използва елементи от френската революционна музика), зачерквайки името на Бонапарт от партитурите, и казва следното: „Този Наполеон е също обикновен човек. Сега той ще тъпче с краката си всички човешки права и ще стане тиранин, за да задоволи своята амбиция”. Дали композиторът е бил прав или не в случая няма значение. Важно е това, че този човек е имал отношение и активна позиция спрямо процесите, които са се случвали в неговата динамична и драматична епоха и е изразявал това отношение с присъщите на неговите личност и талант форми.
Трето, човек може да бъде полезен на обществото по различни начини, включително и със своите дарби, професионална дейност и добродетели. Но истински завършената личност се отличава с това, че се интересува и вълнува от важните социални, национални и дори глобални проблеми, впрягайки заложбите си в услуга на колектива и на човечеството. Отличен и прекрасен пример за това е именно Johann Wolfgang von Goethe (и ти благодаря, че ме подсети за този образец на хуманизма, макар твоят мотив да е бил противоположен), човек с всестранни интереси, поет, мислител, естествоизпитател и държавен деец. Във Ваймар Гьоте е член на Държавния съвет, член на Военния комитет, директор на Службата по пътищата и транспорта, а също така е управлявал държавните финанси. Ето какво казва някъде тази забележителна личност:
„Аз имам огромно преимущество благодарение на това, че се родих в такава епоха, в която се случиха велики световни събития. И те не прекъснаха през целия ми дълъг живот, така че аз съм жив свидетел на Седемгодишната война, отпадането на Америка от Англия, после Френската революция и, накрая, цялата наполеонова епоха, до самия край на героя и последващите събития. Поради това аз достигнах до напълно различни изводи и възгледи, недостъпни за другите, които току що са се родили и които трябва да усвояват тези велики събития от непонятните им книги”.
И отново ще кажа, че не мога и да си помисля, че този блестящ ум е „неизкушен от обществото”. Напротив, цялата му творческа деятелност, политическите му постове и жизнения му път свидетелстват, че той ревностно се е интересувал и информирал за произтичащите събития и то не само във Ваймар, не само в Германия (доколкото може да се говори за такава по това време), не само в Европа, а и в световен мащаб.
Всеки има право да се интересува или да не се интересува от политика, всеки има право да гласува или да не гласува, но в крайна сметка това ще бъдат част от критериите, които ще определят що за личност е бил той. И това няма да зависи от неговата самооценка, а ще се дефинира от общочовешките принципи.
Не трябва да помагаме с гласа си на ДС и комунистическата върхушка.
Всички са маскари!
2. Вероятно не знаеш какво е казал Байрън - Обществото ме отхвърли - тогава го отхвърлям и аз (наскоро го научих от Надежда Бракалова). Беетовен ясно е показвал буквално презрението си към някои от обществените да ги наречем лидери - има чудесен пример как е отказвал дори пари и не е поздравявал даже с елементарен жест на възпитание някои особи, това дори е претворено в картина. За ПРЕЗРЕНИЕТО НА МНОГО ОТ УЧЕНИТЕ И ХОРАТА НА ИЗКУСТВОТО КЪМ ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ИГРИ МОЖЕ ДА СЕ НАПИШАТ ПОРЕДИЦА КНИГИ с примери, това е безспорно.
3. Ти потвърждаваш моята теза, а не своята с примера за Наполеон и Беетовен, а именно - великите често имат отношение и то силно и то проникновено към процесите в обществото, но това не значи, че те ще се замесят или поддадат на тези процеси участвайки в тях (има и такива примери, НО МНОГО ПО-МАЛКО). ОБИКНОВЕНО РАЗУМНИЯ ПОСОЧВА КРИВИЦИТЕ, НО РЯДКО ХВАЩА ЗНАМЕТО ИЛИ ПОСОЧВА КОЙ ЩЕ ПОСЕЧЕ ГИЛОТИНАТА. ГЕНИЯ НАЙ-ЧЕСТО Е ПО-ЧИСТ ЧОВЕК, КОЙТО НЕ ПОЗВОЛЯВА ДА БЪДЕ ОМОТАН И ВМОТАН В МРЪСНОТО ЩО СЕ ЗОВЕ ПОЛИТИКА.
4. Ще добавя и още за Гьоте (тъй-като съм му чел автобиографията, но и още две негови биографии едната от Емил Лудвиг/х) - Гьоте още като дете се вълнува от фридрих Велики, от войните дори и съпреживява победите или загубите на германци от французи, същото се случва с баща му, който дори помага на ранени. Нещо повече - дядото на Гьоте заема такава длъжност, че също е ангажиран в обществените процеси, НО НИКОЙ ОТ ТЯХ НЕ Е ПОЛИТИК, НИКОЙ ОТ ТЯХ НЕ СТАВА ЛИДЕР И ВСЪЩНОСТ..................................
ГЬОТЕ БИВА ТВОРЕЦ, НЕ ПОЛИТИК И ДОРИ НЕ ОБЩЕСТВЕНИК
Ето това е истината - избора на Гьоте, избора на Беетовен, дори избора на Хегел видял на улицата Наполеон, който го е търсил за "разговор"
5. Не бъркай вълненията с ПРЯКОТО ГЛАСУВАНЕ, разбира се, че завършената личност се интересува и осведомява и аз съм убеден че ПОЧТИ ВСИЧКИ ПИШПСАЛИ ПОД ТВОЯ ПОСТИНГ И НЕГЛАСУВАЩИ СА ИМЕННО ТАКИВА - аз също се интересувам от политика (не колкото теб), но аз също обръщам внимание на това и дори внимание сериозно и немалко, но политиката не може да вълнува дните и нощите ми, както писах преди дни - това би било идиотско (надявам се, че не занимава и твоите).
6. Гьоте може е бил изкушен от обществото, но НЕ политическия нюанс, оттенък или буквално същност, които желаеш да внушиш - Гьоте е бил изкушен от обществото на Шарлотте фон Щайн например, НО ГЬОТЕ ПЪТУВА В ИТАЛИЯ (примерно) И ТОЙ Е ТАМ ЗАРАДИ ИЗКУСТВОТО, ПОЧИВКАТА И НАЙ-ВЕЧЕ ТОВА КОЕТО ЩЕ ПРОИЗВЕДЕ КАТО ТВОРБИ и те не са политика, а изкуство. Гьоте ако щеш се занимава с цветовете повече отколкото с Макиавелли ;)
ГЬОТЕ Е ТВОРЕЦ и какъв ли още не
БЕЕТОВЕН Е МУЗИКАЛЕН ГЕНИЙ
ХЕГЕЛ Е ФИЛОСОФ
Никой от тях не става политик И НИКОЙ ОТ ТЯХ НЕ ИЗБИРА ПОПРИЩЕТО ДОРИ НА БЛИЗЪК ДО ПОЛИТИКАТА ЧОВЕК И НИКОЙ ОТ ТЯХ ДОРИ НЕ СЕ ЗАНИМАВА С НЕЩО ПРЯКО ОКОЛО ИЛИ БЛИЗО ДО ПОЛИТИКАТА.
Техния ИЗБОР и ЖИВОТ доказват правотата на това, което споменах.
P.S.
Няма проблем да те върна към началото на нашия "лаф" за изкушението и вълнението - аз ти написах, че политиката и сие не вълнуват дните и нощите ми И ТИ ВЕРОЯТНО НЕТОЧНО ИЛИ МАНИПУЛАТИВНО разви нещо в което се усещаш силен и ясен - именно конструкцията за човека, който трябва да се интересува и след като се интересува е такава или онакава личност или толкова и толкова стойностен и завършен. Драги Кордон - АЗ СЕ ИНТЕРЕСУВАМ, НО МОЛЯ ПРАВИ РАЗЛИКА МЕЖДУ ИНТЕРЕС И ДОРИ ВЪЛНЕНИЕ ОТ ЕДНА СТРАНА И ОТ ДРУГА ВЪЛНЕНИЕ ДНИ И НОЩИ - сещаш се нали?
МОЖЕ ДА СЕ РАЗВЪЛНУВАМ ОТ СЪВРЕМЕННОТО ПРОИЗВЕДЕНИЕ НА РЕБЕКА АН КОЛИНС - ХРОНИКИТЕ НА ПЕМБЪРЛИ, НО ТОВА ВЪЛНЕНИЕ НЯМА ДА ЗАНИМАВА ДНИТЕ И НОШИТЕ МИ, ТЯХ БИ ГИ ЗАНИМАЛА ДЖЕЙН ОСТИН С ГОРДОСТ И ПРЕДРАЗСЪДЪЦИ.
Прощавай главните букви - не защото "викам", а защото чрез тях искам да отлича (поне за мен) главното или силното в тезата или написаното от мен.
ОТ ВЪЛНЕНИЕ ДО ВЪЛНЕНИЕ ИМА РАЗЛИКА ОГРОМНА... КОГАТО ПИША ВЪЛНЕНИЕ ДНИ И НОЩИ - СЪЗНАВАШ ЩО КАЗВАМ НАЛИ?!
Е, аз излизам от този дебат с мисълта, че, макар и позицията ми да не е мръднала и на йота, все пак той може би е бил от полза за мен (полза, която предстои да разбера, надявам се), а може би и за някой друг. Ти защитаваше своята теза с енергия, плам, знания и интелект, заради което имаш моето уважение. Въпреки че не си променил гледището си, се радвам, че браниш своята гледна точка с такава упоритост, с каквато ще го правя и аз (или поне така си мисля). Надявам се, че животът ще ни покаже в бъдеще кой от нас в действителност е прав и това ще бъде поредният ни житейски урок. Важното обаче е дали ще си извлечем поука от него...
Наскоро се замислих и стигнах до нещо, което няма да е ново за теб, както и за други, а именно, че спора не ни убеждава (или рядко ни убеждава), НО ХУБАВОТО В НЯКОИ СПОРОВЕ Е, ЧЕ НИ ДАВАТ ПОВЕЧЕ ТОЛЕРАНТНОСТ, ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ, ПОВЕЧЕ РАЗБИРАНЕ ЗА ДРУГАТА ПОЗИЦИЯ И ЧЕ ПОНЯКОГА НИ СБЛИЖАВАТ без да припокриват позициите ни в една - оставаме на различни, но далеч не сме толкова ограничени в собствената ни предспорова да я нарека позиция.
След тази дискусия с теб, ако пиша някога постинг за гласуване и негласуване, вече няма да съм толкова категоричен, краен или дори арогантен - ще имам спомена за този наш спор и ще предложа нещо и от твоята позиция и дори ще възприема и попроменя в моята!
И затова мога да ти благодаря, както да си благодарим всички писали под постинга!
Най-голямата измама на властимащите е - негласуването е протест... УФСИ
Единствения път е да се сплотят всички, което е невъзможно на този етап от време, а и има кой да се грижи за разделението - така че смятам кауза пердута за съжаление - но факт неоспорим за мен.
Затова не искам да сея още разделения с гласуващи и негласуващи . В момента дори и всички да гласуват, те са постарали да разсеят вота с отделни метериоритчета/свои отрочета/ и да продължават пътя, който са поели те, разбира се и още над тях и още над тях. Както и ти казваш, не сме изолирани от света и те/политиците/ се съобразяват и то много с големите.
Много достоен завършек на дискусията бих казала, а не спора от всички участници независимо, че всеки ще си остане на своята позиция.
http://dobronameren.blog.bg/history/2014/05/20/cyk-rodino-na-portret.1266711
http://www.kingsimeon.bg/accents/show/id/219
Към мислещите като staler.
Вариантът да се повлияе, като ВСИЧКИ НЕгласуват (без да го квалифицирам), е вид идеализъм. Темата е за отношението, ангажираността, отговорността, участието "въпреки всичко". Авторът коментира принципи в отношенията личност-общество, общество-личност, като изразява убедено съмнение спрямо резултатите от видовете въздържание, независимо колко са основателни мотивите за тях. Емоцията, колкото и основателна да е, не е достатъчна, за да бъде градивна. Настоящето и бъдещето се градят с действие, а не с бездействие, колкото и то да е пропито с мъдрост. Отшелничеството е личностно спасение, вид емиграция, която ползва единствено самата личност, но не и общността.
Гневът, който не почива на правда, не е добър съветник.
По нашите земи казват:Тъп, ама упорит. Тази комбинация форматира тухла, която сама се нарежда в Стената до някой неграмотен кирпич. Тухла, кирпич, тухла, кирпич, лошо, Кордон, лошо - перифразирам "самотният човек". Бюлетините в урната нямат знак за принадлежност.
Гуньо Адвокатина пак са го извикали да пише възвание към избирателите.
"Браво бе, Гуньо-ти си бил цял Бисмарк."
"Настоящето и бъдещето се градят с действие, а не с бездействие, колкото и то да е пропито с мъдрост. Отшелничеството е личностно спасение, вид емиграция, която ползва единствено самата личност, но не и общността".
Аз лично не бих добавил нищо към тази мъдрост, тя казва всичко, тя казва повече от целия ми постинг. Остава само да има разум, който да се вслуша в нея!
Моите почитания!
Виктор Кордон
Аз от 1992 г. не гласувам. Просто защото даването на глас е "глас в пустиня"!
А тук г-н Кордон има според мен проблем в тезата ти:
"......Защото тези, които не гласуват, ако упражнят (примерно) правото си на вот, никога не биха гласували за бившите комунисти......."
Да ти напомня кои са Плевнелиев, Борисов, Цветанов, Цецка, Вижди, Лилето Павлова, Краси Велчев, Аню, Мегленка....и още десетки комунисти, ченгета, доносници, синове и внучки.....
Ми бай Еван Костов - член на ССМНР / Съвет на студентите и младите научни работници към ГК на БКП пл. Славейков №1/
Аз в ежедневието съм доста по - десен от всички които тук се упражняват в "дясна реторика", защото съм частник и съм пикал и на синята и на червената и на царската държава!
Искам ниски данъци и да не ми се пречкат - нищо друго. Нито им искам безплатното здравеопазване, нито пенсионната система, нито нищо!
Само да ме оставят на мира!!!!!!!!!!!!!!!
Поздрави..
„Искам ниски данъци и да не ми се пречкат - нищо друго. Нито им искам безплатното здравеопазване, нито пенсионната система, нито нищо!
Само да ме оставят на мира”.
А когато човек не е обществено ангажиран, когато не се интересува от социалните проблеми, когато не го вълнуват чуждите тревоги, когато е егоист и мисли само за себе си, той няма как да бъде отговорен към националния колектив, няма как да съчувствува на неговите болки, няма как да разбере и собствените си отговорности към останалите му членове. Ето защо и негласуващите не са в състояние да осмислят ролята и задълженията си към останалите, защото когато живееш в общност, а не в гората или в някоя пещера, ти несъмнено си обвързан с нея и имаш немалко обязаности към нея. Поради причина на собствения си егоизъм, негласуващите не са в състояние да изпитва емпатия, да съпреживяват болките и потребностите на съгражданите си. Те са намерили комфортно усамотение в своята тясна черупка, която ги изолира приятно от външните, чужди на тях проблеми.
Но ние не сме аскети, за да мислим само за собственото си оцеляване, а връзките ни с другите ни задължават да сме отговорни и към тях. Но негласуващите са намерили удобно убежище в йезуитската формула, че „всички са маскари”, с която оправдават абдикацията си от тези обществени ангажименти и поведението си на отшелници, чийто единствен проблем са само собствените им дребни, лични интереси и изгоди.
Съжалявам, че тонът ми е по-остър, но аз намирам този проблем за особено сериозен. Ако негласуването касаеше само негласуващите, това изобщо нямаше да интересува съзнанието ми. Но нещата стоят по друг начин, защото този акт оказва влияние на всички останали хора в тази страна. Ето защо не мога да отмина хладнокръвно такъв дефект на българското общество (а и не само на него), да не го изкарам на показ и да не го разоблича. Знам, че на много индивиди им е болно от такива констатации, но тук няма място за съжаление, защото те са част от проблема и те носят значителна част от вината за сегашното ни незавидно състояние.
Имам не по - малко доводи в своя подкрепа против "обществената ангажираност" и те се базират на бездушието и безучастното наблюдателство на държавата по отношение на мен и семейството ми, а и към почти всички българи.
Единствените, които обичат държавата са чиновниците - хрантутници, които бозаят до 65 тата си годишнина.
Моят егоизъм е съчетан с определен стоицизъм, но и с хедонизъм.
Стоически изтърпявам репресивната функция на държавата и в изпълнение на насилствено наложените ми от политическата върхушка, плащам данъци за издръжката и и тази на прилежащите им клакьори, мажоретки, служители и разбойници.
Да Ви попитам, какво точно ми дава държавата, за което не си плащам?
Че и плащам за другите. Значи същата тази държава ме наказва, че съм креативен, че съм създал работни места, че плащам заплати, осигуровки, социални плащания и корпоративен данък?
Дайте ми обоснована кауза, която да ме привлече до отида да гласувам. Но не забравяйте,че аз не съм 20 год. хлапак, а човек на 53 години.
И съм видял и преминал през доста неща.
И тогава ми дайте координатна система в която сложете "другите + себе си", за да мога да видя "вашите" интереси...., дали пък се покриват в някаква пресечна точка с моите...
Вие сте умен човек и разбирате,че не труда е превърнал маймуната в човек, а трите прости неща:" примамка, интерес и страх"!
Примамката е да тръгнеш, интереса е да го стигнеш, а страха е да не го загубиш!
Алтруистичните Ви основания са точно вода в мелницата на политическите измамници, които със собствен труд, ръце или мозък, няма как да се прехранват.
Поздрави и мерси за отговора....
Аз не мога да Ви съветвам за кого да гласувате – изборът е Ваше лично право, а и не съм сигурен дали моите предпочитания са правилни. Но съм сигурен, че, абстрахирайки се от формулата „всички са маскари”, Вие можете да откриете измежду цялото гъмжило от кандидати тези, които са поне малко по-достойни. Защото ние не можем да очакваме чудеса, а можем да се надяваме само на малки стъпки, но и те са някакъв напредък в сравнение с пълното мъртвило. Ние не можем да очакваме да се появят съвършени политици – такива няма никъде, а и ние не избираме ръководители на райския съвет. Затова ще изберем тези, които ще ни придвижват йота по йота, тъй като и в най-успешните страни по света положителните резултати не са се появили изведнъж, а са следствие на много дълъг и сложен процес, процес на проби и грешки, на успехи и разочарования, но процес, при който активната дейност и обществена ангажираност водят до бавна, но сигурна еволюция.
Ако продължаваме да стоим отстрани, да говорим и да корим другите, че двигателят е слаб, но в същото време не правим нищо, той няма да подобри качествата си сам. Ако приемем, че тези му характеристики са даденост, която не може да се промени – той няма да стане по-добър. Има само един начин това да се промени и Вие го знаете!
"Настоящето и бъдещето се градят с действие, а не с бездействие, колкото и то да е пропито с мъдрост. Отшелничеството е личностно спасение, вид емиграция, която ползва единствено самата личност, но не и общността".
Аз лично не бих добавил нищо към тази мъдрост, тя казва всичко, тя казва повече от целия ми постинг. Остава само да има разум, който да се вслуша в нея!
Моите почитания!
Виктор Кордон
Благодарна за одобрението и разбирането!
Надежда Бракалова
Политическата класа и политическите процеси могат да бъдат контролирани само от гражданското общество. А гражданското общество се представлява от всички граждани, а не само от някои от тях. Силата на гражданското общество е в неговото единство, в неговата социална ангажираност, в неговата бдителност, в неговата активност. Тоест, колкото повече граждани се информират ревностно за случващото се в политическата и икономическата сфера и колкото по-активни са те, изисквайки от политиците да изпълняват своите задължения, толкова по-голяма тежест имат техните претенции. Колкото по-малко хората се интересуват пълноценно от тези проблеми, толкова по-малко компетентни са те и толкова по-малка е способността им да оказват давление върху политиците. И колкото по-малко натиск се оказва над политиците, толкова по-безнаказани се чувстват те.
Негласуването не решава нищо, защото бездействието никога нищо не решава. Развитите общества са станали такива само с активна политическа деятелност и строг контрол над политиците, а не с бездействие и наблюдаване отстрани на политическите процеси. Но, за да бъдем честни трябва да отбележим, че гласуването само по себе си не решава проблемите. Не достатъчно човек просто да отиде до урната и да пусне някаква бюлетина. За да направи правилния избор, той трябва да се е подготвил добре, да се е информирал, да е следил обстановката и тенденциите в обществото и в политиката.
Оттук можем да изведем следния извод. Негласуването, т.е. бездействието е абсурден начин за решаване на каквито и да е задачи и моментално го изключваме от списъка с възможни решения. Единствената възможност за влияние върху политическите процеси това е активната гражданска позиция. Това означава да се информираме редовно за случващото се в нашата държава, да следим за отношението на политиците към техните отговорности. Ние имаме няколко ефективни способа за въздействие върху управляващите. Единият е гласуването, а другият е гражданският контрол. В момента, в който ние си помислим, че от нас не зависи нищо, ние вече сме загубили битката. Защото ние сме по-многобройни от политиците и по конституция имаме право и възможност да ги контролираме. Но никой няма да е виновен, ако ние не се възползваме от тези си прерогативи. Вината ще е само у нас. И вината за случващото се в България, вината за незавидното ни положение е само наша! Политиците просто се възползват от нашата пасивност и незаинтересованост и ще продължават да го правят докато ние си кротуваме и гледаме безучастно отстрани, очаквайки някой друг да оправи проблемите. А докато чакаме неволята, каруцата няма да се поправи сама, нали така!
Изумявам се на такъв начин на четене!
Мнението, убеждението се споделя със съответните обосновки. Както в случая, никой не е задължен да го "ПРИЗНАВА". Без да бъде убеден в обратното, авторът приема факта на различното мнение, но естествено, не е задължен да го приеме. Това е въпрос не само на убеденост, но и на съвест. Не виждам защо Вашата така протестира и се чувства насилена.
Колкото до комуникацията, тя не налага съгласие, а е споделяне на теми, разговор, независимо дали той ще бъде разгорещен и без непременно да налага общо съгласие.