Интервю на Юри Велев с Петър Стоянов от 02.12.2012 г., публикувано във в. "24 часа"

- Г-н Стоянов, как ще коментирате обвиненията за тайна сделка около вашата кандидатура за КС? Срещнахте ли се с Бойко Борисов, за да получите подкрепа от него?

- (Смее се.) Това е най-смешната част от сагата, наречена “Конституционен съд”. Всъщност сделка с Бойко Борисов никога не е имало, аз никога не съм се срещал с него, нещо повече - никога не съм посещавал кабинета, офиса или дома му. Моето дълбоко убеждение е, че Бойко Борисов беше изненадан от предложението на СДС, изненадана бе и ПГ на ГЕРБ.

Никакъв ентусиазъм не пролича в техните редици в дните след моето номиниране. Но самата идея, че е имало договорка, е съвършено невярна, въпреки че самият закон предполага консултации между политическите сили за избор на конституционен съдия. Защото колкото по-голямо мнозинство - толкова по-солиден избор. Това е направила и кандидатката на ДСБ г-жа Екатерина Михайлова, когато е посетила кабинета на Бойко Борисов, за да говорят на тази тема, и то е част от нормалната парламентарна процедура. Всичко останало, което се изговори, е христоматиен пример за политическо лицемерие и крайна непочтеност. Не си струва даже да се коментира.

- Откога всъщност сте врагове с Иван Костов?

- Даже не сме врагове. Аз съм сред малкото хора в стария СДС, който никога не се е карал с Иван Костов. Причината е очевидна: нямали сме "конфликт на интереси" - не съм участвал в приватизацията. Но точно заради приватизацията влязох в много сериозна полемика с него. Аз и досега смятам, че начинът, по който се направи приватизацията в България, остава най-старателно пазената тайна на прехода. Голямото мнозинство от днешните български политици, а и политолози и икономисти са възпитаници на марксистко-ленинската икономическа школа, а тя поставя в своя център собствеността. Как никой не си зададе въпроса какво се случи с тази гигантска трансформация на собственост – милиарди левове преминаха от държавни в частни ръце, къде отидоха те и как след приватизацията беше структурирана днешната българска икономика. Голямото ни противоречие с Костов бе, че аз се възпротивих на начина, по който се прави приватизацията у нас.                                                                                            Аз виждах как от нея се облагодетелстват посветените представители на висшата комунистическа номенклатура и Държавна сигурност. Вместо да създадем средна класа, която е базово почтена към принципите на демокрацията и в частност към СДС, ние всъщност предадохме милиардите в ръцете на нашите политически противници. Макар че, дума да няма - в България днес има и много почтени бизнесмени чиито усилия заслужават адмирации.

Още нещо. В годините малко преди 1989 г. и малко след 1989 г. беше ясно, че добре подготвените представители на висшата номенклатура изтеглиха немалко пари от българските банкови сметки в чужбина. Вместо да направим всичко възможно да приберем тези пари в България и да накажем виновниците, чрез приватизацията ние ги направихме още по-богати и вече недосегаеми. Не е ли очевидно - днес няма нито един представител на СДС, който да се нареди сред богатите българи. Това е и причината СДС да няма вестник вече 10 г. Мисля, че коренът на проблема не е в това кой какво е казал днес в елементарните злостни престрелки между различните групи. Коренът на проблема е преди 13 г. Ние направихме приватизацията така, че лишихме СДС завинаги от неговата материална база. Без средна класа СДС беше обречен на гибел. Обратно - парите отидоха у тези, които продължават да доминират българския преход така, както го правят от самото начало. Разбира се, аз също имам своята вина. Като президент нямах достатъчно сила, нито правомощия да се противопоставя ефикасно на това. Иван Костов направи приватизацията така, както би я направил Луканов, ако беше жив. Това прави претенцията му за лидер на автентичната десница нелепа.

- Това ли имахте предвид с фразата “Иване, кажи си”?

- Точно това имах предвид тогава. Нашият спор беше във връзка със закона за лустрацията, който аз подписах, независимо от разпространяваните и до днес лъжи, че не съм. Но когато го подписах, поисках среща с ПГ на СДС, за да им кажа, че начинът, по който правят лустрацията, е всъщност хвърляне на прах в очите на истинските антикомунисти - умела фасада, зад която се извършва 10 пъти по-важният процес на приватизация. Тези, които ние имахме намерение да лустрираме, умираха от смях и брояха вече милионите си във Виена. Чрез приватизацията можехме да отрежем тяхната сенчеста икономическа власт или поне да я направим по-малко влиятелна.

    „Ръководената от Костов приватизация не създаде икономическа база, която да стимулира успеха на една автентична десница у нас. Големите пари в България и след приватизацията са у хора, които на изборите ще подкрепят финансово или БСП, или «разочарованите» от СДС — за СДС останаха обвиненията в корупция и клиентелизъм”. 

    Петър Стоянов пред в."Труд"