Автор: lubomir33
Наближи ли датата за провеждането на Луковмарш, комунистите и техните наследници, маскирали се зад най-различни маски, започват да надават вой срещу провеждането му и да притискат Столична община и кметът на София да го забрани.
Основното им възражение срещу почитането на паметта на ген. Луков, е че той е бил активен поддръжник на Третият Райх и едва ли не фашист.
Първо искам да уточня, че фашизъм като политическа система е имало само в Италия, в Германия по времето на Хитлер системата се нарича националсоциализъм.
Самият генерал Луков многократно е заявявал, че „България има свой път и ние ще се ръководим само от своите интереси”.
Интересна е обаче позицията на самата Комунистическа партия по отношение на Третият Райх по това време и особено след като на 23 август 1939г., съветският външен министър Молотов и германският му колега Рибентроп подписват в Москва „Пакта за ненападение между СССР и Германия”, придружен от секретен протокол за подялба на Европа.
Ето един откъс от книгата на старият комунист Върбан Ангелов „Неизвестни страници от миналото”.
"В партията се внесе голям смут. След и по повод сключването на договора за ненападение между СССР и Хитлеристка Германия в 1939 г. вътрешното ръководство на БКП поведе пропаганда за влизането на България в Тристранния пакт: Германия, Италия и Япония.
От името на партията Централният Комитет издаваше позиви, хвърчащи листове, а и писания по стените на зданията, в които се подканяше правителството да вмъкне страната в Тристранния пакт.
През юни или юли 1940 г. ни привикаха около 28 наши другари в Дирекция на полицията и един от важните - Павлов или Гешев - ни упрекна, че агитираме да влезем във войната:
- Ние знаем много добре, че вашата партия агитира за влизането ни във война на страната на пакта, правителството обаче е решено да пази неутралитет, то е против влизането ни във войната и като ви предупреждаваме да престанете с тая вредна, противонародна агитация, предупреждаваме ви, че ще вземем строги мерки срещу вас...
След около една седмица бяхме арестувани и отправени по различни села много наши другари. На гарата видях Трайчо Костов, когото тоже откарваха някъде. Аз бях изпратен в с. Сини вир (турското му име Синебир), Новопазарско. В съседно село бе интерниран Никола Петков, а в друго - Антон Югов."
Ето какво пише в своите „Спомени” царица Йоанна:
„Белези на съветско-немско приятелство имаше непрекъснато. Съветските танкери прекосяваха Черно море, за да разтоварят суровината, предназначена за Германия, в пристанищата на Варна и Бургас. Върху вагоните-цистерни работниците, разтоварващи петрола, пишеха с големи букви:
ДА ЖИВЕЕ БОРБАТА НА НЕМСКИТЕ ДРУГАРИ!
ДА ЖИВЕЕ БРАTCTBOTO НА СЪВЕТСКИЯ И НЕМСКИЯ НАРОД!
ДА ЖИВЕЕ ДРУГАРЯТ ХИТЛЕР!”
Край на цитата.
А сега да видим, кой е защитавал другарят Хитлер...
Допълнение от Виктор Кордон:
През 1939 г., предвид някои общи интереси, отношенията между СССР и Третия райх започват постепенно да се подобряват. Това води до подписването на няколко договора между тях:
„Съветско-германско търговско съглашение” от 19 август 1939 г.;
„Договор за ненападение между СССР и Германия” от 23 септ. 1939 г. с допълнителен секретен протокол, чрез който двете държави си разпределят сферите на влияние в Източна Европа и подготвят почвата за фактическата подялба на Полша;
„Договор за дружба и граници между СССР и Германия”, подписан на 28 септ. 1939 г. след съвместното нападение на двете държави над Полша. Секретните допълнителни протоколи към договора коригират сферите на интересите на Съветския съюз и Третия райх, а също координират недопускането на полска агитация на теритторията на окупирана Полша.
Промяната на тона си личи и в текста на телеграмата, която Йосиф Сталин изпраща през декември 1939 г. до министъра на външните работи на Германия Йоахим фон Рибентроп:
„Благодаря Ви, господин министър, за поздравленията. Дружбата между народите на СССР и Германия, скрепена с кръв (Сталин има предвид съвместната съветско-германска подялба на Полша), има всички основания да бъде дълга и здрава.
Й. Сталин”
На свой ред Вячеслав Молотов, Председател на Съвета на народните комисари и Комисар по външните работи (т.е. външен министър) произнася реч на петото извънредно заседание на Върховния съвет на СССР на 31 окт. 1939 г., в която приветства установяването на приятелски отношения между Съветския съюз и Германия. После той иронизира поляците с изявлението, че „управляващите кръгове на Полша много се хвалеха със ”стабилността” на своята държава и със „силата” на армията си. Но се оказа достатъчен бърз удар по Полша от страна първо на германската армия, а след това и на Червената армия, за да не остане нищо от това уродливо дете на Версайския договор, живеещо за сметка на неполските националности”.
Другарят Молотов продължава: „Във връзка с тези важни изменения в международната обстановка, някои стари формули, които използвахме доскоро и към които мнозина привикнаха, явно сега са остарели и вече не са използваеми. Известно е, например, че през последните няколко месеца такива понятия като „агресор” и „агресия” получиха ново конкретно съдържание, придобиха нов смисъл... Сега, когато се говори за великите държави на Европа, Германия се намира в положението на страна, стремяща се към скорошно приключване на войната и към мир, а Англия и Франция, довчера борещи се против агресията, днес стоят за продължаване на войната и против сключванто на мир...
Нашите отношения с Германия, както вече казах, се подобриха коренно. Тук делото се развива по линията на дружеските отношения, развитието на практическото сътрудничество и политическата поддръжка за Германия в нейния стремеж към мир. Сключеният между Съветския съюз и Германия договор за ненападение ни задължава към неутралитет в случай на участие на Германия във война”.
От тези примери виждаме, че болшевиките в СССР разбират и тълкуват принципите и термините според обстановката и според интересите си. Всъщност това не е необичайно явление в света на политиката. Интересите и изгодата винаги са стояли над принципите. Тези факти само показват, че съветските комунисти не са праволинейни, принципни и безкористни, каквито се опитват да се изкарат, а са като всички останали политици, а може би и по-лоши. Но по-лоши от тях са само българските комунисти, защото докато съветските се грижат за собствените си интереси, то нашите не отстояват българските, а по най-низък и подъл начин служат на господарите си в Москва. И днес продължават да го правят!
Тагове:
Заместник кметът на Дулово катастрофира ...
Консултантът по Генералния план за орган...
Разсекретяваме тайната на по – малкия си...
Българската орда
Нал тъй, ако не греша, другарю Кордон?