Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
Постинг
26.01.2014 13:22 - ПРИЧИНИ ЗА ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА – втора част
Автор: kordon Категория: Политика   
Прочетен: 3808 Коментари: 2 Гласове:
9

Последна промяна: 12.01.2016 23:55

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

  ПРИЧИНИ ЗА ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА           СТРАХЪТ НА КОЛОНИАЛНИТЕ ИМПЕРИИ ОТ       ИКОНОМИЧЕСКАТА МОЩ НА ГЕРМАНИЯ


Русия също приема строителството на железницата Берлин-Багдад като неприятелски акт. При това тя се позовава на факта, че Германия  нарушава нейните права в Азия според англо-руския договор (!) от 1907 за разпределение сферите на влияние в региона. И все пак, още няколко години преди началото на Първата световна война, тези различия са уредени с  Потсдамското съглашение от 1911 г. Но на Англия и Франция им е необходимо пушечно месо, нужен им някой, който да отклонява германските сили от техния лагер, някой, който да ги снабдява с евтини суровини, на когото да дават огромни заеми с непосилни лихви за модернизиране на армията (което така и не се осъществява). Затова те правят всичко възможно, за да въвлекат Русия в тази война, включително и с политически, икономически и финансов натиск, тъй като царската власт е силно зависима от френските и английски кредити, за да покрива огромните си дворцови разноски и колосалните си разходи за армията и репресивния си апарат. Един от факторите, които тласкат Русия в обятията на Великобритания и Франция, е страхът, че противопоставянето й на английските интереси в Средна Азия и произтичащата от това заплаха за Англия от евентуална руска намеса в Индия (което по това време изглежда съвсем реално) може отново (както през Кримската война) да послужи като повод за англо-френско сближение на основата на антируските настроения. 

    И така, германската държава е заобиколена от врагове, които със своята задкулисна или открито противогерманска активност спъват нейното естествено развитие. Непрестанните провокации покачват напрежението постоянно и така се стига до момент, след който единственото решение е военен конфликт. Вина за започване на войната има и Великобритания, която още от средата на месец юли 1914 г. концентрира целия си военен флот в близост до бреговете на острова, за да осъществи морска блокада на германските кораби по време на войната.

    Тази нагнетена от страсти, интереси, политически интриги, шантаж и антагонизъм обстановка съвсем естествено предизвиква остър конфликт, познат като Първа световна война. Именно фактът, че твърде много страни, завзели буквално целия свят, са заинтересовани от преустановяване на германското икономическо настъпление, от унищожаване на индустриалната й мощ, от смазване с военни средства на иначе непреодолимата й конкуренция и от прекъсване на германските успехи, превръща войната в глобален конфликт. Това става, след като заинтересованите сили правят всичко възможно да привлекат чрез натиск колкото се може повече хора и ресурси на своя страна, въвличайки в борбата своите колонии, доминиони, сателити, полуколонии, зависими държави и територии, което неизбежно разширява ареала на стълкновението, увеличава неговото времетраене и покачва броя на жертвите. 

    Притисната от подавляващото превъзходство на своите противници Германия капитулира, без да бъде категорично победена на бойното поле. Поражението й се дължи не на военното майсторство на нейните противници, а на тоталната блокада, организирана от тях. Тъй като страната е изключително зависима от външната търговия заради капиталите, получени от износа, и преди всичко заради нуждата от внос на суровини, жизнено необходими за цивилната и военна икономика, изолирането й от външния свят е наистина фатално. Германия внася 26,3 от продоволствията, 1/3 от пшеницата и 45% от суровините, от които се нуждае, и в частност 70% от никела и кожите, 80% от нефта и каучука и 90% памука, медта и оловото. Страната не притежава достатъчни запаси даже и от желязна руда и затова нейната металургия – гръбнакът на немската индустрия, в много голяма степен зависи от вноса на тази суровина. През 1913 г. тя е принудена да внася 14 млн. тона желязна руда, предимно от Франция и Швеция.

    Поради тези причини блокадата се отразява крайно неблагоприятно върху гражданското производство и върху военните доставки. Недостигът на  продоволствия в тила оказват негативно влияние върху моралното и физическо състояние на цивилното население, от което пада и производителността на труда. От това следват проблеми с окомплектовката и снабдяването на армията, чиято численост поради тези причини постоянно намалява, което в крайна сметка води до невъзможност да се провеждат ефективни бойни действия.

    Предвид тези обстоятелства капитулацията на Германия е неизбежна.

    Оказва се, че многовековните изключително остри спорове и конфликти, могат да бъдат заглушени само пред общото предизвикателство, което им отправя могъща Германия. Принципът тази страна да бъде винаги и с всякакви средства възпирана и ограничавана в нейното развитие, поради заплахата да се превърне в глобален доминиращ фактор и да застраши статуквото и господството на други сили, се превръща в централна парадигма, в движещ мотив в световната политика на Великите сили между двете световни войни и дори до днес. Основен вектор от най-висока стратегическа важност в голямата игра на световната политическа сцена, изпреварващ по значение всички останали интереси, цели и изгоди, е с всички възможни прийоми да не се позволи на Германия да получи достъп до евтини природни ресурси.

    Ситуацията в настоящия момент не се различава съществено от онези времена. Днес Германия с население от 81,147,265 души изнася стоки и материали близо три пъти повече от Русия ($ 529,600,000,000; при население 142,500,482 души), почти колкото 316 милионните Съединени щати (Германия – $ 1,460,000,000,000; САЩ – $ 1,564,000,000,000) и не много по-малко от Китай ($ 1,971,000,000,000) с население от 1 млрд. и з50 млн. души. Разпределен върху глава от населението немският експорт далеч надминава американския и се намира на светлинни години преди китайския. Логично е да се предположи, че имайки на разположение достатъчно суровини Германия несъмнено ще бъде световен лидер. Но недопускането на това е била целта и на двете световни войни, които бяха породени и провокирани от ония сили, които са били заинтересовани от сломяването на германската икономическа мощ и от поставянето на Германия в релсите на техните интереси. Всяко излизане от тия коловози ще бъде възпряно дори и с цената на огромни жертви, които ще бъдат отново приписани на германския народ.

    Потвърждение на тая теза е поведението на Съединените щати по време на Първата световна война. Важно е да се знае, че президентът на САЩ Удроу Уилсън и неговата администрация държат страната им да не се нарича или определя като „съюзник”. Съединените Щати влизат във войната като „присъединила се сила”, а не като съюзник на Франция и Великобритания и поддържат тази дистанция през цялата война. САЩ първоначално фиктивно не подкрепят никоя от двете воюващи групировки, демонстрирайки привиден неутралитет, понеже очакват голямото превъзходство на Антантата да пречупи скоро германската съпротива. Американците са се надявали да стоят отстрани, да наблюдават кървавото противоборство между най-големите им съперници на световната арена, изтощаващи се взаимно, и да им отпускат огромни заеми с тежки лихви, без да се намесват и без да си цапат ръцете. Но през 1918 г., вече Съветска Русия (превърната в комунистически концлагер от болшевиките след преврата от 1917 г.) е разгромена от германците и излиза от войната, сключвайки сепаративния Брест-Литовския мирен договор с Берлин. В резултат на Брестския мир Русия губи Полша, Финландия, Литва, Латвия, Естония, Украйна, Беларус и Кавказ, които преминават в германската сфера на влияние. Загубени са общо площи от 1 милион кв. км, а заедно с тях около от населението (над 60 милиона души), 80-90 % от въгледобива, 73-80 % от находищата на желязна руда, хиляди заводи и от обработваемите земи. Вашингтон вижда, че силите натежават в полза на Берлин, като най-лошото е, че германците се сдобиват с баснословните руски природни богатства. Затова Съединените щати бързо се включват на страната на Антантата, като крайната им цел е в никакъв случай Германия да не излезе победител от глобалния конфликт.

    Друго свидетелство на гореказаното са мемоарите на Дейвид Лойд Джордж (премиер на Англия по време на войната), който признава, че след болшевишкия преврат в Русия и излизането на последната от войната „Ние не бяхме прекалено загрижени за вътрешните проблеми на Русия. Пред нас стоеше само военния проблем – как да се предотврати засилването Германия вследствие придобиването на руската пшеница и нефт, в резултат на сепаративния мир с болшевиките”.

    Британският министър на външните работи Артър Балфур указва в меморандум на правителството от 9 дек. 1917 г., че от сепаративния мир с болшевиките Германия ще извлече две изгоди – ще може да прехвърли освободилите се войски от Източния на Западния фронт и, което е още по-важно, ще получи власт над ресурсите на Русия.

    Целта тогава, през Втората световна война и днес е една: при никакви условия да не се позволява на Германия да придобие нови територии, чиито ресурси би могла да експлоатира без ограничения, защото това ще подсили нейната и без това колосална икономическа мощ, от която всъщност се боят най-много нейните съперници. 

    В крайна сметка целият този процес, започнал през седемдесетте години на XIX век – силните антигермански настроения, паническият страх от икономическото превъзходство на Германия, твърдото решение с всякакви средства да не се допусне тя да се сдобие с ресурси, създаването на враждебни групировки срещу нея, германофобията, безотговорното и жестоко отношение спрямо германския народ след Първата световна война – създава предпоставките и за Втората световна война, причините за която не са по-различни и се свеждат до това да не се позволи по никакъв начин на Германия да се разшири териториално, за да не получи достъп до суровини, което би застрашило интересите на Великите сили. 

към първа част—>





Гласувай:
9
0



1. germantiger - Коментара ми и под двете части
27.01.2014 11:16
Подобно прецизно, пространно и последователно проследяване (нека го нарека) в стратегически мащаб в блог.бг не съм чел!

Линковете (препратките) също са много и на място.

Насоката на знанията и мислите ми покрива почти напълно твоята, но голяма част от конкретиката (специално за колониите) в този точно геостратегически мащаб я нямах и я получих в немалка степен за което благодаря. Във формата на блогпостинг мисля, че е максимума,който въобще някой може да предложи и пак БЛАГОДАРЯ!

Изключително много труд си положил, постинга в две части е впечатляващ и разбира се, си го архивирам на харда, предлагам го и в две групи във вибокс7 - заслужено ще го препоръчам.

Всичко е абсолютно в твой стил - последователно, аргументирано, цялостно - не очаквах толкова сериозна работа в темпа на времето в което живеем и особено в блогматрица - прави ти чест!

Беще удоволствие (интелектуално) да чета всичко без да бързам (което с обемисти постинги почти никога не ми се случва - да ги прочета до край). Двете твои части ги прочетох без да се замисля за времето и без да желая динамика.
цитирай
2. nbrakalova - Целите на "великите" ще ...
29.01.2014 00:32
Целите на "великите" ще останат същите, мотивите им чрез манипулиращата пропагандата върху общественото мнение ще продължат да се прикриват под мантията на хуманистични и демократични общочовешки ценности, за да остане то в мнозинството си сляпо за същинския противник. Поради способностите й, на Германия ще продължат да гледат не толкова със симпатия и учудване, колкото с подозрителност и страх, като чрез "явни или прикрити" механизми ще продължат да я ограничават като във вериги. Светът ще продължи да се управлява от интереси, а не от справедливост и потребности.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kordon
Категория: Политика
Прочетен: 2315638
Постинги: 421
Коментари: 2235
Гласове: 1859