Нито една страна в света не би търпяла съседите й да я обстрелват. Израел оправдава последните си нападения в ивицата Газа именно с тези думи. И кой би могъл да ги опровергае? Никой. И все пак: насилието не е решение.

От 12 години хората в Южен Израел са подложени на ракетен и минометен обстрел от страна на палестинците. Израелските деца прекарват дни наред в бункери, а общественият живот е парализиран. Това обаче се отнася не само до израелците, а и до жителите на ивицата Газа. Те също имат право на сигурност, благосъстояние и свободно развитие. Палестинците в Газа обаче могат само да мечтаят за тези основни човешки права.

 

Живот в плен

От 1991 година насам палестинците живеят изолирани и оградени като в голям пленнически лагер. Навремето, още преди началото на мирния процес от Осло Израел започна драстично да ограничава свободата на придвижване на палестинците от ивицата Газа и Западния бряг. След започването на мирните преговори в средата на 90-те години около ивицата Газа беше издигната ограда. Единствено работниците можеха да преминават на територията на Израел със специално разрешение на военните .

 

Палестинските деца - изолирани от света, без бъдеще, без надежда

 През последните години пръстенът на обсадата се затягаше все повече. Ивицата Газа беше фактически изцяло блокирана след изборната победа на движението Хамас. 60 процента от населението на Газа са млади хора под 20 години. Те никога не са напускали ивицата. Родени са в един затвор и нямат контакт със света. Нямат бъдеще и надежди. Същевременно условията на живот, както и осигуряването на поминъка стават все по-трудни. Експерти от ООН прогнозират, че след 10 години ивицата Газа няма да бъде обитаема.

 

Какво струват човешките животи

Израел и международната общественост просто игнорират всичко това. Решаването на близкоизточния конфликт отдавна отсъства от политическата агенда. Ивицата Газа "служи" единствено на Израел - за предизборните му борби. Така например преди четири години, точно преди изборите Израел започна операцията "Излято олово", която отне живота на 1 400 палестинци. И сега - както тогава - Израел провокира военните действия. На 8 ноември в Хан Юнис израелската армия уби едно играещо футбол момче. Последваха ракетни нападения срещу Израел и възмездителни военни удари на израелските ВВС. На министъра на отбраната Ехуд Барак, чиято партия се бори за политическо оцеляване, сблъсъците по границата на Газа може и да му помогнат да се завърне в парламента. Новата вълна от насилие обаче нито решава проблемите на ивицата Газа, нито носи повече сигурност за израелските граждани. Само обхватен политически процес може да реши този конфликт. Предпоставка за това обаче е не само признаването на правото на неприкосновеност на Израел, а и правото на сигурност, свобода и самоопределение на палестинците.

Автори: Б. Маркс, К. Цанев/ Редактор: Б. Рачева

---

Източник

ООН е изсипала двайсет пъти повече пари, в сравнение с "плана Маршал" - за възстановяване на след - "Хитлеристка Германия". С тези пари германците дръпнаха и се оправиха за да са отново водеща икономика в Европа. А с тия пари на световната общност за "палестинците" лидерите на множеството й организации станаха милиардери, а "палестинцитие" продължават да тънат вмизерия и да се надяват на външните помощи, които отново се засмукват за регенериране на статуквото. Да не забравяме, че електриката, водата и прочие в Газа идват от Израел, и забележете - безплатни са. И защо САМО Израел ще е ангажиран да осигурява работа на населението в Газа. Ми да се свържат с икономиката на някоя друга арабска държава в района, нали са братя араби, да се подпомогнат едни други. Защо Израел да се грижи за поминъка на ония, които искат да го затрият от картата на света?!

преди мен господина е написал достатъчно. В допълнение пред мен е и една снимка с двадесетина или повече двадесет годишни мъже и съпругите им , момиченца на около 7-8 години , точно като момиченцето в бяло от тукашната снимка ,в една обща сватба от палестинската автономия. Отврат. Непонятна ми е тази цивилизация. Трудно ми е да си представя, че не бих издигнал стена между мен и такива.