Как употребата и злоупотребата със спомена за Холокоста докараха израелската политика до днешната й безизходица? Израелката Идит Цертал разказва историята на родината си като трагичната история на една фатална заблуда.

 Холокостът като ционистко оръжие                     

 Държавата Израел е неразривно свързана с Холокоста. Това е вярно не само в елементарния смисъл, че до възникването на еврейската държава нямаше да се стигне, ако Хитлер не беше тръгнал да унищожава европейските евреи. Това е вярно до днес и за израелското самосъзнание, както и за представата на Израел за мястото му в света и отношението му към арабите.

 Значението, което Израел придава на Холокоста, е тема на студия на израелската историчка Идит Цертал (Idith Zertal: Israel"s Holocaust and the Politics of Nationhood). Авторката изобщо не крие, че смята преобладаващото израелско отношение към Холокоста за силно съмнителна инструментализация.

 Образът на героя

 Последствията за политическото съзнание и политическата практика на еврейската държава, според нея, са катастрофални. "Подобно на националистическата политика през 19 век, израелското общество е сковано от неотстъпчивост и самодоволство, от култа към военната сила и насилието."

 Цертал вижда причината за тази самоблокада в съединението между ционизъм и Холокост: ционистите съумяха да се възползват от Холокоста за своите националистически цели. Авторката описва подробно как споменът за унищожението на европейските евреи постепенно е бил поставен в услуга на ционизма. Това не е бил автоматичен процес, а резултат от социални и политически борби, в хода на които "Холокостът бе сакрализиран и деисторизиран".

 В първото десетилетие след създаването на еврейската държава връзката между ционизъм и Холокост е много трудна - двата камъка на израелското самосъзнание не са се напасвали още един към друг. Основателите на новата държава не знаят как да се отнасят към оцелелите от Холокоста, онези около четвърт милион евреи, които се заселват в Израел. Нещо повече - оцелелите им се струват подозрителни, защото не отговарят на представата за героичния борец, който е на път да бъде въздигнат за прототип на еврейската държава.

 В очите на ционистите те представляват по-скоро позора на еврейската диаспора, защото не са се осъзнали своевременно и не са се наредили под знамето на ционизма. Така че през 50-те години оцелелите са до голяма степен изключени от колективното съзнание. Стига се дори до абсурда на цяла поредица от съдебни процеси срещу предполагаеми еврейски помагачи на нацистите.

 Гласът на Хана Арент

 Едва залавянето и осъждането на Адолф Айхман в Ерусалим в началото на 60-те години маркират обрата. Цертал подчертава, че тогава именно държавата национализира спомена за Холокоста, което довежда до равнопоставянето на араби и нацисти, и до аналогията между положението на Израел в Близкия Изток и онова на еврейството през Втората световна война. Оттук възниква измамната представа за опасността от непосредствено предстоящо масово унищожение от арабите, срещу която Израел трябва да се бори с всички средства.

 След процеса срещу Айхман и Шестдневната война от 1967 г. Израел е обхванат от "месианската чума" на фундаментализма, а "смъртоносната връзка между религиозния и националистическия фанатизъм" все повече се задълбочава. Убийството на израелския премиер Рабин от един млад еврейски фанатик през 1995 бе тъжната кулминация на това развитие.

 Според Цертал в цялата тази история на втвърдяващ се фанатизъм се чува един-единствен глас на разума - гласът на Хана Арент. Забележителна е прозорливостта, едва ли не ясновидството, с което Арент още в края на 40-те години провижда идната блокада на общественото съзнание, насилието и войните. Потискащо е, че книгата на Арент за Айхман, в която тя отчаяно се бори против присвояването на спомена за Холокоста за целите на национализма и фундаментализма, продължава да среща в Израел - и не само там - агресивно отрицание и пренебрежение.

DW.DE

В морето от ислямски екстремизъм , няма как друго яче да оцелеят. Виж коптите в Египет , Ирак и Либия или на повечето християни между арабите . Далече по незавидна ще е съдбата на евреите, ако са слаби и толерантни. Там противопоставянето е непримиримо, докато религиите, етносите и националните различия определят поведението. Сериозен проблем е и тепърва ще има конфронтации не само с арабите и евреите но и с нас. Напрежението навсякъде се чувства, май прекалено бързо се размножиха някои народи.

На някои народи zarenkow, беше им позволено и помогнато да се размножат много бързо (и СРЕД НАС).

Тук опираме до въпроса за легитимността на еврейската държава, за престъпленията, извършени от евреите спрямо местното население, за задълженията на Израел да спазва международните норми, за откровено недемократичните порядки и закони в тази страна. Холокоста служи като оправдание за нарушенията, които Израел извършва както по отношение на нейните граждани, така и към нейните съседи и изобщо в международен аспект. Холокоста (както и картата на антисемитизма) се използва за противопоставяне на еврейството срещу всички останали общества, за оправдаване на политиката и отношението на евреите към неевреите, за хроничния антагонизъм към всичко нееврейско и за вменяване на вина у другите народи.

земята е закупена от бедуините за да се основе Еврейската държава. Това, че впоследствие тази цена за земя, практически пустиня с изключение на няколко големи града но общи , не ги устройва и арабите я искат обратно със цялата построена инфраструктура е друг въпрос. Не виждам , какво им е незаконното. Може би беше законно, когато се втурнаха вкупом да разрушат Израел и египтяни и сирийци подкрепени от всички араби. Политиката им на консолидация сигурно търпи критики , то това е техния избор в техните съвсем не леки условия. Това е нещо подобно да защитя сегашното южноафриканско правителство пред апартейда преди време. Няма как да взема страна на примитивни ,агресивни , крадливи и престъпни общности пред така наречения апартейд, когато никой насила не ги е задържал в него въпреки , че принципно е неприемлив. Това е често практикуван избор, от двете злини по малката. Иначе носителя на агресивност основно са религиите но в днешно време все още не сме измислили напълно заместващ инструмент на консолидация, философия, самоконтрол, целенасоченост и общоприета принципност в локалното общество.

"Стига се дори до абсурда на цяла поредица от съдебни процеси срещу предполагаеми еврейски помагачи на нацистите."
Не е абсурд, не е абсурд...

База да съдим ни дава морала . Съществено е да отбележа, че добър, лош, правилно, неправилно, велик и т.н. са морални категории и могат да се разглеждат единствено в контекста на създалата ги култура. Извън нея те са чиста спекулация. Съществуват само и единствено рационални или не толкова рационални структури, позволяващи да съществува или обричат на смърт дадена система. Най малко можем да извличаме морални дивиденти от една структура , като нашата , която е очевидно така нерационална , че загиваме. Независимо , дали на нас ни харесва или не, хората просперират в условия, в които ние отдавна да сме загинали. Може би трябва да се поучим и да се запитаме не сме ли твърде ексценнтрични в моралните си оценки. Всеки морал е производна на правила служещи една система да съществува.

Не искам да влизам в подробности по този казус. Уважавам Вашето мнение, защото винаги се е основавало на познания по темите, които сме разисквали. В сегашния случай, обаче, забелязвам, че не сте достатъчно подготвен по тази материя. Затова не бих искал да влизам в безсмислен спор. Не искам да се правя на всезнаещ и на ментор, но тази тема ми е особено позната и веднага мога да отгатна какви са познанията на събеседника ми по нея. Вярно е, че в българското пространство тя не е застъпена в достатъчна степен и не са разгледани всички гледни точки. Но съществуват много източници на други езици, в които може да се види не само доминиращата еврейска позиция. В тях се откриват сведения за десетките и дори хиляди терористичните актове от еврейска страна, извършени срещу араби, англичани и др., за прогонването на местното население с терор и страх от неговите изконни земи (а не "изкупуването"), за кланетата в Деир Ясин и други места, както и за безброй други престъпления и нарушения.

Идиличната представа за израелската "демокрация" няма нищо общо с реалностите, които упорито се отминават от официалните средства за масова информация. Затова и повечето хора си мислят, че евреите мирно били "изкупили" земята от палестинците и сега притежават всички правомощия над нея. Човек трябва да познава и тази страна от историята на израелско-палестинския конфликт, за има компетентно мнение. При желание мога да предоставя безброй извори по тази тема на английски и руски език.

Аз не съм влюбен в арабите нито имам роднински връзки с тях, т.е. нямам изгода и не съм емоционално обвързан с тях, за да ги защитавам. Ръководя се само от принципа, че е необходимо да се знае цялата истина, каквато и да е тя. Има един афоризъм, който гласи: „Аз съм против робството, не защото обичам негрите, а защото това може да се случи и на мен”. В този смисъл аз съм против отделни аспекти от поведението на еврейската държава и на еврейството въобще, не защото обичам арабите (това е последното нещо, в което мога да бъда обвинен), а защото в това виждам заплаха за нашите общества.

Поздрави!

Различавам спора от споделянето на мнение. Спора е вменяване на чужда истина, манипулация. Винаги съм се старал да споделям само. Възможно е да не съм достатъчно добре запознат и сигурно е така , за това са споделянията. Най малко и аз съм ментор на евреите. В случая ми е известно , че освен предистория на прогонване на евреите , са отвоювани блата, платени са земи, идват грамотни и можещи хора и че само няколко дни след обявяването на Израел от ООН за държава почти всички араби Ирак, Сирия, Ливан, Египет, се впускат в унищожението му. Какво може да се очаква в тази среда. Просто смятам, че всичко е логично. Деир Ясин е естествено следствие на антагонизъм до смърт. Нима не виждаме същото отношение на арабите. При тези обстоятелства ми е трудно да меря с моралните мерки. Над тях са мерките на оцеляването и ако греша ме поправи, ако ти е досадно недей. Никога не съм твърдял , че евреите са демократи и не ми е положително отношението към тях, но това е друга тема. Чувствата са добра страна на същността, но само когато не са опонент на мисълта. В случая евреите имат своите аргументи, мисля. Поздрави.

От опит знам, че тези спорове са безпредметни. Всеки от нас двамата има свое мнение по въпроса и никакви чужди аргументи не биха го променили. Споделяйки напълно тезата на Волтер, че „Спорът никога и никого не убеждава”, аз смятам да отстъпя, защото „ На света има само един начин да победиш в спор – това е да излезеш от него”, както е казал Дейл Карнеги. Това не означава в никакъв случай, че се считам за морален „победител” или че се смятам за напълно и категорично прав, тъй като наистина не съм убеден в правотата си. Просто търся отговорите, както, предполагам, и Вие. Затова не желая да влизам в безкрайно представяне и излагане на аргументи, от които не би имало никаква полза, т.е. би било чиста загуба на време и нерви, а понякога и на достойнство. Искам да знаете, че това не е отправено към Вас, а към мен самия, защото знам, че емоционалната размяна на доводи не е силната ми страна.

Бъдете здрав!

Точно!