Какви хора сте вие, българите… Случаят през погледа на един французин
На този кадър са събрани най-изявените биячи на ДПС. Няколко камери са записали джелатите и не е никакъв проблем да ги посочат поименно и прокуратурата да им повдигне обвинения. Снимка: от екрана
Случилото се в НДК, на пъпа на София и отразено с нотки на ужас и потрес от световните медии, за нормалния човек е характерно преди всичко с това, че показа докъде може да достигне безконтролната власт в една страна. То показа всъщност истинското лице на една разплула се шайка от хора, преяли с власт и живеещи с усещането, че са недосегаеми и вечни.
Имах гост-французин. Той ме помоли да изгледаме заедно видеото от националната конференция на ДПС. Бече чел за станалото и искаше сам да се убеди за него с очите и ушите си.
Още от първите кадри усетих как той започна някак си особено да ме попоглежда. По принцип французите не са емоционални като нас, затова мълчах. И наблюдавах реакциите на госта ми.
- Не мога да се освободя от чувството,че това е филм, не може толкова ужасни кадри да има на едно място за толкова кратко време…
Когато започнаха кадрите с линча над кандидат-убиеца, французинът зина от почуда:
- Но как може на насилието да се отговаря с насилие? Че това нещо сигурно го гледат и деца, какво възпитание е това… Как може така да се малтретира, да се скача с обувки върху вече пребит и притиснат от гард човек, па макар и той да е убиец? В кой век живеем?
Камерата с някаква наслада сякаш даваше в едър план цялото това нещо, наречено “демокрация по български”… Французинът продължаваше, вече треперещ:
- Виж как са облечени, виж им вратовете, виж им луксозните обувки как се забиват в станалото вече на пихтия тяло на падналия… Къде е полицията, къде са организаторите, как така никой от тази многохилядна пълна зала не им попречи…
Така говореше моят приятел, лицето му представляваше просто едно недоумение:
- Че как това става в центъра на столицата ви, та вие сте член на Европейския съюз? И то на конгрес на голяма партия, която е била управляваща, която и сега има депутати, кметове, съветници… Че как може такива хора да бъдат шефове, как хората ще искат от тях помощ… Ето, виж го този как налита, как с тока на обувката си размазва лицето на падналия… Виж как тези дебеловрати и охранени мъже връхлитат като зверове… Аз съм сигурен, че властта в България ще разбере имената на тези хора и ще им въздаде нужното. Та това е нещо нечувано и невиждано в 21 век - публичен линч… Та каква разлика има между тях и убиеца? И каква е тази реакция на залата?
Но приятелят ми остана като втрещен, когато чу женски гласове, особено след като чу какво говорят чрез моя превод…
Една жена викаше, сигурно бе журналистка - защо го биете… Друга й отговаряше - че какво да го правим… А залата ечеше - убийте го…
Моят познат-французин вече бе закрил с ръце лицето си. Само тихо повтаряше:
- Ама какви хора сте вие, българите…
Стана и ми махна за довиждане. Всъщност аз разбрах, че този негов жест е за… сбогом… Вече знаех, че съм изгубил без вина един приятел… Само защото и аз съм… българин…
П.П. След ден-два почти няма реакция за тази втора част от случилото се, която толкова бе впечатлила моя приятел, а и световните медии. В моята страна възприятията и усещанията изглежда не са сходни с тези на нормалните хора от нормалните страни. Не чух нито дума за побоя, от който и да е лидер на партия. С изключение на Лютви Местан, който каза, че трябвало да се … благодари на бабаитите…
А един прокурор каза,че едва ли не е нормално да бъде публично пребит един човек…
Да, почти никой партиен лидер не каза и дума. Така, както не са казали досега нищо и за мизерията в България… Да, за контролираната бедност, която вече 23 години обезсилва моя народ.
Както не са казали и дума за срамните и никъде в света познати пенсии-геноцид, както не са казали и дума за “Топлофикация”, за този “законен” рекет и начин за пълнене на партийните каси… Да, не са казали… Защото… Да, защото…
© Вечният двигател "българска полит...
Защо останахме без дърва за отопление?
По този начин обикновеният човек бе обезверен и, загубил своите ориентири, перспектива и вяра в бъдещето, той се лиши и от инстинкта си за самосъхранение, защото в мъглата от комунистически лъжи вече не знае кой път да поеме, кое е правилно и кое – не, на кого и на какво да вярва и кое е истина, а кое – лъжа. Инстинктът за самосъхранение, изграждан в течение на милиарди години еволюция, казва на индивида как да действа в извънредни ситуации, като го насочва към правилното решение. Но българинът, чиято способност за ориентация бе унищожена от десетилетията опустошителна комунистическа пропаганда, която го учеше, че синът трябва да предаде баща си, ако е кулак, която роди девиза „учи, за да не работиш”, която поставяше руските интереси над националните, вече не може да прецени кое е правилно и затова неговият рефлекс за оцеляване не действа.
Аз не вярвам, че преди комунистите да обсебят властта в България българите са били отлично ориентирани по отношение на политиката и икономиката. Няма как да бъде така, при положение, че огромна част от населението е била неграмотна и е живеела по селата. Но комунизмът прекъсна естественото развитие и еволюцията на българския народ, откъсна го от нормалния път, по който трябва да мине всяко общество, и го изолира за прекалено дълго време от процесите, протичащи в останалия свят. Отглеждан в изкуствена среда, нашенецът не е имал никакъв шанс да придобие инстинктите, които да го предпазват от грешни ходове, инстинкти, които всеки народ си изработва в конкуренция с останалите. По същия начин животните, отглеждани от хората, трудно биха оцелели в дивата природа, защото не притежават навиците, рефлексите и дори имунитета на родените на свобода зверове.
Е, може би ние, за жалост, приличаме именно на развъжданите в плен твари, които разчитат изцяло на своя пастир и господар, неспособни сами да вземат правилното решение и да поемат отговорност за съдбата си.
В днешно време религията вече няма същите функции и обществата се нуждаят от други, модернизирани и адаптирани отношения и правила, които би трябвало да се осигуряват от образоватилната система и юриспроденцията.
На развитите общества в момента им липсват именно обединяващи фактори – религията или идеята за общество, сплотено от общи етнически и културни белези. Ако религията вече е изиграла своята роля, то националната идея бе умишлено дискредитирана и омърсена като източник на всички беди, което, разбира се, далеч не отговаря на истината. Тя бе умишлено натоварена с негативна конотация, поради което у хората днес се появяват отрицателни и ненавистни чувства дори само при споменаването й. Това се прави, за да може невъзможната идея за мултикултурализма – т. е. за съвместното и безоблачно съществуване на различни и напълно равнопоставени култури, без между тях да има доминираща такава – да се представя като единствената възможна алтернатива. А в действителност мултикултурализмът представлява дискриминиране на титулните етноси в полза на паразитиращи малцинства и уронващи морала и традициите практики уж в името на демократичността. А това всъщност отслабва и деморализира тези общества, правейки ги беззащитни пред набезите на чужденците, чиито религиозни и културни обичаи обаче ревниво биват защитавани именно от онези, които отричат същото право на местните етноси.