Прочетен: 4015 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 02.04.2013 19:46
Но също така е безспорно, че много критики към еврейството, обявени иначе прибързано и по презумпция за антисемитски, всъщност представляват съвсем коректно отбелязване на проблемни пунктове и обстоятелства, каквито съществуват без всякакво изключение във всички човешки колективи. Тъй като евреите, както и всички човешки същества, не са имунизирани срещу грешки, и сред тях все някой понякога бърка или действа злоумишлено, това няма как да не предизвиква ответна реакция сред другите, която се проявява в справедливи или не дотам такива критики. Правилни или не, бележките спрямо евреите или към който и да е друг са право на всеки индивид, от което никой не може да го лиши и в което никой не може да го ограничи. Всъщност, справедливостта на обвиненията се уточнява само в открити обществени дебати или в съдебните институции, но не и чрез запушване устата на критиците с агресивно враждебни обвинения в „антисемитизъм”, с помощта на което оръжие се тушират всички дебати около поведението на Израел или на евреите в другите държави. А възпрепятстването на критиките с цел потискане на истината е обезпокоително и ненормално явление, на което трябва да се противодейства енергично и решително.
Няма човек или група от хора, които да не грешат, и евреите не са изключение от това правило. Следователно те подлежат на критики, както и всеки от нас, и това трябва да се смята за съвсем естествено. И обратното – неестествено е да се парализират и осуетяват всички критики по отношение на тях, като се обявяват неизменно за „антисемитизъм” или „ксенофобия”, а авторите им да бъдат преследвани и анатемосвани по средновековен маниер.
Присъщо е на хората, а значи и на евреите, да се стремят да избягват упреците, разобличаващите факти и критичните коментари, създаващи им дискомфорт. Но по-важна от душевното спокойствие на когото и да било е истината. Затова дълг на обществото е да следи тя, истината, да не става жертва на нечии интереси, които налагат прикриването ѝ чрез преднамерено дискредитиране с неоснователни нападки достойнството и авторитета на разкриващите я пред обществеността личности. Всеки индивид и всяка общност имат нужда от коректив, какъвто по същество представляват техните критици и опоненти. Липсата на критики, липсата на външен поглед и преценка създават грешна представа за собствените възможности и измамно усещане за безгрешност. С други думи, отсъствието на критично отношение развращава съзнанието и изкривява самооценката в неправилна посока.
Съвсем разбираемо е евреите, както и всички останали, да се опитват да отбягват или дори напълно да заглушават критиките към себе си. Това е естествено за човешката природа и би го правил всеки, стига да има такава възможност. Но това не означава, че трябва да се толерира и поощрява такова поведение. Защото никой не бива да бъде щаден заради криворазбрани симпатии и сантименти от критики, коментари, забележки и дори обвинения, когато това се налага. Всеки греши и следователно всеки подлежи на критицизъм и никой не бива да бъде привилегирован в това отношение, тъй като това изкривява обективната представа за него, създавайки предпоставки за идеализация и въздигане в култ. Църквата и тоталитарните комунистически управления са отличен пример за упадъка и извращенията, до които води липсата на критични мнения и оценки в тяхната сфера на влияние, смазани своевременно от грубата или по-рафинирана цензура.
Ето защо, тези, които, уж с добри намерения, лишават еврейството от укори и изобличения, които го охраняват на всяка цена и с всички средства от острото перо на опозицията, от справедливи критики и анализи, които възпират неудобните въпроси и дискусии около него, в действителност не са негови доброжелатели, а му нанасят сериозна вреда, макар и неосъзнато. Защото градивната критика има отрезвяващ, конструктивен и съзидателен ефект както за самия обект, към който е насочена, така и за обществото като цяло.
По- важното Е, че всички ние сме хора..българи, евреи, роми, турци и пр.
Да проявиш разбиране към другия срещу теб, до теб...Това означава да опознаеш самия себе си.Означава,че си разбрал че светът е станал по- компактен и космополитен, защото културите на отделните народи се приближават и смесват..Нека бъдем приятели, защот хората са еднакви по света..със своите мисли, чувства, желания и пр.
Лично за мен няма значение, когато се срещам с непознат човек, дали е богат и ли беден, бял или черен.За мен решаващи са изразът на лицето, излъчването на човека,усмивката му и очите, по- точно погледът му.Те казват всичко за него!
Още веднъж благодаря за есето! Хареса ми:)
Съгласен съм с твоите разсъждения и ги подкрепям напълно.
16.12.2012 17:58
Ще започна като кажа, че количествено съм почти напълно съгласен с ръзсъжденията ти. А точно там е и причината, да не съм съгласен с останалата част от написаното от теб. Да, именно! Не всичко написано от теб е плод на собствените ти логически разсъждения и трезва мисъл, с която ти иначе тъй често си служиш. Затова не мога да се сдържа, и да не се опитам да те накарам да ревизираш прекалено комформисткото въведение, което си... "приложил" към останалата част от тезата си. Защото така тя изглежда като ван Рийн в талашитена рамка.
Свободното слово не подлежи на държавно санкциониране в едно общество, стъпило върху конституционните основи на републиканската форма на управление. Всъщност, в никое общество, претендиращо да е свободно, независимо от формата си на управление. Държавният апарат не се състои за да сезира и наказва отделни индивиди или организирана група от индивиди заради техните възгледи или свободното им изразяване, колкото и брутални, човеконенавистни или предполагаемо деградивни да са те. Това е изключително погрешно схващане, което винаги е водило до сълзи и кръв. Единственият обективен съдник за поведението на членовете на едно общество може да бъде само... самото общество.
Нека се опитаме да достигнем до този извод с последователни прости въпроси. Има ли човек в тази държава... не - на тази планета, на когото ти би предоставил правото си да избираш източниците си на информация? Има ли човек или организация, на която би преотстъпил собствената си интелектуална преценка за това на кого да вярваш или какво да прочетеш и чуеш? Има ли човек или организация, които биха те накарали да извършиш срамни или зли деяния само и единствено посредством средствата за свободно изразяване? Кого ти би номинирал за свой цензор? Нима няма никой на този свят, по-годен от теб самия да определя какво да говориш или мислиш!?
Не забравяй, че всеки път когато ограничаваш нечие право на изразяване, първо ограничаваш собственото си право на осведомяване!
16.12.2012 18:54
Прости ми, че ми е омръзнало да чета, слушам и гледам едни и същи лозунги по телевизии, радиа, вестници. Но за Бога - не и тук!
"Евреите са образовани, интелигентни, толерантни един към друг"
Нарочно се зачетох, да видя в следващите десет реда дали има поне един пример за това... или за каквото и да е друго. Не! Лозунг след лозунг... Със същата убедителност някой може да постанови точно обратното: "Евреите са необразовани, глупави човекомразци!". И макари да не е в тона на политкоректността, със сигурност няма да е по-малко задълбочено от твоята прокламация.
"Лично за мен няма значение, когато се срещам с непознат човек, дали е богат и ли беден, бял или черен.За мен решаващи са изразът на лицето, излъчването на човека,усмивката му и очите, по- точно погледът му.Те казват всичко за него!"
Сериозно... Съдиш за човек по погледа му. Направо не искам да знам какво е мнението ти за незрящите хора! Както и да е...
Виж, не искам да съм груб, но наистина се надявам меланхоличният ти поглед върху живота да не е в резултат на тежко събитие, което си преживяла (какъвто е общият случай), а просто израз на фриволната ти доброхарактерност. И все пак - има някои сравнително измерими реални фактори за обществената полезност на един човек или етнос - образованост, социална приспособимост, трудолюбие, чувство за дълг и законност, честност, воля и стремеж към съзидание и напредък, обществена солидарност, патриотитизъм и т.н.
Все неща, които не се четат в погледа, Миа.