Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31
Постинг
16.07.2011 20:11 - КРИТИКА НА ИДЕЯТА ЗА БОГ - втора част
Автор: kordon Категория: Политика   
Прочетен: 4483 Коментари: 14 Гласове:
4

Последна промяна: 09.02.2012 14:01

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Следващата логична стъпка в нашето библейско разследване е учението за т. нар. „първороден грях”, вината и последствията от който се прехвърлят автоматически на всички живели и живеещи на земята хора по силата на наследяването на осъдената от Бога и повредена от греха човешка природа. 

 Според първата книга от Библията „Битие” гл. 2-3 Господ заповядва на първите хора Адам и Ева, създадени от Него, да не откъсват плод от Дървото на Познанието: „И Господ Бог заповяда на човека, казвайки: От всяко дърво в градината свободно да ядеш; но от дървото за познаване доброто и злото, да не ядеш от него; защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш”. Но змията, която била коварна твар (по неведоми пътища тя е асоциирана в християнството от Йоан Богослов със Сатаната, въпреки че самата Библия не дава основание за това), изкушила нашите първородители и те престъпили Божията повеля, вкусвайки от забранения плод, получавайки при това способността да разпознават съвсем нови и непознати за тях до този момент категории-Добро и Зло. „ И Господ Бог каза: Ето, човекът стана като един от Нас, да познава доброто и злото; и сега, за да не простре ръката си да вземе и от дървото на живота, да яде и да живее вечно, затова Господ Бог го изпъди от Едемската градина да обработва земята, от която бе взет”.  Ето как се развива тази история според Библията: 

„Тогава се отвориха очите и на двамата и те познаха, че бяха голи; и съшиха смокинови листа та си направиха препаски.

3:8 И при вечерния ветрец чуха гласа на Господа Бога, като ходеше из градината; и човекът и жена му се скриха от лицето на Господа Бога между градинските дървета.

3:9 Но Господ Бог повика човека и му рече: Где си?

3:10 А той рече: Чух гласа Ти в градината и уплаших се, защото съм гол; и се скрих.

3:11 А Бог му рече: Кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти заповядах да не ядеш?

3:12 И човекът рече: Жената, която си ми дал за другарка, тя ми даде от дървото, та ядох.

3:13 И Господ Бог рече на жената: Що е това, което си сторила? А жената рече: Змията ме подмами, та ядох.

3:14 Тогава рече Господ Бог на змията: Понеже си сторила това, проклета да си измежду всеки вид добитък и измежду всички полски зверове; по корема си ще се влачиш, и пръст ще ядеш през всичките дни на живота си.

3:15 Ще поставя и вражда между тебе и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата.

3:16 На жената рече: Ще ти преумножа скръбта в бременността; със скръб ще раждаш чада; и на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание и той ще те владее.

3:17 А на човека рече: Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: Да не ядеш от него, то проклета да бъде земята поради тебе; със скръб ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си.

3:18 Тръни и бодли ще ти ражда; и ти ще ядеш полската трева.

3:19 С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш.

3:20 И човекът наименува жена си Ева {Т.е. Живот.}, защото тя беше майка на всички живи.

3:21 И Господ Бог направи кожени дрехи на Адама и на жена му и ги облече.

3:22 И Господ Бог каза: Ето, човекът стана като един от Нас, да познава доброто и злото; и сега, за да не простре ръката си да вземе и от дървото на живота, да яде и да живее вечно, -

3:23 затова Господ Бог го изпъди от Едемската градина да обработва земята, от която бе взет.

3:24 Така Той изпъди Адама; и постави на изток от Едемската градина херувимите и пламенния меч, който се въртеше, за да пазят пътя към дървото на живота”.          

 

 Тук изниква въпросът: Ако Господ е Съвършен, тоест безгрешен (а Той задължително трябва да е такъв, за да бъде Бог) Той би трябвало да сътвори Адам и Ева така, както самият желае, без да прави грешки (защото грешките са присъщи само на стоящите по- ниско в небесната иерархия, както и на простосмъртните), които след това да Му се налага да поправя. Има се предвид, че творенията на Господ трябва да постъпват според зададените им от Него параметри, без да имат ни най-малка възможност да излязат от поставените им рамки. Те могат да действат само по Неговата воля, която е непоклатима и непристъпна. Ако следваме логиката, ще стигнем до извода, че престъпването на Божията воля е изключено, абсолютно невъзможно. Но Библията ни учи, че Адам и Ева са постъпили в разрез с нея, което пък противоречи на разбирането за Бог като всемогъщо същество. 

 

Друго противоречие в тази част на книгата „Битие” съзираме в наивния момент на задаване на въпроси от Господ и техните отговори от страна на Адам и Ева. Ясно е, че за Бог не е нужно да търси своите чеда из градината, нито пък има нужда от техните отговори, защото Той трябва да знае всичко. 

 

Но най-крещящата несъвместимост с утвърденото схващане за всезнаещия, справедлив и милосърден Бог е проклятието,  което той отправя към собствените си чеда, и което според библейското сказание, противно на всяка логика, се пренася автоматично върху всички бъдещи човеци. В тази ситуация Божият гняв и коравосърдечност нямат граници и не признават никакви правила и здрав разум. Парадоксът се състои в това, че щом Адам и Ева са създадени от Бог, значи всички техни черти – характер, мислене, същност, душа, физика, поведение и т.н. се предопределят от Неговия замисъл и би трябвало нищо да не е в състояние да ги отклони от предначертания им от Него път. Следователно отговорност за техните постъпки носи Той и няма никакъв смисъл в приписването им на вина, която следва да се търси у техния Творец. 

 

Редно е да запитаме също така и защо, ако Бог знае всичко, той не знаел как ще постъпят собствените Му чеда? Или след като вижда всичко, защо не е видял какво замисля коварната змия и как ще се поддадат на нейната съблазън нашите праотци?

 

Силно неприятно впечатление обаче прави отмъстителността на Бог и садистичната безпощадност, с която той наказва Адам и Ева, ярко контрастиращи на благостта, снизходителността и милосърдието, които Му се приписват. Първо, няма никакво основание да бъдат санкционирани, при това толкова жестоко първите хора, които в крайна сметка са подвластни единствено на Неговата, а не на собствената си воля. Второ, в абсолютно противоречие на всяка логика и на представата ни за Него, той пренася проклятието си върху всички следващи поколения, които са предварително осъдени на мъки и страдания без дори да са се родили все още и, следователно, без да са извършили какъвто и да е грях. 

 

Това ли е Господ, за който е казано във втората книга на Мойсей „Изход” гл. 34.:

«6.Господ, Господ, Бог човеколюбивий и милосърдний, дълготърпеливий, многомилостивий и истинний...

7. Който пази (правдата и показва) милост в хиляди поколения, Който прощава вина, престъпление и грях»;

 - в книгата на Неемия гл.9.:   «Но ти си Бог, Който обича да прощава, благ и милосърден, дълготърпелив и многомилостив»;

 - в книгата на пророк Иоиля: «Раздирайте сърцата си, а не дрехите си, и се обърнете към Господа, вашия Бог; защото Той е благ и милосърден, дълготърпелив и многомилостив, и съжалява за злочестината».

  

Примерите за венцеславене на Божието милосърдие, дълготърпеливост и простителност (способност за прощаване), които услужливо и в изобилие ни дава Библията, са неизброими. Но когато внимателният читател се взре в делата Божии, той вижда рязко разминаване с хвалебствените дитирамби. В делата си Бог наказва жестоко, убива, проклина, осакатява, и както казва библейския текст: «Който за вината на бащите наказва децата и децата на децата до трета и четвърта рода» (Изход гл. 34.) . 

 

Това е несъвместимо с идеята за състрадателност, справедливост, снизходителност, опрощение, благородство, великодушие, доброта, търпимост, човеколюбие и благосклонност, каквито с право се изискват от всяко човешко същество, и като пример за които ни се предлага Божието дело, което при взискателен прочит се оказва в противоречие с тия морални категории. 

 

Все пак трябва да имаме предвид, че т. нар. Свети писания са писани от хора, които са въплатили в тях своята представа за Божествения Разум, формирана от условията на обкръжаващата ги среда и от предшестващи ги вярвания. Ето затова Бог не е виновен за деянията, които Му биват приписвани от люде, познаващи слабо дори своя ограничен свят и неспособни да проумеят истинската Му същност. Каквито впрочем сме и ние, живеещите в ХХI век.




Гласувай:
4
0



1. анонимен - pipinana
16.07.2011 20:24
Nali sme dbama , a i ne sme edinstvenite....kakvo da se pravi...OBI4AM
цитирай
2. chalgaria - Как да незнае
16.07.2011 22:21
Бог пише в деня когато ядеш! Значи е знаел. Свободната воля вързва съвършенството. Иди да ядеш. Няма ши спа.
цитирай
3. chalgaria - Прав си
16.07.2011 22:22
За заключението ти накрая.
цитирай
4. evrazol - Създал го по свой образ и подобие. ...
16.07.2011 22:57
Създал го по свой образ и подобие. Значи дал му е и свободна воля. Наред с нея му дал и правила - Защото не му е дал да знае бъдещето.
Дал му и свободата да ги нарушава и да носи последствията, т.е. право на избор.
А прошката се заслужава с покаяние.
На мен си ми изглежда много логично. Отговорността за техните постъпки носи той, докато спазват правилата. И то /да ги спазват/ по своя воля.
А каква му е била целта е все едно децата да ни питат защо сме ги създали. Честния отговор е - защото искахме да ви имаме.
цитирай
5. kordon - от kordon до evrazol
17.07.2011 11:12
Привет!
На пръв поглед традиционното Ви обяснение изглежда логично. Но как ще обясните, защо Господ не е знаел как ще постъпят Адам и Ева, след като Той трябва да знае Всичко, и защо не ги е видял докато вършат грехопадението си. А дори и да е знаел и да е виждал, защо трябва да се гневи и да ги наказва, след като те са такива, каквито Той ги е създал? Също така ми е трудно да приема, че един Висш Разум може да притежава чисто човешки качества, да изпитва гняв, раздразнение, омраза (защото Библията ни дава и такива примери) и каквито и да е чувства. А и прошката не е задължително свързана с покаяние. Защото аз мога да простя дори и на онези, които не са осъзнали деянието си и не са потърсили опрощение. Щом аз мога да го сторя, защо и Бог да не може.
В крайна сметка, защо едно Съвършено същество ще се интересува от нас, хората, или от каквато и да е твар. Нали при създаването ни той ни е дал определени физически и духовни качества и закони, по които да съществуваме и постъпваме. Тоест, Той е предначертал нашия път още от самото начало. Да се твърди, че някой може да наруши Неговите правила, защото има "свободна воля" е нелепо, защото тези правила не са определени от земни хора или институции (които лесно могат да бъдат нарушавани), а от Божествена и Съвършена сила, която би трябвало да е безпрекословна. А ако Господ е дарил човешките същества със свободна воля, защо тогава трябва да им търси отговорност, затова че са постъпили според нея.
Всъщност не е ли Господ Бог от Библията такъв, какъвто са го виждали тогавашните хора в представите си, приписвайки нелогично на Свръхразума чисто човешки атрибути-сензитивност, рефлексии, емоционалност, отношение, поведение. Обясненията, които апологетите на библейската версия намират за парадоксите в Светото писание, са също толкова по човешки опростени и външно логични, но лишени според мен от дълбока съдържателност и разумно осмисляне на материята в исторически и културен контекст. Защото Библията всъщност е история.
цитирай
6. nbrakalova - От постинга ще коментирам [поне засега :) ] само:
17.07.2011 20:28
„проклятието, което той отправя към собствените си чеда,”
Да се върнем на цитата:
3:17 А на човека рече: ПОНЕЖЕ СИ ПОСЛУШАЛ ГЛАСА НА ЖЕНА СИ И си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: Да не ядеш от него, ТО ПРОКЛЕТА ДА БЪДЕ ЗЕМЯТА ПОРАДИ ТЕБЕ; ..."
Бог не прокле човека, а ЗЕМЯТА поради него...

Преди да говорим за отмъстителност, нека се обърнем към наследствеността, която не се отнася само до физическото, но задължително и до нравственото. Плодовете се проявяват веднага – Адам, готов да умре заедно с Ева, изведнъж се отказва от нея, дори я обвинява... Първородният им син от завист убива брат си... Тук няма отмъстителност, а израждане, резултати и последици.
Болният обикновено се поставя под карантина и се предприема лечение. Колкото и елементарно да звучи, но Бог направи същото.

Едва ли може да си представите, kordon, колко добре Ви разбирам.
цитирай
7. nbrakalova - (1) 5. kordon - от kordon до evrazol
17.07.2011 21:36
Следвам част от разсъжденията в отговора Ви.
Истинското общуване се базира на доверието. Без доверие няма разкриване, без разкриване няма опознаване и трайно привличане. Това е валидно не само за отношенията между хората, но и в общуването между Бога и човека.
Господ е знаел как ще постъпят Адам и Ева,но те не са знаели. В избора им на доверие те не вярват на препоръките на Твореца им, а на медиума-змия, чрез която говори стремящият се към власт. По-нататъшната им съдба не е наказание, а последица, за която човекът е бил предупреден: „в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш”. И събитията от Битие 2 и 3 глави не трябва да се проследяват и разбират извън общия библейски контекст. В тях са заложени основни вести, истини, измами, заедно с обещанието за Спасител, предвиден още преди създанието – „като знаете, че не с преходни неща - сребро или злато, сте изкупени от суетния живот, а със скъпоценната кръв на Христос, като на агнец - без недостатък и пречист, предаден ви от бащите ви, Който наистина беше ПРЕДОПРЕДЕЛЕН преди създаването на света, но се яви в последните времена за вас” (1Петр.1:18-20) Това е единственото място в Библията, където се споменава думата предопределен и се отнася единствено на Христовата жертва. Учението за предопределението въобще - не е библейско.

По отношение на „човешките” качества на Бога.
Тук е разликата между християнския Бог и останалите богове. Той е личност, която обича и в името на любовта Си към човека се принася в жертва. Любовта на християнския Бог е факт, който или се приема, или се отхвърля. Тя не се заслужава, защото човек с нищо не може да се препоръча. В древността, а и днес още, хората се напъват да се харесат на боговете си, да ги умилостивят, предлагайки им дори живота на децата си. Християнският Бог е единственият, който слиза до нивото на създанието си и то на най-ниското стъпало в човешката йерархия – на слугата, и умира с най-презряната смърт, тази на роба – кръстната.
цитирай
8. nbrakalova - (2) 5. kordon - от kordon до evrazol
17.07.2011 22:05
Бог знаеше какво са направили Адам и Ева, знаеше как се чувстват. Връзката с тях бе едностранно разкъсана, чувството за вина се бе появило заедно със страха, срама и неувереността. В загрижеността си, Той бе, който пръв ги повика не защото не знаеше къде са, а за да се почувстват потърсени. И сега Той бе активната страна.
Те не умряха според предупреждението, защото Този, Който ги бе създал и ги обичаше, бе вече включил часовника за осъществяването на Спасителния план, символично представен чрез възможностите и сигурността на коженото облекло, с което Той ги облече (в противовес на техните възможности!), като бе осигурено чрез първото проливане на невинна кръв – символ за бъдещата Божествена жертва. Тя означаваше, че: Христос ще стане като човека, за да може човекът да стане като Христос; отказвайки се от божествените си възможности, Той ще победи там, където Адам се провали (затова Адам е наречен Първия, а Христос - Вторият Адам); ще бъде „наранен”, но накрая ще „смаже” измамника.

Прощението само по себе си не е достатъчно, то не обезвинява, т.е. не отменя последицата. Христовата жертва го доказва с това, че не можеше да бъде отменена (Гетсимания). Тя е цената, която трябваше да се плати. Човекът обаче в правото си на избор не е задължен да се възползва от нея и може да откаже подаръка.
И на човешко обществено ниво един престъпник може да се покае (не разкае, защото има огромна разлика между двете състояния), но това не го помилва и той понася смъртното наказание. На нивото на тази т.нар. първа смърт няма кой да го замести. И това не е отмъстителност, а справедливост. Любовта прощава, но това не задоволява справедливостта, която изисква кръв. Изходът е един – Любовта трябва и да прости, и да плати. Единственият, който съчетава в себе си „противоречието”-парадокс любов/справедливост, бе Бог и затова нямаше кой да го замести. В Пс.85:10 Давид кратко и точно обрисува станалото на Кръста:
"Милост и вярност се срещнаха,
правда и мир се целунаха."
цитирай
9. nbrakalova - (3) 5. kordon - от kordon до evrazol
17.07.2011 22:11
„...защо едно Съвършено същество ще се интересува от нас, хората, или от каквато и да е твар”?
Защото мотивът на това Съвършено същество е любовта. Затова и любовта е единственият мотив, който е приет от Бога в избора на човека да Го следва. Ако не би се интересувал, не би предопределил спасителната жертва. И още, със свободната воля Бог е дал правото на човека да не следва и препоръчителните Му закони, като в същото време не прави нищо без да го предупреди - „Днес викам небето и земята за свидетели против вас, че положих пред вас живота и смъртта, благословенията и проклятията; затова изберете живота, за да живееш, ти и потомството ти;” (Второзаконие 30:19)

Истинската любов е тази, която включва правото да бъде отхвърлена. Бог не е създал човека робот. Никой не иска да бъде обичан от роботи, а от личен избор. Животните също имат чувства, те се управляват от тях и от инстинкта. Човекът, обаче, ги превъзхожда с морала си, с правото си да избира. Без избор няма морал и няма морал там, където няма избор.

Следвайки основната идея – осъществяването на Спасителния план, чрез който да бъде възстановена разпадналата се връзката между Универса и Земята, респективно човека, Библията между другото е и история. Хората, които непредубедено я изучават, могат да се справят успешно с т.нар. парадокси. Всички писатели на Библията са заявявали със специфични изрази, че са вдъхновявани от Божия Дух. Всеки един от тях обаче пише според личната си култура и изразността му е белязана от времето, в което живее. Божественото вдъхновение не отнема личната изява на писателя. Такива са както говедарят Амос, така и пророк Исая или царстващият Соломон; както рибарят Петър, така и апологетът на своето време Павел. Всеки от писателите предлага Божествената вест чрез своя личен стил.
---
В Библията и в Христовата жертва има и друга линия, отнасяща се до съдбата на Универса, както и до оклеветяването на Бога пред него.
цитирай
10. kordon - от kordon до nbrakalova
17.07.2011 23:47
Ако трябва да бъдем коректни Бог проклина хората в буквалния смисъл и без заобикалки: "...и ти (Адам) ще ядеш полската трева; С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш."
А на Ева пожелава "снизходително": "Ще ти преумножа скръбта в бременността; със скръб ще раждаш чада; и на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание и той ще те владее".
Проклятието е недвусмислено, мисля аз.
А по отношение на това, че Господ наказва Адам, защото послушал Ева, а нея-защото се доверила на змията, бих казал, че може да се сравни с това човек да прокълне и накаже двете си деца на възраст 4-5 години затова, че не са изпълнили заповедите му, при все че те са все още невръстни (да не забравяме че Адам и Ева са били съвсем отскоро на земята), а и Той не им е осигурил възможност да осмислят делата си (защото им е забранил да се докосват до дървото на Познанието).
По въпроса за израждането ще кажа, че дори и нашите първоотци да са се покварили и деморализирали, то чия е вината? Не е ли на Оня който ги направил както и от каквото е решил самият Той? Тук дори и сравнението с децата и родителите не е съвсем подходящо. Защото ние създаваме своето потомство без да имаме съзнателен принос в придаването им на нашите гени и без да имаме възможност да моделираме предварително техните физически и духовни белези. Затова и не е целесъобразно да мислим в този случай за Бог с обичайните си категории. Мисля, трябва да имаме предвид, че Той създава ВСИЧКО (включително и Адам и Ева) по предварителен замисъл, и творението Му трябва да изпълнява функциите, за които е създадено. Ако създадения от Него продукт се изроди, т.е. придобие форми или характеристики, които не отговарят на първоначалното му предназначение, значи майсторът, в случая Бог, е сбъркал. Ако Вие направите нещо, но се окаже, че то не функционира правилно, нима вината няма да бъде Ваша?
Смятам, че творението не може да носи вина за грешките на създателя си.
цитирай
11. kordon - от kordon до nbrakalova
18.07.2011 17:58
Трябва да призная, че Вие сте написали много хубави, направо прекрасни слова, изпълнени с топлота, човечност и доброта, които до голяма степен, вярвам, са инспирирани именно от идеите, заложени в Новия завет. Опонирайки Ви, аз се чувствувам като невъзпитан грубиян, тъпчещ прелестните цветя в нечия подредена с любов градина. Искреното ми уважение към Вас, което Вашите думи породиха у мен, ме задължава да прекратя едностранно полемиката помежду ни (въпреки че за мен тя е безкрайно интересна). Макар у мен да напират безброй въпроси, Вашите нравствена чистота и сила, каквито несъмнено притежавате, ме принуждават да се оттегля. Бих искал да ми вярвате, че това не е капитулация, а отстъпление от морални съображения.
Желая Ви здраве!
цитирай
12. nbrakalova - от nbrakalova до kordon
18.07.2011 20:26
Много сте мил и аз Ви благодаря за сърдечността, с която ми отговаряте. Вие сте един от малкото хора, за които мога да допусна, че биха капитулирали по една или друга причина. Повдигнатата тема и въпросите, свързани с нея, са повече от важни. Самата аз съм се борила с тях. Не се срамувам да каже, че обичам моя Бог и ми е приятно да споделя или беседвам за Него в сферата на онова, което знам, и извън нея, за да науча още. Начинът, по който сте възприели споделеното, говори, че не напразно съм го сторила. Каквито и да са съображенията Ви да се оттеглите, а в случая за мен са повече от комплимент, ще ги уважа. Но трябва да Ви уверя, че за мен бе привилегия да се доближа до Вас.
цитирай
13. zarenkow - „И Господ Бог заповяда на човека, ...
04.07.2012 23:03
„И Господ Бог заповяда на човека, казвайки: От всяко дърво в градината свободно да ядеш; но от дървото за познаване доброто и злото, да не ядеш от него; защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш”. Според мен има грешка в посланието достигнало до нас. Да умреш означава да загубиш света в който живееш. Те живеят в градините на Бога , следователно Бог ги предупреждава , че ще загубят рая в който живеят. И наистина , няма по голямо безпокойство от стремежа към знание. Всеки без този стремеж е в рая и обратно всеки стремеж към знанието е загуба на спокойствието и загуба на рая. Потвърждава се и в твърдението , че "..и тяхно е царството небесно" . Имах подобна участ. Жена ми почина доста млада. Разболя се и започнахме да търсим решение на проблемите в много книги. Други на наше място щяха да се примирят , да се молят и да се примирят , докато ние изнемогвахме да ровим , търсим и четем . Стигна се дотам , че знаехме повече от лекарите в тази област. Загубихме всякакъв покой заради стремежа за знание , без значение кое ни е накарало да го преследваме.
цитирай
14. kordon - от kordon до zarenkow
05.07.2012 12:59
Съжалявам за загубата Ви. Но съм сигурен, че дори и от тази трагедия Вие сте успели да извлечете поука.
Аз мисля, че стремежът към знание, независимо от мотива, е нещото, което ни отличава от безсъзнателните твари, които са блажени, когато всичките им телесни нужди и нагони са задоволени. Обратно на тях, човекът е в непрекъснато търсене на все нови и нови предизвикателства. Той не се задоволява с това, което има - винаги иска повече. Тук ще цитирам Хегел в подкрепа на тезата си: "Знанието като грехопадение не е случайно, а вечно състояние на духа. Райското състояние на невинност е животинско състояние, а Раят е парк, в който могат да останат само зверовете, но не и хората". "Невинността" и индиферентността към заобикалящия ни свят, т.е. липсата на стремление към нови знания и нови светове само ни приближава към зверовете.
Състоянието на нирвана, така силно желано от някои, е откъсване от реалния свят, т.е. бягство от действителността. Но това не променя нещата в света - той не става нито по-справедлив, нито по-добър, каквото и да означава това. Нирвана или отсъствието на мисли, грижи и страдания е пораженчество, отстъпление от човешката същност, от вечния стремеж към познаване на себе си и природата.
В този смисъл на човека е съдено да притежава неспокоен и изследователски дух, ако иска да бъде човек и да се отличава от животните.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kordon
Категория: Политика
Прочетен: 2401477
Постинги: 422
Коментари: 2241
Гласове: 1871