Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31
Постинг
03.07.2011 13:49 - Свободата на словото е застрашена
Автор: kordon Категория: Политика   
Прочетен: 1684 Коментари: 2 Гласове:
3

Последна промяна: 03.07.2011 13:52


   от: Робърт Скиделски*    Наскоро, на провелия се литературен фестивал във Великобритания, бях водещ на панел, дискутиращ свободата на словото. За либералите свободата на словото е ключът към самата свобода. Демокрациите се борят за свобода на словото. Диктатурите я потискат. Когато ние, западняците, погледнем навън, това за нас означава нашата гледна точка. Ние осъждаме правителствата, които заглушават, затварят зад решетките или дори убиват писатели и журналисти. „Репортери без граници” имат статистика: 24 журналисти са убити, а 148 за вкарани в затвора само през тази година. В Арабската пролет виждаме надеждата освобождаването на медиите от здравата хватка на диктаторите.

 

Лошото е, че свободата на словото на Запад е подложена на силен натиск. Традиционно британските закони налагат две основни ограничения върху „правото на свободно слово”. Първото забранява употребата на думи или изрази, които рушат обществения ред, а второто е законът срещу клеветата. И за двете има сериозни основания – едното, за да се съхрани мира, а другото, за да защити личната репутация от лъжа. Повечето свободни общества приемат подобни ограничения за разумни.

 

Но наскоро законът стана доста по-рестриктивен. „Подтикването към религиозна и расова омраза” и „подтикването към омраза, основаваща се на сексуална ориентация” вече са незаконни в повечето европейски страни, независимо от заплахата за обществения ред. Законът беше променен, като от осъждане на езика подтикващ към насилие се премина към забрана на езика на омразата.

 

Крещящият пример за това е законът срещу отричането на Холокоста. Да се отрича или омаловажава Холокоста е престъпление в 15 европейски страни и в Израел. Това може би е така, понеже Холокостът беше толкова ужасяващо по рода си престъпление, че се е класифицирало като специален случай. Но специалните случаи имат навика да се умножават.

 

Франция забрани чрез закон отричането на всички „международно признати престъпления срещу човечеството”. Докато в мюсюлманските страни е забранено да се нарича Арменското клане от 1915–17 „геноцид”, в някои западни страни пък е забранено да се казва, че не е. Някои източноевропейски страни наложиха специфична забрана на отричането на комунистическия „геноцид”.

 

Цензурата върху паметта, която навремето наивно си представяхме като характерна черта на диктатурите, сега се превърна в нарастваща индустрия в „свободния” Запад. Всъщност официалната цензура е само върхът на айсберга на културната цензура. Публичните личности трябва да бъдат под постоянна защита от словесни атаки, независимо дали е с основание или не.

 

Разрушаването на културния код накърнява репутацията на личността и вероятно нечия кариера. Британският вътрешен министър Кенет Кларк наскоро се извини за свое изказване, че някои изнасилвания са по-малко сериозни от други, призовавайки за законово благоразумие. Парадът от гафове и последващи унизителни извинения станаха част от естествения пейзаж на публичния живот.

 

В класическото есе „За свободата” Джон Стюард Мил защитава ревностно свободата на словото, като казва, че свободата на изследователя е необходима за напредъка на познанието. Забраните върху определени сфери на историческите изследвания се основават на противоположни предпоставки: истината е известна и е нечестиво да бъде оспорвана. Това е абсурд. Никое историческо познание не може да ни налага истината от последна инстанция.

 

Не е задача на историята да брани обществения ред или морал, а да установява какво се е случило. Законово защитената история е гаранция, че историците ще бъдат предпазливи. Всъщност, ако се придържаме към принципите на Мил, трябва да признаем нуждата от защита на правата на всякакви индивиди. Дейвид Ъруин пише неверни истории, но неговото преследване и затваряне в Австрия за „отричане на Холокоста”, вероятно би ужасило Мил.

 

И обратно, натискът, оказван за придържане към „политическата коректност”, почива на твърденията, че истината е непознаваема. Изказванията за човешката природа са в основата си просто мнения. Тъй като изказването на мнение от едни хора почти сигурно засяга други и понеже подобни изказвания не съдействат за изясняването на истината, равнището, до което засягат, става основен критерий за определяне на тяхната допустимост. Оттук и табуто, налагано върху употребата на някои думи, фрази и твърдения, които определят, че точно определени лица, групи или практики са преди всичко или най-малко нормални или ненормални, и оттук се търси по-неутрален начин за категоризиране на социални явления, което лишава езика от неговата жизненост и любопитство.

 

Класически пример е начинът, по който думата „семейство” се замени от думата „брак” в публичното пространство с идеята, че всички „форми на съжителство” са еднакво ценни въпреки факта, че повечето хора настояват да създадат традиционно семейство. Стана табу да се описва хомосексуалността като „перверзия”, макар че точно това беше думата, използвана през 60-те от радикалния философ Херберт Маркузе (който възхваляваше хомосексуализма като израз на съпротива). Това, което се случва днес, Маркузе би нарекъл „наложена толерантност”, а подобен на неговия език ще бъде сметнат за „позорящ”.

 

Социологическият императив, стоящ зад широко разпространената „политическа коректност”, е доказателство, че повече не живеем в патриархални, йерархични монокултурни общества, което като цяло показва, независимо от всичко, съгласие за основните ценности. Патетичните усилия да се опираме на здравия разум като „британци” или „холандци” в едни мултикултурни общества, колкото и добре да е обосновано, е свидетелство за залеза на общностната идентичност.

 

Публичният език по този начин става обща разменна монета на културното взаимопроникване и взаимодействие и всеки е свободен да се изразява по свой си начин. Резултатът от това е умножаване на смислите на думите, което сковава политическия и моралния дебат и създава огромна пропаст между официалния език и онова, което много от обикновените хора мислят.

 

Защитата на свободата на словото не означава защита на злоупотребите от страна на жълтата преса. Ние се нуждаем от свободни медии, за да излагаме чрез тях злоупотребите на властта. Но разследващата журналистика се самодискредитира, когато се ползва за „разкриване” на личния живот на известните хора, особено когато този живот не накърнява обществения интерес. Забавните клюки мутират до агресивна намеса в личното пространство, когато вестниците започват да претендират, че всеки опит да бъдат държани далеч от спалните на хората е посегателство върху свободата на словото.

 

Знаете, че даден принцип е застрашен, когато призоваваме за неговата защита, без да знаем какво означава той. По този критерии класическият принцип за свободата на словото е в криза. Най-добре е да намерим бързо решение на проблема – законово, морално и културно – ако искаме да съхраним неговото точно значение в нашето все още свободно общество.


*Робърт Скиделски е член на Камарата на лордовете във Великобритания и почетен професор по политическа икономия на Университета в Уоруик.

Текстът е публикуван в сайта на „Project Syndicate”.

Превод: Георги Киряков

източник:Гласове  
http://www.glasove.com/svobodata-na-slovoto-e-zastrashena-14547#



Гласувай:
3
0



1. nbrakalova - Както свободата на съвестта,
05.07.2011 21:49
така и свободата на словото е нравствена величина, но не моралът е основният мотив в политиката. А ако се афишира, то е в предизборната й фаза. Е, все пак не е времето на инквизицията, на емблематичния Фушe или „човечния” социализъм, та да заключваме пътните врата и да затваряме капаците на прозорците, когато говорим. :) Утопия е държавата без цензура. Темата „Холокоста” е поредният въпрос, зад който се крият определени интереси.
цитирай
2. kordon - от kordon до nbrakalova
09.07.2011 17:16
Да, в реалния свят винаги ще има сблъсък на интереси (в градивната си част той е един от двигателите на прогреса) и винаги "силните на деня" ще се стремят да налагат своята гледна точка на останалите. Та нали в много случаи те са заели видни и изгодни позиции с помощта на не дотам почтени средства, което ги принуждава да прикриват деянията си чрез манипулация на общественото съзнание. В тяхна услуга са винаги верните масови медии. Това е нормално за човешките общества, както е нормален и стремежът да търсим истината отвъд шаблоните, пропагандните клишета, условностите, общоприетите догми. В конкретния случай актът на самата забрана за отричане и дори съмнение в дадено събитие, освен че е абсурден, а и указва опит за прикриване на нелицеприятни някому обстоятелства. Отличен пример за средновековна разправа с неудобните личности.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kordon
Категория: Политика
Прочетен: 2401477
Постинги: 422
Коментари: 2241
Гласове: 1871