Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930
Постинг
19.11.2010 15:06 - ИСТИНСКОТО ЛИЦЕ НА КОМУНИЗМА В БЪЛГАРИЯ-ВТОРА ЧАСТ
Автор: kordon Категория: Политика   
Прочетен: 3860 Коментари: 11 Гласове:
3



 Икономиката на НРБ през погледа и в признанията на висши партийни и държавни функционери                                                                                                                               Георги Атанасов, министър-председател и член на Политбюро на ЦК на БКП от 1986 до 1990 година.От 1977 до 1984 година Атанасов е секретар на Централния комитет на БКП, а от 1981 до 1984 година е и заместник-председател на Държавния съвет и председател на Комитета за държавен и народен контрол с ранг на министър в правителството на Гриша Филипов. През март 1986 го заменя като председател на Министерския съвет, а по-късно същата година оглавява и 75-тото правителство на България:          "Икономиката беше поставена в един процес на непрекъснати реорганизации и то в една обстановка,когато тя вече беше в дълбока криза.От 1986 ние се оказахме с празни ръце-нямаше какво да изнасяме,за да получим валута.Аз съм дълбоко убеден, че една от грешките на нашата икономика е нейната едностранна насочености обвързаност.Ние фактически скъсахме всички мостове освен този,който ни свързва със СИВ (Съвет за икономическа взаимопомощ-икономическа организация на комунистически държави и нещо като Източен блок).България понесе всички последици от трудностите,които изпитваше съветската икономика и икономиките на другите страни-членки на СИВ.И затова,когато в Москва кихнат,ние вече сме болни от грип.Когато в Москва завали,ниие вече трябва да сложим ботушите."   Тодор Живков,български политик от БКП, който в продължение на 35 години (1954-1989) е партиен и държавен ръководител на Народна република България (НРБ).От 1954 г. е избран за първи секретар на ЦК на БКП и става вторият човек в управляващата партия след нейния генерален секретар Вълко Червенков. През април 1956 г., след премахване на партийната длъжност генерален секретар на ЦК на БКП, той оглавява БКП. По-късно (1981) неговата длъжност първи секретар е преименувана на генерален секретар. Той е министър-председател на България в 70-то (1962-1966) и 71-то (1966-1971) правителства - втори по продължителност период на този пост в българската история след Станко Тодоров. От приемането на Конституцията през 1971 г. до края на 1989 г. е председател на Държавния съвет, т.е. фактически държавен глава:                    "Аз не твърдя,че народът е живял в изобилие-такова беше времето.Ние сме идеализирали Съветския сюз.Той за нас беше образец.И трябва да бъда сега подлец,за да кажа,че още тогава съм бил наясно какво е било положението в Съветския съюз,Ние постепенно виждахме и започнахме посстепенно да чувстваме, че съветските хора живеят по-лошо от българските граждани.Очевидно е,че ЦК на БКП и генералният му секретар (тоест самият той-Тодор Живков) са били под влиянието и в плен на илюзията,че победата на социализма в Европа е гарантирана.И накрая,понеже говоря откровено, искам да подчертая,че тази политика за тогавашните условия беше правилна (?),но започна да ражда своите парадокси и противоположности.Бавно,но сигурно бяхме осъдени на технологично и информационно изоставане,тъй като нашият пазар беше главно социалистически.От 1985 моделът на развитие,който бяхме избрали,започна да се руши.Ясно беше,че той крие в себе си предпоставките за своето ликвидиране." "У нас съществува прекомерна централизация в планирането и в ръководството на икономиката,стигаща по същество до опекунство.У нас всичко се подработва централно и на хората не им се дава възможност да мислят.Те такова задължение не чувстват,защото няма за какво да мислят". -изказване на Т.Живков на заседание на ЦК на БКП и правителството от 23 януари 1964 г.          "Как става така,че десетилетия наред капиталистическият строй,който е исторически обречен и се раздира от непреодолими антагонистични противоречия,ни изпреварва, а в икономиката ние продължаваме да вървим след него,особено през последните години,когато той завоюва нови позиции в научно-техническия прогрес."-извадка от "Съображения за някои основни проблеми в развитието на реалния социализъм", връчени от Тодор Живков на Михаил Горбачов през юни 1985 г.                                                           Емил Христов,председател на Съвета по управление на икономиката към Държавния съвет на НРБ:                 "Социалистическата система не можа да доработи механизма на личната и колективна материална заинтересуваност,а се опита да я замени със системата на принудата.Вместо интерес,подбуждан от пазарни потребности да се произвежда нужното и то да е качествено,действаха задълженията на плановите задания, осъществявани с всички мханизми на обществено-партийния апарат-партия, профсъюзи,комсомол.Всичко беше впрегнато,за да се осъществят задължителни задачи да се прави онова,което не беше мотивирано от собствен интерес.Този принцип на принудата роди тоталитарната система.При тази тоталитарна система неизбежно се развива високо самочувствие на управляващите,че те са компетентни във всичко,че тяхното решение  най-правилното."                                              Как функционира социалистическата икономика ни илюстрира Ради Багрянов, ръководител на Висшия експертен технико-икономически съвет,чрез примера със ЗТМ (завод за тежко машиностроене) "Червена могила"-Радомир:      "Загубите от завода в Радомир са много по-големи от похарченото за строежа (за издигането му в многокилометров радиус през 80-те години са отделени милиард и половина лева, а в него е предвидено да работят около 20 хил. души, далеч повече от цялото население на Радомир. Строежът му буквално изцежда родната икономика, напънала се да бъде рекордьор в индустриализацията, а това, че така и никога не започва да функционира, окончателно го превръща в свиден паметник на абсурда).За да може да съществува,в завода са вложени като дотации определени суми.Само за 1989 те са 59 млн. лева,а за 1990-30 млн. лева.За всички години дотациите надхвърлят сумарно няколкостотин милиона лева.Изводът е,че през цялото време заводът в Радомир работи на бюджетно дотиране,тоест на загуба при предварително планирана такава."      Източници:                                                  "Тайните фалити на комунизма",Христо Христов                                        



Гласувай:
3
0



1. анонимен - gogo
14.10.2011 11:13
Да, трябва да се признае, че колкото и прост да изкарвахме Живков, той дава една от най-точните оценки. Съветските хора наистина живееха по-зле от нас, както ние живеехме по-зле от ГДР (просто ГДР беше витрината на социализма). Къде беше сбъркана социалистическата ни система, че даваше абсурдни резултати? Мисля, че това беше в управляващите кадри. Много по-лесно е да изградиш кариерист и после да го управляваш, отколкото мислещ човек и после да спориш с него. А още по-трудно е да възпиташ човек, който да милее за общото благо. Иначе в социалистическата система няма нищо лошо. Ето Китай се развива прекрасно. И капитализмът може да не е толкова лош, ако има примерно един прогресивен данък, който да не допуска голямо разслояване на обществото, ако образованието и здравеопазването са безплатни, а не източник на печалба. И освен това да не си затваряме очите пред факта, че всички правителства днес са длъжници на наднационалните банки. Просто това е един гооолям балон, който рано или късно спука и ми е бедна фантазията как ще изглежда животът тогава. Така, че капиталистическите страни също са пред крах, който преди 20 години беше поотложен малко с включването на соцстраните към западния свят. Сега се опитват да направят същото с арабския свят. Просто неоколониализъм. Но противоречията остават и те ще са причината за големия срив. Лично аз не виждам някой да има политическата воля да спре дейностите, които генерират инфлация и консуматорско поведение.
цитирай
2. kordon - от kordon до gogo
15.10.2011 13:30
Съгласен съм с Вас, че при социализма хората бяха възпитавани да бъдат послушни поданици, а не мислещи личности, което създаде едно ограничено, неразвиващо се, назадничаво общество. Проблемът бе в самата командно-административна система, на която се основаваше социализма, както и в самите основи на комунистическата идеология. Премахването на частната собственост, експроприацията на жилищни имоти, земеделски земи, банки, предприятия, капитали, инвентар, оборудване, селскостопанска техника, добитък, доведе до превръщането на индивидите в прости марионетки. Лишени от лични стимули да се развиват, хората престанаха да раждат нови идеи, виждания и концепции, концентрирайки се в угодничество пред политическата власт. Комунизмът като идеология и като държавна система, с неговото прословуто „равенство” между индивидите, с одържавяването на всички средства за производство, с отричането на всички по-раншни постижения на цивилизацията, с прекъсването връзката с предишните културни, обществени и религиозни традиции, явяващи се стълбове на всеки социум, беше практически идейно безплоден и икономически непродуктивен. Той бе една зловредна мутация и като такава му бе отредено да загине безславно, което и се случи. Социалистическата система, макар и привидно да изглежда примамливо, всъщност е неспособна да се самоусъвършенства, да се развива. Нейната икономическа база е изключително неплодотворна и неефективна, а тя е основата на всяко общество. Именно тази икономическа слабост обрича социализма на неизбежна смърт. Китай е пример не за „успеха” на тази система, а за нейния крах. Това, което наблюдаваме там е тотално отстъпление от принципите на комунизма, които са залегнали в основата на социалистическата система. Днешното развитие на Китай не е постижение на социализма, а се дължи на дълбокото навлизане на капиталистическите отношения в тази страна.
продължение в следващия коментар
цитирай
3. kordon - от kordon до gogo
15.10.2011 13:34
продължение
Днешното развитие на Китай не е постижение на социализма, а се дължи на дълбокото навлизане на капиталистическите отношения в тази страна. Основните принципи на комунизма – държавна собственост на средствата за производство, планова икономика, административно определяне цените на стоките и услугите, постепенно биват изоставяни. Днес огромна част от китайските предприятия са частни, пазарът определя стойността на продуктите, чужди фирми и лица влагат милиарди долари в китайската икономика – всичко това е в пълен разрез с правоверната представа за социалистическа икономика, налагана от политикономистите в тоталитарните общества. Китай постепенно се превръща в капиталистическа страна и отново се връща в световното семейство, от което комунизмът го бе откъснал в продължение на десетилетия.
Капитализмът, който нито е идеология, нито държавна форма на управление (за разлика от социализма), а икономическа система, има няколко вековна история, което само по себе си е достатъчно доказателство за неговата жизненост. Той се е появил по съвсем естествен път вследствие еволюцията на обществените отношения, породена от промяната в методите и средствата за производство. Като всеки жив организъм и капитализмът е несъвършен и се нуждае от обновяване и адаптация. Притежава безброй недостатъци, слабости и дефекти. Но той обладава една естествена жизненост и способност да се усъвършенства. Аз не съм апологет на капитализма, но знам, че той е преживял голям брой кризи, стагнации, рецесии, катастрофи и войни, включително и две световни. По време на всяка от тях задължително се активизират неговите критици и злонамерени пророци, които неизменно му предвещават близък крах... и така от столетия. Но от всички тях той е излизал и е продължавал напред, извличайки си поуки. Успя да надживее и експериментът, наречен социализъм. Сега навлиза и в последните му територии – Китай и Куба.
продължение в следващия коментар
цитирай
4. kordon - от kordon до gogo
15.10.2011 13:38
продължение
Сега капитализмът навлиза и в последните територии на социализма – Китай и Куба. А Северна Корея, т.нар. Народнодемократична Република, представлява ужасяваща гротеска на самия социализъм.
Да, в капитализма съществуват голям брой проблеми и противоречия, представляващи изключителна заплаха за общественото здраве. Аз самият съм отявлен критик на тези недъзи, пороци и грешки и смятам, че са необходими радикални мерки за увеличаване на обществения имунитет срещу такива социални болести. Но съм далеч от мислта, че тези симптоми ще доведат до exitus letalis, защото капитализмът е преживял безброй кризи. Но, което е по-важното – не са възникнали отношенията и предпоставките, които да изискват смяната на капиталистическата система с друга. А и на хоризонта не се вижда такава, достойна да го замени. Социализмът е мъртъв и достатъчно дискредитиран (поне в очите на безпристрастния наблюдател), за да поеме руля. Той доказа своята яловост, некомпетентност и немощ и смъртта му е най-добрата демонстрация за това. За разлика от него капитализмът не може да умре – когато настъпи времето и обществените взаимоотношения го наложат, той просто ще отстъпи бавно и постепенно мястото си на следващата икономическа система, която ще бъде негово естествено продължение, негова рожба. Не революциите (какъвто беше примерът със социализма), а последователното и поетапно еволюиране на организацията, способите и средствата за производство, ще доведе до плавното преливането на едната система в друга. На този етап аз не виждам основания за подобна промяна. Следователно, капитализмът ще продължи да съществува с всичките си добри и лоши страни, въпреки апокалиптичните прогнози за скорошната му кончина.
Край
цитирай
5. анонимен - gogo към kordon
21.10.2011 08:54
Много неща, които се случват около нас, се задвижват от механизми, които остават скрити за широката публика. Така е и с разпадането на социалистическата система. Когато преди 20 години ставаха промените, това по-скоро беше дворцов преврат, извършващ се пред очите на наивния народ. Студентски стачки, палаткови лагери и всякакви такива еквилибристики, режисирани от външни кръгове и изпълнявани от нашите масони. А обикновените хора просто искаха по-качествени стоки, германски стандарт на живот и свързваха с това премахането на партокрацията. Защото на теория социализмът беше едно, а на практика си беше партокрация. После се оказа, че голяма част от високопоставените ни партийци са масони, макар че след 9 септември масонските ложи в България са официално разпуснати. Факте, че за масоните нищо не се споменаваше в училищния курс по история. За практическа психология също не се учеше. В същото време (след 89-та година слушах в едно предаване за еврейската култура по Радио "Христо Ботев") в Ковачевци е имало лагер за еврейски деца, където са ги обучавали как се управляват хора, т.е. училище за ръководители. Така че средностатистическият българин имаше твърде бегла представа за устройството и движещите сили в обществото. И после лесно беше използван: шепа платени подстрекатели + немислеща тълпа = примерно изгарянето на архивите в Партийния дом. Разгледайте списъка на днешните кандидати за презитенти – едва ли има повече от 1-2, които да не са масони. Не афишират с него, но се гордеят – един вид са висше общество. Нищо, че нямат достойни качества. Преди време ми се наложи да се обърна към омбудсмана. Останах с впечатлението, че тази служба само събира доноси, неясно с какви цели. Тогава изпитвах даже уважение към Г.Ганев. По-късно разбрах за това, че и той е масон, както и тъста му, превратаджията донесъл много беди на България, Кимон Георгиев. С две думи: незвисимо как наричаме строя, в който живеем, в същността си нищо не се е променило - нито след 1944, нито след 1989г.
цитирай
6. анонимен - gogo към kordon
21.10.2011 09:48
В този ред на мисли трябва да се замислим доколко нещата са се променили от робовладелческия строй до днес. В същността си – нищо. Само технически промени. Унаследяването на властта по наследство е верен признак за това. От време на време някой преврат и толкова. Досега на практика на демокрация (на български "власт на народа") не сме се радвали. Друг е въпросът, че преди 89-та се радвахме на доста социални придобивки, за които сега само мечтаем. Такива придобивки обаче има все още в ред западни държави и които са трън в очите на наддържавното управление. Ето – спетнаха тук-там терористични актове. Ще дестабилизират правителството, ще го сменят и ще си наложат своето. Вижте какво направиха в Либия – използваха американското оръжие и сринаха една доста развита държава. В Интернет има достатъчно информация за социалната политика на Кадафи, а също и за строителната му дейност. Според моите впечатления от тази война, основните причини са 2-3. Мисля, че основната е намерението на Кадафи да обедини арабския и африканския свят в съюз и да откажат разплащането за нефта с хартиени долари. Проектът му за златен динар като основна валута там е разтресло яко финасовата мафия. Следващата по важност според мен причина е намерението на Кадафи да отвори Либия за туристите. Започнал е изграждането на модерна туристическа база. Преди това практически жилищната му програма е била завършена. С огромни тръби (12м в диаметър) успява да докара и прясна вода от дълбините на пустинята. И представяте ли си какви загуби ще претърпи западната пропаганда когато всеки може да отиде и да види как живеят либийците? За следващите причини всеки може да се сети - нефта, различното държавно управление и т.н. В крайна сметка САЩ, Италия, Франция,изобщо все държави с опит на колонизатори, се нахвърлиха като хиени върху Либия. А преди това инициираха дворцов преврат. Кадафи има доста недостатъци, но трябва да се признае, че не служи на световната финансова мафия.
цитирай
7. анонимен - gogo към kordon
21.10.2011 10:30
В Беларус обществената форма на собственост се запази и са доста по-добре от нас. При нас върнаха земите на хора, които нямаха никакво отношение към земеделието. Разпокъсаха ги. И какво? С воловете и ралата ли да орем? Или да получаваме наем от тях, което практически генерира инфлация. Доход, който не е свързан с произвеждането на някакви стоки или услуги, който идва от "нищото", генерира обезценяване на наличната парична маса. Пълна идиотщина. Предполагам, че Беларус щеше да я постигне същата съдба като Либия, ако не бяха тръгнали да се обединяват отново с Русия и Казахстан в ЕАС. А сега няма да се учудя ако световното задкулисие се опита да раздуха нова война и да въвлече Русия - едва ли се радва на това, че започват да тръгват нагоре. Само може би най-напред ще се опита да изпрати Путин извън властта. Медведев все пак е израелски гражданин (сам го заяви) и е ясно какво може да се очаква от него.

Така че, когато говорим за различни обществени строеве, спорно е кое робство е по-добро. Все си е робство според мен. И нека не се заблуждаваме, че тези, които ръководят държавните дела, мислят за нашето благо. И няма значение каква идеология ни поднасят. Понякога някое село успява инстинктивно да се избави от проблемите си, благодарение на това, че жителите му са взели управлението в свои ръце. Ето един блестящ пример за това: http://bgvox.info/политика/чудото-от-градчето-вьоргел . По същия начин в някои наши села и градчета се борят с престъпността – на доброволни начала. Може да е противозаконно, но е морално правилно. И хайдутите на времето са нарушавали закона на Империята, но в болшинството си са възстановявали елементарната справедливост. Същността е по-важна от формата.
цитирай
8. анонимен - gogo
21.10.2011 11:16
Ако бъдем максимално коректни в назоваването на обществените системи, може със сигурност да се твърди, че в България комунизъм никога не е имало. И никъде по света. Социализъм – да, но комунизъм не. В рамките на едно семейство или група хора – да, имало е и винаги ще има, но като държавно управление - не. Даже на теория това беше целта, планираният следващ етап след развития социализъм, когато може би се е очаквало и съзнанието да се развие достатъчно. Лозунгът на социализма беше: "От всекиго според способностите – всекиму според труда." Докато лозунгът на комунизма беше: "От всекого според способностите – всекиму според потребностите." На шега или наистина, но в моето семейство си живеем по законите на комунизма. Паричните средства се харчат според потребностите на всеки от членовете. Разбира се тук става дума за обоснованите демографски потребности: лекарства, по-специална храна, дрехи според нуждите. Иначе, по принцип някой може да има потребност да отиде на казино. В тоя случай сори, ама няма да стане! :-) Ако това обаче искаме да се приложи в цяла една държава, няма е толкова лесно. Просто иска нужната съзнателност.
Това е ако ръзсъждаваме върху самата идеология. Друг е въпросът защо е написана точно от потомък на равини. В едно семейство винаги има по-слаби членове, които се нуждаят от повече средства и грижи за сметка на останалите, които работят повече и потребяват по-малко. Нормално е да се грижиш за родителите си и децата си и това не е паразитизъм от тяхна страна. Но защо равините са искали да го прокарат като държавно устройство и къде са смятали да се скрият в него? До интересни съждения може да стигнем по този път.
цитирай
9. kordon - от kordon до gogo
22.10.2011 13:27
Трябва да призная, че макар да не споделям напълно Вашите възгледи за масонството като движеща сила на всички обществени процеси (това не означава, че непременно съм прав), харесвам разсъжденията Ви, както и начина по който ги формулирате и представяте. Несъмнено сте интелигентен и високо ерудиран човек, с какъвто рядко имам възможност да беседвам. И тъй като не смятам, че е особено удачно да дискутираме обширно такива теми под формата на коментари, Ви предлагам да го направим чрез електронната поща. Тя предоставя повече възможности, а и комфорта да се споделят свободно мисли, без обичайната автоцензура.
Благодаря Ви за информацията за експеримента на кмета на градчето Вьоргел. Примерът е интересен и кара да се замислиш, дали не съществуват алтернативни на сегашните общоприети, но силно дезавуирани финансови практики, които изглеждат създадени като че ли да облагодетелстват само тесен кръг хора. Всъщност, това ме подтикна да проуча въпроса по-обстойно, което ме обогати с нови идеи. Съгласен съм с мнението Ви относно Муамар Кадафи, Либия и мотивите на големите играчи на политическата сцена.
Както споменах по-горе, ако имате желание и възможност да обсъждаме тия, а и всякакви други теми, моля, свържете се с мен на следния имейл адрес: kordon68@abv.bg
Бъдете здрав!
цитирай
10. анонимен - gogo към kordon
31.10.2011 19:05
Радвам се, че качвате в блога си статии, които поднасят премълчавани истини и провокират самостоятелното мислене на читателите. На мен засега не ми остава време за такава народополезна дейност. Затова искам да Ви поздравя с утрешния Ден на будителите. Бъдете жив и здрав!
При първа възможност ще Ви пиша. Макар че може би нашите дискусии ще са по-полезни тук...
цитирай
11. kordon - от kordon до gogo
01.11.2011 13:54
Искрено Ви благодаря за поздравленията и от своя страна Ви пожелавам същото.
Надявам се, че няма да бъде невъзпитано, ако си позволя да Ви насърча към създаването на Ваш собствен блог или сайт (което е елементарно), където да представяте своите възгледи и убеждения. Казвам това с пълната увереност, че Вие имате какво да кажете на обществеността и това ще бъде полезно и за Вас (защото ще провокира съзнанието Ви – казвам го от личен опит), и за обществото, което отчаяно се нуждае от разчупване на дълбоко вкоренените стандарти и шаблони. Аз също изпитвам въпиеща нужда от време, за да синтезирам идеите си и да ги формулирам в приемлива за читателите форма. Много често това не ми се удава. Но се чувствам длъжен да го правя, защото смятам, че ако човек знае нещо, което счита за важно, той непременно трябва да го сподели с възможно най-много хора. Изхождам от принципа, че ако човек притежава една ценна идея, но не я направи достояние на останалите, той все едно не разполага с нищо. Идеите имат стойност, само когато влязат в оборот, когато се въплатят в живота.
Надявам се не изглеждам като самозван ментор, тъй като Вие ни най малко не се нуждаете от това. Мотивът ми е само леко да Ви подтикна към една общополезна дейност, нещо, което Вие без съмнение осъзнавате отлично.
Желая Ви здраве и успех!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kordon
Категория: Политика
Прочетен: 2368026
Постинги: 422
Коментари: 2240
Гласове: 1867