Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Април, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30
Постинг
19.09.2010 09:59 - ТОЛЕРАНТЕН ЛИ СЪМ АЗ?
Автор: kordon Категория: Политика   
Прочетен: 1389 Коментари: 0 Гласове:
2



  Аз съм толерантен човек.Толерантен съм към всички,които спазват законите в нашата страна,защото правовите норми създават ред и справедливост в обществото. Без тях,съгласете се,би настъпил ужасен хаос.Толерантен съм и изпитвам уважение към хората,които съблюдават за безусловното спазване на законите и за своевременното наказване на престъпниците и нарушителите-т.е.полицаите, следователите, прокурорите и съдиите (разбира се към тези, които не са корумпирани). Толерантен съм към онези,които с честен труд изкарват прехраната си и създават материалните блага,от които се ползваме всички.Толерантен съм също така и към хората на изкуството и културата, създаващи духовното богатство на тази нация,без което бихме били нецивилизовани варвари.Толерантен съм към честните люде,които прилежно връщат своите дългове,макар това често да им струва много усилия,нерви и стрес.Толерантен съм към тези,които старателно се образоват и самоусъвършенстват,защото цялото общество има нужда от усърдни и акуратни служители и работници.Към инвалидите, сираците,болните и изобщо към онеправданите и поставени в неравностойно положение същества също изпитвам безкрайна толерантност и съчувствие.Толернтност е и чувството,което изпитвам към представителите на други религии,раси, етноси и обособени общности,които обаче също проявяват уважение към моите разбирания,идейни възгледи,религиозни и философски принципи,както и към правовите,културни и нравствени норми, установени в Република България.Толерантен съм и към безработните,загубили по една или друга причина работата си (аз самият съм бил в същото неприятно положение),но непримиряващи се с това бездействено състояние и енергично и ревностно продължаващи да си търсят такава.Толерантен съм към хората с различни от моите убеждения,но само когато и те уважават и се отнасят с толерантност към тях.Не бих могъл да не проявявам толерантност и загриженост към животните и всички живи същества във цялото им многообразие и форми (защо го правя?-и аз самият не знам и не мога да дам точен отговор). Толерантен съм към грешките и пропуските на другите, защото и аз самият греша понякога,което е съвсем човешка и,бих казал,нормална слабост стига неточността да не е умишлена и злонамерена.Толерантен съм и към много други проявления на хората и останалите представители на живата природа.Но моята толерантност все пак има граници,защото толерантността, като всяко друго нещо на този свят,е закономерно явление само когато не стига до крайности и не се изкривява в гротескни форми.Моята толерантност и уважение към честността, справедливостта,истината, законността, дисциплината,организираността,лоялността, трудолюбието, образоваността, знанието,мъдростта,любовта,родолюбието ме карат да бъда нетърпим към антиподите на тези достойни за респект и възхищение качества. Защото те,като противоположности на гореизброеното,се явяват и тяхно отрицание и представляват заплаха за тях,респективно за ценностите на това общество.Ако проявяваме търпимост към тези крайности,ние всъщност отстъпваме територия на духовната и морална проказа.Културните достижения на съвременната цивилизация са постигнати с много труд и борба,но те не се явяват даденост,а трябва да бъдат отстоявани ежедневно и без покой.Именно поради това аз не мога и не искам да бъда толерантен към тези,които живеят на гърба на обществото;които се ползват от неговите придобивки,без самите да имат и най малък принос към него;които смятат че тяхната роля се състои само в консумиране на права,но не и в споделяне на отговорности и задължения;които хленчат и капризничат за социални помощи,без да са допринесли с нищо за попълване на държавната хазна със средства (които всъщност идват от нас-изрядните данъкоплатци) ; за които ние-работещите,сме наивни спонсори на тяхното потомствено лентяйство;които изпитват перфидна наслада,когато измамят, ограбят или изнасилят някоя беззащитна старица;за които е особено престижно и достойно да не плащат своите данъци и сметки за ток,вода,парно и т.н.;за които чуждата собственост е просто плячка,която им принадлежи по право;които смятат кражбата за семеен бизнес и единственото уважавано средство за препитание;които просят,защото това е по лесен и безотговорен поминък от сериозната трудова дейност;които считат труда за унижаващ и оскърбяващ техните етно-културни традиции акт;които приемат законите, реда и дисциплината за вредни измишльотини, умишлено създадени,за да нарушават и ограничават техните "права";с чиито деца са пълни домовете за сираци (издържани отново за наша сметка);чиито невръстни потомци скитат голи и боси по улиците като бездомни псета;които продават дъщерите си като добитък;които се женят на малолетна възраст;които считат образованието за неприсъщо и недостойно за техните общностни бит и обичаи;които,въпреки безвъзмездните средства, отпускани им от нашия джоб,са вечно недоволни и агресивни;които разрушават подарените им от държавата домове,построени с нашите пари, като безумни варвари.Списъкът на неодобряваните от мен,а считам и от всички разумни хора,противообществени и осъдителни деяния на една самоотлъчваща се от нашето общество група индивиди, може да бъде продължен до безкрайност.И въпреки че цялото ми същество е в конфликт с това недостойно и неизвинително за цивилизовани(?) хора поведение,аз все пак бих бил склонен да го разбера и обясня с някои особености на този уникален културен феномен.Това,обаче,което не ми дава право да се примиря с него са извънредните и свойствени за тези люде арогантност, претенциозност,капризничене, надменност, агресивност, неблагодарност, враждебност,свирепа жестокост и преди всичко-липсата на толерантност към всички останали.А най-важното правило на толерантността е да бъдеш търпелив и великодушен,но само към онези,които са толерантни с теб.За това проявата на търпимост към нетолерантните е акт на безумие.Но когато проявената търпеливост към антиобществените простъпки засяга и много други хора (а не само твоята личност) и накърнява интересите на социума,тогава така наречената толеранност се явява всъщност престъпление.   В крайна сметка толерантен ли съм аз?Вероятно някои хора ще отговорят утвърдително,а други-не.И няма как да бъде друго-та нали честните, порядъчни и разумни хора обичат реда и спокойствието,а престъпниците-обратното.                                                                                                                kordon  



Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kordon
Категория: Политика
Прочетен: 2114729
Постинги: 416
Коментари: 2198
Гласове: 1830