Постинг
31.07.2013 18:09 -
НИМА...
Автор: kordon
Категория: Поезия
Прочетен: 1869 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 01.08.2013 21:34
Прочетен: 1869 Коментари: 1 Гласове:
6
Последна промяна: 01.08.2013 21:34
Нима съм сам сред хилядния град,
притиснат сякаш в клещи от бетон,
безчувствен веч към уличната смрад
и глух към нечий смъртен стон?
Нима превърнах се във мекотело
със зла, безчувствена душа?
Нима с гнева безумен на Отело
сам себе си ще удуша?
Нима превърнахме се в дрипави просяци,
захвърлили в калта и чест, и кръст?
Нима се кланяме на финикийски знаци,
а душите ни жадуват сал за мъст?
Нима човешкото у нас навек изтля,
затрупано от тонове зловонна тиня?
Нима завинаги доброто в нас умря,
а милосърдието кротко се спомина?
Нима е краят веч това
на нашето човешко племе?
Чуй, за помощ сякаш някой призова!
Уви! Тук всеки глух е като мене...
Виктор Кордон
притиснат сякаш в клещи от бетон,
безчувствен веч към уличната смрад
и глух към нечий смъртен стон?
Нима превърнах се във мекотело
със зла, безчувствена душа?
Нима с гнева безумен на Отело
сам себе си ще удуша?
Нима превърнахме се в дрипави просяци,
захвърлили в калта и чест, и кръст?
Нима се кланяме на финикийски знаци,
а душите ни жадуват сал за мъст?
Нима човешкото у нас навек изтля,
затрупано от тонове зловонна тиня?
Нима завинаги доброто в нас умря,
а милосърдието кротко се спомина?
Нима е краят веч това
на нашето човешко племе?
Чуй, за помощ сякаш някой призова!
Уви! Тук всеки глух е като мене...
Виктор Кордон
Тагове: