РАЗГОВОР ЗА БОГ
Автор: Виктор Кордон
Той: Виж каква божествена красота!
Аз: Наистина, изглежда неземно красиво. Очарован съм от този изглед!
Той: И за всичко това трябва да благодарим на Бог.
Аз: А защо трябва да благодарим на Бог?
Той: Ами защото Бог е сътворил всичко на този свят. Всъщност Той е създал света.
Аз: Но кой Бог в края на краищата е създал света - Богът на християните, Богът на мюсюлманите, Богът на индуистите, Богът на джайнистите, Богът на бахайците, Богът на зороастрийците, Богът на шинтоистите или някой друг Бог?
Той: Всичко, което съществува сега, съществувало е и някога ще съществува е дело на моя Бог!
Аз: А защо мислиш, че точно твоят Бог е творецът на всичко?
Той: Защото го чувствам със сърцето си!
Аз: А имаш ли доказателства за това?
Той: Да, имам.
Аз: И какви са твоите доказателства?
Той: Доказателствата ми за това са моята вяра и вярата на милиони други мои единоверци.
Аз: Добре, но много други хора от други религии също дълбоко вярват, че техният, а не твоят Бог е създал Всемира. Милиони пък вярват, че Бог дори не съществува.
Той: Само че аз съм убеден, че съм прав и че единственият създател на света е точно моят Бог!
Аз: Но представителите на другите религии също са толкова дълбоко убедени, че абсолютно всичко е дело именно на техния Бог. С какво твоята вяра превъзхожда тази на останалите, че да служи като неопровержимо доказателство? С какво твоята вяра е по-силна от тази на мюсюлманите, например, след като много от тях са толкова силно вярващи, та дори са готови да умрат за нея и за своя Бог?
Ето, виждаш ли, че вярата сама по себе си не може да служи като доказателство, защото истината не зависи от това колко на брой хора и колко силно вярват в нещо! Например някога всички са вярвали, че Земята е плоска и че е център на Вселената. Днес знаем, че нищо от това не е вярно и че поколения наред са вярвали в погрешни идеи. Това означава, че няма никакво значение колко хора вярват в нещо и колко силна е вярата им, защото силата на аргументите не е в тяхното количество или в убедеността на вярващите в тях, а в тяхното качество, т.е. в достоверността им. А истинността не може да се докаже с вяра, а само с проверка!
Дори да вярваш много силно в нещо – толкова силно, че дори си готов да дадеш живота си за него, това въобще не означава, че си прав. Защото много често други вярват с не по-малка от твоята увереност в точно обратното и са готови да отнемат своя или чуждия живот в името на своята вяра. В този случай една срещу друга стоят нищо повече от две голи вери и по нищо едната не може да бъде определена като по качествена от другата, тъй като и двете се основават на сляпо доверие в някаква кауза или авторитет.
Поради тези причини ние не можем да използваме вярата като доказателство! Като такова могат да ни послужат само достоверни факти, които могат да бъдат проверени и потвърдени. Това, разбира се, не означава, че автоматично отхвърляме съществуването на Бог заради липсата на доказателства, а само че не можем нито да приемем, нито да отречем Неговото съществуване, докато не разполагаме с убедителни данни в подкрепа на едната или другата теза. Дотогава идеята за Бог е само една хипотеза!Поздрави!
Най-кратко, ако Бог е хипотеза, това е в повечето случаи ПОЛЕЗНА ХИПОТЕЗА, с изгледи за потвърждение, може би в не толкова далечно бъдеще.
Рязбира се, има скодоумни вярващи, но скодоумните невярващи малко ли са? За щастие, има духовно издигнати атеисти и вярващи.