Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
30.06.2015 18:45 - РАЗМИСЛИ ЗА ДОБРОТО
Автор: kordon Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3268 Коментари: 9 Гласове:
12

Последна промяна: 07.08.2015 12:54

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

 РАЗМИСЛИ ЗА ДОБРОТО

Автор: Виктор Кордон


„Прочее, ако някой знае да прави добро
и го не прави, грях е нему.“

Яков 4/17

     Аз съм човек, който има ясна представа за своята несъвършена същност и греховна природа, който осъзнава, че притежава изобилие от недостатъци и слабости, който не забравя, че постоянно греши, подава се на изкушения и постъпва неразумно. Съзнаването на собствените ми пороци ме кара да се боря с тях, за да бъда по-добър човек. Но за да бъда такъв, аз първо трябва разбера какво точно означава да съм добър.

         Отговорът на този въпрос изглежда твърде лесен на пръв поглед, но само докато не се замислим сериозно над него. Вероятно първото нещо, което веднага изниква в съзнанието ни, е, че за да бъде човек добър, не трябва да прави зло. Това означава навярно, че за да съм добър, аз не трябва да крада, не трябва да мамя, не трябва да руша чужда собственост, не трябва да наранявам другите хора физически или вербално, не трябва да отнемам човешки живот. Не вярвам да има някой, който би възразил срещу това становище, защото то е гениално просто, а затова и изключително лесно за разбиране. Не мога да бъда добър, ако причинявам на другите зло по какъвто и да е начин: ако не уважавам техните чувства, ако нарушавам техните права, ако ограничавам свободата им, ако възпрепятствувам благополучието им, ако си присвоявам законните им доходи, ако отнемам имуществото им, ако ги лишавам от живот. Едва ли има нещо по-просто и ясно от това!

         И все пак дали е напълно достатъчно да не прави зло, за да бъде един човек добър? Моите размишления ме доведоха до заключението, че това не стига, че е нужно нещо повече. Причината според мен е в това, че дори и да не правим зло, то не означава, че правим добро. Защото е възможно човек да не върши зло, но да не прави и добро! Добър ли е той в такъв случай?  И какво означава всъщност да не правим зло, но да не правим и добро? Ако станем свидетели как бият и ограбват някого, то ние не можем да бъдем обвинени, че вършим зло, защото не сме преки извършители на деянието. Но в същото време, ако не се намесим, престъпниците ще могат необезпокоявано да извършат докрай лошото си дело. Следователно нашето бездействие ще позволи невинен човек да пострада, а виновниците да избягат. Тогава, дори и да не сме непосредствени изпълнители на злодеянието, това прави ли ни добри? Безучастието ни в момент, когато друг човек е подложен на страдания, означава ли, че сме добри хора? Ако вас ви нападнат и бият няколко човека, а случаен очевидец стои отстрани бездейно, без да предприема нищо, вие бихте ли го определили като добър човек, имайки предвид, че той все пак реално не участва в деянието, но и по никакъв начин не ви помага?

         А случаите могат да бъдат разширени още много. Например, ние се сблъскваме постоянно с хора, които нямат какво да ядат, които нямат топли дрехи през зимата, които нямат пари за лекарства, които нямат покрив над себе си. Нас обаче това не ни смущава, защото ние не вършим зло и не носим вина за тяхното състояние (или поне така ни се иска). Добри ли сме в този случай? Ще си позволя да дам отрицателен отговор. Защото, за да бъдем добри, ние не просто трябва да наблюдаваме пасивно света около нас и да гледаме равнодушно на чуждите нещастия, опирайки се на довода за „невършенето на зло”, а да бъдем дейни в правенето на добри дела. Разбира се, ние не можем да помогнем на всички нуждаещи се и никой не изисква това от нас. Но в случай че искрено желаем да бъдем истински добри човеци, ние трябва оказваме помощ на другите винаги, когато имаме възможност да го сторим. Индифирентността към болката на другите, липсата на състрадание към тях и нежеланието да им окажем помощ не ни правят добри дори и да не вършим злини собственоръчно. Трябва да имаме предвид, че много често злото се случва именно заради нечия пасивност, и в такива случаи пасивният носи косвена вина за нещастието на някого.

         Според мен обаче, дори и това не е достатъчно, за да бъдем наречени добри хора. Ако искаме да бъдем наистина добри, ние не само не трябва да правим зло и не само че трябва да вършим активно добри дела, но и трябва да се борим със злото и несправедливостите около нас и по света, доколкото ни позволяват възможностите. Защото дори и да не вършим зло и да правим добро, то злото и неправдите не свършат и продължават да съществуват даже непосредствено до нас. И ние трябва енергично и непримиримо да им се противопоставяме и да допринасяме за тяхното ограничаване, с което ще намалим страданията на хората.

         Смятам, че воюването със злото и неправдите трябва да се постави в отделна категория, тъй като представлява нещо различно от това просто да се помага на отделния човек. Без да ги противопоставям, все пак вярвам, че едно е да нахраниш гладния и да подслониш бездомния, а съвсем друго е да се бориш пряко с непосредствените причини, които оставят хората без храна и без дом. Тези причини са корупцията, злоупотребата с власт и влияние, самоуправството, безвластието, липсата на закони или лошите закони, крупното измамничество, подтискането на групи от населението, присвояването на обществени средства, сегрегацията, некачествената образователна система, войните и други. Борбата с тези социални недъзи в крайна сметка е в помощ на гражданите, но е на съвсем друго, бих казал на по-високо ниво от това да се помага на отделния индивид. Последното, при цялата му полезност и добронамереност, представлява лечение на последствията, докато другото е отстраняване на причинителите на болестта, което има за цел въобще да не допусне нейната поява, за да се избегне лечението като цяло. Тоест това е като стимулиране и усилване на имунната система чрез ваксинация, която не допуска по-нататъшното проявяване на симптомите на заболяването. Следователно, ако социалната система работи ефективно, изобщо няма да се налага да се помага на гладни и бездомни, тъй като такива няма да има (в идеалния случай). А това ще намали страданията, престъпленията (генерирани от бедността), напрежението в социума и разходите на държавата, а също така ще даде възможност на много повече хора да проявят своите способности и да бъдат полезни на обществото. Затова борбата със злото и несправедливостите е най-висшата форма на доброто, защото е израз на желанието да се победят корените на социалните проблеми, да се отстрани първоизточникът на бедите и страданията, които не са инцидентни, а са системни и засягат големи маси от населението.

         Бихме могли да обобщим принципите на доброто до следните положения, необходими и задължителни за всеки, който действително желае да бъде добър човек:

         а) да не прави зло;

         б) да помага активно на другите, т.е. да върши добро;

         в) да се противопоставя енергично на злото и на несправедливостите.

         Разбира се, добрите хора, като всички останали, не са съвършени. Понякога и те могат да сбъркат и да извършат лоша постъпка. Разликата между тях и другите, обаче, е в това, че те осъзнават грешката си, изпитват угризения и съжаление за стореното, опитват се да го поправят и се стремят да не го повтарят. Съзнателният стремеж към доброто, който намира материално изражение в извършването на добри дела, е критично условие, което детерминира добрия човек и го отличава от останалите. Състраданието, взаимопомощта, избягването на лоши постъпки, борбата със злото и неправдите са негова първа грижа и основна цел в живота.

         Трябва обаче да имаме предвид, че ако някой е направил веднъж добро, това още не значи, че е непременно добър човек. Така, както ако някой е хванал една риба, това не го прави рибар. Ако някой направи днес добро, то няма гаранция, че утре няма да направи зло. А добър може да бъде само този, който прави само добри дела или поне се старае да прави такива. Което означава, че истински добрите хора са твърде малко, за разлика от онези, които се мислят и представят за добри.

         Също така е възможно човек да не прави зло, само защото го е страх от наказание или възмездие, но да изпитва вътрешно влечение да го върши. Това означава, че ако липсва възпиращият фактор, причината за страха, той ще се отдаде на вършенето на зло, защото то, а не доброто, съответства на истинските му щения и то движи съзнанието му. Така че при първа възможност, когато изпита усещането, че деянията му ще останат незабелязани или ненаказани, той ще започне да върши лоши дела.

         Добрият човек трябва да бъде мотивиран само от искреното, осъзнато и драговолно желание да бъде полезен на хората чрез делата си, без да очаква изгоди от това и без да го афишира. Ако той разгласява широко постъпките си, значи намеренията му не са чистосърдечни, а той в действителност очаква да спечели симпатиите и благоразположението на другите, за да извлича дивиденти от това. Това е характерно за публичните личности и особено за политиците (но не само за тях, разбира се), които демонстрират добро държане, загриженост, добронамереност и много често печелят доверието и одобрението на публиката чрез някой режисиран акт на филантропия. В крайна сметка основна цел за тях е да спечелят гласовете на избирателите, за да се доберат до доходоносна длъжност, чрез която ще могат необезпокоявано да се облагодетелстват за сметка на обществото. Ето как привидно добрата постъпка може да бъде използвана като параван, като камуфлаж за заблуда, и под нейно прикритие да бъдат извършени лоши дела. Следователно не всичко, което изглежда добро, е добро в действителност, тъй като би могло да е маскирано зло. Затова тези, а и всички останали постъпки следва да се разглеждат в контекста на условията и на събитията, а не като изолирани актове. Защото някой може да помогне на дете, останало без родители и дом, да го подслони, да го облече, да го нахрани. А след това, спечелил доверието и уважението на простодушното и непокварено дете, което вече се чувства длъжно да отговори на очакванията на своя "благодетел", може да го опаше с експлозиви и да го изпрати на смърт в тълпата... Ето как изглежда понякога „доброто” в контекст!

         За да бъде една постъпка наистина добра, тя трябва да представлява съзнателен, безкористен и доброволен акт, продиктуван от искреното намерение да се окаже помощ на нуждаещ се, да се предотврати или спре зло или да бъде поправена някаква несправедливост. Защо са необходими тези условия? Защото човекът трябва да разбира ясно, че първостепенна задача на всеки индивид е да прави добро, и избирането на доброто пред злото трябва да е напълно осъзнато действие, а да не е случайно, да не е мотивирано от користни подбуди и да не е направено под натиск отвън. Ако той е направил добро случайно, то утре може също така случайно да извърши и зло, без да прави разлика между тях. Тоест извършването на добро при такъв човек няма да е принцип, а резултат от произволни фактори и несъзнателни решения. Ако го е направил заради някаква изгода, то заради изгода би напраил и зло, защото очевидно материалните облаги за него стоят преди морала. А ако го е извършил под външно давление, е напълно възможно, когато не е притиснат, да предпочете да стори зло, след като няма кой да го принуди да направи добро.

         Ето защо е важно човек да осъзнава, че вършенето на добро е правилният избор. Тогава той ще се стреми с пълно съзнание да прави добро, без да се налага някой да го принуждава и без да очаква възнаграждения или каквито и да е ползи. Истински добрият човек знае, че трябва да прави добро и съзнава, че  това е негово задължение, тъй като добрите постъпки помагат за сплотяването и благополучието на общността и способстват за нейния възход. Та нали единственото, което разделя отделните индивиди, което създава напрежение и конфликти между различните обществени групи и което предизвиква раздори и войни между народите е стореното зло под формата на извършена несправедливост, на оскърбление, на лъжа, на клевета, на предателство, на кражба, на причинена смърт. Това показва, че доброто не е самоцел, нито е абстрактно понятие, а изпълнява напълно реалната функция на спояващ елемент между членовете на колектива. А ние знаем, че високи успехи реализират само най-сплотените общества. И това се постига чрез силата на доброто!

         
Друг неизбежен въпрос е дали да бъдеш добър означава да бъдеш търпелив? Със сигурност едно от задължителните качества на добрия човек е да проявява търпение и разбиране спрямо грешките и слабостите на другите, най-малкото защото той самият не е безгрешен. Но толерантността, като всяко друго нещо, не е безгранична, и затова толерирането на умишлени и системни нарушения, пороци и престъпления се явява глупост, която освен това е и зловредна. Ако търпим методичното нарушаване на нашите лични права обаче, това е проблем, който касае преди всичко нас, и може да се определи наистина като проява на върховна глупост. Но дали ще проявяваме безропотно смирение и дълготърпеливост към подобни прояви, засягащи само нашите особи, в случая зависи само от нас самите и не пречи на останалите, които не страдат от това. Все пак наше свещено право, наред с другите такива, е и това да не бъдем особено интелигентни и прозорливи. Така че нашата глупост си е наш проблем и никой не може да ни търси законова отговорност за неблагоразумието да не отстояваме правата си, колкото и нелепо да е това ни поведение.

         Но толерирането на перманентно погазване на обществените норми, което касае и много други хора и което руши фундамента на нашето обществено сдание, вече не е просто глупост, а престъпно безразсъдство. Такова безотговорно поведение спомага за компрометирането на самите устои, за разрушаването на принципите, върху които е изградена конструкцията на нашето общество. Следователно хората, които проявяват търпеливост към подобни деструктивни провинения и закононарушения, също носят отговорност за негативните последици от тях. Индиферентността към асоциалното поведение и към престъпните деяния е осъдителна от морална гледна точка и е виновна за случването им отново и отново, защото ги толерира с безразличието и бездействието си.

         Всеки път, когато човек се смирява раболепно пред нарушителите, пред престъпниците и пред враговете, той всъщност ги насърчава да продължават да вършат злотворните си деяния и дори да стават още по-дръзки и безскрупулни. Отстъплението пред тях, примиряването с неправдите и злините, липсата на адекватна реакция, на санкция, на наказание поощрява такива люде да увеличават силата и обхвата на противообществените си прояви. Така от неоправданото бездействие започват да страдат все повече хора. Именно за такива случаи се отнася изразът: „който не наказва виновните, наказва невинните”. Точно затова този, който чрез действията си би могъл да предотврати или прекрати злонамерен акт, но не го прави, носи също голяма вина („Прочее, ако някой знае да прави добро и го не прави, грях е нему.“ Яков 4/17).

         В контекста на гореизложеното, да си добър означава да разбираш грешките на другите и да ги прощаваш, когато са неволни и инцидентни, но да проявяваш нетърпимост към хроничните и преднамерени престъпвания на законите и правилата, защото толерирането им е опасно и застрашава основите на обществото ни. Следователно добрият човек не е равнодушен и бездеен флегматик, чието овчедушие, погрешно възприемано от някои като доброта, граничи с престъпна глупост, а е дейна личност, демонстрираща решителна непримиримост спрямо нередностите, пороците и деянията с висока степен на обществена опасност.

         Въпреки горните размишления и въпреки осъзнаването от моя страна на принципите на доброто, аз, разбира се, в никакъв случай не мога да нарека себе си добър. Да, стремлението ми е да бъда такъв, но нещо в мен не го позволява. Инстинктите, страстите, нагоните, предразсъдъците, които са част от моята физическа същност, не ми разрешават да стана истински добър човек. Това не е оправдание, а разбиране на слабостите, които вероятно терзаят всеки, роден от жена. Мисля, че тук, в самия край, най-добре прилягат думите на апостол Павел: „Аз зная, че в мене, сиреч в плътта ми, не живее доброто; защото желание за добро има у мене, но да го върша не намирам сили” („Послание на апостол Павел до римляните” 7:18).




Гласувай:
12
0



1. demograph - Хубав постинг..
12.07.2015 19:15
Доброто трябва да има юмруци..Поздрав.
цитирай
2. kordon - до demograph
12.07.2015 19:39
Благодаря ти!
Добре казано: "Доброто трябва да има юмруци". Без юмруци доброто е нищо повече от овчедушие. Което ми напомня пък за "овцебългарите" и тяхното пословично рабско покорство... А прословутото ни юначество съществува като че ли само в народния фолклор и пиянските самохвалства:

Пием, пеем буйни песни
и зъбим се на тирана;
механите са нам тесни -
крещим: "Хайде на Балкана!"

Крещим, но щом изтрезнеем,
забравяме думи, клетви,
и немеем и се смеем
пред народни свети жертви!
цитирай
3. astrojozi19 - Здравейте kordon,
06.08.2015 22:09
Темата ви е интересна и навява доста размисли.Доста комплексен въпрос, но знаете ли според мен всеки трябва да запази доброто в сърцето и ума си и да сее добро, не може да решаваме кой за какво е отговорен всеки си има съдба. Има само един съдник и той не е тук на Земята, повярвайте както е казано на всеки според делата му, но естествено това не оправдава пасивността.Така мисля накратко.
Поздрави
цитирай
4. kordon - до astrojozi19
07.08.2015 12:36
Благодаря. Както казвате, всеки ще бъде съден според делата му, т.е. небесният съдник ще определи кой е достоен и кой не. Мисля, че критериите, по които ще съди, са свързани с доброто, милосърдието и службата на хората. Всяка страница от Евангелията е пропита с призиви да живеем по тези принципи. Аз не желая да натрапвам на другите как да мислят и действат, защото всеки решава кои са неговите приоритети и всеки носи отговорност за решенията си. Но в крайна сметка ние не сме пасивни вещи, а ни се налага да водим динамичен живот сред други хора, което несъмнено повдига въпроса за взаимоотношенията между нас. Според мен тези принципи и правила, които улесняват и подобряват комуникациите и отношенията между индивидите, са добро, а тези които ги спъват или разрушават - са лошо. Вярвам, че Бог желае точно това - сплотеност, загриженост, отговорност, добронамереност, милосърдие - все неща, които правят живота и контактите между нас по-лесни и приятни. Всеки решава за себе си дали да следва тези принципи или да върви по друг път. И от това решение зависи дали човекът е добър или не е. Смятам, че аз имам право да определям за себе си какви са хората, с които взаимодействам и контактувам, защото действията им пряко или косвено влияят на моя живот. По същия начин околните имат пълното право да оценяват моето поведение и да дават оценка за мен. Така смятам аз.

Вие казвате че "не може да решаваме кой за какво е отговорен ". В такъв случай Вие не можете да търсите отговорност от онзи, които е посегнал на близките Ви, например. Тогава този човек, от който никой не търси отговорност, няма да има никакъв мотив да съблюдава реда и законите и да уважава правата на другите. И той ще продължи да тормози останалите, защото никой не му търси отговорност. Аз смятам, че щом живеем в едно общество, ние сме длъжни да спазваме неговите норми, т.е. да носим отговорност за нарушаването на тези норми. Иначе ще настъпи беззаконие. Това е моето мнение.
Поздрави!
цитирай
5. astrojozi19 - Поздрави kordon!
12.08.2015 01:00
Благодаря за отговора по коментара ми. Разбира се прав сте, всеки за себе си знае какво е добро. Аз споделям вашите мисли и виждания в голяма степен.
Вярвам за себе си лично, че не мога да съдя хората.Вярвам изцяло в доброто и в християнските ценности, в това че Любовта ще спаси света и в това, че всеки е за нещо тук на Земята. Желая ви щастие в живота Виктор.И пишете:)
Поздрав
цитирай
6. kordon - до astrojozi19
12.08.2015 13:46
Сърдечно Ви благодаря за положителната оценка, за добрите пожелания и за това, че ме мотивирате да пиша.
Аз също като Вас смятам, че всеки от нас е тук на Земята с определена цел и роля и всеки от нас трябва сам да открие своето призвание. Тогава той ще бъде полезен и на себе си, и на обществото. Защото какво е човекът, който мисли само за задоволяване на личните си интереси, без да проявява загриженост за общите такива? Та нали ние ставаме човеци само ако живеем заедно с други хора. Без помощта, опита и примера на околните ние не бихме могли да се научим да ходим и да говорим като хора и дори да мислим като хора. Следователно ние сме задължени на обществото за това, което сме. Но не за това, че просто физически изглеждаме като човеци, а за това, че по душа сме човешки същества. Което означава, че като такива ние можем да разпознаваме доброто и злото и да избираме кое да следваме. Това би трябвало да ни кара да се чувстваме задължени към обществото, което ни е изградило като хора, да се отнасяме с отговорност към неговите дела и да работим за неговото добруване. Това е моето кредо. Дали е вярно аз не знам...
Пожелавам Ви здраве!
цитирай
7. astrojozi19 - "Това би трябвало да ни кара да ...
12.08.2015 16:05
"Това би трябвало да ни кара да се чувстваме задължени към обществото, което ни е изградило като хора, да се отнасяме с отговорност към неговите дела и да работим за неговото добруване. Това е моето кредо. Дали е вярно аз не знам.."
Да така мисля и аз!Поздрав и успех във всичко:)
цитирай
8. takaini - Прекрасни Размисли за доброто,Виктор!
15.08.2015 23:52
Бих добавила още нещо към казаното от Вас и то е вероятно най-истинското!Ще цитирам един умен човек-:„Същността на доброто е: да опазваш живот, да развиваш живот, да изведеш живота до най-висшата му стойност. Същността на злото е: да увреждаш живот, да възпираш живота в неговото развитие. Значи основният принцип на етиката е преклонението пред живота. Всяко добро, което правя на някое създание, в крайна сметка помага да бъде съхранен и развиван животът му...!!!"Алберт Швайцер (1875-1965), мислител, лекар, органист, мисионер/...
Да-ние сме длъжни да продължаваме живота с любов към всяко същество!Само в това е и спасението ни като хора и същества от Вселената и от причудливостите на измеренията!...А те са много и за да заслужим висшата-Духовната връзка с Вселената-то трябва да бъдем добри,да правим добро,да се борим животът да продължава и да го продължаваме с много Вяра,Надежда и най-вече Любов!Вярно,това,което правим и ще продължаваме на правим,ще среща злото във всякаквите си форми-но то не би трябвало да ни отчайва и разконцентрира!Напротив-да ни кара да се чувстваме спасителите на Вселената!
Поздрави,Виктор!
цитирай
9. kordon - до takaini
17.08.2015 14:01
Благодаря Ви!
Да, животът е най-висшето благо, а доброто е механизмът, чрез който да съхраним този безценен дар. В този смисъл съм съгласен с Вас и с Алберт Швайцер - този голям и достоен човек, чийто живот, творчество и дейност са толкова малко познати. Днес обаче други "ценности" вълнуват хората, а доброто, морала, истината и справедливостта вече не се котират в съвременното общество. Но на нас ни остава надеждата...
Желая Ви здраве!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kordon
Категория: Политика
Прочетен: 1890218
Постинги: 410
Коментари: 2167
Гласове: 1790