Един от фундаменталните въпроси, който стои пред философи, учени и, навярно, пред всички хора, е този за съществуването на Бог. Неизброими са опитите да бъде доказана или отхвърлена неговата екзистенциалност. Някои от тях са доста груби и недодялани и имат по-скоро обратен ефект. Но други предлагат много по-фини и интелигентни тези.

    Едно от най-хитроумните и находчиви предложения, поставящо си за цел да потвърди божествения произход на света, принадлежи на английския теолог и философ, архидякона на Карлайл Уилям Пейли (1743-1805). Този християнски апологет публикува през 1802 г. своя труд „Естествена теология” (Natural Theology; or, Evidences of the Existence and Attributes of the Deity). В него той ни кара да се запитаме как би разсъждавал човек, който, разхождайки се из гората, намери джобен часовник. Вероятно би се запитал как е попаднало там такова сложно устройство. Един от възможните отговори е, че появата му може да е резултат от случайно комбининиране на различни молекули, които, съединявайки се произволно една с друга, са образували този фин и прецизен механизъм. Но дори и на пръв поглед това изглежда твърде невероятно, за да се приеме сериозно, и справедиво е отхвърлено от автора.  

   Единственият логичен отговор е, че приборът е бил създаден целенасочено от някакъв майстор – часовникар, а не е случаен сбор от невероятен брой произволни съвпадения. Тоест, имаме творение, създадено по предварителен замисъл от изкусен занаятчия, който притежава специални умения и възможности, неприсъщи на всеки.

    До този момент няма причина да не се съгласим с г-н Пейли. Но това е само неговото встъпление. От тази позиция той заключава, че хората, като извънредно комплицирани механизми, способни на далеч по-сложни действия от един часовник, би следвало да са сътворени с определена цел от интелигентен създател.

    Тази теза на преподобния Уилям Пейли може да се определи като апология на библейската доктрина за сътворението, в чиято защита е и замислена. Мнозина, между които и самият Чарлз Дарвин, са посветили не малко време и усилия на каузата да бъде оборен непреодолимия аргумент на карлайлския архидякон. Оставяйки настрана чисто научните методики, които недвусмислено отхвърлят догмата за едновременното създаване на живите същества и тяхната неизменяемост, ние ще се опитаме да решим проблема с космическия часовникар по дедуктивен път.  

    Нека започнем с часовника. Този инструмент наистина е бил създаден с определена прагматична цел от квалифициран специалист и не е плод на хаотично и спонтанно подреждане на физични константи. Но за да се научат хората да произвеждат такива акуратни уреди, е било необходимо натрупване на огромен обем от знания, умения и опит. Това е процес, продължил хиляди години – от създаването на колелото, през зъбните колела, пружините, откриването на различните метали и тяхната обработка, до необходимостта от прецизно измерване на времето, която се появява в точно определен момент. Логично, първите часовници са били по-примитивни и недостатъчно точни. Постепенно дизайнът и функционалността им били подобрени. Значи, в изработването на всеки часовников механизъм е  въплътена мъдростта на хиляди поколения, защото е очевидно, че той не може да бъде произведен от маймуните в джунглата, нито дори от кой да е непосветен в конкретната дейност дилетант.

    По същия начин човекът също е творение на определен създател. Този дизайнер е Природата. Човекът не се е появил отведнъж, а е следствие на милиарди години еволюция, които са запечатани в неговите гени. През този необозрим период Природата е усъвършенствала своите механизми, създавайки първоначално по-посредствени „часовници” – всички организми преди нас. Натрупала опит, тя постепенно, но неотклонно подобрява качеството на своята продукция. И в крайна сметка се появява и най-съвършенното ѝ произведение – Човекът. Целта, с която е създаден, е същата като на всеки нов модел часовници – да бъде по-съвършен от предишните. Огромното количество биомаса, невероятното разнообразие от живи организми (сред които сме и ние, хората) и необятният им ареал на разпространение имат една функция – да поддържат живота, това крехко творение на Природата. На човека, в качеството му вече на съзнателен творец, принадлежи ролята, отредена му от Нея, да опази този безценен дар като го разпространи из Космоса. В такъв случай вероятността животът да бъде погубен вследствие на глобален катаклизъм, поразил Земята, отпада.

    Природата е онзи дизайнер, на чиято интелигентност дължим както своето съществувание, така и способността си да разсъждаваме върху предизвикателствата, пред които ни изправя.   

 
   Литература:

Paley, William Natural Theology: or, Evidences of the Existence and Attributes of the Deity

http://darwin-online.org.uk/content/frameset?itemID=A142&viewtype=text&pageseq=1

 

Тогава можем да наречем природата - Бог!

Следвайки "логиката на натрупванията", можем да допуснем Природата да е създала "същество" способно само с идея и воля да твори, т.е. можем да допуснем, че има Бог точно такъв, какъвто го оспорва Дарвин или мисли Пейли.

...

Лично за мен, обаче Бог не е този рисуван и предлаган в "нашите" земни религии. Нагло е, нещо повече - политика е, да ни се представя Той от всяка религия с претенция за всесветовност. Може и да са истинни, ок - тогава аз само мога да гадая?!

Да, възможно е да съществува такава форма, която е способна да създава светове. Изхождайки от логиката на естественото развитие на видовете, можем да допуснем, че рано или късно ще се появи организъм, който би притежавал част от атрибутите на Бог. Но неговите способности не биха влизали в противоречие с природните процеси, каквито „качества” притежават част от библейските персонажи и в частност Господ. Още по-малко можем да приемем, че такъв творец би се месил в делата персонално на всеки отделен индивид. Това е нелепо.
Но това е по-скоро философски въпрос, на който ние едвали бихме могли да дадем отговор. Във всеки случай няма конкретни доказателства в покрепа на такава хипотеза.
Поздрави!

@gremantiger: ясно е, че Пейли има предвид точно християнския Бог. Така че ако в "логиката на натрупванията" заменим природата с Бог, няма да получим точно това Авраамическо божество, за което Творението е израз на Неговата воля и нещо извън същността му. Освен това християнския Бог има точно определено отношение към човек, което липсва от страна на природата.

@kordon: Да, наистина една достатъчно развита цивилизация може би ще бъде способна да създава светове използвайки природните закони. Но ако тази цивилизация в ролята си на Творец обремени тамошните хора с първороден грях и им обещае изкупление чрез приемане на идеологически щуротии и безрезервно обожание, значи не е дорасла да създава. Ако това не е користолюбие - здраве му кажи!

Да, точно така! Има хора, които вярват, че природата е създател... по метода на случайността и я приемат за свой бог. За хора с моето мислене, тя не е "интелигентна" е също творение на Творческия интелект. Оставям настрана въпроса за липсващите междинни звена в еволюционната теория (тя и затова си остава и до днес теория, а не закон). Оставям настрана феномена – живот... Признавам, че лично аз нямам достатъчно вяра да приема за себе си този начин на „сътворяване”. Има обаче нещо, което дълбоко ме отблъсква в тази теория и то е изключването на нравствеността. Защото последната не е присъща на материалистичното, бездуховно природно организиране. Защото поне мен ме интересуват не само въпросите за появата, но духовното, което дава същностните отговори не само за физическото ни сътворяване, но и за съзнанието, морала, смисъла на живота и човешките отговорности във всичките им аспекти.

В крайна сметка чудесното е, че не сме създадени роботи на ниво инстинкт, а можем да избираме както в случая между две теории, заедно с техните доказателства - еволюционистичната и креационистичната, или... безразличието по тези и други въпроси.

Засега около себе си не виждам еволюция нито на физическо ниво, нито в морално отношение. Напротив... Още по-малко я очаквам. Но и това е въпрос на гледна точка.

@nbrakalova: мисля, че разбирам Вашите доводи като стремеж към нравственост, осезаемо отсъстваща през по-голямата част от човешката история, включително и днес. Но не виждам смисъл за това да се обвинява науката.
Научният подход е безпристрастен и лишен от емоции не защото учените са такива личности, а защото науката изисква обективизъм. Фактите и теориите се приемат заради тяхната състоятелност, доказуемост, фалшифицируемост (което няма нищо общо с ниския морал) и предсказанията, които могат да направят. От там нататък почти винаги достиженията на науката, превърнати в технологии, остават в ръцете на политици и търговци, които налагат своя морал, или неговата липса, на крайните потребител.
А иначе дали една научна идея е нравствена или не - това не е въпрос на избор. Можем ли да кажем, че теорията на числата е безнравствена? И да, еволюцията е теория и то в научния смисъл - доказана от много факти и наблюдавана в действие. И е красива, и вдъхновяваща...
И това, че господстващия капитализъм налага идеала "оцелява по-силният" няма нищо общо с биологичната еволюция. На мен лично ми е противен и се надявам да ми давате право да притежавам нравственост (изконно човешка; придобита, а не наложена свише), макар и да съм поддръжник на еволюцията и да смятам, че няма Бог.

Бих могъл да напиша хиляди, милиони неща в защита на своята теза. Но понеже зная, че от това няма да има полза, ще задам два въпроса на Вас и на всички адепти на Библията. Не ги използвам за първи път, но тъй като до този момент не съм получил удовлетворителен отговор, ще си позволя за пореден път да ги вкарам в употреба.
Първият ми въпрос е следният: Как, според Вас, се вписва в представата за уникалността на човека фактът, че на генетическо ниво сходството между него и шимпанзето превишава 98%, като различията в гените на равнище ДНК представляват средно 1 нуклеотид от 100, т.е. 1%? Как схващането за нашия „божествен произход” обяснява откритието, че практически всички гени на тези две групи организми се отличават само по незначителни вариации в последователността на ДНК?
А ето и второто ми питане: Твърди се, че Петокнижието представлява Божественото откровение, предадено на Мойсей лично от Бог на Синайската планина. Би следвало то да е уникално, автентично, единствено по рода си, защото само то предава словата на Иехова. Как тълкувате тогава очевидното сходство между библейския текст, разказващ за Ной в книгата Битие, и далеч по-стария шумерски епос за Гилгамеш, в онази негова част, описваща изпитанията на стария Ут-напищим? Не е ли това доказателство, че авторите на Библията са плагиатствали (което е безспорно и в което не намирам нищо осъдително или необичайно) от по-старото шумерско предание, което напълно дезавуира тезата за божественото й авторство?

Всъщност, всеки може да вярва в каквото си пожелае, без да налага мирогледа си другиму. Защото най-важното нещо, това, което стои над всичко друго, не е вярата в това или онова, а да си добър човек. А такъв можеш да бъдеш и без да си християнин. Нима някой би отрекъл, че има добри мюсюлмани, будисти, шинтоисти, зороастрийци, атеисти? Или пък би твърдял, че добрият християнин стои по-високо от добрия хиндуист?
Моралът не е изобретение на Библията и християните. Той е общочовешка ценност, която е съществуала преди още юдеите да се осъзнаят като такива, и съществува и извън Светото писание и християнския ойкумен.
Какво значение има дали човек е християнин, ако е непочтен? Доброто не е прерогатив на вярващите в Библията и опитите на същите да си припишат някакво мнимо морално превъзходство над останалите са достойни за съжаление.

Благодаря Ви за прецизния коментар.

Акцентът върху нравствеността е само част от коментара ми… Не обвинявам науката. Тя е средство и част от човешкото знание, но не може да даде отговор на всичко, включително да докаже дали има или няма Бог. Науката има строго ограничени рамки, които не може да надскочи. По-скоро учудвам се на философията, която използва науката, за да доказва чрез нея неща, извън нейните възможностите. Не заставам и срещу еволюцията, а срещу начина, по който тя се фаворизира от изповядващите я. Все пак не трябва да се забравя, че научният свят е също разделен във вижданията си и по двете теми. И не само научния.
„Идеята за Бога е кръстопътят, където се срещат всички „улици” на човешката мисъл” (Жюл Симон). „Малкото знание отдалечава човека от Бога, а голямото знание – го възвръща към Бога.”; „Никой не отрича съществуването на Бога, освен този, комуто е изгодно да няма Бог”. (Френсис Бейкън) и пр., и пр. от двете страни…
Колкото до нравствеността – „изконно човешка; придобита, а не наложена свише” – е отделна тема, включваща например какво е човечност, кога сме човеци или откъде и как придобиваме ...

Каквото и да говорим за което и да било генетично сходство, генетиката доказва неумолимо библейския доклад от Битие, че всичко е създадено „според видовете им”, т.е. всеки вид е строго затворен в себе си и всяка промяна не води до еволюция, а до деградация.
Наистина едно от най-важните неща в живота е човек да е добър. То обаче не е достатъчно. А кой ще бъде критерият за добро и доброта? И дали можем да бъдем винаги добри от само себе си? И то добри при всички обстоятелства, особено провокиращите? Никъде в Библията не се казва, че християните са особена категория хора, стоящи по-високо от останалите. Напротив - по естество всички хора сме еднакви... Центърът и посоката на живота могат да ни направят различни.
Разбира се, че моралът не е изобретение на Библията. Тя е книгата, която ни връща към него. Той обаче не е присъщ на човека по естество - човек може само да реши да се съобразява с него. Доброто наистина не е прерогатив на вярващите, но по пътя на вярата то се превръща в естество на човека, а не остава акт на волята.
Дали авторството на Библията е божествено или не, не се установява с едно изречение, а с непредубеденото и сериозното й изучаване.
В общ план и в потвърждение на това, че „всеки може да вярва в каквото си пожелае, без да налага мирогледа си другиму”, ще споделя мнение на Достоевски: „Хуманност, която отрича Бога, логически води до безчовечност; цивилизованост без просвещение христово – към подивяване; прогрес без Христа – към деградиране; свобода без Божия Дух – към деспотизъм и тирания”.
Далеч съм от това да налагам своето виждане, самата мисъл за това ми е неприятна. Само като креационист си позволявам да споделя мнение в компания на еволюционисти. :) Заедно с други. "Човек не може да погледне към реда и красотата на вселената, без да признае, че трябва да има някакъв Божествен план зад всичко това." (Вернер Браун)