Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
Постинг
04.03 13:40 - ИЗВРАЩЕНИЕТО, НАРЕЧЕНО ИЗКУСТВО
Автор: kordon Категория: Изкуство   
Прочетен: 1133 Коментари: 15 Гласове:
16

Последна промяна: 04.03 16:23

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

ИЗВРАЩЕНИЕТО, НАРЕЧЕНО ИЗКУСТВО

Автор: Виктор Кордон

Макар конкретният повод за написването на този материал да е 68-то издание на кинофестивала „Берлинале”, където (както и на повечето останали кинофестивали) бездарието и извратеността отново бяха наградени и поощрени, все пак той (материалът) се отнася за изкуството като цяло, отдавна страдащо от тежки деформации. На споменатия форум в германската столица голямата награда „Златната мечка” бе спечелена от филма „Не ме докосвай” (Nu mă atinge-mă), чийто автор е румънската режисьорка Адина Пинтилие (Adina Pintilie) – жена, създаваща впечатление на неподдържаща се и дори не съвсем чистоплътна домакиня или на фанатизирана застъпничка на някаква утопична кауза. И общо взето тя изглеждаше като случайно попаднала на събитието... Въпреки че външният вид не би трябвало да има значение за творбата (или поне така ни карат да вярваме), то в този случай имаме пълно припокриване между физическото излъчване на автора и произведението му, т.е. какъвто е авторът, такава е и творбата му. Продукцията отблъсква не само с липсата на каквито и да е творчески достойнства, но и с изключително гротескните си образи и сцени, които обаче, за съжаление, стават емблема и даже симптом на съвременното кино. Имайки предвид резултатите и от другите филмови фестивали по света, можем да заключим, че на тях се пласират и печелят одобрение и награди продуктите, които излизат извън нормалността, реалността и здравия разум.   image                        Адина Пинтилие позира с наградата "Златната мечка"  

image                                  Един от героите във филма "Не ме докосвай"  


image                                   Симптоматична сцена от филма "Не ме докосвай"  

Изобщо, съвременното изкуство като че ли набляга преди всичко на скандалното, перверзното, противоестественото, аномалното, грубото, маниакалното, крайното, ексцентричното, развратеното, ненормалното, будещото отвращение. Цялата тази творческа и духовна уродливост обаче е пакетирана в лъскави клишета за пацифизъм, безгранична толерантност, братство, хуманност, милосърдие, безкористност, равенство и всякакви други добродетели. Но „творците”, издигащи тия лакирани демагогски лозунги на думи, с делата си създават впечатлението, че са безпределно толерантни преди всичко към грозното, аморфното, безидейното, чуждото, дисонантното, фалшивото, противното, неморалното, бездуховното, декадентското, недъгавото и патологичното, но са безразлични и дори враждебни към нормалното, красивото, хармоничното, симетричното, изящното, живописното, естественото, нравственото и духовното.

Още по-лошо е, че тази възмутителна тенденция, продължаваща много десетилетия, е в сила дори и при пресъздаването на класическото изкуство, като операта например. С болка наблюдаваме как обичани шедьоври на велики композитори от миналото днес биват изопачавани с нелепи декори, костюми и сценично поведение, които могат да бъдат приети като обида към истинското изкуство.

Но може би най-бедствено е положението в изобразителното изкуство, където пораженията са може би най-тежки, видими и трагични! За всяка естетически чувствителна личност срещата с произведенията на съвременните рисувачи е душевен шок, сравним със срещата на дива и освирепяла мечка в градския парк. В парка не очакваме да срещнем опасни диви зверове, а да изпитаме приятни изживявания от разходката, спокойствието и природата. По същия начин, когато разглеждаме произведение на изкуството, ние очакваме да се възхитим на майсторството на твореца, да получим духовна наслада от способността му да предава важни или интересни послания чрез добре подбрани и представени форми и събития. А в случая със съвременното изкуство ние имаме злощастието постоянно да се сблъскваме с безформени мацаници, които често изглеждат като петна, появили се на платното при непредвиден инцидент или нанесени от несръчен малчуган.

Това няма как да не ни провокира да се запитаме има ли в изкуството критерии или то зависи изцяло от въображението на автора (каквато е господстващата днес концепция)? Трябва ли една картина, например, да следва някакви правила и принципи, или всичко се свежда до субективното виждане на автора, който е напълно освободен от всякакви ограничителни норми?

Ако този въпрос ни вълнува, нека тогава размишляваме малко, използвайки сравнителния анализ. Мислите ли, че авторът на една литературна творба, била тя и научнофантастична, трябва да спазва някакви правила, или той може да разчита изцяло на въображението си, без да се осланя на каквито и да е принципи? Смятам, ще се съгласите, че отговорът е отрицателен, защото дори и един фантастичен разказ трябва да отговаря на някакви критерии, за да бъде разбираем за читателите (иначе какъв е смисълът да бъде публикуван изобщо), да може да им внуши някакво послание, да предизвика любопитството им, да разпали въображението им, да ги направи съпричастни на героите, да ги накара да мислят, чувстват и съпреживяват.

Първо, разказваната история трябва да притежава логическа конструкция, да съблюдава смислова последователност, за да бъде разбираема; трябва да следва някаква проследяема нишка, която да води читателя, без да го кара да се губи в мисловни безсмислици. Второ, трябва да е съобразена с правописните канони на езика, на който е написана! Защото не може да бъде определено като литературна творба, а още по-малко като изкуство, нещо, в което безразборно са нахвърляни графични знаци, без да са свързани в думи, а думите да са смислово свързани в изречения, които от своя страна да следват някаква убедителна и разумно обоснована връзка, определяща цялото повествование. Ето как доказахме, че всяко произведение на литературата трябва задължително да се опира на определени норми, върху които и с помощта на които авторът разпростира своето въображение. Следователно езикът и неговите канони са фундаменът, който писателят обезателно трябва да използва и върху който може да развива своите творчески заложби и проницателност и да гради конструкцията на своите произведения.

Но абсолютно същият принцип важи и за изобразителното изкуство! Не може картината да не е съобразена с изработваните в продължение на векове правила и принципи в тази сфера на творческата деятелност. Разбира се, въображението на твореца има голямо значение, но все пак то трябва да се разпростира в границите, определени от критериите, изградени в живописта. Кои са тези критерии ли? Това са способите, използвани от художниците за създаване на илюзия за триизмерно пространство и за дълбочина с цел по-добро възприемане от наблюдаващия – светлосянка, пропорции, права перспектива, въздушна перспектива, сложна перспектива, тонална перспектива, убежни точки и т.н. Неспазването на тези норми води до произвеждането на брак и е свидетелство за бездарност и естетическа имбецилност.

По същия начин, ако едно музикално произведение не спазва критериите за композиция, резултатът ще бъде фалш и дисхармония. Но защо ние усещаме звуковете като хармонични и дисхармонични? Причината за това е в нашите възприятия, които са „настроени” по определен начин и затова дадено съчетание от звуци приемаме за хармонично, а друго – което не отговаря на нашата природна настройка – за дисхармонично. Тоест, критериите в музиката, а и във всички останали изкуства, са изцяло изведени от естествената ни способност да възприемаме външно въздействие под формата на звуци, багри и т.н. Отклонението от тези критерии неизбежно произвежда у нас неприятно усещане за несъответствие, дисонанс, незавършеност, несъгласуваност, неравновесие. Или както казва Петър Дънов „Най-малката дисхармония в пеeнето или свиренето показва, че певецът или музикантът не спазва разумните, природни отношения между тоновете”.

Всички тези критерии в различните изкуства въобще не са случайни и произволни, нито пък са нечия капризна приумица. До тяхната екстракция се е стигнало след векове на създаване, наблюдаване и анализ на разнородни произведения на изкуството и на впечатленията, които те правят на наблюдаващия или слушащия ги. Те са изцяло съобразени с чисто физиологическата способност на човешките същества да възприемат форми, цветове, звуци и движения. Защото изкуството в крайна сметка не е самоцел, а е предназначено да предизвиква определени емоции, настроения, впечатления и нагласи у публиката. И щом като е обърнато към хората, т.е. предназначено е за тях, значи трябва да е съгласувано с техните възприятия. Именно тук е ролята на критериите, чиято цел е да адаптира творческите идеи на автора към способността на аудиторията да възприема външни влияния. Но ако не се спазват критериите, ще се получи продукт, който или въобще не може да бъде възприет от останалите (например, ако е извън честотите, които човешкия слух може да възприеме), или ще бъде възприет като неприятен, нежелан и дори мъчителен.

А причината, поради която творенията на съвременните „художници” ни изглеждат грозни, безформени и уродливи е... че те са точно такива, а не е в някаква наша естетическа нечувствителност, както умишлено ни внушават. Също като в приказката „Новите дрехи на царя”, щом не виждаме нещо, значи го няма, т.е. щом не виждаме изкуство в драсканиците на модерните творци, следователно такова наистина липсва и трябва да имаме смелостта да изречем тази истина на глас. Твърдящите обратното са или твърде заблудени, или са мошеници и самозванци, прехранващи се с непочтени дейности, а именно като пробутват откровена смет за изкуство.

Изкуството в наши дни е превзето и окупирано от шарлатани и бездарници, които определят новите „критерии” и тенденции според собствената си липса на вкус, чувствителност и дарба, и които се ласкаят и награждават едни други, за да поддържат тази порочна система. Главна жертва на това насилие е самото изкуство, но жертви са и истинските, талантливите творци, които са изтикани от сцената от натрапниците, както и обществата, чиито представи за красиво и грозно, за хармония и симетрия и дори за добро и лошо са тотално объркани и преобърнати. Този нравствен и естетически хаос неизбежно води до снижаване на духовността, морала, социалната чувствителност, хуманността и естетическите възприятия на човешката цивилизация, която днес се намира в критично състояние по отношение на нематериалните си ценности и принципи. Остава ни да се надяваме, че след мрака на безкултурието и аморалността, властващи днес, ще настъпи нов Ренесанс, в който духът ще властва над материята, а естетизмът и нравствеността ще бъдат водещи принципи!



Гласувай:
16
0



1. germantiger - ЦИТИРАМ ТОЧНО ТОВА ОТ ТЕБ
04.03 14:35
Цялата тази творческа и духовна уродливост обаче е пакетирана в лъскави клишета за пацифизъм, безгранична толерантност, братство, хуманност, милосърдие, безкористност, равенство и всякакви други добродетели.

А причината, поради която творенията на съвременните „художници” ни изглеждат грозни, безформени и уродливи е... че те са точно такива, а не е в някаква наша естетическа нечувствителност, както умишлено ни внушават.

......

Началото и края на постинга ти са две пуанти, които абсолютно точнпо и истинно маркират всичко между тях!
цитирай
2. germantiger - +
04.03 14:38
Прочетох абсолютно целия ти постинг и между тези две условни пуанти, а за живопистта днес не съм се замислял.

Обикновено аз се обръщам към гаврите в киното и литературата, на живопистта не съм обръщал внимание.

А бсолютно прав си за "модерните трактовки" на много великолепни опери от миналото. По тази тема съм говорил с няколко мои познати и наблюденията им са същите. Спомням си един "спектакъл" където вагнерови персонажи излязоха на мотоциклети, а други бяха с униформи на съветски (?!) войници и това по Рихард Вагнер...
цитирай
3. kordon - до germantiger
04.03 15:06
Благодаря ти! Радвам се, че мнението ни съвпада по този въпрос, който за мен е твърде болезнен, което и ме провокира да се занимавам с него.
Относно отвратителните интерпретации на различни оперни творби имах предвид точно такива случаи, какъвто цитираш ти и за който не знаех, но който отлично приляга на моя замисъл.
цитирай
4. apostapostoloff - Изкуството умира и това са
04.03 15:12
очевидно предсмъртни гърчове, някаква агония...
цитирай
5. nbrakalova - Тъжни поздравления за болезнените размисли.
04.03 22:26
В наше време явно принципи, норми, естетика все повече излизат от употреба. Бездуховността маркира, оформя и взима своите жертви във всички нива и видове изкуство. А изкуството отразява естетиката и ценностите на своето време.
По тези „високи“ форуми като че ли все повече дават тон, дефилират и журират снобските критерии. В известна степен (поне що се отнася до класически музикално-сценични произведения) това е и начин за вид прекъсване на автентичната историческа памет в сюжетната линия. Има и сериозни творци, макар без достъп до тези превзети изяви и критерии.
Дали ще настъпи нов Ренесанс. За да настъпи, вероятно трябва да се възроди отново интереса към гръцката философия и римската култура... А дали това е възможно?
цитирай
6. emelika - Изкуството като отражение
05.03 02:15
Преди години по панаирите имаше стаички с вдлъбнати и изпъкнали в различна степен огледала и нито едно нормално. Плащаш си, за да видиш изкривения себе си.
Сега ги няма, защото сме набутани в подобна панаирджийска стая. Пребивавайки дълго в нея започваш да възприемаш изкривеността и уродливостта за нормалност. Не я ли приемеш и поискаш ли да се върнеш при огледалото на тихата изворна вода, ще те обявят за различен. Различието ти ще бъде анатемосано в атавистична ненормалност от живеещите"нормално" във внушаемо наложения им и доброволно приет изкривен свят. Дори да имат спомени за истинското отражение, творците пресъздават новия изкривен свят, защото иначе нямат шансове да бъдат оценени. Пък изкуството не може да диша без овации. Тълпата живее в кривотата и я аплодира. А новото изкуство отразява в патетичен транс кривия й облик, кривите й мисли , кривите й идеали.
Само кукловодът на марионетките вътре си събира от тях вече редовната такса и самодоволно забърсва с банкнотите брадата си ...
цитирай
7. tera - Много добре написано!
05.03 07:39
И за радост, това е авторски текст, а не поредната копирка.
Съгласна съм с повечето от изводите, макар че някои са малко крайни, според мен.
Покрай извращенията в киното в първи абзац се сетих и за набедения за журналист Мартин Карбовски, който също неуморно и непрестанно рови в разни ла*на и ги показва по телевизията. По-гнусно предаване от неговото не съм виждала. Все едно му доставя удовослтвие да показва всякакви уроди, маргинали и прочее паплач, отваряйки ни очите, е и "това го има".
За това се сетих като четях за филма спечелил "Златната мечка".

Между другото още Чаплин е казал, че за да спечели филм Оскар, трябва да има там или дете, или куче или сакат човек. Не цитирам точно, но когато спечели преди години един филм с Даниел дей Люис за "Левият ми крак" или нещо подобно се сетих за това изказване. Така че Оскарите, Мечките и другите награди не са мерило за качествен филм. Напоследък дават по БТВ Синема илми, спечелили Оскар и по-големи тъпотии трудно може да си представи човек!

Сега виждам, че текстът се получава доста дълъг и май по-добре да го превърна в пост, за да не заемам толкова място в чужд блог. :)
Поздрави.

цитирай
8. batogo - !!!:))) Поздравления, приятелю! Съгласен съм с констатацията ти.
05.03 10:38
И аз не разбирам тази, налагаща се напоследък уродлива тенденция, която сякаш цели да отврати хората от изкуството и да задълбочава тяхното обездушаване. Но ми се струва, че това е някаква безумна мода, която скоро ще отшуми, защото животът отхвърля всичко, които се опитва да го деградира, опростачи и обезличи.
Хубав ден, Викторе!
цитирай
9. shtaparov - Тази "мода" я въведе ...
05.03 12:09
Тази "мода" я въведе социализма: при него имаше не изкуство а гротески които не се правеха от вдъхновение,а само по партийна заръка. Понеже е по-лесна и не изисква много усилия,тя навлезе и в Западна Европа чрез страни като ГДР разбира се. Сравни например масовата обществена скулптура на социализма със същата през царско време: втората може да е по-рядко срещана,но е далеч по-красива и по-стойностна от първата. Същото се отнася до архитектурата: сградите на едното и на другото време рязко се различават по своето качество и по своята себестойност,понеже хора на изкуството и архитектурата след 1944 г. не се избираха според техния творчески талант,а според техните партийни заслуги.
цитирай
10. kordon - до nbrakalova
05.03 16:50
И аз смятам, че за да настъпи нов Ренесанс "трябва да се възроди отново интереса към гръцката философия и римската култура" – стожерите на нашата цивилизация. А дали е възможно? Знаем, че това се е случвало в историята, което дава надежда, че може да се повтори. Може би след дълъг период на духовен мрак човечеството изпитва непреодолима жажда за светлина, за красота, за морална чистота, за висши идеали и благородни каузи...
Все пак смятам, че надежда има именно заради хора като Вас, Надежда, които хранят искрена, естествена, вътрешна любов към възвишените прояви и високите ценности, на които се основава нашата обща европейска културна среда!
цитирай
11. kordon - до emelika
05.03 17:18
Много ми хареса сравнението Ви за стаята с кривите огледала, в която можем да видим себе си по необичаен начин. Както правилно отбелязвате, днес ние живеем в такава среда, където всичко е деформирано и затова го приемаме за нормалност, а нормалното смятаме за изкривено.

Гледал съм експерименти, при които на доброволци се поставят специални очила, изместващи образите, а в някои случаи дори преобръщащи ги с главата надолу. След известно време мозъкът на човек свиква с това необичайно положение и се наглася според него, приемайки го вече за естествено. Следователно, когато нещо присъства постоянно в ежедневието ни, когато ни се натрапва от всички страни и по всички информационни канали, ние започваме да го възприемаме за даденост, за закономерност, та дори и да е в пълно несъответствие с реалността.

Подобна беше ситуацията по време на социалистическия период, в който историята (както и всичко останало) беше изцяло префасонирана според изискванията на Партията, а ние смятахме тази „история” за единствено вярната, защото нямахме достъп до други източници. Днес има нови генерални директиви, които определят характера и обема на информацията, която е предназначена за нас, и които предопределят и нашите представи, деформирани от новите криви огледала. Но все някой трябва да счупи тези обезобразяващи реалността приспособления, за да можем да видим света такъв, какъвто е!
цитирай
12. kordon - до tera
05.03 17:47
Благодаря Ви!

Да, някои от изказванията ми наистина са крайни, признавам. Това е умишлено използван от мен ефект, един вид плесница, целяща да събуди от дълбоката дрямка мнозинството, приемащо сегашната плачевна ситуация за нормална. Но тя не е нормална и ние трябва да се борим срещу тази безобразна деформация на ценностите и реалностите, ако искаме да живеем в нормален свят, в който доброто е добро, а лошото – лошо; красивото е красиво, а грозното – грозно и т.н.

И аз като Вас смятам Карбовски за симптом на отровната атмосфера, в която сме принудени да живеем днес. Друго такова гротескно явление, според мен, е Слави Трифонов – един антагонистичен персонаж (в смисъла, в който се употребява в художествените произведения), който в нашия объркан свят придоби славата на герой, въпреки откровения му цинизъм и посредественост. Това обаче говори за ниския вкус и липсата на критерии у нашето общество, което, както и повечето общества по света, е в плен на простащината, скандалната екстравагантност и вулгарността.

А съвременното кино, както сама сте забелязала, е стигнало до дъното от тиня и нечистотии, нещо, което лесно се забелязва при критичното вглеждане в повечето продукции на съвременните филмови студия. И като си представим, че мирогледа на мнозина се оформя именно от такива жалки продукти, става тъжно, наистина тъжно...
цитирай
13. kordon - до batogo
05.03 20:33
Благодаря! И аз се надявам това безумие да е само мода, която скоро ще бъде забравена и заменена с нещо стойностно. Бъдещето ще покаже...
цитирай
14. kordon - до shtaparov
05.03 20:43
Вярно е, че социалистическото изкуство беше гротескно, безвкусно и безобразно. Но упадъкът на изкуството започва доста преди да се появят първите социалистически режими, което, според мен, означава, че не можем да виним социализма поне за този грях. Той си има предостатъчно други зловещи грехове и престъпления, които ще тежат на съвестта на неговите дейци и последователи завинаги!
цитирай
15. tera - @12
06.03 11:33
Слави Трифонов съм го увековечила поне в няколко поста, ето два-три от тях:

http://tera/drugi/2016/09/14/otkriite-9-razliki-mejdu-bb-i-slavi.1476488

http://tera/regionalni/2010/11/15/kolko-e-izprostiala-naciiata-ni.635474

http://tera.blog/lifestyle/2012/10/12/koi-e-tozi-idiot-koito-e-nakaral-deteto-si-na-7-godini-i-dev.1008908?reply=3991350

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kordon
Категория: Политика
Прочетен: 2308287
Постинги: 421
Коментари: 2235
Гласове: 1859