Прочетен: 963 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 12.09.2017 13:34
Обичаше да се обляга на този вятър със затворени очи, това беше мястото му едновременно за почивка и за вдъхновение.
Имаше някаква странна магия във вития мост. Самият въздух тук беше вълшебен и възраждащ.
А младият инженер определено имаше нужда и от двете – беше затрупал чертожната си дъска с планове и схеми, а не беше мръднал на крачка по-близо до целта си.
Опитваше се да измисли по-ефективен начин за изработка на важен детайл за ескалатор, който в цял свят се изработва с 21 ковашко-пресови действия. Беше сигурен, че по-ефективен начин може да се намери, но все още не можеше да измисли технологията и последователността на изпълнение.
Прост, елементарен детайл, какъвто масово изпозват повечето подемни машини по света.
И чиято усложнена изработка оскъпява много продуктите.
Слезе бавно по моста и остави обичайните подаръци за скитника, който живееше в изкорубената изоставена лодка в подножието му – литър бира и пакет сандвичи.
Видя как старецът се размърда, дрипите, които покриват краката му падат и се откриват жалките останки от човешко същество и то бавно се размърдва, за да приеме даровете.
Кой знае защо младият учен този път не бързаше да си тръгне.
Седна край стареца, загледа се в избелелите му полуслепи очи и му заразказва, бавно и простичко, за проблема си.
Знаеше, че клошарят не може да го разбере, не говори български.
Беше румънец или нещо подобно, почти нито дума не можеше да обмени с околните, но те го разбираха и без думи и току му оставяха по някоя дреха, одеало или малко храна.
Корабокрушението на живота го бе изхвърлило на българския бряг и той беше намерил подслон в изоставената лодка.
Постоя край него чак докато мръкна, а сетне си тръгна.
***
След няколко дни младият учен мина отново да нагледа стареца. Първото, което видя, беше мозайката от цветни камъчета, подредена по асфалта до лодката.
В началото не обърна внимание, помисли че деца са си играли по асфалта, а после нещо познато в конфигурацията на камъчета привече вниманието му и той го загледа по-внимателно.
Изрисувано с малки цветни камъчета – 4 схеми, които един инженер веднага ще схване. Всяко действие описано с отделен цвят камъчета.
Беше решението на проблема, по който мислеше от месеци.
Старецът беше събрал стотици камъчета от брега на реката и беше начертал ясна схема, която решаваше един сериозен технически проблем само с 4 действия.
Проблем, който нито един инженер в целия свят никога не беше успял да реши с по-малко от 21 технологични процедури.
Откъс от книгата "Разумът на растенията"
автор Росица Зеркова