Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
06.12.2011 13:28 - СЪВРЕМЕННОТО ИЗКУСТВО – ТРИУМФ НА ПОСРЕДСТВЕНОСТТА
Автор: kordon Категория: Изкуство   
Прочетен: 15807 Коментари: 27 Гласове:
11

Последна промяна: 08.12.2011 12:12

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
   „Изкуството – това е правене на пари”.  
                        Анди Уорхол

    Теорията за нищетата на съвременното изкуство, която ще бъде представена в това изложение, се основава на предпоставката, че в днешно време този феномен (изкуството), представляващ част от общочовешката култура, изживява дълбока криза на ценностите и критериите. Следите от тази разрушителна деградация могат да бъдат открити във всяка художествена галерия, театрален салон, музикална сцена, кинозала, музей, изложба на изящно или пластично изкуство и всякакви други културни институти и форуми, представящи произведения на съвременни автори. Навсякъде ставаме свидетели на безформени, лишени от идея, стил и съдържание продукти, при които липсват естествена жизненост, понятна логичност и вътрешна взаимосвързаност, които са осакатени от отсъствието на дух, хармония и реалистична симетрия. Обратнопропорционална на техните художествени достойнства обаче, е широката им реклама, придобила мащабите и формата на всеобща пропаганда, която ни убеждава, че тук става реч за „истинско” изкуство.

    Тъй като предмет на това изследване е онази част от човешката деятелност, която общоприето се нарича изкуство, нека първо в съгласие с подхода на Томас Хобс, определим какво съдържание изпълва този термин.

    Какво всъщност е изкуство? Всички мислим, че знаем отговора на този въпрос, но това е по-скоро интуитивно усещане. Когато се наложи да го дефинираме, се оказва, че задачата е доста сложна.

    Може ли всичко, което нарича себе си изкуство, да е такова наистина? Дали всеки продукт, създаден със средствата и похватите, използвани традиционно в художественото творчество, може да бъде определен като изкуство? Може ли всеки, който борави с четката и материалите на художника, да бъде художник; всеки, който чука с длето по камъка – скулптор; всеки, който може да пише – писател; всеки, който тича по сцената – актьор; всеки, който умее да нотира – композитор; всеки, който е в състояние да римува – поет?

    Отговорът, разбира се, е отрицателен. Защото не четката и палитрата правят художника, и не платното, с механично нанесени по него бои, правят от картината произведение на изкуството.

    Изкуството е определен вид човешка дейност, чрез който творческият субект демонстрира, обективизира своите способности, естетически усет и отношение към света и живота. Чрез произведенията си творецът прави достъпно за непосредствено възприемане от другите хора своето виждане за заобикалящата го действителност, своите идеи, представи, светоусещане и идеали. Несъмнено творческата личност притежава много по-обострени естетически възприятия, много по-високи оценъчни критерии и силна чувствителност по отношение на красивото и грозното от повечето хора. Именно тази изключителна естетическа чувствителност и тънък нюх към изящното, съчетана със забележителна и рядка дарба да ги възпроизвежда достоверно в своите художествени творби, дефинира творецът на изкуство и го разграничава от занаятчията (който също заслужава уважение за своя труд и прецизност) или практикуващия каквато и да е друга дейност. Такъв творец може да бъде само притежаващият извънредно богат вътрешен мир индивид, умеещ да го пресъздава умело в достатъчно разбираема и привлекателна за наблюдателите форма. Без съмнение личности с такъв извънмерен и фин усет към естетическото, комбиниран с чудесната способност да го изобразяват подобаващо чрез образи или звуци, предизвикващи у аудиторията адекватни усещания и реакции,  се срещат твърде рядко. Именно поради това изкуството има и трябва да има висока стойност.

    И все пак, защо художествените галерии днес са пълни с безвкусни, аморфни и гротескни предмети, които в някои случай са откровено отблъскващи (http://en.wikipedia.org/wiki/My_Bed)? Защо, при все че след съзерцанието на такива обекти нашите естетически възприятия и необходимости остават неудовлетворени и получават усещането за празнота, за нещо липсващо, а понякога и за погнуса (http://en.wikipedia.org/wiki/Artist"s_shit), те биват френетично възхвалявани от критика и медии? Защо, въпреки тяхната очевидна неубедителност, непривлекателност и откровена посредственост, стойността им е баснословна и често се измерва в милиони? На какво се дължи тази вакханалия на бездарността и безвкусицата?

    Всички хора имат вродени способности, които с известно усъвършенствуване могат да бъдат развити до полезни за тях и за обществото качества. В следствие на тези фактори те стават добри инженери, готвачи, пилоти, зидари, търговци, математици, компютърни специалисти, лекари, мениджъри, дипломати, военни и т. н. Има и такива, които никога не откриват своето призвание. Възможностите ни несъмнено са ограничени в не много широка сфера, извън която не можем да бъдем достатъчно компетентни. Спъват ни както унаследените, така и придобитите в процеса на личния ни жизнен опит умения, които съвсем естествено са лимитирани в някакви рамки. Ето защо не всички могат да разбират и да създават изкуство, както не всички могат да бъдат атлети или философи. Още повече, че за изкуството се изискват много специфични качества като изтънчен вкус, фин нюх, висока чувствителност, силно развити естетически възприятия, каквито очевидно притежават малцина. Затова и твърде малко са тези, които могат да оценяват достойнствата на художествените творби (макар и мнозина да претендират, че умеят да го правят). Повечето от нас са пасивни консуматори на произведения на изкуството независимо дали го осъзнават или желаят. Така, както футболните запалянковци се наслаждават на уменията на играчите, но без самите да владеят достатъчно добре тази игра, нито пък да могат да я оценяват с критериите на истинските специалисти.

    Безспорен факт е, че броят на хората, които притежават необходимите качества и опит да оценят по достойнство едно художествено произведение е ограничен. Още по-малко пък са творческите личности, способни да създадат истинско творение на изкуството. Това неминуемо предизвиква вакуум в културното пространство, поради невъзможността търсенето на художествени произведения да бъде задоволено с качествена продукция. Очевидно, слабото предлагане не би могло да задоволи апетита на постоянно нарастващата армия от новоизпечени богаташи, ако се взимат под внимание естествено съществуващите у всеки истински творец уникални естетически възприятия и дълго формираните критерии за физическото сътворяване на една творба, както и стандартите за нейното оценяване. Но гладът на снобите за вещи, с които да демонстрират своето благосъстояние и да притъпяват комплексите си, не може да остане незаситен. Пазарът, включително и на произведения на изкуството, не търпи дефицити. Празнината бива запълнена с изделия със съмнително качество, които поради липсата на подходящ критериен арсенал у купувачите, лесно биват пласирани на изгодни цени. Така изкуството се превръща в стока, чиято стойност се определя не от нейните художествени достойнства, а от мода, тенденции, течения, рекламиране, суетност, снобизъм. Произведенията на изкуството вече се принизяват до обикновени обекти на покупко-продажба, машинно изработени в някоя фабрика. Но това не е далеч от истината. Ниският оценъчен инструментариум на основните потребители на съвременно изкуство – набързо издигнали се парвенюта, разполагащи с излишни средства и с чувство за малоценност в изобилие – позволява да им се предлагат продукти, които представляват откровена халтура, но с етикет „изкуство”. Ефектът е като при далтонист, оценяващ багрите на някое цвете.

    Изгода от подобен естетически дефицит имат преди всичко две категории хора – фабрикуващите този комерсиален кич (претендиращи да са дейци на изкуството) и неговите пласьори (съдържателите на галерии, музеи, аукциони, изложбени зали за модерно „изкуство”). Техните общи интереси предопределят и съвместните им действия по широко и активно популяризиране на предметите на тази по същество търговска дейност, в която истинското изкуство отдавна вече не е печеливша марка, нито пък търсен бранд. На преден план са изтикани онези фабрикати, които със своята екстравагантност, абсурдност и скандалност привличат общественото внимание, насочвайки фокуса му към притежателите си. За търсещия интереса и признанието на публиката сноб това е добра инвестиция, осигуряваща му подходяща реклама. Така в перфектна симбиоза съществуват бездарният самозванец, неизменният спекулант и малокултурният милионер (разбира се, не всички хора, притежаващи милиони, са културни невежи), който няма нищо против да се раздели с известна сума в замяна на няколко минути медийна слава. Чрез тази система от порочни взаимоотношения обаче, се налага ново разбиране, нова концепция за изкуството, която въобще не отговаря на така дълго изгражданите оценъчни норми и критерии на нашата култура. Подмяната на тези ценности се извършва пред нашите очи в реално време. Изкуството е принизено до най-обикновен обект на търговски сделки и то реагира на пазарната конюнктура със забележителна адаптивност, превръщайки се в проста стока.

    Тази духовна стагнация може да се оприличи на ситуацията от приказката, в която измамници пробутват на наивния монарх дрехи, направени от ... нищо, под предлог, че само глупците не могат да видят изяществото на уж ушитите от тях одежди. Измамата има успех, тъй като никой не смеел да изкаже открито, че в действителност не вижда никакви дрехи, просто защото такива наистина няма, от страх да не бъде уличен в глупост. По същия начин пред страха да не бъдем обявени за културни инвалиди с ампутирани естетически възприятия, ние предпочитаме да мълчим и да продължаваме да търпим тази подигравка с изкуството, която ни се предлага като проява на модерна художествена мисъл и творчество.

    Актьори уринират на сцената и показват гениталиите си на публиката (http://eg.ru/daily/cadr/8612/), в художествени галерии се инсталират писоари и тоалетни като част от експозициите (http://en.wikipedia.org/wiki/Fountain_(Duchamp)), море от кръв, разпънати на кръст голи тела, гениталии, изтръгнати вътрешности, мозъци, изкормени животински трупове представят творчеството на поредния талантлив художник (http://artrepriza.ru/isk/328-teatr-orgij-i-misterij-germana-nitcha.html), статуя на уринираща полицайка е в авангарда на съвременното изкуство (http://www.monitor.bg/article?id=276047 ), неприбрани постели с разхвърляни използвани презервативи и изцапани с кръв панталони (http://en.wikipedia.org/wiki/My_Bed), пенис, прикован към дъска (http://en.wikipedia.org/wiki/Sarah_Lucas,http://raichel.org/articlesRaichel/Museums/SarahLucas.html), консервирани екскременти (http://en.wikipedia.org/wiki/Artist"s_shit) и консумация на такива (http://www.slovo.bg/old/litforum/123/atelie.htm) – това са само малка част от художествените произведения на модерния поп-арт. Всички лимеси, стожери и ориентири вече са разрушени. Досегашната им ограничителна роля вече не е нужна за новото превъплъщение на изкуството като изцяло пазарен продукт. Неговата мисия вече не е да облагородява, да бъде коректив на обществените представи за красиво и грозно, за добро и зло. То вече не е дух и идеал, а материална вещ, разменна единица, чиято стойност днес се измерва не с естетически критерии, а единствено с пари.

    Изкуството е мъртво, а цивилизацията е навлязла в период на културен хиатус*, от който няма да останат никакви стойностни духовни и естетически свидетелства за бъдещите поколения.

 

    *Хиатус (археол.) - слой без археологически находки в границите на културния пласт. Означава прекъсване между два културни слоя или две археологически култури.

 




Гласувай:
11



1. strannica - ...
06.12.2011 14:18
Не е мъртво изкуството. Не така обобщено))
Създават се неща...които са наистина изкуство, а не "културен продукт", който се търси на пазара - като търсенето е от страна на хора с тотално сбъркани ценности и естетически критерии - те си харесват "модерната художествена мисъл и творчество" - като има търсене, все ще се намери и кой да предложи...
А изкуството...в по-голямата си част минава в нелегалност, не е "на повърхността", където властват законите на пазара и потребителското общество.
Останах с впечатлението, че в поста става въпрос само за изобразителното изкуство? А има и други видове изкуство, нали? Затова пак не се съгласявам с генералното обобщение, че то е мъртво. Слава Богу, непрекъснато попадам на неща, които ми спират дъха. Но тях не ги показват по зомбосандъка, те не са част от обществения пейзаж, не са по щандовете на моловете и т.н. И това май е добре...
цитирай
2. kordon - от kordon до strannica
06.12.2011 15:42
Разбира се, че изкуството не е мъртво. Винаги има творци, които някъде, незабелязано от медии и обществено внимание, създават прекрасни неща. Аз познавам такива люде. Но за съжаление те са малцинство. А което е по-лошото - бездарните продукти биват широко популяризирани и по този начин се променя превратно представата и критериите на обществото. В този смисъл, моят материал е само апел, опит да събудя обществената съвест.
цитирай
3. germantiger - ...
06.12.2011 16:49
Съгласен съм с двата коментара "над" мен и мисля, че те се допълват и уясняват.

Надявам се, постинга освен да апелира към умиращата обществена съвест и ДА БЪДЕ ПОДКРЕПА, СИГНАЛ КЪМ ТВОРЦИТЕ СЪЗДАВАЩИ КРАСИВОТО ИЛИ ОСМИВАЩИ ГРОЗНОТО, ЧЕ ТРЯБВА ДА ПРОДЪЛЖАВАТ И НЕ СА САМИ, че все пак не сме толкова малко ние, които не консумираме масовата смет наречена "модерно изкуство".
цитирай
4. kordon - от kordon до germantiger
06.12.2011 16:54
Напълно съм съгласен с мнението ти. Дано повече хора мислят така...
цитирай
5. nbrakalova - Пазарът и снобите командват днес...
06.12.2011 18:41
Командва духът на времето, в което живеем и тези, на които той е бог. Една от закономерните последици на бездуховността и не само на нея. Голяма част на тази тема е посветил Паскал Брюкнер в книгата си "Вечната еуфория".

Въпреки тъгата в чудесно и задълбочено споделеното, има и винаги ще има изключения, които всъщност ще останат във времето, както и такива, които да ги оценяват!
цитирай
6. strannica - ...
07.12.2011 09:45
kordon написа:
Разбира се, че изкуството не е мъртво. Винаги има творци, които някъде, незабелязано от медии и обществено внимание, създават прекрасни неща. Аз познавам такива люде. Но за съжаление те са малцинство. А което е по-лошото - бездарните продукти биват широко популяризирани и по този начин се променя превратно представата и критериите на обществото. В този смисъл, моят материал е само апел, опит да събудя обществената съвест.


Апелът е добър))
Аз не съм песимист.
Истинските творци винаги, през всички времена са били малцинство.
Леонардо, Роден, Балзак, Моцарт и т.н. приживе дали са били в мнозинството и дали са живяли по неговите закони?
цитирай
7. анонимен - gal.eon
07.12.2011 10:12
Споделям до голяма степен изложеното в статията.

Намирам се в постоянен, макар и дистанционен, досег с модерното изкуство. Допълнителната ми работа е свързана с техническото отразяване на изложби в сферата на модерното изкуство (предимно визуално - живопис, графика, скулптура, мултимедийни инсталации, филми и пърформанси) в сайт за модерно изкуство. Не се занимавам с организирането на изложби, нито с анализ и критика, но постоянно посещавам сайтовете на стотици галерии и музеи в цял свят. Личните ми посещения на изложби са значително по-малко, но те само подкрепят мнението ми, А то е:

- Около една четвърт от "творбите" представляват едноцветни правоъгълници, носещи "оригнални" заглавия;
- друга четвърт представляват драскулки, сякаш излезли изпод ръката на тригодишно хлапе. В тази група поставям и откровено наивистичните платна на художници, които не просто рисуват гротескно с цел - те явно не могат по друг начин;
- инсталации от предмети на бита "извадени от всекидневния им контекст и превърнати в изкуство";
- всички останали.
/Съзнавам, че това разделение е изкуствено и пресилено./

Доколкото разбирам, модерното изкуство се стреми да разчупи шаблона и стереотипа, да провокира наблюдателите. Голяма част от изложбите се съпътстват от поясняващи текстове, без които не биха били разбрани.

Някъде в последната група остават стойностните според моите критерии неща. И за моя радост сред тях има безценни експонати, които ще преминат през строгото сито на времето и ще останат за идните поклонници на изкуството.

Причините за наблюдаванaтa подмяна на ценности в изкуството може би се дължат на динамиката на съвременното общество и масовите комуникации. Любимото послание на съвременното кино "бъди себе си" се разбира погрешно и тълкува като безсмислие да се промениш към по-добро, което е жалко.

Изкуството определено не е мъртво; лошото е че постоянно ни показват трупове на мъртвородени опити на хора, които искат да минат за 'артисти".
цитирай
8. valsodar - Великолепна статия посочваща п...
07.12.2011 11:46
Великолепна статия посочваща причините за появата на псевдо-изкуството и налагането му като изкуство в масовият вкус.
Поздравления за ясно и разбираемо изложените мисли, бе ми от полза прочита им.
цитирай
9. kordon - от kordon до valsodar
07.12.2011 12:00
valsodar, благодаря за комплиментите. Радвам се, че разсъжденията ми са ти допаднали и още повече - че са били от полза.
цитирай
10. kordon - от kordon до nbrakalova
07.12.2011 12:10
Аз също смятам, че духовната оскъдица е причина за днешното трагично състояние на културата и изкуството в частност. Аз не зная дали има Бог, но смятам, че едни от най-великите художествени произведения на европейската цивилизация са вдъхновени от идеята за Бог. Това е може би най-красивият и възвишен идеал, най-високата цел, която изобщо може да има един творец и личност. След низвергването на Бог като символ и идеал, след еманципацията на човека, ние вече сме изгубили примера и стремежа си за съвършенство, за красота и хармония. Може би това е неизбежно следствие от материалния ни прогрес, но тази констатация не намалява тъгата ми по изгубеното.
цитирай
11. kordon - от kordon до gal.eon
07.12.2011 12:18
Без да претендирам да съм голям капацитет в тази област, аз също имам подобни наблюдения, от които съм извел и своите заключения. Мисля, че не е нужно човек да е шивач, за да прецени, че "царят е гол". Необходимо е само притежанието на достатъчно развити естетически възприятия и чувствителност към категориите "красиво" и "грозно". Изкуството не е мъртво наистина, но то агонизира под натиска на повсеместно налаганата безвкусица и бездарност.
цитирай
12. nbrakalova - Аз също смятам, че духовната оск...
07.12.2011 12:50
kordon написа:
Аз също смятам, че духовната оскъдица е причина за днешното трагично състояние на културата и изкуството в частност. [...] След низвергването на Бог като символ и идеал, след еманципацията на човека, ние вече сме изгубили примера и стремежа си за съвършенство, за красота и хармония. Може би това е неизбежно следствие от материалния ни прогрес, но тази констатация не намалява тъгата ми по изгубеното.


Изкуството е и средство за изява на надарената личност. Дали другите имат очи за него е въпрос не само на култура или образование, но и на индивидуален усет. То не може да бъде мъртво никога, но очите и погледът за него и посланията му могат да бъдат умъртвени – в случая и от „повсеместно налаганата безвкусица и бездарност”, което е явно следствие от смяна на фундаментални ценности.

Стига да не е единственият основен житейски мотив, в материалния прогрес няма нищо лошо – напротив, той е част от човешките творчески възможности. Ако си позволя известно съпоставяне между еманципацията на жената с еманципацията на човека, то този вид еманципация се оказва по-скоро вредна, отколкото в полза на човека, а оттам изместваща центъра и смисъла във всяка сфера на духовния му, артистичен, материален и обществен живот...

Остава ни тъгата по изгубеното... и неговата неувяхваща красота...
цитирай
13. detronator - Има ли изобщо съвременно изкуство?
07.12.2011 13:04
цитирай
14. valsodar - Напълно те подкрепям за това и го споделям изцяло!
07.12.2011 13:21
kordon написа:
Без да претендирам да съм голям капацитет в тази област, аз също имам подобни наблюдения, от които съм извел и своите заключения. Мисля, че не е нужно човек да е шивач, за да прецени, че "царят е гол". Необходимо е само притежанието на достатъчно развити естетически възприятия и чувствителност към категориите "красиво" и "грозно". Изкуството не е мъртво наистина, но то агонизира под натиска на повсеместно налаганата безвкусица и бездарност.


Именно!
Ако човек е развил естетическите си възприятия, няма нужда друг да му казва кое е красиво и кое грозно! Не е нужно да си писател, за да оцениш една творба съгласно твоите възприятия - тя или ще те грабне или ще те отблъсне, средно положение няма.
Дори и халтурата бълвана масово от литературните ни сайтове е лесна за разпознаване - едни и същи дитирамби в маршов ритъм претендиращи за поезия, едни и същи словоблудства с претенции за проза. Пишещи има изключително много, но такива, които да задоволят естетическата ти потребност от изкуство - изключително малко!
цитирай
15. apostapostoloff - Ние, истинските творци,
07.12.2011 13:52
нямаме никаква, ама никаква нужда от вашата подкрепа.
цитирай
16. kordon - от kordon до apostapostoloff
07.12.2011 14:40
Г-н Апостолов, истинските творци се определят не чрез личните им претенции, а чрез изкуството им. Тъй като нямам предмет на Вашата творческа дейност, по който да оценявам качествата Ви на творец, аз не мога да знам доколко основателна е саморекламата Ви. Но Вие вероятно нямате нужда и от нашата оценка...
цитирай
17. анонимен - Тук
08.12.2011 16:04
Разбирам отношението ви към съвременното "изкуство".
Но, струва ми се - под "изкуство"
погрешно разбираме Творчество.
Разликата е като между свободната жива пеперуда
и прободената с кърфица в нечия колекция.
Разбира се "изкуството" все пак е творчество -
но творчество "изнасилено" от мисълта и интелекта.

А, Творчеството е
парадоксално състояние на съзнанието и съществото.
То е действие чрез недействие.
То е да позволиш да се случи нещо чрез теб.
То не е вършене, а позволяване.
То е да станеш канал,
така че цялото да може да протече през теб.
И тогава изведнъж нещо започва да се случва,
защото зад човека е скрит Бог.
Това е творчество – да позволиш на Бог да се случи.
Творчеството е религиозно състояние.
Поетът, музикантът са далеч по-близо до Бога от богослова,
а танцьорът е дори още по-близо.
философът е най-далеч, защото колкото повече мислиш,
толкова по-голяма стена създаваш между себе си и цялото.
Колкото повече мислиш, в толкова по-голяма степен присъстваш ти.
Егото не е нищо друго освен всичките мисли, натрупани в миналото.
Когато теб те няма, Бог е. Това е творчество.
Когато те обхване съзидателеност,
когато позволиш на творчеството да се случи чрез теб,
когато започнеш да пееш песен,
която не е твоя собствена
- под която не можещ да се подпишеш
и не можеш да кажеш: „Тя е моя собственост“,
която не можеш да маркираш със своя подпис
- тогава животът придобива крила, тогава се издига.
Превъзмогването е в творчеството.
И в превъзмогването се случва чудото:
теб те няма и въпреки това за първи път ти си.
цитирай
18. kordon - от kordon до анонимен - Тук
08.12.2011 20:01
Вашите послания винаги са много красиво представени. Знаете, че не споделям възгледите Ви, но разбирам напълно разсъжденията, които излагате. Вие смятате, че Творецът всъщност е Бог, а художникът е само изпълнител на Неговата воля. Бог е умът и вдъхновението, а скулпторът – ръката, направлявана от Него. Съгласен съм донякъде, че човекът е просто инструмент, но според мен зад него стои Природата. Няма как да докажа съобръженията си, затова само мога да предполагам. Предполагам също така и че е възможно да греша.
Въпреки идейните ни различия, винаги ми е приятно да се запозная с Вашите идеи.
Бъдете здрав!
цитирай
19. анонимен - за съвременното изкуство
10.12.2011 21:09
написаното от "специалиста" по съвременно изкуство kordon мекара да си мисля ,че сме 1956 г.-1960г, а като че ли идва 2012 г.
цитирай
20. kordon - от kordon до анонимен №19
10.12.2011 21:32
Да, наистина не сме средата на 20-и век. И това най-добре се вижда по ерозията на естетическите критерии, които днес определят тенденциите на съвременното „изкуство”. Най-добре това проличава в популярните днес художествени творби, чиято естетическа стойност е по-малка (ако изобщо имат такава) от повечето рисунки на първобитни художници, открити по стените на някои пещери.
цитирай
21. анонимен - анонимен 19
19.12.2011 16:52
"специалиста" по съвременно изкуство kordon има ли желание да вкара в концентрационни лагери тези художници които се занимават със съвременно изкуство както са постъпвали хитлер и сталин.
цитирай
22. kordon - от kordon до анонимен 19
20.12.2011 12:56
Уважаеми анонимнико,
ако смяташ, че някъде съм сбъркал или съм излъгал очаквам от теб конкретни аргументи, а не безподобните небивалици, които си изтървал в коментар №21.
цитирай
23. анонимен - анонимен 19
20.12.2011 16:47
"...Кампанията против модерното изкуство започва с откриването на така наречената "Изложба на изроденото изкуство" в Мюнхен през юли 1947 г. по инициатива на ръководството на НСДАП. По този повод Хитлер държи реч, в която заявява следното:"Така аз дойдох до заключението да тегля една твърда линия и да възложа на немското изкуство единствено възможната задача:да го накарам да тръгне по по пътя ,посочен на германския народ от националсоциалистическата революция.Един период на възвишени дела във всички области на човешкия прогрес,на грижи не само за острите духовни нужди,но също така за идеална телесна красота повече не трябва да бъде синволизиран с варварските демонстрации на маниаци в изкуството,останали на нивото на каменния век,слепи за цветовете,експериментиращи цапачи и на всичко отгоре мързеливи некъдърници. Германия на ХХвек е Германия на народапрез този век.Немския народ обаче през тозивек е един отново пробудил се за живот ,възхитен от силното икрасивото,а заедно стова от здравото и жизнеспособното народ.За целта трябва общото художествено богатство на народа да се запази върху една здрава ,порядъчна основаот която истинските гении ще могат да се възвисят.Геният не е безмислен." С това е дадена партийна санкция за разгромяването на модернизма.Речи против"изроденото изкуство" започват да произнасят малки иголеми партийни вождове,ръководителите на различните интелектуални съюзи.Цялата преса ,радиото икиното дават отзиви за речта на фюрераи нейното зночение.Едни я наричат историческа,други-програмна,трети-начало на нов ренесансв немската култура,и пр. Модернистите биват наричани"убийци на изкуството","бърборковци","дилетанти","примитиви",а техните произведения-"изроди на безмислието"/А.Циглер/,разврат и безумие и пр.Карл Хофер е наречен "декадент",Емил Нолде-"негроид",Барлах "полуидиот",Паул Клей-"убива народното изкуство.... "
Откъсът е от книгата "Фашизмът"-автор Желю Желев
цитирай
24. анонимен - анонимен 19
20.12.2011 17:26
Откъс от книгата "Фашизмът "-автор Желю Желев-Продължение
"...В същото "Ведомство за надзор на изкуството" Алфред Розенберг-райхслайтерътпо идеологическите проблеми-нарича художници като Барлах"експресионистически недочовеци",на които трябва да се противопостави "здравия народен инстикт"
цитирай
25. kordon - от kordon до анонимен 19
20.12.2011 17:52
Е и?
цитирай
26. анонимен - анонимен19
20.12.2011 18:59
и е .
цитирай
27. nbrakalova - Тъжно, но истинно
20.12.2011 22:57
за „...тежката криза, в която е изпаднала световната култура...”; за съвременното изкуство „превърнало се в територия, лишена не само от естетизъм, но и от нравственост”... – резултати от съвременната бездуховност, водеща до безпътица не само в изкуството и принасяща в жертва същинските житейски и естетически стойности пред олтара на Мамона.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kordon
Категория: Политика
Прочетен: 4828794
Постинги: 467
Коментари: 2759
Гласове: 2285