Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.12.2018 09:14 - Дърво и стомана
Автор: miri479 Категория: Хоби   
Прочетен: 2910 Коментари: 13 Гласове:
5

Последна промяна: 03.04.2019 17:13

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

...

Цяла нощ младежът не можа да заспи спокойно - ту сънуваше кошмари, ту се събуждаше стреснат и дълго се взираше в мрака, заслушан в безмълвната тишина на празната стая... Когато утрото най-сетне дойде и лъчите му обагриха в кървавочервена светлина каменните кули на замъка, той се надигна уморено и бавно се затътри към салона. Очите му бяха зачервени, по хубавото му, мъжествено лице личаха следите на безсънието и умората. Баба му стоеше спокойно до камината, загледана в призрачните отблясъци, които хвърляше огънят по стените.

- Къде е баща ми? – попита сънено той.

- Замина рано сутринта към замъка на херцог Артър.

- Тъй ли? – изненада се Седрик.

Старият граф не бе голям привърженик на добросъседските отношения, а и мнението му за самия херцог никак не бе ласкаво. Явно някаква стара семейна вражда, свързана с наследствени земи, доколкото бе схванал от недомлъвките му.

- Ами... пленницата?.. – започна нерешително.

- Още е в подземието – мрачно заяви Керин. – Вчера я е разпитвал, обаче не казала нищо. Баща ти заповяда никой да не я посещава, да не й се носи храна, нито вода, докато не се върне.

- Но тя ще умре дотогава! – изплашено заяви младежът, преценявайки разстоянията.

- И какво те засяга? – отвърна студено старицата. – Това момиче е вещица, залъга и мен с благовидното си личице и изискано държание. Помислих, че е подходяща да възпитава Утер. Още повече, че майката е малко отнесена напоследък, а аз вече съм твърде стара за това. И какво се оказа? През цялото време, е криела някаква неясна, коварна цел...

- Според теб каква? – запита внукът й.

- Не знам - продума тя, после го изгледа строго - И не си и помисляй да нарушиш заповедта на баща си! Знаеш какво те чака, ако го сториш!

Той излезе навън с идеята да поязди, ала мисълта все го теглеше надолу, към мрачното подземие. „Сякаш ми е направила магия”, рече си тъжно. Десетина минути обикаля безцелно из хълмистата местност, опасваща имението. Оголелите дървета, посребрени от есенната слана и обвити мистериозно в мъгли, му приличаха на призрачна гора от някоя от приказките на баба му. От дясната му страна се виеше малка рекичка, тихото й шумолене действаше успокоително върху изопнатите му нерви…В един момент обаче, той рязко спря и решително обърна коня назад, към забраненото място…Пред портите се поколеба няколко мига, но продължи, без повече да мисли… Кулите на замъка се губеха в прозрачния плащ на мъглите, сякаш обвити от загадъчен дим.
 По стълбището се натъкна на Арин... И тя като че бе обхваната от някакво временно безумие, разхождаше се по коридорите, подобно призрак, облечена в одежди за сън, лицето й бе бледо и скръбно, очите мътни...

- Гарик – погледна го зарадвано.

- Името ми е Седрик, Ваше благородие – поправи я меко. – Може би сте изморена, трябва да си почивате!

Свали наметалото си и я загърна, после внимателно я заведе до покоите й.

- А кой е Гарик? – попита объркано дамата.

- Не зная, може би... Поспете сега.

Остави я да лежи, покри я с копринените завивки и решително се отправи към подземието, но пътят му мина. Завари детето да плаче, разпитвайки тревожно за своята възпитателка.

- Тя замина за родната си страна – успокояваше го Керин, в очите й се четеше тъга.

- Къде е тази страна?

- Ние не знаем...

Детето хукна, хлипайки, по коридора.

- Не ми каза, че ще е толкова трудно! – промълви изведнъж графинята към прозореца, без да осъзнава, че Седрик е вътре. – Пожелах толкова малко!...

- С кого говориш, бабо? – зачуди се момъкът, но тя не го чуваше.

Стъклото бавно се замъгли и постепенно се изпълни със силует на жена – нечовешки красива и нечовешки сериозна едновременно.

- Ти се съгласи с моите условия, нали? – запита спокойно. – Искаше да му върнеш изгубеното.

- Но той не е щастлив... Имам власт над умовете и спомените им, но не и над сърцата им… Те не го обичат и никога няма да го обикнат.

- Не съм ти обещавала щастие, спомни си хубаво договорката ни!

- Не знаех, че ще толкова трудно! – безпомощно промълви старицата и се строполи в стола си. –  И откъде се появи тази малка змия, защо се набърка в живота ни? А сега Оруел отиде там и сигурно ще разбере...

- Тогава вероятно ще се върне много ядосан. Не бих искала да съм на твое място, когато това стане… Но не е мой проблем – отвърна видението и плавно се изпари.

- Моргана, върни се! Помогни ми! – извика отчаяно тя.

- Бабо, какво става? – младежът изтича до нея.

- Донеси ми книгата със заклинанията! – изрече отпаднало тя, главата й уморено се отпусна на облегалката.

- Добре, но искам отвара на истината! – прошепна Седрик, тъй като бе усвоил някои от магьосническите термини.

- Ще я имаш, само ми донеси книгата! – простена Керин и се спусна да смесва някакви билки.

Той затича към стаята й... Знаеше къде се намира проклетата вещерска книга и бързо я откри.... След минути отново пристигна в залата. Погледът на баба му беше празен и пуст, но тя самата изглеждаше по-спокойна, погали гладките му страни, внезапна нежност се прокрадна в избелелите старчески очи.

- Направих я – посочи малко шишенце с димяща зеленикава течност, – но по-добре не я ползвай. Магията е нещо по-опасно, отколкото си мислиш.

- Какво си сторила? Какво си искала от жената, която се появи на прозореца?

- Аз просто мечтаех да видя отново пламъка в очите на детето си – сякаш търсеше в лицето му оправдание. – А и те са отговорни за това, което се случи. Заслужаваха наказание.

- Нищо не разбирам!

- Нима и ти не желаеш да зърнеш баща си пак млад, в разцвета на силите, бликащ от енергия?... За теб той може да е сприхав човек на средна възраст, но аз го помня и друг…Моргана ми обеща, вярно завъртяно и неясно, ала аз й повярвах. Човек винаги вярва на онова, което му се иска да чуе, нали?

- Защо й е да се занимава с нас? 

- Заради пророчеството на Моргоуз.

- Какво пророчество?

- Че синът на Оруел ще бъде избран за наследник на трона...

- Аз!

- Не, не ти. Първородния му син – Галахард...

- Баща ми има друг син? – разшириха се в почуда очите му.

- Имаше… Но те погубиха момчето заради това злощастно пророчество... А Утер прилича на него... Арин е като копие на първата му жена. Исках да му върна любовта... Те не помнят миналото си, а щом не го помнят, защо да не обикнат сина ми?

- Какво говориш? – Седрик изплашено се взря в побелялото й лице. Струваше му се, че старицата полудява.

 - Не ползвай отварата! – завърши безумния си монолог Керин и притвори очи, сякаш беше заспала.

- Бабо, бабо! – извика младежът потресен, ала никой не му отговори....

Мълчеше до него празната маса... Мълчаха ветровете навън... Безмълвни и неми за хилядите въпроси, които се блъскаха в душата му... А на педя от ръцете му се мержелееше бутилка с гъста зелена течност... Той объркано се протегна към примамливата напитка...

- Не посягай към нея, синко – потрети с угасващи сили жената...

По стълбището цареше мрак, единствените звуци, долитащи до умореното му съзнание, бяха грозните крясъци на гарваните в околностите на графството... В спомените му нахлу споменът за спора между мащехата му и младата прислужница, на който се бе натъкнал неволно преди няколко дни:

 

Забеляза силуетите им отдалеч по време на сутрешната си езда. Бяха се отделили на една скала, в близост до езерото и говореха тихо. Когато ги приближи, Арин изплашено се изправи:

- Оставете ме! – викна тя и побягна надолу, закривайки лицето си с ръце.

- Името му е Гарик! – настоя развълнувано момичето, но в този миг го съзря, стреснато се отдръпна и неизречените думи увиснаха във въздуха.

 Конникът постоя объркан за миг. Накрая я запита смутено девойката:

- Какво има ?

- Нищо, Ваше благородие – отвърна тя, поклони се и побърза да се отдалечи нагоре по хълма. Брадичката й трепереше като на гордо дете, което прави усилия да не заплаче...

Седрик вече разбираше, че около него се случва нещо странно и неясно.

Той запали факлата, осветявайки тъмното помещение, в което бе затворена Еленор. Остана за малко, покъртен от нейната пронизваща, но и печална красота. Тя стоеше върху сламена бала, очите й бяха станали прозрачни като стъкло, устните – напукани, по лицето й имаше следи от засъхнала кръв.

Но когато видя младия граф да влиза, го изгледа с дръзка надменност, сякаш не тя, а той бе пленен в собствения си замък... И нямаше страх в разширените й зеници, само гордост, непревземаема кула от гордост се криеше в тях.

- Искаш ли вода? – запита я тихо.

Едва сега в изражението й се прокрадна нещо като смирение.

- Да,.. – изрече с усилие – ако може.

Престори се, че не я вълнува напитката, ала щом допря устни до простата дървена чаша, жадно изля цялото съдържание в гърлото си. Момъкът я наблюдаваше тъжно
- Защо го направи, Еленор? – продума накрая. – Ако си искала нещо от замъка, имала си хиляди възможности да го вземеш и да избягаш незабелязано. Всички толкова ти вярвахме.

- Онова, което исках да взема, нямаше да остане незабелязано.

- Какво е то? Може би бих успял да ти помогна, ако знаех – прошепна пламенно той и седна до нея в сеното. - Хайде, изпий това! - предложи й отварата.
- Дано е отрова - предположи язвително тя, но я изпи.

После се взря за миг в благородното му лице и за пръв път нещо ново припламна в погледа й, пропуквайки каменната крепост на нейното мълчание.

- Не искам да мислите лошо за мен – отвърна тихо и искрено – аз не желаех злото Ви, граф Седрик. Просто понякога щастието на един е изковано върху болката на другиго и обратното... Аз исках доброто на друг, това е. Отварата беше безобидна, научих я от една стара лечителка. Ако бяхте изпили чая си, нямаше да Ви ударя...

- Да ме удариш? - младежът се засмя, макар онова отдавна скрито страдание, отново да мъчеше душата му– Мислиш, че това е най-голямото зло, което си ми сторила, така ли?

- А какво друго?

В този момент, напитката явно започна да действа по-силно, момичето се изправи внезапно, изпъна се като струна. В помещението нахлу тайнствен вятър, незнайно откъде... Светлината на факлата угасна, стана съвсем тъмно... А девойката заговори несвързано:

- Гарик, къде си, защо не идваш да ни спасиш? Писах на леля, тя знае къде сме. Нали не си мъртъв? Кажи ми, че не си мъртъв! – тя изпусна бокала, счупвайки го на малки парченца.

Момъкът се взираше с нарастващо притеснение в бялата фигура.

- Значи все пак се изкуши да използваш проклетите отвари на баба си – чу зад гърба си познатия властен глас.

Седрик се извърна. Неясният силует на баща му се очертаваше смътно в решетката на вратата. Нямаше представа как се е върнал толкова бързо от гостуването си при херцога.

- Е, и? – загледа го замислено Оруел. – Намери ли отговора, който търсеше?

- Не, все още не разбирам,... не знам коя е тя...

- А аз вече знам. Еленор – Оруел запали свещта и се взря в полупрозрачното й лице, - нямах представа какво прави майка ми. Тя ми каза, че бащата на Утер е  мъртъв…

Пленницата пребледня още повече, брадичката й се разтрепери, момичето залитна и се отпусна безпомощно върху балата със сено.

- Но това не е вярно – побърза да я успокои той, – брат ти Гарик е жив и е пратил вест в имението, че до месец се връща. А оттам са му отговорили, че не само синът и жена му, но и сестра му са изчезнали преди дни и никой не може да ги намери. Сигурно е направо съсипан. Защо не ми каза истината още в началото, вместо да удължаваш и моето, и неговото страдание?

- Но аз мислех, че Вие участвате в това, че Вие сте в дъното на всичко… А те не ме помнят, не помнят и Гарик – от очите й закапаха сълзи.

- Ще си спомнят, когато спрат да поемат от магьосническите отвари на Керън. Успокой се, ще те върна при брат ти, ще му върна всичко, което му отнех. Аз не искам любов-подаяние и не ще търся утеха в откраднатото семейство на друг.

- Наистина ли? – тя сякаш не можеше да повярва.

- Сигурно ме мислиш за чудовище – рече той. – Но никога не бих сторил на някого онова, което причиниха на мен. Дори ако този човек е племенник на хората, виновни за станалото.

- Какво Ви е направил чичо? – объркано попита тя.

- Някога имахме добри междусъседски отношения и сме си гостували често взаимно. Знаеш за амбициите на твоите срадници, синът им да поеме престола, ако Артур не остави наследник.... Малко след пророчеството на Моргоуз, че моят син Галахард е призван да замести краля, двамата с леля ти ми бяха на гости... Тогава момчето ми изчезна в гората и въпреки множеството издирвания, не можахме да го намерим... Беше едва на 12...Майка му се спомина от мъка.... Сякаш и аз умрях, заедно с тях, единствените хора, които някога... – той погледна Седрик и замълча, но младежът разбра.

- Единствените хора, които някога си обичал, нали? – тихо довърши той. – Никога не успя да ми простиш, че не приличам на него,… за разлика от Утер.

- Той е негово копие, както и Арин, сякаш виждам в лицето й Aдел. - Оруел се извърна към сянката на стената, криеше нещо, стичащо се по изпитите му страни.

- Не може да бъде… Знам, че леля и чичо не с най-добрите хора в света, но това…е прекалено, дори и за тях.

- Артър не е онзи, за когото се представя, милейди! Никога не успях да докажа вината му, но в сърцето си съм убеден, че има пръст в това… Заради някакво глупаво пророчество...

Момичето изглеждаше съкрушено, непредпазливо замахна с ръка и поряза ръката си в едно от парчетата на бокала, който беше изпуснала. Тънка алена струйка обагри полите на роклята й, ала тя не й обърна внимание.

- Брат ми не е виновен! – каза тя след минути, в тона й се прокрадна съчувствие и вина – Аз и Гарик нямаме нищо общо с това, той никога не е проявявал амбиции към трона. Нямахме представа, защо не се разбирате с чичо ни, въпреки, че сме съседи.

- Знам това, ето защо няма да пострадаш, няма да пострада и той. Дължа отмъщение само на двамата ви сродници, не на вас…

...

Трима тъжни и уморени конници, придружени от двама стражи, напуснаха същата нощ пределите на замъка Карлайл. Две от тях жени, облечени в мъжки дрехи, а третият - младо момче с поглед, в който се четеше тъга, нехарактерна за възрастта му. Едната ездачка изглеждаше ранена, ръката й бе увита в бинтове, а очите непрестанно търсеха нещо в мрака и често се обръщаха назад – към студените стени на имението... Зад същите тези стени златокос младеж с привързана глава надничаше тайно иззад решетките на прозореца и се мъчеше да различи сред силуетите един – тънък и строен, като на юноша... Изведнъж почувства нечие присъствие, зад гърба му. Скочи и се огледа в полумрака на стаята... Едни тъмни, горящи очи се взираха в него.

- Остави ме! – промълви тъжно той. – Каквото и да направя, не мога да стана онзи, който искаш да бъда! Да приличаш на някого, без даже да го познаваш, е непосилна задача, не мислиш ли?...

Мъжът мълчаливо напусна покоите му. Сетне тихо слезе в градината и скрит зад сянката вековния бук, дълго наблюдава скришом красивото, тъжно лице на сина си.



Тагове:   магия,   минало,   фентъзи,


Гласувай:
5



Следващ постинг
Предишен постинг

1. germantiger - 1
15.12.2018 10:37
Както се казва - за мен беше удоволствие да прочета тази част!

Радвам се, че в нея няма батални сцени, защото вероятно те биха накърнили или казано просто - развалили интригата, душевните сблъсъци, борби или както и да ги наречем.

Римляните са казвали и написали нил нове суб соле - нищо ново под слънцето и в този смисъл написаното от теб на загубени деца, незаобичани следващи, опит за отмъщение или измами - подобни мотиви са пресъздавани и ще бъдат претворявани както векове преди нас, така и убеден съм след нас. В този ред на мисли написаното от теб не е ново като мотиви, НО у никой автор няма нищо ново - дори в Шекспир и Гьоте трудно ще намерим така да го наречем - нещо ново.

МИСЪЛТА МИ Е, ЧЕ ВЪПРЕКИ ДА СМЕ ГЛЕДАЛИ И ЧЕЛИ ТЕЗИ МОТИВИ ВЪВ ФИЛМИ И КНИГИ - СЕГА КАТО ГИ ПРОЧЕТОХ ПРИ ТЕБ ТЕ МЕ ИЗНЕНАДАХА МНОГО ПРИЯТНО И ИНТЕРЕСНО!

НЕ СЕ СТРЕМЯ ДА ТИ ПРАВЯ ИЗЛИШНИ ИЛИ НАРОЧНИ КОМПЛИЕМНТИ - НЕ!

НО В ТАЗИ ЧАСТ КАКТО СЕ КАЗВА СИ НАДМИНАЛА СЕБЕ СИ ИЛИ ИНАЧЕ КАЗАНО - ТАЗИ ТВОЯ ЧАСТ Е НАЙ-ПСИХОЗАВЪРТЯНАТА ИЛИ ИЗНЕНАДВАЩА ЧАСТ КОЯТО СЪМ ЧЕЛ ОТ ТЕБ, поне доколкото помня какво чета от теб, а аз добре помня :)
цитирай
2. germantiger - 2
15.12.2018 10:44
И така - да повторя, зщаото си заслужава акцента:

ПСИХОЛОГИЗЪМ, ПОВРАТИ, ДОСТА МОТИВИ И НЯКОИ КАТО ТОВА С ДЕЦАТА ИЛИ С НЕДАДЕНАТА ЛЮБОВ ИЛИ ПЪРВИЯ - ВТОРИЯ СИН ИТН СА МОТИВИ ПЛЪТНИ И ДЪЛБОКИ И МЕ ИЗНЕНАДАХА ПРИ ТЕБ, за което браво!

Пак ще кажа/напиша, нещо което знаеш, че ще напиша и съм казвал не вднъж - друг с тези мотиви би направил 2-3 или повее части, а ти в случая си ги "компресирала" в една част. В бъдеще казано на шега - не разхищавай толкова силни мотиви и проблеми в една част, колкото и да имаш фантазия в себе си, колкото и да имаш набор от митиви в теб или колкото и импулсивно да ти хрумват, все пак цени и отново нашега повтарям - не разхищавай толкова сила и проблеми, а им давай повече текст - ти това го можеш като писане - да им дадеш и напишеш повече текст.

Видимо и явно си включила отвари или магичен елемент, едно време ти бях писал за това, а и ти добре го знаеш това като присъствие във филми, книги итн фентъзи, в случая с еликсирите или отварите е на място и не идва самоцелно в повече, според мен е много добре и дозирано.

В бъдеще може да помислиш за друг магичен елемент като такъв при превърщане на същества, при някакъв магичен "бой" или сблъсък, знаеш призоваване на "демони" и пр. или достигане до някакво познание или ниво сила и умения - знаеш тези неща от фентъзита, разбира се, не казвам да ги миксираш всичките зор заман :) - ти имаш чувство за мярка - без съмнение имаш мяра!
цитирай
3. germantiger - 3
15.12.2018 10:50
КАКВО МИ НАПРАВИ ВЕЛИКОЛЕПНО ВПЕЧАТЛЕНИЕ:

Цяла нощ младежът не можа да заспи спокойно - ту сънуваше кошмари, ту се събуждаше стреснат и дълго се взираше в мрака, подтиснат от безмълвието на празната стая... Когато утрото най-сетне дойде и лъчите му обагриха в кървавочервена светлина каменните кули на замъка, той се надигна уморено, облече се и бавно се затътри към салона. Очите му бяха зачервени, по хубавото му, мъжествено лице личаха следите на безсънието и умората. Баба му стоеше спокойно до камината, загледана в призрачните отблясъци, които хвърляше огънят по стените. Тя се обърна към него – все още беше красива, макар и с посребрени коси и с леко сурово изражение на лицето.

СЛЕД ТОЗИ ЦИТАТ ЕДНА "ЗАБЕЛЕЖКА" ИЛИ ПРЕПОРЪКА - явно имаш уклон или влечение (и това е добре) към как да кажа - класически характери и позлваш дори често думата мъжественост, което е ок, НО ЗА ДА ЛИЧАТ СИЛНИТЕ ОБРАЗИ ОЩЕ ПОВЕЧЕ - ОПИСВАЙ И СЛАБИ ТАКИВА - СЪЗДАВАЙ ПОДЛИ ГЕРОЙ, СЛАБИ МЪЖЕ, НИЗКИ СТРЕМЕЖИ И ДОРИ ОТБЛЪСКВАЩИ ОБРАЗИ.

Ако създаваш само мъжествени героизирани мъже или само красиви и страдащи жени... трябват знаеш и други образи, такива в контрапункт.

......

ОЩЕ, КОЕТО МНОГО МИ ХАРЕСА:

- И какво те засяга? – отвърна студено старицата. – Това момиче е вещица, залъга и мен с благовидното си личице и изискано държание. Помислих, че е подходяща да възпитава Утер. Още повече, че майката напоследък е малко отнесена, а аз вече съм твърде стара за това. И какво се оказа? През цялото време е криела някаква неясна, коварна цел...

ТОВА КАЗАНО ОТ ГРАФИНЯТА МНОГО МИ ХАРЕСА - ЕСТЕТСВЕНО И ИДЕЛАНО ДОРИ ЗА СЦЕНАРИЙ, въобще не усещам да е напсано за разказ, много натурално, ясно и естетсвено ми звучи, все едно автентично.
цитирай
4. germantiger - 4
15.12.2018 10:54
ДРУГО КОЕТО ЗА МЕН Е МНОГО ДОБРО:

Той излезе навън с идеята да поязди, ала мисълта все го теглеше надолу, към мрачното подземие. „Сякаш ми е направила магия”, рече си тъжно. Десетина минути обикаля безцелно из хълмистата местност, опасваща имението. Оголелите дървета, посребрени от есенната слана и обвити мистериозно в мъгли, му приличаха на призрачна гора от някоя от приказките на баба му. От дясната му страна се виеше малка рекичка, тихото й шумолене действаше успокоително върху изопнатите му нерви…В един момент обаче, той рязко спря и решително обърна коня назад, към забраненото място…Пред портите се поколеба няколко мига, но продължи, без повече да мисли… Кулите на замъка се губеха в прозрачния плащ на мъглите, сякаш обвити от загадъчен дим.

Той затича към стаята й... Знаеше къде се намира проклетата вещерска книга и бързо я откри.... След минути отново пристигна в залата. Погледът на баба му беше празен и пуст, но тя самата изглеждаше по-спокойна, погали гладките му страни, внезапна нежност се прокрадна в избелелите старчески очи.

ЕДНА ДРЕБНА ИДЕЯ, НЕ БИХ КАЗАЛ ЗАБЕЛЕЖКА - МНОГО БЪРЗО СТАНА ОТВАРАТА, РАЗБИРА СЕ Е ВЪЗМОЖНО И ОЩЕ ПО-БЪРЗО ДА Е :) :), НО ИМЕННО В ТОВА ВРЕМЕ МОЖЕ ДА ВКАРАШ АБЗАЦ В КОЙТО ДА НАПИШЕШ МИСЛИТЕ НА СЕДРИК ИЛИ ГРАФИНЯ КЕРИН, ДА ВКАРАШ НЯКАКВА ИНТЕРМЕДИЯ, НЕЩО ДРУГО КАКВОТО РЕШИШ ЗА ДВАМАТА ГЕРОИ ИЛИ ДОРИ ЗА НЯКОЙ ДРУГ И СЛЕД ТОВА ВЕЧЕ ДА ПРОДЪЛЖИШ КОГАТО ОТВАРАТА Е ГОТОВА ИТН

ФИНАЛА Е КАТО ЗА ФИНАЛ - ДОБРО ПОПАДЕНИЕ

Трима тъжни и уморени конници, придружени от двама стражи, напуснаха същата нощ пределите на замъка Карлайл. Две от тях жени, облечени в мъжки дрехи, а третият - младо момче с поглед, в който се четеше тъга, нехарактерна за възрастта му. Едната ездачка изглеждаше ранена, ръката й бе увита в бинтове, а очите непрестанно търсеха нещо в мрака и често се обръщаха назад – към студените стени на имението... Зад същите тези стени златокос младеж с привързана глава надничаше тайно иззад решетките на прозореца и се мъчеше да различи сред силуетите един – тънък и строен, като на юноша...
цитирай
5. germantiger - 5
15.12.2018 11:00
ОЩЕ ДОБРЕ НАПИСАНИ МОМЕНТИ ОТ ТЕБ

Но когато видя младия граф да влиза, го изгледа с дръзка надменност, сякаш не тя, а той бе пленен в собствения си замък... И нямаше страх в разширените й зеници, само гордост, непревземаема кула от гордост се криеше в тях.

- Искаш ли вода? – запита я тихо.

Едва сега в изражението й се прокрадна нещо като смирение.

- Да, – изрече с усилие – ако… може.

Преструваше се, че не я интересува, ала щом допря устни до простата чаша, жадно изля цялото съдържание в гърлото си.

ТУК МИ ХАРЕСА, ЧЕ СИ ПРИЗЕМЕНА И СИ СМЕСИЛА ЗАЕДНО ГОРДОСТТА НА ГЕРОИНЯТА, НО И ПОТРЕБННОСТТА НА ПРАКТИЧНОТО - ТАКА СТАВА И В ЖИВОТА, МНОГО ПИШЕЩИ ЖЕНИ БИХА ОСТАНАЛИ НА "ВИСОТАТА", А ТИ СИ СМЕСИЛА ГОРДОСТ С ПОТРЕБНОСТ, КОЕТО ЗА МЕН ПРАВИ СЦЕНАТА МНОГО ПОВЕЧЕ ОТ НАИВНА "ВИСОТА" И "КАРТОННИ ГЕРОИ" както се наричат на жаргон в афиш-литературата или навините фентъзи или сай-фай писания с "роляи в крастите" :) :) :)

......

- Не искам да мислите лошо за мен – отвърна тихо и искрено, – аз не желаех злото Ви, граф Седрик. Просто понякога щастието на един е изковано върху болката на другиго и обратното... Аз исках доброто на друг, това е. Отварата беше безобидна, научих я от една стара лечителка. Ако бяхте изпили чая си, нямаше да Ви ударя...

И ПОСЛЕ

Успокой се, ще те върна при брат ти, ще му върна всичко, което му отнех. Аз не искам любов-подаяние и не ще търся утеха в откраднатото семейство на друг.

И

- Знам това, ето защо няма да пострадаш, няма да пострада и той. Дължа отмъщение само на двамата ви сродници, не на вас…

В СЛУЧАЯ НЯМА ЛОШИ ПЕРСОНАЖИ И ЕСТЕСТВЕНО ПОКАЗВАШ ПОДБУДИТЕ НА ВСИЧКИ, ВСИЧКИ МОГАТ ДА БЪДАТ РАЗБРАНИ ОТ ЧЕТЯЩИТЕ И ТОВА Е МНОГО ДОБРО!
цитирай
6. germantiger - 6 финално
15.12.2018 11:09
ДЕТАЙЛИ

СЛЕДВАЩОТО МИ ХАРЕСА:

Сякаш и аз умрях, заедно с тях, единствените хора, които някога... – той погледна Седрик и замълча, но младежът разбра.

- Единствените хора, които някога си обичал, нали? – тихо довърши той. – Никога не успя да ми простиш, че не приличам на него,… за разлика от Утер.

......

СЛЕДВАЩАТА С ЦЕНА Е ЕДНОВРЕМЕННО ТРОГВАЩА, НО И ОСОБЕНА МЕЖДУ МЪЖЕ - НА ТАЗИ ВЪЗРАСТ И ПРИ ТАЗИ ПРЕДИСТОРИЯ ТОВА С ДОКОСВАНЕТО НА КОСИТЕ МЕЖДУ МЪЖЕ ВКЛ. БАЩА И СИН МИ ОСТАВИ ОСОБЕН ВКУС НА НЕЩО НЕ НА МЯСТО, С НЕХАРАКТЕРНА ЗА МЪЖЕ СЛАБОСТ И ИЗВЪН РАЗКАЗА

Изведнъж почувства отслабнала и трепереща ръка да докосва косите му. Скочи и се огледа в полумрака на стаята... Едни тъмни, горящи очи се взираха в него.

- Остави ме – промълви тъжно той. – Каквото и да направя, не мога да стана онзи, който искаш да бъда! Да приличаш на някого, без даже да го познаваш, е непосилна задача, не мислиш ли?...

Мъжът мълчаливо напусна покоите му. Сетне тихо слезе в градината и скрит зад сянката вековния бук, дълго наблюдава скришом красивото, тъжно лице на сина си.

АКО БЕШЕ ОСТАВИЛА ТОВА С ВГЛЕЖДАНЕТО И БЕЗ ДОКОСВАНЕТО НА КОСИТЕ, СПОРЕД МЕН ЩЕШЕ ДА Е ОК, ТАЗИ СЦЕНА ТАКА НАПИСАНА МЕ ОСТАВА КАТО ПОЛУЗАТРОГНАТ ПОЛОВИН МЪЖ

......

СЛЕДВАЩОТО НА ПРЪВ ПОГЛЕД ЗАПОЧВА СИЛНО, НО ИМЕННО ЗАЩОТО Е КРАТКО МИ ИЗГЛЕЖДА КАТО ЛОЗУНГ:

Мълчеше до него празната маса... Мълчаха ветровете навън... Безмълвни и неми за хилядите въпроси, които се блъскаха в душата му...
цитирай
7. germantiger - накратко
15.12.2018 11:13
СИЛНА ЧАСТ НС ПСИХОЛОГИЗМИ

ЗА МЕН ТАЗИ ЧАСТ Е ОЩЕ ПО-ДОБРА ОТ ПЪРВАТА

СИЛНИ МОТИВИ, МНОГО ДОБРИ ДЕТАЙЛИ - ДЪЛБОКИ И ЗАЕДНО С ТОВА ПРАВДОПОДОБНИ

Не се прутеснявай след две силни части, следващата да е отстъпление :D и при големите автори е така - едно, че читателя и текста трябва да почиват, второ, че силен темп не може да се поддържа винаги, а и за да има върхове, трябват и низини :)

ЕДИНСТВЕНАТА МИ ЗАБЕЛЕЖКА Е С ТЕЗИ ИМЕНА ;)

това Галатея ме хвръли в гръцко, българско и като име на читалище или клуб :)

ПС
въздействащо заглавие - ДЪРВО И СТОМАНА, провокира и привлича, но повече подхожда за бой, баталия и подготовката за нея или последствията след битка (според мен като заглавие това ми "навява")
цитирай
8. miri479 - Здравей, germantiger,
15.12.2018 11:41
Радвам се, че ти е харесала и втората част. Написана е малко спонтанно, така да се каже, а и редакциите, които нанесох в нея, май не я подобриха особено. Да, наистина, няма нещо ново като мотиви и действия, но такива на мен ми е трудно да измислям, опитах се да ги пресъздам по свой начин и доколкото е възможно да "объркам" читателя, за да задържа интереса му:). Доколко ми се е получило, е друг въпрос:). Ще помисля за сцената преди появяването на отварата, действително може би трябва да "позабавя" тази част. По-нататък ще има и отрицателни герои, както и други магьоснически "похвати", но сега редактирам продължението, а сигурно знаеш, че процесът на редактиране е доста по-скучен от самото написване. "Галатея" изобщо не ми привлече вниманието, защото е само споменато име. Сега го направих Адел. По-добре ли е:)? Е, ще има и битки, разбира се:). Не знам дали това заглавие е най-подходящото, после може и да го променя.
цитирай
9. germantiger - +
15.12.2018 12:17
Както писах преди час - този ти разказ, тази част е великолепна и по-добре, че няма екшън.

Единствено това с поглаждането на косите от силния и хладен до момента баща към то по-чувствител ния млад мъж и син е някак - поне за мен по-добре без тия гладения по косите, но разбира се, това е мое мнение :)

частта ти е великолепна да потретя
цитирай
10. miri479 - Добре, промених набързо тази сцена,
15.12.2018 12:56
приемам, че е нереалистична по начина, по който беше написана. И пак да благодаря за вниманието:)
цитирай
11. germantiger - ++
15.12.2018 15:01
според мен е реалистична, но някак срамна, няма да кажа педалска

ти педалски сцени не пишеш - в това няма съмнение

а ти не се съобразявай винаги с моите мнения или щрихи - вероятно е да развалиш нещо ако го коригираш
цитирай
12. valdor1355 - ГТ е напълно прав. Разкошна част. ...
15.12.2018 20:23
ГТ е напълно прав. Разкошна част. Поздрави, Мири. :)
цитирай
13. miri479 - Здравейте:)
16.12.2018 08:22
Митак, съжалявам, че така се е получило, исках просто да покажа реакцията на гузен баща, осъзнал, че е обидил сина си.
Валдор, благодаря, липсва ми твоето присъствие в блога:)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: miri479
Категория: Забавление
Прочетен: 555601
Постинги: 237
Коментари: 1252
Гласове: 5763
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031