Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.02.2016 00:12 - ОТ САНСТЕФАНО ДО БЕРЛИН- - Триумфът на илюзиите в Сан Стефано
Автор: didanov Категория: История   
Прочетен: 5061 Коментари: 12 Гласове:
5

Последна промяна: 06.02.2016 00:28

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Константин Косев, Стефан Дойнов
http://www.promacedonia.org

    VI. ОТ САНСТЕФАНО ДО БЕРЛИН   

    - Триумфът на илюзиите в Сан Стефано

 
    В съответствие с традиционната си политика по Източния въпрос западните държави посрещат с голяма тревога царския манифест за война срещу Османската империя. Най-напред Франция, а след нея Австро-Унгария и Англия официално заявяват, че ще спазват неутралитет. Същевременно управляващите кръгове в тези страни още от самото начало на войната не само че не крият своето раздразнение, но ясно демонстрират симпатиите си в полза на султана. Дори нещо повече. Още в първите дни на войната в споменатите страни започва доста шумно дирижирана кампания в печата срещу Русия. По инициатива на Ватикана с благословията на папата и с подкрепата на Англия веднага е сформиран чуждестранен легион с участието на Англия, Франция и Австро-Унгария, който се присъединява към турската армия. Освен това тези държави оказват на Турция съществена материална подкрепа с оръжие, боеприпаси и военни специалисти. В това отношение най-активно се проявяват Англия и Франция.
    Особено активно противодействие на Русия започва да оказва Англия. Още непосредствено след Царския манифест за обявяване на война на Турция Дизраели предлага Англия да окупира Дарданелите като гаранция против завладяването на Цариград от Русия. Кралица Виктория изцяло споделя войнствените настроения на своя пръв министър. По настояване на Дизраели в началото на май 1877 г. английското правителство решава Англия веднага да прекрати своя неутралитет, ако Русия застраши по някакъв начин Цариград, Дарданелите, Египет и Персийския залив. Въз основа на това решение лорд Дерби връчва на руския посланик Шувалов специална ултимативна нота. Той незабавно сигнализира в Петербург, че съществува голяма опасност от английска намеса на турска страна, ако руската армия не ограничи военните си действия до Стара планина.
   Английското правителство дори предприема дипломатически постъпки пред Виена, Париж и Рим за организирането на колективни контрадействия против Русия. Виенският кабинет по принцип е готов да се солидаризира с Англия, но по понятни причини се въздържа от враждебни прояви срещу Русия. Френското правителство също споделя английската позиция, но и то предпочита да се въздържи. В своя отговор по повод царския манифест Деказ заявява, че Франция осъжда започналата война, но френското правителство ще съблюдава „най-абсолютен неутралитет”. Това, разбира се, не попречва на Франция под различна форма да оказва съдействие на Османската империя.
    Негативната позиция, заета от западните държави във връзка със започналата война, предизвиква големи опасения у руското правителство. На политическия хоризонт отново се очертават контурите на една враждебна коалиция срещу Русия. В този смисъл благосклонната реакция на Берлин придобива за Петербург изключително важно значение. В лицето на Бисмарк руските държавни ръководители виждат единствения възможен фактор, с чисто съдействие се надяват да предотвратят опасността от евентуална нова Кримска коалиция.
   Както би следвало да очакваме, решението на руското правителство да обяви война на Турция е посрещнато с голямо задоволство в Берлин. Във връзка с Царския манифест за обявяване на война на Турция немският посланик в Псгербурg Швайниц незабавно е упълномощен чрез специална тайна инструкция да връчи на руското правителство следната декларация:
    „Симпатиите на Негово Величество германския кайзер и крал на Прусия не могаг да бъдат другаде, освен на страната на стария пруски боен другар, на страната на войската на неговия приятел и родственик. Кайзерът безусловно вярва в победата на руското оръжие, която ще донесе подобрение в положението на християните в Турция, а както е известно, кайзерът винаги е вземал присърце тяхното дело. Неспоколебимото решение на кайзера, към което неотклонно ще се придържа нашето правителство в отношението си спрямо предстоящите събития, се заключава в следното: През време на войната Германия ще съблюдава благожелателен неутралитет към Русия и ще постъпва винаги така, както подобава на една приятелска съседна държава" [47, с. 147].  

    Горната декларация на Швайниц е фактически първото официално изразено становище на германското правителство по повод обявяването на войната. Няколко дни по-късно, на 28 април с.г., кайзерът изпраща лично писмо до царя в отговор на неговото послание. В своя отговор, поздравявайки го за неговата постъпка, Вилхелм I между другото пише:  

    „Мой мили братовчеде! Вашето писмо от 7/19 април т.г. ме развълнува дълбоко. В момента, когато вземате това съдбоносно решение, моите съчувствени мисли са изцяло с Вас — моя съратник. Никой не е в състояние по-добре от мен да разбере колко справедливо е Вашето решение. Аз най-добре знам, че Вие не искахте тази война, че решихте да воювате едва когато бяха накърнени Вашего достойнство и честта на Русия, след като изчерпахте всички възможни средства за постигане на помирение. Аз си позволявам да Ви уверя, че Вие няма да останете разочаровани в доверието, което изразявате спрямо позицията на Германия. Както вече неведнъж съм заявявал. Вие напълно може да разчитате на нашия благосклонен неутралитет като приятел и съсед. . . От цялото си сърце желая успех на Вашето оръжие за постигането на един здрав и продължителен мир, който ще гарантира най-после защитата на християните в Турция" [47, № 234].   

    В края на април и през месец май 1877 г. Бисмарк лично се среща няколко пъти с Убри, пред когото отново потвърждава готовността на германското правителство за благосклонен неутралитет и съдействие. В един от разговорите канцлерът заявява:  

    „Ние в никаква степен не сме заинтересовани от запазването на Османската империя. Така че вие можете спокойно да анексирате каквито искате територии. Най-важното за нас е да се запази традиционното руско-германско приятелство" [2, 77—79].
    Както се вижда, немският канцлер продължава да говори пред Убри по същия начин, както дотогава. При новата обстановка обаче думите на Бисмарк придобиват друга стойност, нов смисъл и значение за руското правителство. До обявяването на Руско-турската война неговите декларации от подобен род се посрещат в Петербург с известно раздразнение и са окачествявани като подстрекателство. А сега вече те звучат като подкрепа, поради което се приемат с голяма охота от почти всички руски държавници. През май 1877 г. барон Жомини например, изразявайки настроенията на висшите руски управляващи кръгове, в това число и на княз Горчаков, пише до Гирс:

    „Велика Германия е най-важното ни прикритие откъм Запад. Тя прави невъзможна старата коалиция срещу Русия от времето на Кримската война" [60, с. 41].   

    ТРИУМФЪТ НА ИЛЮЗИИТЕ В САН СТЕФАНО
   Надеждите на руското правителство за подкрепа от страна на Германия отчасти се оправдават. Най-напред подкрепата се проявява в готовността на берлинския кабинет да поеме защитата на руските интереси в Османската империя по време на войната. Откликвайки на руската молба по този въпрос, Бисмарк изпраща като нов посланик в Цариград принц Хайнрих фон Ройс, който е добре ориентиран във връзка със събитията около Източната криза. В края на май 1877 г. Ройс се озовава в турската столица и поема изпълнението на възложената му задача. От наличната документация, с която разполагаме, се вижда, че той твърде добросъвестно е изпълнявал Бисмарковите указания относно защитата на руските интереси по време на войната. Неговите многобройни и подробни посланически доклади са пълни с конкретни примери за оказано съдействие на Русия по един или друг повод. Прави впечатление, че Ройс влага голямо усърдие в своята дейност, проявявайки лично благосклонно отношение и отзивчивост не само към Русия и към руските граждани, но и към съдбата на местното българско население [75, с. 385].
    Освен за защита на руските интереси в Турция Германия оказва на Русия известно съдействие и с участието на немски офицери като доброволци в руската армия, доставки на оръжие и военни материали, предаване на информация от разузнавателен характер за дислокацията на турските войски и т.н.
    Колкото и скромно да е прякото военно съдействие, оказано от Германия на Русия по време на войната, то не е останало незабелязано за външния свят и предизвиква остри протести от страна на Високата порта и на Англия. На 14 ноември 1877 г. лорд Дерби връчва на немския посланик Мюнстер протестна нота, в която се казва, че английското правителство разполага с неопровержими данни за пряката намеса на Германия във войната на руска страна. По такъв начин, заявява Дерби, Германия нарушава обещания неутралитет и нейните действия ще се считат за нелоялни и враждебни спрямо Турция и Англия.
   Най-важно значение за Русия има обаче дипломатическото съдействие от страна на Германия. Веднага след като руската армия преминава Дунав и започва настъпление, руското правителство се обръща към Берлин с молба Германия да не поема никакви ангажименти пред Високата порта или пред другите сили за мирно посредничество между Турция и Русия. Това искане цели да застави Високата порта, ако иска мир, да се обърне директно към руското главно командване. В този случай Турция неизбежно ще изпадне в положението да моли за мир, което пък ще я накара да бъде по-отстъпчива, а съответно Русия ще може да диктува и да налага своите условия като победителка. Евентуалното посредничество на трета сила в мирните преговори според руското правителство крие опасност да постави Русия и Турция в равностойно положение, което ще лиши Русия от предимствата на победителя. По-нататъшният развой на събитията напълно потвърждава смисъла и целесъобразността на това руско искане. Както Високата порта, така и Англия упорито се стремят да спрат настъплението на руската армия и да ограничат войната, колкото е възможно, чрез германското мирно посредничество. Това е единственият възможен начин и последният опит за спасяване на Османската империя от пълна катастрофа.
    Още през лятото на 1877 г., когато руската армия преминала южно от Стара планина, Англия прави опит да спре войната, отправяйки молба до германското правителство да стане посредник за мирни преговори. Бисмарк обаче изобщо не реагира на английската молба. Вместо това през август с.г. германското правителство изпраща остра протестна нота до Високата порта с копия до останалите   европейски правителства срещу жестокостите на турската редовна армия през войната. Тези жестокости, се казвало в нотата, противоречат на Женевската конвенция от 1865 г., която е подписана и от Турция. Нотата е изготвена по сведения на майор Лингиц — участник в руската армия. По повод на тази нота Убри изказва на Бюлов голяма благодарност за демонстративно проявеното „съчувствие и приятелство” към Русия [2, № 47, с. 19].
    Тази постъпка на германското правителство обаче предизвиква истинска ярост у Дизраели. Пред австро-унгарския посланик в Лондон английският премиер споделя по адрес на Бисмарк:
    „Не, неговото нахалство трябва да има граници. Той винаги се изпречва на пътя ми. Какво си въобразява този надменен тип, това тайнствено и противно същество? Той е едно истинско европейско чудовище. Аз имам много по-малко ядове с Русия, отколкото с Бисмарк. Твърдо съм решен да му се противопоставя".
    В същия доклад Бойст добавя:
    „Биконсфилд има една-единствена цел: колкото може по-скоро да спре войната. Той е убеден, че княз Бисмарк иска война в Ориента по същите съображения, които карат Франция да се страхува от нея. Биконсфилд е убеден, че германският канцлер умишлено насърчава Русия срещу Турция, за да си разчисти сметките с Франция" [27, т. 3, с. 49].
    След падането на Плевен, когато руската армия преминава в общо настъпление, Турция се оказва в критично положение. Турското правителство се обръща с отчаян апел към европейските сили за помощ — помощ за посредничество. Естествено, и този път най-голяма надежда се възлага на Германия. Турският посланик в Берлин Сабдулах бей се явява на 15 декември 1877 г. при Бюлов и му връчва специална нота молба за германска посредническа намеса. Подобна нота Високата порта изпраща в Лондон, Виена и Париж. Откликвайки на турската молба, английското правителство от своя страна се обръща за ходатайство към Берлин. Английският посланик О. Руссел заявява пред Бюлов, че в    „сегашния критичен момент само Германия може да спаси Османската империя от пълен разгром, като стане инициатор и посредник за сключване на незабавно примирие" [107, № 125, с. 2].
    Във връзка с натиска върху берлинския кабинет за посредничество между Русия и Турция на 14 и 15 декември Бисмарк изпраща две инструкции до своя държавен секретар, в които формулира официалното германско становище така:  

    „При всички случаи ние трябва да запазим нашето лоялно отношение към Русия. Сегашното политическо положение, след руската победа при Плевен, ми напомня за Седан. Сега ние сме длъжни да услужим на Русия по същия начин, както тя на нас през 1870 г. Това е абсолютно наложително, ако искаме да запазим доброто разположение на царя към Германия. Ние трябва да откажем всякакво мирно посредничество. Нашето посредничество, при съществуващата обстановка, би означавало да застанем на страната на Турция" [107, № 125, с. 2].

    От всички услуги, които Бисмарк оказва на Русия по време на войната, безспорно най-съществено значение има въздържащото въздействие, което Германия упражнила във Виена, предотвратявайки евентуални враждебни действия в тила на руската армия. А както е известно, в хода на войната, особено когато Руската армия преминава на юг от Балкана, в Австро-Унгария не липсват враждебни помисли за вмешателство.
    През лятото на 1877 г., след преминаването на руската армия южно от Балкана, във Виена възниква голямо безпокойство. Австро-унгарского правителство обмисля въпроса дали Австро-Унгария не трябва да се намеси във войната, за да защити своите европейски интереси. На първо време е решено да се проведе мобилизация и да се постави армията в бойна готовност.
   Около средата на септември 1877 г. се състои среща между Бисмарк и Андраши в Мюнхен—Залбург, на която двамата държавници обсъждат международното положение във връзка с Руско-турската война. На 21 септември, уведомявайки Бюлов за разговора си с Андраши, Бисмарк пише: „Настоях пред Андраши Австро-Унгария да запази мирна неутрална приятелска позиция спрямо Русия и през следващата година в случай на второ руско настъпление срещу Турция" [107, с. 114]. Естествено, Андраши е принуден да се съобрази с препоръките на Железния канцлер. Той заявява, че Австро-Унгария няма намерение да се намесва във войната нито срещу Турция, нито срещу Русия.
   Победоносното настъпление на руската армия към столицата на Османската империя предизвиква отново напрежение в отношенията между силите съпернички. Високата порта, обзета от паника, се обръща този път направо към руското главно командване с молба за незабавно сключване на примирие. На 31 януари 1878 г. в Одрин е подписан протокол за т.нар. „Основания на мира" между Русия и Турция. По отношение на България в протокола се казва:
    „България се създава като автономно княжество в пределите, където мнозинството от населението е българско. Нейните граници в никой случай не могат да бъдаг по-малки от границите, определени на Цариградската конференция. Тя ще плаща данък, ще има народно християнско правителство и местна полиция".
   Сключеното примирие в Одрин и приетите „Основания на мира" санкционират успехите на руската армия във войната. Те очертават в основни линии условията на предстоящия мирен договор, чиято подготовка е възложена на пълномощници от двете страни.
   След подписването на Одринското примирие военните действия са прекратени. Условията на примирието обаче предизвикват силна реакция на недоволство в Англия и Австро-Унгария, които се обединили в общ антируски фронт. Откритите заплахи и предприетите действия от страна на тези държави окуражават Високата порта, която започва да усложнява и протака мирните преговори, надявайки се на английска и на австро-унгарска военна подкрепа. Тази позиция на Турция принуждава руските пълнопомощници да предприемат мерки за ускоряване на преговорите, като сломят упорството на противника и не му позволят да печели време. Главният руски пълномощник Игнатиев отправя строг ултиматум, че ако Турция не приеме незабавно руските условия, настъплението на руската армия ще продължи. Връчването на ултиматума е съпроводено с една военна демонстрация. На 1 март точно в 10 часа преди обяд руските войски в Сан Стефано и околността заемат изходна позиция за настъпление към Цариград. В момента, когато последва заповедта за атака, турските пълномощници, присъстващи на демонстрацията, обявяват, че приемат руските мирни условия. Така преговорите са възобновени. На 19 февруари (3 март) 1878 г. привечер мирният договор най-сетне е подписан.
   Този договор предвиждал създаването на автономно трибутарно княжество България със свое правителство и войска. Границите на българското княжество обхващат: цяла Северна България без Северна Добруджа, която минава към Румъния, цяла Тракия без Гюмюрджинско и Одринско, които остават в Турция, и цяла Македония без Солунската област и Халкидическия полуостров. По такъв начин новата българска държава с малки изключения включва земите, населени предимно от българи. В нейните граници влизат приблизително същите територии, които съгласно с решенията на Цариградската конференция фигурират в двете области. Княжеството получава излаз на Бяло море. Според договора Турция няма право да държи войска в България. Предвижда се до из раждането на местна милиция — за срок от 2 години, в страната да останат руски военни части със задача да охраняват вътрешния ред и държавните граници.
         Същевременно Санстефанският договор санкционира редица придобивки и за другите балкански народи. Румъния, Сърбия и Черна гора получават пълна независимост и известни териториални разширения. На Румъния е дадена Северна Добруджа в замяна на Югозападна Бесарабия, която пък се връща на Русия, а Сърбия получава Нишката област.
   Санстефанският мирен договор, макар че не решава радикално Източния въпрос, е голяма и решителна крачка напред в многолетната борба на потиснатите балкански народи в Османската империя за премахването на феодалите окови и националния гнет. Той открива пътя за тяхното свободно развитие и прогрес.
    Особено голямо значение има този договор за българския народ, който след близо 5 столетия отново, за трети път в многовековната си история, получава възможност да създаде своя държава. България заема мястото си върху европейската политическа карта. Санстефанският мирен договор увенчава с успех делото на българската национална революция и по този начин потвърждава справедливия и прогресивен характер на Руско-турската война, която напълно основателно е наречена освободителна.
    Дипломатическите преговори, свързани с Одринското примирие и Санстефанския мирен договор, протичат, както вече стана дума, при крайно напрегната обстановка. В Лондон и Виена през тия дни се обсъждат съвсем конкретни планове за военна намеса в полза на Турция. Така например, когато виенското правителство узнава за руските мирни условия, веднага възприема крайно войнствена позиция. На 15 януари 1878 г. виенският кабинет под председателството на Франц Йосиф започва да обсъжда въпроса за военната намеса на Австро-Унгария срещу Русия. Най-активен застъпник на предложението за война против Русия е граф Андраши. Той прави обстоен доклад, изтъквайки, че в момента съществуват много благоприятни политически и военни условия за успешна война срещу Русия, която е изтощена до краен предел. Според него Австро-Унгария трябва да действа решително, защото Русия е нарушила Райхщадското споразумение и Будапещенската конвенция. Накрая, аргументирайки мнението си, Андраши заявява:
    „Искам да изразя убеждението си, че Германия няма сериозно и опасно да ни попречи. Сигурен съм, че с изключение може би на кайзер Вилхелм I германското правителство и германският народ ще бъдат доволни, ако нанесем поражение на Русия"
    След бурни и драматични дебати във виенското правителство по този въпрос в края на краищата надделява противното мнение — Австро-Унгария да запази неутралитет.   Срещу мнението на Андраши се противопоставят генерал Фрайхер фон Бек от военната канцелария в двореца и личен съветник на императора, неговият заместник генерал Фон Краус, военният аташе в Петербург барон Бехтолсхайм и Други висши офицери. Въпросните военни лица са противници на Германия и лично на Бисмарк. Те изразяват своето пълно недоверие към неутралитета на Германия в случай на война срещу Русия. Особено ревностно застъпва това становище барон Бехтолсхайм, който претендира, че най-добре познава курса на Бисмарковата политика по отношение на Русия. Той твърди с абсолютна увереност, че благосклонността на Бисмарк към Австро-Унгария има строго определена граница и че немският канцлер никога не ще се реши да пожертва отношенията си с Русия. Според него Германия непременно ще попречи на Австро-Унгария да защити своите интереси в Изтока, ако това трябва да стане чрез война против Русия. Такова е мнението и на австро-унгарския посланик в Петербург Лангенау [

    Както изглежда, аргументацията на военните е твърде убедителна и оказва нужното въздействие върху императора, който е силно разколебан в намеренията си да воюва. Разколебан е и Андраши. Но неговата войнственост се стопява не толкова под влияние на съображенията, изказани от Бек, Бехтолсхайм и др. а поради внушенията, идващи от Берлин. Немският посланик в Париж Хоенлое известен като доверено лице на Бисмарк, съветва Андраши да се откаже от намеренията си за война срещу Русия [27, т. 3, с. 78]. На Андраши е ясно, че Хоенлое не би си позволил подобни съвети, без да е упълномощен за това от своя шеф. Следователно не само противниците на Бисмарк, но и неговите сътрудници се обявяват против война с Русия. Освен чрез Хоенлое Андраши получава и други, още по-ясни сигнали от Берлин в миролюбив дух. На 25 януари 1878 г. Бисмарк изпраща следната инструкция на Бюлов:
    „Моля да наредите тайно на Щолберг да посъветва Андраши да не се обявява срещу завземането на Цариград от Русия. Нека Англия сама да се оправя" [107, № 125, с. 4]. 

    Андраши бил обезпокоен също и от начина, по който германското правителство реагира спрямо руската победа при Плевен, Одринското примирие и Санстефанския мирен договор. Германската реакция към тези събития означава пълна морална подкрепа на Русия. На 13 декември 1877 г. по повод падането на Плевен Убри пише:  

    „Падането на Плевен направи тук силно впечатление. Отвсякъде получавам поздравления. Редовиц ме посети и ми предаде поздрави от името на Бисмарк. На вчерашния прием Бюлов публично ме поздрави от името на кайзера. Нашият бляскав успех се посреща тук със задоволство" [2, № 77, с. 19].   

    На 3 февруари 1878 г. Убри съобщава:  

    „Бюлов дойде да ме поздрави за сключеното примирие в Одрин. Той дълго ми говори колко големи и величествени са за нас резултатите от войната. „Вие знаете, цитира Убри думите на Бюлов, колко силен е у нас стремежът за братството между нашите две армии, към солидарността между нашите правителства. Ние сме доволни от блестящите резултати, които постигнахте. Това е велико събитие, което създаде една нормална обстановка в Европа. Одринското примирие сложи край на ненормалното положение, при което Турция не беше в състояние нито да управлява, нито да удовлетвори своите християнски поданици" [2, № 78, с. 18].   

    По същия начин реагира германското правителство и спрямо Санстефанския мирен договор.
    „Днес имах среща с Бюлов, съобщава Убри на 4 март 1878 г. Съобщих му за Санстефанския прелиминарен договор. Той вече знаеше. Поздрави ме от името на германското правителство за великолепните резултати, които маркирали нова ера в историята на Русия и на цяла Европа. Между другото Бюлов изтъкна големите бойни качества на руската армия и нечуваните трудности, които тя е преодоляла по време на легендарния зимен преход през Балкана. Според него нашата единствена грешка е, че не сме овладели подстъпите към Цариград, за да контролираме града. Това щяло да ни облекчи в сегашните преговори. . . Новината за подписването на Санстефанския мир, добавя Убри в доклада си от 10 март с.г., е вече известна. Отвсякъде получава поздравления. Единствено моите колеги — посланиците на другите сили, не ме поздравяват изключение на италианския представител Лаинау" [2, № 78, с. 18].   

    Одобрението, което германското правителство изразява по отношение на руските успехи във войната, и по-специално одобрението на Одринското примирие и Санстефанския мир, наистина е една немаловажна морална подкрепа за Русия. Естествено, това предизвиква съответно задоволство в Петербург. В лично послание до кайзера Александър II изказва в края на войната „гореща благодарност" за проявените симпатии и за подкрепата, която оказва Германия на Русия по време на кампанията срещу Турция. „В това аз виждам, изтъкнал царят, доказателство за дружелюбната позиция, която Вие продължавате да заемате към нас" [96, т. 2, с. 339].   

    Разбира се, трябва да се изтъкне, че задоволството, с което германското правителство реагира спрямо успехите на Русия, съвсем не означава искрена и безкористна радост към успехите на съюзника. Бисмарк наистина е доволен от резултатите на войната, но не толкова за това, че Русия е постигнала „блестящи резултати", а защото тъкмо поради тези „блестящи резултати" тя се изправя пред големи трудности в съперничеството със своите западни конкуренти. Немският канцлер е дълбоко убеден, че колкото по-големи са руските успехи във войната, толкова по-големи ще бъдат трудностите за Петербург след нея. Блестящите успехи, регистрирани чрез Санстефанския мир, обещавали нескончаеми спорове между съперниците по Източния въпрос, т.е. „източната язва" още дълго време щяла да бъде отворена в интерес на Германия.



Гласувай:
5



1. aboychev - АБСОЛЮТНО
06.02.2016 10:23
09:35 - КАТЕГОРИЧНО
08:43 - ИЗКЛЮЧИТЕЛНО
ЖАЛЪК МАТЕРИАЛ
Коментарът чака одобрение
Постинг: ОТ САНСТЕФАНО ДО БЕРЛИН- - Триумфът на илюзиите в Сан Стефано
Автор на постинга: didanov
Коментарът чака одобрение
Постинг: ОТ САНСТЕФАНО ДО БЕРЛИН- - Триумфът на илюзиите в Сан Стефано
Автор на постинга: didanov
Редактирай | Изтрий
цитирай
2. didanov - не се излагай бе бойчев
06.02.2016 10:45
Материалът си е супер аргументиран за разлика от теб.
цитирай
3. aboychev - ВЯРНО
06.02.2016 11:57
Материалът си е супер ТЕНДИЦИОЗНО аргументиран.
АЗ за разлика от теб.
АЗ НЕ СИ ГУБЯ ВРЕМЕТО С "ТРАДИЦИОННО" РУСОЛИЗСТВО
НЕ СЪМ КАТО МЕРЗАВЕЦА ГЕОРГИ БЕНКОВСКИ
КОЙТО ЗА ЕКАТЕРИНИНКИ
ИЗКАРА НА ИЗБИВАНЕ ПОЛОВИНАТА БЪЛГАРСКО ПОДБАЛКАНСКО НАСЕЛЕНИЕ
И ПОБЯГНА СЪС ОБРАНОТО МУ ИМАНЕ КЪМ РУСИЯ
цитирай
4. didanov - това ли са ти контрааргументите?
06.02.2016 13:26
нямат нищо общо с написаното....по-скоро омразата ти към всичко руско ти е дошла в повече, сигурно си имаш причини за това, но нито историята, нито аз се интересуваме от тях. ако все пак обясниш нормално с какво не ти харесва материала моля, иначе не си губи ценното време в моя блог.
цитирай
5. germantiger - Гласувах ЗА
06.02.2016 13:55
Потресен съм, че чета нещо което НЕ Е ГЕРМАНОФОБСКО от официални бг историци или хора излезли с името си.

Разбира се, въргалянето към руснаците в текста прозира в неговия финал, който е АБСОЛЮТНО ТОЧЕН И ИСТИНЕН - да, Германия не е дала подкрепата си за само руски интерес, а за първо свой и ТОВА Е НОРМАЛНО ЗА ВСЕКИ В ИСТОРИЯТА!

Но колко пъти ще прочета това и за руснаците - почти николко от българи като официална позиция на историци, съвсем рядко ще попадна на това за руснаци:

Разбира се, трябва да се изтъкне, че задоволството, с което германското правителство реагира спрямо успехите на Русия, съвсем не означава искрена и безкористна радост към успехите на съюзника. Бисмарк наистина е доволен от резултатите на войната, но не толкова за това, че Русия е постигнала „блестящи резултати", а защото тъкмо поради тези „блестящи резултати" тя се изправя пред големи трудности в съперничеството със своите западни конкуренти. Немският канцлер е дълбоко убеден, че колкото по-големи са руските успехи във войната, толкова по-големи ще бъдат трудностите за Петербург след нея. Блестящите успехи, регистрирани чрез Санстефанския мир, обещавали нескончаеми спорове между съперниците по Източния въпрос, т.е. „източната язва" още дълго време щяла да бъде отворена в интерес на Германия.

ЗАМЕНЕТЕ В ТЕКСТА ГЕРМАНИЯ С РУСИЯ И ЩЕ СЕ ПОЛУЧИ ТОВА, КОЕТО МНОГО МНОГО МНОГО РЯДКО ЩЕ ПРОЧЕТЕТ КАТО ИСТИНА ОТ БЪЛГАРИ ЗА РУСНАЦИ.

Но и това е нормално, че рядко ще го прочетет като истина за Русия - все пак тук 45 години беше руско, все пак днес наследници на другарите и службите от дс са отново "разставени" където трябва, а и отколешната заслужена българска ЛЮБОВ???!!! към руснаците за Освобождението е факт. С "две думи" - нормално е в БГ от българи да четем РЯДКО иустината за Русия, защото тук хората бяха възпитавани само в русофилство и защото руското лоби държи най-силните позиции в бол сектори.

Благодаря на Косев и Дойнов, че са се напънали да представят Германия НЕ като зло. Смешно е дори!

Смешно е защото - българите десетилетия серяха по Германия и по руска заповед, а и собствена омраза някои бяха германофоби, макар да не се имат за такива, и когато това им посоча, те ИСКРЕННО???!!! се изумяват и засягат - по принцип българите и руснаците за нищо не са виновни ако "ги питате". Това вече пртедивизква вторично смеха ми...

Пак с "две думи" - бг историците могат да си таковат майката и няма нужда да пишат тесктове като настоящия, айде няма нужда.
цитирай
6. germantiger - ИЗВЪН ГЕВРМАНСКИЯ "МОМЕНТ"
06.02.2016 14:22
Много труд са свършили историците, представени са процесите подробно поне като форма за интернет, с много конкретика!

Браво за яснотата, оценките и съвршената работа.
цитирай
7. aboychev - МАТЕРИАЛА Е БУКЛУК
06.02.2016 14:59
И НЯМАМ НАМЕРЕНИЕ ДА СЕ ЗАНИМАВАМ С ОБЯСНЕНИЯ
КАКТО СА БУКЛУК И ОТЧАЯНИТЕ ВИ РУСОЛИЗИЯ
И ОЩЕ НЕЩО
АЗ НЕ ИЗПИТВАМ ОМРАЗА КЪМ ВСИЧКО РУСКО
ИЗПИТВАМ ОТВРАЩЕНИЕ КЪМ ВСИЧКО ЛЪЖОВНО ОТНОСНО РУСИЯ
И "ОСВОБОДИТЕЛНАТА" Й РОЛЯ ЗА БЪЛГАРИЯ.
А ТИ ОТДАВНА СЕ МЪЧИШ ДА ХАРЗУЛКАШ
УЖ ИСТОРИЧЕСКИТЕ СИ ПИСАНИЯ В ТАЗИ ПОСОКА
ТО НЕ БЕШЕ ВЪЛЧАН ВОЙВОДА И ЗЛАТОТО МУ
ТО НЕ БЯХА "ДОКСАН ДОКУЗ" "ИСТОРИЧЕСКИ" "ФЕНТЪЗИТА"
С КОИТО СИ ВЪОБРАЗЯВАШ
ЧЕ УТВЪРЖДАВАШ НЕЩО РАЗЛИЧНО ОТ ОСТАТЪЧНО РУСОЛИЗНИЧЕСТВО
ОТ МАТЕРИАЛА ТИ
РАЗБИРАМ САМО ЕДНО
ЧЕ КАКТО
ПОТОМСТВЕН КОМУНИСТИЧЕСКИ БУКЛУК,
ПОДОБНО НА 1939 Г
СИ ОТГОВОРИЛ НА ПОВИКА НА ПУТИНИСТИТЕ ЗА
НЕМСКО-РУСКИ СЪЮЗ СРЕЩУ ЕВРОПЕИЗМА
И ТЪРСИШ "ИСТОРИЧЕСКА" "ПОДКРЕПА"
ЗА ПРЕДСТАВЯНЕТО МУ КАТО СПАСИТЕЛЕН ЗА БЪЛГАРИЯ
НО ПАСАРАН ЧЕРВЕНИ БУКЛУЦИ
НОМЕРЪТ НЯМА ДА МИНЕ
цитирай
8. didanov - до Бойчев
06.02.2016 20:31
Мъдър самурай обучавал младите си ученици на бойно изкуство. Той споделял с тях уменията си и опита си. Веднъж по време на занятия един млад воин, който се ползвал с лоша слава, се намесил. Той се славел като много дързък и жесток.

.

 

Младият воин обичал да провокира околните. Той си избирал жертва и я засипвал с ругатни. Вбесеният противник се опитвал да накаже насилника. Само че яростта, която изригвала в него, му затъмнявала съзнанието. Заслепен от нея, допускал грешка след грешка и в резултат свадливият воин го побеждавал много лесно.

.

 

Ето и този път воинът започнал да оскърбява самурая. Само че той не обръщал на това никакво внимание и продължавал спокойно да преподава знанията си на учениците. Побойникът отново и отново се опитвал да обиди наставника, но той все така оставал невъзмутим. В края на краищата насилникът стигнал до крайно раздразнение, но така и не успял да вбеси самурая.

.

 

Когато агресорът си тръгнал, учениците попитали самурая защо търпял нападките на неканения гост. Та нали може да се бие с него и да му даде урок.

 

Но мъдрият самурай отговорил: „Към злобата, завистта и оскърбленията трябва да се отнасяме като към подарък, който не бива да приемаме. Ако ти не приемеш подарък, то тогава той кому принадлежи?“

.

 

„Принадлежи на този, който го носи“, – отговорили учениците.

 .

„Точно така завистта и ненавистта докато не ги приемеш, остават у този, който ги носи“, -продължил мъдрият самурай.



Пише се Боклук не буклук и хързулвам а не харзулзам, оправи си граматиката. Колкото до поредният неадекватен коментар ще ти разкажа една притча:

"
цитирай
9. krumbelosvet - Благодаря на автора.
07.02.2016 07:40
Не е елесно да представиш историята от тази гледна точка, с толкова документи в хронологична и логическа последователност. Уви, и големият обем на поста не попречи да се изявят на първо място филофобите. Да са живи и здрави, но не са чак толкова много, щом имената им са познати и човек може да не ги чете.
Още веднъж благодаря. Истината е единствената трайна ценност.
цитирай
10. didanov - няма да приема "ПОДАРЪКА" ти бойчев
07.02.2016 12:43
той си е твой:)
цитирай
11. didanov - здравей тигре
07.02.2016 12:50
Благодаря за включването, аз сам се изненадах за прозорливостта на Бисмарк и за подлостта на англичаните. В играта на големите няма място за малка България. БИСМАРК правилно вижда че когато германци и руснаци са заедно или поне не си пречат никоя друга сила не може да решава нещо в Европа. Ако заменим Англия със САЩ в момента се очертава подобна картинка.
цитирай
12. didanov - благодаря ти krumbelosvet
08.02.2016 00:43
този текст е възможно минимално фило-фобски, което е от значение за историческата безпристратна оценка. поздрави
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: didanov
Категория: История
Прочетен: 2907540
Постинги: 1149
Коментари: 3364
Гласове: 5866
Спечели и ти от своя блог!
Блогрол
1. Цар Мидас, бриги и пеласги – Троя е на Балканите?
2. Българското хоро - древно писмо от живи йероглифи
3. Тракийският император Роле и паметника на цар Мида
4. Корените на българската народност
5. Българският генетичен проект
6. "Как ни предадоха европейските консули"
7. Мегалитите - трогателно свидетелство за детството на човечеството
8. ДЖАГФАР ТАРИХЫ, ПЕЛАСГИТЕ и остров КРИТ
9. Сурва Година, Сура Бога и Веда Словена
10. Древно-тракийско скално светилище под Царев връх – предшественик на Рилския манастир
11. неизвестното племе на мияците
12. Масагетската принцеса Томира и битката й с персийския цар Кир
13. Хубавата Елена в Египет
14. Склавини и анти в долнодунавските земи
15. Кои са мирмидонците?
16. Еничаринът Склаф, името Слав и робите
17. Аспарух, Мемнон и етиопските българи
18. Името на Кан(ас) Аспарух не е случайно
19. Срещата м/у Калоян и Пиер дьо Брашо
20. Амазонките на Тезей, Херодот, Дахомей, Южна Америка и Африка
21. Фердинанд I, славянин и потомък на витинските князе.
22. НОВ МЕТОД ЗА РАЗЧИТАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РУНИ
23. Амазонките в древността (Тракия, Мала Азия,Либия)
24. ПОЛИСЪТ СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА
25. АТЛАНТИ ЛИ СА МИТОЛОГИЧНИТЕ ТИТАНИ?
26. Черноморската Троя – тайната на Ропотамо
27. Брут Троянски - легендарният първи владетел на Британия
28. ЧУЖДИЦА ЛИ Е НАИМЕНОВАНИЕТО "ТРАКИ"?
29. О неразумний, защо се срамиш да се наречеш...мизиец?
30. Черноморската Троя - коя българска река е Омировата Симоис?