Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Август, 2017  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031
Постинг
29.01.2015 13:48 - ХРИСТИЯНСТВОТО КАТО КУЛТУРЕН ФЕНОМЕН
Автор: kordon Категория: История   
Прочетен: 3502 Коментари: 4 Гласове:
9

Последна промяна: 22.12.2016 21:36

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

ХРИСТИЯНСТВОТО КАТО КУЛТУРЕН ФЕНОМЕН


Автор: Виктор Кордон

         Християнството възниква като секта на юдаизма преди повече от 2000 години. Но то въобще не прилича на останалите секти (есеи, садукеи, фарисеи, караити, зилоти, сикарии, терапевти и други), които не излизат от тесните етно-религиозни рамки на юдейската религия и нейната расова доктрина за богоизбраността на евреите. Християнството се заражда като проява на протест – протест срещу своеволията на първосвещениците, срещу сляпата доктриналност на духовенството, срещу наложените от сановниците обществени правила и религиозни предписания, срещу съществуващите порядки, срещу морала на тогавашното еврейско общество, задушавано от фарисейщината. Християнските апостоли отправят общочовешки и общовалидни нравствени послания, което прави християнството универсална, наднародностна религия, за разлика от юдейството, фокусирано изцяло върху еврейския етнос. Макар и определяно като религиозно течение, християнството носи социален характер и има своите корени в недоволството сред еврейския народ, предизвикано от обсебването на целия обществен и стопански живот от духовниците фарисеи. Всъщност християнските пионери са се борили срещу онези порочни явления и недъзи на юдаизма, които от столетия присъстват като ежедневни явления в Църквата, която претендира да е християнска.

         Съвсем резонно нововъзникналата християнска секта не е добре приета, бидейки неудобна за юдейските свещеници, които контролират еврейското общество, и е подложена на гонения и преследване от представителите на ортодоксалния юдаизъм (а някои от раннохристиянските водачи са убити) и не намира място в това ограничено общество, обърнало погледа си единствено към себе си. Така християнските апостоли и последователи тръгват по света и някои от тях достигат до Европа, където движението намира по-добра почва в богатото културно и етническо многообразие на Римската империя и на Вечния град. Минавайки през различни перипетии, остро съперничество с другите вярвания и жестоки гонения, то все пак се установява на европейска земя и в крайна сметка след няколко столетия се превръща в господстваща религия, която на свой ред започва да преследва сектантите и инакомислещите, каквито всъщност са били първите християни.

         Самата история на християнството и на другите вероизповедания показва, че религиите не са откъснати и изолирани от останалите обществени процеси и явления, а се намират във връзка с тях и са неделима част от тях. Ето защо християнството не може да се разглежда само и просто като религиозен, а преди всичко като културен феномен, явяващ се неотделим елемент от обществено-културното развитие на европейската цивилизация. Християнството и неговите основни морални послания не са създадени от църковните институции и дейци и затова „християнство” и „Църква” не могат да се отъждествяват. Затова и наложените от Църквата религиозни догми не могат да бъдат оприличавани, идентифицирани и приравнявани с нравствените постулати, които произлизат от корените, от изворите на християнството и нямат нищо общо с натрапените от църковните агенти канони.  

         Поради тази причина споменатите църковни канони не бива да се приемат като фундамент на християнската вяра, която в действителност е построена върху етическия кодекс, заложен в раннохристиянските писания, неизкривени, неопорочени и недогматизирани все още от религиозните служители. Това означава, че на християнството трябва да се гледа на първо място като на общокултурно явление, представляващо естествен етап от еволюцията на обществените отношения в Европа, влизащи във връзка и с процесите в други региони, а не да се поставя в тясно религиозни рамки.

         Разбираеми са мотивите на църковните органи и на ревностно вярващите да си присвоят християнството и да се самоидентифицират с него, за да си припишат някакви заслуги и качества, които отказват на останалите. Но да бъдеш християнин означава най-напред да споделяш и следваш неговите нравствени принципи, които стоят в неговата основа и с които са изпълнени Евангелията, а не да спазваш строгите пости, да вярваш в чудесата, извършени от светци, да се молиш в храмовете и да приемаш сляпо Църквата като свещена институция, която единствено пази и изпълнява Христовите завети. Християнството (както и всяка друга религия) е твърде сложно, полиморфно и многопластово явление, в което участват много и различни фактори от всякакво естество – културно, социално, историческо, икономическо, политическо, географско – за да бъде ограничено и опростено единствено до религиозния фактор.

         Истината е, че християнството е било узурпирано от някои сили, които злоупотребяват с него за собствена изгода. Тези сили го институционализират и догматизират, имплантирайки в него и прикрепяйки към него правила и доктрини, които го отдалечават от неговата същност – специфичният християнски морал с общочовешко лице. Тези, допълнително привнесени, чужди на първоначалния дух на християнството компоненти, помагат на силите, обсебили християнското движение, да го превърнат в инструмент за господство и експлоатация на невежото население и за натрупване на огромни материални богатства. Така те го опорочават, отклонявайки го от истинската му цел – разпространението и утвърждаването на нравствените норми, които то носи и които представляват неговата основа. Една от тези изкуствено натрапени догми е твърдението, че Исус е Син на Бог, което се представя като основното християнско вярване. Има ли обаче разумен човек, който би допуснал, че главната цел на Исус Христос е била да накара хората да повярват в неговата божествена същност, че той е скитал, проповядвал е, страдал е, умрял е само за да се самоизтъкне като син на Бог? Това ли е била неговата мисия на земята? Какъв е смисълът на подобно действие, какво ни казва то само по себе си?

         Тезата, че основата на християнската религия е формулата „Христос е Бог” е наложена от Църквата с цел да експлоатира безрезервно вярващите, което тя прави в продължение на близо двадесет века. Но есенцията, същността на Новия Завет, който е най-важният документ и извор на християнството, е в нравствените послания на Исус, които той отправя не само към съвременниците си, но и към бъдещите поколения, послания, които могат да бъдат открити в целия текст на това писание. И тези послания не са загубили своята актуалност дори и две хиляди години след това. И именно те лежат във фундамента на християнската цивилизация, а не изпразнената от съдържание формулировка „Христос е Бог”, която не носи никакъв морален, интелектуален или какъвто и да е заряд. Това е просто лозунг на църковните дейци, призоваващи людете да вярват безусловно, от което печелят поповете. Това, което ни казва Христос в неговите притчи, е да бъдем добродетелни, а не да му се кланяме, да му строим храмове и да му палим свещи. Ако той искаше да парадира с божествения си произход и да ни накара да изпаднем в несвяст от изумление, щеше да извърши какви ли не дивотии, а не да ни проповядва и да ни дава морални примери със собственото си поведение и накрая да бъде разпънат на кръст заради това. 

         Разбира се, че целта на Исус не е била да спечели нашето признание и преклонение, за да го превърнем в култ, а това е измислица на теолозите и църковните сътрудници, които са насочили фокуса именно върху този фрагмент, наблягайки на божествеността, за да принудят народа да вярва сляпо и безрезервно, че те са представители на Господ на земята, единствено упълномощени от Него да предават и тълкуват Неговото слово и да действат от Негово име. Което означава да имат пълна власт над живота, битието и смъртта на миряните, да владеят огромни територии, да използват труда на селяните, да живеят охолно, да се месят в светските дела, да трупат всякакви блага. А смисълът на християнството присъства във всяка страница на Новия завет чрез христовите притчи, проповядващи извечните морални максими.

         Затова християнство не е равнозначно на Църква и религия, които са създадени от човеците институти за користолюбиви цели, нямащи нищо общо с духовността и морала. Християнството се състои единствено в нравствено-етичните му послания, които апелират към нас да бъдем добри, честни, справедливи и милосърдни. Всичко останало е ненужен товар, струпан от църковната пропаганда, облечена в благовидни одежди, целяща да оплете в мрежите си наивните и невежествени съзнания, за да извлича изгоди от това. Защото християнството не е в догмите, ритуалите, храмовете, камбаните, постенето, молитвите, литургиите и поповете. Християнството не е и в теологичните спорове и Вселенските събори, чрез които се налага Догматиката, нужна да се заблуди, постави в зависимост и управлява простия народ.
Християнството се намира само и единствено в морала, който проповядва! 




Гласувай:
9
0



1. zaw12929 - ПОЗДРАВЛЕНИЕ: САМО ЗА ЗАГЛАВИЕТО
31.01.2015 09:11
НЕВЕРОЯТНО, ТОВА ДА Е ВАША МИСЪЛ... СЪЧЕТАНИ С ОМРАЗАТА ВАША И НА СЪПРУГАТА ВИ... ПИСАНИ В ИНТЕРНЕТ И МЕДИИ
АМА ТЕКСТА ПОКАЗВА ДЕМАГОГИЯТА... ДА МАНИПУЛИРАТЕ, А НЕ СТЕ ВЯРВАЩ И ТОГАВА-
цитирай
2. zaw12929 - ТА ПИТАМ ВИ КАК ГО ПРАВИ "Хр...
31.01.2015 09:17
ТА ПИТАМ ВИ КАК ГО ПРАВИ "Християнството се състои единствено в нравствено-етичните му послания, които апелират към нас да бъдем добри, честни,..." АКО НЕ ПРЕЗ ЦЪРКВАТА
ПРАВОСЛАВИЕТО Е ПОСТАВЕНО ЗА УНИЩОЖЕНИЕ ОТ САЩ И НАШИТЕ ИДИОТИ- НАРЕКЛИ СЕ ДЕМОКРАТИ ГО ЗАПОЧНАХА С ФОРИ СВЕТУЛКАТА, ДВАТА СИНОДА И ВСЕКИ ДЕН БЛОКИРАТ ПЪТЯ ЗА ВРЪЩАНЕ В ЦЪРКВАТА... ДОБРЕ ЛИ ВИ ПЛАЩАТ ДА РУШИТЕ ПРАВОСЛАВИЕТО ИМАТЕ ЛИ МАЛКО УМ КАКВО ПРАВИТЕ
цитирай
3. kordon - до zaw12929
01.02.2015 11:57
Напълно разбирам емоционалната Ви реакция. Тя се дължи на това, че стълбовете, на които се основава Вашата вяра, дори Вашият свят, са подложени на критика от мен в горния материал. Но може би сега е моментът да ревизирате вярванията си и да се замислите над тяхната правдивост.

Би било добре, когато защитавате някаква позиция да представяте подходящи аргументи. Но във Вашия коментар такива не видях, а открих само голословни обвинения, които, неподкрепени с доказателства, нямат никаква сила и представляват само злоумишлени клевети. По същия начин аз мога да Ви запитам колко пари получавате от Православната църква, за да пропагандирате нейните тези и да работите в нейна полза.

Аз знам обаче, че Вашата вяра е искрена и безкористна точно толкова, колкото са и моите идеи, изразени в материала ми. Аз просто изразявам своето мнение, зад което стои само моят разум, а не някакви конспиративни сили. Освен това никъде не съм визирал Православната църква специално, а говоря за Църквата като цяло във всичките й разклонения.

Но ако твърдите, че изводите ми не са верни, то Вие трябва да докажете това със съответните доводи и факти, защото истината (а се надявам, че всеки от нас се стреми на първо място към истината) се постига само когато има борба на идеи, а не чрез безпочвени обвинения и анатемосване на противната страна. Ако имате съображения, с които смятате, че можете да ме оборите, сте добре дошъл да дебатираме по тези въпроси. Но ако нямате такива, то поне не хвърляйте кал и клевети срещу опонентите си, защото това не е част от добрия тон и издава слабост.

Бъдете здрав и не приемайте непременно идейните си съперници като врагове!
цитирай
4. jelezov - Съжалявам, че едва днес случайно ...
12.06.2015 13:45
Съжалявам, че едва днес случайно попаднах на този пост. Споделям почти напълно идеите които той съдържа. "Почти" означава, че не споделям едно разбиране на автора, което трудно се формулира кратко. Негова основа е не особено прецизното третиране на РАЗЛИЧИЕТО И ЕДИНСТВОТО на понятията "Църква" и "религия". Религията е идеология основана на ВЯРАТА в съществуването на Бог-творец, т. е. "практическо приложение" на философския обективен идеализъм, ненадминат връх в развитието на който е Хегеловата философия. Вярата в съществуването на Бог-творец е ОБЩОТО във всичките съвременни световни религии. Християнството се различава от тях с обожествяването на своя Пророк Христос, но не как да е, а чрез превръщането му в един от ипостасите на "Светата Троица". Църквите са институции, основани върху различни религиозни идеологии. Църква без религия (идеология) е невъзможна, както и идеологията, в т. ч. и религиозната, без своя институция угасва бързо.
Последните два поста в моя блог съм посветил на идея, която кореспондира със съдържанието на поста на г . Кордон. Опитвам се да докажа, че системната криза, в която е изпаднало човечеството и която заплашва дори физическото му оцеляване, може да се преодолее само чрез единодействие на атеистите –комунисти и другите леви движения от една страна и религиозните (вярващите в Бог) – от друга. Единодействие – основано върху общите за всички религии и за комунистите от всички разновидности морални и етични норми и принципи. Това което разделя и противопоставя едните от другите – вярата в Бог и атеизма – не е и не може повече да е пречка за общи действия, защото отдавна е решен от Карл Маркс проблем. Според домарксовия философски атеистичен материализъм Бог няма, защото не съществува физически. Според комуниста-марксист, който се самоопределя и като атеист – реакция срещу политиката на Църквата, Бог има, защото той съществува като ИДЕАЛНА РЕАЛНОСТ.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kordon
Категория: Политика
Прочетен: 1702534
Постинги: 399
Коментари: 2044
Гласове: 1728